№ 319
гр. Стара Загора, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно
частно гражданско дело № 20235500500099 по описа за 2023 година
Обжалвано е определение №520 от 16.12.2022г., постановено по гр.д. №
558/2022 год. по описа на Радневския районен съд, с което се изменя
решение № 131/01.12.2022 г., постановено по гр.д. № 558/2022 г. по описа на
РС-Раднево, като се отменя същото в частта, с която е осъден ищецът Г. С. И.,
ЕГН **********, с адрес гр. Р., ***, да заплати на „К.к.м.“ ЕАД, вписано в ТР
с ЕИК ***, с адрес на управление гр. С., ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 317,87 лв. (триста и седемнадесет лева и 87 ст.), представляваща
разноски за производството.
Частният жалбоподател „К.к.м.“ ЕАД гр.С. чрез пълномощника си адв.
П. П. обжалва така постановеното определение като неправилно и
незаконосъобразно. Молят да бъде отменено. Излагат съображения в жалбата.
Претендират за разноските за настоящото производство.
Постъпил е писмен отговор по жалбата от Г. С. И. чрез пълномощника
му адв. Г. Ч., с който взема становище за неоснователност на частната жалба.
Излага подробни съображения. Моли да бъде потвърдено обжалваното
определение и да му бъдат присъдени направените разноски за настоящото
производство.
Съдът, като взе предвид направените в частната жалба оплаквания и
данните по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
По делото пред РРС е постъпила молба вх. № 4749 от 05.12.2022 г. от
ищеца Г. С. И., чрез адв. Г. Ч., с която се иска да бъде изменено
постановеното по делото решение в частта за разноските, с което ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата от 317.87 лв., за което се излагат
1
съображения.В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от
ответника „К.к.м.“ ЕАД, чрез адв. П., в който взема становище за
неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК, за което излага съображения. С
обжалваното определение РРС е изменил решение № 131/01.12.2022 г.,
постановено по гр.д. № 558/2022 г. по описа на РС-Раднево, като се отменя
същото в частта, с която е осъден ищецът Г. С. И., ЕГН **********, с адрес
гр. Р., ***, да заплати на „К.к.м.“ ЕАД, вписано в ТР с ЕИК ***, с адрес на
управление гр. С., ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 317,87 лв.
(триста и седемнадесет лева и 87 ст.), представляваща разноски за
производството.
Въззивният съд намира това определение за правилно и
законосъобразно.
С решение № 131/01.12.2022 г., постановено по гр.д. № 558/2022 г. по
описа на РС-Раднево, Радневският районен съд е уважил частично
предявения от ищеца иск и съответно е присъдил в съразмерно на това
направените от него разноски за производството, както и съразмерно на
отхвърлената част са присъдени разноски на ответника.
Предмет на делото е бил иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, базиран на
нищожни клаузи по смисъла на чл. 22 ЗПК и чл. 26 ЗЗД и на неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143 - чл.147 ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО. За да
уважи иска, макар и частично, съдът в мотивите на решението констатирал
наличие на нищожност на клаузи от процесните договори съгласно чл. 26 ЗЗД
и чл. 22 ЗПК и неравноправност на клаузи по смисъла на ЗЗП и Директива
93/13/ЕИО. Тоест предмет на делото е било обсъждане на въпросите относно
нищожност на клаузи по смисъла на чл. 22 ЗПК и чл. 26 ЗЗД и на
неравноправност на клаузи по смисъла на чл. 143 - чл.147 ЗЗП и Директива
93/13/ЕИО, които обосновават именно основателност на иска по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
С определение № 366 от 16.08.2022 г. по ч.т.д. № 1085/2022 г. на ВКС,
1-ро ТО, състав на Върховния касационен съд е даден отговор на правен
въпрос, именно във връзка с частично уважаване на искове с предмет
неравноправни и нищожни клаузи при потребителски договори, в смисъл
дали са приложимо решението от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и
C-259/19 на Съда на Европейския съюз при разглеждане на спор от
национален съдия и следва ли да се вземат предвид. Посочено е, че в т. 96 от
решението си СЕС е приел за необходимо да се произнесе по въпроса дали е
съвместимо с принципа на ефективност, възлагането на потребителя на
съдебните разноски в зависимост от върнатите му суми, при положение, че
искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната
клауза, но не изцяло, а частично за претендирания размер. В т. 95 от
решението е посочено, че разпределянето на разноските по съдебно
2
производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на
процесуалната автономия на държавите членки, при условие че са спазени
принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки принципа на
ефективността, СЕС е приел, че обвързването на разпределението на
съдебните разноски в това производство само с недължимо платените суми,
чието връщане е разпоредено, може обаче да възпре потребителя да упражни
посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск
по съдебен ред /т. 98 от решението/. С оглед на всички изложени съображения
СЕС е решил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13,
както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да
се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо
платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза поради неравноправния □ характер, като се
има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която
може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13
право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи.
Горепосоченото решение следва да бъде съобразено от настоящия
състав, тъй като както се посочи съдът в мотиви е посочил да е налице
констатирана неравноправност на клаузи от договора, на която база е
присъдена частично сумата на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Директивата по правило няма директен ефект в правоотношението между
частните лица. Но, по въпроса за нейното приложение е формирана
константна практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав
/напр. решение № 2/17.03.2021 г. по т.д. № 2364/2019 г. на ВКС, II т.о.и др./,
съгласно която е налице задължение на националния съдия, произтичащо от
задължението за лоялно сътрудничество на държавите-членки, предвидено в
чл. 4, пар. 3 от ДЕС, да тълкува нормите на вътрешното законодателство
съответно на тълкуването на актовете на Европейския съюз, включително
така както е извършено в решенията на Съда на Европейския съюз и с оглед
целите, които са предвидени за постигане от посочената директива. Това
задължение е разяснено и в практиката на СЕС /напр. решението по делото
Von Colson, посочващо, че всички директиви създават „задължение за
националния съдия да даде на закона, приет в изпълнение на директивата
тълкувание и приложение, съобразно изискванията на Общностното право“,
както делото Marleasing, съгласно което „националните юрисдикции са
длъжни при тълкуване на разпоредбите на националното си право -
предварително или/и последващо да го тълкуват, доколкото е възможно, в
светлината на буквата и духа на директивата, с оглед постигането на
определените в нея цели и в изпълнение на чл. 289 от ДЕИО“.
3
Настоящия съдебен състав споделя така формираната съдебна практика
и намира, че следва съгласно чл. 633 ГПК да приложи даденото тълкуване на
Общностното право с решението на СЕС, като на ищеца не следва да се
възлагат в случая разноски съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Съдът намира, че съгласно чл. 2 от Закона за потребителския кредит
основна цел на закона е да осигури защита на потребителите чрез създаване
на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит. ЗПК е специален закон спрямо общо
уреждащия защита на потребителите Закон за защита на потребителите. ЗПК
не влиза в колизия със ЗЗП, а доразвива съображенията на закона в конкретна
материя - потребителския кредит. Всички разрешения, дадени от СЕС,
относно общия закон, уреждащ защитата на потребителите, важи в пълна
степен и за законите, уреждащи защита на потребителите в конкретна област
от ползването на потребителски услуги. Това е логично и закономерно
решение. ЗПК доразвива в детайли защитата на потребителите на услуги по
кредити, давана от ЗЗП. В тази връзка съдът не може да се съгласи с
изразеното от ответника становище, че решението на СЕС важи само за
неравноправност на клаузи по ЗЗП, но не и по смисъла на специалния и даващ
подробна защита на потребителя закон, в случая ЗПК. Вървейки от общо към
специално, всички защити на потребителя по основния ЗПП важат в пълна
степен и при защитата на потребителя по специалния закон.
С оглед на това и молбата на ищеца по реда на чл. 248 ГПК е
основателна и правилно е уважена от първоинстанционния съд, като е
отменено решението, имащо характер на определение, в частта, с която
ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника
разноски в размер на 317,87 лв.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че
обжалваното определение е законосъобразно и правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските в настоящото производство:
И двете страни са направили искане за присъждане на направените
разноски за настоящото производство.
С оглед създадената вече константна съдебна практика, която е в
смисъл, че в производство по спор за разноските не следва да се присъждат
разноски за това производство, въззивният съд намира, че не следва да
присъжда разноски на никоя от страните по делото.
Водим от изложеното, ОС - Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение № 520 от 16.12.2022г., постановено по
гр.д. № 558/2022 год. по описа на Радневския районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5