РЕШЕНИЕ
№ 3735
гр. София, 03.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110213024 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на***, подадена чрез адв. В. А. - САК, срещу
наказателно постановлеие /НП/ № 18/23.09.2022 г., издадено от
изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно развитие
/АУЕР/, с което на основание чл. 64, ал. 1 от Закон за енергията от
възобновяеми източници /ЗЕВИ/ на ЕТ ****е наложена имуществена санкция,
в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ вр. чл. 4,
ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117 от 14.10.2011 г. за условията и реда за
издаване, прехвърляне, отмяна и признаване на гаранциите за произход на
енергията от възобновяеми източници /Наредбата/.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е
санкционираното юридическо лице, което в подадена чрез адв. В. А. – САК
жалба, релевира доводи за отмяната му. Сочи се, че същото е издадено, без да
е изяснена фактическата обстановка, тъй като не е обсъдено дали
електрическата енергия е била действително изкупена, по някой от
предвидените в закона начини. Излагат се доводи, че не е посочено, какво е
количеството произведена енергия за месец декември 2021 г. На следващо
място се навежда, че заявленията за издаване на гаранция са различни видове,
без това да е съобразено от наказващия орган.
1
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят – **, редовно призован, се представлява от адв. ***, с
представено пълномощно, който поддържа изложените в жалбата
съображения и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна – Изпълнителен директор на Агенция за устойчиво
енергийно развитие, редовно призован, се представлява от юрк. **, с
представено по делото пълномощно, който моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбоподател е ***, със седалище и адрес на управление област ***“,
представлявано от управителя ***. Дружеството било производител на
енергия от възобновяеми източници, с обща инсталирана мощност над 30 Кw.
Енергийният обект, в който се произвеждала енергията бил ФтЕЦ *** УПИ
VI-102, кв. 18, ПИ 0090009 и ПИ 009036, с обща инсталирана мощност 0,1128
Мw.
За всеки месец, в качеството си на производител на енергия,
дружеството имало задължение да подаде заявление за издаване и
прехвърляне на гаранции за произход на енергия, в срок, един календарен
месец след месеца, в който енергията е произведена. За месец декември 2021
г., произведената от енергийния обект електрическа енергия от
възообновяеми източници била в размер на 4.2575 Мw, а дружеството подало
на 09.07.2022 г. заявление в АУЕР с вх. № 01-14214, с данни за месец
декември 2021 г.
При тази хронология на 25.08.2022 г., свидетелят С. К., на длъжност
„главен експерт“ в отдел „Контрол по възобновяеми източници на енергия“,
дирекция „Контрол и Информация“, в присъствието на двама свидетели и
представител на дружеството, съставил Акт за установяване на
административно нарушение № 455/25.08.2022 г., в който било прието за
установено, че на 01.02.2022 г., в ****, като не е подал заявление за издаване
и прехвърляне на гаранция за произход за енергия, произведена през месец
декември 2021 г., не по – късно от 31.01.2022 г., е нарушил чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ
вр. чл. 4, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Актът бил връчен, непосредствено след
съставянето му на представител на дружеството, който го приел без
възражения, такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН.
При идентично описание на нарушението и правна квалификация,
изпълнителният директор на АУЕР, издал оспореното наказателно
постановление № 18/23.09.2022 г., с което на основание чл. 64, ал. 1 ЗЕВИ на
2
*** била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля С. К., заявление за издаване и
прехвърляне на гаранции – xml формат, приложение към заявление за
издаване и прехвърляне на гаранция с вх. № БГ-01-761, протокол от
31.12.2021 г., фактура № 183/24.06.2022 г., платежно нареждане, Заповед №
РД-04-172/01.04.2022 г.,
Съдът кредитира показанията на свидетеля К., които са логични и
достоверни и разясняват, дата и място на извършване на нарушението. В
хронологична последователност, свидетелят разяснява основанието, въз
основа на което производителите на енергия са длъжни да подават заявления
за издаване на гаранции, както и разликата между различните видове
заявления.
Опора в заявеното на свидетеля се открива и в приобщените към делото
писмени доказателства - приложение към заявление за издаване и
прехвърляне на гаранция с вх. № БГ-01-761, протокол от 31.12.2021 г.,
фактура № 183/24.06.2022 г., платежно нареждане, видно от които се
установява количеството произведена енергия от стопанисвания от
дружеството обект, както и датата, на която реално е подадено заявлението за
издаване на гаранция.
Приложената по делото заповед, удостоверява материалната и
териториална компетентност на контролния орган.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.
Двата основни за настоящото производство акта, са изготвени от
компетентни органи, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 3 ЗЕВИ и Заповед № РД-04-
172/01.04.2022 г., касаещи компетентността на актосъставителя, както и чл.
69, ал. 2, т. 3 ЗЕВИ, относно компетентността на изпълнителния директор на
АУЕР .
Контролните органи са действали, в предвидените в чл. 34 ЗАНН
3
срокове, при съблюдаване на правилата на чл. 40 ЗАНН, като е гарантирано в
максимална степен правото на защита на жалбоподателя.
При изготвянето им са спазени изискванията за форма и съдържание,
като са налице основните реквизити, уредени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Описанието на нарушението е в достатъчна степен ясно, подробно, като са
изведени всички съставомерни елементи. Конкретно са посочени дата и място
на извършване на нарушението, както и от къде произлиза задължението на
дружеството за подаване на заявление за издаване и прехвърляне на гаранция
за произход на енергия.
Във връзка с възраженията на жалбоподателя следва да се отбележи на
първо място, че не се споделят доводите относно съдържанието на АУАН и
НП. Съдът намери, че както в АУАН, така и в НП, са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението, всички съставомерни признаци от
състава му, както и са описани обстоятелствата по извършването му с
необходимата яснота, която позволява на жалбоподателя да разбере за какво
именно нарушение е ангажирана отговорността му. Дали произведената
енергия е била изкупена, както и дали произведеното количество енергия е
по-малко от това, за което може да бъде издадена гаранция за произход,
касаят основателността на повдигнатото административнонаказателно
обвинение, но не представляват съставомерни признаци от състава на
нарушението, поради което непосочването им в АУАН и НП не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила.
Не е налице и порок свързан с непосочването в АУАН и НП вида на
заявлението, който е следвало да подаде търговецът или несъответствие
относно това обстоятелство между посоченото в АУАН и НП. Съгласно чл. 4,
ал. 1 от Наредбата гаранции за произход на произведената енергия от
възобновяеми източници се издават въз основа на заявление от
производителя. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата предвижда, че
гаранциите за произход се прехвърлят на изкупилия електрическата енергия
обществен доставчик или краен снабдител в указаните в същата разпоредба
срокове, като нормата на чл. 9, ал. 3 от Наредбата урежда възможност
прехвърлянето на гаранция за произход да бъде заявено в заявлението по чл.
4, ал. 3 от Наредбата едновременно със заявеното издаване на гаранции за
произход. Така производителят на електрическа енергия от възобновяеми
източници може да подаде заявление за издаване на гаранции за произход
или за издаването и прехвърлянето им на изкупилия енергията, като
сроковете за подаване на заявленията са едни и същи – предвидените в чл. 4,
ал. 3 от Наредбата. В случая в АУАН и НП ясно е посочено, че
жалбоподателят е следвало да подаде в срок до 31.05.2022 г. в АУЕР
заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход за
4
произведената пред декември 2021 г. енергия. В наказателното постановление
също е посочено, че „дружеството е имало задължение да подаде пред АУЕР
заявление за издаване и прехвърляне на гаранции за произход на енергията,
произведена за месец декември 20221 г.“. Допълнително посоченото в
наказателното постановление, че дружеството не е изпълнило задължението
си да подаде в законоустановения срок заявление за издаване/издаване и
прехвърляне/ на гаранции за произход не води до неяснота по отношение на
това какво по вид заявление е следвало да подаде жалбоподателят, а
съставлява изброяване на двата вида заявления, измежду които
производителят на енергия може да избира, но при всички случаи следва да
подаде пред АУЕР в срок до един календарен месец след месеца, в който
енергията е произведена, като несъмнено и двете следва да включват
заявление за издаване на гаранция.
При липса на допуснати съществени процесуални нарушение, съдът
следва да разгледа спора по същество.
Съгласно чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ за изкупената електрическа енергия по чл.
31, ал. 5, т. 1 производителите заявяват издаване на гаранции за произход и ги
прехвърлят на обществения доставчик, съответно на крайния снабдител.
Сроковете за подаване на заявлението са предвидени в чл. 4, ал. 3 от
Наредбата - десет календарни месеца след месеца, в който енергията е
произведена - от производителите по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от
възобновяеми източници или един календарен месец след месеца, в който
енергията е произведена - от производители извън тези по т. 1.
От събрания доказателствен материал, безспорно бе доказано, че ***не
е подал заявление за издаване на гаранции за произход или за издаването и
прехвърлянето им на изкупилия енергията, произведена през месец декември
2021 г., в срок до 31.01.2022 г.
Субект на нарушението е дружеството ***“, в качеството си на
производител на електрическа енергия от възобновяем източник, с обща
инсталирана мощност над 30 и до 200 Kw, съгласно чл. 24, т. 2 ЗЕВИ.
За месец декември 2021 г., произведеното количество енергия от
възобновяеми източници е в размер на 4,2575 Мwh, а съгласно чл. 34, ал. 1
ЗЕВИ гаранция за произход се издава на производител за произведено
стандартно количество енергия от 1 MWh. От което еднозначно следва, че
срокът за подаване на заявлението, касаещо данните за месец декември 2021
г., е бил до 31.01.2022 г. Нарушението е извършено чрез бездействие на
датата, последваща изтичането на законовия срок, както е приел и АНО –
01.02.2022 г. Подаването на заявление, след повече от 5 месеца, не променя
обстоятелствата по фактите или правната квалификация на нарушението.
5
Касае се за нарушение, извършено от едноличен търговец, чиято
отговорност е безвиновна и се ангажира за неизпълнение на задължения към
държавата или общината при осъществяване на дейността му, поради което
не е необходимо да се изследва наличието на виновно поведение.
Ето защо съдът прие, че жалбоподателят е осъществил състава на
нарушение по чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ вр. чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредбата.
Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЕВИ за нарушения на производител на
електрическа енергия от възобновяем източник, който не изпълни
задължението си по чл. 34, ал. 8 ЗЕВИ, се налага глоба от 300 до 3000 лв. или
имуществена санкция в размер от 500 до 10 000 лв. Наказващият орган е
определил санкцията в нейния минимален размер, който е съответстващ на
осъщественото нарушение.
Съдът намира, че процесният случай не би могъл да се квалифицира
като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото не се отличава с по
– ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия
вид. Касае е за неспазване на конкретно определен срок, в който дружеството
е било длъжно да организира дейността си, така че да предаде надлежно
данните, касаещи произведената от него енергия, до компетентните органи, в
предвидения за това момент.
По делото не е претендирано присъждането на разноски, поради което и
съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 18/23.09.2022 г.,
издадено от изпълнителния директор на Агенция за устойчиво енергийно
развитие /АУЕР/, с което на основание чл. 64, ал. 1 от Закон за енергията от
възобновяеми източници на *** е наложена имуществена санкция, в размер
на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 34, ал. 8 от Закон за енергията от
възобновяеми източници вр. чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № РД-16-1117 от
14.10.2011 г. за условията и реда за издаване, прехвърляне, отмяна и
признаване на гаранциите за произход на енергията от възобновяеми
източници.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от
6
страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и
по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7