№ 257
гр. Пазарджик, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500688 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от М. ИВ. М. , ЕГН **********, от гр. П.,против търговското
дружество „Асарел Медет „ АД гр.П. , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление на дейността гр.
П. , 4500 ,м. „Асарел“ ,представлявано от изпълнителния директор на дружеството Д.С.Н..
С исковата молба са предявени обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 ,т. 2 и т. 3 от КТ .
С Решение № 260082 / 24. 06.2021г. на районен съд П., постановено по гр. д. № 716/2020г. по описа на същия съд
,исковете са отхвърлени , като неоснователни .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство М. ИВ.
М. , ЕГН **********,подадена , чрез пълномощника на страната,адвокат П.П. от АК Пазарджик.Във въззивната
жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон
, необоснованост и нарушение на процесуалните правила . Искането е да се отмени решението на районния съд
и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените
искове. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстанции. Във
въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна ,подаден чрез пълномощника на
страната .В отговора се оспорва въззивната жалба . Моли съда, решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания.
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не правят нови
доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са
посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна, изразено в писмения
отговор по чл. 263 ал. 1 от ГПК и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата
на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
1
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І. Фактическа страна на правния спор.
Ищецът е работил в ответното дружество на длъжността“Машинен оператор,вулканизация каучукови изделия „.
Със Заповед № 46/ 13. 08. 2018г. на изп. директор на „Асарел –Медет „ АД , трудовото правоотношение на ищеца
е прекратено,поради наложено дисциплинарно уволнение.Ищецът е оспорил законността на уволнението пред
съда,у като е предявил два иска:
иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна ( чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ) ;
иск за заплащане на обезщетение за времето ,през което работника или служителя е останал без работа в
резултат на незаконното уволнение ( чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ ).
С влязло в сила решение на Окръжен съд Пазарджик от 20. 11. 2019г. уволнението на ищеца е отменено ,като
незаконно . На ищеца е присъдено обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение.
С покана от 08. 01. 2020г. до работодателя , ищеца е поискал да бъде допуснат до работа ,за да изпълнява
трудовите си задължения преди уволнението.
С писмо от 16. 01. 2020г. работодателя е отговорил на ищеца ,че не може да го допусне да изпълнява трудовите
си задължения преди уволнението ,тъй като ищеца не е предявил иск за възстановяване на заеманата длъжност
преди уволнението,поради което и няма решение на съда за възстановяване на ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност.
Със Заповед № 6 /15. 01.2020г. ,на основание влязлото в сила решение на окръжен съд Пазарджик, работодателя
е:
- отменил уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 46/ 13. 08. 2018г. ;
- на основание чл. 354 ал. 1т. 1 от КТ е зачел за трудов стаж времето от датата на уволнението до датата на
влизане в сила на решението на районния съд .
- на основание чл. 346 от КТ е вписал отмяната на уволнението в трудовата книжка на ищеца ;
-уредил е осигурителните отношения с ищеца за времето от датата на уволнението до неговата отмяна ;
Със Заповед № 7 /15. 01.2020г. ,на основание чл. 325 ал. 1 т. 2 от КТ ,първо предложение, и на основание
влязлото в сила решение на окръжен съд Пазарджик на 20. 11. 2019г., работодателя е обявил за прекратено
трудовото правоотношение с ищеца,считано от 20. 11. 2019г.
Тази заповед се оспорва от ищеца по реда на чл. 344 от КТ. В исковата молба се твърди ,че уволнението е
незаконосъобразно , тъй като ищеца се е явил ,за да заеме длъжността, от която е уволнен,но незаконно не е
бил допуснат до работа от работодателя .В исковата молба се твърди ,че в срока по чл. 345 ал. 1 от КТ
работника се е явил в предприятието и е поискал да заема длъжността ,от която е уволнен, но му е отказано
от работодателя . Това е основното възражение , което е направено в исковата молба с 4изложени мотиви
към възражението.
ІІ. Правни изводи.
Защитата от незаконно уволнение е уредена в КТ чрез предявяване на три иска, които са посочени в текста на чл.
344 ал. 1 от КТ.
Първите два иска са за отмяна на уволнението като незаконно и възстановяване на работника или служителя на
заеманата преди уволнението длъжност. По своята правна природа тези два иска са конститутивни (преобразуващи)
искове . Чрез тези два иска работника или служителя упражнява субективното си потестативно( преобразуващо )
право да поиска от съда или от работодателя да отмени уволнението ,като незаконно и да възстанови работника
или служителя на заеманата преди уволнението длъжност.
2
Третият иск е осъдителен за заплащане на обезщетение за времето ,през което работника или служителя е
останал без работа в резултат на незаконното уволнение.
Според трайно установената съдебна практика и правна доктрина ( виж ТР № 2/ 23. 10. 2012г. по т. д. № 2/2012г. на
ОСГК на ВКС ; ТР № 1/ 12. 05. 2015г. по т. д. № 1/2014г. на ОСГК на ВКС ;Коментар на КТ – стр. 1018-1019) ,ако работника или
служителя не предяви иск за възстановява не на заеманата преди уволнението длъжност, той не може да
бъде възстановен. Уважаването на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за отмяна на уволнението ,като незаконно не
е достатъчно условие за възстановяване на работника или служителя на длъжността преди уволнението.
Необходимо е да бъде предявен от работника или служителя и уважен от съда и конститутивния иск за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Липсата на такъв иск и уважаването му от съда
възпрепятства възстановяването .В случая имаме предявен от работника и уважен от съда само иск за отмяна на
уволнението ,като незаконно , но не и предявен и уважен от съда конститутивен иск за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност.
Искът за възстановяване на предишната работа е най-важното и най-същественото правно средство за защита
срещу незаконното уволнение.Чрез неговото упражняване уволнения работник или служител иска връщане на
работата , която е изпълнявал преди уволнението и която е загубил. С този иск се предявява правото на уволнения
работник или служител да бъде възстановен на работата , която е изпълнявал преди уволнението.
Искът за отмяна на уволнението , като незаконно единствено установява и прогласява незаконноста на
уволнението. Този иск обаче не може да възстанови прекратеното трудово
правоотношение.Възстановяването на прекратеното трудово правоотношение в обема преди
уволнението ( за същата работа , трудово възнаграждение , условия на труд и т. н. ) се извършва чрез иска по чл. 344 ал.
1т. 2 от КТ. Ако работника или служителя не е предявил иск за възстановяване на работата , която е
заемал преди уволнението той не може да се завърне на същата работа .Това автоматично води до
прекратяване на трудовото правоотношение с този работник или служител.
Със Заповед № 6 / 15. 01. 2020г.работодателя е признал (отменил) уволнението , като незаконно, на основание
решението на окръжен съд Пазарджик.
С обжалваната заповед № 7/15. 01. 2020г. работодателя е констатирал прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца поради липсата на предявен иск за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност. В този смисъл трябва да се тълкува съдържанието на заповедта , в частта , в която е записано ,че се
обявява за прекратено трудовото правоотношение с ищеца за изпълняваната длъжност преди уволнението ,
считано от влизане в сила на решението на окръжен съд Пазарджик.
По изложените съображения и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се потвърди решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК Пазарджишкия Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260082 / 24. 06.2021г. на районен съд П., постановено по гр. д. № 716/2020г. по
описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал.3 т.3 от ГПК решението по исковете по чл. 344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4