Р
Е Ш Е
Н И Е
15.IІІ.2022г. Разград
№
Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 30.ХІ. 2021
съд
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В
публично заседание в състав:
Секретар: Дияна
Георгиева Председател:
2017 гражданско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
237
дело номер по описа на РОС за година
съобрази
следното:
Производство по чл.74ЗОПДНПИ(в редакция до 2016,отм.) във вр. с §5 ПЗР на ЗПКПОНПИ
Образувано е по
молба-искане на КПКОНПИ, ЕИК129010997
срещу Е.Н.И., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН **********, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито движимо и недвижимо имущество на обща стойност от 293 075,66лв.
Внесеният в съда иск за отнемане на незаконно
придобито имущество е бил предшестван от етапа по обезпечаването му като бъдещо
предявим и от решение на комисията по чл. 61, ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.) за отнемане
на имуществото, представляващи специално изискване за допустимостта му.
С приложено като доказателство
Определение №119/14.ІІ.2017г. и
съгласно, издадена в изпълнение на същото Обезпечителна заповед., в развилото
се по молба на Комисията обезпечително производство по чгрд №35/2017г. на РОС,
са постановени мерки, обезпечаващи интереса от иска. С депозирането му в регистратура на РОС на
11.V.2017г., искът се явява и допустимо
предявен - в предвидения по
чл.74(1)ЗОПДННПИ тримесечен срок от дата на обезпечаването му.
Искът
се явява допустимо предявен пред родово и местно компетентния
ОС-Разград, в чийто район е постоянният адрес на проверяваните лица.
Ищецът обосновава иска си с
установено в хода на проверката значително по смисъла чл. 21, ал. 2 от
ЗОПДНПИ (отм.), във вр. с §1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) несъответствие между
реализирани от ответниците доходи с установен произход и стойност на
придобитото от тях имущество - в размер на
429 065,58лв. при предвиден, според действащ за проверявания период ЗОПДНПИ, мин.
размер на несъответствие от 250 000,00лв.
В петитум на иска, като
претендирано до отнемането му в полза на
държавата като налично и преобразувано по реда на чл.70 ЗОПДНПИ(отм.), е
индивидуализирано следното движимо, и
недвижимо имущество на обща стойност от 293 075,66лв., както следва:
На основание чл. 63, ал. 2, т. 2,
във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ от Г.А.А. и Е.Н.И. :
-недвижим
имот, находящ се в с. Ясеновец, ул. „Дунав“ № 44, община Разград, област
Разград: урегулиран поземлен имот с площ от 1 284 кв. м, за който е отреден
имот ХVІІ-651, 652 в квартал 47, заедно с построените в него: двуетажна жилищна
сграда със застроена площ на всеки етаж 96 кв. м. с таван с полезна площ от 96
кв.м., едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв. м с гараж със
застроена площ от 40 кв. м., при заявена към дата на иска пазарна стойност в
размер на 15 000,00лв.
-товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „310 Д“, рег. № РР
4266 АТ, дата на първа регистрация 26.04.2000 г., при заявена към дата
на иска пазарна стойност в размер на 5 000,00лв.
-сума
общо в размер на 60 775,45 лв., представляваща преводи от трети лица в
периода от 2007г. до 2011 г. вкл., заявена към дата на иска като налична и непреобразувана
в друго имущество;
На основание чл. 72, във връзка с
чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ от Г.А.А.
и Е.Н.И. :
-сума
в размер на 3 500 лв., представляваща пазарната стойност на лек
автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № РР 4697 АН към датата на
отчуждаването му
-сума
в размер на 35 000 лв., представляваща пазарната стойност на лек автомобил,
марка „Мерцедес“, модел ЦЛС 320, рег.№ РР 2223 АТ към датата на отчуждаването
му
-сума в размер на 2 500 лв., представляваща пазарната стойност на лек
автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Спейс вагон“, рег. № РР 3184 АТ към
датата на отчуждаването му
-сума в размер на 5 500 лв., представляваща пазарната стойност на лек
автомобил, марка „БМВ“, модел „525 ТДС“, рег. № РР 6999 АН, дата на първа
регистрация 29.04.1998 г.
На основание чл. 63, ал. 2, т. 1,
във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ от Г.А.А.:
-сума в размер на 5 000 лв., представляваща равностойността на 10
дяла от капитала на „Черкез“ ЕООД, ЕИК *********, рег. в ТР на 28.07.2009
г., седалище и адрес на управление: с. Ясеновец, общ. Разград, обл. Разград,
ул. „Дунав“ № 44;
-поземлен имот № 1005, в кв. 47 по кадастралния план на с. Ясеновец,
общ. Разград, с площ от 216 кв. м, с адрес: ул. „Дунав“ № 46, с граници: ул.
„Дунав“, улица, УПИ ХVІІ-651,652 при заявена към дата на иска пазарна
стойност в размер на 4 300,00,00лв.
-сума
в размер на 12 лв., представляваща касова вноска по сметка IBAN *** „ОББ“
АД, с титуляр Г.А.А.;
-сума в размер общо на 29 624,85 лв., представляваща разлика от касови вноски по разплащателна сметка в лева № BG 93
STSA 930000013217964 в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Г.А.А.
и прехвърлените по друга сметка суми
-сума в размер на 18 010 лв., представляваща получени преводи
от трети лица по разплащателна сметка в лева № BG 93 STSA 930000013217964 в
„Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Г.А.А.
-сума в размер общо на 68,58 лв., представляваща разлика от
внесени чрез вътрешно-банкови преводи
суми по разплащателна сметка в лева № 13218020 в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Г.А.А., трансферираните обратно такива и сумите, използвани за
плащане на ПОС-терминал
-сума в размер на 19,55 лв., представляваща касова вноска по
спестовна сметка в евро IBAN *** „ЦКБ“ АД, с титуляр Г.А.А.
-сума в размер на 9 988,91 лв., представляваща превод от трето
лице по спестовна сметка в евро IBAN *** „ЦКБ“ АД, с титуляр Г.А.
-сума в размер на 16 008,64 лв., представляваща касови вноски
по Разплащателна сметка в лева IBAN *** „ЦКБ“ АД, с титуляр Г.А.А.
-сума в размер на 33 178 лв., представляваща преводи от трети
лица по Разплащателна сметка в лева IBAN *** „ЦКБ“ АД, с титуляр Г.А.А.
-сума в размер на 14,19 лв., представляваща касова вноска по
спестовна сметка в щ. д. IBAN *** „ЦКБ“ АД, с титуляр Г.А.А.
-Сумата в размер на 11 256,87 лв., представляваща касова
вноска по Разплащателна сметка в евро IBAN *** „Инвестбанк“
АД, с титуляр Г.А.А.
На основание чл. 72, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 1, във връзка чл.
62 от ЗОПДНПИ от Г.А.А. :
-сума в размер на 1 300 лв., представляваща пазарната стойност на
мотоциклет, марка „Ямаха“, модел „Маджести 400“, рег. № РР 2168 В към датата на
отчуждаването му
На основание чл. 63, ал. 2, т. 1,
във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ от Е.Н.И.:
-сума в размер на 29 205,77 лв., представляваща превод от
трето лице по разплащателна сметка в лева IBAN *** „Прокредит
Банк България“ ЕАД, с титуляр Е.Н.И.
-сума в размер общо на 7 412,39 лв., представляваща разлика от
касови вноски по разплащателна сметка в лева № 17689456 в „Банка ДСК“ ЕАД,
с титуляр Е.Н.И. и прехвърлени по друга сметка суми
-сума в размер общо на 100,46 лв., представляваща разлика от внесените чрез вътрешно-банкови преводи
суми по разплащателна сметка в лева № 17689526 в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Е.Н.И.
и сумите, използвани за плащане на ПОС-терминал
-сума в размер на 300 лв., представляваща касова вноска по
сметка в лева IBAN *** „Уникредит Булбанк“ АД, с
титуляр Е.Н.И..
Като факти , обосноваващи допустимост и основателност на искането,
КПКОНПИ сочи:
1/Депозирано от ОП Разград пред
ТД на КОНПИ уведомление вх.№УВ-1688/21.VІІІ.2015г.
за привличането на Е.Н.И. като обвиняемо лице по
ДП№330-ЗМ-54/2014 по опис на ОД на МВР Разград, за инкриминирано в периода от
1.І.2010г – 30.ІV.2013г. престъпление по чл.255, ал.1, т.1 във вр.
с чл.26, ал.1 НК, попадащо в
обхвата на чл.22 ал.1 т.18 ЗОПДНПИ; КОНПИ за
значително несъответствие- между
доходи и разходи, реализирани от ответницата Е.И.; Позовава
наличие на визираните в чл. 22, ал.1, т.18 ЗОПДНПИ предпоставки и
на вл. в сила Присъда №61/7.VІІ.2015г.
по НОХД №203/2015 по опис на РОС, с която ответницата Е.Н.И. е призната
за виновна и осъдена за недекларирани
по чл.50, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДДФЛ парични доходи за периода 1.І.2010г – 30.ІV.2013г. ;
2/ Икономически анализ, основан
на извършена в изпълнение на Протокол №ТД04ВА/УВ-14209/9.ІХ.2015г.
проверка и обосноваващ твърдението
на
3/ Депозирано от ОП Разград пред ТД на КОНПИ
уведомление с рег.№73/14 от 5.VІ.2015г.
за привличането на Г.А.А., като
обвиняемо лице по ДП№330-ЗМ-39/2014 по опис на ОД на МВР Разград, за
инкриминирано в периода от 1.І.2008г – 30.ІV.2010г. престъпление по чл.255,
ал.3 във вр. с чл.26, ал.1 НК, попадащо в обхвата на чл.22 ал.1 т.18
ЗОПДНПИ; Позовава наличие на визираните в чл. 22, ал.1, т.18 ЗОПДНПИ
предпоставки и на вл.
в сила Присъда №58/1.VІІ.2015г. по НОХД №200/2015 по опис на РОС, с която
ответникът Г.А.А.
е признат за виновна и осъден за неподадена
ГДД по чл.50, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДДФЛ за получени парични суми –
реализирани за периода 1.І.2008 – 31.ХІІ.2009г ;
4/ Икономически анализ, основан на извършена в изпълнение на Протокол
№ТД04ВА/УВ-13798/3.ІХ.2015г. проверка и
обосноваващ твърдението на КОНПИ за значително
несъответствие- между доходи и
разходи, реализирани от ответника Г.А.;
5/ Решение
№388/20.ІХ.2017г. на КОНПИ за
внасяне на искане в съда за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито от ответниците Е.И. и Г.А., имущество на обща стойност 248 566,34лв.
- при наличие на визираните в чл.11,
ал.1, т.1 във вр. с чл.61, ал.2, т.2 и чл.74, ал.1 и ал.2 ЗОПДНПИ предпоставки;
6/
В основание за привличането на двамата ответници към отговорност за гражданска
конфискация, освен факта на привличането им към наказателна отговорност за
попадащи в предметния обхват на ЗОПДНПИ (отм.) престъпление, ищецът твърди установено между тях
фактическо съжителство и последващо сключен граждански брак като събития, попадащи в рамките на проверявания период от
3.ІХ.2005г. до 3.ІХ.2015г. Към
днешна дата бракът на ответниците е прекратен с вл. в сила
съдебен акт.
В срока по чл.131 ГПК, чрез процесуално
представляващият ги по пълномощие – адв. К. К. ответниците депозират отговор
вх.№4974/18.ХІІ.2017г., с който, позовано на чл.21, ал.1 и 2 ЗОПДНПИ(отм.) и чл.37,
ал.5 от с.з., оспорват основателността на иска и съставомерността на
вменяваната им по реда на чл.74 ЗОПДНПИ(отм.) отговорност поради отсъствие на
изискуемите се за това предпоставки. С депозирани в хода на делото становища и
писмени бележки въвеждат твърдение за
обвързаността на настоящото производство с тълкуването на Директива 2014/42 ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и
конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз като в
тази връзка визират конкретно противоречие на Закона за гражданска конфискация
с разбиранията на Директива 2014/42 ЕС относно разпределянето на доказателствената
тежест, вменяваща по см. на ЗОПДНПИ(отм.) доказване законния източник на
инвестираните в имуществото средства от страна на лица, които не са привлечени
към нак. отговорност и на лица, чиято нак. отговорност не е ангажирана с влязла
в сила присъда; относно дефинирането на правно значимите понятия като законен
доход/приход , законен източник на доход/приход; паралелен материално правен режим относно облаги, твърдени
като придобити от престъпна дейност по неприключили наказателни производства и въведени в обект за отнемане по реда на
гражданската конфискация; конфликт на презумираната в гражданското
съдопроизводство незаконност на доходите с гарантираната в
наказателното производство презумпция за невиновност;
Възразяват срещу установения при проверката
размер на законно придобитите от тях доходи като въвеждат твърдение за реализирани такива:
- в натура от зеленчукопроизводство, овощарство и животновъдна дейност - зеленчуци,
плодове, месо, мляко, вино, ракия, яйца , които оценяват на 19 528,00лв. годишно;
-от търговска дейност-продажба на орехи като твърдят реализиран
за последните четири години на поверявания период оборот по приходите в размер
на 94 659,68лв. и печалба в размер на 11 102,12лв.;
За установяване на посочените по горе доходи ангажират гласни
доказателства и искане за събирането им чрез съдебни - агротехническа и
–икономическа експертизи;
- от дарения: 2014г. дарени от бащата на отв. Г. А. 7 500
евро; получени при свързани с етноса им тържества – дарени на сватбата им 12 000,00лв. и дарени на тържество-сюнет
на сина им -35 460,00лв.; Твърдят,
че част от така получените суми са послужили за придобиване собствеността на
претендираните до отнемането им имоти; Твърдят придобити в дар на тези
тържества и златни накити на стойност от 4 800,00лв В подкрепа на тези си
твърдения прилагат като писмени
доказателства нот. удостоверени протоколи за предаване/приемане на парични
суми.
- Оспорвайки иска в тази му част и
позовано на дадената им в нак. производство квалификация, ответниците твърдят, че получените чрез
системи за бързи плащания суми са с характер на доход, а не на подлежащо на
отнемане имущество, доколкото същите били послужили като данъчна основа за
определяне на данъка, дължим и
недеклариран от ответниците според влезлите в сила присъди, с които всеки от тях е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
255 от НК. Твърдят, че част от тези преводи са извършени като плащания по
търговски сделки-продажба на орехи, а друга- събрани и дарени за лечението на
Г.А. парични средства; Твърдят усвояване
на всички, преведени по сметките им и получени чрез системи за бързи плащания
парични средства, както и тяхната наличност в края на проверявания период.
Оспорват констатациите на проверката
в разходната ѝ част като твърдят извънредно сторени такива във връзка
с провежданото на отв. Г.А. лечение в България и Р Турция, както и свързани с
това лечение транспортни разходи; В подкрепа на тези си твърдения прилагат
писмени доказателства-фактури, медицинска документация и изискват събиране на
такива чрез назначаване на съдебни-медицинска
и – икономическа експертизи;
Относно претендираното до отнемането му имущество, освен твърдение за законен
произход на вложените за придобиването му средства, въвеждат и твърдение за привидност на удостоверения с нот. акт №93/4.VI.2008г.
договор за покупко-продажба на
претедирания до отнемането му
жил. имот , като прикриващ действително сключен с прехвърлителите
договор за дарение. Прилагат именувано като „обратен документ“ писмено
доказателство; Оспорват като завишен размера на дадените им при проверката пазарни стойности.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител КПКОНПИ
заявява, че поддържа искането си по основание и размер. Оспорва доказаност на
поддържаните от ответниците твърдения за законно установен източник на
вложените в имуществото доходи и счита законовата презумпция за необорена.
Изводимо от дефинитивните норми на закона, твърди че претендираните до
отнемането им парични суми, доказано получени
от ответниците чрез системите за
парични преводи от трети
лица са имущество, а не доход.
Недоказания източник за придобиването им обвързва освен с презумпцията за
техния незаконен произход, но ѝ с твърдение за придобиването им чрез
престъпление, различно от това, за което са осъдени и признати за виновни.
Позовано на
доказателствата и първи вариант на всяка от изготвените по делото СИЕ, приела в заключение паричните
преводи като част от придобито за периода имущество, пледира за уважаване на
иска като доказан по основание и размер. Претендира присъждане на доказано сторени в производството съдебни и
деловодни разноски.
В с.з процесуалният представител на ответниците поддържа въведените с
отговора възражения, факти и съображения. По отношение правната значимост на паричните преводи твърдят
обвързаност на сезирания с гражданската
конфискация съд с постановените и влезли в сила присъди; В тази връзка молят за съобразяване на СИЕ във вариант,
включващ паричните преводи като доход в приходна част на баланса; Оспорват наличност на претендираните до отнемането им като имущество- парични
суми. В обобщение, твърдейки недоказаност на предявените срещу тях искове,
пледират за отхвърлянето им и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Обсъдени поотделно и в съвкупност, както и с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на
съда да приеме за установено от фактическа и правна страна следното:
Изводимо от въведените в основание на искането факти и обстоятелства,
съдът намира заявената с предявяването му защита като попадаща под действието
на Закон за отнемане в полза на
държавата на незаконно придобито имущество(отм.) , в редакцията му до
м.VІ.2016г. дефинираща като значително
несъответствието между доход и имущество в размер над 250 000,00лв.
Субективното материално право на Държавата да отнема незаконно придобито
имущество по ЗОПДНПИ(отм.) се
упражнява чрез КПКОНПИ, в качеството й
на процесуален субституент в съдебна фаза на производството по гражданска
конфискация.
За нуждите на гражданската
конфискация, сътавомерните и релевантни
за изхода на делото понятия са законово дефинирани в § 1 от ДР на ЗОПДНПИ(отм.), както следва:
"Имущество" е пари, активи от всякакъв вид - материални
или нематериални, движими или недвижими вещи или ограничени вещни права;
Като "Доход, приход и източник на финансиране " законодателят е дефинирал неизчерпателно
всичко онова, за което е установено законно основание за реализирането му през
периода: възнаграждения по трудово и по служебно правоотношение, по договор за услуги с личен труд, от
свободни професии, от
предприемаческа дейност, от дивиденти и
лихви, от селскостопанска дейност и търговия на дребно, от движима и недвижима
собственост(наеми, ренти и пр.), от
лотарийни и спортни залагания, от предприемаческа дейност; от движима и недвижима собственост, за
придобиването на които е установен законен източник; от продажба на имущество,
за придобиването на които е установен законен източник; от застраховка и от съдебни дела, от банкови кредити и заеми от физически лица,
както и всякакви други доходи, приходи и
източници на финансиране.
Според даденото му в § 1, т. 5.
от ДР на закона определение: „Нетният доход“ е разликата между реализираните от лицата доходи, приходи
или източници на финансиране и размера на
извършените от тях обичайни и
извънредни разходи. По воля на законодателя, в това „аритметично действие“,
реализираните от проверяваните лица доходи са умаляемото, а разходите им за
периода са умалителя. И когато, разходите са в размер, надвишаващ доходите, то дефинираната като „нетен
доход“ разлика е винаги в отрицателна величина.
Съотношението между установения
нетен доход и стойността на придобитото за периода имущество, дава отговор на въпроса
за съответствие. Ще рече, наличие на средства в размер, достатъчен да покрие стойността на
придобитото имущество. Когато нетният доход е отрицателна величина, то
стойността на придобитото имущество е несъответно и ако това несъответствие
надвишава визирания за периода предел от 250 000,00лв., то същото по см. на §1,
т.8 ДР ЗОПДНПИ(отм.) е значително.
По арг. на чл. 1(1) и чл.21 ЗОПДНПИ(отм.) установеното значително
несъответствие обосновава
предположението за незаконния характер
на претендираното до отнемането му от държавата
имущество. В тежест на проверяваното лице е оборването на тази
законова презумпция с доказване законния източник на
инвестираните в придобитото имущество средства.
От значение при изясняване на
фактическата страна на спора в неговата съдебна фаза е да се установи на първо
място, дали в качеството си на
проверявани лица ответниците
са били привлечени към наказателна отговорност за някое
от престъпленията, изброени в чл. 22, ал.1 ЗОПДНПИ и дали са в отношения, попадащи
в хипотезите на свързаност по см. на чл.
63 и чл. 64 от с. з. На второ място, следва да бъде установен размерът
на доходите на ответниците за проверявания период и извършените от тях разходи
за същото време, което ще доведе до изясняване на размера на техния нетен
доход. На трето място, проверката на фактите следва да даде отговор за
размера на придобитото от тях в същия период имущество, доказано налично в актив на ответниците в края на
проверявания период. Разликата в тези две величини ще бъде в основата на
правния анализ относно наличието или липсата на значително несъответствие по
смисъла на § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ(отм.).
І.По първия правно значим
въпрос съдът установи следното:
Проверката за установяване на
значително несъответствие в имуществото на
ответниците е инициирана с депозирани пред КПКОНПИ Уведомление
на РОП с рег.№73/14 от 5.VІ.2015г. за привличането на отв. Г.А.А.
към
наказателна отговорност по обвинение за
инкриминирано в периода 1.І.2008г – 30.ІV.2010г. престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1,
т.1 и във вр. с чл.26, ал.1 НК и
Уведомление на РОП с вх.№УВ-1688/21.VІІІ.2015г. за привличането на отв. Е.Н.И. към наказателна
отговорност по обвинение за
инкриминирано в периода 1.І.2010г –
30.ІV.2013г. престъпление по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 и във вр. с чл.26, ал.1 НК .
1/ С влязла в сила
Присъда №58/1.VІІ.20154 по НОХД№200/2015г. по опис на РОС отв. Г.А.А. е признат за виновен в това, че през периода от
01.01.2008г. до 30.04.2010г. в гр. Разград в условията на продължавано
престъпление в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по
силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физически лица е
избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери, като не е подал годишни данъчни декларации в срока по чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДДФЛ за облагаемите си доходи,
и данъчните задължения за данъчен период от 01.01.2007г. до
31.12.2009г. в общ размер на 20 237.60лв, поради което и на основание чл.
255, ал.3 във вр с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, чл.58а, ал.4 във вр.
с чл.55, ал.1, т. НК е осъден условно на една година лишаване от
свобода при три годишен изпитателен срок.
В мотиви на присъдата е прието, че
вмененото му в отговорност и съставомерно по см. на чл.25 НК деяние –
недеклариране и неплащане на данъци е осъществено от Г. А. по отношение на сумата от 115 663,42лв., която за периода 01.01.2007г.
до 31.12.2009г. е получил като доход чрез международните системи за парични
преводи „Western Union” и „Money Gram Payment systems” USA , както следва:.
през
2007г. – 36298.20 евро и 4082.00 щатски долара, всичко с левова равностойност
76 950.39 лв;
през 2008г. – 10 395.14 евро и 400.00 щатски
долара, с левова равностойност 20 829.69 лв. и
през 2009г. – 7609.67
евро и 1860.00 щатски долара, с левова равностойност 17 883.34 лв.
2/ С влязла в сила Присъда №61/7.VІІ.2015 по НОХД№200/2015г. по опис на РОС отв.
Е.Н.И. е призната за виновна в това, че за периода от 01.01.2010 г.
до 30.04.2013 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, в
качеството си на данъчно задължено местно физическо лице, като не е подала
годишни данъчни декларации, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ е избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери - за данъчен период от 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г. в общ
размер на 3 747,57 лв. , поради което и
на основание чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26,ал. 1 от НК, чл. 36 НК, чл. 58а, ал. 4 НК и чл. 55, ал. 1,
т. 1 НК е осъдена условно на шест месеца на лишаване от свобода при три години
изпитателен срок.
В мотиви на присъдата е прието, че вмененото ѝ в отговорност и
съставомерно по см. на чл.25 НК деяние – недеклариране и неплащане на данъци е
осъществено от Е.И. по отношение
на сумата от 43 123, 82 лв., която за периода 01.01.2009 г. до 31.12.2012 г. е получила като доход чрез международните системи за парични
преводи „Western Union” .
В сбор и съгласно
установеното във водените срещу тях нак. производства, получените от ответниците чрез международните
системи за парични преводи „Western Union” и „Money Gram Payment systems” USA
възлизат в общ размер на 158 787,24лв. В заключение(вж.л.422), назначената в
настоящото производство СИЕ установява, че за проверявания период ответниците са получили чрез международните системи за парични
преводи „Western Union” и „Money Gram Payment systems” USA суми в размера на
155 907,02лв.
В обобщение на изложеното до тук, съдът от фактическа и правна страна
приема за доказано наличието на първата, съставомерна по см. на
чл.74ЗОПДНПИ(отм.) предпоставка, ангажираща материално правната отговорност на
ответниците по предявения срещу тях иск за
гражданска конфискация. И
двамата са били привлечени и осъдени с
вл. в сила присъди за деяние по чл. 255,
ал.3, във вр. с ал.1 НК, попадащи в обхвата на
чл. 22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ(отм.).
По делото не се спори, че през 2001г. ответниците са заживели фактически на семейни
начала, отбелязвайки това събитие с организирано сватбено тържество. През 2007г. сключват граждански брак, който
видно от представените доказателства е прекратен по взаимно съгласие с вл. в
сила на 20.XII.2011г. Решение №111/20.XII.2011г. по грд №124/2011 на
РРС. От установено фактическо и брачно съжителство на ответниците се раждат
двете им деца, които в периода на образуваната срещу тях проверка са били
малолетни. Съгласно постигнатото при
развода и одобрено от съда споразумение, родителските права върху децата са
предоставени на майката- отв. Е.И. при
дължима от бащата-отв. Г. А. издръжка, съответно в размера на 75,00лв.
месечно за по голямото и 68,00лв. месечно за по малкото дете. В
бракоразводния процес е прието, че претендираният до отнемането му жил. имот е
със статут на семейно жилище и същото е предоставено за ползване на отв. Е.И..
Като по делото не се спори, а и от показанията
на ангажираните по делото свидетели се следва за установено, че както в периода
на проверката, така и към днешна дата ответниците
продължават да съжителстват фактически на семейни начала в
процесния имот, поддържайки едно домакинство и икономическа общност.
Изложеното сочи, че за
проверявания период ответниците
са били в установени по между си фактически и брачни отношения, удовлетворяващи хипотезата на свързани по см. на §1, т.9 от ДР на ЗОПДНПИ(отм) лица.
От изготвена справка в НБД „Население”
се установява, че и двамата ответници
са с регистриран постоянен и настоящ адрес ***, Разградска обл., ул. „Дунав“№44.
ІІ. По релевантния за
съставомерността на гражданската конфискация въпрос, относно реализирани за
проверявания период доходи и разходи,
съдът назначи СИЕ. Които, въз основа на доказателствата и извършени в НАП, НОИ, банкови институции и ТР проверки, при съобразяване на
приложимите НСИ, в заключения (вж. л.411-430/л. 463-487) установява:
1/ Доходи, приходи и финансови
източници – с експертно установен по делото законен източник в общ за
двете проверявани лица размер на 7 800,64лв. (вж. таблици на л.412-414). От които:
а/ за
отв. Е.Н.И. - с установен и
признат от страните законен произход : Въз основа на представеното банково
извлечение от сметка с титуляр Е.И. в Прокредитбанк
АД с IBAN ***, по която са превеждани помощи и социални плащания, вещото лице
установява, че с посочено основание „социални
помощи" ответницата е получила общо 4 310,00лв., съответно по
години::
|
за 2008г. |
50,00лв. |
|
за 2009г. |
2 250,00лв. |
|
за 2010г. за
2011г. |
1 240,00лв.
770,00лв. |
За
проверявания период вещото лице не констатира установени от Е.И. трудови или приравнени им правоотношения,
както и реализирани от такива доходи; няма данни за реализирани от нея доходи
от извършени с личен труд услуги и от упражняване на свободни професии; няма
данни за получени от нея обезщетения и застраховки; няма данни за доходи от
лотарийни и спортни залагания, комисионни и/или лицензионни възнаграждения; няма
реализиран осигурителен доход като самоосигуряващо се или осигурявано лице.
б/ на отв. Г.А. - с установен и
признат от страните законен произход :
За
проверявания период вещото лице не констатира установени Г. А. трудови или приравнени им правоотношения,
както и реализирани от такива доходи; няма данни за реализирани от него доходи
от извършени с личен труд услуги и от упражняване на свободни професии; няма
данни за получени от него обезщетения и застраховки; няма данни за доходи от
лотарийни и спортни залагания, комисионни и/или лицензионни възнаграждения; От представената по делото мед. документация,
в относимост с данните от заключението
на назначената СМЕ, се следва за установено, че
отв. Г.А. е пенсионер по болест.
При извършена в Търговски регистър и
Регистър „Булстат“ справка е установено,
че Г. А. е управител и едноличен
собстеник на капитала на „ЧЕРКЕЗ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в к. Ясеновец .
Дружеството е регистрираното на 28.VII.2009г. с
капитал от 5 000 лв., разпределени в 10 дяла, всеки един на стойност от 50,00
лв. Отв. Г.А. е вписан като едноличен собственик на
капитала, при доказано внесен към дата
на регистрация в ТР - 3 500,00лв. Като управител и едноличен собственик на
капитала, по смисъла на § 1, т. 2 от ЗОПДНПИ(отм.), отв. Г.А. дружеството е и физическо лице, контролиращо имуществото и
капитала на търговското дружество.
Съгласно Справка - Данни за
осигуряване по ЕГН се установява,
че за периода 1.ІІ.2010г. –м. VІ.2015 г., отв.А. се е самоосигурявал под
код 12 като едноличен собственик на капитала на осигурителя „Черкез“ЕООД . Реализираният за периода
осигурителен доход не е отнесен от вещото лице по СИЕ в приход с установен за ответника А.
източник, а е съобразен като относим към размера на отпуснатата му и получавана
за периода пенсия по болест.
Въз основа на представеното банково
извлечение от сметка с титуляр Г. А.
в ОББ АД с IBAN ***, вещото лице
установява, че за времето 22.VII.2013-2.IХ.2015, попадащо в рамките на проверявания период, ответникът е реализирал доход от отпусната
му пенсия по болест в общ размер на
3 490,00лв., съответно по години::
|
за 2013г. |
860,00лв. |
|
за 2014г. |
1 551,80лв. |
|
за 2015г. |
1 078,14лв. |
в/ Като други, реализирани от ответниците доходи с установен източник
вещото лице по СИЕ е изготвило заключенията си във варианти, съобразявайки:
- различията в двете, назначени по делото САТЕ
относно стойностите на придобити, респ. отчуждени за периода МПС;
- дадената от страните различна квалификация на сумите, получени
от ответниците чрез международните
системи за парични преводи „Western Union” и „Money Gram Payment systems” USA
– според ищеца „имущество, а според ответниците-доход и
- твърдените от ответниците доходи от дарения и от придобита
в
издръжка на семейството продукция от зеленчукопроизводство и от
отглеждане на животни.
За да
обоснове фактическите си изводи относно размер на законово реализираните от
ответниците доходи, съдът прие, като относим към доказателствената съвкупност и
съответен на приложимия материален закон, вариант 5.1 от заключението на
допълнителната СИЕ, онагледен в таблица 1 на л.487 от делото. Според който, нещото лице е приело, че за
проверявания период ответниците са реализирали в приход 233
525, 95лв от доходи със законово установен източник. В това число:
- 14 668,73лв.,
изчислени като левова равностойност на сумата от 7 500,00 евро, която отв.
Е. И. е получила в дар от баща си-Н. Топчу съгласно сключен на 10.III.2014 договор за
дарение. В реквизит на цитирания договор се установява, че същият е нот.
заверен под №1499 по рег.опис на нотариус Р.И., с №378НК и р-н на действие при РРС. Същият е
приложен като доказателство(вж. приложения с доказателства-папка т.4);
- 35 460,00лв.,
събрани от дарения по повод организираното за сина на ответниците тържество-
сюнет и предадени на отв. А. на 6.VI.2010г. с приемо-предавателен
протокол, установен като доказателство в папка с приложения т.4. В реквизит на цитирания
договор се установява, че същият е нот. заверен на 10.III.2014 под №1497 по рег.опис на нотариус Р.И.,
с №378НК и р-н на действие при РРС.
За
получените в дар от ответниците суми сочат
в показанията си свидетелите Рейхан Хасанов, Джемиле Хюсеин, А. Хюсеин и Нихат Алиев(вж. на л.л.301-303). Съдът кредитира показанията им предвид
относимостта им към обсъдените по горе и
нот. заверени писмени доказателства.
Общо, чрез
дарения ответниците са реализирали за периода доказан доход в размер на 50 128,73лв.
- 170 046,60лв. са
отразени в приходна част на заключението като левова равностойност на
продукция, придобита от ответниците за целия период от отглежданите им в имот
сезонни зеленчуци (домати, краставици, чесън, лук, пипер, моркови, тиквички,
фасул, зеле, магданоз и целина, салати, репички,
карфиол,патладжан), плодове (дини, тикви, малини, грозде, ягоди,
череши, кайсии, круши, дюли, вишни,
ябълки, сливи, праскови) и животни(патки, пилета, кокошки и петли,
зайци, агнета, гълъби). В показанията си свидетелите Н. Т., Е.А., С. Х., С. Х.,
Д. Х., А. Х.(л.л.250-254, л.л.300-304) сочат, че за проверявани период в
незастроената част на имота си в с. Ясеновец ответниците отглеждат овошки, зеленчуци,
лози. Придобитата от тази им дейност
продукция усвоявали за нуждите на семейството си.. Отглеждали за лична консумация зайци, пилета,
агнета. Част от продукцията преработвали в консерви и компоти за зимата,
произвеждали си вино и ракия.
След оглед на място, назначената по делото агротехническа
експертиза(л.317-л.319) установява: че към днешна дата, на
площ от около 280 кв.м. от имота им, ответниците
са засадили със зеленчуци, малини,
лози и
плододаващи овощни дръвчета; в намиращата се в имота стопанска
сграда отглеждат животни за консумация, както и различни породи гълъби; в
наличност- 310бр. компоти( ягоди, череши, вишни )и 130 бр. месни
консерви (заешко , пилешко, патешко) .
В
заключение вещот лице сочи, че от установените размери на ползваната за
земеделие част от имота, добивът на плодове и зеленчуци е средно годишно в
размер на 17 000,00лв.
При
отчетена относимост на свидетелските показания с установеното от
агротехническата експертиза, съдът приема за доказано твърдението на
ответниците, че за проверявания
период са отглеждали зеленчуци, плодове
и животни в количества, гарантиращи
нуждите на домакинството им от
хранителни продукти, вино и ракия по начин, намаляващ разходите им за
закупуването на такива. При положение, че продукцията от тези им дейности е
послужила изцяло за лична консумация, а не за търговия, то житейски оправдано е
те да не са водили „сметка“ за стойността на придобитите с личния им труд
плодове, зеленчуци, месо и пр. Ето защо съдът приема, че стойността на
послужилата за издръжката им продукция е в установения от агротехническата
експертиза размер на 17 000,00лв. средно годишно. Агротехническата
експертиза не е оспорена от страните, установеното с нея е съобразена като доход във вариант на СИЕ и се приема от съда.
На
поставен му от повереника на ответниците
въпрос, защо левовата равностойност на придобитото с личния им труд за издръжка
на семейството е отнесено в приходна, а не разходна част от заключението, в
с.з. вещото лице отговаря, че в
заключение е дало стойностно изражение на обичайните за домакинството на
ответниците разходи при съобразяване на
даденото им в §1, т.9 ДР на
ЗПКОНПИ, респ. §1, т.6 ДР ЗОПДНПИ определение и в съответствие на вмененото му
по императив на тази разпоредба изчисляване
на размера им на база
официалните статистически данни за РБ, изнесени от НСИ за издръжка на
домакинството на ответниците. Т.е.,
придобитата в натура издръжка на семейството, респ. нейната левова
равностойност не попада в дадената от ЗОПДНПИ квалификация „ обичаен разход“, а
отнасянето й в категорията „извънреден
разход“ би довело до неблагоприятно за
ответниците увеличаване размера на несъответствието между нетен доход и
имущество.
В обобщение,
съдът приема, че придобитата в резултат на личния им труд зеленчукова и
животинска продукция, респ. нейната левова равностойност следва да бъде съобразена в приходна част
като доход с установен законов източник в общ за проверявания период размер
от 170 046,60лв.
-5 550,00лв. като получени
в приход от извършени за проверявания период действия на разпореждане с лични
на ответниците МПС.
Оспорвайки
иска в тази му част и позовано на дадената им в нак. производство
квалификация, ответниците твърдят, че
получените чрез системи за бързи плащания суми са с характер на доход, а не на
подлежащо на отнемане имущество, доколкото същите били послужили като данъчна
основа за определяне на данъка, дължим и недеклариран от ответниците според
влезлите в сила присъди, с които
са признати за виновни в извършване на престъпления по чл. 255 от НК.
Съдът
намира така поддържаното възражение за
неоснователно. Не може да бъде възприета тезата на ответниците, че
като са осъдени за укриване на
дължимите върху тези суми данъци, то по този начин същите са били признати и за законно получени.
На
основание чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, в частта
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Чрез размера на получените парични преводи
е формиран правният извод за данъчни
задължения в размери, предвидени като елемент от съставомерността на престъплението по чл.255,
ал. НК, за което с присъдите е ангажирана наказателната отговорност на всеки от ответниците. Определянето на тези постъпления като подлежащ
на облагане доход по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ не означава, че същият е
законен. Не го прави законен и постановената осъдителна присъда за заплащане на
дължимия върху него данък. Предмет на
разглеждане в наказателното производство не е бил произходът на средствата и
начинът на придобиването им. Дори да
бъде възприето становището на ответниците, че сумите получени от трети лица в
чужбина представляват по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на Закона "други
източници на финансиране", респ. доход, то това не означава, че по презумпция източникът им е законен.
Законни са приходите, за които страната може и доказва основание за
получаването им.
С Решение
№ 13/ 13.Х.2012 г. по к.д. № 6/2012 г. Конституционният съд е прието, че на
отнемане по ЗОПДНИ не е собствеността,
придобита от законови източници, а
собственост с незаконен произход, който не може да бъде оправдан с
правно допустимите средства за увеличаване на индивидуалното богатство. Целта
на закона е преодоляването на
последиците от неоправданото забогатяване за сметка на други лица или
обществото като цяло, забогатяване от извършването на дейност, която поначало е
забранена. „След като източниците на правомерно обогатяване могат да се
извлекат от Конституцията и законите, неустановяването на такива източници, което
по същество е равносилно на тяхната липса, логически води до заключение за
незаконен произход на съответното увеличение в имуществото на проверяваните
лица”.
При
неустановен, респ. недоказан законов
източник на придобитите в актив парични средства, съгл. 1, ал. 2 ЗОПДНП
във вр. д §1, т.1 ДР ЗОПДНПИ
законодателят презумира същите като
незаконно придобито имущество.
Оборването на тази презумпция е
вменена в доказателствена тежест на ответниците. При недоказан източник и основание за придобиването
им, паричните суми, получени от ответниците от трети лица чрез системи за бързи преводи , следва да се третират като имущество,
доколкото в края на проверявания период са установени и доказани в наличност.
В обобщение на
изложеното до тук, съдът приема, че за проверявания период ответниците са
реализирали в приход 233 525, 95лв
от доходи със законово установен източник.
2. В приетия от съда вариант 5.1 от
заключението на допълнителната СИЕ, вещото лице констатира, че за
проверявания период ответниците са извършили общ разход в размер на 149
611,85лв. (вж. таблица на л.480
от доп. заключение). От които
а/
Обичайни разходи, свързани с издръжката
и потреблението на четиричленното им семейство, при съобразяване на настъпилите
в годините промени (родени от фактическо и брачно съжителство
непълнолетни деца), изчислени на база статистическите данни на НСИ и доколкото по
делото не се твърдят, и доказват
специфични нужди или по-нисък от
средния за страната, респ. за региона жизнен стандарт,
вещото лице е определило в размера на 102 631,37лв.
б/извънредни разходи
(вж. таблица от доп. заключение на л .480):
- за
дължимо платени за периода местни данъци и такси в размер на
3 750,49лв.;
- за дължимо платени за периода осигуровки
от отв. Г. А. в размер на 6 372,47лв.;
- за дължимо платени за периода съдебни
разноски по НОХД№200/2015 на РОС в размер на 806,36лв.;
- разходи
за извършени в периода плащания на ПОС терминал в общ размер на
2 966,94лв.;
- за
сторени в периода разходи за лечение в общ размер на 21 164,83лв
; Същите се явяват безспорно
доказани по своето основание и размер от намиращата се в том 3 от приложенията
медицинска документация и фактури; от приложените в легален превод от турски формуляри
за преглед (л.л.284-295); от експертните заключения на назначените по делото комплексна
съдебно медицинска и оценъчна експертиза (л.л.190-205) и допълнителна ССЕ(л.л.330-332);
- Разходът
за извършени в периода задгранични пътувания,
в заключение и по двете експертизи вещото лице М. М. е изчислило в общ размер
на 11 919,81лв., прилагайки правилата на Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина и съобразявайки единствено твърдените от
ищеца пътувания, реализирани съответно от м.IV – V.2011 и на 24.IV.2013г през
ГКПП Дунав мост към Румъния и на 28.IV.2015 през ГКПП Златарево към Северна
Македония.
По този пункт заключението на в.л.М. не
кореспондира с останалите, събрани по това обстоятелство доказателства. Освен
това, относно приетият в разход за пътувания размер вещото лице приложило правилата на Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, която обаче не намира автоматично
приложение, като с оглед конкретиката на случая не би могла да се приложи и по
аналог.
Съгласно чл. 1, с наредбата се
уреждат условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на
служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на
командироващите органи и на командированите лица, а съгласно чл. 5, ал.1, командироването или изпращането на специализация в чужбина
се извършва въз основа на писмена заповед. В хода на
съдебното производство не се твърдят
и установяват трудови
или служебни правоотношения, респ. издадени
заповеди, възлагащи на ответниците осъществените за периода задгранични
пътувания. Следователно,
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е неприложима
при определяне на разходите, извършени от тях при напускане на страната. В тежест на ищеца е да
установи този размер като част от доказването на фактите по чл. 77, ал.4, т.3 ЗОПДНПИ (отм.), което не е сторено.
В разход за
задгранични пътувания вещото лице М. М. не е съобразило доказано извършените от
ответниците пътувания към Р Турция, където Г. А. е провеждал
медицински изследвания, оперативна интервенция и лечение. За това, че
ответниците са реализирали тези пътувания, за техния брой време и
дестинация, свидетелстват приложените в т.3 писмени доказателства: подробна
медицинска документация, доказваща проведено от ответника Г. А. лечение в турски болнични заведения; извлечения от
задгранични паспорти с удостоверени в печат излизания и влизания през
граничен пункт с Р Турция; депозираното от ответниците в снетите им
по реда на чл.176 ГПК обяснения (вж.л.324-326) при отчетена
относимост на последните към писмените доказателства и показанията на св.св.
Реджеб Йоссой (л.248), Метин Акиф (л.249) и Сезгин Хасан (л.252). При
съобразяване на тези, кредитирани от съда доказателства, назначената и приета от страните ССЕ (л.л.330-332) установява, че за пътуванията си до Р
Турция са разходвали общо 2 887,90лв. При престоя си в Турция ответниците
обясняват, че са отсядали при свои
близки, поради което не
твърдят и доказват извършен за това разход.
Обобщавайки изложеното, съдът
приема за безспорно, че за проверявания период и във връзка с от тях
задгранични пътувания, ответниците са
извършили транспортен разход в размера
на 2 887,90лв. Разликата до приетите в заключение на в.л. М.
-11 919,81, възлизаща на 9 031,91пв., следва да бъде приспадната
от разходната част на
анализа по съображения за тяхната недоказаност.
След приспадането им, съдът
приема общо извършените за периода разходи за
доказани в размер на 140 379,94лв.
В резултат, изчислен по
правилото на §1, т.5 ЗОПДНПИ (отм.) като съотношение между законно установените
за периода приходи от 233 525,95лв. и
доказано извършени в размера на 140 379,94лв. разходи, в случая нетният доход се явява положителна величина от 93 146,01 лв.
ІІІ. По третия от правно значимите за
изхода на делото въпроси, касаещ придобито от ответниците в проверявания период имущество, съобразявайки приложените
писмени доказателства(вж. папки приложения) и заключенията на приетите по делото САТЕ,
СТЕ и СИЕ, съдът установи следното: За
нуждите на гражданската конфискация, като съставомерно и релевантно за изхода на делото понятие, в §
1 от ДР на ЗОПДНПИ(отм) „имуществото“ е дефинирано като " пари, активи от
всякакъв вид - материални или нематериални, движими или недвижими вещи или
ограничени вещни права.
Като такова от ищеца се твърдят:
а/ сумата от 5 000 лв., претендирана до
отнемането ѝ от отв. Г.А. като левова равностойност на притежаваните от него като едноличен собственик 10 дяла от
капитала на „Черкез“ ЕООД, ЕИК *********, рег. в ТР на 28.07.2009 г., седалище и адрес на управление: с. Ясеновец,
общ. Разград, обл. Разград, ул. „Дунав“ № 44.
По отношение на така заявеното до
отнемането му имущество съдът съобрази възприетото в решение № 287/16.1Х.2015
г. на ВКС по гр. д. № 2832/2015 г., IV ГО становище. От проверяваното лице не
може да се претендира равностойността на
дружествените дялове. Делът от капитала, който е константна величина, се
отличава от дружествения дял, който е променлива величина и се изразява в
разпределените дивиденти и ликвидационния дял при прекратяване на търговско
дружество или при прекратяване на членствено правоотношение. Капиталът на
търговското дружество като числово изразена статична величина изразява
стойността на направените вноски и
подлежи на вписване в търговския регистър.
Годен предмет на разпоредителни сделки съгласно чл. 129, ал. 1 от ТЗ,
респективно на отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество,
може да бъде само дружественият дял, когато същият не е отчужден от
проверяваното лице, но не и неговата равностойност. Дружественият дял съгласно
разпоредбата на чл. 127 от ТЗ съставлява дял от имуществото на дружеството,
размерът на който се определя съобразно дела на съдружника в капитала (ако не е
уговорено друго), поради което дружественият дял представлява имуществено право
и подлежи на отнемане като такова (Решение № 242 от 10.02.2021 г. на ВКС по гр.
д. № 4499/2019 г., IV г. о., ГК). включва имуществени и неимуществени права. В
посоченото решение са цитирани и други решения на ВКС в този смисъл - решение №
187/13.12.2018 г. по гр. дело № 1180/2018 г. на ІV-то гр. отд. На ВКС, решение
№ 506/25.07.2012 г. по гр. дело № 1792/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС. След
като по настоящото дело се претендира отнемане
равностойността на налични в патримониума на ответника дружествени
дялове, а не на самите дружествени дялове /което искане не може да бъде
изменено по почин на съда, а само от ищеца по реда на чл. 214 от ГПК/, то в
тази си част искът е неоснователен.
б/ два
недвижими имота, съответно:
-недвижим имот,
находящ се в с. Ясеновец, ул. „Дунав“ № 44, община Разград, област Разград:
урегулиран поземлен имот с площ от 1 284 кв. м, за който е отреден имот
ХVІІ-651, 652 в квартал 47, заедно с построените в него: двуетажна жилищна
сграда със застроена площ на всеки етаж 96 кв. м. с таван с полезна площ от
96 кв.м., едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 50 кв. м и гараж със застроена площ от 40 кв. м.,
претендиран до отнемането му от двамата
ответници.
По отношение на
така описания имот се установява, че същият е придобит от отв. Г.А. по време на
брака му с отв. Е. И. чрез договор за
покупко-продажба, сключен на
4.VI.2008г. с приложения като
доказателство Нот. акт №93/4.VI.2008г. по нот. д. №420/2008 по опис на нотариус
Р.И., рег.№378 НК и р-н на действие при РРС(вж. т.1 от приложенията). Като
прехвърлители по сделката са се легитимирали родителите на отв. А.- свидетелите
А. Хюсеин и Джемиле Хюсеин. В нотариално удостоверения договор е посочено, че
за закупването на имота, купувачът Г.А. е заплатил цената, договорена в размер
на 9 000,00лв. Към дата на сделката, данъчната цена на този имот е в
размер на 9 300,00лв.
В заключение,
назначената и приета от страните СТЕ (л.л.208-215) установява, че към дата на придобиването му –
пазарната стойност на този имот е в размер на 102 700,00лв.
Оспорвайки иска в тази му
част, ответниците твърдят, че реално за придобиването на имота не са извършвали
разход, защото същият им е бил дарен от родителите на от. А.. В подкрепа на
въведеното в срок за отговор възражение за симулативност на удостоверената в
нот. акт сделка на възмездно разпореждане/придобиване на имота, прилагат като писмено доказателство т.нар. „обратен
документ“(л.281). В реквизит и съдържание, на който се установява, че на 4.VI.2008г.-на дата, относима към
дата на нот. удостоверената сделка, страните по последната, в това число и отв.
Е. И. са постигнали съгласие относно действително установените между тях
отношения като такива по безвъзмездно прехвърляне на собствеността върху
имота. Сделката привидно била оформена
като възмездна с цел да гарантира нуждите на съпругата, в случай на раздяла с
вписания като купувач на имота Г. А..
Доколкото нотариалният акт, в
който е обективирана сделката, е частен удостоверителен документ по отношение
на обективираната в него правна сделка и официален такъв по отношение на
удостоверителната воля на нотариуса, страните и третите лица могат на общо
основание да докажат съществуването на различно от заявеното пред нотариуса
съдържание на правоотношенията между тях.
Документът /контра летър/, съдържа
изявление на всички страни по сделката, за която се твърди, че същата е симулативна и че прикрива действително
постигнатото между тях съглашение за
безвъзмездност на разпореждането с имота. Представен като доказателство,
„обратният документ“ не бе оспорен от ищеца . Поради което се съобразява от съда като пълно
доказателство за симулативността на нот. удостоверения договор за
покупко-продажба като прикриващ действително извършена сделка на безвъзмездно
прехвърляне на имота. Законът не поставя изискване за времето на
съставяне на документа, разкриващ симулацията, за да има същият характер на
обратно писмо. Такова е налице не само, когато писменото изявление за
действителната воля на страните е съставено преди или по време на извършване на
привидната сделка, но и когато е съставено след нейното сключване. В случай
въпросният документ носи дата на съставянето му
на дата, относима към дата на нот. удостоверената привидна сделка.
Законодателят
е предвидил, че доказването на възмездния характер на сделката и действителната
цена на придобития от ответниците имот е в тежест на
Комисията, което в случая не е сторено.
В обобщение на
изложеното дотук съдът намира, че искът за отнемане на жилищния имот е
неоснователен поради недоказаност на твърдението за възмездния характер на
сделката по придобиването му, респ. за незаконен източник на заплатени при
придобиването му парични средства.
-
поземлен имот № 1005, в кв. 47 по кадастралния
план на с. Ясеновец, общ. Разград, с площ от 216 кв. м, с адрес: ул. „Дунав“ № 46,
с граници: ул. „Дунав“, улица, УПИ ХVІІ-651,652, претендиран до отнемането му
от отв. Г. А.. Същият е придобит възмездно с Договор №206 за закупуване,
сключен на 13.V.2014г. с Община Разград. Отразената в договора
покупна цена от 3 445,20лв. е платена и се признава от ищеца като
действителен размера на извършения за
закупуването на имота разход;
в/придобити и
разпоредени в периода на проверката МПС:
- товарен автомобил, марка „Мерцедес“,
модел „310 Д“, рег. № РР 4266 АТ, претендиран до отнемането му от двамата ответници и доказано наличен патримониума им в края на проверявания период.
- придобит и разпореден в периода на
проверката лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. № РР 4697 АН
- придобит и разпореден в периода на
проверката лек автомобил , марка „Мерцедес“, модел ЦЛС 320, рег.№ РР 2223 АТ
- придобит и разпореден
в периода на проверката лек автомобил, лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел
„Спейс вагон“, рег. № РР 3184 АТ към датата на отчуждаването му
- придобит и разпореден в периода на
проверката лек автомобил, лек автомобил, марка „БМВ“, модел „525 ТДС“, рег. №
РР 6999 АН, дата на първа регистрация 29.04.1998 г.
- придобит и разпореден в
периода на проверката мотоциклет марка „Ямаха“ , модел „Маджести 400“ с рег.№РР
2168 В.
По отношение на тези четири , разпоредени
МПС - до отнемане се претендира пазарна стойност на същите към дата на отчуждаването
им, която според приетата от страните и
съда допълнителна САТЕ(л.л.359-368) възлиза
общо в размера на 14 690 ,00лв. (10 180 +2 360 + 2 150) ;
- придобит и
разпореден в периода на проверката лек автомобил, марка „БМВ“, модел „318 И“,
рег. № РР 2168 В ;
- придобит и разпореден в периода на проверката
лек автомобил, марка „Форд“, модел „Транзит“, рег №РР 3152 АВ;
- придобит и разпореден
в периода на проверката лек автомобил марка „БМВ“, модел 316 с рег. № РР 7584
АК;
- придобит и разпореден
в периода на проверката товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“,
рег №РР 9205 АР;Този товарен автомобил има отношение към договор за замяна с
описания по горе товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „310 Д“;
Поради
изтекла давност, по отношение на сумите, реализирани при продажба на последните
четири МПС КПКОНПИ не претендира отнемане.
В заключение,
приетата от страните и съда доп. САТЕ дава обща стойност на придобито и
разпоредено движимо имущество-МПС в размер на 62 005,00лв.
г/ суми ,
получени от ответниците за периода от трети лица по
банкови сметки и чрез
международните системи за парични преводи „Western Union" и „ Money
Gram Payment systems” USA, внасяни по см/: от касови вноски, вътрешнобанкови
преводи и реализирани като разлика
от касови вноски по разплащателни сметки
В заключение, след проверка по банковите
сметки на ответниците и доказателствата, установяващи време и размер на
получените чрез системи за международни
преводи суми, допълнително назначената
СИЕ установява в периода 2006-2015(вж. таблица на л.473) –получени и непреобразувани в друго
имущество парични суми в общ размер на 324 939,24лв., от които:
-126 231,83лв. от внесени по банкови сметки вноски(по т.8 от първоначална СИЕ на л.419 и сл.);
- 95 915,45лв. –внесени в брой по сметки от трети лица (по т.10 .1от първоначална СИЕ на л.420 и
сл.);
Следва да се
отбележи, че срещу част от тези вноски, относимо на депозирано в гласни
доказателства, се установява вписано основание за внасянето им-плащане за
орехи, капаро за сватба, банкови преводи;
- от получени чрез системи за бързи
преводи суми в общ размер на
155 907,12 вещото лице констатира като непреобразуван остатък сумата от 102 791,96лв. (по т.10 .2от първоначална СИЕ на л.422 и
сл.).
От показанията на
свидетелите, относимо и на назначената по делото Комплексна СМЕ и ССЕ се
установява, че необходимите за лечението на отв А. средства са събирани чрез дарения от етнически и изповядващи мюсюлманска
религия общности като част от тях са превеждани директно от дарителска сметка
по сметка на болничното заведение, а
други по сметки на отв. А..
Вещото лице установява, че в края на
проверявания период по банковите
сметки на ответниците няма налични суми. Факт, даващ основание на съда да
приеме за безспорно установено, ч претендираните до отнемане като имущество
парични суми не са налични и считано от 2014 до края на периода същите не са в актив на
проверяваните лица.
В чл.
3 на отменения ЗОПДНПИ, възпроизведен в чл.2 на действащия ЗПКОНПИ е предвидено,
че целта на закона е да се защитят интересите на обществото чрез
предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество
и разпореждането с него при съблюдаване правото
на защита на засегнатите лица и на пострадалите от престъпления и не се допуска
риск от несправедливост. Изрично се отбелязва, че ограниченията на
собствеността, предвидени в този закон, се прилагат в степента, която е
необходима за постигане целта на закона.
Следва да се посочи,
че цитираните разпоредби се прилагат при съблюдаване на чл. 1 Протокол
1 ЕКПЧ, касаещ защитата на собствеността. Настоящият състав съобразява дадените
от ЕСПЧ разяснения в решението по делото "Т. и други срещу България"
(Жалби № 50705/11 и 6 други), 13 юли 2021 г., че всяка намеса на публичен орган
в мирното ползване на "притежания" следва да е установена със закон и
може да бъде оправдана, само ако служи на легитимна цел в обществен интерес (§
185), както и че член 1 от Протокол № 1 изисква всяка
намеса да бъде разумно пропорционална на целта, която трябва да бъде
реализирана (§ 187). Тези общи принципи са приложими вкл. и по отношение на
националната правна уредба, уреждаща конфискацията.
Настоящият
съдебен състав споделя разбирането, че на отнемане по реда на този закон
подлежи незаконно придобито имущество, превишаващо доказания доход в 10-годишен
период, в случая с повече от 250 000,00
лв., но когато и доколкото същото е
налично в патримониума на проверяваните лица в края на
изследвания период (в този смисъл Решение № 97/18 май 2018 г по гр. д. № 3224
по описа за 2017 година на ІV Г. О. на ВКС, решение № 200/14.02.2019 г. по гр.
дело № 4143/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 147/16.09.2019 г. по
гр. дело № 1998/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС).
Проведената с Решение № 29/12.04.2021 по гр. д. № 1021/2019
г. ІІІ Г. О. на ВКС практика, че
"имуществото, придобито през целия проверяван период следва да участва при
изчисляването на "значителното несъответствие", дори
когато не е налично, не се споделя от
съда в това производство по следните съображения:
Съгласно
даденото му в чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ
(отм.) искът за гражданска конфискация е осъдителен. Уважаването му води до отнемане на имуществото от незаконно обогатило се лице и преминаването му
в собственост на държавата. Т.е., налице
е вещно транслативният ефект –възможен само по отношение на съществуващо в
патримониума на незаконно обогатило се лице право на собственост. Защото с отнемането, съответно на законовата
цел, си предотвратява възможността за
извличане на облаги от незаконно придобитото имущество.
Текстът на
чл. 21 ЗОПДНПИ (отм.) свързва предположението за незаконния произход на
имуществото с наличието на значително несъответствие, дефинирано изрично като
надвишение в стойността на придобитото имущество над установените доходи повече
от 250 000 лв. Затова и потестативното право на държавата възниква, когато натрупаното имущество не може да бъде обяснено със законен
източник на доход. Активът, с който се съизмерява имуществото, предполага да е
на разположение на своя притежател. Затова настоящият състав приема, че подлежащото на
оценка имущество, с оглед критерия значително несъответствие, предпоставя то да
е налично в края на проверявания период.
На
следващо място следва да се съобрази, че законът не дефинира отчитането на липсващо
имущество и отнемането му като санкция.
Сумите, постъпили по банковите сметки на ответниците и получени
от тях от трети лица чрез системите за бързи преводи стават част от имуществото
им, предвид характера им на вземания от
съответната банка. С изтеглянето им и с извършването на преводи, тези вземания
се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваните лица. Ако в края на проверявания период
същите са налице, то при наличие на съответните законови предпоставки, те
формират несъответствие и подлежат на отнемане. В качеството им на родово определени вещи парите
могат да бъдат предмет на отнемане, но когато са налице съответните парични
знаци (банкноти,
купюри). Извод, който от правна страна се следва и от прочита на чл.68 ЗОПДНПИ(отм.)
Наличието
на претендираното до отнемането му имущество
е възложено от законодателя в
доказателствена тежест на ищеца. Законодателят
не е предвидил в тежест на ответниците
да доказват, че изтеглените суми или наредените плащания са преобразувани,
респ. вложени в придобиването на друго имущество или за погасяване на
задължения, както че придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено,
унищожено или погинало. В случая разпоредбите на чл.70 и 72 ЗОПДНПИ(отм не намират приложение.
Цитираните разпоредби имат предвид
имущества, които са оценими в пари, което позволява при
невъзможност за отнемането им, те да бъдат заместени с паричната им
равностойност. Докато парите не могат да бъдат заместени от самите себе си. Следва
да се посочи , че това правило е
приложимо в случаите, когато от имуществото на проверяваното лице не може да
бъде обособена отделна част, която да подлежи на отнемане, а също така и когато
конкретното имущество е налично към датата на предявяване на исковете, но не
може да бъде отнето тъй като е било прехвърлено възмездна чрез разпоредителна сделка на трето
добросъвестно лице или не е било прехвърляно, но липсва в патримониума на
проверяваното лице и тази липса се дължи на причини, за които лицето отговаря. Ако
обаче липсата на имуществото се дължи на обстоятелства, които са от такова
естество, че не могат да ангажират отговорността на проверяваното лице, то не
може да бъде отнемана паричната равностойност на имуществото.
По всички
тези, правно значими за настоящия спор въпроси
: 1/ Представляват ли „имущество" по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и
участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на
§1, т.З от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства
за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период; 2/ Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати
в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или
липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства
за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго
имущество, е образувано т.д.№4/21г. на ОСГК на ВКС, по което понастоящем не е постановено
решение.
Обосновано от
доказателствата и воден от вмененото му
по см. на чл.12 ГПК вътрешно убеждение, настоящият
съдебен състав приема, че паричните средства, преминали по банковите сметки на
ответниците не могат да бъдат предмет на отнемане, тъй като
в края на изследвания период, не
са налично и в актив на ответниците
имущество. При установяване на обстоятелството, че паричните средства са
потребени чрез трансформирането им в друго имущество или за закупуване на стоки
и услуги за бита, на отнемане би подлежало трансформираното имущество.
В
последователно налагащата се съдебна практика се приема, че не могат да бъдат
отнети паричните средства, за които се
установява, че са разходвани и не се намират в държане на проверяваните или
свързаните с тях лица като пари в брой, нито по тяхна сметка,. Преминалите през
банковите сметки суми не се отразяват на имуществото. Сумите по тези сметки не увеличават
имуществото, защото с внасянето им парите в брой се заменят от парично вземане от
банката, а изтеглените - не го
намаляват, защото паричното вземане от
банката се заменя от пари в брой.
Обобщавайки изложеното, съдът намира , че неустановените в наличност
парични вземания следва да бъдат приспаднати от общата стойност на установеното
в края на периода налично имущество. Което в резултат дава 171 650,20лв.(496 589,44 – 324 939,24 ).
След като
преминалите през патримониума на ответниците парични средства не формират
превишение на имуществото, те не могат да бъдат използвани при анализа за
установяване наличието на несъответствие между имуществото и нетния доход на
проверяваните лица. Само наличните в края на изследвания период парични суми в
брой и вземанията по банкови сметки, представляващи материален запас от
натрупани и неизразходвани средства, са имущество, което е годно да обоснове
несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови
предпоставки. Както бе посочено по-горе, законът позволява в конкретни хипотези
да бъде отнета паричната равностойност на неналични в патримониума на
проверяваните лица имущества, но имуществото е оценимо в пари, което позволява
заместването му с паричната му равностойност, докато парите не могат да бъдат
заместени от самите себе си. В горния смисъл са Решение
№ 147/ 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/ 2018 г., Решение № 263/ 18.12.2020 г. по
дело № 1293/2020 г. и Решение № 191/ 15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/ 2019 г. –
всички по описа на ВКС, IV г. о., постановени по чл. 290 ГПК, като по
последните две касационно обжалване е допуснато именно по въпросите следва ли
да се отнемат парични средства, които не са били налични в банковите сметки на
ответниците, както към датата на подаването на иска, така и към датата на
постановяване на съдебното решение, а същите са преминали през банковите сметки
на лицето или през неговото имущество и е даден отрицателен отговор.
В резултат, при приет от съда нетен доход в
размер на 93 146,01 лв., разликата с установеното като налично в края на периода
имущество от 171 650,20лв. е в размер на - 78 504,19.
Т.е , значително под размера на съставомерните
по см. на §1, т.7 ПР на ЗОПДНПИ, в редакцията му до 27.12.2016 г., 250 000,00лв.
По изложените
съображения предявените от КПКОНПИ искове по чл. 74, ал. 1 вр. чл.74ЗОПДНПИ( в
редакция до 2016,отм.) във вр. с §5 ПЗР
на ЗПКПОНПИ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК
на ответниците се следват сторените от тях разноски.
На осн.чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ и
според изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати дължимата
държавна такса. Която, според цената на исковете, възлиза
на 456, 90лв.,
По
изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
недоказани исковете, предявени на осн.
74 и сл. сл. ЗОПДНПИ (отм.); вр. § 5,
ал. 2 ПЗР ЗПКОНПИ от КПКОНПИ, ЕИК129010997 срещу Е.Н.И., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН ********** за
отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност от 293 075,66лв., както следва:
1/На
основание чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ за отнемане на
- недвижим имот, находящ се в с. Ясеновец, ул.
„Дунав“ № 44, община Разград, област Разград: урегулиран поземлен имот с площ от
1 284 кв. м, за който е отреден имот ХVІІ-651, 652 в квартал 47, заедно с
построените в него: двуетажна жилищна сграда със застроена площ на всеки етаж
96 кв. м. с таван с полезна площ от 96 кв.м., едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 50 кв. м с гараж със застроена площ от 40 кв. м.;
-товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел
„310 Д“, рег. № РР 4266 АТ и
-сума в размер на 60 775,45 лв., представляваща
преводи от трети лица в периода от 2007г. до 2011 г. от Г.А.А. и Е.Н.И. :
2/ На
основание чл. 72, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 62 от
ЗОПДНПИ за отнемане на
-сума в размер на 3 500 лв., представляваща
пазарната стойност на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. №
РР 4697 АН към датата на отчуждаването му;
-сума в размер на 35 000 лв.,
представляваща пазарната стойност на лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел ЦЛС
320, рег.№ РР 2223 АТ към датата на отчуждаването му;
-сума в размер на 2 500 лв., представляваща
пазарната стойност на лек автомобил, марка „Мицубиши“, модел „Спейс вагон“,
рег. № РР 3184 АТ към датата на отчуждаването му и
-сума в размер на 5 500 лв.,
представляваща пазарната стойност на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „525 ТДС“,
рег. № РР 6999 АН, дата на първа регистрация 29.04.1998 г. от Г.А.А. и Е.Н.И. :
3/ На основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във
връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ за отнемане от Г.А.А. на
-сума в размер на 5 000 лв.,
представляваща равностойността на 10 дяла от капитала на „Черкез“ ЕООД, ЕИК
*********, рег. в ТР на 28.07.2009 г., седалище и адрес на управление: с.
Ясеновец, общ. Разград, обл. Разград, ул. „Дунав“ № 44;
-поземлен имот № 1005, в кв. 47 по кадастралния
план на с. Ясеновец, общ. Разград, с площ от 216 кв. м, с адрес: ул. „Дунав“ №
46, с граници: ул. „Дунав“, улица, УПИ ХVІІ-651,652;
-сума в размер на 12 лв., представляваща
касова вноска по сметка IBAN *** „ОББ“ АД, с титуляр Г.А.А.;
-сума в размер общо на 29 624,85 лв.,
представляваща разлика от касови вноски по разплащателна сметка в лева № BG 93
STSA 930000013217964 в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Г.А.А.
и прехвърлените по друга сметка суми
-сума в размер на 18 010 лв.,
представляваща получени преводи от трети лица по разплащателна сметка в лева №
BG 93 STSA 930000013217964 в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Г.А.А.
-сума в размер общо на 68,58 лв.,
представляваща разлика от внесени чрез
вътрешно-банкови преводи суми по разплащателна сметка в лева № 13218020 в
„Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Г.А.А., трансферираните
обратно такива и сумите, използвани за плащане на ПОС-терминал
-сума в размер на 19,55 лв., представляваща
касова вноска по спестовна сметка в евро IBAN *** „ЦКБ“ АД, с титуляр Г.А.А.
-сума в размер на 9 988,91 лв.,
представляваща превод от трето лице по спестовна сметка в евро IBAN *** „ЦКБ“
АД, с титуляр Г.А.
-сума в размер на 16 008,64 лв.,
представляваща касови вноски по Разплащателна сметка в лева IBAN *** „ЦКБ“ АД,
с титуляр Г.А.А.
-сума в размер на 33 178 лв., представляваща
преводи от трети лица по Разплащателна сметка в лева IBAN *** „ЦКБ“ АД, с
титуляр Г.А.А.
-сума в размер на 14,19 лв.,
представляваща касова вноска по спестовна сметка в щ. д. IBAN *** „ЦКБ“ АД, с
титуляр Г.А.А. и
-Сумата в размер на 11 256,87 лв.,
представляваща касова вноска по Разплащателна сметка в евро IBAN *** „Инвестбанк“ АД, с титуляр Г.А.А..
4/ На основание чл. 72, във връзка с чл.
63, ал. 2, т. 1, във връзка чл. 62 от ЗОПДНПИ от Г.А.А.
:
-сума в размер на 1 300 лв.,
представляваща пазарната стойност на мотоциклет, марка „Ямаха“, модел „Маджести
400“, рег. № РР 2168 В ;
5/ На основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във
връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ от Е.Н.И.:
-сума в размер на 29 205,77 лв.,
представляваща превод от трето лице по разплащателна сметка в лева IBAN *** „Прокредит Банк България“ ЕАД, с
титуляр Е.Н.И.
-сума в размер общо на 7 412,39 лв.,
представляваща разлика от касови вноски по разплащателна сметка в лева №
17689456 в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Е.Н.И. и прехвърлени по друга сметка суми
-сума в размер общо на 100,46 лв.,
представляваща разлика от внесените чрез
вътрешно-банкови преводи суми по разплащателна сметка в лева № 17689526 в
„Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Е.Н.И. и сумите, използвани за плащане на
ПОС-терминал и
-сума в размер на 300 лв.,
представляваща касова вноска по сметка в лева IBAN *** „Уникредит
Булбанк“ АД, с титуляр Е.Н.И..
На осн. чл.78 ГПК ОСЪЖДА КПКОНПИ,
ЕИК129010997 да заплати на Е.Н.И., ЕГН ********** и Г.А.А., ЕГН ********** доказано
сторени в размер на 12 350,00лв. разноски.
Осъжда КПКОНПИ, ЕИК129010997 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса,
дължима при заявения интерес от 293 075,66лв. в размер на 11 723,02лв.
Решението може да се обжалва пред
ВнАС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия: