Р Е Ш Е Н И Е
Номер 07.02.2020 година Град
А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.кият Районен съд 4-ти
наказателен
състав
На 22.01 /двадесет и втори Януари/ 2020г
В
публично заседание в следния състав:
Председател: Мария Дучева
Секретар: Яна Петкова
Прокурор ……………………….
като разгледа докладваното от съдия Дучева
Административно-наказателно
дело № 356 по описа
за 2019 година,
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на ЗКПУ“
М.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с.М., Община А., ***, представлявана
от Председателя М.С.П. , против НП № КГ-2261/
03.10.2019г. на Председател на ДАМТН. Със същото е ангажирана административно- наказателната
отговорност на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл.47, ал.2, вр.чл.47, ал.1, т.1 ЗЕВИ, като му е наложено
административно наказание „глоба”, в размер 50 000 лв. Релевирани в жалбата
са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Поддържаното в
жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата
си въззивникът счита, че НП следва
да бъде отменено,
сочи нарушения на материалния и процесуален закон при издаване на
НП /без да конкретизира точно какви/. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил фактически
състава на цитираното нарушение. Релевират се
съображения за пороци на процедурата по вземане на пробите.
В с. з. въззивникът- редовно призован, явява се лично представляващия –М.С.П. и упълномощения адв.К.. В о.с.з. адв.К. поддържа жалбата и представя нови доказателства в подкрепа на тезата си.
Въззивамета страна,
редовно призована, не се явява в съдебно заседание , не изразява становище по жалбата
и НП.
Районна прокуратура-А., редовно призован по реда на надзора за законност на адм.актове, не изпраща представител.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
При извършена проверка на 18.04.2019 r. в обект — бензиностанция, управляван от „ЗЕМЕДЕЛСКА KOOПEPAЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ ,,М.", c EИK ***, със седалище и aдpec на управление: с. М., общ. А., обл. Бургас, ***, представлявано от М.С.П., ,от бензиноколонка № 1, е взета проба от предлаганото течно гориво — гориво за дизелови двигатели с протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Бс-039/18.04.2019 г. При проверката е установено, че последната доставка на горивото е в количество 5 015 L no нареждане за експедиция № 2830/27.03.2019 r. с Декларация за съответствие № 91/04.03.2019 r. издадена от „Лукойл Нефтохим Бургас" АД, за партида № 91/276СН, в количество 4100 тона. Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка № 1 е 4 585,73 L.
След изпитване на контролна проба в стационарна акредитирана лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ — ДАМТН, гр. С., ж.к. „***", кв. „***", ***, Сертификат за акредитация на БСА рег. № 35 ЛИ/26.11.2018 г., валиден до 30.09.2020 r., е издаден Протокол от изпитване № С-0164/19.04.2019 r. Ha основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво № KП-0234-Б/19.04.2019 r., съгласно който полученият резултат за съдържание на биогориво в течно гориво се отклонява от допустимата гранична стойност както следва:
Полученият резултат за показател "Съдържание на метилови естери на мастни киселини (FAME)" e под 0,05 %, при норма минимум 6% обемни, в съответствие с изискванията на ЗЕВИ. Критериите на БДС EN ISO 4259 "Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване", не могат да бъдат приложени, поради липса на точна стойност в протокола oт изпитване / резултатът е под обхвата на стандарта/. Пo този показател, продуктът не съответства на изискването за съдържание на биогориво в течно гориво.
Протоколът от изпитване и констативния протокол са изпратени на основание чл.22, ал.8 от НИКТГУРНТК на КООПЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „М.", с писмо с изх. № 84-01-313/22.04.2019 r. и известие за доставяне от 13.05.2019r.
C писмо-покана, изх. № 84-00-84/21.05.2019r., получена с обратна разписка на 03.06.2019г., управителят на ЗКПУ-с.М. e поканен да се яви за съставяне и връчване на акт за установяване на административню нарушение (АУАН). АУАН е надлежно връчен на управителя на дружеството - М.С.П. на 13.06.2019г. видно от положения подпис и разписка.
B тридневния срок по чл.44 ,ал.2 ЗАНН е постъпило възражение вх. № 84-02-26-1/18.06.2019 r от дружеството срещу (АУАН) № А-505 / 13.06.2019 г.
Мотивите в жалбата са обсъдени от АНО и на 03.10.2019 г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от административно
наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните писмени доказателства- акт за
установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по
делото - показанията на свид. К. Д. и Б. С.. Съдебният състав даде
вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които
дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват
противоречия между тях и др. доказателствени
източници. Същите са пряко относими към фактическото
деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха
основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.
От правна страна:
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:
Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.
Безспорно по делото се установява от показанията
на свидетелите Г.Ч. ,П.В. и Д. Д., че е била извършена проверка на бензиноколонка, разположена на територията на Стопанския
двор на с.М., който е стопанисван от ЗКПУ -с„М.“. По време на проверката е била
взета проба от дизеловото гориво, което е било заредено в колонката. От изготвена
експертиза от оторизирана лаборатория се установява, че в изпробваното течно гориво
съдържанието на биогориво се отклонява от допустимата
гранична стойност (6%), поради което не отговаря на изискванията за съдържание на
биодизел в гориво за дизелови двигатели. От показанията
на свидетеля Д. Д. и К. Т., се установява, че процесното
гориво се използва единствено за нуждите на техниката на дружеството-жалбоподател
за придвижването й до обработваните от тях площи. Показанията на свидетеля Д. се
потвърждават от представеният по делото списък на наличната тежка техника на
дружеството.
Свид.Т., който е осъществил он-лайн връзка между бензиноколонката и НАП, разясни механизма, по който се
отчита горивото, което преминава през колонката. От неговите показания става
ясно, че от НАП служебно е даден код „резерв 2“, който по съглашение между този
тип дружества и приходната администрация служи само за отчитане на количеството
преминало през колонката гориво с цел да бъде освободено от акциз, а не с цел
да бъде отчетено като продажба.
По делото беше допусната и изготвена по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза, е видно, че „не се констатира наличие на продажба на гориво на
други клиенти извън кооперацията. Отчетените по фискалния бон количества се
отразяват по лимитни карти за всяко превозно средство, като при зареждане се
издава фискален бон и отчетеното гориво, отговаря на закупеното. “
При така
установеното по делото съдът намира, че неправилно АНО е достигнал до извода, че
процесното гориво е било предлагано на пазара от жалбоподателя.
Следователно след като дружеството- жалбоподател не е предлагал на пазара процесното гориво, неправилно спрямо него е била приложена санкционната
разпоредба на чл. 67, ал. 2 ЗЕВИ.
В чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) №
765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на
изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара
на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август
2008 г.) е дадена дефиниция на понятието "предоставяне на пазара", което
означава всяка доставка на продукт за дистрибуция,
потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност,
срещу заплащане или безплатно. От събраните доказателства по делото се установява,
че процесното гориво е било предназначено за зареждане
на собствена на жалбоподателя извънпътна техника, а не
за доставяне за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в
процеса на търговска дейност, т. е. горивото не е било предназначено за други лица,
а единствено за задоволяване на нуждите на дейността на жалбоподателя във
връзка с дейността му.
Свид. Д. Д., който доставя дизеловото гориво на Кооперацията не отрича, че то е
с по-нисък процент на биокомпонент. Но следва да се
има предвид,че за дизеловото гориво за извънпътна техника
никъде няма изискване да се съдържа биокомпонент, както
е при дизеловото гориво, предназначено за зареждане на моторни превозни средства.
Ето защо след като съдът достигна до извод, че бензиноколонката
се използва единствено за зареждане на земеделската техника на жалбоподателя , не
е било задължително съгласно нормативните изисквания съдържащото се в нея дизелово
гориво да съдържа биодизел минимум 6 % обемни, каквито
са изискванията на чл. 47, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ. В хода на процеса не се събраха доказателства,
които категорично да установяват, че с горивото са били зареждани МПС с дизелови
двигатели.
За пълнота на изложението съдът държи да
отбележи, че в процеса на събиране на доказателствата се установи нарушение на
чл.18, ал.2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията,
реда и начина за техния контрол (Приета с ПМС № 156 от 15.07.2003 г.). Съгласно
посочената разпоредба „преди вземането на пробата съдовете за еднократна употреба
се промиват със съответното гориво“.
Предварително запознати с възражението на жалбоподателя, свид.Ч. и В. многократно акцентираха по време на разпита си
, че е спазена процедурата по пробовземането и
описват каква би трябвало да бъде тя по принцип.Техните показания съда прецени
да не кредитира с доверие, т.к. са в служебни отношения с АНО и пряко
заинтересовани от изхода на спора. Нещо повече – техните показания са в
противоречие с показанията на свид. Д., който не е
пряко заинтересован от изхода на спора. Последния случайно е присъствал на
проверката и без да е наясно с показанията на контролните органи описа техните
действия, на които е станал свидетел. Според свид.Д.
„Изкараха кутиите от тази кутия и преди да започнат да наливат в тях в една пластмасова
бутилка от „кока кола“ литър и половина с отрязано гърло изсипаха част от горивото
от колонката и с един парцел господина хвана една пластмасова тръба, които са за
водата, вкара я в ламаринената кутия и започна да ги пълни. Така напълни тези кутии.
Сложиха им отгоре капачка /пластмасова/ като вид, не мога да я определя и върнаха
бутилките в този отворен пластмасов сандък.“ Следователно от показанията на свид.Д. става ясно, че процедурата по вземане на пробите не
е изпълнена така , както Наредбата предписва, а именно – еднократните метални
съдове не са били промити с част от горивото. Целта да се извърши продписаното промиване с горивото, от което е пробата, е да
се премахнат всякакви възможни вещества от съда, като по този начин се избегне
замърсяване и компрометиране на пробата.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са нарушени
разпоредбите на Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията,
реда и начина за техния контрол /НИКТГУРНТК/, както и правилата по БДС EN ISO
4259, към който препраща чл.17 НИКТГУРНТК, поради което и вмененото на жалбоподателя
нарушение от административнонаказващия орган не е безспорно
установено, издаденото наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно
и като такова следва да бъде отменено.
Водим от изложеното
и на основание чл.63, ал.1 от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № КГ-2261/ 03.10.2019г. на Председател на ДАМТН, с което на ЗКПУ“ М.“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с.М., Община А., ***, представлявана от Председателя М.С.П., за нарушение по чл.47, ал.2, вр.чл.47, ал.1, т.1 ЗЕВИ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер 50 000 лв
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Районен
съдия: