РЕШЕНИЕ

   № 79/13.04.20 г.

               гр.Варна, 17.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 19.02.2020 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 62  по описа за  2020  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

         Национална агенция за приходите - гр.София обжалва решение № 1011/15.11.2019 г. на Окръжен съд Варна-ТО по т.д. № 1423/2018 г., с което е отхвърлен предявеният от него против „ВАРНА-ПРО” АД в несъстоятелност- гр. Варна, бул. „Приморски” №65, иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 от Търговския закон за установяване, че публичните вземания в общ размер на 694 563,70 лева, начислени до 01.03.2018 г., включващи публични вземания за данъци в общ размер на 212 856,42 лева, в т.ч. главници в общ размер на 144 037,63 лева и лихви в общ размер на 68 818,79 лева, публични вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 436 258,17 лева, в т.ч. главници в общ размер на 312 274,74 лева и лихви в общ размер на 123 983,43 лева, публични вземания за имуществени санкции в общ размер на 19 583,10 лева, в т.ч. главници в общ размер на 13 500 лева и лихви в общ размер на 6083,10 лева, и публични вземания за държавни такси в общ размер на 25866,01 лева, в т.ч. главници в общ размер на 19 884,97 лева и лихви в общ размер на 5 981,04 лева, включени в списъка на предявените приети вземания, одобрен от съда по несъстоятелността с определение №3006/30.08.2018 г. по т.д. №1502/2015 г. на Окръжен съд Варна-ТО,  се ползват от привилегията на чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, като обезпечени със запори върху движими вещи на длъжника, наложени с постановление изх. №6937/2014/000138/09.10.2015 г., постановление изх. №6937/2014/000190/12.01.2016 г. и постановление №СВхК11221/18.03.2016 г. на публичен изпълнител с месторабота ТД на НАП-Варна, и от ДСИ Л. Станев при Районен съд - Варна, по изпълнително дело № 20153110401250, по което държавата е присъединен взискател съгласно разпоредбата на чл.458 от ГПК за публичните вземания, посочени в удостоверение по чл.191, ал. 4 от ДОПК, изх. № 030371501399397/10.08.2015 г. на ТД на НАП - гр. Варна, вписани в Централния регистър на особените залози съответно под №2016031002329, № 2016031100747, №2016060101865 и № 2016012002676. Въззивникът счита обжалваното решение за неправилно, поради което моли за постановяване на друго такова, с което исковата претенция бъде уважена, ведно с присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

         Ответникът по жалбата – „ВАРНА-ПРО” АД в несъстоятелност - гр. Варна и синдикът Я.Н.С. не изразяват становище по жалбата.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

НАП не може да се ползва от привилегията на първи ред по чл.722, ал.1, т.1 – ТЗ. Разпоредбата на чл.26, ал.3, т.11 от ЗОЗ /изм./ действително е предвиждала в предишната си редакция, че на вписване по реда на ЗОЗ подлежи запорът, наложен по реда на ДОПК. С измененията на ЗОЗ /ДВ, бр.105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г./ такова правило вече не съществува. Разпоредбата на §49 от ПДР на ЗИЗОЗ предвижда запазване на действието само на вписаните особени залози. Следователно всички останали вписвания не запазват действието си. Вписването по реда на ЗОЗ на наложен запор по ДОПК макар преди отпадане на законовото основание за това няма вече действие. Ето защо, следва да се приеме, че към момента на предявяване на вземанията и на извършваната от съда преценка законовата предпоставка по чл.722, ал.1, т.1 – ТЗ липсва и ищецът НАП не се ползва с привилегията на този първи ред на вземанията.

Искът по чл.694 ал.2 т.1 -ТЗ е неоснователен и следва да се отхвърли. Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК. При този изход на спора въззивникът няма право на присъждане на разноски по делото.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1011/15.11.2019 г. на Окръжен съд Варна -ТО по т.д. № 1423/2018 г.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.