МОТИВИ
на присъда, постановена по НОХД № 447/2019г. по описа на СГС, НО, 23 състав
Софийска градска
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Н.Г.Л. и същият е
предаден на съд за това, че на 18.09.2017
г., около 07,50 часа в град София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул. „Медникарска“ №3,
в лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Галант“, с peг. номер ********, без надлежно разрешително съгласно
Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал
високорискови наркотични вещества с цел разпространение, както следва: обект 3
- амфетамин с нетно тегло 0,55 грама на стойност 16,50лв; обект
1.1 - марихуана (коноп) с тегло 1.98гр на стойност
11,88лв.; обект 1.2. - марихуана (коноп) с тегло
0,17гр. на стойност 1,02лв.; обект 2 - марихуана (коноп) с тегло
46,05гр. на стойност 275,30лв.; обект 4
- марихуана (коноп) с тегло 0,37гр. на стойност 2,22лв., всички
обекти на обща стойност 306,92лв., подлежащи на
контрол съгласно Конвенция за психотропните вещества на ООН и включени в
Приложение № 1, към чл. 3, т. 1, Списък № I - “Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от злоупотреба с
тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с
ПМС№293 от 27.10.2011 г. във връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите, като
деянието е извършено при условията на опасен рецидив - Н.Л. е осъждан с присъда на Софийски военен съд по НОХД № 470/95, в сила от 24.07.1996 г., Л.
е признат за виновен за извършено престъпление по чл.116 т.10 вр.чл.18 ал.1
вр.чл.55 ал.1 т.1 НК ,като му е наложено наказание 7 години ЛОС и за
престъпление чл.325 ал.1 вр.чл.2 ал.1 НК, като му е наложено наказание ЛОС в
размер на 10 месеца и обществено порицание; на осн.чл.23 ал.1 НК на подсъдимия
е наложено най-тежкото наказание - 7 години ЛОС, като на осн.чл.23, ал.2 НК към
същото е добавено и наказанието обществено порицание,като е определен строг
режим на изтърпяване; с решение на ВКС-Военна Колегия № 162/24.07.2006
г.присъдата е изменена, като размерът на наказанието е намален на 5 години ЛОС,
-престъпление
по чл.354а, ал.2, т.4, вр. ал.1, изр.1, пр. 4,
алт.1 от НК.
В
съдебно заседание подсъдимият Н.Г.Л. на осн.
чл.371, ал.1, т.2 НПК признава изцяло фактите, посочени в обвинителния акт и
дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти, като на осн. чл. 372,
ал.4 НПК съгласието му е одобрено от съда.
В съдебно заседание, представителят на СГП не поддържа обвинението в частта
му относно наличието на квалификацията „ опасен рецидив“, като застъпва тезата,
че въз основа на новосъбраните доказателства не се установява това
квалифициращо обстоятелство, но счита,
че в хода на съдебното следствие е доказана категорично изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка и е установено авторството на деянието.
Предлага на съда да постанови осъдителна присъда като признае подсъдимият за
виновен в извършване на престъплението по основния състав на чл. 354а, ал.1 от НК като му наложи наказание „лишаване от свобода“ в минималния, предвиден в
закона размер при ефективно изтърпяване, като кумулативното наказание „глоба“ с
оглед данните за неговата личност да не бъде налагано.
Служебно
назначеният защитник на подс. Л. - адв.А. от САК - в пледоарията си акцентира
върху размера на следващото се на подзащитния му наказание, като приема за
несъмнено установено по делото реабилитирането на Л., съответно необремененото
му съдебно минало; по отношение на наказанието защитникът намира, че същото
следва да бъде определено при условията на чл. 55 от НК, като в тази насока
сочи чистото му съдебно минало, самопризнанието и съдействието за разследването, установената
вредна наркотична употреба, трудовата ангажираност ( прекратена не по негова
вина), семейно положение, добри характеристични данни, невисоката стойност
и малкото количество на инкриминираните
вещества.В тази насока адв. А. пледира наказанието да бъде определено при
наличието на многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, под
предвидения в закона минимум, изпълнението на което бъде отложено и да не бъде
налагано наказанието „глоба“.
Подс. Л. в предоставената му последна дума изразява желанието си за
благосклонност към неговото поведение.
Съдът, с оглед на направеното от подсъдимия самопризнание и съобразно императивната
разпоредба на чл. 373 ал.3 НПК намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
Н.Г.Л. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, безработен,
живущ ***, ЕГН **********. Същият е с
добри характеристични данни, баща на Ю.Н.Лепоева ( род. ***г.), която е студент
в УНСС – първи курс, редовно обучение в специалността „Икономика и
инфраструктура“; подсъдимият е бил съкратен на 08.02.2019г. от „М.Б.“ ЕООД и понастоящем
е регистриран като безработен и получава
парично обезщетение за безработица.
Подс. Л.
преди това е бил осъден с присъда на Софийски военен съд по НОХД № 470/95г., в сила от
24.07.1996 г. за извършени престъпления по чл.116, т.10, вр. чл.18, ал.1 и по чл.325, ал.1 от НК, като на основание чл.23, ал.1 НК му е наложено най-тежкото наказание - 7 ( седем) години
„ лишаване от свобода“, като на осн.чл.23, ал.2 НК към същото е присъединено
наказанието „обществено порицание“. С решение на ВКС - Военна Колегия № 41/30.07.1997г.
( по реда на преглед по реда на надзора) присъдата е изменена като размерът на
наказанието „лишаване от свобода“ е бил намален от 7 (седем) на 5 ( пет) години. Подс.
Л. е изтърпял наложеното му наказание „ лишаване от свобода“ по НОХД № 470/95г. на СВС в затвора София
до 25.06.1998г., когато е бил освободен по реда на чл. 70 от НК, а с
определение № 197 от 30.11.2007г. на Софийски военен съд, влязло в сила на 08.12.2007г.
е бил съдебно реабилитиран по осъждането му по НОХД № 470/95г. на СВС.
На 18.09.2017г. свидетелите
А.К., И.Г. и Д.Д.изпълнявали служебните си задължения като полицейски служители
в АП 161 за времето от 07,00 ч. до 19,00 часа в района на ж.к. „Хаджи Димитър“
- град София. Около 07,50 часа същите пристъпили към извършване на проверка на
престояващ на ул. „********лек автомобил, марка „Мицубиши“ , модел „Галант“ с ДК № ********. В автомобила, седнал на
шофьорското място се намирал подс. Н.Л., а на седалката отпред - до него, се
намирал свидетелят А.С.. При приближаването до автомобила на свидетеля А.К.
направило впечатление, че подс. Л. и св.С.са силно притеснени. Св. К.
разпоредил на двамата да излязат от автомобила, като в момента, в който подс. Л.
отворил шофьорската врата, полицейските служители забелязали, че на пода - при
педалите на автомобила - имало прозрачен буркан, съдържащ прозрачно найлоново
пликче със зелена тревиста маса и един брой саморъчно свита цигара, съдържаща
зелена тревиста маса. До буркана св. К. установил и свита на топка хартия, съдържаща
зелена тревиста маса. Св. К. попитал подс. Л. какво е съдържанието на буркана и
какво представлява тревистата маса в другите два обекта. Подс. Л. отговорил, че
в същите има марихуана, която е за негова лична употреба. Св. К. попитал подс. Л.
дали държи и други забранени от закона предмети или вещества, при което
последният отрекъл. Св. К. незабавно докладвал на ОДЧ при 05 РУ-СДВР, след
което предприел проверка на автомобила по ЗМВР. При проверка на багажника на
автомобила, при резервната гума, свидетелят
открил саморъчно свит пакет от прозрачен найлон с размери около 20 x10 см., съдържащ
зелена тревиста маса, като попитал подсъдимия какво съдържа пакетът. Подс. Л.
отговорил, че пакетът съдържа марихуана, която е за негова лична употреба. Св. К.
продължил с проверката, при което под волана открил жабка, в която било
поставено топче от прозрачен найлон, съдържащо бяло прахообразно вещество.
Подс. Л. заявил, че топчето е негово, без обаче да сподели какво съдържа.
Посочените вещества били предадени от подс. Л. с протокол за доброволно
предаване, като у свидетеляС.не били открити забранени предмети и вещества. Веднага
след това свидетелите - полицейски служители докладвали на ОДЧ и подс. Л. и св.С.били
задържани и и отведени в 05 РУ-СДВР.
В хода на
разследването били назначени физико-химически експертизи, видно от които в
обектите се съдържали следните високорискови наркотични вещества:
обект 3 -
амфетамин
с нетно тегло 0,55 грама на стойност 16,50лв;
обект 1.1 - марихуана (коноп) с тегло 1.98гр на стойност 11,88лв.;
обект 1.2. - марихуана (коноп) с тегло 0,17гр. на стойност 1,02лв.;
обект 2 -
марихуана (коноп) с тегло 46,05гр. на стойност 275,30лв.;
обект 4 -
марихуана (коноп) с тегло 0,37гр. на стойност 2,22лв.
Видно от изготвената
в хода на разследването съдебно-психиатрична и съдебно- психологична
експертиза, при подс. Л. е налице вредна употреба на марихуана,без прояви на
зависимост ,като към момента на деянието същият е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка по
делото въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл.371, ал.1, т.2 НПК и подкрепящите го доказателства, събрани в
досъдебното производство, а именно - разпитите на свидетелите А.К., И.Г., Д.Д.и А.С., заключенията на съдебно-оценителна експертиза,
на ФХЕ по протоколи № 18/НАР-956 и № 540-Х/2017, СППЕ, заповеди за полицейско
задържане, приемо- предавателен протокол
№ 50142/13.10.2017г. на ЦМУ,
сектор „НОП”, характеристика, разпореждания на НОИ – териториално поделение
София – град, регистрационна карта, уверение от УНСС, удостоверение за сключен
граждански брак, заповеди от „М.Б.“ ЕООД, допълнително споразумение към трудов
договор, удостоверение за раждане, свидетелства
за съдимост на подсъдимия ( най - актуално и пълно - с приложен бюлетин –
извлечение от влязла в сила присъда и определение на СВС - на л.л. 69- 74 от съд.дело), справка от МП – ГД „ИН“.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, съгласно която в случаите
по чл. 372, ал. 4 НПК съдът в мотивите на присъдата приема за установени
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното
самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
го подкрепят, настоящият състав принципно приема, че в сочената, каквато е и
процесната хипотеза е длъжен да приеме съществените релевантни факти точно така
както са описани в обвинителния акт. Този извод следва от естеството на
диференцираната процедура в разновидността й по точка втора на чл. 371 НПК. С
повторното уточнение, че съжденията се отнасят до съществените факти, включени
в предмета на доказване, съдът отбелязва, че подсъдимият признава именно
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като дава
съгласие да не се събират доказателства за тях. Поради това съдът не разполага
с принципната възможност да релевира съгласието на подсъдимия към различни
фактически обстоятелства (непосочени в акта на обвинението или различно
посочени), дори за последните да се съдържат данни в събраните в досъдебното
производство доказателства. В подобен случай съдът не би следвало да проведе
делото по реда на съкратеното съдебното следствие, а по общия ред.
В настоящия казус съдът прие, че фактите, посочени в акта на обвинението и
признати от подсъдимия ( с изключение на личността му, съдебното му минало и
актуален статус, за които обстоятелства се събраха допълнителни доказателства в
хода на съдебното следствие) се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства, което налага извод за възприемане в цялост на
същите съобразно отразяването им в обвинителния акт.
Приетата за установена въз основа на доказателствения
материал фактическа обстановка, мотивира съдът да изведе следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА:
Деянието на
подсъдимия Н.Г.Л. се субсумира под състава на чл.354а, ал.1, изр.1, пр. 4, алт.1 от НК.
От обективна страна: на инкриминираната по делото дата и час (18.09.2017 г., около 07,50 часа ) подс. Л. е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - амфетамин и
марихуана (коноп) - подробно посочени по – горе в настоящото
изложение - на обща стойност 306,92 лв.
Изпълнителната форма на престъплението по чл. 354а,ал.1 от НК –
“държането” е от категорията на т.нар. „продължени престъпления”, при които
изпълнението се характеризира с трайно, продължаващо непрекъснато осъществяване
на състава, до настъпването на някакви зависещи или не от волята на дееца
обстоятелства, които го прекратяват. Съставомерно „държане” по чл. 354а, ал.1 от НК е налице, когато
за наркотичното вещество няма надлежно разрешение и то обективно се намира във фактическа власт на
дееца. В случая безспорно се установи, че наркотичните
вещества са се намирали у подсъдимия Л. , т.е. са били в
негова фактическа власт.
На следващо място държането на наркотичните вещества е станало
без за това подсъдимият да е имал надлежно разрешение по смисъла на чл.32 от
ЗКНВП. Предвид характера на наркотичните вещества, чието разпространение и държане би могло да доведе до
причиняване на увреждания на здравето и
човешки жертви, законодателят е въвел специален разрешителен режим с
оглед упражняването на строг контрол върху тяхното придобиване и държане, като амфетаминът и конопът ( марихуаната) са включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС № 293 от
27.10.2011г. на основание чл.3, ал.2 и ал.3 от ЗКНВП, като за държането им е въведен специален разрешителен режим с оглед упражняването на строг контрол
върху тяхното придобиване и държане.
Подс. Л. не се е съобразил именно с този специален режим, предвиден в ЗКНВП
и е държал наркотичните вещества без
надлежно разрешение.
Подс. Л. е държал
инкриминираните наркотични вещества с цел разпространение. Наличието на
специална цел за държането на високорисковите наркотични вещества от подсъдимия
се извежда от различното им естество ( амфетамин, марихуана), така и от количеството на конопа (
марихуаната) - 48.57 грама ( ноторен е
актът, че за една цигара е необходим около 0.5 грама, от което следва , че държаното от подс. Л.
количество е достатъчно за около 97 цигари, т.е. отделни употреби на носеното
от него високорисковото вещество марихуана). От така описаната съвкупност от
установени по делото обстоятелства следва и категоричния извод, че подс. Л.
е държал инкриминираните наркотични
вещества именно с цел разпространение.
От субективна страна, съдът прие, че деянието по чл. 354а , ал. 1 НК е осъществено при пряк умисъл от страна на дееца – подс. Л. е съзнавал
всички елементи, обхванати от обективната страна на деянието по чл. 354а, ал.1 НК, съзнавал е противообществения характер на осъщественото деяние, предвиждал
е неговите общественоопасни последици и е искал и целял тяхното настъпване,
като изводи за наличието на интелектуалния момент на изискуемия от закона пряк
умисъл се извеждат от описания по – горе механизъм на установяване на
престъплението и опитът му за укриване на част от предмета на престъплението.
Съдът призна за
невиновен подс. Л. в това да е извършил деянието при условията на опасен рецидив – след като е бил осъден с присъда на Софийски военен съд по НОХД № 470/95г., в сила от 24.07.1996 г.,
тъй като се установи, че по това осъждане същият е реабилитиран през 2007г. и от изтърпяването му през 1998г. до датата на
настоящото деяние на 18.09.2017г. е изтекъл срок, многократно надвишаващ
предвидения 5-годишен в чл. 30, ал.1 от НК, което е пречка за приложение на правилата, уреждащи престъпленията,
извършени при условията на опасен рецидив. Ето защо и на основание чл. 304 от НПК подс. Л. бе оправдан по обвинението по ал.2, т.4 на чл. 354а от НК.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението,
за което подсъдимият Л. бе признат за виновен, видно от разпоредбата на чл.354а, ал.1, изр.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода”
от две до осем години и „глоба” от 5 000 до 20 000 лв. С оглед
императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 НПК наказанието следва да бъде
определено при условията на чл.58а от НК.
При
индивидуализацията на наказанието за осъщественото престъпление съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства на подсъдимия Л. необремененото му
съдебно минало, добрите характеристични данни, семейно положение, вкл. и фактът,
че е полагал обществено полезен труд до момента на съкращаването на щата в „М.Б.“
ЕООД, видът на преимуществено държаното
от него високорисково наркотично вещество – марихуаната е т.нар. „мек” наркотик,
съпоставено с факта, че същият страда от вредна употреба на марихуана, без
прояви на зависимост; количественото и стойностно изражение на предмета на
престъплението, които въпреки вида на високорисковите наркотични вещества и високия риск за
пристрастяване към амфетамин, не разкриват завишена степен на обществена опасност на конкретното
деяние.
Като отегчаващи
отговорността му обстоятелства съдът прие единствено фактът на предходно
наложеното му наказание, тъй като реабилитацията заличава осъждането и неговите
последици, но не е фактите на престъплението и наложеното за него наказание.
Съобразявайки броя и относителната тежест на посочените смекчаващи и
отегчаващо отговорността на дееца обстоятелства, настоящият съдебен състав
счете, че следва да определи наказанието при условията на чл. 58а, ал. 4, вр. чл.
55, ал.1, т. 1 от НК – при многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото,
предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, а именно – 1 (една) година и 6 (шест) месеца „лишаване от свобода“.
Това разрешение, според вътрешното убеждение на съдебния състав, е
справедливо – явява се адекватна санкция за извършеното от Л. престъпление,
годно да постигне целите и на специалната, и на генералната превенция.
С оглед размера на наказанието „лишаване от свобода“ и предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия са налице формалните предпоставки за приложението
на чл. 66, ал. 1 НК. Като отчете данните за личността на подсъдимия съдът прие,
че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е
необходимо той да изтърпи ефективно наказанието, тоест че е налице и другата
предпоставка, подлежаща на конкретна преценка, за приложението на института на
условното осъждане.
В принципен план, в съвременното демократично общество е утвърден принципът
на хуманност при дефиниране на целите на наказанието. В личен план те са
насочени предимно към поправянето и превъзпитаването на осъдения към спазването
на законите и добрите нрави, и към отнемането на възможността да върши други
престъпления. В генерален – към оказване на предупредително и възпиращо
въздействие върху останалите членове на обществото. Легитимните цели на
наказанието, следователно, не припознават възмездието като определящ фактор при
индивидуализацията му.
Във всеки конкретен случай съдът дължи особено внимание при преценка на
въпроса нужна ли е изолацията на подсъдимия от останалите членове на
обществото, за да бъде той поправен и превъзпитан, и необходима ли е подобна
мяра за постигането на генералните цели на наказанието.
Лишаването от свобода е едно от най-тежките наказания и ефективното му
изпълнение е оправдано тогава, когато целите на наказанието не могат да се
постигнат по друг начин и когато обществото е застрашено от личността на дееца
и несъмнено се налага той да бъде временно изолиран, за да не върши други
престъпления.
При зачитане на тези отправни положения, съдебният състав прие в
конкретната хипотеза, че законоустановените цели на наказанието могат бъдат
постигнати успешно спрямо подсъдимия Л. и без въдворяването му в местата за
лишаване от свобода, а само с
определянето на изпитателен срок от 4 (четири) години и 6 ( шест) месеца, в
рамките на който, под страх от активизиране на наказанието, той ще е мотивиран
да се въздържа от други престъпни деяния и ще преосмисли и преформулира
ценностната си нагласа към спазване на законите и добрите нрави. При определяне размера на изпитателния срок
съдът отчете фактът, че настоящото осъждане е след предходно реабилитиране на
дееца, поради което прие, че следва да определи изпитателен срок в размер на максимално
възможния с оглед наложеното му наказание лишаване от свобода. За това разрешение
съобрази и целите на генералната превенция.
На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи по – лекото наказание
„глоба”, кумулативно предвидено с наказанието „лишаване от свобода”, отчитайки
стойностното изражение на предмета на престъплението и фактът, че Л. е без трудови доходи, а в домакинството му живее
студент, който е необходимо да издържа.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът намери,
че подс. Л. следва да бъде осъден да заплати в полза на републиканския бюджет и
по сметка на СДВР сумата от 478.35 лв.
(четиристотин седемдесет и осем лева
и 35 стотинки)– разноски по делото
направени в д.п. ( за изготвените експертизи) и на основание чл. 190, ал.2 от НПК по сметка
на СГС - сумата от 5 (пет) лв. за
служебно издаване на 1бр. изпълнителен лист.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът постанови, на
основание чл.354а, ал.6, вр. чл. 53,ал.2, б.”а” от НК, отнемане в полза на
Държавата на веществени доказателства по делото – наркотичните вещества,
инкриминирани по делото и описани в приемо - предавателен протокол №
50142/13.10.2017г. на ЦМУ, сектор „НОП”,
тъй като притежаването им е забранено и се явяват предмет на престъпление.
На основание чл.
53, ал.1, б. „а” от НК съдът отне в полза на Държавата веществени доказателства
по делото - транспортни опаковки,
находящи се на л.51 ( гърба) и л.99 от д.п., които вещи принадлежат на
подсъдимия и са послужили за извършването на умишлено престъпление.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
Съдия в СГС: