НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ ………..…гр. Варна, 13.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12820/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен
от „Б.м.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** срещу „Мултибилд инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, офис 2 иск с
правно основание чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на
ищеца сумата от 1694,82лева, представляваща
неплатен остатък от продажна цена на доставени стоки по неформален договор за
продажба на стоки- професионална техника, машини и инструменти, за която са
издадени следните фактури: № 88877/29.03.2018г. за сумата от 731,77лева, №
89871/17.04.2018г. на стойност 401,80лева, № 89881/18.04.2018г. на стойност
21,97лева, № **********/23.04.2018г. на стойност 17лева, № 90345/24.04.2018г.
на стойност 62,21лева, № № 90417/24.04.2018г. на стойност 23,76лева, №
91023/03.05.2018г. на стойност 107,71лева, № 91158/04.05.2018г. на стойност
23,30лева, № 92852/31.05.2018г. на стойност 35,42лева, № 91296/09.05.2018г. на
стойност 89,09лева, № 91472/11.05.2018г. на стойност 136,82лева, №
92905/31.05.2018г. на стойност 496,75лева, ведно със законната лихва върху
главницата считано от подаване на исковата молба- 13.08.2019г. до окончателното
погасяване на задължението.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че между страните са съществували
търговски отношения по неформален договор за покупко- продажба на стоки-
професионална техника, машини и инструменти. За всяка доставка ищецът е издавал
съответните данъчни фактури. Датата на доставката съвпада с тази на издадената
фактура. Стоките са били получавани от лицето Н. Младенов. Твърди, че
ответникът е извършил частично погасяване единствено по първата фактура с
плащането на сумата от 611,54лева. Ответникът е бил канен извънсъдебно да плати
остатъкът от задължението за продажната цена, но такова не е последвало. Затова
и ищецът понастоящем заявява правата си пред съда. Искането е за уважаване на
исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
редовно уведомен по седалище и адрес на управление вписани в ТР по реда на чл.
50 ГПК, не ангажира писмен отговор.
Първото по делото
заседание е проведено на 25.11.2019г., като редовно призованият ответник по
седалище и адрес на управление вписани в ТР не е изпратил представител и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищцовото дружество е направило
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените
по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и
за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ответникът при
проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по
основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е
оспорил тези твърдения.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите по чл. 327 ТЗ, ищецът е ангажирал
писмени доказателства, които съответстват на твърденията му. Те се преценяват
като достатъчни, с оглед доказване наличие на валиден неформален договор за покупко- продажба, по силата на който
ищецът е предоставил в собственост на ответника определено количество стоки, на
посочената цена, при задължение на последния да я заплати в срок до определена
дата, чийто падеж е настъпил.
Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на
претенцията, както по основание, така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради
което и претенцията следва да се уважи по този ред.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 67,92лева държавни такси
и 600лева платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от 21.11.2019г. Претендират се също 240лева разноски направени в
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 11191/2019г. по описа на ВРС и 66лева
платени такси по изп.д. по повод допуснато обезпечение.
Разноските направени в производството по допускане обезпечение на бъдещ иск,
предмет на настоящото дело следва да бъдат възложени в тежест на ответника
предвид изхода на спора и съгл. т. 5 на ТР 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС. Отговорността по дължимостта на разноските по изп.дело
следва да се разпредели от съдебния изпълнител в рамките на образуваното изп.дело по повод допуснатото обезпечение. Когато се касае за образувано пред съдебен
изпълнител производство за налагане на обезпечителните мерки по бъдещ иск,
съдебният изпълнител е компетентният орган, който да определи, както разноските
по чл. 54 ТДТССГПК или чл. 18 ТТРЧСИ, така и възнаграждение на адвоката в него
/а не съдът в настоящия процес/ и при липса на доброволно плащане да ги събере
принудително. В заключение следва да се присъдят разноски в общ размер
на 907,92лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Мултибилд инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление ***, офис 2 ДА
ЗАПЛАТИ на „Б.м.“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** сумата в размер на 1694,82лева, представляваща
неплатен остатък от продажна цена на доставени стоки по неформален договор за
продажба на стоки- професионална техника, машини и инструменти, за която са
издадени следните фактури: № 88877/29.03.2018г. за сумата от 731,77лева, №
89871/17.04.2018г. на стойност 401,80лева, № 89881/18.04.2018г. на стойност
21,97лева, № **********/23.04.2018г. на стойност 17лева, № 90345/24.04.2018г.
на стойност 62,21лева, № № 90417/24.04.2018г. на стойност 23,76лева, №
91023/03.05.2018г. на стойност 107,71лева, № 91158/04.05.2018г. на стойност
23,30лева, № 92852/31.05.2018г. на стойност 35,42лева, № 91296/09.05.2018г. на
стойност 89,09лева, № 91472/11.05.2018г. на стойност 136,82лева, №
92905/31.05.2018г. на стойност 496,75лева, ведно със законната лихва върху
главницата считано от подаване на исковата молба- 13.08.2019г. до окончателното
погасяване на задължението, на основание чл. 327 ТЗ.
ОСЪЖДА „Мултибилд инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Б.м.“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 907,92лева, представляваща сторени в производството съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн.
чл.239, ал.4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: