№ 556
гр. К., 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря Д. ИВ. ДИМ.
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
*************2 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане иск за причинени неимуществени вреди
вследствие на трудова злополука с правно основание по чл. 200, ал. 1 КТ, във
вр. с чл. 52 ЗЗД.
Ищецът Н. С. Н. твърди, че при трудова злополука, настъпила на ******* г.,
била причинена телесна повреда на работника Н. С. Н., ЕГН **********,
вследствие на което последният търпял неимуществени вреди. Сочи, че през
2018 г. между *** ********* *********“ ***, ЕИК ********* – П.**
„********“, ЕИК *********0504, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. ******* ***, представлявано от К.Х.П. - управител, бил сключен
трудов договор № ******/***** г. и последно Допълнително споразумение
към него № *****/15.01.2021 г., по силата на който *********то възложило
на Н. С. Н. да изпълнява длъжността „**** КМ“. Н. С. Н. постъпил на работа
в *********то на пълен работен ден, с месторабота П.** „********“,
Регионално П.** ****** гр. П.. Твърди, че Н. С. Н. бил назначен като **** с
работно място Район на ******* - 2 ПЕ Т.. На ******* г. при изпълнение на
работните си задължения, при изкачване от междинна към работна площадка
на **** ДМ ****, Н. попаднал на необезопасено
място и получил токов удар под напрежение ****** от контактната мрежа.
Пострадалият получил изгаряне от високоволтова дъга, загубил съзнание и
паднал, получил изгаряния по главата, шията, врата и гърба, лявото рамо и
ръка със смесена дълбочина от II и III степен и площ от 26%. Сочи, че във
връзка със случилото се работодателят ***
********* *********“ ***, ЕИК ********* – П.** „********“, ЕИК
*********0504, подал декларация - приложение към чл. 3, ал. 1 от Наредбата
за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки с вх. № *** от **** г., досие № ***** до ТП на НОИ - С.. С
Разпореждане № ***** от ***. на длъжностното лице при ТП на НОИ - С.
декларираната злополука се приемала за трудова злополука по чл. 55, ал. 1
1
КСО, в следствие извършено разследване, обективирано в протокол *****.
Твърди, че при изкачване към работна площадка **** ДМ ****, явяваща се
необезопасено работно място, ищецът претърпял телесни увреждания.
Същите се намирали в причинна връзка с допуснати нарушения на
техническите мерки за осигуряване на безопасност и здраве на работа,
съгласно изисквания на Правилник за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи (чл. 33, чл. 36, ал.1, т.6, чл. 59, чл.6, т.4), Наредба No13
за осигуряване на ЗБУТ в ЖПТ (чл. 230, чл. 232, ал.1, чл. 233, ал.1, чл. 236,
ал. 1 и чл.5, чл. 284 и чл. 285, ал. 4) и условията на Наряд №11. Сочи, че във
връзка инцидента било образувано д.п. № 317/2021 г. по описа на РУ К. и пр.
пр. № ***1/2021г. по описа на Районна прокуратура - СЗ, което към момента
било висящо и не било приключило с акт на прокуратурата.
Ищецът твърди още, че веднага след получения токов удар паднал на
земята, от шока си глътнал езика и изгубил съзнание. Забелязан от колегите
си, те му се притекли на помощ и извадили езика, предотвратявайки
задушаването му.
След злополуката Н. бил откаран от повикания спешен екип в най-близката
болница *** „*******“ АД, гр. К.. СъС.ието му било толкова тежко, че
веднага бил пренасочен към ***** „******“ гр. П.. Единствено бързата и
компетентна лекарска намеса и младостта на пострадалия го спасили от
фаталния изход. Н. бил подложен на операция за трансплантиране на кожа
върху засегнатите участъци, които заедно формирали изгаряне от 26%.
Изключително силни и направо непоносими били болките на Н. в следствие
на изгарянето. Те не се повлиявали дори от обезболяващи. За младия мъж
това било началото на дълго и тежко възстановяване. Всяко движение и
повдигане причинявало болка на Н., който се нуждаел от чужда помощ за
извършване на ежедневните си дейности и най-прости нужди. Всеки ден бил
изпитание в болка, а до него винаги трябвало да има човек, който да му
помага при обличане и миене, дори при хранене. Н. загубил почти напълно
самостоятелността си, което силно се отразило на самочувствието и
увереността му. Което заедно с непосилните болки и силно загрозяващи
белези го направили депресивен и апатичен към света. Не искал да се вижда с
никого и да общува, от весел и жизнерадостен мъж, станал затворен и
сприхав. Всяко поглеждане в огледалото му напомняло за причинената му
травма, която за малко не отнела живота му. Сочи, че след инцидента животът
му бил напълно променен. Спецификата на увреждането му изисквало почти
ежедневна смяна на превръзките, което освен болезнено, изисквало
извършването от медицинско лице. Ежедневни болки, често посещение на
болнични заведения и зависимост от близките променили напълно Н..
Твърди, че освен болките от изгарянията, ищецът получил бранхиална
плексопатия, изразяваща се в изтръпване и затруднения в движението на
лявата си ръка от рамото, през лакътя, чак до китката, слабост в крайника и
мравучкане, болка при движение и намалени рефлекси. По цялата си ръка Н.
усещал изтръпване, слабост и болки в ставите при движение, които въпреки
проведените лечение и рехабилитация не били напълно възстановени. И към
момента Н. не бил в съС.ие да се върне към нормалния си начин на живот,
като до пълно възстановяване нямало и да се стигне. Вече 7 м. пострадалият
бил нетрудоспособен и в болнични. Започнал агресивно да оплешивява, а в
следствие изгарянията се налагало да носи специални компресивни ризи.
Всичко това тежко се отразило на иначе на младия мъж, чийто живот и до
2
днес трябвало да се съобразява с уврежданията, получени при злополуката.
Обездвижването и дългият болничен престой, страхът за живота му и стресът
от злополуката се отразили, както на цялостното физическо съС.ие на
пострадалия, така и на психическото - непрекъснатите болки влошили съня
му, направили го нервен и избухлив. Някога ведрия младеж, сега бил затворен
и депресивен, изпитвал страх от електричество, ел. уреди, дори гръмотевици.
В следствие на преживяното, чийто белези и последици ищецът носел и щял
да носи занапред, Н. изживявал стрес, потиснатост, безпокойство, изострена
чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред
обстоятелствата и усещане за „разрив“ в отношенията с другите и живота
като цяло. Пострадалият не можел да води нормален начин на живот, не
можел вече да работи, да спортува, както и да излиза свободно навън. Всичко
това довело у ищеца до развитие на остра стресова реакция и душевно
разстройство, за което си съС.ие потърсил помощ при специалист. Сочи, че
към днешна дата Н., въпреки проведеното и стриктно следвано лечение, все
още не бил възвърнал напълно нормалния си начин на живот.
Ищецът твърди още, че вследствие на преживяната злополука, ищецът
претърпял и имуществени вреди общо в размер на 226,50 /двеста двадесет и
шест лева и петдесет ст./ лева, представляващи разходи, извършени във
връзка с лечението му, както следва:
- За такса резервация по НОИ за задължителна за лечението му
рехабилитация заплатена сумата от 30 лева по фактура №*******/27.07.2021
г.
- За потребителска такса за храноден при лечение в рехабилитационен център
била заплатена сумата от *** лева по фактура №*********/27.07.2021 г.
- Фискален бон от 11.09.2021 г. за закупени медикаменти, по лекарско
предписание в размер на 36,50 лева.
Поради изложените твърдения ищецът моля, съдът да вземе предвид степента
и интензитета на причинените му неимуществени вреди, както и
обстоятелството, че същите ще бъдат търпени дълго време, счита за
справедливо обезщетение в размер на 150 000 лева за причинените
неимуществени вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника *** *********
*********“ ***, ЕИК ********* – П.** „********“ ЕИК *********0504 да
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв. (двадесет
и шест хиляди лева ), като частичен иск от 150 000 лв. и имуществени вреди в
размер на 226,50 лв. /двеста двадесет и шест лева и петдесет ст./ лева на
ищеца Н. С. Н., ЕГН **********, настъпили вследствие на трудова
злополука, при която му е причинена телесна повреда.
Моли върху така определените като обезщетение за неимуществени вреди
суми да бъде присъдена и компенсаторна лихва в размер на законната такава
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня на увреждането - ******* г. до окончателното
изплащане на обезщетенията.
Моли да бъде присъдена законната лихва върху сумата от 226,50 лв. /двеста
двадесет и шест лева и петдесет ст./ лева от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В подадения в срок отговор ответникът ДП "Национална компания
Железопътна инфраструктура", П.** ********, ЕИК *********, оспорва
предявения иск по основание и по размер, твърди, че е неоснователен, поради
което моли съда да го отхвърли изцяло. В условие на евентуалност, ако съдът
прецени, че предявения иск е основателен, то твърди, че претендираната сума
3
за обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
трудовата злополука е прекомерно завишена и несъобразена със степента на
увредата и реално претърпените болки и страдания. Не оспорва и
обстоятелството, че в между гарите С. - Д., км 192+250, жп линия № 3
Илиянци - Варна фериботната, на ******* г., около 09.00 ч., при изпълнение
на работните си задължения, при изкачване от междинна към работна
площадка на **** ДМ ****, Н. Н. попаднал на необезопасено място и
получил токов удар под напрежение 25КV, 50 Hz. От контактната мрежа, с
което е допусната трудова злополука.
Преки свидетели на злополуката били:
1. Л.Д.Б. с ЕГН ********** - Техник ел.системи/КМ (машинист ****), адрес -
с. Т., ул. ****
2. В.Х.М. с ЕГН ********** - Техник ел.системи/КМ(машинист ****), адрес -
гр. М., ул. „********;
3. А.Н.И. с ЕГН ********** – **** КМ, адрес - с. Т., ул. „******
4. Д. К. А. с ЕГН ********** - Ел. монтъор/ел.системи (машинист ****),
адрес - с. Т., ул. „*******.
Първа долекарска помощ била оказана от В.М. - сваляне от работната
площадка и изваждане на езика. Веднага бил подаден сигнал на телефон 112 и
Н. Н. бил транспортиран до ЖП прелез на км ***+*** с. Г.Д.. От прелеза бил
качен на линейка и откаран в *** „*******" гр. К., а оттам - пренасочен за
лечение в Клиника по пластично - възстановителна и естетична хирургия в
***** „******", гр. П.. Сочи, че на ******* г. на всички лица, които били на
работа за деня в ******* енергоразпределителен Т. бил проведен ежедневен
инструктаж. По предварителна заявка от РП ****** П. за 01 и 02.03.2021 г.
било получено разрешение с телеграма № *** от 25.02.2021 г. от ***** П.,
****** П. да заеме *******то С. -Д. и **** Д. с изключване на напрежението
в контактна мрежа:
1.1. На ******* г. от 08:45 ч след влак **** до 10:05 ч. преди влак 3621 и
втори път от 11:45 ч след влак **** до 13:00 ч. преди влак *****.
1.2. На 02.03.2021 г. от 08:45 ч след влак **** до 10:05 ч. преди влак 3621.
Бил издаден Наряд № 11 за работа по осигуряване на ел. габарит и регула на
КМ в г. Д. и *******то Д. - С.. Нарядът бил издаден от Х.С. -Техник ел.
системи/КМ на 28.02.2021 г., за времето от ******* г. до 02.03.2021 г.
Определена била работна група в състав В.М., Н. Н., А. И. и Д. А., с отговорен
изпълнител на работа Л.Д., всички от *******/Енергоразпределителен Т..
Работата се извършвала с релсова самоходна специализирана машина (****) -
ДМ ****.
Съгласно наряда за работа били определени:
„1.3. Условия за извършване на работа: При изключено напрежение в **** Д.
и *******то Д. - С.. Остава под напрежение въздушна междина на **** Д.
страна К. и въздушна междина на **** С. страна Д..
1.4. Превключвания преди започване на работа: Да се включи ОСП (Основен
секционен пост) Тъжа, да се изключат разединители с №№ 02 и 12 в **** Д. и
02 и 12 в **** С..
1.5. Поставени заземления, място и брой: Двустранно заземяване е преносими
земни на разС.ие не - повече от 100 м. едно от друго и на всеки напречник, по
който се работа в **** Д..
1.6. Допълнителни мерки по безопасност: Инструктаж на работно място,
табели „Не включвай работят хора!" на КТ /командна табло/ в **** С. и ****
Д.. Охрана на въздушна междина под напрежение. Ползване на ЛПС/лични
4
предпазни средства/изправни, ДМ вдигнати парапета. Спазване на правилата
по Правилник за безопасност и здраве при работа на електрически и
топлофикационни централи и по електрически мрежи, Наредба ********* за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния
транспорт и Наредба ******** г. за правилата за техническата *******,
движението на влаковете и сигнализацията в железопътния транспорт.
Проведен инструктаж при допускане до работа документирано с подписи на
членовете на бригадата в наряда и в книга за инструктаж.“
Сочи, че в 08.17 часа машината пристигнала в **** Д.. Отговорният
изпълнител на работата извършил ежедневен инструктаж на членовете на
бригадата, като посочил оставащите под напрежение въздушни междини,
извършване на проверка за липса на напрежение „на искра", двустранно
заземяване на работното място с преносими земни на не повече от 100 метра
едно от друго и на всеки напречник, по който ще се работи. В инструктажа
било посочено, че заземленията ще се поставят и свалят от А. И. - III кв.
група и Н. Н. - III кв. група. Издадена била телефонограма /зап. №195/ за
закрИ.не движението на всички возила и извършване на ремонтна дейност в
*******то Д.- С. в 08.44 часа. В 08:51 часа били изключени разединители
№№ 02 и 12 в г. С. от Г. - Ръководител движение, потвърдена заповед за
превключване в 08:50 ч., уведомление № 9 за извършени операциите в
08:51ч., отразено в книга - ***, която се намирала при ръководител движение
в **** С..
В 08:53часа били изключени разединители 02 и 12 в **** Д.. Изключването е
извършено от Л.Д. - Техник ел. системи, отразено в Наряд №11. Била дадена
заповед за започване на работа по Наряд №11 в 08:54 от Дежурен
Енергодиспечер (ЕД) Буков, за времето от 08:54 до 10:05 ч. Групата се
придвижвала до стълб 28 и извършвала работа по осигуряване на ел. габарит
на КМ - рязане на клони от работната площадка на **** със специализирана
горска техника. Работното място на стълб № 28 не било обезопасено с
преносими ******и. За заземяване бил включен/вдигнат ******ния
токоснемател. Изрязали 3-4 клона до стълб 28 и продължили към стълб 44.
При придвижването на **** бригадата останала на междинната площадка,
единствено Д. А. слязъл в кабината на машината. Придвижването на
машината се извършвало със свален токосемател и вдигнати парапета на
работната площадка. След установяване на машината до стълб 44, преди да са
поставени преносими ******и двустранно съгласно наряда, Н. Н. тръгнал да
се качва, хванал се за парапета и попаднал под работно напрежение ****** от
контактна мрежа. Получаил токов удар, изгаряне от високоволтова дъга,
загуба на съзнание и падане от изправено положение. Увиснал върху
парапета на работната площадка. Вдигнат бил токоснемателя на **** и било
предизвикано второ късо съединение, регистрирано на 09:19 в ТПС К..
Оказана била първа
долекарска помощ на пострадалия от В.М. - сваляне от работната на
междинна площадка и изваждане на езика, след което Н. Н. дошъл в
съзнание. Веднага бил подаден сигнал на телефон 112. Транспортиран бил с
**** (ДМ ****) до жп. прелез на км ***+*** с. Г.Д. При пристагане на
прелеза, за да бъде свален от междинната площадка, отново бил вдигнат
******ният токоснемател и е последвало трето късо съединение.
Регистрирано било изключване в 09:47 на извод „К." в ТПС К.. От прелеза
бил качен на линейка и откаран в *** „*********", гр. К., а от там -
пренасочен за лечение в Клиника по пластично-възстановителна и естетична
5
хирургия ***** „******" ЕАД, гр. П..
Ответникът сочи още, че в Протокол ***** г. на НОИ ТП-СЗ за резултатите
от извършеното разследване на злополуката (посочен като т.4 в
доказателствата от ИМ на ищеца), в Раздел IX. „Допуснати нарушения на
нормативните актове" било установено, че допуснатите нарушения са:
„1. Кодекс на труда : чл.126 При изпълнение на работата, за която се е
уговорил, работникът или служителят е длъжен: т. 6. да спазва правилата
заздравословни и безопасни условия на труд;
2. Закон за здравословни и безопасни условия на труд.: чл. 33. Всеки работещ
е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и
безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в
съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции.
3. Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрическимрежи:
чл. 36. (1) Работещите в съответствие със своята квалификация и дадените им
инструкции са длъжни да:
т. 6. спазват при изпълнение на възложената им работа изискванията на
нормативните актове по здравословни и безопасни условия на труд, на този
правилник и вътрешните инструкции за безопасност.
чл. 59. Изпълнителят на работата носи отговорност за:
1. Приемане на обезопасеното работно място в съответствие с написаното в
наряда;
- чл. 61 Членовете на бригадата носят отговорност за:
ал. 2., т. 4. Да се грижат за своята безопасност, а също и за безопасността на
членовете на бригадата и други хора, които могат да бъдат засегнати от
тяхната дейност;
- Технически мерки за безопасност при работа, Глава V, Раздел II;
- Раздел V Проверка за отсъствие на напрежение - чл. ***-***;
- Раздел VI Поставяне и сваляне на преносими ******и - чл. ***-***;
4. Наредба ********* за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд в железопътния транспорт.
- глава шестнадесета, раздел IV проверка за отсъствие на напрежение
- глава шестнадесета, раздел V поставяне и сваляне на преносими ******и
-чл. 230 Проверката за отсъствие на напрежение чрез изолираща щанга и
преносим ****** и искрище се извършва от две лица,
притежаващи едното не по-ниска от четвърта квалификационна група, а
другото не по-ниска от трета. Проверката задължително се извършва с
диелектрични ръкавици, очила и предпазна каска с пристегнат подбрадник.
-чл. 232 (1). След като се установи отсъствие на напрежение, тоководещите
части се заземяват.
-чл. 233 (1). Преносими ******и се поставят и свалят от две лица - едното с
не по- ниска от четвърта квалификационна група, а другото с не по- ниска от
трета кв. група.
-чл. 236 (1). Преносимите ******и се поставят от всички страни на работното
място, откъдето може да се подаде напрежение, на разС.ие не повече от 200
метра едно от друго за еднопътен участък, 100 метра за двупътен участък и
100 метра за работа по фидери.
-чл. 236 (5). Забранява се да се работа по контактна мрежа, ако от двете
страни на работещите няма видим преносим ******.
-чл. 284 При придвижване на специализирана машина работниците застават в
клекнало положение на безопасно място на работната площадка.
6
Придвижването се допуска в граничите на преносимите ******и със скорост
до 10 км/ч. Когато се наложи излизане извън граничите на поставените
преносими ******и, работниците задължително слизат от работната
площадка.
-чл. 285 (4) Качването и слизането от платформата се извършват само с
разрешение на отговорния изпълнител.
3. В Раздел X. „Лица допуснали нарушенията" било установено, че
допусналите нарушения са:
„Отговорният изпълнител на работата
-Л.Д.Б. - Техник ел. системи /КМ /машинист ****/
Членове на бригадата по наряд №11
-В.Х.М. - Техник ел. системи /КМ /машинист група
-Н. С. Н. - ел. монтьор, 3-та група
- А.Н.И. - ел. монтьор
-Д. К. А. - ел. монтьор /ел. системи /машинист ****/"
Г-н Н. Н. допуснал нарушение, което в последствие довело до получаване на
токов удар, изгаряне от високоволтова дъга, загуба на съзнание, падане от
изправено положение. Изгаряне по главата, лявата половина на шията, врата,
гърба, лявото рамо и ляв горен крайник със смесена дълбочина от II АВ III
степен на площ 26%.
4. Работодателят назначил комисия за разследване на злополуката, която
обективирала резултатите от своята работа в Протокол № ******* г. В Раздел
X. „Лица допуснали нарушения" били посочени:
„1. Отговорният изпълнител на работата по наряд № 11 – Л.Д.Б. - Техник ел.
системи /КМ /машинист ****/ НАРУШИЛ:
Кодекс на труд:
• чл. 126, т. 6 .„да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на
труд".
- Закон за здравословни и безопасни условия на труд - ДВ бр.25 от 2001 г.:
• чл. 33. „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си,
както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции".
- Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи:
• чл. 59 т. 1. „Приемане на обезопасеното работно място в съответствие с
написаното в наряда
• Технически мерки за безопасност при работа, Глава V, Раздел II;
• Раздел V Проверка за отсъствие на напрежение - чл. ***-***;
• Раздел VI Поставяне и сваляне на преносими ******и - чл. ***-***
- Наредба №13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в железопътния транспорт:
• чл. 230 „Проверката за отсъствие на напрежение чрез изолираща щанга и
преносим ****** и искрище се извършва от две лица, притежаващи едното не
по-ниска от четвърта квалификационна група, а другото не по-ниска от трета
";
• чл. 233 (1). „Преносими ******и се поставят и свалят от две лица - едното с
не по-ниска от четвърта квалификационна група, а другото с не по-ниска от
трета кв. група". Определените от него лица са с трета кв.група.;
• чл. 236 (5). „Забранява се да се работа по контактна мрежа, ако от двете
страни на работещите няма видим преносим ******
7
• чл. 284 „При придвижване на специализирана машина работниците застават
в клекнало положение на безопасно място на работната площадка.
Придвижването се допуска в граничите на преносимите ******и със скорост
до 10 км/ч. Когато се наложи излизане извън граничите на поставените
преносими ******и, работниците задължително слизат от работната
площадка",
2. Членове на бригадата по наряд №11
В.Х.М. - Техник ел. системи /КМ /машинист ****/- 5-та кв. група;
Н. С. Н. - ел. монтьор КМ -3-та кв. група
А.Н.И. - ел. монтьор КМ - 3-та кв. група
Д. К. А. - ел. монтьор /ел. системи /машинист ****/ - 3-та кв. група.
НАРУШИЛИ: Кодекс на труд:
• чл. 126, т. 6. „да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на
труд".
Закон за здравословни и безопасни условия на труд - ДВ бр.25 от 2001 г.:
• чл. 33. „Всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си,
както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от
работодателя инструкции". Правилник за безопасност и здраве при работа в
електрически уредби наелектрически и топлофикационни централи и по
електрически мрежи:
• чл. 36. (1), т. 6. „спазват при изпълнение на възложената им работа
изискванията на нормативните актове по здравословни и безопасни условия
на труд, на този правилник и вътрешните инструкции за безопасност";
• чл. 61. (2) т. 4. „Да се грижат за своята безопасност, а също и за
безопасността на членовете на бригадата и други хора, конто могат да бъдат
засегнати от тяхната дейност";
Наредба №13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в железопътния транспорт:
• чл. 236 (5). „Забранява се да се работа по контактна мрежа, ако от двете
страни на работещите няма видим преносим ******
• чл. 284 „При придвижване на специализирана машина работниците застават
в клекнало положение на безопасно място на работната площадка.
Придвижването се допуска в граничите на преносимите ******и със скорост
до 10 км/ч. Когато се наложи излизане извън граничите на поставените
преносими ******и, работниците задължително слизат от работната
площадка"-,
• чл. 285 (4) „Качването и слизането от платформата се извършватсамо с
разрешение на отговорния изпълнител ".
3. Лица, определени да поставят преносимите ******и Н. С. Н. - ел. монтьор
КМ - 3-та кв. група и А.Н.И. - ел. монтьор КМ - 3-та кв. група
НАРУШИЛИ:
Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на
електрически и топлофиканионни централи и по електрически мрежи:
Технически мерки за безопасност при работа, Глава V, Раздел II;
• Раздел V Проверка за отсъствие на напрежение - чл. ***-***;
• Раздел VI Поставяне и сваляне на преносими ******и - чл. ***-***;
Наредба№13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в железопътния транспорт.
• чл. 232 (1). „След като се установи отсъствие на напрежение, тоководещите
части се заземяват'",
8
• чл. 236 (1). „Преносимите ******и се поставят от всички страни на
работното място, откъдето може да се подаде напрежение, на разС.ие не
повече от 200 метра едно от друго за еднопътен участък, 100 метра за
двупътен участък и 100 метра за работа по фидери"."
Сочи, че във връзка с установените лица, виновни за настъпване на трудовата
злополука, със Заповед № 43/22.03.2021 г. на директора на П.** „********"
била понижена квалификационната група. Това били отговорният изпълнител
на работата по наряд № 11- Л.
А.Д. - Техник ел. системи /КМ /машинист **** и членовете на бригадата по
наряд №11: В.Х.М. - Техник ел. Системи /КМ /машинист ****/- 5-та кв.
група, Н. С. Н. - ел. монтьор КМ -3-та кв. група, А.Н.И. - ел. монтьор КМ - 3-
та кв. група и Д. К. А. - ел. монтьор /ел. системи /машинист ****/ - 3-та кв.
група.
В Протокол ***** г. на НОИ ТП-СЗ за резултатите от извършеното
разследване на злополуката и в Протокол № ******* г. на назначената от
директора на П.** „********" комисия за разследване на злополуката, не
било посочено нито едно нарушение на трудовото законодателство, както, на
разпоредбите на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и
подзаконовите нормативни актове, нито каквото и да било друго нарушение
от страна на Работодателя. Било видно от подписите на Н. С. Н. в Книга за
инструктаж, започната на 07.10.2020 г. и Книга за инструктаж на П.**
„********", *******/Енергоразпределителен Т., започната на ******* г., на
******* г., че същият е минал ежедневният задължителен инструктаж.
Твърди се съпричиняване от страна на пострадалия, ищец в настоящото
производство. При извършване на трудовите си задължения Н. С. Н. допуснал
груба небрежност. Актуалната съдебна практика определяла грубата
небрежност като неполагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният
човек би положил в подобна обстановка. По този въпрос имало създадена
константна съдебна практика на ВКС. С постановените по реда на чл. 290
ГПК - решение № 79/27.02.2012 г. по гр. д. № 673/2011 г., IV г. о., решение №
291/11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г., IV г. о., решение № 25/16.02.2016 г.
по гр. д. № 3233/2015 г., III г. о., решение № 252/30.09.2016 г. по гр. д. №
1364/2016 г., IV г. о. на ВКС и др.,било прието, че при трудова злополука
обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
увреждането си, като е допуснал груба небрежност.
Твърди, че съдът трябвало да съобрази фактите и обстоятелствата по делото,
както и поведението на ищеца и да определи справедлив размер на
обезщетението, дължимо от работодателя по реда на чл.200 от Кодекса на
труда. Следвало да се има предвид, че понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие и следвало да се преценява въз основа на конкретно
обективно съществуващи обстоятелства.
Оспорва се от ответника също твърденията на ищеца в исковата молба, а
именно: „И към момента Н. не е в съС.ие да се върне към нормалния си начин
на живот, като до пълно възстановяване няма и да се стигне. Вече 7м.
пострадалия е нетрудоспособен и е в болнични. Започнал агресивно да
оплешивява, а в следствие изгарянията се налага да носи специални
компресивни ризи.", тъй като същите не били доказани и не отговарят на
истината. Твърди, че Н. С. Н. бил в отпуск за временна неработоспособност в
периода от ******* г. до ***** г. т.е. общо 6 месеца, а не 7, както твърдял
ищецът. Съгласно Молба за отпуск от
***** г. и Заповед № 21001117/02.09.2021 г. на началника на ****** П., г-н Н.
9
ползвал 22 дни платен годишен отпуск. Със Заявление с вх. № 1780/*******
г., г-н Н. заявил желанието си да му бъде прекратено трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда (КТ) и с Акт за прекратяване на трудов договор №
*******/******* г., трудовото му правоотношение било прекратено.
Ответникът сочи, че действително г-н Н. е пострадал в инцидента на *******
г., признат за трудова злополука, за който сам допринесъл, като не спазил
задълженията си, като лице, определено да постави преносимите ******и
заедно с г-н А.Н.И. - ел. монтьор КМ - 3-та кв. група, в следствие на което
като тръгнал да се качва на платформата и се хванал за парапета, попаднал
под работно напрежение ****** от контактна мрежа. Твърди, че след като Н.
Н. е представил болничен лист за временна неработоспособност при домашно
лечение до 28.08.2021 г., то след тази дата компетентните здравни власти
преценили, че същият е годен за работа т.е. липсвали каквито и да било
медицински съображения г-н Н. да не работа. Същият не е представил и
Експертиза за трайно намалената работоспособност, издадена от ТЕЛК или
НЕЛК, което още веднъж потвърждавало факта, че е напълно годен за работа
въобще, включително и работата, която е работел до момента - **** КМ.
Заявлението на г-н Н. за прекратяване на трудовото взаимоотношение било
подадено не на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ, че не може да изпълнява
възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури
друга подходяща работа съобразно предписанието на здравните органи, а
подал на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ по взаимно съгласие. Моли съда,
при определяне размера на претендираното обезщетение съдът да вземе
предвид разпоредбите на чл.201, ал.3 и ал.4 от Кодекса на труда. Съобразно
правилото на чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължал обезщетение за
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по
общественото осигуряване. Ищецът е получавал и продължавал да получава
обезщетение за временна нетрудоспособност от НОИ. Съгласно чл. 200, ал. 4
КТ, дължимото обезщетение се намаляло с размера на получените суми по
сключените договори за застраховане на работниците и служителите
Застрахователната сума, която се дължала при настъпването на
застрахователното събитие (в случая - трудовата злополука), и била
определена в застрахователния договор. Последното било необходимо, с
оглед избягване на двукратното обезщетяване на работника или служителя за
една и съща вреда. Работодателят, ДП „*********", имал сключена
застраховка „Трудова злополука" по полица № *************** от *******
г. със Застрахователно Акционерно Дружество „***********" АД и ищецът
може да е получил застрахователно обезщетение за вредите, настъпили в
резултат на злополуката. Поради горното счита, че съдът следвало да
определи обезщетение за разликата между причинената вреда -
неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и
обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване, като дължимото
обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените
договори за застраховане на работниците и служителите. Възразява относно
вида и интензитета на болките и страданията, конто са преживени от ищеца и
описани в исковата молба. Оспорва изцяло размера на предявения иск.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло исковите
претенции на ищеца като неоснователни. В условие на евентуалност: ако
съдът прецени, че исковите претенции са основателни, да определи по
10
справедливост размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреви, вследствие на трудовата злополука като има предвид допуснатата от
ищеца груба небрежност при възникване на инцидента, както и да го намали с
размера на получените обезщетения от НОИ (чл.200, ал.З КТ) и получените
суми по сключените договори за застраховане на работниците (чл.200, ал.4
КТ).
След като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от приетия като доказателство по делото трудов договор №
******/*****г.., че Н. С. Н. е изпълнявал длъжността "**** КМ" в „П.**
********“ към ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура",
която длъжност е заемал и към ******* г.
С декларация за трудова злополука с вх. № *** от ****г., досие №***** по
описа на ТП на НОИ С. осигурителят ДП "****" – П.** „********“ е
декларирал злополука, настъпила в 09:17 часа на ******* г. в ******* С.-Д.,
км. 192+250, жп линия №3 Илиянци-Варна фериботна – случайно работно
място в *********то, при изкачване от междинна към работна площадка на
**** ДМ **** попада под напрежение ****** от контактна мрежа, като е
посочено, че пострадалото лице е Н. С. Н..
С протокол № 3/31.03.2021 г. на комисия при ДП "Национална компания
железопътна инфраструктура" – П.** ******** са обобщени резултатите от
извършеното разследване на злополука, станала на ******* г. с пострадалия
Н. С. Н., съгласно чл. 2, ал. 3 от НУРРОТЗ. Като причини за възникване на
злополуката е посочено, че при изкачване към работна площадка **** ДМ
**** при необезопасено работно място, с наличие на напрежение ****** от
контактна мрежа. Като лица допуснали нарушения са посочени отговорният
изпълнител Л. Андонов, като с действията си е нарушил редица разпоредби
сред които: чл. 126, т. 6 КТ; чл. 33 ЗЗБУТ; чл 59, т.1 от ПБЗРЕУЕТЕМ; чл.
230, чл. 233, ал.1, чл. 236, ал.5 и чл. 284 от Наредба № 13/30.12.2005 г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния
транспорт. Като допуснали нарушение са и членовете на бригата, сред които
и самия пострадал ищец Н. Н., които са нарушили следните разпоредби чл.
126, т. 6 КТ; чл. 33, чл. 61, ал.2, т. 4 от ЗЗБУТ; чл. 236, ал.5, чл. 284 и чл. 285,
ал. 4 от Наредба № 13/30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд в железопътния транспорт.
Установява се, че с разпореждане № *****/******* г. на ТП – С. град към
НОИ, на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване,
декларираната злополука вх. № ***/**** г. на ТП – С. град от осигурителя ДП
"****" – П.** „********“, станала с Н. С. Н. на ******* г. се приема за
трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО. Посочено е, че е налице внезапно и
травматично увреждане на здравето, станало по време и във връзка с
извършваната работа. Отразено е, че при работа в група по Наряд
№11/28.02.2021г. ел.габарит и регула на контактна мрежа, при изкачване на
междинна към работна площадка **** ДМ **** и в следствие на попадане
под напрежение *****, 50 Hz от контактната мрежа, пострадалият е получил
токов удар, изгаряне от високоволтова дъга, загуба на съзнание, падане от
изправено положение, довело до изгаряне на главата, лявата половина на
шията, врата, гърба, ляво рамо и ляв горен крайник със смесена дълбочина от
II AB III степен на площ 26%.
По делото са представени два броя фактури: за такса резервация по НОИ за
11
задължителна за лечението му рехабилитация е заплатена сумата от 30,00
лева по фактура №*******/27.07.2021 г.; за потребителска такса за храноден
при лечение в рехабилитационен център била заплатена сумата от ***,00 лева
по фактура №*********/27.07.2021 г., но по делото липсва представен
фискален бон от 11.09.2021 г. за закупени медикаменти по лекарско
предписание в размер на 36,50 лева.
Приложени по делото са извлечение от книгите за ежедневен и периодичен
инструктаж, водени от ответника, от които се установява, че на ищеца е бил
проведен ежедневен инструктаж за безопасна работа на ******* г., както и
периодичен такъв на ******* г., за което той е положил подписа си в
книгите.
Горното се изяснява с изготвената и приета по делото съдебно-почеркова
експертиза, по която вещото лице дава заключение, че почеркът, с който е
положен подписа в книгата за ежедневен инструктаж започната на
07.10.2020г. – стр. 16 срещу името Н. С. Н. от дата ******* год. и този,
представен като сравнителен материал от свободни образци и
експериментално положени подписи ищеца е изпълнен от Н. С. Н., ЕГН
**********.
Видно е от приложената по делото застрахователна полица №
***************, че ДП "Нацонална компания железопътна инфраструктура"
е сключило със ЗАД "***********" задължителна застраховка "Трудова
злополука" със срок на застраховката от 01.01.2021 г. до ****** г.
По делото е прието писмо изх. №*****/*****., изпратено от ЗАД
"***********" до ДП "Нацонална компания железопътна инфраструктура"
П.** Елетроразпредление, видно от която на пострадалия не е определяно и
изпращано обезщетение по случая за настъпилата временна загуба на
работоспособност, в следствие трудова злополука от *******г.
От приетата като доказателство по делото справка изх. № *******/10.10.2022
г. за наличието на деклариран осигурителен доход по чл.5, ал. 4 от КСО ставя
ясно, че ищецът Н. С. Н. след датата на прекратяване на трудовия си договор
с ответника до момента на изготвяне на справката не е бил осугуряван по
трудово правоотношение.
По делото е представена медицинска документация - епикриза, издадена от
Клиника по пластично-възстановителна и естетична хирургия при ***** "Св.
Гоерги“ ЕАД гр. П., от която се установява, че Н. С. Н. е постъпил в
отделението на ******* г. и е бил изписан на 31.03.2021 г. с окончателна
диагноза: термични изгаряния, с посочване макар и само на едно изгаряне от
трета степен, на няколко области от тялото и е извършена операция на
******. – некректомия и пластика на засегнатите участъци Приети са и 2 бр.
епикризи от Клиника по физикална и рехабилитационна медицина към *****
„******“ гр. П., от която е видно че Н. С. Николв е бил приеман за лечение за
периодите 02.04.2021г. до 09.04.2021г. и 10.05.2021г. до 17.05.2021г., поради
слабост и намален обем на движение на лявата ръка, както и Епикриза от
*****. за престой в СБРНК ЕАД филиал К..
По делото са представени 7 бр. болнични листове, от които се установява, че
на Н. Н. са били издадени болнични листове за отпуск за периода *******г.
до *****г. вкл.
Приет е амбулаторен лист № ****/02.09.2021 г., видно от който на ищеца е
извършен преглед от д-р Д. К. – психиатър, като от специалиста е
констатирано, че е налице посттравматично стресово разтройство, за
лечението на което е назначена медикаментозна терапия с Deanxit и
12
препоръка за психотерапия.
Приет е амбулаторен лист № *****/****** г., видно от който на ищеца е
извършен преглед от д-р С.В. – кожни и венерически болести, като от
специалиста е констатирано, че са налице андрогенна алопеция. Изписана е
терапия с Алпикортф и Ревалид..
Приет по делото е още амбулаторен лист № ********/04.07.2022 г., видно от
който на ищеца е извършен преглед от д-р Н.Д. – ортопед-травматолог с
насочване за ТЕЛК.
С прието Експертно решение №**** от зас.№*** от ********. на ищецът е
определен трайно намалена работоспособност в размер на 62% за период от
две години, считано от 15.06.2022г. във връзка с травмата на лявата ръка и
последиците от нея.
Приета е етапна епикриза от 25.08.2022 г., видно от която на ищеца е
извършен преглед от д-р Р.Д. – психиатър, като от специалиста е
констатирано, че е налице разстройство в адаптацията при ищеца, за
лечението на което е назначена медикаментозна терапия с Акутил и Атаракс.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетели.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са
разпитани свидетелят С. Н. Р. – негов баща и Г.М.З. – живееща на семейни
начала с ищеца. От показанията св. С. Р. се установява, че след трудовата
злополука Н. Н. бил откаран в болницата в гр. К., където свидетелят го
посетил непосредствено след инцидента. Ищецът бил в много лошо съС.ие –
физически и психически. Ищецът не можел сам да се обръща, бил
неадекватен и не говорел, за това св. Р. му помогнал да свали дрехите си и
видял рани по гърба и раменте му. Споделя, че от болницата в гр. К., казали,
че случаят не е за тях и Н. бил транспортиран в гр. СЗ в болницата., от където
също е преместен в гр. П.. Там му били извършени пластични операции и
престоял месец и половина. Свидетелят разказва, че след изписването
пострадалия бил откаран в дома си. Имал нужда от чужда помощ, за да отиде
до тоалетна, както и да излезе от дома си, за прегледи и др. Според свидетеля
това съС.ие продължава и до днес, тъй като ръката на пострадалия е
неадекватна. Към момента все още се налага да посещава лекари. Свидетелят
споделя, че травмите от злополуката са оставили, както физически белези по
гърба и рамото на Н., неспособност да движи ръката си, но и психически,
изрязяващи се в страх. За тези проблеми са потърсили помощ чрез преглед
при психиатър – д-р К. и д-р Д..
По делото е разпитан като свидетел и Г.М.З., живееща на семейни начала с
ищеца. От показанията се установява, че е видяла пострадалия за първи път
след злополуката в болницата в гр. СЗ. Свидетелят споделя, че Н. изглеждал
като замаян и не разпознавал никого, бил бинтован и имало кръв. Разказва, че
бил преместен в болницата в гр. П. където останал за лечение около 45 дни.
След изписването и прибирането на Н. в вкъщи свидетеля съобщава, че се е
грижела за пострадалия заедно със свекърва си – къпала го, превързвала
раните му, водела го до тоалетна. Споделя, че Н. посещавал рехабилитация,
както и прегледи при психиатър. Последните били свързани със страха му
„когато започне да вали дъжд и да святка и гърми.“ Имал още страх да
включва уреди, загубил самочувствие, което продължавало и до момента. За
това съС.ие след консултация с психиатър приемал медикаменти и до
момента. Споделя, че пострадалия съжалява за това което му се е случило и
че не може да се грижи за детето си. Не го взимали и на работа.
13
Свидетелските показания на двамата, водени от ищеца свидетели
кореспондират едни с други, подкрепят се от събраните по делото писмени
доказателства – медицинската документация по делото, както и изготвените
СМЕ и СПЕ и почИ.т на непосредствените им възприятия, поради което се
кредитират като обективни и последователни.
По делото за изготвени и приети без оспорване от страните съдебно-
медицинска и съдебно-психиатрична експертизи.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че от приложената медицинска документация и
след личен преглед на Н. С. Н. същият в следствие на злополуката от
*******г. е получил – термично изгаряне на главата /лявата половина на
лицето, лявата ушна мида и тил/ лявата половина на шията, врата и гърба,
ляво рамо и ляв горен крайник от II AB III степен с площ 26 %, както и
постравматична брахиална плексопатия с пареза на левия горен крайник.
Според експерта в момента на получаване на уврежданията болките на
пострадалия са били изключително силни, а продължителността на болките е
била от момента на травмата до края на първия месец, след което почти
напълно изчезнали. Определя, че по време на възстановителния период –
около 6м, пострадалия е имал затруднения в самообслужването и изпълнение
на ежедневните си дейности, допълнен от невъзможност да ползва левия си
горен крайник. В заключението си вещото лице определя, че
възстановителния период при ищеца е приключил, като след зарастването на
раните от изгарянията в областта на левия горен крайник, гърба, врата и
лявата поясна област са налице груби обширни цикатрикси на площ около 20
%, представляващи трайни морфологични дефекти, които загрозяват и
съществено изменят чертите на тялото и левия горен крайник. Тези изменения
имат поС.ен характер и ще останат цял живот. До живот ще остане според
вещото лице и получената при злополуката посттравматична брахиална
плексопатия на левия горен крайник, представляваща парализа на същия с
невъзможност за движения в лявата раменна, лакътна, гривнена стави и
пръстите на ръката. Налице е загуба на хватателна функция, оценена от
вещото лице като осакатяване на левия горен крайник, което необратимо.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно-психологическа
експертиза се установява, че ищецът е преживял остра стресова реакция,
възникнала като отговор на стресогенно събитие, застрашило физическата и
сигурност и безопасност на пострадалия. Острата стресова реакция според
вещото лице при пострадалия е в комбинация с разстройство на адаптацията.
Това съС.ие се изразява в невъзможност за планиране на бъдещето,
безспокойствие, тревожност и депресия. Към момента на извършване на
изследването вещото лице е констатирало при пострадалия наличието на
повишена емоционална лабилност, повишена ситуативна и умерено повишена
личностова тревожност, умерено повишено чувство на безспокойство и
неувереност и несигурност, както и епизодично непроизволно често
припомняне на травматичната ситуация. Продължителността на това съС.ие е
различна и може да продължи много години, а лечението изисква
двукомпонентно и комплексно - с медикаменти и когнитивно-поведенческа
терапия. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че към момента на
ищецът е приложено медикаментозно лечение, но не може да се прогнозира
колко време ще продължи възстановителния процес от това съС.ие.
Съдът кредитира приетите по делото експертни заключения, като намира, че
същите са обективни, пълни и компетентно изготвени.
14
Разпитан по делото е и свидетеля Л.Д.Б. – служител на ответното дружество –
технически ръководител, който бил на мястото на инцидента. Свидетелят
посочва, че в момента на злополуката е бил клекнал с гръб към пострадалия.
След като чул вик се обърнал и видял Н. на парапета с провиснали ръце.
Споделя, че пострадалия не е трябвало да се качва на вишката без негово
разрешение, тъй като в деня на инцидента Д. бил определен да води групите,
да вземе ел.прозорец и да напише инструктажа за работа. Разрешение за
качване на вишката Д. щял да издаде след вдигане на пантографа. Свидетелят
сочи още, че пострадалия бил само с работни обувки и обИ.ено шушляково
яке, познава пострадалия от пет години, като изпълнителен работник. След
инцидента се бил виждал с пострадалия, който дошъл сам с управлявания от
него личен автомобил. Бил късо подстриган и без да забелязва оплешивяване
и разговарял с колегите си. За самата злополука свидетелят разказва още че за
проверка за отсъствие на напрежение се използват преносими ******и,
каквито в случая не били поставени. Тези ******и се поставяли от лица един
от трета и един от четвърта квалификационни групи. В инструктажът
свидетелят определил А. и Н. С. да поставят ******ите, въпреки че и двамата
били от трета квалификационна група. Обяснява, че писал инструктажа по
път и в бързината е допуснал грешка.
По делото са разпитани и свидетелите А.Н.И. и В.К.М.– и двамата служители
при ответното дружество, както по време на инцидента, така и до настоящия
момент. И двамата свидетели разказват, че са били на мястото на инцидента с
Н. Н.. Свидетелят И. разказва, че в този ден били на работа в *******то на Т.
и С.. Работили на 28-ми стълб с повдигнат пантографи заедно със св. Д. А., а
Н. бил до машината. След като приключили, слезнали за да се прехвърлят до
стълб 44-ти. Отново заземили с пантографа, без да са поставени
допълнителни ******и и докато водещият наряда – св. Л.Д. бил клекнал,
пострадалия се качил на вишката и го ударила волтова дъга.Уточнява, че Н. е
следвало да изчака нареждане от водещият наряда, преди да се качи на
вишката. След инцидента споделя, че Д. и св. Мирчев оказали помощ на Н.,
като няколко пъти се наложило да му извадят езика. Твърди, че след
инцидента след като е дошъл в съзнание пострадалия е бил контактен.
Споделя, че след инцидента вижда пострадалия почти всеки ден и смята, че е
възстановен. Виждал го да кара кола, да прави ремонти и да коси трева, за
което ползвал и двете си ръце. Не забелязвал промяна в психическото съС.ие
на пострадалия, както и в прическата му. За инцидента допълва, че по време
на злополуката не е следвало на мястото, където работили да има ток, тъй
като им е осигурен ел.прозорец.
В показанията си св. Мирчев разказва, че докато водещият е вдигал
пантографа Н. се качил и през него минала волтова дъга. Оказал му помощ
като извадил езика му. След като се свестил, според свидетеля, Н. успял да ги
познае и споделил, че има болки в ръката. След инцидента го бил виждал сам
да управлява микробус. За самия инцидент уточнява, че по време на работа е
следвало да бъде изключено напрежението и освен използването на
пантограф е следвало да бъдат използвани ******и, които да оберат
индукцията. Добавя, че използването на ******и различни от пантограф е
задължително.
Събрани са още показанията на св. Д. К. А. и С.Ж.С.. В показанията си св. А.,
служител при ответника към датата на инцидента, но към момента без
трудовоправни отношения със същия, споделя, че бил на работа на участъка
Д.-С. заедно с Н. и А.. След като с А. кастрили около 10-15 мин. им било
15
наредено да слезнат или да клекнат, за да отидат до следващия участък за
работа.Когато машината отново се установила на едно място свидетелят
започнал да се качва на вишката и чул вик. Видял пострадалия провиснал
през парапета на вишката. Оказали му помощ. След инцидента бил виждал
пострадалия, който му споделял, че има болки и че е уплашен. Виждал го е да
шофира и да кара колело, не е забелязал оплешивяване. Относно злополуката
споделя още, че ****** на мястото не е имало, а е трябвало. Уточнява, че
ползването на пантограф не е вид заземяване и винаги трябва да се постяват
зеземители. Друг инцидент от такъв тип не знае да се случвал.
Последният от разпитаните по делото свидетели Станчев-служител и към
момента в ответното дружество, разказва, че в деня на злополуката бил
машинист на групата. Получил заповед да вдигне пантографът и чул шум и
видял пострадалия на вишката. След оказването на първа помощ на
пострадалия смята, че последният бил контактен. За самата злополука
уточнява, че пантографът е вид ******, но не е основен и при извършване на
дейността трябва да има основен ******.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска за причинени неимуществени вреди с правно основание по чл. 200,
ал. 1 КТ, във вр. с чл. 52 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно, че: е претърпял болки и
страдания вследствие на настъпилата злополука на ******* г. в резултат на
увреждане, признато по предвидения в закона ред за трудова злополука; че
към момента на настъпване на злополуката пострадалото лице е било в
трудово правоотношение с ответника. В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на погасяване на задължението си за поправяне на
причинените вреди.
С изготвения проект на доклад по делото, обективиран в Определение №
****/******* г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните фактите, че: на ******* г. Н. С. Н. е
претърпял злополука, призната по надлежния ред за трудова и че към
момента на инцидента /******* г. / лицето е заемало длъжността "****" при
ответното дружество по силата на трудов договор. Проектът на доклад по
делото е приет за окончателен без възражения от страните в проведеното
открито съдебно заседание на 24.10.2022г. Отделените като безспорни факти
се установяват и от събраните в производството по делото доказателства.
Установи се от приетия трудов договор № ******/***** г., че Н. С. Н. е
изпълнявал длъжността "**** КМ" в П.** ******** –ДП "Национална
компания Железопътна инфраструктура", която длъжност е заемал и към
******* г.
Видно от данните по делото, на ******* г. ответникът, изпълнявайки
задължението си по чл. 57, ал. 1 КСО, е подал декларация за трудова
злополука, като на основание чл. 60, ал. 1 КСО е издадено разпореждане №
*****/******* г. на ТП - С. към НОИ, с което причиненото травматично
увреждане на здравето на ищеца /получил изгаряне от високоволтова дъга,
загубил съзнание и паднал, получил изгаряния по главата, шията, врата и
гърба, лявото рамо и ръка със смесена дълбочина от II и III степен и площ от
26%/ е признато за трудова злополука – настъпило по време и във връзка с
извършваната работа.
16
Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има характер на индивидуален
административен акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред
които са страните в настоящото производство /пострадал и осигурител/. Ето
защо спрямо законосъобразността на този акт се прилага разпоредбата на чл.
17, ал. 2, изр. 2 ГПК, установяваща забрана за гражданския съд, пред когото
се черпят права от акта, да проверява неговата законосъобразност
/правилност/, щом той се противопоставя на лице, участвало в
административното производство по издаването му. Между страните няма
спор, че настъпилото увреждане на Н. Н. е признато по установения в закона
ред за трудова злополука, като този факт е отделен като безспорен между
страните с доклада по делото. Гражданският съд е длъжен да приеме /поради
забраната да ревизира законосъобразността на индивидуалния
административен акт/, че е настъпила злополука по описания в
разпореждането начин и същата съставлява трудова злополука по чл. 55, ал. 1
КСО – станала през време и по повод на извършваната работа – при изкачване
от междинна към работна площадка на **** ДМ ****, Н. попаднал на
необезопасено място и получил токов удар под напрежение ****** от
контактната мрежа, което причинило временна неработоспособност.
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника
или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това,
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал.
1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на
пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би
отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено
самонараняване, но не и при съпричиняване на вредоносния резултат при
форма на вината груба небрежност, когато отговорността на работодателя
може само да бъде намалена.
Фактът на претърпяване на злополуката, настъпването на травматичното
увреждане на пострадалия, както и причинно-следствената връзка между нея
и последвалите болки и страдания, претърпени от него, се установяват от
събраните в производството доказателства, а именно: представената
медицинска документация и по–специално епикриза, издадена от Клиника по
пластично-възстановителна и естетична хирургия при ***** "******“ ЕАД
гр. П., както и изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, видно
от които ищецът е получил термично изгаряне на главата /лявата половина на
лицето, лявата ушна мида и тил/ лявата половина на шията, врата и гърба,
ляво рамо и ляв горен крайник от II AB III степен с площ 26 %, както и
постравматична брахиална плексопатия с пареза на левия горен крайник, като
по механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени по време и по
начин, посочени от ищеца /при процесната трудова злополука/; разпитите на
свидетелите за изживените болки и страдания от ищеца след настъпване на
процесното травматично увреждане и разпитите на свидетелите, присъствали
по време на настъпването на трудовата злополука.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че
основанието /правопораждащите спорното материално право юридически
факти/ на предявения осъдителен иск за обезщетение, е установено безспорно
по делото. Налага се извод, че ответното дружество дължи заплащане на
обезщетение за реално претърпените от ищеца неимуществени вреди,
17
вследствие настъпилата трудова злополука на ******* г. Следва да се даде
отговор на въпроса какъв е справедливият размер за обезщетяване на
претърпените болки и страдания. За отговор на този въпрос съдът съобразява
следното:
Тъй като обезщетението за неимуществени вреди е заместващо, а не
компенсаторно, законодателят е предвидил в чл. 52 ЗЗД правната възможност
на съда по справедливост да определи заместващата парична престация, която
работодателят дължи на работника, като обезщетение за изживените болки и
страдания, които са закономерна последица от настъпилата трудова
злополука. При обсъждане размера на паричното обезщетение съдът следва
да прецени естеството и интензивността на отрицателните изживявания на
пострадалия, ръководейки се от обществения критерий за справедливост към
момента на възникването на правото на обезщетение.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквИ.лент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. ТакИ. обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване съС.ието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др.
Размерът на обезщетението се определя според вида и тежестта на
причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и
обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск –
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза
за неговото развитие /в този смисъл Решение № 39 от 22.02.2016 г. по гр. дело
№ 4374/2015 г. на ІІІ г. о. на ВКС, Решение по гр. д. № 2721/13 г. на четвърто
г. о. на ВКС, Решение по гр. д. № 6375/14 г. на четвърто г. о. на ВКС и др. /.
Характерът на увреждането има решаващо значение при преценката на съда
относно размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено
увреждане. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът
следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към
твърдените от ищеца неимуществени вреди.
По делото са безспорно установени видът и обемът на причинените на ищеца
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените
от него болки и страдания, преживеният стрес, травмите върху психичното
му здраве.
От разпита на свидетелите Р. и Златкова се установява, че ищецът е изпитвал
болка и затруднения при обслужването си, поради раните от изгарянето и
засегнатата му ръка, въпреки направените му операции и рехабилитация, като
това съС.ие в най-тежка степен продължило няколко месеца, а затрудненията
свързани с ръката и към момента. При отчитане на продължителността и
интензитета на претърпените физически болки съдът следва да вземе предвид
и заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза,
според което са налице 20% трайни белези по тялото на пострадалия, както и
осакатяване на левия горен крайник, поради невъзможностт за извършване на
18
движения на раменна, лакътна, гривнена стави и пръстите на ръката.
Определя, че е налице загуба на основна функция на ръката-хватателна, която
е доживотно изменение и подобрение в бъдеще не се очаква. В тази връзка
следва да се спомене и приетото по делото Експертно решение №**** от зас.
№*** от ********. определящо 62 % ТНР на пострадалия за срок от две
години.
При определяне на справедливия размер на обезщетение следва да бъдат
отчетени и търпените от ищеца душевни страдания. От значение е
обстоятелството, че загубата на двигателната активност на левия крайник е
настъпила внезапно и неочаквано за ищеца, като той е бил в активна и
трудоспособна възраст. Показанията на свидетелите Галина Златкова и С. Р.
установяват и обстоятелството, че ищецът преживял много тежко
злополуката и последиците от травмите от нея, като е объркан, стресиран,
затворил се в себе си, чувствал се непълноценен, изпитвал притеснения за
живота си занапред. Свидетелите посочват и че след инцидента ищецът
търпял неблагоприятни емоции и от факта, че не може да извършва
дейностите, които бил свикнал да върши и не можел да полага пълноценни
грижи за малкото си дете. Следва да бъде взето предвид и заключението на
назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, според която
инцидентът на ******* г. и периодът на възстановяване след това са
причинили остра стресова реакция, съчетано с разстройство на адаптацията,
които може да се приеме, че са причинно-следствена връзка със злополуката.
От експерта е установено, че към момента на изследването при пострадалия
се наблюдава повишена емоционална лабилност, повишена ситуативна и
умерено повишена личностова тревожност, умерено чувство на
безспокойство, неувереност и несигурност, епизодично непроизволно често
припомняне на травматичната ситуация. Вещото лице заключва още, че тези
симптоми са предпоставка за субективен дистрес и затрудняват възможността
за достатъчно ефективно справяне с обичайните ежедневни дейности и
базисни социални роли. От друга страна следва да бъде отчетена и прогноза,
дадена от вещото лице за възстановяване на ищеца, като е посочено, че към
момента на експертизата не може да се даде точен времеви период до когато
следва да изчезнат отрицателните симптоми при ищеца.
Имайки предвид причинената временна неработособност, възрастта на ищеца,
преживения от него стрес и уплаха, вследствие на нанесената му физическа
травма, която е необратима и с период на интензивни болки месец след
травмата, отчитайки и неблагоприятната прогноза на експертите за
физическото и психическото му здраве, съдът намира, че справедливият
размер на заместващото обезщетение на ищеца за причинените от
увреждането на здравето му, настъпило вследствие на трудова злополука,
неимуществени вреди, изразяващи се във физически психически болки и
страдания, възлиза на сумата от 50 000 лв.
По възражението за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ:
При направено възражение за съпричиняване, в тежест на ответника е да
докаже, че пострадалият е допринесъл за настъпване на процесната трудова
злополука в твърдяната степен, като е допуснал груба небрежност.
В последователната съдебна практика на Върховния касационен съд по
приложението на чл. 201, ал. 2 КТ се приема, че изводът за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалия работник следва да се основава на
доказани по безсъмнен начин факти, установяващи, че работникът не е
проявил елементарно старание и внимание; че е пренебрегнал основни
19
технологични правила и правила за безопасност; че не е положил грижа,
каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Изводът за
съпричиняване от страна на работника не може да почИ. на предположения,
нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата
за безопасност – работникът е допуснал груба небрежност само в случаите,
когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да
положи дължимата грижа при изпълнение на работата /в този смисъл
Решение № 719 от 10.11.2009 г. по гр. д. № 2898/2008 г. І г. о. ВКС; Решение
№ 60 от 05.03.2014 г. по гр. д. № 5074/2013 г. ІV г. о. ВКС; Решение № 348 от
11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. ІV г. о. ВКС; Решение № 79 от 27.02.2012
г. по гр. д. № 673/2011 г., ІV г. о. ВКС и др. /.
В тази връзка съдът следва да съобрази обстоятелството, че от материалите
по делото се установява, че от страна на ответното дружество са били
допуснати редица нарушения. Макар да е проведен инструктаж за деня, то
разпределянето на задачите и отговорностите на част от членовете на групата
е в разрез с разпоредбите на Наредба №13 от 30.12.2005г. за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт.
Горното има пряка връзка с настъпилия инцидент, тъй като лицата А. И. и Н.
Н. са от 3 квалификационна група, поне единият, от които не притежава
необходимото според чл.230 и чл. 233 ал.1 от Наредба №13 от 30.12.2005г.
четвърто ниво на квалификация за извършване на проверка за отсъствие на
напрежение и поставяне на ******и. Признание за допуснат пропуск в това
обстоятелство направи св. Л.Д.. Именно липсата на поставени преносими
******и представлява нарушение на чл. 236, ал.5 от същата Наредба, който
забранява работата по контактната мрежа без поставен преносим ******. В
същото време в деня на злополуката, а и по време на самия инцидент
назначеният от ответника отговорен изпълнител на работата и ръководител на
наряда Л.Д. се е намирал на мястото на машината, на която са работили
останалите членове на бригадата – В.М., Д. А. и пострадалия Н. Н.. Работата
на членовете на бригадата е била пряко възприета от него и същият е
разпоредил и допуснал работа в отклонение с горепосочените правила за
безопасност, намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент.
Доводът на ответника, че при работата по същия модел на предходния стълб
№28, при която отново при нарушение на същите разпоредби за безопасност
не е настъпил инцидент, не освобождава от отговорност ответното
дружество.
От друга страна по делото се установи, че пострадалият работник самоволно
е предприел качване на вишката преди да му е дадена заповед за това, като с
действията си е подценил реалната опасност от травматично увреждане и
същевременно е надценил своите възможности да се справи с
непосредствения риск. Той е проявил груба небрежност по смисъла на чл.
201, ал. 1 КТ, който извод е обусловен от следните обстоятелства:
По делото е установено, че на ищеца е бил проведен ежедневен инструктаж
за безопасна работа ******* г., за което той е положил подписа си в
приложеното извлечение от книга за ежедневен инструктаж. Този факт се
доказва от изготвената по делото съдебно-почеркова експертиза, според
заключението на която положеният подпис срещу името на ищеца е изпълнен
от самия него. За изготвяне на експертизата вещото лице е ползвало
предоставени образци от ищеца.
От показанията на свидетелите очевидци се установява и правнорелевантното
обстоятелство, че работата на ищеца заедно със св. А. И., Д. А. е следвало да
20
извършват работа по кастрене на определените за това участъци и Н. преди да
му бъде дадена заповед за това е предприел изкачване на работната площадка,
където е попаднал на напрежение, довело до токов удар и получаването на
телесни увреждания. С тези свои действия безспорно се установява, че Н. Н. е
нарушил чл. 126, т. 6 КТ, във вр. с чл. 33 ЗЗБУТ, като не е спазил изискването
да се грижи за здравето и безопасността си, както и за здравето и
безопасността на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност, в
съответствие с квалификацията си и дадените от работодателя инструкции,
както и чл. 285, ал.4 от Правилника за безопасност и здраве при работа в
ел.уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически
мрежи, като без разрешение на отговорния изпълнител е предприел качване
на работната площадка.
При тези данни настоящият съдебен състав приема, че пострадалият, който е
бил работник с достатъчен опит в професията си, е познавал правилата за
безопасна работа и нееднократно я е извършвал. Извършвайки действия по
изкачване на работна площадка преди даването на разпореждане за това от
отговорника на бригадата, той не е положил за себе си грижата, която би
положил и най-небрежния човек, зает със съответната дейност, при подобни
условия. По делото не се установи, че на работника не са зачислени лични
предпазни средства, нито при събраните гласни доказателства бяха наведени
твърдения, че на членовете на бригадата са били предоставени такИ. от
работодателя в деня на злополуката. Поради което това твърдение на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца
остана недоказано.
При тези данни настоящият състав приема, че в случая е налице основание за
намаляване отговорността на работодателя-ответник на основание чл. 201, ал.
2 КТ с 30%, поради допусната от пострадалия груба небрежност, която е в
причинна връзка с вредоносния резултат. При това положение, съгласно
посочения по-горе размер на обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди, и като се вземе предвид установеният процент на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, искът
следва да бъде уважен за сумата от 35 000 лв., като бъде отхвърлен за
горницата до пълния му предявен размер от 80 000 лв.
Върху главницата следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от
настъпването на увреждането – ******* г., до погасяването на сумата. Когато
задължението произтича от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана, т. е. той дължи от момента на настъпване на
увреждането. Лихвата, като обезщетение при неизпълнение на вземане за
неимуществени вреди, произтичащо от деликт е дължима от момента на
настъпване на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а
не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на
обезщетението, т. е. от момента на изискуемостта на вземането, а не от
момента на ликвидността му. Посоченото правило намира субсидиарно
приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди,
причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или
професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл. 212
КТ /в този смисъл Решение № 217/25.07.2013 г. по гр. дело № 1038/2012 г. на
ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК/.
По направените възражения по чл. 200, ал. 3 и чл. 200, ал. 4 КТ:
Ответникът е направил възражение за намаляване на дължимото от
работодателя обезщетение с получените от ищеца обезщетения и/или пенсия
21
от общественото осигуряване, респективно обезщетение по сключен договор
за застраховане. За основателността на възражението в тежест на ответника е
да докаже, че във връзка с процесната трудова злополука ищецът е получил
обезщетения и/или пенсия от общественото осигуряване, респективно
обезщетение по сключен договор за застраховане.
Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата
между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване. Според ал. 4 на същата разпоредба, дължимото обезщетение по
ал. 3 се намалява с размера на получените суми по сключените договори за
застраховане на работниците и служителите.
От приетото като доказателство по делото не се установява размера на
полученото от ищеца обезщетение от общественото осигуряване, а от писмо
изх. изх. №*****/*****. на ЗАД "***********" е видно, че на пострадалия не
е определяно и изпращано обезщетение по случая за настъпилата временна
загуба на работоспособност, в следствие трудова злополука от *******г.
От една страна не са налице данни по делото относно размера на получените
обезщетения за неработоспособност на ищеца, за което не са представени
доказателства от ответника. От друга страна съдът намира, че хипотезата,
която предвижда приспадане на обезщетението от общественото осигуряване
е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.
Един от случаите на неоснователно обогатяване е когато се плаща два пъти за
едно и също нещо, респективно два пъти се задоволява един и същи интерес.
В случая доколкото конкретната норма не допуска неоснователно
обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди –
веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване. Когато
обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на
трудовото възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото
обезщетение за пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и
изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение. Само в този случай
неприспадането на сумата би довело до двойно плащане и съответно до
неоснователно обогатяване. Обезщетението за неимуществени вреди
компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други
блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди няма връзка с
обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на
трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на
пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения – за
неимуществени вреди по чл. 200 КТ и обезщетението от общественото
осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не е
двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив до
пълно и справедливо обезщетение на причинените видове вреди /в този
смисъл Решение № 54/23.04.2019 г. по гр. д. № 3649/2018 г., III г. о. на ВКС/.
Ето защо направеното от работодателя възражение по чл. 200, ал. 3 КТ е
неоснователно и не следва да бъде уважено.
Неоснователно е също и искането на ответника на основание чл. 200, ал. 4 КТ
за приспадане на изплатеното на ищеца като застрахователно обезщетение по
сключен договор за застраховане на работниците и служителите. Видно от
представеното писмо на застрахователната компания на Н. С. Н. не е
определено и изплатено застрахователно обезщетение от ЗАД "***********".
По разноските:
Относно искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на
22
адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38,ал.1, т.2 от ЗАдв., съдът
приема, че на процесуалния представител на ищеца следва да се определи
възнаграждение в размер на 1580,00 лв., платимо от ответника, с оглед
осъщественото процесуално представителство по предявения иск.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ определя юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно отхвърлената част от иска ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника 300 лв. – разноски по делото.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на съда следващата се държавна такса в размер на 1400,00 лв. върху
уважената част от иска съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата за
държавните такси и разноски по делото за изготвени съдебномедицинска,
съдебно-психиатрична и съдебно-почеркова експертизи в размер на сумата от
1566,70 лв. , определена пропорционално на уважената част от исковете.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.194, ал.2 от ГПК, във вр. с
чл.***, ал.1 и сл. от ГПК по заявено от ищцовата страна оспорване
истинността на представено писмено доказателство – проведен инструктаж от
******* год., в частта относно авторството на подписа, поставен срещу името
на лицето Н. С. Н., че документът е истински в частта относно авторството на
подписа на лицето Н. С. Н..
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ, във вр. чл. 52 ЗЗД ДП
"Национална компания Железопътна инфраструктура", П.** „********“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "*********
*******" ***, да заплати на Н. С. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. Т., общ.М.,
обл. ******, ул. ******* **** сумата от 35000,00 лв. /тридесет и пет хиляди
лева и 0 ст./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от внезапно и травматично
увреждане на здравето, вследствие на трудова злополука от ******* г.,
призната като такава с Разпореждане № *****/******* г. на ТП - С. към
НОИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ******* г. до
окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до
предявения размер от 80 000,00 лв., като частичен от 150 000,00 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 КТ, във вр. чл. 52 ЗЗД ДП
"Национална компания Железопътна инфраструктура", П.** „********“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "*********
*******" ***, да заплати на Н. С. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. Т., общ.М.,
обл. ******, ул. ******* **** сумата от 190,00 лв. /сто и деветдесет лева и
ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
заплатени медицински разходи, вследствие на трудова злополука от *******
г., призната като такава с Разпореждане № *****/******* г. на ТП - С. към
НОИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
23
подаване на исковата молба в съда до окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 226,50 лв. като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, ДП
"Национална компания Железопътна инфраструктура", П.** „********“,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "*********
*******" ***, да заплати на адв. К. Г., САК, сумата от 1580,00 лв. /хиляда
петстотин и осемдесет лева и 0 ст./за адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н. С. Н., ЕГН: **********, да
заплати на ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура", П.**
„********“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
"********* *******" *** сумата от 300,00 лв. /триста лева/ – разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДП "Национална компания
Железопътна инфраструктура", П.** „********“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "********* *******" ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.
сумата от 2966,70 лв. /две хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и 70 ст./
представляваща държавна такса и възнаграждение за вещи лица.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – СЗ в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
24