О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр.Враца,29.12.2020г.
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,
в закрито
заседание на 29.12.2020г.,в състав:
Председател:Евгения
Симеонова
Членове:Пенка
Т.Петрова
мл.с.:Магдалена Младенова
при участието на
прокурора секретар
като разгледа
докладваното от съдията П.Петрова в.ч.гр. дело N` 554 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна
жалба на „Кредито” ООД, със седалище и адрес на управление гр.София, чрез
процесуален представител адв.Н.Р., против Разпореждане № 261129/20.10.2020 г.
по ч.гр.дело № 2670/2020 г. на Районен съд-Враца, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК против А. И. А. от гр.Враца, за следните парични вземания: сумата 239,46
лв. – такса за експресно разглеждане на документи и сумата 105 лв. – разходи и
такси за извънсъдебно събиране.
В жалбата се поддържа,
че в атакуваната част разпореждането е постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Навеждат се доводи, че
претендираните вземания нямат неравноправен характер по смисъла на чл.143 ЗЗП и
чл.3 от Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г., както и че съобразно чл.145 ЗЗП и
чл.4 от Директивата при извършване на преценката относно неравноправността на
клаузите следва да се вземат предвид видът и стоката на услугата – предмет на
договора, всички обстоятелства по сключването му, както и всички останали
клаузи от договора или друг договор, от който той зависи.
В жалбата се посочва,
че претендираните разходи и такси за извънсъдебно събиране на задълженията са
следствие на виновното неизпълнение от страна на заемателя и са такси за
допълнителни услуги, поради което начисляването им е допустимо съгласно чл.10а
ал.1 ЗПК, а разпоредбата на чл.19 ал.3 ЗПК изрично ги изключва при
изчисляването на годишния процент на разходите по кредита.
Навеждат се доводи, че
и таксата за експресно разглеждане на документи е уговорена съгласно принципа
на свобода на договарянето, както и ,че начисляването й също е допустимо
съгласно чл.10а ал.1 ЗПК.
Жалбоподателят моли за
отмяна на разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част и за
издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани суми със заявлението
по чл.410 ГПК.
Частната жалба е
процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на
законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред
Районен съд-Враца е образувано по заявление на „Кредито” ООД гр.София за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника А. И. А. от гр.Враца.
В т.9 от заявлението
се сочи какви вземания се претендират. Претендира се и присъждане на законната
лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и
разноски за заповедното производство. Посочено е, че така претендираните суми
произтичат от неизпълнени задължения по Договор за потребителски кредит № OL00005206/30.10.2019 г.
Като обстоятелства, от
които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че на 30.10.2019 г. А. И. А., като заемател, е
сключила Договор за потребителски кредит № OL00005206/30.10.2019 г.Твърди се, че заемодателят е изпълнил задължението си по
договора като е предоставил на заемателя сума от 800 лева, а клиентът е поел
задължение за връщане на заетата сума за срок от 5 месеца, ведно с дължимата
договорна лихва. Посочва се, че при подаване на документите за отпускане на заема
А. И. е поискала допълнителна услуга за експресно разглеждане на заявката, като
се е съгласила да заплати за това такса във фиксиран размер от 239,46 лв. Сочи
се, че съгласно договора при забава на
плащането на погасителна вноска заемателят дължи разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочените задължения, представляващи направени
разходи за изпращане на смс-и, провеждане на телефонни разговори, изпращане на
писма, покани и електронни съобщения, като общият размер на начислените разходи
и такси за извънсъдебно събиране е 105 лв. Твърди се, че до последната падежна
дата длъжникът не е извършил нито едно плащане по договора, поради което дължи и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Към заявлението е
приложен описания в него Договор за потребителски кредит № OL00005206/30.10.2019 г.
С Разпореждане №
261129/20.10.2020 г. районният съд е уважил частично заявлението, като е постановил издаване на
заповед за изпълнение за следните парични вземания: сумата 800,00 лв. –
главница, ведно със законната лихва, считано от 14.10.2020 г. до окончателното
изплащане на главницата; сумата 79,53 лв. – договорна лихва и разноски по делото 341,32лв. съобразно
уважената част от заявлението. Със същия съдебен акт е отхвърлено заявлението
за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: сумата 239,46 лв. –
такса за експресно разглеждане на документи и сумата 105,00 лв. – разходи и
такси за извънсъдебно събиране.
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
В производството по
издаване на заповед по чл.410 ГПК съдът следи за наличието на следните
предпоставки: дали вземането е за парични суми или заместими вещи, респ. за
предаването на движими вещи, и искът да е подсъден на районния съд; за
съответствие на заявлението с чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 ГПК; за прилагане на договорите, сключени с
потребители, техните приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки
по чл.411 ал.2 т.2-т.5 ГПК.
В конкретния случай
заявлението е за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения и
искът е подсъден на районен съд съгласно чл.103 вр. чл.104, т.4 ГПК. В
заявлението се съдържа достатъчна индивидуализация на вземанията и описание на
обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право. При
извършена служебни справка от заповедния съд е констатирано, че длъжникът има
регистриран постоянен адрес на територията на Република България.
Настоящият съдебен състав приема, че при
действащата към момента законодателна уредба обхватът на извършваната от
заповедния съд проверка при издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК може да
обхване валидността на основанието за издаване на заповед за изпълнение само в
случаите, когато искането се основава на потребителски договор и се констатира
наличие на неравноправна клауза в същия или обоснована вероятност за това.
Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на чл.143 ЗЗП, според
която неравноправна е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В ал.2 на посочената
разпоредба са изброени хипотези, при наличието на които е налице неравноправна
клауза, като това изброяване не е изчерпателно. Преценката относно
съответствието на клаузите на договора с други закони и с добрите нрави е вън
от предмета на извършваната от заповедния съд проверка.
В
конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на
сключен между страните договор за кредит, по който на длъжника се предоставя
финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на
потребител по смисъла на и § 13, т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9 ал.3 ЗПК. При това
положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава
на неравноправна клауза от договора.
Предвид
частичното уважаване на заявлението, предметът на проверката пред въззивната
инстанция обхваща единствено клаузите от договора, касаещи таксата за експресно разглеждане на
документите, както и разходите и такси за извънсъдебно събиране на задължения.
Настоящият
съдебен състав намира, че е налице евентуална неравноправност на клаузите от
договора, касаещи спорните пред въззивната инстанция вземания, поради следните
съображения:
По отношение на таксата за експресно
разглеждане на документи: В договора е предвидено, че за извършената от
кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен
заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документите за отпускане
на заема в размер на 239,46 лв., която да се заплати разсрочено като се раздели
на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Като
взема предвид, че отпуснатата в заем
парична сума е 800 лева, а таксата за разглеждане на документите се равнява на
почти 1/3 от този размер, настоящият съдебен състав намира, че така
постигнатата договорка поражда съмнение за неравноправност, тъй като е във
вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между задължението на търговеца и правото на
потребителя. Вероятността за
неравноправност на тази клауза е достатъчна, за да бъде отказано издаването на
заповед за изпълнение на произтичащото от същата вземане, а доводите на
жалбоподателя, че таксата е допустима съгласно чл.10а ал.1 ЗПК могат да бъдат
наведени и обсъдени в производството по предявен осъдителен иск за тази сума.
По отношение на претендираните такси и разходи за
извънсъдебно събиране на задължения: В заявлението се сочи единствено, че претендираната сума от 105,00 лв. е за извънсъдебно събиране на сумата по кредита и представлява заплатено
адвокатско възнаграждение. В договора липсва конкретна уговорка
относно дължимостта на такива такси и разходи, а се сочи най-общо, че при
неизпълнение на задължението за заплащане на дължимите погасителни вноски
заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да
събере своето вземане, което може да доведе до значително повишаване на размера
на дължимите суми от страна на заемателя . В тази клауза липсва дори и
препращане към Тарифа като средство за определяне на дължимите суми за
извънсъдебно събиране при неизпълнение на задълженията по договора. Настоящият съдебен състав намира, че посочените договорки пораждат съмнение за неравноправност, тъй като не
отговарят на изискванията за добросъвестност. От една страна, липсата на яснота относно размера на
дължимите суми не позволява на потребителя да прецени икономическите
последствия от сключването на договора – чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП. От друга
страна, едностранното приемане на Тарифа от
страна на кредитора дава възможност същият да вмени на потребителя да заплаща
необосновано високи обезщетения при неизпълнение на неговите задължения - чл.143,
ал.2 т.5 ЗЗП. Липсват данни дали тази Тарифа е била
приложена към договора. Декларирането от заемателя, че е запознат със същата не е достатъчно, за
да бъде направен извод, че на потребителя не е наложено приемането на клаузи, с които е
имал възможност да се запознае преди сключването на договора - чл.143 ал.2 т.10
ЗЗП.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав намира, че за посочените по-горе
договорки относно таксата за експресно разглеждане на документи и разходи за
извънсъдебно събиране на задължения може да бъде направен обоснован извод за евентуално наличие на
неравноправни клаузи относно тези вземания, което е достатъчно, за да бъде
отказано издаване на заповед за изпълнението им. Доколкото
нищожността на неравноправните клаузи в потребителските договори е особен вид
недействителност и е поставена в зависимост от наличието на индивидуална
договореност – чл.146 ЗЗП, то в рамките на исково производство, след изслушване
становище на ответниците и събиране на доказателства, следва да бъде направен
окончателен извод относно валидността на посочените клаузи от потребителския договор.
При предявяването на осъдителните искове за тези суми могат да бъдат наведени изложените в жалбата доводи във
връзка с начина на сключване на договора, неговия предмет, еквивалентността
на престациите и пр. Също в рамките на исковото производство следва да бъде
извършена преценка дали тези клаузи са нищожни и на друго основание, а именно -
поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, регулиращ правоотношенията
във връзка с предоставянето на потребителски кредити.
При
тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.411 ал.2
т.3 ГПК следва да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК за процесните суми.Като е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за тези
суми, районният съд е постановил правилен като краен резултат съдебен акт,
който следва да бъде потвърден в тази част.
Водим
от горното, Врачанският окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
261129/20.10.2020 г. по ч.гр.дело № 2670/2020 г. на Районен съд-Враца в обжалваната
му част, с която е отхвърлено заявлението
на „Кредито” ООД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
против А. И. А. от гр.Враца за следните парични вземания: сумата 239,46
лв. – такса за експресно разглеждане на документи и сумата 105 лв. – разходи и
такси за извънсъдебно събиране.
Определението не
подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател:........... Членове:1..........
2..........