№ 706
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело №
20241001000584 по описа за 2024 годИ.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв от ГПК.
С Решение № 546/12.04.2024год., постановено т.д.№ 1761/22год. по описа на СГС ЗАД „
ОЗК-Застраховане „ АД е осъдено да заплати на „ Атмикс бетон“ ЕООД на основание чл.405
, ал.1 от КЗ сума в размер на 40 080 лева, представляваща застрахователно обезщетение,
дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен със застрахователна полица №
0020200202100198/ 06.10.2021год. за обезщетяване на вредите от настъпило на
29.05.2022год. застрахователно събитие - увреждане от мълния на влекач марка „ МАН“,
модел TGX с рег.№ ********, ведно със законната лихва върху главницата от 27.09.2022
год.- датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 1 002 лева, представляваща обезщетение за
забавено плащане на застрахователното обезщетение в размер на 40 080 лева, начислено за
периода от 30.06.2022год. до 27.09.2022 год. и е отхвърлен иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
разликата над сумата от 1 002лв. до пълния предявен размер от 1 078.91 лева и за периода
от 22.06.2022год. до 29.06.2022год.
Със същото решение са отхвърлени предявените от „ Атмикс бетон“ ЕООД срещу ЗАД „
ОЗК-Застраховане“ АД искове както следва : иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за
осъждане на застрахователното акционерно дружество „ ОЗК-Застраховане „ АД да заплати
на „ Атмикс бетон“ ЕООД сума в размер на 3 696 лева, представляваща застрахователно
обезщетение , дължимо по договор за имуществена застраховка, сключен със
застрахователна полица № 0020190202100723/18.10.2021год. за обезщетяване на вредите от
настъпило на 29.05.2022год. застрахователно събитие- увреждане от мълния на ремарке
марка „ ЗАСЛАВ“, модел D 653 А, с рег. № ********, иск с правно основание чл. 86, ал.1 от
ЗЗД за осъждане на ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД да заплати на „ Атмикс бетон „ ЕООД
сума в размер на 100.61 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
1
застрахователно обезщетение в размер на 3 696 лева, начислено за периода от 22.06.2022
год. до 27.09.2022 год., .
С решението ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД е осъдено да заплати на „ Атмикс бетон „ ЕООД
сумата от 5 662.19 лева, представляващи направени разноски по делото.
Срещу осъдителната част на решението е подадена въззивна жалба от ЗАД „ ОЗК -
Застраховане „ АД , в която са изложени доводи за неговата неправилност, необоснованост и
постановяването му в нарушение на процесуалния закон. Счита се, че неправилно
първоинстанционния съд бил определил размера на дължащото се застрахователно
обезщетение , тъй като не бил съобразил установеното по делото обстоятелство, а именно че
в ремонта на товарния автомобил били вложени части втора употреба и че липсвали
разходни документи за извършването на ремонта. С оглед на това се поддържа, че няма
реално настъпила вреда, която да бъде обезщетена от застрахователя. Твърди се, че не било
доказано по делото и настъпването на застрахователното събитие, както и за приетата от
съда причинно –следствена връзка между настъпилото застрахователно събитие и
причинените вреди. Решението се определя и като немотивирано, доколкото в него не бил
даден отговор на наведените от жалбоподателя доводи и възражения.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на решението, в обжалваната му
осъдителна част, и за постановяване на ново , с което предявените искове с правно
основание чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъдат отхвърлени като недопустими и
неоснователни. При уважаване на въззивната жалба се претендират разноски и за двете
съдебни инстанции.
В подаден писмен отговор на въззивната жалба от „ Атмикс Бетон“ ЕООД се излагат
доводи за нейната неоснователност и се прави искане за потвърждаване на решението, в
обжалваната с нея част, като правилно и обосновано. Поддържа се , че пред
първоинстанционния съд са доказани всички предпоставки за заплащане на претендираното
застрахователно обезщетение , а съответно застрахователят не бил доказал наличие на
неизпълнение на задълженията на застрахования , нито наличието на изключен риск. Сочи
се , че в първоинстанционното производство било установено по категоричен начин
настъпването на застрахователното събитие, както наличието на причинно следствена
връзка между него и настъпилите щети. Реалното заплащане на ремонта на настъпилите
щети от застрахования не било предпоставка за дължимост на застрахователното
обезщетение и то било дължимо при настъпването им и техния размер, които обстоятелства
били доказани по делото и съобразени от първоинстанционния съд.
Срещу отхвърителната част на първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба
от „ Атмикс Бетон“ ЕООД с твърдения , че в тази си част, то е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че са налице
всички предпоставки на чл.405, ал.1 от КЗ за присъждане на застрахователно обезщетение
и по отношение на процесното ремарке „ЗАСЛАВ“ и активно материално легитимиран да
го получи бил именно ищеца, в качеството му на лизингополучател. Твърди се , че по делото
било установена частична вреда по ремаркето от настъпилото застрахователно събитие,
поради което приложима била нормата на чл.384, ал.2, т.1 от КЗ, според която на ищеца, в
качеството на лизингополучател, се дължало застрахователно обезщетение по договора
каско.
По изложените доводи се прави искане за отмяна на решението в отхвърлителната му част и
постановяване на ново за уважаване на предявените искове по чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД и касателно процесното ремарке. При уважаване на въззивната жалба се
претендират разноски.
В срок е подаден писмен отговор от ЗАД „ ОЗК-Застраховане „ АД с изложени доводи за
неоснователност на въззивната жалба на „ Атмикс Бетон“ ЕООД. Поддържа се, че в
първоинстанционното производство не били представени доказателства, от които да се
направи извод, че ищецът е активно легитимиран да получи претендираното обезщетение,
поради което изводът на първоинстанционния съд в горния смисъл, се явявал обоснован и
2
правилен.
По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на въззивната жалба и за
потвърждаване на решението, в обжалваната му отхвърлителна част, като правилно и
обосновано. При отхвърляне на въззивната жалба се претендират разноски.
Апелативен съд-София , в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с доводите на
страните и доказателствата по делото, намира жалбите за процесуално допустими –
подадени е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК , от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Разгледани по същество и двете въззивни жалби се явяват неоснователни.
СГС е бил сезиран с искова молба от „ Атмикс Бетон „ ЕООД срещу ЗАД „ ОЗК-
Застраховане“ АД , с която са предявени искове както следва : иск по чл. 405, ал.1 от КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 39 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди за възстановяване на щети по
товарен автомобил марка „ МАН“, модел TGX с ДК № ******** и 3 696 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за възстановяване на щети
по ремарке ЗАСЛАВ, модел D653 А с ДК № ********, както и сумата от 1080 лева,
представляващи разходи за репатриране на увредените МПС - та, както и искове по чл.409
от КЗ – за сумата от 1179.52 лева , представляваща мораторна лихва от 22.06.2022 год. до
27.09.2022 год. / 1078.91 лева мораторна лихва върху главницата от 40080 лева и 100 лева ,
мораторна лихва върху главницата от 3 696 лева /, ведно със законната лихва , считано от
датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че за товарния автомобил , в качеството си на собственик , а за ремаркето, в
качеството си на лизингополучател, има сключена застраховка „ Каско за МПС“ с ответното
застрахователно дружество по полица № 0020200202100198 със срок на валидност една
годИ., считано от 07.10.2021год. до 06.10.2022год. и полица № 0020190202100723 със срок
на валидност една годИ. ,считано от 11.11.2021год. до 10.11.2022год. Твърди също така , че
на 29.05.2022год. в ранните часове на денонощието, управлявания от Б. Л. товарен
автомобил с ремарке, в района на с.Студена, обл. Перник, бил ударен от мълния, която
увредила електрониката на товарния автомобил и ремаркето, в резултат на което
композицията спряла. За така настъпилото застрахователно събитие бил уведомен
застрахователя- ответник, който бил образувал щета № 0020-200-0054-2022год. и щета №
0020-190-0103-2022, по които той отказал да заплати дължащото се застрахователно
обезщетение с мотив, че е налице изключен риск по общите условия на застрахователните
договори. Ищецът твърди, че отказът е неоснователен, че бил изпълнил всичките си
задължения като застрахован и че не било налице нито едно от основанията на чл.408 от КЗ
застрахователят да се откаже плащане на застрахователното обезщетение. На процесните
МПС- та били нанесени щети, които били в причинно следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие-удар от мълния , поради което на застрахования се дължало
възстановяване на щетите от застрахователя в пълен обем. Необходимата стойност за
възстановяване на нанесените върху товарния автомобил сума била в размер на 39 000 лева
, за ремаркето- в размер на 3 696 лева, а и ищецът бил заплатил за репатриране на
повредените МПС-та сума в размер на 1080 лева,които също подлежали на възстановяване.
Тъй като тези суми не били заплатени в срок, то застрахователят дължал и обезщетение за
забава от датата 22.06.2022год. в размер на 1179.52лева.
В подаден писмен отговор от ЗАД, „ Общо Застраховане“ АД исковете са оспорени като
неоснователни. Оспорено е настъпването на застрахователното събитие , твърдяното
наличие на причинно следствена връзка между него и настъпилите щети, както и активната
материална легитимация на ищеца по претенцията за застрахователно обезщетение
касателно процесното ремарке. Въведено е възражение за принос от страна на ищеца за
настъпване на произшествието- чрез действия на водача и като липса на предприети от него
предпазни такива. Исковите претенции са оспорени и по размер - като завишени,
неотговарящи на реално претърпените вреди, както и с липсата на причинно - следствена
връзка между тях и произшествието. Щетите не били и доказани.
3
В подадена допълнителна искова молба са развити доводи във връзка с активната си
материалноправна легитимация по претенцията за застрахователно обезщетение спрямо
процесното ремарке, с позоваване на чл. 384, ал.2, т.1 от КЗ. Оспорва се възражението на
ответника за принос при настъпване на застрахователното събитие, с обосновка, че падането
на мълния е непредвидимо природно бедствие и няма как да бъде предотвратено.
В допълнителен писмен отговор се поддържат и допълват изложените в писмения отговор
доводи за неоснователност и недоказаност на исковите претенции и възраженията си по тях.
Софийският апелативен съд, в настоящият си съдебен състав, намира така предявените
искове с правно основание чл.405, ал.1 и чл.409 от КЗ за процесуално допустими, поради
което правилно са били разгледани по същество от първоинстанционния съд. Постановеното
по тях първоинстанционно решение е допустимо , а относно законосъобразността му по
същество на спора, на основание чл.269 от ГПК извърши преценка в рамките на наведените
с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна:
Процесният товарен автомобил- влекач, марка „ МАН“, модел „TGX“ с рег.№ ******** е
собственост на „Атмикс Бетон“ ЕООД и това се установява от представеното по делото
свидетелство за регистрация част 1.
Не е спорно по делото, че между ЗАД "ОЗК – Застраховане" АД като застраховател и "
Атмикс Бетон“ ЕООД като застрахован е сключен застрахователен договор за застраховка „
Каско“ на сухопътно превозно средство /без релсови превозни средства/ под формата на
полица с № 0020200202100198 за влекач, марка „ МАН“, модел „ TGX“ с рег.№ ******** .
Застрахователният договор е бил със срок на действие от 00:00 часа на 07.10.2021год. до
24.00ч на 06.10.2022год. В полицата изрично е посочено , че застраховката покрива всички
рискове по клауза „ Пълно Каско“.
От приложеното по делото свидетелство за регистрация част 1 е видно ,че процесното
ремарке -марка „ ZASLAW“, модел D 653 А е собственост на „ Порше лизинг БГ“ ЕООД .
Не е спорно по делото, че между ЗАД "ОЗК – Застраховане" АД като застраховател и "
Порше лизинг БГ“ ЕООД като застрахован е сключен застрахователен договор за
застраховка „ Каско“ на сухопътно превозно средство /без релсови превозни средства/под
формата на полица с № 0020190202100723 за ремарке , марка „ ZASLAW“, модел D 653 А с
рег.№ ******** . Застрахователният договор е бил със срок на действие от 00:00 часа на
11.11.2021год. до 24.00ч. на 10.11.2022год. В полицата изрично е посочено , че
застраховката покрива всички рискове по клауза „ Пълно Каско“.
От приетите във въззивното производство доказателства се установява , че на 09.10.2020год.
между „ Порше лизинг“ БГ“ ЕООД , в качеството му на лизингодател и „ Атмикс Бетон“
ЕООД , в качеството му на лизингополучател, е сключен договор за фИ.нсов лизинг на
ремарке- марка „ ZASLAW“, модел D 653 А съгласно приложими към този договор ОУ на
лизингодателя. Към договора е подписан анекс /представен по делото/, като в т.6 от него
страните са договори ,че ако към датата на приемо- предавателния протокол към лизинговия
договор, има валидна полица по застраховка „ каско“, лизингополучателят заявява , че е
запознат с факта, че застрахователната полица по застраховка „ Каско“, която му се
прехвърля, влиза в сила след извършен оглед и заснемване на автомобила от посоченото от
застрахователя лице.
В ЗАД „ ОЗК-Застраховане „ АД са постъпили 2 уведомления за щета , подадени съответно
от „ Атмикс Бетон“ ЕООД и „ Порше Лизинг БГ“ ЕООД . С тях застрахователят е уведомен
за настъпило около 04.00ч на 29.05.2022год. на магистрала „Струма „, между с.Студена и
гр.Перник /посока Перник/ застрахователно събитие- удар от гръм върху композиция,
състояща се от товарен автомобил –влекач, модел „ Ман“ и ремарке към него , довел до
загасване и блокиране на автомобила, който в последствие бил придвижен от мястото с
пътна помощ.
Няма спор по делото, че въз основа на така подадените уведомления при застрахователя са
образувани щета № 0020-200-0054/2022год. за товарния автомобил и щета № 0020-190-
4
0103/202год. – за ремарке ЗАСЛАВ, към които са изготвени и описи за щети , приложени по
делото.
С писмо от 01.06.2022год. и във връзка с образуваните щети , „ ЗАЗ „ ОЗК-.Застраховане“
АД е изискало от „ Антикс Бетон“ ЕООД представяне на конкретно посочени в писмото
документи.
Със същата дата по делото са налични и две експертни становища от Зам.директор
Дирекция „ Застрахователни обезщетения „ при ЗАД „ „ОЗК-Застраховане „ АД,
обективиращи констатация за невъзможност/поради липсата на следи по детайлите и
агрегатите на МПС/ да се установи по категоричен начин, че заявените увреждания са
следствие на декларираното събитие „ мълния“.
С писмо изх.№ 99-3166/22.06.2022год. ЗАД „ ОЗК-Застраховане „ АД е уведомило „ Атмикс
Бетон“ ЕООД , че поради липса на категорични доказателства , че в резултат на мълния са
настъпили твърдените вреди върху застрахованото МПС-товарен автомобил , „ МАН“, за
него не възниква задължение да изплати обезщетение по претенцията по щета № 0020-200-
0054/2022год. Аналогичен мотив за отказ за заплащане на обезщетение, но по щета № 0020-
190-0103/2022год. „ Атмикс Бетон“ ЕООД е получил с писмо изх.№ 99-3170/22.06.2022год.
По направено от „ Атмикс Бетон“ ЕООД искане за преразглеждане на отказите по двете
щети, ЗАД“ ОЗК –Застраховане“ АД е отказало да заплати претендираното застрахователно
обезщетение. За да откаже заплащане на обезщетението застрахователят се е позовал на
липсата на доказателства претендираните щети да са настъпили в резултат на покрит
застрахователен риск.
Ново искане за преразглеждане на отказите по двете щети е обективирано в молба на „
Атмикс Бетон“ ЕООД от 21.10.2022год., което отново е отказано с писмо изх.№ 99-
6190/26.10.2022год. на ЗАД „ ОЗК-Застраховане“ АД.
По делото е налично писмо от Национален институт по метеорология и хидрология от
10.06.22год., с което „ Атмикс Бетон „ ЕООД е уведомено, че на 29.05.2022год. около 07.00ч
и през периода 18.00ч-21.00ч. в района на АМ „ Струма“, с.Студена има регистрирани
гръмотевични бури с разряд на мълнии от типа „ облак - земя“.
Налична по делото е фактура № ********** от 29.05.2022год., издадена от „ Пътна помощ
Калеин“ ЕООД на „ Атмикс Бетон“ ЕООД за заплащане на сума в размер на 1080 лева с ДДС
за услуга с пътна помощ и репатриране на влекач МАН рег.№ ********.
Налична е и фактура № **********/04.07.2022год., издадена от „ СТЕ Трейлърс България „
ЕООД за сума в размер на 3 228.00лева с ДДС за извършване на стока/услуга : кран
модулатор G2 ES 2060.
По делото е представен констативен протокол за установяване на техническа неизправност
от 01.06.2022год., съставен от „ Тахос“ ЕООД по повод извършена диагностика на МПС –
МАН, ТХГ с рег.№ ********. В него е констатирано, че тахографа е в неоперативен режим и
че проблемът не може да бъде отстранен.
Налична по делото е и проформа – фактура от 14.06.2022год., издадена от МБВ Трак Енд
Бъс България „ АД на стойност 70 910.81 лева с ДДС за ремонт на посочените в нея
апарати и дейности, както и такава на стойност 1 019.95 лева с ДДС за изготвяне на
диагностика на МАН, калкулация на резервни части и калкулация на труд. И двете фактури
са издадени на „ Атмикс Бетон „ ЕООД.
В делото се съдържат обяснения на Б. Й. Л. , дадени във връзка с твърдяното
застрахователно събитие, както и Общи условия по застраховка „ Каско“ на сухопътни
превозни средства.
По делото е налично становище на служителите на специализирания сервиз на ИтреКомион
Кампани ЕООД във връзка с щета на полуремарке „Заслав“ Д 653А, рег.№ ********.
В писмо до пълномощник на ищцовото дружество от 16.06.2023год. , Националния
институт по метеорология и хидрология разяснява, че от метеорологичния радар на
5
Изпълнителна агенция за борба с градушките към Министерство на земеделието и
храните, в района на АМ „ Струма“, с.Студена , на 29.05.2022год. в ранните сутрешни
часове / между 0ч. и 06ч./ премИ.ва облачна система с вертикално развитие и има голяма
вероятност да е имало гръмотевична дейност с разряд на мълнии от типа „ облак-земя“.
От изготвената в първоинстанционното производство съдебно автотехническа
експертиза се установява , че в резултат на мълнията, ударила товарната композиция, тя е
преустановила своето движение, вследствие на настъпилите увреждания по електрониката.
В експертизата се сочи, че уврежданията на товарния автомобил и ремаркето, в следствие
на падналата мълния, са посочени в Становище на „ Интер Камион Кампани“ ЕООД и в
експертното становище от „ МВБ Трак Енд Бъс България“ АД и се дава заключение , че така
описаните увреждания могат да се получат на 29.05.2022год. , при процесното
произшествие в района на с.Студена, обл.Перник. В експертизата се съдържа заключение, че
необходимата стойност за възстановяване на влекач „ МАН ТГХ , изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 67 979.94 лева, а на полуремаркето- -3 228.00 лева.
Съдържа се заключение и за това , че от представения механизъм на произшествието и
констатираните настъпили увреждания от диагностиките, че уврежданията могат да се
получат от настъпилото на 29.05.2022год. произшествие, както и че при съприкосновение на
мълния с външни детайли от превозното средство би следвало да има следи на мястото,
където е паднала мълнията- нагар, а в представения снимков материал /във връзка с
изготвяне на експертизата / такива следи не били установени. Разяснено е, че причИ.та за
това била, че снимките не бил от всички гледни точки на превозното средство. В
експертизата е посочено също така , че по делото липсват данни, от които да се определи
скоростта на движение на превозното средство в момента и преди настъпване на удара,
както и че липсват данни в коя част на влекача „ МАН“ с полуремарке ЗАСЛАВ е настъпил
контакта с мълнията при процесното събитие.
В с.з. вещото лице уточнява , че при така нанесените вреди на товарния автомобил е било
задължително неговото репатриране, че при определяне на средните пазарни цени не се
включва овехтяване, че всяка пазарна цена е действителна стойност и че ако се приложи
корекционен коефициент, то това вече не е действителната стойност. Сочи , че кранът
модулатор е част от прикачено устройство към полуремаркето , че съставлява електронна
част, и че всеки един кран моделатор бил свързан с електронни блокове. Кранът –модулатор
съставлявал блок за управление , който предава сигнали. Уточнява също така ,че за
електронните блокове няма алтернативи,защото е икономически неизгодно.Нагарът не
можел да се установи от снимка от далеч на превозното средство , в случая липсвали
детайлни такива. Експертизата му била изготвена основно върху материалите по делото и
не бил извършвал оглед на превозното средство.
По делото е изготвено и депозирано и експертно становище от вещото лице Р. К., като част
от допусната комплексна експертиза по делото. В становище се посочва , че не може със
сигурност да се твърди , че електрониката на автомобила е напълно защитена , в случай че
той е попаднал в район на силна гръмотевична буря и е бил в непосредствена близост или
обект на мълния. Не било ясно дали по време на събитието е имало обилен валеж от дъжд
или град,което е основание да се приеме, че гумите на превозното средство стават
проводник и превозното средство се заземява и е възможно за кратък период да заприлича
на Фарадеевата клетка. Било изводимо от статистиката , че мълниеносните разряди имат
огромна енергия, способна да произведе до един милиард вата, съперничейки на ядрените
експлозии. В становище се предполага , че е възможно мълнията да повлияе на
електрониката в автомобила и тя да дефектира . От снимковия материал според експерта
било видно че има повреда на една от платките на електрониката.
В с.з. вещото лице пояснява , че определя процесния камион като „ фарадеева клетка“, но
счита че той не е бил заземен. Пояснява ,че е било възможно да се получат щети върху
камиона, дори и мълнията да не е паднала върху него, а в близост, тъй като се получавало
голямо електромагнитно поле. Разяснява, че има директива, в която се съдържало изискване
при изграждане на електроники те да се съобразяват с условията на работа. Посочва ,че е
6
възможно електрониката да е била увредена, без да се получи нагар и че е възможно
електрониката да е повредена, без да има щети по външната част на автомобила, таван и
стъкло. Счита , че мълнията е паднала в близост до камиона и получилото се
електромагнитно поле е увредило електрониката му. Отново посочва, че автомобилът не се
заземява чрез гумите му със земята , защото гумата е изолатор. Тя нямала свойство да
пропуска ток, а за да е налице „Фарадеев кавез „ трябва да има материал, който да пропуска
тока и той да премине в земята. Само ако автомобилът е в локва, тогава той би бил
определен на „фарадеев кафез“, тъй като мълнията мИ.ва през него по желязото и през
водата, която е в допир с джантата, но в настоящия случай нямало такива данни.Посочва, че
няма начин да се регистрират всички мълнии, възможно е да се сложи уред за тяхното
отчитане, но отново не било възможно всички мълнии да се регистрират.
По реда на чл. 192 от ГПК в първоинстанционното производство са представени
доказателства във връзка с извършен от ДЕЛС Сервиз ЕООД ремонт на автомобил МАН с
рег.№ ********. В съпроводителното писмо е посочено, че автомобила е ремонтиран и
възстановен изцяло и е предаден на собственика без забележки, за което е съставен приемо-
предавателен протокол. Посочено е също така, че разходно –оправдателни документи за
ремонта не били изготвени, тъй като ремонта не бил заплатен от собственика, поради
търговски уговорки между двете дружества.
По делото е изготвена и допълнителна съдебно - автотехническа експертиза, в която е
посочено, че необходимата стойност за възстановяване на влекач МАН, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП, с приложен корекционен коефициент на новите
части е 29 262.48 лева без ДДС или 35 114.98 лева с ДДС.
Изготвена е и съдебно-техническа експертиза, в която е дадено заключение, че
автомобилите и камионите не са снабдени със специални защити срещу въздействието на
мълниите, каквото изискване съществува към сградите и ел.съоръженията на открито.
Корпусът / кабИ.та/ на товарния автомобил би могъл да се разглежда като „ фарадеев
Кафез“ за защита на хората , които са в кабините , но не и като защита на
електрооборудването на автомобила.
В с.з. на вещото лице разяснява , че не е задължително мълнията да остави следа върху
автомобила, а когато пада встрани, индуктира високо напрежение . Човекът в камиона би
бил предпазен от мълнията, но не и електрониката в него. Каквито и мерки да се вземат ,
падне ли мълния върху автомобила , почти вИ.ги ще има проблеми с електрониката.
В първоинстанционото производство е разпитан като свидетел Б. Л., който е управлявал
товарния автомобил с ремаркето в деня на процесното събитие. Същият разяснява, че е
шофьор на автомобил тип „ гондола“, представляващ влекач с ремарке. Посочва , че се
качил на камиона от кариерата в с.Студена и тогава имало обилен дъждовалеж. Тръгнал да
прави курс от Студена към София и при разклона на кръговото при гр.Перник , посока
Владая светнало силно и за 10 секунди ударил гръм, в резултат на което с камионът угаснал
и се появил огън от дигитала /тахографа/, който запалил намиращи се над тахографа пътни
листове . Свидетелят сочи , че след като угасил огъня, излязъл извън камиона и
констатирал че отвън нямало следи от мълнията. Опитал се да го запали , но не успял. Видял
, че антената на радиото била обгоряла, обгоряла била и задната лява джанта.Обадил се на
началника си и извикали пътна помощ.Според свидетеля светкавицата била много близо до
камиона , всичко станало за секунди, а огънят бил вътре и го бил загасил с ръце.
С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от
правна страна следното:
За да бъде уважен така предявения иск по чл.405, ал.1 от КЗ, ищецът следва да установи, в
условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на
валидна облигационна връзка между страните по силата на договор за застраховка "Каско „";
2) настъпване на застрахователно събитие; 3) вида и размера на причинените вреди и 4)
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
Настоящият съдебен състав намира, че тези предпоставки са установени по делото само по
7
отношение на застрахованото по риска „Каско“ имущество- влекач , марка „ МАН „ с рег.№
******** , но не и по отношение на второто МПС - ремарке , марка „ ЗАСЛАВ“ с рег.№
******** . Същевременно релевираните възраженията на ответника за наличието на
основания за освобождаването му от отговорност да заплати претендираното
застрахователно обезщетение за увредения от застрахователното събитие влекач , марка „
МАН“ са неоснователни, но основателно се явява направеното от него възражение за липса
на активна материалноправна легитимация на ищеца по предявения иск по чл.405, ал.1 от
КЗ касателно претендираното застрахователно обезщетение за ремарке, марка „ ЗАСЛАВ“.
Извод в горния смисъл е направил и първоинстанционния съд в обжалвания съдебен акт,
като изложените за това мотиви, като съобразени с установеното по делото от фактическа
страна и със законовите разпоредби, напълно се споделят от настоящия състав на
въззивната инстанция, която препраща към тях на основание чл.272 от ГПК . Следва
изрично да се посочи, че изводът на първоинстанционния съд за липса на активна
материална легитимация на ищеца по иска по чл.405, ал.1 от КЗ касателно ремарке, марка „
ЗАСЛАВ “ не се пР.я от събраните във въззивното производство доказателства, с оглез на
което изложените и двете въззивни жалби оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт се считат за несъстоятелни.
В случая и по отношение ремарке, марка „ ЗАСЛАВ“ се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение между собственика на застрахованото ремарке "Порше
лизинг БГ" ЕООД, който се явява и лизингодател по договора за фИ.нсов лизинг/представен
пред въззивната инстанция / и ответника- застраховател по имуществена застраховка
"Каско", клауза П - пълно каско. В договора ищцовото дружество - лизингополучател не е
посочено като застрахован , а и по делото липсват каквито и да било доказателства, които да
обосноват извод , че застрахователния договор е сключен именно в хипотезата на чл. 384 от
КЗ. Представеният във въззивното производство договор, наименован като договор за
фИ.нсов лизинг, както и анекса към него , са подписани преди издаване на
застрахователната полица № 0020190202100723 , като нито се твърди , нито се доказва
лизингодателят – „ Порше лизинг БГ “ЕООД да е получил и изрично предварително
съгласие на лизингополучателя по условията на застрахователния договор в съответствие с
изискването на чл. 384, ал.1 от КЗ. Отделно от това , от съдържанието на договора за
фИ.нсов лизинг и от анекса към него не може да се установи наличието на уговорка за
заплащане на застрахователната премия от лизингополучателя, в частност- за включването й
в лизинговата цена, което в допълнение към горепосоченото, опровергава твърдението на
ищеца- въззивник че е налице хипотезата на чл. 384, ал.1 от КЗ , създаваща право ,в
качеството му на лизингополучател, да получи застрахователно обезщетение, макар и да не
е страна по застрахователния договор.
С оглед на гореизложеното и независимо от новоприетите във въззивното производство
доказателства се явява правилен извода на първоинстанционния съд, че „ Атмикс Бетон „
ЕООД не е активно материално легитимиран да претендира застрахователно обезщетение по
застраховка „ Каско“ за настъпилите щети в резултат от покрит по застраховката риск удар
от мълния върху ремарке , марка „ ЗАСЛАВ „ с рег.№ ********. В тази хипотеза, дори и при
наличие на останалите предпоставки по чл.405, ал.1 от КЗ , предявения на това основание
иск от „ Атмикс Бетон“ ЕООД се явява неоснователен и правилно е отхвърлен , ведно с
обусловените от него искове с правно основание чл. 409 от КЗ и чл.86 от ЗЗД с
обжалваното решение, което следва да се потвърди .
Между страните по делото е сключен застрахователен договор за влекач, марка „ Ман“ ,
модел „ TGX“ с ДК № ********, покриващ застраховката „ Пълно каско“, с действащи към
него Общи условия. В случая се касае за настъпило застрахователно събитие мълния, който
е покрит застрахователен риск по застраховка „ Каско на СПС “, поради което по отношение
изплащането на застрахователното обезщетение , респ. отказ за заплащане на
застрахователно обезщетение се явяват приложими общите условия на застраховка „ Каско
на СПС“. В 15 на чл. 3 от Общите условия понятието „ мълния“ е определено като „
съприкосновение между силно наелектризиран облак и земята със разрушително действие
8
вследствие висока температура и електрическо напрежение и голяма сила на електрическия
ток.
Неоснователно е оплакването на въззивника- ответник , че неправилно и необосновано
първоинстанционния съд бил приел за доказано по делото настъпването на
застрахователното събитие „ мълния“. На този извод сочат събраните в
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, разглеждани в
съвкупност и взаимовръзка. От двете писма на Националния институт по метеорология е
видно ,че на 29.05.2022год. , в часовия диапазон от 0ч до 06ч. и в района на АМ „ Струма“,
с.Студена е премИ.ла облачна система с вертикално развитие и има вероятност да е имало
гръмотевична дейност с разряд на мълнии от типа „ облак-земя“. Същевременно , от
показанията на разпитания свидетел Л. се установява , че в горепосочения ден и времеви
диапазон , в близост до управлявания от него процесен товарен автомобил, е светнала
светкавица, която била придружена със силен гръм. Установява се също така , че товарният
автомобил се е намирал на АМ „ Струма“, движейки се по нея в посока от с.Студена към
кръговото на гр. Перник , както и че тръгвайки от кариерата на с.Студена е валял обилен
дъжд. Така, от една страна се явява установено че на твърдяното от ищеца място и време са
били налични атмосферни условия за образуване на природното явление „ мълния“ и от
друга – че такава е паднала на същото това място и по същото време. Проявленията на това
природно явление- светкавица и гръм са възприети лично от свидетеля Л. , чиито показания
като лични и непосредствени , не могат да бъдат пренебрегнати с мотив , че са
заинтересовани като дадени от служител на ищцовото дружество. Дори и да се приеме че
показанията на този свидетел са заинтересовани не може да бъде отречена
доказателствената им стойност, тъй като той свидетелства за лично възприети факти и то в
установена от други доказателства по делото обстановка, пораждаща тяхното настъпване.
Това дава основание тези показания да бъдат квалифицирани като достоверни и като
такива- годни да обосноват изводите на съда във връзка с осъществяване на
застрахователното събитие. Липсата на следа от удара на мълнията върху процесния влекач
само по себе си не ми могло да обоснове извод, че не е настъпило твърдяното
застрахователно събитие, тъй като оставянето на такава следа, не е задължителна. Мълнията
би могла да попадне директно върху кабИ.та на влекача или в близост до него,като и в двата
случая би нанесла поражения върху електрониката му и да предизвика авария в
управлението / съдебно-техническа експертиза на в.л. К./ . Така , при наличие на реални
щети върху електрониката на влекача , гласни доказателства за мълния и при налична
причинно-следствена връзка между тях, липсата на следа от мълнията върху влекача не
може сам по себе си да обоснове извод ,че твърдяното застрахователно събитие не е
настъпило.
Неоснователни са оплакванията на въззивника ответник за неналичие на покрит риск от
застрахователя, тъй като по делото не било доказано, че щетите по процесния влекач били в
резултат на удар от мълния. Твърдяната от ищеца причинно –следствена връзка се
установява по категоричен начин от констатациите на изготвените в първоинстанционното
производство основна съдебно- автотехническа експертиза, експертното становище към
нея на вещото лице К., както и от констатациите на допълнително изготвената съдебно-
техническа експертиза. В съдебно- автотехническата експертиза са описани нанесените
върху процесния влекач вреди и е заключено , че те могат да се получат от настъпилото на
29.05.2022год. произшествие в района на с.Студена , обл.Перник. Действително даденото в
този вид заключение по същество представлява едно предположение, което обаче, заедно с
естеството на щетите, установения по делото момент на тяхното настъпване и
обстоятелствата , при които са настъпили, безусловно може да обоснове извод за наличие на
причинно-следствена връзка между тях и застрахователното събитие. Основание за този
извод дават и становището на в.л. К. и съдебно- техническата експертиза на д-р инж.В. К.,
в които са дадени разяснения относно естеството на природното явление „ мълния“ и
последиците от удар от мълния. Доколкото двете експертизи са дадени от вещи лица, в
сферата на тяхната компетентност, същите са взаимно допълващи и кореспондиращи
помежду си, то макар и оспорени, настоящият съдебен състав ги възприема за компетентно
9
и обективно дадени и се позовава на тях. Така , в становището на в.л. К. е посочено, че
природното явление „ мълния“ не подлежи на измерване и контрол и че мълниеносните
заряди имат огромна енергия, способна да произведе до един милиард вата ток. Посочено е
също така, че при падане на мълнията се създава електромагнитно поле, което въздейства
именно върху електрониката. Напълно идентично заключение дава и вещото лице К., според
когото независимо от това дали мълнията пада директно върху камиона или в близост до
него, тя може да нанесе поражения върху електрониката и да предизвика авария в
управлението на овтомобила. С оглед на тези констатации и установените по делото щети
върху процесния влекач, настоящият съдебен състав счита, че последните са причинени
именно в резултат на удар от мълния, до който извод е достигнал и първоинстанционния съд
в обжалваното решение. С оглед констатациите на двамата експерти се явява ирелевантно
установяването на обстоятелството дали в случая е налице пряк или непряк удар от мълния,
доколкото това не рефлектира върху вида и обема на нанесените щети. От показанията на
разпитания свидетел Л. се установява ,че мълнията е повредила и дефектирала
електрониката на влекача ,което се явява и съвсем логично с оглед естеството на
природното явление „мълния“ и разяснените от компетентните вещи лица последици от
нея. С оглед на това и съобразявайки заявената от ответника защитна позиция по делото /
липсата на оспорване на настъпването на твърдените от ищеца вреди вследствие на
мълнията/ наведените във въззивната жалба оплаквания касателно приетото от
първонстанционния съд настъпване на тези щети, се явява несъстоятелно.
Само за пълнота настоящият съдебен състав счита за нужно да отбележи, че извод за
ненастъпили щети от мълнията върху процесния влекач не би могъл да се направи дори и в
хипотеза , при която неговия корпус /кабИ. / да бъде разглеждан като „ фарадеев кафез“. В
цитираната вече експертиза на в.л. К. обстоятелствено е разяснено какво представлява „
фарадеев кафез“ и че като такъв, в случай на мълния, действа кабИ.та на превозното
средство. Категорично в експертизата е посочено , че кабИ.та предпазва от въздействието
на мълнията, но тази предпазна функция се проявява единствено по отношение на хората,
но не и по отношение електронното оборудване на превозното средство. По тези
съображение се явява несъстоятелно възражението че не са настъпили щети върху
електрониката на процесния влекач поради ефекта „ фарадеев кафез“ на кабИ.та на
превозното средства .
Първоинстанционниа съд е приел, че размерът на застрахователното обезщетение следва да
се съизмерва с действителната вреда на застрахования, като в случая тя е равна на
възстановителната стойност, която е стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка – съгласно чл.400, ал.2 от КЗ. Приел е също
така , че стойността на средствата за възстановяване на увредените части на застрахования
влекач чрез ремонт или подмяна се установява от изготвената съдебно- автотехническа
експертиза на в.л. Й., депозирана на 06.06.2023год. , което макар и оспорено, е възприел
като компетентно изготвено и убедително мотивирано. Позовавайки се на това заключение
и съобразявайки правилото на чл. 386,ал.1 от КЗ, първоинстанционния съд е приел, че
дължимото се застрахователно обезщетение е в размер на 57 000 лева , включвайки в себе
си и направените и установени по делото разходи за репатриране, но е присъдил такова в
размерна 40 080 лева , в който размер е предявена исковата претенция.
Неоснователни са оплакванията на въззивника ответник по отношение така определения от
първоинстанционния съд размер на застрахователното обезщетение за увредения от
мълнията влекач. В конкретния случай е съобразена нормата на чл. 400, ал.2 от КЗ , съгласно
която размерът на дължимото обезщетение при частична увреда на имущество, представлява
възстановителната му стойност като цена на всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, които са необходими за възстановяване на това имущество до вида преди увредата,
без прилагане на обезценка /в тази насока Решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г.
на ВКС, първо т. о Решение № 209/30.01.2012год. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о. и
мн. други/.
10
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, в хода на
която липсват данни за реално извършен ремонт и доказателства за осъществени разходи,
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 386, ал.2 от
КЗ, като ползва заключение на вещо лице. За възстановителна стойност се приема
стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на
настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и
количество като увредената вещ. На увредения се дължи обезщетение, определено по средни
пазарни цени за такива по вид, годИ. на производство и характеристики нови оригИ.лни или
алтернативни части, които имат същото или подобно качество с това на съответно
увредените части на превозното средство в състоянието й към инцидента, респ. по средни
пазарни цени на труда в няколко независими сервиза. Само така ще се постигне целената
оптимална еквивалентност на обезвредата, без същевременно да се стигне до неоснователно
обогатяване на правоимащия.
Горната методика за определяне на застрахователното обезщетение е приложима и в
конкретния случай, доколкото по делото са налице данни за извършен реален ремонт на
влекача, но липсват доказателства за заплатени средства за неговото извършване. С оглед
гореизложеното и при съобразяване на експертното заключение на вещото лице в.л. Й. ,
депозирано на 06.06.2023год. и обясненията му, дадени в о. с. з. на 14.юни.2023год. по
делото и настоящият съдебен състав приема, че необходимата за възстановяване на влекача
стойност е 67 979.94лева , доколкото същата е определена по средни пазарни цени на
частите в магазинната мрежа и сервизи.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира доводите по въззивните
жалби за неоснователни и поради съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции за
основателност на исковите претенции, на основание чл.271, ал.1 от ГПК обжалваното
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
В настоящото производство жалбоподателят ЗАД „ ОЗК-Застраховане „ АД е
представлявано от адвокат, срещу договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 5 100 лева с ДДС.
Въззиваемото дружество „ Атмикс Бетон“ ЕООД също е представлявано във въззивното
производство от адвокат, срещу договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 4 900 лева с ДДС.
В представените договори за правна защита и съдействие не е отразено каква част от
договореното възнаграждение се дължи на адвокат пълномощника по подадената въззивна
жалба и каква част от него - за защита срещу подадената от другата страна въззивна жалба.
С оглед липсата на такава конкретизация следва адвокатското възнаграждение да се
разпредели по съразмерност - половИ.та от него за подадената въззивна жалба , а останалата
половИ.- за защита по подадената от другата страна жалба.
С оглед на горното и при съобразяване изхода от спора- отхвърлянето на двете въззивни
жалби , настоящият съдебен състав намира , че на жалбоподателя ЗАД „ ОЗК-Застраховане
„ АД се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 2 550 лева поради неоснователността
на въззивната жалба на „ Атмикс Бетон“ ЕООД , като разликата до 5 100 лева / или сумата
от 2 250лева / е недължима- поради неоснователността на собствената му въззивна жалба.
По същата методика, на жалбоподателя „ Атмикс бетон“ ЕООД се дължи заплащане на
адвокатско възнаграждение в размер на 2450 лева поради неоснователността на въззивната
жалба на ЗАД „ ОЗК Застраховане“ АД , а остатъка от тях до 4900лева / или сумата от 2450
лева / е недължима поради неоснователност на собствената му въззивна жалба.
Така мотивиран, Апелативен съд- София , в настоящия си състав
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 546/12.04.2024год., , постановено по т.д.№ 1761/22год.
по описа на СГС, ТО, VI- 17състав.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК – Застраховане" АД, гр. София, р-н "Възраждане", ул. "Св.
София" № 7, ет. 5, с ЕИК: ********* да заплати на "Атмикс бетон“ ЕООД с ЕИК *********
със седалище и адрес на управление : гр.София ,ул.“ Банат“ № 11-13, офис 5 сумата от 2 450
лева, представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Атмикс бетон“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление : гр.София ,ул.“ Банат“ № 11-13, офис 5 да заплати на ЗАД "ОЗК – Застраховане"
АД, гр. София, р-н "Възраждане", ул. "Св. София" № 7, ет. 5, с ЕИК: ********* сумата от 2
550 лева, представляваща направени разноски във въззивното производство – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията
по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12