Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 29.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря
М. Богданова, като разгледа гр.д. № 546
по описа на ВРС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ.
Ищецът Ц.М.Г. e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу С.Е.С., ЕГН: ********** за следните суми: 12 889,36 лв. - главница, дължима по:
1/договор за аренда на земеделска земя от 26.06.2013г., с нотариална заверка на
рег. №2182 от 26.06.2013г. на нотариус П.Ц., с район на действие РС-Враца,
вписан в НК на РБ под № 583, вписан в Служба по вписванията дв. вх. рег. № 4650
от 27.06.2013г., акт №231, том 7 за стопанската 2015г. - 2016г.; 2/ договор за
аренда на земеделска земя от 26.06.2013г., с нотариална заверка на подписите
рег. №2183 от 26.06.2013г. на Нотариус П.Ц., с район на действие РС-Враца,
вписан в НК на РБ под № 583, вписан в Служба по вписванията дв. вх. рег. №4651
от 27.06.2013г., акт №232, том 7 за стопанските години: 2013-2014г.,
2014-2015г. и 2015-2016г.; 3/ договор за аренда на земеделска земя от
26.06.2013г., с нотариална заверка на подписите, рег. №2184 от 26.06.2013г. на
нотариус П.Ц., с район на действие РС-Враца, вписан в НК на РБ под № 583,
вписан в Служба по вписванията дв. вх. рег. № 4652 от 27.06.2013г., акт №233,
том 7 за стопанските години: 2013-2014 г., 2014-2015 г. и 2015-2016 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.10.2016 г. до изплащане на
вземането; съдебно-деловодни разноски съобразно уважената част от заявлението в
размер на 603,88лв. – адвокатско
възнаграждение и 257,79 лв. - държавна такса.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника. След
постъпилото възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът Ц.М.Г. твърди, че претендираното вземане произтича от процесните три
договора за аренда на земеделска земя, сключени между страните. Сочи, че
предмет на първия договор (от
26.06.2013г., с нотариална заверка на подписите №100, том II, рег. №2182 от
26.06.2013г. на нотариус П.Ц.) са 25 недвижими имота — ниви,
находящи се в землището на с. Три кладенци, общ. Враца, обл. Враца, с обща площ
от 262,309 дка. Същият бил сключен за срок от 4 стопански години, считано от
датата на подписването му, като арендаторът се задължил да заплаща на
арендодателя годишна рента в размер на 40 лв. на декар, превеждана авансово,
преди започване на стопанската година, най-късно до 1-ви октомври, за всяка
следваща стопанска година. Ответникът извършил арендното плащане за стопанската
2013-2014г. на 10.01.2014г. в пълен размер; за стопанската 2014-2015г.
плащането било извьршено на вноски, като на 18.11.2014г. била платена сумата от
6000 лв., на 11.12.2014г. — сумата от 4000 лв., а на 02.04.2015г. - 1441 лв.,
която сума включвала остатъка от рентното плащане за стопанската 2014-2015г. и
лихва за забава. Арендаторът не изпълнил обаче задължението си по договора за
плащане на арендната цена за стопанската 2015-2016г., като същият дължи сумата
в размер на 10 492,36 лв.
Сочи, че предмет на втория договор (от 26.06.2013г., с
нотариална заверка на подписите №101, том II, рег. № 2183 от 26.06.2013г. на
нотариус П.Ц.) са 3
недвижими имота — ниви, находящи се в землището на с. Три кладенци, общ. Враца,
обл. Враца, с обща площ от 9,450 дка. Договорът бил сключен за срок от 4
стопански години, считано от датата на подписването му, като арендаторът се
задължил да заплаща на арендодателя годишна рента в размер на 20 лв. на декар,
превеждана авансово, преди започнане на стопанската година, най-късно до 1-ви
октомври, за всяка следваща стопанска година. Твърди, че ответникът не е
изпълнил задължението си по договора за плащане на арендната цена за
стопанските: 2013-2014г., 2014-2015г. и 2015-2016г., като за всяка една от
посочените стопански години, арендаторът дължи сумата от 189 лв., или общо
сумата от 567 лв. за трите стопански години.
Ищецът поддържа, че предмет на третия договор, сключен между страните (от 26.06.2013г., с
нотариална заверка на подписите № 102, том II, рег. № 2184 от 2б.06.2013г. на нотариус П.Ц.) са 2 броя ливади с обща площ от
30,500 дка, находящи се в землището на с. Три кладенци, общ. Враца, обл. Враца.
Договорът бил сключен за срок от 4
стопански години, считано от датата на подписването му, като арендаторът се
задължил да заплаща на арендодателя годишна рента в размер на 20 лв. на декар,
превеждана авансово, преди започнане на стопанската година, най-късно до 1-ви
октомври, за всяка следваща стопанска година. Ответникът не изпълнил
задължението си по договора за плащане на арендната цена за стопанските
2013-2014г., 2014-2015г. и 2015-2016г., като за първата стопанска година
задължението ме у в размер на 610 лв., за втората — 610 лв. и за третата — 610
лв. или общо сумата от 1830 лв. за трите стопански години.
Ищецът твърди, че по посочените договори ответникът е изпълнил частично
задълженията си, като неизпълнената част е в размер на исковата сума от 12
889,36 лв. Моли съда да установи вземането така, както е предявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът С.Е.С. оспорва предявения иск като неоснователен
и недокан по отношение на част от сумите. Поддържа, че до есента на 2015 г.
плащанията били извършвани посредством преводи по банковата сметка на ищеца. В
проведеното открито съдебно заседание 26.04.2017 г. ответникът се отказа от
това си твърдение, като започва да поддържа становището, че никаква част от
процесните суми не е превеждана по банковата сметка на ищеца. Твърди, че през
месец октомври 2015 г. ищецът се намирал на територията на с. Три кладенци, за
да ремонтира имота си, и се договорил с ответника дължимите суми за стопанската
2015-2016 година по първия сключен договор (от
26.06.2013г., с нотариална заверка на подписите №100, том II, рег. №2182 от
26.06.2013г. на нотариус П.Ц.) в размер на 10 492,36 лв. да
му бъдат платени в брой. Така, в началото на м. октомври 2015 г., ответникът
предал на ищеца сумата от 4800 лв., а три дни по-късно му предал и сумата от
5000 лв. Втората сума била взета в заем от ответника, за да може да се разплати
с ищеца. За остатъка от дължимата сума по договора между страните била
постигната уговорка тя да бъде заплатена от ответника на лицето И.Х.В., към
което ищецът Ц.М.Г. имал парично задължение във връзка с извършен ремонт на
имота му. Така ответникът предал на лицето Вачев сумата от 550 лв. Ето защо С.С.
счита, че е изпълнил изцяло задължението си по този договор за стопанската
2015-2016 г. Ответникът твърди, че е погасил изцяло задължението си и по втория
процесен договор (от 26.06.2013г., с
нотариална заверка на подписите №101, том II, рег. № 2183 от 26.06.2013г. на
нотариус П.Ц.) за
стопанските години: 2013-2014г., 2014-2015г. и 2015-2016г. общ размер от 567
лв. Сочи, че в извършения превод на 02.04.2015 г. в размер от 1441 лв. е
включена и процесната сума по този договор. Ответникът заявява, че действително
претендираната сума от ищеца в размер на 1830 лв., дължима за стопанските
години 2013-2014г., 2014-2015г. и 2015-2016г. по третия договор, сключен между
страните (от 26.06.2013г., с нотариална заверка на подписите № 102, том II, рег. № 2184 от
2б.06.2013г. на нотариус П.Ц.) не е платена. Сочи, че искът е
основателен само до този размер. С отговора на исковата молба освен това прави
частично възражение за прихващане със сумата от 381,64 лв., която следва да
бъде приета като дължима от 1448,36 лв. по договора от 26.06.2013г., с
нотариална заверка на подписите №101, том II, рег. № 2183 от 26.06.2013г. на
нотариус П.Ц.. Твърди освен това, че процесните договори са прекратени едностранно
от ищеца, считано от 01.10.2016 г. В проведеното открито съдебно заседание,
проведено на 26.04.2017 г. обаче заявява отказ от така направеното възражение
за прихващане. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, прима за
установено следното от фактическа
страна:
С
определение № 651/31.03.2017 г., в което е обективиран изготвеният проект на
доклад по делото, като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните са отделени фактите, че между тях е налице валидно облигационно
отношение, възникнало въз основа на трите процесни договора за аренда на
земеделски земи, както и факта, че ответникът не е превеждал претендираните в
исковата молба суми в общ размер от 12 889,36 лв. по банковата сметка на
ищеца.
Възникналото
между страните облигационно отношение се установява и от приетите по делото три
договора за аренда на земеделска земя от 26.06.2013 г. /л. 10 – л. 18/.
Предмет на
първия договор (от 26.06.2013г., с нотариална
заверка на подписите №100, том II, рег. №2182 от 26.06.2013г. на нотариус П.Ц.) са 25 недвижими имота — ниви,
находящи се в землището на с. Три кладенци, общ. Враца, обл. Враца, с обща площ
от 262,309 дка. Същият е сключен за срок от 4 стопански години, считано от
датата на подписването му /чл. 2/, като арендаторът се задължил да заплаща на
арендодателя годишна рента в размер на 40 лв. на декар, превеждана авансово,
преди започване на стопанската година, най-късно до 1-ви октомври, за всяка
следваща стопанска година /чл. 5, ал. 1 и 2/.
Установява
се, че предмет на втория договор (от 26.06.2013г., с
нотариална заверка на подписите №101, том II, рег. № 2183 от 26.06.2013г. на
нотариус П.Ц.) са 3
недвижими имота — ниви, находящи се в землището на с. Три кладенци, общ. Враца,
обл. Враца, с обща площ от 9,450 дка. Договорът е сключен за срок от 4
стопански години, считано от датата на подписването му /чл. 2/, като
арендаторът се задължил да заплаща на арендодателя годишна рента в размер на 20
лв. на декар, превеждана авансово, преди започнане на стопанската година, най-късно
до 1-ви октомври, за всяка следваща стопанска година /чл. 5, ал. 1 и 2/.
Видно е от
третия приет договор за аренда (от 26.06.2013г., с
нотариална заверка на подписите № 102, том II, рег. № 2184 от 2б.06.2013г. на нотариус П.Ц.), че негов предмет са 2 броя ливади
с обща площ от 30,500 дка, находящи се в землището на с. Три кладенци, общ.
Враца, обл. Враца. Договорът е сключен за срок от 4 стопански години /чл. 2/,
считано от датата на подписването му, като арендаторът се задължил да заплаща
на арендодателя годишна рента в размер на 20 лв. на декар, превеждана авансово,
преди започнане на стопанската година, най-късно до 1-ви октомври, за всяка
следваща стопанска година /чл. 5, ал. 1 и 2/.
И в трите
процесни договора за аренда е уговорено плащането да бъде извършвано чрез
банков превод по посочената банкова сметка *** Ц.М.Г. /чл. 5, ал. 2 от
договорите/.
По делото са
приети и три броя разходни касови ордери /л. 93-94/, както следва: № 58/05.10.2015
г., № 59/08.10.2015 г. и № 60/14.10.2015 г., издадени от ответника в качеството
му на земеделски производител. Като основание за издаването на всеки един от
касовите ордери е посочено: по договор от
26.06.2013 г. за аренда за 2015-2016 г., като по отношение на касов ордер №
60/14.10.2015 г. в основанието е добавено, че се касае за частично плащане.
Установява
се още, че върху разходен касов ордер № 58/05.10.2015 г., касаещ сумата от 4800
лева, както и разходен касов ордер № 59/08.10.2015 г., касаещ сумата от 5000
лева, не е положен подпис за получател на сумата. Подпис за получил сумата е
положен единствено в разходен касов ордер № 60/14.10.2015 г., отнасящ се за
сумата от 550 лева, но видно от съдържателната част на документа, разходният
касов ордер е съставен и сумата е предоставена на лицето И.Х.В., като е
посочено, че е в полза на Ц.М.Г..
Прието по
делото е и копие от хронологичен регистър на ЗП С.Е.С. за периода от 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г. /л. 42/, в който са отбелязани данните от трите процесни
разходни касови ордери.
По делото е
прието и заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните /л. 55 - 63/. От същото се установява, че при издаването на разходните
касови ордери са допуснати неточности – единият от ордерите е издаден на името
на трето лице в полза на ищеца, а по отношение на останалите два – липсва
поставен подпис от ищеца на реквизита „получил сумата“. Сочи се, че процесните
ордери са документирани в счетоводните документи на ответника за стопанската
2015-2016 г. Експертът установява още, че трите разходни касови ордери, за
които се твърди, че са съставени през месец октомври 2015 г., са отразени в
Хронологичния регистър, воден при ответника, след последното записване от месец
декември 2015 г., с което е нарушено изискването на един от основните принципи
на счетоводната отчетност, а именно – хронологичен ред при отразяване на
стопанските операции. Отделно от това, вещото лице е констатирало, че след
извършена проверка в счетоводството на ответника, не се е установило наличието
на документ, съответстващ на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството,
а именно – разписка, ведомост, арендна книга или др., в които арендодателят с
подписа си да е удостоверил, че е получил сумите, отразени в РКО. Според
експертното заключение счетоводството на ЗП „С.Е.С.“ е водено в съответствие с
изискванията на ТЗ, но са налице неточности и пропуски при прилагането на
Закона за счетоводството и ЗДДФЛ. Посочено е, че при осчетоводяване на
процесните РКО е допуснато нарушение на основните принципи на счетоводната
отчетност за документална обоснованост, хронологичен ред на документиране и
логическа обвързаност на стопанските операции. Отчетено е още, че липсва
съгласуваност между документиране и осчетоводяване на съответната стопанска
операция. Отделно от това, ответникът не е изпълнил и предвиденото му
задължение по чл. 73, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ, тъй като не е подал справка за
физическото лице Ц.М.Г., че му е изплатен в брой доход, който превишава сумата
от 5000 лева. Съдът кредитира приетото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза, като счита същото за пълно, всеобхватно и компетентно изготвено.
Със
становище с вх. № 7631/06.06.2017 г. ищецът Ц.М.Г. е представил писмени
доказателств. Тъй като същите са представени след приключване на устните
състезание по делото /на 31.05.2017 г./ и не са приети по надлежния ред като
писмени доказателства, то съдът не следва да ги обсъжда.
При така приетото от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/
арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове.
За
основателността на предявения иск ищецът следва да докаже, че между страните е
налице валидно облигационно отношение, възникнало вследствие сключването на
процесните договори за аренда, като за ответника е възникнало задължение за
арендно плащане в претендирания размер.
При
доказване наличието на дълг, в тежест на ответника е да докаже положителния
факт на погасяване на дълга.
Безспорно
установени по делото са елементите от фактическия състав на иска,
подлежащи на доказване от ищеца. Спорно
между страните е дали е извършено плащане на процесните суми от страна на
ответника.
Общо
претендираната от ищеца сума е в размер на 12 889,36 лв., като същата е
сбор от суми по трите арендни договори за стопанската година 2013-2014 г. /799
лв. по договори с номера на вписванията 101/26.06.2013 г. и 102/26.06.2013 г./;
стопанската година 2014-2015 г. /799 лв. по договори с номера на вписванията 101/26.06.2013
г. и № 102/26.06.2013 г./ и за стопанската година 2015-2016 г. /11291,36 лв. по
договори с номера на вписванията 100/26.06.2013 г., 101/26.06.2013 г. и № 102/26.06.2013
г./.
Ответникът е
представил доказателства за заплащането на суми само за стопанската 2015-2016
г. Представените доказателства представляват разходни касови ордери, в които е
отразено, че са заплатени суми на обща стойност 10 350 лева, както и извлечение
от хронологичния му регистър за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., в
който са отразени ордерите. Разходните касови ордери и хронологичният регистър
по своето естество представляват частни свидетелстващи документи. Според чл.
180 ГПК, частни документи, подписани от лицата които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. Това е т.нар. “формална доказателствена сила” на подписаните както
частни, така и официални документи. За да се ползва документът с тази
доказателствена сила, няма изискване преди полагане на подписа си лицето да е
прочело текста на документа, както и да знае езика, на който същият е написан.
Без значение е също така дали подписът е положен преди, или след написване на
текста. В случая всички представени документи разполагат с формална
доказателствена сила, че подписите, положени за ответника в полето „главен
счетоводител“ и „броил сумата“, са поставени от представители на ЗП „С.Е.С.“,
както и че подписът, положен за „получил сумата“ по РКО № 60/14.10.2015 г. е
поставен от третото по делото лице И.Х.В.. И върху четирите документа не се
твърди да е поставен подпис от ищеца по делото Ц.М.Г..
Не така стои въпросът обаче с материалната
доказателствена сила. Частният свидетелстващ документ се ползва с материална
доказателствена сила, т.е. има доказателствено значение за стоящите вън от него
факти, до които се отнася удостоверителното изявление, само когато удостоверява неизгодни за издателя си факти.
Следователно само тогава той има доказателствена сила срещу него, иначе по
правило, издателят му няма удостоверителна компетентност. В противен случай
документът не се ползва с такава доказателствена сила, а съгласно чл. 180 ГПК е
само доказателство, че изявлението е направено от лицето, посочено като негов
автор (Решение № 1556/28.02.84 г., по гр.
д. № 977/84 г., на IV г.о.). В случая, доколкото представените документи
удостоверяват единствено изгодни за ответника факти, те не се ползват с материална
доказателствена сила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2 от Закона за счетоводството, предприятията осъществяват
счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ
на извършването им. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от същия закон, регистърът
е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от
първични и/или вторични счетоводни документи. От приетото извлечение от
хронологичния регистър на ответника за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015
г., безспорно се установи, че същият не е воден съгласно изискванията на Закона
за счетоводството, като отбелязването на процесните три РКО, издадени през
месец октомври 2015 г., е направено на последните три позиции от регистъра,
след последното записване от месец декември 2015 г., вместо по времето, когато
счетоводно се твърди да са извършени
тези операции /в този смисъл – заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
както и заявеното от вещото лице в съдебно заседание от 31.05.2017 г./. Ето
защо, освен вече изложеното по-горе относно липсата на материална
доказателствена сила на частните свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за
издателя си факти, съдът следва да отбележи още, че нарушението на законовото
изискване за хронологично водене на регистъра само по отношение на процесните
РКО, води до логичния извод, че същите са отразени впоследствие на последните
три позиции от регистъра с оглед доказване на извършено плащане в процеса.
Именно предвид опасността частният документ да бъде
антидатиран, законът в чл. 181 ГПК е установил понятието “достоверна дата”,
като това е не непременно датата на съставяне на документа, а тази, към която
документът вече със сигурност е съществувал и следователно е противопоставим на
трети лица. В случая, по отношение на извлечението от хронологичния регистър и
трите процесни РКО, това е датата на представянето на документите в открито
съдебно заседание на 26.04.2017 г.
Върху два от
процесните разходни касови ордери /№ 58/05.10.2015 г. за сумата от 4800 лв. и №
59/08.10.2015 г. за сумата от 5000 лв./ не е положен подпис за „получил
сумата“. Върху третия ордер /№ 60/14.10.2015 г. за сумата от 550 лв./ е положен
подпис за „получил сумата“ от третото по делото лице И.Х.В.. Съгласно
разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, изпълнението на задължението трябва да бъде
направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. В
противен случай то е действително, само ако кредиторът го е потвърдил или се е
възползвал от него. Няма данни по делото лицето Иван Вачев да е било овластено
по силата на закона или по силата на договор да приема изпълнение на
задължението на ответника С.Е.С. в полза на ищеца Ц.М.Г.. Изпълнението към
правен субект, различен от кредитора, извън хипотезите на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, по същество е равно на неизпълнение и не освобождава длъжника от отговорност
за задължението.
Несъответстваща
на данните по делото е направената от ответника констатация в представената
писмена защита, че ищецът не е оспорил представените РКО и хронологичен
регистър. Представителят на ищеца изрично е оспорил доказателствената стойност
на приетите писмени доказателства /л. 47 от делото/. Неоснователно е още и направеното
възражение в писмената защита на ответника С.С., че ищецът не е представил
доказателства за неизвършено плащане на сумите, поради което следва да се
приеме, че не е налице пълно и главно доказване на исковата претенция. Видно от
приетия доклад по делото, съдът е разпределил изрично доказателствената тежест,
като в тежест на ответника е било да установи положителния факт на извършеното
погасяване на задължението, а не е в тежест на ищеца да установява отрицателния
факт на неизвършено плащане на сумите. Ответникът не е представил
доказателства, ползващи се с материална доказателствена сила относно факта на
погасяване на задължението му, поради което следва да се приеме, че искът е
основателен.
По отношение
на размера, до който следва да се уважи исковата претенция, съдът намира
следното: в чл. 1 на всеки един от процесните арендни договори е посочена
общата площ на имотите, отдадени за ползване под аренда. В чл. 5, ал. 1 на
всеки от процесните договори е уговорена годишната цена на декар земеделска
земя, която арендаторът С.Е.С. следва да заплаща на арендодателя Ц.М.Г.. Изчислена
съобразно посочените разпоредби, се установява, че исковата претенция
съответства като размер на уговореното между страните по договорите. Падежът за
изпълнение на задължението за плащане от страна на ответника е настъпил на 01
октомври преди започването на всяка една от процесните три стопански години
/чл.5, ал. 2 от договорите/, поради което вземането е изискуемо.
С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан.
Същият следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяването на исковата молба до погасяване на
задължението.
По разноските:
С оглед
изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят направените
по делото разноски. Дължимата
държавна такса в исковото производство е в размер на 257,79 лв., до който
размер следва да бъде уважено искането на ищеца, като му се присъди и сумата от
900,00 лв. представляваща платено адвокатско възнаграждение.
С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014
г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски
в размер на 861,67 лв. /държавна такса и адвокатско възнаграждение/, като на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да я заплати на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 8,
ал. 1 ЗАЗ, че С.Е.С., с
ЕГН ********** дължи на Ц.М.Г., с ЕГН ********** сумата от 12 889,36 лв. - главница, дължима по: 1.
договор за аренда на земеделска земя от 26.06.2013г., с нотариална заверка на
рег. №2182 от 26.06.2013г. на нотариус П.Ц., с район на действие РС-Враца,
вписан в НК на РБ под № 583, вписан в Служба по вписванията дв. вх. рег. № 4650
от 27.06.2013г., акт №231, том 7 за стопанската 2015г. - 2016г.; 2. договор за
аренда на земеделска земя от 26.06.2013г., с нотариална заверка на подписите
рег. №2183 от 26.06.2013г. на Нотариус П.Ц., с район на действие РС-Враца,
вписан в НК на РБ под № 583, вписан в Служба по вписванията дв. вх. рег. №4651
от 27.06.2013г., акт №232, том 7 за стопанските години: 2013-2014г.,
2014-2015г. и 2015-2016г.; 3. договор за аренда на земеделска земя от
26.06.2013г., с нотариална заверка на подписите, рег. №2184 от 26.06.2013г. на
нотариус П.Ц., с район на действие РС-Враца, вписан в НК на РБ под № 583,
вписан в Служба по вписванията дв. вх. рег. № 4652 от 27.06.2013г., акт №233,
том 7 за стопанските години: 2013-
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК С.Е.С., с
ЕГН ********** да заплати на Ц.М.Г., с ЕГН ********** сумата от 1157,79 лв.,
представляваща направени
разноски в производството по гр.
дело № 546/2017 г. по описа на РС Враца, както и сумата от 861,67 лв., представляваща направени разноски в производството по
ч. гр. дело № 4247/2016 г. по описа на РС Враца.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: