Мотиви към Присъда №693/23.11.2010г., постановена по НЧХД №606/2010г.
по описа на Разградския районен съд .
Постъпила е тъжба от Р.Я.М. ***,
с която е повдигнато обвинение срещу А.М.Д., М.А.М. и Т.С.Е. ***., за това, че
на 18.04.2010г. в с.Ч., в съучастие като съизвършители помежду си, са причинили
лека телесна повреда на тъжителя Р.Я.М., изразяваща се в:Две рани в окосмената
част на главата; кръвонасядания и оток на меките тъкани в съседство с
посочените рани; квъронасядания почти изцяло в меките тъкани на двете бузи;
оток и кръвонасядания в областта на лявата скула, както и надвата клепача на
лявото око; оток на горната устна; подлигавичен кръвоизлив към предверието сна
устната кухина в централната част на горната устна; кръвонасядане в областта на
дясното рамо и с площ 9/7см., като по средата има успоредни ивицести
кръвонасядания с дължина 3 см и просветляване между тях, също 3см; кръвонасядане
с просветляване и изразен оток в долната част на външностранната повърхност на
лявата предмишница; кръвонасядане с издължена форма и площ 4/2,5см върху
предната мишнична линия в дясната страна на гръдния кош, като подс.Е., макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си – престъпление по чл.130, ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 а за
подс. Е. и във вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК.
Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимите
за сумата от 3000лв., като обезщетение
за неимуществени вреди от престъплението.
В заседанието пред РРС тъжителят
лично и чрез повереника си, поддържа тъжбата и гражданския иск.
Подсъдимите не дават обяснения в
съдебно заседание, защитниците им считат обвинението за недоказано и молят за
оправдателна присъда.
Представителят на РРП, изразява
становище за доказаност на обвинението и прилагане на института на чл.78а НК по
отношение на тримата подсъдими.
Подсъдимият А.М.Д. е роден на ***г***,
живее в с.Ч., общ.Л., неженен, със средно образование, неосъждан, работи.
Подсъдимият Т.С.Е. е роден на ***г***, живее в с.Ч., ученик в ПГ по
икономика гр.Т., с осонвно образование, неженен, неосъждан.
Подсъдимият М.А.М. е роден на ***г***, живее в с.Ч., със средно
образвание, студент, неженен, неосъждан.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите се познавали и били приятели, всички живеели в с.Ч., общ.Л..
Тъжителят Р.М.,*** и се познавал с тримата.
На 17.04.2010г. вечерта, тъжителят М. бил, заедно със св.М. М.М., като
се почерпили и изпили по една бира. Около полунощ, двамата се разделили, като
тъжителят си тръгнал за в къщи. На улицата в близост до дома му, бил застигнат
от лекия автомобил, собственост на подс.Д.,
управляван от св.Х.Х.. Вътре били тримата подсъдими, които преди това
били употребили алкохол в дома на свой познат. Като видели тъжителят, казали на
св.Х. да спре. След това тримата слезли от автомобила и започнали да нанасят
удари на тъжителя, като подс.М. взел от автомобила бухалка. С нея той нанесъл
удари по дясната буза, рамо, мишница и по главата, на пострадалия, а
подсъдимите Д. и Е., му нанесли няколко удара с ръце по лицето- в областта на
двете бузи и устата. Тъжителят не можал първоначално да разпознае всички
подсъдими, тъй като било тъмно и той трябвало да се отбранява, като се опитвал
да се предпази от ударите, с ръце. През това време, св.Х.И., който не слязъл от
автомобила, го обърнал, след което тримата подсъдими се качили и потеглили към
гр.Т., където били на дискотека до сутринта. През това време тъжителят, бил
паднал на земята и започнал да вика за помощ. От близката къща излязъл св.И. М.,
а след него, чувайки викове излязъл от дома си и св.М.М.. На тях тъжителят
казал, че му бил нанесен побой от брата на подс.Е.,*** там бил и му нанасяли
удари, подс.Д. и подс.М. – брат на свидетеля. След това, пострадалия се обадил
по телефона на св.М. и му казал, че са го пребили и да го закара с автомобила
си в болницата. Последният веднага отишъл пред дома на пострадалия, който имал
рани и кръв по лицето и главата, трудно движел дясната си ръка. Св.М. го закарал
с автомобила си първо до спешния център в гр.Лозница, а от там го
транспортирали с линейка до Спешния център на МБАЛ гр.Р. На св.М. тъжителя след
това разказал, че тримата подсъдими са го били с бухалки, без да му кажат защо
и всички били с автомобила на подс.А.Д..
На следващия ден тъжителят, се прегледал при съдебен лекар, за което
било издадено съдебно медицинско удостоверение №***г., констатиращо нараняванията.
За инцидента, тъжителят подал жалба на **** в РУП-Л.. Проверка по
подадената жалба, била извършена от св.Н.. В жалбата имало посочени конкретни
лица, с които той разговарял – подс.А.М., а също така С. и Б. Последните двама установил,
че нямат връзка с инцидента. След това разговарял със св.Х.И., който му
разказал за инцидента развил се по описания по-горе начин, така му го обяснили
и подсъдимите. От тях също снел обяснения, които написал под тяхна диктовка и
те накрая подписали.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза
се установява, че в резултат на описания инцидент на пострадалия били причинени:
две разкъсно-контузни /хирургично обработени/ рани в тилна област на главата; кръвонасядания
в окосмената част на главата, по лицето, дясното рамо и лявата предмишница, под
ребрената дъга в дясно; подлигавичен кръвоизлив и цепковидна раничка към
предверието на устната кухина в централната част на горната устна. По своята
медико-биологична характеристика, описаните травматични увреждания са
обуславили временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия. Срокът на оздравителния процес за кръвонасяданията, вкл хематом е 2-3 седмици, а хирургично обработените рани
заздравяват първично за около 2 седмици.
Така изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
доказана като се позовава на показанията на свидетелите М., М., Н., И. М. и И.,
заключението на съдебно-медицинската експертиза, приобщените писмени
доказателства-съдебно-медицинско удостоверение №*****г, преписка №*-***на РП-Р-,
справки за съдимост на подсъдимите, характеристики на тримата подсъдими,
информация от ДПС-Р-.
От показанията свидетелите М-, М. и Н., които макар и да не са били
преки свидетели на инцидента, се установява, че именно подсъдимите са нанесли
ударите на пострадалите. На първите двама, тъжителят е казал, че подсъдимите са
му нанесли побоя, а св.Н. при разговор с подсъдимите и св.И., е установил
тяхното участие. Показанията на тези свидетели са последователни, логични и
подкрепящи се от заключението на вещото лице по медицинската експертиза, според
което уврежданията са причинени от твърд/и тъп/и и/или тъпоръбести предмет/и. Кръвонасяданията
върху десните буза, рамо и мишница, както и лявата предмишница, показват, че е
действал твърд предмет, с ограничена удряща повърхност и удължена форма
/каквато е бухалката/. Всички удари – два в окосмената част на главата и
многобройни по лицето и крайниците, са нанесени със сила. Т.е. удари е нанасял
всеки от подсъдимите. В този смисъл, съдът кредити показанията на тези
свидетели изцяло, като достоверно пресъздаващи фактическата обстановка, като
има предвид и тяхната незаинтересованост. Съдът не кредитира показанията на св.И.,
относно обстоятелството, че заедно с подсъдимите А.Д. и Т.Е.,***, след като в
20,30-21часа взели от центъра на с.Чудомир и подс.М.. На първо място
показанията на този свидетел са нелогични и вътрешно противоречиви, тъй като от
една страна в посочения час са тръгнали за гр.Т., а след това обяснява, че в
23-23,30ч били в дискотеката в Т.. Показанията на този свидетел, противоречат
на показанията на останалите свидетели. Като има предвид и близките му приятелски
отношения с тримата подсъдими, съдът намира, че същият е заинтересован и твърдените от него факти, съдът намира за недостоверно
пресъздаващи фактическата обстановка. В този смисъл са и неоснователни възраженията
на защитниците на подсъдимите, относно, обстоятелството, че св.Н., при
извършената от него полицейска проверка, е написал обясненията от името на
подсъдимите и св.И., които били принудени от него, да подпишат. Съдът намира за
достоверни показанията на св.Н., по изложените по-горе съображения. Освен това,
самото съдържание на снетите им обяснения приложени по прокурорската преписка като
писмени документи, не би следвало да се обсъжда към доказателствения материал,
тъй като те не са събрани по реда на НПК. Съдът обсъжда и кредитира гласните
доказателствени средства - посочените по-горе показания на св.Н., относно
възприетото от него, след разговор с подсъдимите и св.И., при извършената
проверка.
Предвид изложеното, съдът намира, изложената фактическа обстановка за
безспорно доказана.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следната:
С деянието си подс.Д.,М. и Е., са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по
чл.130 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 и във
вр. с чл.63 ал.1 т.4 от НК за подс.Е., на инкриминираната дата, в съучастие
като съизвършители, са причинили лека телесна повреда на тъжителя, изразяваща
се във временно разстройство на здравето, без опасност за живота му, като подс.Е.
макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Подсъдимите са нанесли няколко удара по
лицето, главата, тялото и крайниците на тъжителя, вследствие на което са
причинени установените от медицинската експертиза телесни увреждания. По своята
медико-биологична същност, те съвпадат с правните критерии за съставомерност на
деянието по чл.130 ал.1 НК – довели до временно разстройство на здравето, без
опасност за живота. По делото бе установено категорично и авторството на
деянието, тъй като телесната повреда е пряка и непосредствена последица от
описаните действия, осъществени от подсъдимите. Деянието е съставомерно и от
субективна страна-действайки при пряк умисъл тримата подсъдими са съзнавали, че
нанасяйки ударите на пострадалия, ще доведат до увреждане на здравето на
последния. Съзнавали са общественоопасния характер на деянието, предвиждали е
настъпването на общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване
– временно разстройство на здравето на тъжителя.
Съдът намира, че в случая, следва да се приложи, разпоредбата на чл.78
от НК - освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, тъй като са налице комулативните предпоставки за всеки един от подсъдимите.
Същите не са осъждани, не са освобождавани от наказателна отговорност /подс.Д.
има мерки по чл.78аНК, но след извършване на процесното деяние/, с деянието не
са били причинени имуществени вреди, и предвиденото в закона наказание за
престъплението по чл.130 ал.1 НК е до две години лишаване от свобода. При
определяне на наказанието на тримата подсъдими, съдът съобрази обществената
опасност на деянието, личността на подсъдимите, подбудите и мотивите за
извършването му. Съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства, чистото
съдебно минало на тримата подсъдими, добрите им характеристични данни,младата
възраст на подсъдимите Д. и М., а като отегчаващи – не малкото увреждания
причинени на пострадалия, нанесени от тримата подсъдими, употребения алкохол, поради
което намира, че предвиденото в закона административно наказание-глоба от
1000лв до 5000лв, следва да бъде от минимума към средата, но по-скоро към
минимума, а именно глоба в размер на 1500лв - за подсъдимите Д. и М., а на
основание чл.78а ал.6 НК, за подс.Е. – обществено порицание, което да се
изпълни чрез прочитане на присъдата пред колектива на училището, в което той е
ученик.
Предявеният от
тъжителя граждански иск е основателен, но до размера от 1500 лв. От неправомерното и виновно
извършено деяние на подсъдимите, пострадалия е понесъл неимуществени вреди – причинени болки и страдания, представляващи
нематериални неблагоприятни вредни последици, както и причинната връзка между
поведението на подсъдимите и престъпния резултат. Поради което дейците дължат
обезщетение на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД. Съдът, като изхожда от критерия за
справедливост, установен с нормата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че за
обезщетяването на претърпените от пострадалия неимуществени вреди, подсъдимите,
следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно сумата от 1500лв, който размер
намира за справедлив, предвид многобройните наранявани,при които е използвана и
бухалка. В останалата му част до 3000 лв, гражданският иск се явява неоснователен
и недоказан, и следва да бъде отхвърлен, тъй като от събраните доказателства,
не се установиха съществени физически или психически изживявания, като според
вещото лице, срокът на оздравителния процес за кръвонасяданията, вкл хематом, е
2-3 седмици, а хирургично обработените рани заздравяват за около 2 седмици.
Законната лихва върху тази сума се следва, така както е поискана – от датата на
увреждането.
Подсъдимите следва да
заплатят разноски по производството от 442лв, както и държавна такса в размер
на 60 лв върху уважения размер на иска.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: