РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Бяла , 24.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и шести
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина И. Келлева Бонева
при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Ивелина И. Келлева Бонева Гражданско дело
№ 20204510100560 по описа за 2020 година
Постъпила е искова молба от И. Й. Т., чрез адвокат М.Р. от АК-Русе против
ДЗИ - общо застраховане ЕАД.
Ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди
ответното дружество да му заплати сумата в размер на 7800 /седем хиляди и
осемстотин/ лева, представляваща дължимо обезщетение вследствие настъпило
застрахователно събитие - покрит риск по застраховка „Каско”, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата; както и сумата в размер на 168.00 / сто
шестдесет и осем/ лева, платена от ищеца за репатриране на автомобила.
Моли, да бъде осъдено ответното дружество да заплати обезщетение за
забава върху сумата от 7800 /седем хиляди и осемстотин/ лева, считано от
20.02.2019г., когато ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
застрахователно обезщетение и което за претендиралия период от 20.02.2019г. до
19.08.2020г. възлиза на сума в размер на 1185.17 лева /хиляда сто осемдесет и пет
лева и седемнадесет стотинки/.
Моли, да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сума в
размер на 1000 /хиляда/ лева - обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие същото увреждане и изразяващи се в създадени неудобства за ищеца,
притеснение и напрежение, както и битово натоварване на личността на същия и
дискомфорт от отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва от датата на събитието до окончателното му плащане, както и
сумата от 369,36 лева /триста шестдесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на данък МПС за
1
2019г. и 2020г., понесени от ищеца вследствие постановеният отказ от страна на
ответника да определи щетата като тотална, да определи и изплати
застрахователно обезщетение и да издаде изискуемото удостоверение по Наредба
№ 1-45 от 24.03.2000г. относно прекратяване на регистрацията на процесното
МПС.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски - съдебно-
деловодни и за процесуално представителство.
Ответникът оспорва исковете – по основание и по размер,като прави
следните правоизключващи възражения на основание текстовете от Общите
условия, а именно:
т. 9.1.8. - умишлени действия или груба небрежност на застрахования,
самоубийство или опит за самоубийство/убийство на: застрахования, членове на
неговото семейство, лица, живеещи заедно с него в едно домакинство, негови
работници и служители, лица, работещи под негов контрол, независимо дали са
били упълномощени да управляват, ремонтират, охраняват МПС или да
извършват други дейности, или лица, на които застрахованият е предоставил
МПС за ползване по договор за наем, за послужване, на лизинг и други или при
умишлено причиняване на застрахователно събитие от друго лице, имащо право
да получи застрахователно обезщетение.
т. 9.1.16 - „повреда поради износване, стареене, умора на материал, скрит
дефект и др. на агрегат, възел или детайл на МПС, вследствие на което е
настъпило застрахователно събитие.
т. 9.1.20- „ експлоатация и управление на технически неизправно МПС (вкл.
без валиден талон за технически преглед), незаредено с необходимите смазочни
материали, охладителна течност, подходящо гориво и други, от некачествени
такива, или от замръзването им, или експлоатация на МПС с износени или
неподходящи за сезона гуми.
т. 9.3 - „Застрахователят има право да откаже плащане на застрахователно
обезщетение в случаите когато: 9,3,1. Във връзка с настъпването на
застрахователно събитие, както и при предявяване на застрахователна претенция,
застрахованият лично или чрез свой представител декларира пред застрахователя
и/или пред компетентни органи, обстоятелства за събитието, вида и размер на
вредите и др., несъответстващи на действителните, както и в случаите, в които
представи неистински документ или документ с невярно съдържание. "
Ответното застрахователно дружество твърди също, че от страна на
упълномощеното от ищеца лице не са били изпълнени задълженията, вменени му
съгласно текста на т. 10.1, раздел I, а именно: „Застрахованият/застраховащият е
длъжен: 10.1. да пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин, да го поддържа
в добро техническо състояние и да спазва техническите правила за неговата
експлоатация."
2
Ответното застрахователно дружество твърди, че между неизпълнението на
задължението по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса
на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие съществува пряка
причинно-следствена връзка. Настъпването, респ. невъзможността да бъде
предотвратено настъпването на застрахователното събитие или да бъдат
ограничени вредоносните последици, са закономерна, необходима, естествена
последица от неизпълнението от страна на застрахования на законоустановено
или уговорено правно задължение.
Основание за отказа от изплащане на застрахователно обезщетение в полза на
ищеца, се съдържал и в текста на т. 13.3., раздел I от ОУ: “
Застрахователят не дължи обезщетение: на 13.3. когато настъпването на
застрахователното събитие е следствие от неизпълнението на задължението на
застрахования за предпазване на застрахованото МПС от вреди и за спазване на
предписанията за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на
вреди."
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено
следното:
Налице е валидно сключен договор за застраховка ”Каско" за процесния
автомобил, собственост на ищеца, обективиран в застрахователна полица №
440118213092592 от 07.08.2018г., при действие на Общите условия на
застрахователното дружество, със срок на действие 12 месеца - от 00.00 часа на
08.08.2018г, до 23. 59 часа на 07.08.2019г., с уговорена застрахователна сума на
стойност 7 800 лева, по които дължимата застрахователна премия и данък са
напълно платени.
Безспорно е установено, че в срока на действието на това правоотношение е
настъпил покрит застрахователен риск, от който са настъпили вреди по
застрахованото имущество, довели погиването на процесното МПС до степен на
тотална щета по смисъла на КЗ.
Безспорно е също и обстоятелствата,че пред застрахователя е подадено
уведомление от М.Б. ,в качеството му на пълномощник на ищеца за настъпило
около 22.30ч. на 23.01.2019 г. застрахователно събитие, в което е посочено, че на
23.01.2019 год. е настъпило следното събитие: „Излизайки от с. Лозен посока АМ
Тракия, усетих че автомобилът губи мощност и купето се изпълни със задушлив
дим, при което отбих вдясно, отворих пасажерската врата, видях че таблото се е
запалило. Използвах пожарогасител, но пожарът се разрасна. “. От същия към
уведомлението за щета е попълнено и приложение № 3, съдържащо допълнителни
пояснения за събитието. По преписката е било и представено и удостоверение per.
№ 764001-178/28.01.2019 год., издадено от МВР, Столична дирекция „ПБЗН“, в
което, като предполагаема причина за пожара на автомобила, е посочено:
възпламеняване на изтекло гориво от разхерметизиран горивопровод по време на
движение.
Въз основа на уведомлението е била образувана преписка по щета
3
№44012131902319. От експертна комисия при застрахователя, преписката по
щета, ведно с приложените към нея документи били разгледани ,в резултат на
което е било взето решение за отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение.Като мотив е посочено,че обстоятелствата декларирани при щета
№44012131902319,не съответстват на установените факти и събраните данни
относно настъпилото събитие.
От заключението по СПТЕ се установява, че в представената по делото
документация липсват данни в подкрепа на хипотезата запалването на
автомобила да е предизвикано умишлено или по небрежност.Според констативно
съобразителната част на експертизата запалването на автомобила е предизвикано
от възникнал теч на гориво по време на движение, което е попаднало върху
колекторите от двигателя или елементи от електрическата инсталация и се е
възпламенило.
За да обоснове това свое съждение ВЛ е посочило ,че произшествието е било
посетено и от полиция (по показанията на водача на лекия автомобил) и от
органите на ПБЗН. В следствие на това, не било заведено следствие или дознание
и не била назначена пожаротехническа експертиза, която да определи причината
за възникване на пожар в лекия автомобил. Този факт според експерта
предполагал, че не са били налице предпоставки, навеждащи на хипотезата, че
запалването може да е предизвикано умишлено или по небрежност.
В заключението ВЛ поддържа,че поради отпадане на хипотезата, че
запалването на автомобила е предизвикано умишлено, се налагал извода, че
пожарът е възникнал поради възпламеняване на изтекло гориво от
разхерметизиран горивопровод по време на движение.
От заключението по назначената и изготвена САТЕ се установява,че
стойността на ремонтните дейности, към датата 13.08.2018 год., необходими за
възстановяване на описаните в протокол за оглед № 99055398/13.08.2018 год.
детайли на лек автомобил „Рено Еспейс“, рег. № Р 6133 КА възлизат на 600 .80
лв., от които разходи за труд 460,80 лева и разходи за боя и материали -140,00
лева
Есперта посочва,че дейтвителната пазарна стойност на лек автомобил „Рено
Еспейс“, рег. № Р 6133 КА, съобразена към датата на настъпилото
застрахователно събитие - 23.01.2019 год. е 4715 лв,. а стойността на останките на
автомобила при изкупуването им за скрап е до 350 лева.
В тази насока са всички събрани по делото доказателства, а основният спор
касае размера на дължимото застрахователно обезщетение по процесния
риск,както и акцесорните искове свързани с него.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Правното основание на иска е по чл. 405 ал. 1 от Кодекса за застраховането /
4
КЗ/.
Уважаването на иска предполага установяването на следните обстоятелства :
- валидно сключен договор за имуществена застраховка ;
- настъпване на застрахователно събитие;
- причиняването на имуществена щета ;
- причинна връзка между щетата и застрахователното събитие;
- в тежест на застрахования е и да установи ,че е изправна страна по
договора,т. е. ,че е изпълнил договорните си задължения ;
За да откаже изплащането на обезщетение застрахователя се е мотивира с
обстоятелството ,че механизма на произшествието , който е описан от
застрахования не съответства на действителния механизъм на
произшествието,което означава ,че щетите по автомобила не са настъпили по
начина ,описан от застрахования. В отговора на исковата молба отказа се
мотивира с разпоредбите на т. 9.1.8. , 9.1.16. , 9.1.20, 9.3 и 10.1 от Общите
условия/ ОУ/ на застрахователя за автомобилна застраховка „Каско „.
Няма спор за това ,че при сключването на договора Общите условия са
предадени на застрахования и той е заявил,че ги приема , при което те са станали
неразделна част от застрахователния договор( чл. 348 ал. 1 от КЗ).
В т. 9.1.8. , 9.1.9. и 9.3.1. на ОУ е предвидена възможността застрахователя да
не изплати застрахователно обезщетение при груба небрежност на застрахования
и когато застрахования е декларирал неверни обстоятелства във връзка със
застрахователното събитие , представил е неистински документи или документи с
невярно съдържание, които имат значение за определяне вида и размера на
вредите и на застрахователното обезщетение.
Настоящата инстанция счита,че неправилно застрахователя се е позовал на
цитираните по - горе норми от ОУ ,за да откаже изплащането на обезщетение , тъй
като те са неприложими в конкретния казус.
В разпоредбата на чл. 408 от КЗ императивно са посочени основанията за
отказ на застрахователя . Правната норма има императивен характер и не
5
подлежи на разширително тълкуване по пътя на договарянето в застрахователния
договор. Действително , страните по застрахователното правоотношение са
свободни да уговарят както основанията за носене на отговорност от
застрахователя в случай на увреждане на застрахованото имущество ,така и
основанията за освобождаване от застрахователна отговорност,но в тази насока те
са ограничени от разпоредбата на чл. 408 от КЗ.( Виж в този смисъл Р. № 4/ 21.
03. 2012г. по т.д.№ 81/2011г. на ІІ-ро т. отд. на ВКС; Р. № 1068/ 08. 05. 2019г. по
т.д.№ 1035/2019г. на САС;Р. № 2242/ 01. 10. 2019г. по в.гр.д. № 1552/2019г. на
САС; Р. № 592/ 01. 03. 2019г. по т.д.№ 6362/2018г. на САС;).
Ако в застрахователния договор или в общите условия на застрахователя се
уговорят основания за освобождаване на застрахователя от отговорност , които са
различни от тези ,посочени в текста на чл. 408 от КЗ , то тези уговорки са
недействителни до степен нищожност, като противоречащи на закона( чл. 26 ал.
1 от ЗЗД). Настоящият казус е точно такъв. Основанията в отказа на
застрахователя не попадат в хипотезите на чл. 408 от КЗ. Не може да се приеме ,че
е налице и хипотезата на чл. 408 ал. 1 т. 3 от КЗ. във вр. с чл. 404 ал. 1 от КЗ, а
именно ,че застрахования не е изпълнил задължението си за предоставяне на
достоверна информация относно обстоятелствата , при които е настъпило
застрахователното събитие и причинените вреди. Това е така , тъй като правната
норма изисква неизпълнението на задължение по застрахователния договор да е
довело до възникване на застрахователното събитие , което в настоящия казус не
е така.
На първо място , следва да се отбележи ,че грубата небрежност(съзнаваната
небрежност, като форма на непредпазливите деяния) на застрахования, която е
посочена в т. 9.1.8. на ОУ, като основание за освобождаване на застрахователя от
отговорност,не представлява основание за освобождаване от отговорност на
застрахователя, тъй като правно значение има единствено умишленото
причиняване на застрахователното събитие от страна на застрахования,
застраховащия или трето ползващо се лице ( чл. 408 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КЗ и чл. 408
ал. 2 от КЗ).
Не може да се приеме, че е налице и хипотезата на чл. 408, ал.1, т. 3 от КЗ.
във вр. с чл. 404, ал. 1 от КЗ, а именно, че застрахования не е изпълнил
задължението си за предоставяне на достоверна информация относно
обстоятелствата, при конто е настъпило застрахователното събитие и причинените
вреди. Това е така, тъй като правната норма изисква неизпълнението на
задължение по застрахователния договор да е довело до възникване на
застрахователното събитие, което в настоящия казус не е така и разгледан по
същество, отказа на застрахователя е неоснователен.
По делото се установи по безспорен начин, че на 23.01.2019г,, около 22.30ч.
по време на движение на процесното МПС в него е възникнал пожар, който се е
разраствал изключително бързо до степен, че е обхванал целия автомобил и
вследствие на събитието, застрахованото превозно средство е било напълно
унищожено. Мястото на събитието е било посетено незабавно от дежурни
служители на МВР и от служители на СДПБЗН. За произшествието, от СДПБЗН е
6
било издадено Удостоверение per.N 764001-178 от 28.01.2019г. според което,
предполагаемата причина за възникване на пожара е възпламеняване на изтекло
гориво от разхерметизиран горивопровод по време на движение. Това
доказателство не беше оспорено от ответното дружество,с оглед на което
възражението в тази насока е неоснователно.
На следващо място застрахователят не доказа наличието на техническа
неизправност на застрахованото МПС, която да се намира в причинни връзка с
настъпилото самозапалване на автомобила. Тежест за доказване на такава
техническа неизправност е върху застрахователя, който твърди нейното наличие и
обосновава с нея възражението си, че не следва да заплаща застрахователно
обезщетение. По делото е представено и прието Удостоверение за техническа
изправност на ППС от 19.07.2018г., с валидност от същата дата до 19.07.2019гм и
същото Удостоверение е било прието и представено и на застрахователя и не е
оборена доказателствената му сила. Дори и действително, внезапно да е
възникнала повреда в ел.системата на автомобила, то както посочи и вещото лице,
при наличие на електрическа система и късо съединение, ако има изтичане на
гориво и късо съединение около двигателя, е възможно да възникне пожар, и това
по никакъв начин не изключва наличието на застрахователно събитие „пожар“
настъпило по време на действие на застрахователния договор.
Установи се по делото, че в следствие на настъпил покрит от застраховката
риск, застрахованото МПС е било увредено до степен на тотална щета по смисъла
на КЗ. Според разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ "тотална щета " на МПС е
налице, когато разходите по възстановяване надвишават 70% от действителната
стойност на автомобила. По безспорен начин се установи от представените и
приобщени по делото доказателства - от опис-заключение по щета
№44012131902319 / 24.01.2019г., както и от изявлението на вещото лице Г., че
автомобила на ищеца е цялостно изгорял и е за подмяна т.к. е увреден до степен
на неизползваемост и е изцяло негоден за употреба по предназначение, т.е. че е
налице “тотална щета“ по смисъла на КЗ.
Предвид гореизложеното се налага извод, че иска за заплащане на
обезщетение е установен по основание.
По размера на обезщетението .
На основание чл. 386, ал.2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Вредата в
процесния случай е действителната стойност на погиналото имущество. В тази
връзка, по делото е прието заключение на САТЕ, което съдът кредитира изцяло
като ясно и компетентно изготвено, а и неоспорено от страните. Според вещото
лице, средно – пазарната /действителна/ стойност на процесното МПС към деня
на събитието 23.01.2019г. възлиза на сумата от 4715 лева,която и сума се следва
на застрахованото лице на основание чл. 400, ал. 1 КЗ.
Обстоятелството, че застрахователната сума надвишава действителната
стойност, определена в настоящото производство,при данни от експертизата че
7
същата към датата на сключване на договора е възлизала на 5081 лв. сочи на
наличие на надзастраховане – чл. 388, ал. 1 КЗ.В тази хипотеза договорът остава
в сила, като застрахователната сума се намалява до размера на действителната.
Последица от надзастраховатнето е възможността на застрахования, ако е бил
добросъвестен, да иска връщане на частта от платената премия, която съответства
на разликата между уговорената застрахователна сума и действителната, но не и
да претендира застрахователно обезщетение в размер на уговорената
застрахователна сума.
Съгласно чл. 14.3.1 от Общите условия по процесната застраховка, при
наличие на тотална щета застрахователят заплаща не повече от действителната
стойност на МПС към датата на събитието, намалена със стойността на годните
агрегати, възли и детайли. Ако приемем, че това е лимитът на отговорност на
застрахователя, следвайки разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ и вмененото на
застрахователя задължение да заплати обезщетение на правоимащото лице, което
да е равно на действително претърпените вреди, то от тази сума следва да бъдат
приспадната стойността за възстановяването на детайлите, описани като увредени
в протокол № 99055398/13.08.2018 год.в размер на 600.80 лв.
За размера на запазените части съдът съобрази следното:
Доколкото е налице тотална щета по отношение на процесния автомобил,
същия представлява излязло от употреба МПС по смисъла на параграф 1, т. 1, б.
"а" от ДР на Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, вр.
чл.18а, ал.2, т.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства. На основание чл.18, ал.1 от Наредбата за излезлите от употреба моторни
превозни средства ищецът, като собственик на автомобила е бил длъжен да
предаде автомобила на специализиран център за разкомплектоване, предвид
изричната забрана в чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 от наредбата, гласяща, че предаването
на излезли от употреба МПС или отпадъци не може да се извършва по начини,
различни от предвидените в наредбата и на лица, които не притежават специално
разрешение.
В случая няма данни това да е сторено,като липсват доказателства в тази
насока,в резултат на което съдът счита,че сумата от 350 лв. не следва да бъде
приспадана от дължимото се от ответника застрахователно обезщетение. В
коментираното заключение вещото лице е посочило, че стойността на останките
от автомобила при изкупуването му за скраб се равнява на,до 350 лв. , предвид на
което стойността на автомобила на скрап следва да се прилага само по
изключение в случаите, когато идентифицирането на запазените части е
невъзможно, т.е. когато автомобилът действително е бил предаден за
рециклиране. В разглеждания случай доказателства в тази насока липсват.
Следователно застрахователят дължи действителната стойност на процесния
автомобил след приспадане на стойността на ремонтните дейности,необходими за
8
възстановяване на описания в протокол за оглед детайли ,описани в протокол за
оглед №99055398/13.08.2018г.,но не и след приспадане на размера на запазените
части, или в общ размер на 4114.20 лв.
По отношение на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на
мораторна лихва в размер на 1185.17 лева за периода от 20.02.2019г. до
19.08.2020г., съдът я намира за изцяло неоснователна.
Тъй като процесната щета е тотална по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, на
основание чл. 390, ал. 1 КЗ ищеца е следвало да представи доказателства за
дерегистрация на автомобила, за бъде поставен ответникът в забава. Съгласно
посочената норма на ал. 1 преди изплащане на обезщетение, определено като
тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение
от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Представянето на
удостоверение за дерегистрация на увредения автомобил, при който е налице
тотална щета, е условие за поставяне в забава на застрахователя, но не и за
дължимостта на обезщетението по чл. 405, ал. 1 КЗ. Ако до приключване на
съдебното производство по същество не са представени доказателства за това, че е
прекратена регистрацията на автомобила, то ответникът не е поставен в забава,
поради което върху главното вземане за застрахователно обезщетение не следва
да бъде присъждана законна лихва за забава. В този смисъл е Решение от
02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, I ТО, постановено при действието на
КЗ (отм.); , но предвид обстоятелството, че нормите на чл. 193, ал. 3 КЗ (отм.) и на
чл. 390, ал. 1 КЗ са идентични, следва да се приеме, че същото е приложимо и към
хипотезата на дължимо на основание чл. 405, ал. 1 КЗ обезщетение при наличие
на тотална щета на застрахования автомобил.
По делото липсва документ, от който се установява, че е налице прекратяване
на регистрацията на процесния автомобил ,липсват и доказателства,че ако е
наличен такъв, същият да е бил представен на застрахователя, а и в исковата
молба няма наведени такива твърдения. В практиката на ВКС
последователно се приема, че изпълнението на административната процедура
обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред.
Плащането от застрахователя може да бъде доброволно (без да е налице съдебно
производство) или в изпълнение на влязло в сила съдебно решение. И в двата
случая, изпълнението/ неизпълнението на задължението за дерегистрация и
представянето пред застрахователя на доказателства за това, има значение за
началния момент на забавата, но не и за основателността на претенцията за
главница. В този смисъл решение № 44/02.06.2015 г. по т.д. № 775/2014 г. на
ВКС, т.о., решение № 59/ 12.06.2015 г. по т.д. № 1256/2014 г. на ВКС, II т.о.
Поради това искът по чл. 86 ЗЗД следва да се отвхърли като неоснователен и
недоказан.
Следва да се присъди законна лихва от датата на подаване на исковата молба-
9
19.08.2020г.
Относно претенцията за заплащане на сумата в размер на 369,36 лв.,
представляваща понесените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
заплатен от него данък МПС за 2019 год. и 2020 год.
В разпоредбата на чл.52, т.1 от ЗМДТ е регламентирано, че с данък върху
превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по
пътната мрежа в Република България, а съгласно чл.53 от ЗМДТ данъкът върху
превозните средства се заплаща от собствениците на превозните средства. При
прилагане на посочената нормативна регламентация следва извода, че
задължението за заплащане на данък върху превозните средства възниква за
собственика на ППС, което е регистрирано за движение по пътната мрежа в
РБългария.
В исковата молба се сочи, че с оглед отказа на застрахователя от изплащане
на застрахователно обезщетение за пълна загуба на застрахованото превозно
средство, ищецът е бил принуден да заплати задължението си за превозното
средство по сочена вина на застрахователя.
В разпоредбата на чл. 18а, ал. 2, т. 5 от Наредба № I- 45/24.03.2000 г. се
съдържа законова възможност ищецът, като собственик на напълно увреден
вследствие на пожар превозно средство, да се снабди с документ от компетентен
орган, който да приложи към заявлението за прекратяване на регистрацията му. С
цитираната Наредба не е въведено задължение към застрахователя при сключена
застраховка по риска „Каско+“, настъпило застрахователно събитие, вследствие
на което е реализиран покрит риск по полицата, довел до тотална щета на МПС да
заплати обезщетение. Специалната норма на КЗ допуска хипотезата на отказ от
изплащане на такова, поради което исковата претенцията и в тази й част се явява
неоснователна и недоказана.
По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на направените
разноски за транспортиране на увредения автомобил, чиито в общ размер възлиза
на 168 лв.
Разпоредбата на чл.208, ал.2 от КЗ дефинираща застрахователното
обезщетение предвижда обезщетяване от застрахователя отделно за разходите,
направени за ограничаване на вредите, когато застрахования е действал с
необходимата за случая грижа. В този случай застрахователят може да бъде
задължен и над застрахователната сума, когато разходите са били направени в
изпълнение на негови указания. Няма фактически спор между страните, че в
случая транспортните разходите са направени от застрахования за
репатриране/придвижване/ на автомобила от едно място до друго и за
установяване на размера на щетите. Няма спор, че тези разходи са направени във
връзка с настъпилото застрахователно събитие. От една страна е налице
задължение на застрахования да осигури оглед на процесното МПС от
застрахователя както и да вземе мерки за предпазване на същото и/или
ограничаване на вредите от настъпилото събитие. Именно в тази пряка връзка е
извършеното от застрахования, и заплатено от него транспортиране на останките
10
от автомобила от мястото на ПТП до място посочено от управлявалото
автомобила лице,в рамките на гр.София Разходите за вдигане и придвижване на
автомобила са обективирани във фактура от дата 29.01.2019г.,издадена от
„Репатрак България“ЕООД . Съгласно Общите условия,раздел 3,т.3.1.1 при
клауза „Пълно каско“ застрахователят покрива и целесъобразни и разумни
транспортни разходи по репатриране,когато МПС е повредено от застрахователно
събитие до такава степен,че е невъзможно да се предвижи на собствен ход с
лимит 300 км. и след представяне на оригинален платежен документ,издаден от
превозвача Представени са и съответните писмени доказателства, че шцецьт, чрез
пълномощникът си, е сторил разход за репатриране на автомобила в размер на
исковата сума от 168 лв. и се установи от събраните гласни
доказателства,показанията на св.Ботев , че ответното дружество е отказало
съдействие за репатриране на автомобила след настъпване на събитието, както и
че представителят на ищеца е следвало сам да организира извозването на
погиналото МПС, за сметка на собственика му.
Доколкото в приложената по делото застрахователна полица няма посочен
изпълнител на „пътната помощ”, то съдът намира, че избраната от застрахования
фирма, извършваща аналогична услуга, е адекватно и извършените в този смисъл
разходи подлежат на обезщетяване,т.к. са извършени във връзка със
застрахователното събитие и по указания на застрахователя.
По отношение на претенцията на ищеца за заплащане на сумата от 1000
лв.,представляваща претендирано на договорно основание обезщетение за
неимуществени вреди,изразяващо се в претърпени неудобства, притеснение,
напрежение , както и битово натоварване на личността и дискомфорт , породени
от отказа на застрахователя да излпати застрахователното обезщетение,съдът
намира същата за неоснователна и недоказана, с оглед липсата на безспорно
установена от ищеца пряка причинно-следствена обусловеност със
застрахователното събитие от 23.01.2019 год., което следваше да бъде
установено по пътя на пълното и главно доказване и което не беше сторено.
Според правната доктрина и съдебна практика, вредата представлява
промяна на имуществото, правата, телесната цялост и здраве, душевност и
психическо състояние на човека. Промяната може да се осъществи чрез
смущение, накърняване или унищожаване на посочените човешки блага. Вредите
могат да бъдат както имуществени – претърпяни загуби и пропуснати ползи, така
и неимуществени, стига да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Неимуществените вреди са болките и страданията/негативните психически
преживявания/, които търпи или ще търпи увредения. Същите се дефинират най –
общо като състояние на болки и страдания – физически или психически, на
телесен, психически, емоционален и/или социален дискомфорт, в отрицателни
емоции, като гняв, стрес, уплаха, срам, неудобство и прочие, които пострадалият
преживява по повод на конкретно противоправно деяние.
Нещо повече, ангажираните по делата гласни доказателства, събрани чрез
11
разпита на свидетеля Игнат Игнатов некореспондират с наведените в исковата
молба твърдения за понесени от ищеца неудобства, притеснение и напрежение,
както и битово натоварване на личността и дискомфорт. Видно от показанията на
този свидетел и споделеното от него е,че ищецът е имал автомобил, който е
изгорял и как ищеца бил изнервен от отказа на застрахователя.
По делото не са ангажирани никакви обективни факти, данни, доказателства
, не са представени медицински документи, епикризи, амбулаторни листи от
извършени медицински прегледи, които евентуално биха установили влошаване
здравословното състояние на ищеца,съобразно твърдяното в ИМ.
По разноските:При този изход на спора същите се дължат по съразмерност
,съобразно отхвърлената и уважената част от исковете.
В този смисъл на ищеца се дължат разноски в размер на 579.30 лв., а на
ответника в размер на 802.00лв.
По изложените съображения, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр.София,бул.“Витоша“№89, да заплати на И. Й. Т.,ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Борово,област Русе,ул.“Хан Омуртаг“№37,
сумата 4114.20 лв./четири хиляди сто и четиринадесет лева и 20 стотинки/,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по Договор за
автомобилна застраховка – ”Каско +”, обективиран в застрахователна полица №
440118213092592 от 07.08.2018г., със срок на действие 12 месеца - от 00.00 часа на
08.08.2018г. до 23. 59 часа на 07.08.2019г., за имуществените вреди, претърпени в
резултат на застрахователно събитие – пожар със собствения на ищеца,
застрахован, лек автомобил „Рено Еспейс“, рег. № Р 6133 КА , във връзка с което
при застрахователя е била заведена преписка по щета №44012131902319 /
24.01.2019г., ведно със законната лихва, считано от 19.08.2020г. до окончателното
изплащане на сумата,като отхвърля иска за горницата над уважения от съда
размер до претендирания такъв от 7800 лв, като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр.София,бул.“Витоша“№89, да заплати на И. Й. Т.,ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Борово,област Русе,ул.“Хан Омуртаг“№37,
сумата от 168 .00 лв./сто шестдесет и осем лева/ представляваща направени
разноски за транспортиране на увредения автомобил.
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователни и недоказани исковете на И. Й. Т.,ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Борово,област Русе,ул.“Хан Омуртаг“№37
против “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: ********* ЗЗД за присъждане на
мораторна лихва върху присъдената главница в размер на 1185.17 лева, за
периода от 20.02.2019г. до 19.08.2020г; за заплащане на сумата в размер на
369,36 лв., представляваща понесените от ищеца имуществени вреди, изразяващи
12
се в заплатен от него данък МПС за 2019 год. и 2020 год.; за заплащане на сумата
в размер на1000 лв.,представляваща претендирано на договорно основание
обезщетение за неимуществени вреди,изразяващо се в претърпени неудобства,
притеснение, напрежение , както и битово натоварване на личността и
дискомфорт , породени от отказа на застрахователя да излпати застрахователното
обезщетение.
ОСЪЖДА “ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр.София,бул.“Витоша“№89, да заплати на И. Й. Т.,ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Борово,област Русе,ул.“Хан Омуртаг“№37,
сумата от 579.30 лв./петстотин седемдесет и девет лева и 30
стотинки/,представляваща направени по делото разноски , съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА И. Й. Т.,ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Борово,област
Русе,ул.“Хан Омуртаг“№37 да заплати на ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.София,бул.“Витоша“№89 сумата
в размер на 802.00 лв./осемстотин и два лева/, представляваща направени по
делото разноски ,съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Русе – в двуседмичен
срок,считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
13