№ 634
гр. Разград, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20233330100001 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – установителни искове за установяване
вземането на ищеца към ответника за дължими главница, възнаградителна
лихва и обезщетение за забава.
Депозирана е искова молба от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: ***************, представлявано от
изпълнителните директори Н.Г.С. и А. Ч.Д., чрез упълномощения от тях юрк.
Св. С., съд. адрес: гр. С****, ул. „*****” №1 5А, ет. 3, ап. 5, срещу А. В. М. с
ЕГН ********** и адрес: с. Г*****, ул. „*************“ № 28, с която се
иска съдът да признае за установено, че ответника в качеството му на
кредитополучател (потребител) по Договор за потребителски кредит №
********** 21.12.2018 г., дължи изпълнение на парично задължение към
ищеца в качеството му на кредитодател по същия договор, за сума в общ
размер 8810,67 лв., от които: 5179,89 лв. главница, 1695,08 лв. договорна
лихва за периода от 25.07.2019 г. до 25.12.2021 г., 1935,70 лв. - обезщетение
за забава за периода от 25.07.2019 г. до 06.01.2022 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
(на 21.1.2022 г.) до окончателното изплащане на задължението. Моли съдът
да се произнесе по разноските в заповедното и исковото производство.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора, събрания и приобщен
по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание,
приема за установени следните фактически положения:
На 21.12.2018 г. между страните бил сключен Договор за потребителски
кредит № ********** (Приложение № 2), с който ищецът предоставил на
ответника кредит в размер на 4330,00 лв., като към отпуснатия кредит
включил и еднократна такса за оценка на риска в размер на 644,29 лв.,
1
дължима в деня на подписване на договора за кредит. Посочената такса
следвало да се възстанови от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план, предвид заявеното му желание в искането -
декларация (Приложение 3). Съгласно чл. 7, ал.2 от договора сумата била
преведена на ответника по банкова сметка. По искане на ответника била
включена и Застраховка „Bank Комбо Живот” в размер на 514,40 лв. и
Застраховка „Bank Комбо Безработица“ в размер на 524,69 лева (Приложение
4). Общото крайно задължение по договора възлиза на 8503,05 лв., която сума
била разсрочена на 36 погасителни месечни - 35 вноски всяка в размер на
236,20 лв., ведно с последна изравнителна вноска в размер на 236,05 лв.
Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил договорен
в размер на 24,09 % (чл. 9, ал.1 и ал. 2 от договора). Кредитополучателят
имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща два
компонента: главница и договорна лихва. Твърди се, че към датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
417 от ГПК задължението на ответника към ищеца по горния договор
възлизало на 8810,67 лв. (5179,89 лв. главница и 1695,08 лв. договорна
лихва). С отпуснатата по договора сума са рефинансирани две задължения на
ответника: по Договор № ********** в размер на 1073,00 лева и Договор №
********** в размер на 250,00 лева към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД (Приложение
5).
Установява се, че към момента на подаване на ИМ падежът е настъпил.
Видно от представената застрахователна полица, същата е сключена между
„УНИКА ЖИВОТ“ АД и „ЗК УНИКА“ АД и ответника при уговорена
застрахователна сума 4330,00 лв. и застрахователна премия 1039,09 лв.
Ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
незабавна защита. Било образувано ч.гр.д. № 113/2022 г. по описа на Районен
съд - Разград по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответника, което било уважено
и съдът издал заповед по чл. 417 от ГПК и ИЛ. По искане на ищеца било
образувано Изпълнително дело № 640/2022 г. по описа на ЧСИ Георги С., а
със свое разпореждане, получено от дружеството на 30.11.2022 г., съдът
предоставил на ищеца едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за
предявяване иск за установяване вземането. С последното ищеца обосновава
правния си интерес.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Налице е сключен между страните договор за потребителски кредит.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП предвижда защита на потребителя при
наличие на неравноправни клаузи. Вземайки предвид сумата за връщане и
реално предоставената сума, ГПР е в рамките на посоченото в чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. По отношение на сключените застраховки „Комбо живот“ и „Комбо
безработица“ не се откриват признаци, които да обуславят извод за
неравновесие в правата и задълженията на банката и потребителя по смисъла
на чл. 143 ЗЗП, респективно недействителност на тези клаузи.
В преддоговорната информация към застрахователната полица е посочено, че
срокът на застраховката е равен на срока на кредита и е посочен в полицата, а
застрахователната премия е посочена в полицата и се заплаща от
застрахования кредитополучател. Плащането на последната е задължение на
2
застрахованото лице, т.е. на ответника, а посредникът, който е имал и
качеството на кредитор по договора за заем, не е задължено лице.
Посредникът трябва да отчете на застрахователя сключената застраховка,
заедно със застрахователната премия, а ако последната не е платена, следва да
отчете самата застраховка, посочвайки, че премията не е платена. Ако
застрахованият не е платил дължимата се премия, то няма влязъл в сила
застрахователен договор. В такъв случай за кредитора по договора за кредит
би могло да възникне правото да търси от кредитополучателя евентуална
отговорност за неизпълнение на поето по договора за кредит задължение,
изразяващо се в неплащане на застрахователната премия, доколкото
договорът за застраховка има обезпечителна функция на договора за кредит.
В посочената хипотеза обаче от длъжника не може да се търси заплащане на
застрахователната премия, защото тя се дължи на застрахователя. Може да
се претендира заплащането на премията, само ако искът се основава на
твърдения, че е изпълнено чуждо задължение, какъвто не е и настоящия
случай, доколкото няма такова твърдение от страна на ищеца. За да бъде
уважен искът за заплащане на сумите за застрахователни премии, следва по
делото да е установено не само, че е поето задължение за
финансиране/заплащане на застрахователната премия, но и фактът
на извършено реално плащане на премията от страна на ищцовото дружество.
Доказателства за заплащане от ищеца на посочените застрахователни премии
не са представени, поради което искът за заплащането на стойността им е
неоснователен и недоказан.
Що се касае до клаузата за начисляване на такса за оценка на риска, следва да
се посочи, че възможността за събиране от потребителя на такси и комисиони
за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Законът обаче императивно забранява
кредиторът да изисква заплащането на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съдът
намира, че уговорената такса за оценка на риска попада именно под обхвата
на посочените такси, свързани с усвояване на кредита. Затова и тази уговорка
противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е недействителна на
основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като не е годна да породи права и задължения
за страните по заемното правоотношение. В допълнение, съдът намира, че
подобна клауза не отговаря на изискването за добросъвестност по смисъла на
чл. 143 ЗЗП, доколкото сумата е в значителен размер и реално е включена в
олихвяемата главница по договора за потребителски кредит, което води до
неоправдано скрито оскъпяване на кредита. Таксата води и до неравновесие в
правата и задълженията на страните, тъй като е в значителен отнапред
определен размер при липса на сигурност за осъществяване на насрещна
престация от банката. Поради горното, недължимата сума от 644,29 лв. за
такса за оценка на риска следва да бъде приспадната от дължимата главница,
тъй като тази сума е неоснователно включена от кредитора като олихвяема
главница.
С оглед гореизложеното, остатъчното задължение за главница възлиза на
3496,22 лева. Не е спорен размера на дължимата възнаградителна лихва.
Предвид изложеното относно размера на главницата, при посочената сума и
договорения срок вноските възлизат съответно на: 35 вноски в размер на
189,44 лв. и последната в размер на 189,27 лв. Доколкото ищецът признава
обстоятелството, че ответникът е заплатил шест вноски в размер на
посочения в договора, предвид преизчисляването на дължимата главница и
3
погасените суми съдът приема, че е налице неизпълнение, считано от
25.08.2019 г. Преизчислено съобразно посоченото обезщетението за забава
върху дължимите погасителни вноски (главница и възнаградителна лихва)
възлиза на 648,82 лева. В този смисъл исковете са основателни за следните
суми: 3496,22 лева за главница ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху тази сума от подаване на заявлението, 1695,08 лв.
договорна лихва за периода от 25.08.2019 г. до 25.12.2021 г., 648,82 лв. -
обезщетение за забава за периода от 25.08.2019 г. до 06.01.2022 г. В
останалата част до предявения размер исковете следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
По отношение на разноските:
Разноските на ищеца: Отново съобразно изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, следва да бъдат присъдени съразмерно на уважената част
направените и претендирани от ищеца съдебни и деловодни разноски в
настоящото производство, включително и тези по заповедното производство
– аргумент от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съразмерно на уважената част от иска.
Същите са доказани в общия размер от 1417,43 лв., от които: 352,43 лева за
държавна такса, от които по заповедното 176,21 лв.; 100,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното; 715,00 лева за
възнаграждение на особен представител. Претендира юрисконсултско
възнаграждение по исковото. С оглед правния интерес съдът определя
последното в размер на 250,00 лева. Съразмерно на уважения иск са дължими
от ответника 939,54 лева. Тези разноски съразмерно на уважения иск следва
да бъдат разграничени, както следва: общо 183,08 лв. по заповедното
производство и общо 756,46 лв. по исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. В. М. с ЕГН ********** и адрес: с.
Г*****, ул. „*************“ № 28, дължи на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: ***************,
представлявано от изпълнителните директори Н.Г.С. и А. Ч.Д., чрез
упълномощения от тях юрк. Св. С., съд. адрес: гр. София, ул. „*****” №1 5А,
ет. 3, ап. 5, следните суми: 3496,22 лв. (три хиляди четиристотин деветдесет и
шест лева и 22 стотинки), представляващи дължима главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 21.12.2018 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва, начислено върху тази сума, считано от
подаване на заявлението на 20.01.2022 г. до окончателното
плащане; договорна (възнаградителна) лихва в размер на 1695,08 лв. (хиляда
шестстотин деветдесет и пет лева и 8 стотинки) за периода от 25.08.2019 г. до
25.12.2021 г.; обезщетение за забава в размер на 648,82 лв. (шестстотин
четиридесет и осем лева и 82 стотинки), начислено върху дължимите суми за
периода от 25.08.2019 г. до 06.01.2022 г., във връзка с които вземания е
издадена Заповед № 67 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от
ГПК от 25.01.2022 и Изпълнителен лист № 85 от 25.01.2022 г. по Частно
гражданско дело № 113 по описа на за 2022 г. Районен съд – Разград, КАТО
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за заплащане на: разликата над
4
уважения размер до претендирания от 5179,89 лв., представлващи главница
по посочения по-горе договор, както и за разликата над уважения размер до
претендирания от 1935,70 лв., представляващи обезещетение за забава за
периода от 25.07.2019 г. до 06.01.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК А. В. М. с ЕГН ********** и
адрес: с. Г*****, ул. „*************“ № 28, ДА ЗАПЛАТИ на „ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:
***************, представлявано от изпълнителните директори Н.Г.С. и А.
Ч.Д., чрез упълномощения от тях юрк. Св. С., съд. адрес: гр. София, ул.
„*****” №1 5А, ет. 3, ап. 5, съразмерно на уважената част на исковете
следните суми:
- сумата от 183,08 (сто осемдесет и три лева и 8 стотинки) за направени
разноски по заповедното производство по Частно гражданско дело № 113 по
описа на за 2022 г. Районен съд – Разград и
- сумата от 756,46 лв. (седемстотин петдесет и шест лева и 46 стотинки) за
направени разноски по настоящото исково производство.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ заверен препис от решението към Частно гражданско дело
№ 113 по описа на за 2022 г. Районен съд – Разград с оглед на правните
последици по чл. 416 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5