РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Велико Търново, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станислав Стефански
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Гражданско дело №
20204100100865 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание
чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.228 и сл. от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
Предявена е искова молба от Т. К. П., ЕГН: ****, гр. С. - 5400, ул. „**,
№ , чрез процесуален представител адв. П. със служебен адрес за
призоваване: гр. В. Търново - 5000, ул. „Васил Левски“ № 15, ет. 3, офис 7,
срещу „АГРО-ЕКО 2013“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Златарица, ул.
„Стефан Попстоянов“ № 1, офис 6, с посочено правно основание чл.232 от
ЗЗД и чл. 86, с посочена цена на иска по чл.232, ал.2 ЗЗД – 76 607.97 лева, по
чл.86, ал.1 ЗЗД – 8 956.35 лева, по чл.232, ал.2 ЗЗД – 1 995.84 лева, по чл.85,
ал.1 ЗЗД – 264.47 лева. В исковата молба е посочено, че между ищеца и
ответното дружество са сключени няколко договора за наем на земеделска
земя - първият от 05.03.2014 година, с нотариално удостоверяване на
подписите от нотариус Косева, вторият от 30.07.2019г., третият от
20.07.2016г., четвъртият от 20.07.2016 година. По-нататък е описано, че
1
ищецът на 5 март 2014 година, в качеството на наемодател, е сключил
първия договор за наем, с наемател ответника, като срокът на договора е 6
години, а предмет на наем са общо 1534.568 дка земеделска земя, срещу
което ответникът се бил задължил да плаща, както следва: 10 лв. на дка в
първата стопанска година, 12 лева втората стопанска година, 14 лева
третата стопанска година, 16 лева четвъртата стопанска година, 18 лева
на дка петата стопанска година и 20 лева на дка шестата стопанска
година. Отбелязано е също, че наемателят първоначално изпълнявал точно
задълженията за плащане, посочени са съответни банкови преводи за
дължимите суми: 15 345.70 лева за първата стопанска година от договора и
също банков превод за втората стопанска година, в размер на 18 414.82
лева. Отбелязано е обаче, че следващите извършени плащания са в
недостатъчен размер, за да се погаси цялото задължение по договора, освен
това, някои са просрочени. По-нататък се посочва банков превод в размер
на 5 хил. лева, с основание „частично плащане на наем на земя, по договор
2016 -2017 година“. Записано е, че плащането е трябвало да стане до 30-ти
март, следователно, от тогава следва да се начислява мораторна лихва за
забава, а задължението за главница за стопанската 2016-2017 година е в
размер на 21 483.95 лева. До този момент лихва не се е начислявала.
Задължението за главница от този момент, възлиза на 16 483.95 лева. По-
нататък записан е банков превод, отново с основание „наем земя“, от
22.01.2018 година, в размер на 10 хил. лева. С него се погасява натрупаната
мораторна лихва за периода от 31.03.2017 година до 22.01.2018 година, в
размер, както следва: 1 364.61 лева и 8 635.39 лева от главницата. Така,
според исковата молба, дължимата главница от този момент, за
стопанската 2016-2017 година е в размер на 7 848.56 лева. По-нататък
отново се цитира съответен банков превод за същата стопанска година,
същото основание, от 07.02.2018 година, в размер на 2 хил.лева. Погасява се
с него, според исковата молба, мораторната лихва за период от 23.01.2018
година до 07.02.2018 година, в размер на 34.89 лева и 1965.11 лева от
главницата. Така дължимата главница остава в размер на 5 883.45 лева. По-
нататък, отново банков превод от 30.05.2019 година, в размер на 2 483.95
лева, за погасяване на мораторна лихва за период 08.02.2018 г. - 30.05.2019
година, в размер на 779.62 лева и 1704.33 лева от главницата. Така
дължимата главница, за стопанската 2016-2017 година е в размер на 4
2
179.12 лева. По-нататък отново банков превод, със същото основание, за
същата стопанска година, от 06.06.2019 година в размер на 2 хил. лева. С
този превод се погасява мораторна лихва от 31.05.2019 година до 06.06.2019
година, в размер на 8.13 лева и 1 991.87 лева от главницата, дължимата
главница е посочено, че е 2 187.25 лева. Отново банков превод за наем на
земи, от 17.06.2019 година в размер на 3 815.52 лева. Записано е също, че към
този момент има сключени още два договора за наем на земеделска земя за
тази стопанска година, но те не са предмет на исковото производство.
Въпреки това, са описани в исковата молба, как са сключени, като
задължения, погасяване, остатъци, натрупана лихва. По-нататък, отново
банков превод за наем на земя 2017-2018 година, по договор от 08.07.2019
година, в размер на 4 385.23 лева, погасява се остатък от мораторна лихва
до 17.06.2019 година и натрупана лихва от 18.06.2019 година до 08.07.2019
година, общо в размер на 2 921.28 лева, както и 1 463.95 лева от главницата,
а размерът на задължението за главница за стопанската година е 23 089.14
лева. Още един банков превод е посочен за тази стопанска година, по
договор от 09.08.2019 година в размер на 5 хил.лева. С него се погасява
мораторната лихва от 09.07.2019 година до 09.08.2019 година, в размер на
205.25 лева и главница – 4 794.75 лева, а размерът на дължимата главница
възлиза на 18 294.39 лева. Заявено е изрично, че до момента на завеждане на
исковете, други плащания не са постъпвали от страна на ответника по
банковите сметки на ищеца. Така, според исковата молба, задълженията
възлизат, както следва по суми: по Договор за наем на земеделска земя от
05.03.2014 година, за стопанска 2017-2018 година, главница 18 294.39 лева,
мораторна лихва от 10.08.2019 година до 18.11.2020 година – 2 373.38 лева;
за стопанската 2018 - 2019 година, главница 27 622.22 лева, лихва от
31.03.2019 г. до 18.11.2020 година – 4 596.40 лева; за стопанска 2019-2020
година, главница 30 691.36 лева, мораторна лихва от 31.03.2020г. до
18.11.2020 година – 1986.57 лева. По договора за наем на земеделска земя от
30.07.2019 г. се твърди, че ответникът дължи главница 1 995.84 лева, лихва
от 31.07.2019 г. до 18.11.2020 година – 264.47 лева. Записано е, че са налице
многобройни покани и телефонни разговори, във връзка с плащанията и
доброволно уреждане на отношенията, но няма постигнато съгласие,
затова е предявена настоящата искова молба. Ищецът моли съда, на
основание чл.232, ал.2 ЗЗД, ответното дружество да му заплати сума от 76
3
607.97 лева незаплатено задължение за главница, по Договор за наем на
земеделска земя от 05.03.2014 година, с нотариално удостоверяване на
подписите. Моли, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ответното дружество да
бъде осъдено да му заплати сума от 8 956.35 лева обезщетение за забава на
изпълнението на задължението за наемно плащане по горния договор, ведно
със законната лихва за забава до окончателното изплащане на сумата.
Моли, на същото основание, да бъде осъдено ответното дружество да му
заплати сума от 1 995.84 лева, представляваща неизплатено задължение за
главница по Договор за наем на земеделска земя от 30.07.2019 година. Моли,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да му заплати сума
264.47 лева обезщетение за забава на изпълнение на задължение за наемно
плащане по Договора от 05.03.2014 година. Моли за присъждане на разноски,
С представения писмен отговор ответникът „АГРО-ЕКО 2013“
ЕООД, ЕИК: *********, гр. Златарица оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер. Твърди, че сключените договори, както и исковата
молба са с неясно съдържание.
След преценка на събраните доказателства и становищата на
страните по делото, съдът приема следното:
Отношенията между страните са следните: налице са между
страните сключени няколко договора за наем на земеделска земя - първият
от 05.03.2014 година, с нотариално удостоверяване на подписите от
нотариус Косева, вторият от 30.07.2019г., третият от 20.07.2016г.,
четвъртият от 20.07.2016 година. ищецът на 5 март 2014 година, в
качеството на наемодател, е сключил първия договор за наем, с наемател
ответника, като срокът на договора е 6 години, а предмет на наем са общо
1534.568 дка земеделска земя, срещу което ответникът се задължил да
плаща, както следва: 10,00лв. на дка в първата стопанска година, 12,00 лева
втората стопанска година, 14,00 лева третата стопанска година, 16,00
лева четвъртата стопанска година, 18,00 лева на дка петата стопанска
година и 20,00 лева на дка шестата стопанска година. Наемателят
първоначално изпълнявал точно задълженията за плащане, видни са
съответни банкови преводи за дължимите суми: 15 345.70 лева за първата
стопанска година от договора и също банков превод за втората стопанска
4
година, в размер на 18 414.82 лева. Следващите извършени плащания обаче
са в недостатъчен размер, за да се погаси цялото задължение по договора,
освен това, някои са и просрочени. Налице е банков превод в размер на 5 хил.
лева, с основание „частично плащане на наем на земя, по договор 2016 -2017
година“. Плащането е трябвало да стане до 30-ти март, следователно, от
тогава следва да се начислява мораторна лихва за забава, а задължението
за главница за стопанската 2016-2017 година е в размер на 21 483.95 лева.
До този момент лихва не се е начислявала. Задължението за главница от
този момент, възлиза на 16 483.95 лева. Налице е и банков превод, отново с
основание „наем земя“, от 22.01.2018 година, в размер на 10 хил. лева. С него
се погасява натрупаната мораторна лихва за периода от 31.03.2017 година
до 22.01.2018 година, в размер, както следва: 1 364.61 лева и 8 635.39 лева от
главницата. Така дължимата главница от този момент, за стопанската
2016-2017 година е в размер на 7 848.56 лева. Налице е и банков превод за
същата стопанска година, същото основание, от 07.02.2018 година, в размер
на 2 хил.лева. Погасява се с него мораторната лихва за период от 23.01.2018
година до 07.02.2018 година, в размер на 34.89 лева и 1965.11 лева от
главницата. Така дължимата главница остава в размер на 5 883.45 лева.
Налице е и банков превод от 30.05.2019 година, в размер на 2 483.95 лева, за
погасяване на мораторна лихва за период 08.02.2018 г. - 30.05.2019 година, в
размер на 779.62 лева и 1 704.33 лева от главницата. Така дължимата
главница, за стопанската 2016-2017 година е в размер на 4 179.12 лева.
Виден е и банков превод, със същото основание, за същата стопанска
година, от 06.06.2019 година в размер на 2 хил. лева. С този превод се
погасява мораторна лихва от 31.05.2019 година до 06.06.2019 година, в
размер на 8.13 лева и 1 991.87 лева от главницата, дължимата главница е
посочено, че е 2 187.25 лева. Отново банков превод за наем на земи, от
17.06.2019 година в размер на 3 815.52 лева. Към този момент има сключени
още два договора за наем на земеделска земя за тази стопанска година, но
те не са предмет на исковото производство. Въпреки това, са описани в
исковата молба, как са сключени, като задължения, погасяване, остатъци,
натрупана лихва. По-нататък, отново банков превод за наем на земя 2017-
2018 година, по договор от 08.07.2019 година, в размер на 4 385.23 лева,
погасява се остатък от мораторна лихва до 17.06.2019 година и натрупана
лихва от 18.06.2019 година до 08.07.2019 година, общо в размер на 2 921.28
5
лева, както и 1 463.95 лева от главницата, а размерът на задължението за
главница за стопанската година е 23 089.14 лева. Още един банков превод е
налице за тази стопанска година, по договор от 09.08.2019 година в размер
на 5 хил.лева. С него се погасява мораторната лихва от 09.07.2019 година до
09.08.2019 година, в размер на 205.25 лева и главница – 4 794.75 лева, а
размерът на дължимата главница възлиза на 18 294.39 лева. До момента на
завеждане на исковете явно други плащания не са постъпвали от страна на
ответника по банковите сметки на ищеца. Така задълженията възлизат,
както следва по суми: по Договор за наем на земеделска земя от 05.03.2014
година, за стопанска 2017-2018 година, главница 18 294.39 лева, мораторна
лихва от 10.08.2019 година до 18.11.2020 година – 2 373.38 лева; за
стопанската 2018 - 2019 година, главница 27 622.22 лева, лихва от
31.03.2019 г. до 18.11.2020 година – 4 596.40 лева; за стопанска 2019-2020
година, главница 30 691.36 лева, мораторна лихва от 31.03.2020г. до
18.11.2020 година – 1986.57 лева. По договора за наем на земеделска земя от
30.07.2019г. ответникът дължи главница 1 995.84 лева, лихва от 31.07.2019
г. до 18.11.2020 година – 264.47 лева.
Описаните в исковата молба обстоятелства, сочещи за частично
неизпълнение на двата договора за наем на земеделски земи изцяло
кореспондират с представените от ищеца доказателства, което пък от
своя страна в пълна степен аргументира и основателността на
предявените искове.
Налице е валидно сключен между страните срочен договор за наем, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника за ползване
земеделски земи с определена обща площ от определен брой дка за определен
срок от няколко стопански години срещу заплащане на определена годишна
наемна цена в даден размер. Сключването на договорите и уговорените с
тяй условия, включително размера на наемната цена и датата, на която е
следвало да се заплати наема за съответната стопанска година не се
оспорват от страните.
Съгласно чл.228 от ЗЗД с договорът за наем наемодателят се
задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а
наемателят да му плати определена цена. От текста е видно, че договорът
за наем е двустранен. Облигационната връзка която възниква между
6
страните съдържа две насрещни задължения, като задължението на
едната страна съставлява основание за задължението на другата.
Изпълнението на насрещните задължения е взаимно обусловено в смисъл, че
изпълнението на едното задължения зависи от изпълнението на
насрещното. От разпоредбата на чл.228 от ЗЗД се установява, че
изпълнението на задължението от страна на наемодателя да предаде
вещта е основание и обуславя изпълнението на задължението на наемателя
да заплати уговорената наемна цена.
В конкретния случай, съдът приема, че ищецът е изпълнил
задълженията си произтичащи от наемния договор и е предоставил на
ответника земеделската земя в състояние годно за използването й по
предназначение и е осигурил безпрепятственото й използване в срока на
договора. Основание за този извод е обстоятелството, че ответникът е
заплатил дължимия от него наем за първите няколко стопански години. В
хода на процеса не са събрани доказателства от които да се установи, че
наемния договор е прекратен преждевременно. Следователно ответникът
дължи заплащане на наемната цена за съответните стопански години.
Извършената съдебно-счетоводна експертиза, безспорно установи
дължимия за процесните години наем. Ответникът не е ангажирал
доказателства, с оглед разпределението на доказателствената тежест, че
е погасил задължението си. С оглед на това съдът, счита, че предявения на
основание чл.232, ал.1 от ЗЗД иск е основателен и доказан и следва да се
уважи.
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и
предявената акцесорна такава за заплащане на обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва върху неиздължените суми по
сключената сделка.
По делото е приета назначената съдебно-икономическа експертиза
със съответните задачи след извършване справки в счетоводствата и на
двете страни. Според експертизата исковите суми се дължат, както са
предявени.
Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-икономическата
експертиза, тъй като не са налице основания да се съмнява в
безпристрастността и обективността на вещото лице.
7
Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа
на събраните писмени доказателства, представени по делото в
предвидените за това срокове.
Установява се като размери сумата, която по сключените договори
продължава да се дължи.
Между страните също така съществува кореспонденция, която
представлява допълнително доказателство за задълженията на ответника,
налице е липсата на изпълнение и доброволно уреждане на
взаимоотношенията от ответника.
Основателен се явява искът за заплащане на процесните суми,
претендирани на основание чл.79, ал.1, чл.228 и сл. от ЗЗД, и чл.86 от ЗЗД.
По тези причини предявеният иск се явява основателен и доказан,
следва да се уважи.
Ответникът дължи и законна лихва върху сумата, считано от деня на
завеждане на исковата молба до окончателното й погасяване.
С оглед на изложеното и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.80 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АГРО-ЕКО 2013“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Златарица,
ул. „Стефан Попстоянов“ № 1, офис 6 да заплати на Т. К. П., ЕГН: ***, гр.
С. - 5400, ул. „**“, № сумата от 76 607,97 лева - незаплатено задължение
за главница по договор за наем на земеделска земя от 05.03.2014 година,
сумата от 8 956,35 лева - обезщетение за забава на изпълнението на
задължението за наемно плащане по договора от 05.03.2014 година, ведно
със законната лихва само върху главницата, считано от 18.112020год. до
окончателното изплащане на сумата; сумата от 1 995,84 лева -
представляваща неизплатено задължение за главница по договор за наем на
земеделска земя от 30.07.2019 година, сумата от 264,47 лева - обезщетение
за забава на изпълнение на задължение за наемно плащане по договора от
8
30.07.2019 година, ведно със законната лихва само върху главницата,
считано от 18.112020год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „АГРО-ЕКО 2013“ ЕООД, ЕИК: *********, гр. Златарица,
ул. „Стефан Попстоянов“ № 1, офис 6 да заплати на Т. К. П., ЕГН: ******,
гр. С. - 5400, ул. „**“, № направените по делото разноски, в размер на
6 925,40лв.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
9