Решение по дело №4876/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…..…/18.06.2018г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                           

при участието на секретаря Росица Чивиджия, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4876 по описа за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от Р.С. Рацварков, ЕГН ********** ***, чрез адв. Стоянов от ВАК  срещу „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК  да бъде установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 2989,86  лева, служебно начислена сума за ел.енергия по фактура от 14.02.2018г.за абонатен № ********** и клиентски№ **********.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е клиент на ответното дружество с абонатен № ********** и клиентски№ **********. Твърди се, че оспорената сума е начислена въз основа на констативен протокол, съставен от служители на „Енерго Про Мрежи” АД. Оспорват се констатациите в така съставения протокол, доколкото проверката е извършена без присъствието на абоната, поради което се твърди, че  удостоверените в него факти са непротивопоставими на потребителя. Твърди се, че корекционната процедура е извършена в отклонение от правилата на ПИКЕЕ,  евентуално се оспорва приложимостта на чл. 50 от ПИКЕЕ. Оспорва се начисленото количество ел.енергия да е реално потребено от абоната, вкл. че е невъзможно начисленото количество да се потреби за процесния период По изложените съображения се настоява за уважаване на предявения иск по тези съображения и се претендират сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Е.П.” АД, чрез адв. Банков, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Признава, че ищецът е в договорни отношения с ответника за продажба на ел. енергия при ОУ, одобрени от ДКЕВР, както и че „Енерго-Про Мрежи” АД е извършило проверка на СТИ на потребителя, резултатите от която са отразени в констативен протокол. Твърди се обаче, че корекцията има своето основание – ЗЕ, ОУ и ПИККЕ, приети от ДКЕВР. Излага, че на 27.04.2017 г. в присъствието на свидетели е извършена проверка от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД на СТИ на обекта на потребление в присъствието  на абоната и на неговата съпруга. Резултатите от проверката са обективирани в КП № 1103352. Сочи се, че процесният електромер е демонтиран, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 285108 и предаден за експертиза в БИМ, където е съставен Констативен протокол № 71/30.01.2018 г., според който е осъществена намеса  в софтуера на СТИ.
В резултат на извършената проверка е изготвена справка за корекция/ становище от 12.02.2018г./, с която е начислено допълнително количество ел. енергия -19 972 кВТтч, на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ. Навежда се, че  след като ищецът е потребител ел. енергия, което количество не е заплатено, процесната сума се дължи на основание чл.50 ПИККЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск и се претендират сторените по делото разноски.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по спора.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, че са съконтрагенти по договор за доставка на ел.енергия, по силата на който ответникът е доставчик, а ищецът –  битов потребител.

От представения констативен протокол се установява, че на 27.04.2017г. длъжностни лица на „Енерго – про мрежи” АД са извършили техническа проверка на СТИ, находящо се в гр.Варна, ж.к. Виница, ул. „Ламбо Пасков“ №34, на потребител с  абонатен № ********** и клиентски№ **********. Електромерът е подменен с показания по тарифи както следва: 1.8.1 – 010105 квтч., регистър 1.8.2 – 030214 квтч., регистър 1.8.3 – 019972 квтч. Отразено е в протокола, че СТИ е демонтирано и подменено с ново изправно. Протоколът е бил подписан от служителите извършили проверката и от двама свидетели.

Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ, РО Русе, за което е съставен констативен протокол/ л. 27/ в който е документирано, че е при оглед се установява отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на СТИ. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е съответствие с констативния протокол и наличие на преминала енергия на тарифи 1.8.3-0019972,907 kWh, която не е визуализирана на дисплея.

Със „становище” от 12.02.2018г. на началник отдел при „КЕК- № 3654” е одобрено начисляването на допълнителни  19972 кВТч. потребление за периода от 24.03.2017г. до 27.04.2017г. Отбелязано е, че корекцията е извършена за след прочитане паметта на СТИ.

Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество ел. енергия за периода 24.03.2017г. до 27.04.2017г.  по фактура от 14.02.2018г.за сумата 2989,86  лева. Видно от съдържанието на фактурата въпросното количество ел. енергия е начислено служебно.

От заключението на в.л. инж. Б.П. по изслушана СТЕ, вкл. с разясненията дадени в с.з. при изслушването му се установи, че СТИ метрологично годно. Същевременно СТИ  не отговаря на техническите изисквания, нарушено е изискването за точно отчитане. Сочи, че при нормална работа на СТИ преминалата през него ел. енергия се регистрира само от първите две тарифи. В случая показанието на регистър 1.8.3 не визуализирано на дисплея, защото предварително е указано да се визуализират само показанията по първите две тарифи /дневна и нощна/.  Посочено е, че регистър 1.8.3 е само за стопански абонати.Вещото лице е посочило, че процесната сума по фактурата не е изчислена по методиката за корекция на сметка. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че количеството ел. енергия, съдържащо се в сумарния регистър  не може да бъде доставено за процесния период.

Предявения иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да установи, в условията на пълно и главно доказване, основанието, от което е възникнало правото му и неговия размер, а именно: че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в Правилата за измерване на количеството ел. енергия и Общите условия е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.

Между страните не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът  е потребител на ел. енергия.

Предмет на спора е наличие на предпоставките за възникване на договорно право на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия.

Корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013г. Същите са издадени от председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6,  вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно- че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. С Решение № 1500/ 06.02.2017г., постановено по адм. дело № 2385/ 2016г. на Върховния административен съд, след частично обезсилване и отмяна на решение 12897/ 01.12.2015г. на ВАС по адм. дело № 9462/ 2014 г., петчленен състав на ВАС е постановил отмяна на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение 147/ 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от същите. По аргумент от чл. 195, ал. 1 АПК, решението на Върховния административен съд има действие за напред.

В случая проведената корекционна процедура е извършена след отмяна на преобладаващата част от разпоредбите на ПИКЕЕ. След отмяната на ПИКЕЕ практически липсва установена процедура, въз основа на която да се извърши корекцията на сметка. Останалите в сила разпоредби на раздел от ІХ от ПИКЕЕ уреждат само начина на преизчисляване на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, но липсват всички останали изисквания, включително тези относно съдържанието на протокола и начина на удостоверяване на предпоставките за корекция на сметка. След като не е налице законова уредба, която да регламентира цялостна корекционна процедура, съдът приема, че липсва основание за извършване на процесната корекция.

Дори да се приеме, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ може да намери приложение, то следва да се посочи следното: цитираната разпоредба предвижда възможност операторът на съответната мрежа да коригира количествата електрическа енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В този случай според нормата на правилата, корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по- дълъг от една година. Обективно доказателствата по делото са такива, че налагат извод, че е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи на софтуерна намеса. Въпреки това обаче следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е случаят по делото. Това е така, защото процесният електромер не е смарт, т.е с дистанционен отчет, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Въпреки, че проверката чрез софтуерен продукт е извършена  формално в присъствието на абоната и на свидетел, те не са имали възможност да упражнят контрол върху показанията, тъй като единствено са могли да възприемат, че се извършва проверка, но не и дали снетите данни отговарят обективно на потребеното количество ел.енергия. Констативният протокол не посочва по какъв начин са визуализирани данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката на това основание.

 Отделно основание за отхвърляне на претенцията е посоченото от вещото лице, че за периода, за който е начислена ел. енергията/ както съгл. фактурата, така и съгл. „становището“/ , такова количество не може да бъде доставено.

Изложеното обосновава извод, че ответникът не проведе доказване относно основанието, въз основа което е извършил начисляване на допълнително количество ел. енергия по фактура от 14.02.2018г. А това налага съдът да приеме, че начислената по този начин на абоната сума в размер на  2989,86  леване се дължи.

В заключение предявеният иск е  основателен и подлежи на уважаване.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът имат право на сторените по делото разноски в размер на 654,59 лева по приложения списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за сторени разходи.

Водим от горното, съдът

 

                                   Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.С. Рацварков, ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 2989,86  лева, служебно начислена сума за ел.енергия по фактура от 14.02.2018г. за абонатен № ********** и клиентски№ **********. за период 24.03.2017г. до 27.04.2017г. , на основание чл.124, ал.1 ГПК.  

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.С. Рацварков, ЕГН ********** *** сумата от 654,59 лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: