Р Е Ш Е Н
И Е
№ _____
Гр. София, 25.06.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-Д въззивен състав в
публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина Калоянова и с участието на прокурора Радослав Стоев като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 8209 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение №
87317 от 08.04.2019 г. по гр. дело № 18338/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 25 състав, съдът по предявения от Е.Р.Д., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: *** срещу П.НА Р.Б. искове при квалификацията на
чл.2, ал. 1,
т.3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е
осъдил П.НА
Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „********на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
да заплати на Е.Р.Д., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** сумата 7 000 лв. /седем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в
извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 201, във вр.
с чл. 26, ал. 1 б. “А”от НК за което ищецът е бил оправдан с присъда № 677 от
12.12.2016г. по НОХД № 127/2015г. по описа на районен съд Силистра, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.03.2018 г. до окончателното й
изплащане, като е отхвърлил
предявения иск за разликата над 7 000лв. до пълния предявен размер от 24 000лв.
като неоснователен.
С решението съдът е осъдил П.НА Р.Б., с
адрес: гр. София, бул. „********да заплати на Е.Р.Д., с ЕГН: **********, със
съдебен адрес: *** съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лв. за заплатена
държавна такса.
Недоволен от
постановенто решение в ЧАСТТА, с която искът за неимуществени вреди с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за за
разликата над 7 000лв. до пълния предявен размер от 24 000лв. като
неоснователен, еостанал ищецът Е.Р.Д., който чрез
пълномощника си адв.М. , с твърдения, че съдът не е взел предвид заболяванията
като пряка последица от воденото срещу него наказателно производство по чл. 202, ал.
2, т. 2, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 б. “А”от НК, довело до негативно отражение
върху психиката, контакти и социален живот на ищеца, в това число и върху
възможностите му за намиране на работа и професионално развитие, не е отчел
факта, че е бил несправедливо обвинен в
извършване на престъпление, което е тежко умишлено, и за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години, поради което и неправилно е
определил размерът на дължимото обезщетение, което е твърде занижено и не
отговаря на критерия за справедливост и с оглед конкретните
обществено-икономически условия в страната. Оспорва и изводана СРС, че поради
обремененото му съдебно минало последиците на конкретното обвинение не са се
отразлили на неговото физически и психическо състояние н пълна степен. Искането
му към въззивния съд е да уважи изцяло предявения иск изцяло.
Жалба срещу
решението в ЧАСТТА, в която искът за неимуществени вреди при квалификацията на чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 7 00 лв. е депозирана и от ответника П.НА Р.Б. при съображенията, че негативните преживявания на ищеца не са извън
обичайните, не е доказано накърняване на доброто му име предвидводените срещу
ищеца други наказателни производства и многократното му осъждане, включително и
ефективното му изтърпяване на наказания лишаване от свобода. Предвид, че
ро конкретното дело спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение
"подписка", делото е приключило в разумен срок и икономическия
стандарт в страната, счита така определеният размерна обезщетението за завишен
и несъответен на действително претърпените вреди. Моли въззивният съд
обезщетението на ищеца да бъде значително намалено.
Двете страни
взаимно оспорват жалбите си.
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Решаващият въззивен състав намира, че при
правилно възприета и изложена фактическа обстановка, първостепенният съд
правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ и отговорността на ответника
Прокуратурата на РБ следва да бъде ангажирана. Претенциите на ищеца, основани
на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, са за обезщетяване на неимуществени вреди от
незаконни действия на органи на ответника, изразяващи се в повдигане и
поддържане на обвинение за престъпление по за престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 2, във
вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 б. “А”от НК като с Присъда№ 677 от
12.12.2016г. по НОХД № 127/2015г. по описа на Районен съд - Силистра Е.Р.Д. е
признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения за престъпления по
чл. 202, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 б. “А”от НК.
Решението на първостепенният съд е постановено при правилно изяснена
фактическа обстановка - от приложеното към НОХД №127/2015г. по описа на
Силистренски районен съд, досъдебно производство №137/2013г„ по описа на
РУМВР-Дулово, пр. пр. № 334/2013 г. по описа на Районна прокуратура Дулово се установява, че досъдебно производство
- полицейско разследване срещу Е.Р.Д. е образувано с Постановление от 13.06.2013
г. на РП-Дулово за извършено престъпление по смисъла на чл. 206, ал. 1 от НК. Производството е образувано по сигнал на пълномощник на „Джиолайнър
транспорт енд лоджистикс“ ЕООД за това, че Е.Р.Д., назначен на трудов договор в
дружеството като шофьор, е отнел противозаконно МПС, като е заявил на
дружеството, че ще върне МПС-то след заплащане на определена сума, за която
твърди, че му се следва като трудово възнаграждение. Подаден е сигнал и за
отнемане на ремарке. Извършени са съответните действия по производството -
разпит на свидетели, оглед на веществени доказателства, приемане на оценителна
експертиза. Със заключително мнение
от 07.07.2013 г., съставено от разследващ полицай при РУП гр.Дулово, е
предложено досъдебното производство да бъде възложено за разследване от
следовател при ОП-Силистра на осн. чл.194, ал.1, т.3 и т.4 от НПК. С
Постановление от 15.07.201 Зг. РП-Силистра е възложила производството за
разследване на ОСлО-ОП-Силистра, като е образувано сл.д. 34/2013г. по описа на
ОСлО-ОП-Силистра. Искано и е разрешавано продължаване на срока за разследване
няколко пъти. С постановление от 03.12.2013 г. Е.Р.Д. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по смисъла на чл. 201, във вр. с чл. 26, вр. с чл. 29,
ал.1 б. "а" от. НК. С Постановление от 16.12.2013 г. производството е спряно, поради това, че Е.Р.Д. не може да бъде
намерен на регистрирани адреси, а участието му е наложително, възобновено е с
постановление от 12.06.2014г. поради това, че Е.Р.Д. е поискал преустановяване
на издирването и е посочил адвокат за връзка и участие в производството.
Извършвани са множество следствени действия, част от които и по искане на Е.Р.Д..
Със заключително постановление от 07.08.2014г. следовател при Окръжен следствен
отдел - Окръжна Прокуратура гр.Силистра е постановено изпращане на ДП на
РП-Силистра с мнение за предаване на съд. С обвинителен акт от 08.09.2014. делото е внесено за
разглеждане в РС - Силистра, а с разпореждане от 24.10.2014г. делото е върнато за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
С
присъда № 677 от 12.12.2016 г. по НОХД № 127/2015г. по описа на Районен съд -
Силистра Е.Р.Д. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения
за престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26,
ал. 1 б. “А”от НК.
Срещу присъдата е подаден протест на
РП-Силистра, по силата на който е образувано въззивно наказателно общ характер
дело № 160/2017 по описа на ОС- Силистра. Видно от протокол от първо открито
съдебно заседание, проведено на 06.07.2017г., представителят на Окръжна
прокуратура гр.Силистра заявява, че не поддържа протеста, като споделя мотивите
на първоинстанционния съд. С Определение № 184/06.07.2017 г. Силистренски окръжен съд е прекратил
производството по въззивно дело № 160/2017 по описа на ОС- Силистра и обявил присъда № 677 от 12.12.2016 г. по
НОХД № 127/2015г. по описа на Районен съд Силистра за влязла в сила.
Съгласно чл. 2, ал.
1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след
като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
За да бъде уважен иска в тежест на ищеца е да докаже: 1) че му е било повдигнато обвинение, по
което е бил привлечен като подсъдим; 2) постановена оправдателна присъда; 3) претърпени вреди; 4) причинна
връзка между повдигнатото обвинение и вредите.
По делото
безспорно е установено следното:
Срещу ищеца е било повдигнато обвинение за
извършване на престъпление по престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 201, във вр. с
чл. 26, ал. 1 б. “А”от НК като с Присъда№ 677 от 12.12.2016г. по НОХД №
127/2015г. по описа на Районен съд - Силистра Е.Р.Д. е признат за невиновен и
оправдан по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 2,
във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 б. “А”от НК.
Съгласно чл.
4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. За да
бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ освен наличие на влязла в сила оправдателна присъда
(решение), ищецът следва да установи реално
претърпени вреди, както и причинна
връзка между претендираните вреди и повдигнатото обвинение, тъй като на
репариране подлежат само действително настъпилите в патримониума на ищеца
вреди. На основание § 1 от ПЗР на ЗОДОВ
вр. чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено от съда по справедливост
Отговорността на държавата
по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1-во от ЗОДОВ има
обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение. В случая всички елементи от фактическия
състав, пораждащ правото на обезщетение на ищцата на посоченото правно
основание, са налице. Спорен е въпросът за справедливия размер на дължимото се
обезщетение.
Според т. 1 от ППВС № 4/1968 г.
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не
е абстрактно понятие. Тя се извежда чрез преценка на всички установени по
делото конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към
характера и степента на увреждането, в т. ч. обстоятелствата, при които то е
осъществено, последиците, вкл. продължителност и интензитет на търпените болки
и страдания, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение и
др. В съдебната практика са изведени множество критерии за определяне на
справедливия размер на обезщетението, които не се изчерпват с вида и характера
на упражнената процесуална принуда, както и с общата продължителност и предмета
на наказателното производството. Следва да се има предвид и задължителната практика на
ВКС, съгласно която обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй
като е нормално такива вреди да са търпени (решение № 427 от 16.6.2010 г.
на ВКС по гр.д. №273/2009г., ІІІг.о.; решение №456/25.6.2010г. по гр. д. №
1506/2009г. на ІVг.о.). В тази връзка не е в тежест на пострадалия да доказва всяко
свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание, неудобство,
безпокойство, срам и пр. При претендирана отговорност на държавата за вредите,
причинени на граждани от действията на правозащитните органи, в тежест на
пострадалия е да докаже засягането на съответното благо (засягането на правото
на личен живот, на чест, достойнство, на физическа и психическа
неприкосновеност, на личностно развитие, на социална и професионална
реализация, на общностна интеграция и пр.), и с това, ако са доказани
останалите елементи от фактическия състав на този вид отговорност, искът за
обезщетение е доказан в своето основание (в този смисъл Решение № 184 от
26.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7127/2014 г., IV г. о., ГК).
Решаващият
въззивен състав намира, че при определяне размера на дължимото на ищеца
обезщетение СРС прилагайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД не е съобразил в достатъчна степен продължителността на
наказателното производство, което е приключило в разумен срок, (вкл. фактът, че
делото е било спирано, тъй като лицето не е било открито, а участието му в
наказателното производство е било задължително), обстоятелството, че спрямо
обвиняемия е била взета най-леката мярка за неотклонение "подписка",
както и обремененото му съдебно минало. В тази връзка въззивният съд
взе предвид представената от ответника справка от СВДР и свидетелство за
съдимост въззивникът ищец е бил осъждан ефективно по чл.152, ал.1, т. 2 от НК - изнасилване, чл.150 от НК -
блудство, два пъти по 144, ал.3 от НК - закана за убийство, както и по чл.343
от НК , два пъти по чл.325 от НК за хулиганство и други престъпления.
От свидетелските
показания, събрани
в хода на първоинстанционното производство чрез разпита на свидетелката К.К.Й., която посочва, че живее на семейни
начала с Е.Р.Д. от 8-9 години, се установява, че че от 2011 г. тя и ищецът
живеят в Германия, като пътували от там до Б. за всяко заседание по делата,
което им коствало, време и средства, отсъствие от работа и имало и периоди, в
които оставали без работа. Свидетелката посочва, че наказателното производство
се отразило доста зле на ищеца - и физически и психически: вдигал кръвно,
притеснявал се, бил стресиран, не му издържали нервите, загубил зъби. Набляга
се на това, че пътували за всяко едно заседание, с кола от Германия, от което
търпели много загуби.
По делото ищецът ангажира като доказателства
множество медицински документи за установяване на влошено здравословно
състояние, От представените
документи обаче е видно, че Е.Р.Д. е имал здравословни проблеми от преди
започване на конкретното наказателно производство. Видно от Експертно
решение от 17.06.2013 г., на Е.Р.Д. е поставена диагноза хипертонично сърце със
(застойна) сърдечна недостатъчност. В анамнезата на екпертното решение е
записано, че от около 14-15г. е с високи стойности на артериално налягане и е
на поддържащо лечение, през 1996 г. При ПТП получава фрактура на десен долен
крайник с тромбофлебит на дълбоките вени на същия; от тогава крайникът е
оточен, болезнен, имал затруднение в походката, от няколко години с болки в
областта на грабначния стълб. Всички тези заболявания
обаче предшестват образуването на досъдебно производство №137/2013г по описа на
РУМВР-Дулово, пр. пр. № 334/2013 г. по описа на Районна прокуратура Дулово и не
може да се приеме, че са възникнали в следствие на конкретното наказателно
производство. Единствените медицински документи, изготвени по време на
наказателното производство са Изследване с Доплер, през 2016г., което е
извършено поради болки в крак, датиращи от повече от десет години. По отношение
на твърдения за влошаване на здравословното състояние - представени са Лист за
преглед на пациент от 21.02.2018г., кардиограма, лист за спешна консултация
21.02.2018г. на лице е период от повече от година след като присъда по
отношение на Е.Р.Д. е влязла в сила и не може да се приеме, че влошаването
е в пряка причинна връзка от воденото наказателно производство. Не се представят
никакви доказателства за влошаване на зъбен статус. Представените самолетни билети
за пътуване от Германия за Б. (от Варна за Мюнхен и обратно) са на името на
други лица. Законосъобразен е извода на СРС, че от същите по никакъв начин не може да се установи,
че са извършени пътувания именно
във връзка с наказателното производство, а и с оглед показанията на разпитания по делото свидетел,
всички пътувания са били с кола.
Настоящият
въззивен състав намира, че следва да бъде съобразено при определяне размера на
дължимото обезщетение. обстоятелството, че ищецът
е осъждан по по-рано образувани дела също за тежки умишлени престъпления,
по които е търпял значително по-сериозни ограничения на свободата си и на
личния си живот – вкл.ефективно изтърпяване на присъди, които, също са от
естество да предизвикат посочените по-горе душевни болки, страдания. Затова
настоящият въззивен състав намира, че в пряка причинна връзка с негативните
изживявания на ищеца са налице и други каузални фактори, със значително
по-висок интензитет от незаконното наказателно преследване по процесното дело.
Това обстоятелство не прекъсва причинно-следствената връзка между неправилно
образуваното наказателно производство и претърпените от ищеца вреди, но следва
да се вземе предвид именно при определяне на размера на обезщетението. Ето защо
СГС приема, че жалбата на ищеца е неоснователна. По подробно изложените по-горе мотиви
настоящият въззивен състав приема, че искът е основателен и следва да бъде
уважен за сумата от 1 000 лв.
Поради частично несъвпадане в изводите
на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено в
ЧАСТТА, в която искът за неимуществените вреди е уважен за разликата над 1
000 лв. до присъдените 7 000 лв. и
потвърдено в ЧАСТТА , с която искът е отхвърлен за сумата над 7 000 лв. до
предявените 24 000 лв., както и в частта, в която е уважен за сумата от 1 000
лв.
Водим от
горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 87317 от 08.04.2019 г. по
гр. дело № 18338/2018 г. по описа на СРС, І ГО, 25 състав, В ЧАСТТА, с която съдът по предявения от
Е.Р.Д., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** срещу П.НА Р.Б. иск при квалификацията на чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ, е осъдил П.НА Р.Б., с адрес: гр. София,
бул. „********на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на Е.Р.Д., с
ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** сумата 6 000 лв. (шест хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление по чл.
202, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26, ал. 1 б. “А”от НК за
което ищецът е бил оправдан с присъда № 677 от 12.12.2016г. по НОХД №
127/2015г. по описа на районен съд Силистра, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 19.03.2018 г. до окончателното й изплащане и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА решението в
ЧАСТТА, с която съдът е осъдил П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „********на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да
заплати на Е.Р.Д., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** сумата 1 000 лв. (хиляда лева) представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в извършване на
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 201, във вр. с чл. 26, ал.
1 б. “А”от НК, за което ищецът е бил оправдан с присъда № 677 от 12.12.2016г.
по НОХД № 127/2015г. по описа на районен съд Силистра, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 19.03.2018 г. до окончателното й изплащане
ПОТВЪРЖДАВА
решението
в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения от Е.Р.Д., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: *** срещу П.НА Р.Б. с адрес: гр.
София, бул. „********иск при квалификацията на чл.2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ за сумата над 7 000 лв. до предявените 24 000 лв.
Решението може да се
обжалва в едномесечен срок от съобщаването му чрез връчване на препис от същото
пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.