№ 19686
гр. С., 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110125813 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. В. С., ЕГН ********** срещу „А.Т.Е.Г.“ АД,
ЕИК ********, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК, евентуално чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.6 от Договор за
потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791 от 28.09.2020 г., сключен между страните,
както и на т. 9 от Анекс към Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791 по
транш с пореден № 297612 от 14.06.2021 г., в който е уговорен размер на неустойката
(съгласно молба уточнение от 16.08.2024 г.).
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит №
293791, съгласно който получила заемна сума в размер на 600 лв., при фиксиран лихвен
процент – 40,54 % и ГПР – 49 %. Сочи, че съгласно чл. 6.1 – чл. 6.6 от договора се е
задължила да осигури гарант – две физически лица, които следва да отговарят на условията
по договора или банкова гаранция в полза на ответника, като при неизпълнение на това
задължение заемателят дължи неустойка в размер на 422,28 лв. – съгласно чл. 6.6 и т. 9 от
Анекс към Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791 по транш с пореден №
297612 от 14.06.2021 г., която се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по
кредита съобразно уговорения погасителен план. Счита, че клаузата за неустойка по чл. 6.6
от договора и клаузата по т. 9 от анекса към договора, в който е уговорен размерът на
неустойката, противоречат на императивни правни норми, тъй като при сключване на
договора не са спазени чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Счита още, че
уговорената в договора клауза за неустойка е нищожна като накърняваща добрите нрави,
1
тъй като е уговорена за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с
претърпени от ответника вреди и поради това намира, че неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване на кредитодателя. Излага доводи, че с
процесната клауза за неустойка кредиторът не е изпълнил задължението си преди
сключването на договора за кредит да направи оценка за кредитоспособността на
потребителя, в отклонение на чл. 16 ЗПК. Счита, че процесната неустойка води до скрито
оскъпяване на кредита, тъй като по същество е добавка към възнаградителната лихва. По
тези съображения моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове. Излага твърдения, че на 14.06.2021 г. между страните е сключен Анекс
към Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791 по транш с пореден № 297612,
по силата на който е предоставил на ищцата заем в размер на 600 лв. Твърди, че преди
сключването на съглашението на ищцата е предоставена информация под формата на
стандартен европейски формуляр и тя се е съгласила с така уговорената неустойка. Оспорва
да е налице нищожност на оспорените неустоечни клаузи, като поддържа, че в ГПР са
включени всички разходи към момента на сключването на договора, а уговорената
неустойка е във връзка с неизпълнение на договора и същата на основание чл. 19, ал. 3 ЗПК
не подлежи на включване в ГПР. Счита, че неустойката за непредоставяне на обезпечение по
кредита и нейният размер съответстват на обезпечителната и обезщетителната функции на
неустойката, доколкото кредиторът предоставя високорисков паричен заем в условията на
бързо одобрение, без да изисква поръчител, без допълнителни обезпечения и без сключена
застраховка. Сочи, че клаузите са точно и ясно формулирани, уговорени са индивидуално и
не създават неравнопоставеност между страните. Моли за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия препис от Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791 от
28.09.2020 г., ведно със Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 ЗПК и Общи условия на
„А.Т.Е.Г.“ АД – гр. С., приложими към договори за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ се
установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който ответникът „А.Т.Е.Г.“ АД е предоставил на ищцата потребителски кредит под
формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит съгласно спецификацията за
кредитните продукти на ответника, при ГЛП – 41 % и ГПР – 49,64 %. Срокът на действие на
договора е една година от влизането му в сила с клауза за многократно автоматично
продължаване с по още една година до настъпване на общо пет години от влизане в сила на
договора. В рамките на срока на договора за потребителски кредит кредитополучателят
може многократно да усвоява суми по кредита („траншове по кредита“) до максимално
разрешения лимит, като необходимо условие за усвояване на следващ транш по кредита е
2
кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен
транш по кредита. Условията на погасяване на всеки транш се уговарят с анекс към
договора. Уговорената цел на кредита е за лични нужди на потребителя.
В чл. 6.1 от процесния договор за кредит е предвидено, че в срок до края на
следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят
е длъжен да предостави на кредитодателя следните обезпечения по кредита: банкова
гаранция или поръчителство на две физически лица. В чл. 6.2.2 от договора се съдържат
изискванията на кредитора към банковата гаранция – да бъде в размер на сбора на
дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след
крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. В чл. 6.3 се съдържат
изискванията към всеки един от двамата поръчители – да имат нетен размер на
осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20-годишна възраст; да
работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и
осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг договор за кредит,
включително и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две
години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако имат –
кредитната история на поръчителя в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по -
лош от „редовен“. В клаузата е предвидено още, че по своя преценка кредитодателят може
да откаже да приеме предложените му поръчители, както и да изиска осигуряването на
повече от двама поръчители.
В чл. 6.6 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечението в срок, кредитополучателят дължи на кредитодателя
неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на неустойката
е изрично посочен в погасителния план към съответния транш по кредита. Уговорено е
неустойката да се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със съответната
погасителна вноска, както и че неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е
бил без осигурено обезпечение.
По делото е приет Анекс към Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ №
293791 по транш с пореден № 297612 от 14.06.2021 г., с който кредитодателят е предоставил
на кредитополучателя нов транш по кредита при следните параметри: сума по транша – 600
лв., срок за погасяване на кредита – 6 месеца, размер на погасителната вноска – 112,29 лв.,
брой погасителни вноски – 6, лихва за ползване на кредита по новия транш – 73,74 лв., ГПР
по новия транш – 49,64 %, а в т. 9 е уговорен размер на неустойката в случай на
непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 6.6 от договора за кредит: 2,35 лв. средно на
ден или 422,28 лв. за целия срок на погасяване на транша по кредита.
По делото е приложен погасителен план към Договор за потребителски кредит с
номер на транш по кредита № 297612 с параметри на транша - 600 лв., срок на транша – до
11.12.2021 г., като е уговорено връщане на сумата на 6 месечни погасителни вноски с падеж
от 14.07.2021 г. до 11.12.2021 г., с размер на вноската 112,29 лв., в случай на непредоставяне
на обезпечение е дължима и допълнително месечна вноска в размер на 70,38 лв., с което
3
размерът на месечната вноска се увеличава до 182,67 лв. Така общата сума, дължима по
договора е в размер на 1096,02 лв. (главница – 600 лв., договорна лихва – 73,74 лв. и
неустойка за непредоставяне на обезпечение - 422,28 лв.).
По делото е приета Разписка за получаване в брой на сума по заема съгласно Договор
за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791, от която се установява, че на 14.06.2021 г.
ищцата Л. В. С. е получила от ответника „А.Т.Е.Г.“ АД сумата от 600 лв. – транш по кредит
с пореден № 297612 съгласно подписан между страните Договор за потребителски кредит
„ГЕТ КЕШ“ № 293791.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са главен установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9
и т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК и евентуален установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6.6 от Договор за потребителски кредит „ГЕТ
КЕШ“ № 293791 от 28.09.2020 г., сключен между страните, както и на т. 9 от Анекс към
Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791 по транш с пореден № 297612 от
14.06.2021 г., в който е уговорен размер на неустойката.
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже
сключването на процесния договор за потребителски кредит и анекс към него с посоченото в
исковата молба съдържание на оспорените клаузи, както и че същите противоречат на закона
(чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК) или накърняват добрите нрави, което
обуславя нищожността на клаузите.
В тежест на ответника е да докаже, че оспорените клаузи от договора и анекса към
него са уговорени индивидуално.
Съдът приема, че когато искът е за прогласяване недействителност на сделка или на
отделна клауза от нея, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от
едно от законовите основания за недействителност, е длъжен да съобрази, че е сезиран с
множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество
основания за прогласяване недействителността на сделката. Независимо от поредността и
съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност.
Ако сделката и/или клауза от нея са недействителни на едно основание, предвидено в закона,
е безпредметно прогласяването на тяхната недействителност на друго основание. Съдът е
длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца
порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие на закона
или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за каузалните
сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или
липса на форма (така решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС,
III г. о.).
С оглед заявените с исковата молба основания за нищожност на процесните клаузи,
съдът приема, че следва първо да разгледа иска на заявеното главно основание – нищожност
4
поради нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 11 ЗПК.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята
правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената
форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на цитираната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В случая са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9, 11 и 12 и 20
ЗПК (виж чл. 22 от закона). Доколкото е бил договорен фиксиран лихвен процент на
годишна основа, не е необходимо посочването на методика за изчисляване на референтен
лихвен процент. Отделно от това в случая нито се твърди, нито се установява, че е
уговорено прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план,
който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датата на плащане на
погасителните вноски, както и разпределение на вноските между различните неизплатени
суми – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, договорът съдържа и предупреждение за последиците за
потребителя при просрочие на вноските, както и наличието на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихва, с което
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Доказано е също така по делото, че Л. В.
С. е получила своевременно преддоговорната информация във формата на стандартен
европейски формуляр, както и сумата от 600 лв. на 14.06.2021 г. – главница по транш с
пореден № 297612 от същата дата.
Същевременно настоящият съдебен състав приема, че не е спазено изискването на чл.
5
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор „неустойка“ е разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който
съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент
плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл.
19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за
потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси.
В настоящата хипотеза е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от
предоставянето на едно от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят се е
съгласил да заплаща неустойка в размер на 422,28 лв. и този разход е предварително
известен на кредитодателя. С уговорената в чл. 6.6 от договора за кредит неустоечна клауза
се цели единствено осигуряване на допълнително възнаграждение за предоставяне на
заемната сума. Този извод на първо място следва от специфичността и краткия срок за
изпълнение задължението, по отношение на което е уговорена неустойката - осигуряването
на поемане на поръчителство за връщане на заема от две лица, отговарящи на определени
условия на следващия ден от сключване на договора или банкова гаранция, които
изисквания правят задължението за предоставяне на обезпечение изключително трудно
изпълнимо. Еднодневният срок за предоставяне на обезпеченията е прекомерно кратък и
това създава значително затруднение за потребителя, както за предоставяне на обезпечение
чрез поръчители, тъй като същите следва да са двама и всеки от тях да отговаря на критерии,
чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред кредитора чрез предоставяне на
официални документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за учредяването на
която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна институция. По
този начин кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. Още повече,
ако заемодателят действително е имал намерение да получи обезпечение от такъв тип, той е
можел да постави сключването на договора за заем и предоставяне на заемните средства под
условие от предварителното поемане на поръчителство от две лица, отговарящи на
посочените изисквания, каквато възможност той има съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД.
В подкрепа на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на
6
възникване на задължението за неустойка, то ще бъде заплащано заедно със съответната
погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора/анекс погасителен план.
Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за
предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне.
Следва да се посочи, че уговорената алтернатива за обезпечение - банкова гаранция, в
размер на всички дължими по договора суми, е житейски немислима при сключването на
договор за потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се
възползва от средствата, нужни за издаването на банковата гаранция.
С разглежданите неустоечни клаузи се уговоря по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия – чл. 19 ЗПК. Задължението за обезпечаване на кредита
е допълнително и реално не се отразява върху необходимостта от връщането на кредита
съобразно договореното между страните. Функцията му е да даде допълнителна сигурност
на кредитора, като предостави възможност да иска изпълнение от няколко лица, независимо
дали това е поръчител или банка, предоставила гаранция. И в двата случая задължението на
кредитополучателя да върне предоставената сума не се променя, поради което и от самото
непредоставяне на обезпечение не настъпват вреди за кредитора. От систематичното
тълкуване на клаузата на чл. 6.6 от договора с останалите клаузи от същия може да се
направи несъмнен извод, че предвидената неустойка не преследва нито една от присъщите
на неустойката функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, а точно обратното –
както се посочи, представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на
кредитодателя за ползването на предоставения от него финансов ресурс. От начина на
сключване на договора и начина, по който е уреден режимът на издължаване на
„неустойката“, е видно, че същественото за кредиторовия интерес в случая е не точното
изпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, което неустойката гарантира,
а получаването на стойността на неустойката като скрита добавка към възнаградителната
лихва. Високите изисквания, на които следва да отговаря обезпечението, както и
предварителното разсрочване на задължението за неустойка – на месец, заедно с
погасителната вноска, сочат, че същата не е уговорена да обезпечи изпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение, тъй като изначално е предпоставена
невъзможността за неговото изпълнение в този срок и при тези условия. Това не се променя
от факта, че неустойката спира да се начислява при предоставяне на обезпечение макар и
след срока, тъй като във всички случаи за длъжника ще възникне задължение за неустойка, а
същият ще може да влияе само на размера й. В този случай, обаче, вече
начислената неустойка не би имала обезщетителна функция, тъй като обезпечение ще бъде
представено и то ще обезпечи цялото евентуално неизпълнение, макар и в един по-късен
момент. Дължимостта на пълния размер на неустойката също не обезпечава кредитора, тъй
като за него кредитният риск ще остане, но ще възникне допълнително вземане. Възможно е
длъжникът да изпълни паричните си задължения по връщане на заетата сума и
възнаградителната лихва, макар и без да е предоставил обезпечение по кредита, но въпреки
това ще дължи неустойка. В този случай без реални вреди за кредитора същият би се
обогатил със сумата за неустойка. Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че
7
неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение е санкционирано с
неустойка, чийто размер надхвърля 50 % от сумата по транша. Касае се за вземане, което ако
беше включено в размера на годишния процент на разходите той при всяко положение би
надхвърлил законоустановения размер от 50 %.
Освен това, с въведеното задължение на кредитополучателя да обезпечи своите
задължения по договора за кредит се цели да се обезщетят вредите от
неплатежоспособността на длъжника, което е в противоречие с чл. 16 ЗПК – уговорената
неустойка за непредоставяне на обезпечение прехвърля върху кредитополучателя тежестта
от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси, комисиони и други
плащания съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Въведеното задължение на кредитополучателя
за осигуряване на обезпечение цели да се заобиколи забраната на чл. 143, ал. 2, т. 3 ЗЗП,
защото от задължението за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил
предварителна проверка за възможностите за изпълнение от потенциалния си клиент, а
вместо това е прехвърлили изцяло в тежест на последния последиците от неизпълнението на
това свое задължение и това води до допълнително увеличаване размера на задълженията.
От съвкупната преценка на всичко изложено следва извод, че с предвиждане на
въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на кредита чрез
кумулиране на скрито възнаграждение, което обяснява и уредената още при сключването на
договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски.
Следователно процесната неустойка има характера на „общ разход по кредита за
потребителя“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в
годишния процент на разходите. Доколкото, съгласно изложеното, неустойката представлява
сигурно възнаграждение за кредитора, което той очаква да получи към датата на сключване
на договора за кредит, то посочването на годишен процент на разходите без включване на
това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му
по кредита, а именно, че те ще бъдат в размер на 49,64 % годишно. Задължението по чл. 6 от
договора не е свързано с неизпълнение на договора, а представлява разход по смисъла на чл.
19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на правилото чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е включен в
годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към
деня на сключването на договора и анекса към него. Въпреки, че формално в договора са
посочени годишен процент на разходите и общ размер на задължението, без включването в
тях на обсъжданата сума по чл. 6.6 те не могат да изпълнят отредената им функция - да
дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с
произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе
информирано решение за сключването му (така Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в. гр.
д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.). Ето защо това
допълнително плащане се отнася до разходи за потребителя, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което размерът му надхвърля законовото ограничение на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
предвид предоставената сума (600 лв.), процента на възнаградителна лихва (41 %), размера
на неустойката (422,28 лв.) и срока на заема (6 месеца).
8
С оглед изложеното, съдът приема, че процесните клаузи са нищожни на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 19, ал. 5 ЗПК – поради противоречие с нормите на чл. 19, ал. 4
ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и исковете за прогласяване на нищожността им следва да
бъдат уважени на това основание.
Предвид уважаването на главните искове, съдът намира, че не се е сбъднало
процесуалното условие за разглеждане на исковете, предявени в условията на евентуалност,
поради което не дължи произнасяне по тях. В случая правните последици, с които законът
свързва нищожността на всяко от заявените от ищеца основания са едни и същи и се
свеждат до недължимост на неустойката, уредена в клаузата по чл. 6.6 от договора за кредит,
респективно т. 9 от анекс по транш № 297612/14.06.2021 г. С оглед на това съдът намира, че
не следва да се произнася по нищожността на неустоечните клаузи на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи да
заплати направените от ищцата разноски в производството в размер на 50 лв. - държавна
такса.
По делото се претендира и присъждане в полза на процесуалния представител на
ищцата на разноски по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер
на общо 480 лв. с ДДС.
В практиката на ВКС, обективирана в Определение № 319/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др. е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната съдебна инстанция е
необходимо и достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв., като не е необходимо страната предварително да
установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.
Размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен
списък по чл. 80 ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатът по собствена воля се съгласява да получи
хонорар, само доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която
представлява; да получи възнаграждение след влизане в сила на съдебния акт, с който му се
присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената или отхвърлената част от исковете, и че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1 - 3 ГПК. При тези съображения, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и представения договор за правна
защита и съдействие от 18.04.2024 г. ответникът следва да заплати на Еднолично адвокатско
дружество Е. И. адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на
ищцата в минимален размер от 480 лв. - чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
9
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК както следва: клаузата на чл. 6.6 от Договор за
потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791 от 28.09.2020 г., предвиждаща заплащането
на неустойка за непредоставяне на обезпечение, както и клаузата на т. 9 от Анекс към
Договор за потребителски кредит „ГЕТ КЕШ“ № 293791 по транш с пореден № 297612 от
14.06.2021 г., в която е уговорен размер на неустойката - 422,28 лв., сключени между
„А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ******** като кредитодател и Л. В. С., ЕГН ********** като
кредитополучател, по предявените от ищцата Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: с. М...........,
срещу ответника „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „С.“ № 16, бл. П.Л.О.Ц., ет. 8, искове, поради противоречие на посочените клаузи на
закона - ЗПК.
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „С.“ № 16, бл. П.Л.О.Ц., ет. 8, да заплати на Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: с.
М..........., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв. – разноски за държавна такса в
производството.
ОСЪЖДА „А.Т.Е.Г.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „С.“ № 16, бл. П.Л.О.Ц., ет. 8 да заплати на Еднолично адвокатско дружество Е. И.,
БУЛСТАТ ********, с адрес: гр. П............, представлявано от Е. Г. И., на основание чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 480 лв. - адвокатско възнаграждение
за предоставена на ищцата Л. В. С., ЕГН **********, безплатна правна помощ в
производството пред СРС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10