Мотиви към присъда №399 от 31.05.2016 год. по нохд
№00759/2015 г. по описа на ПРС.
С обвинителен
акт на Районна прокуратура – гр. .... e повдигнато
обвинение на:
Н.Б.Б. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.
194, ал. 1 от НК, за това, че на 11.07.2014 год., в гр.....,
от първи етаж на къща, находяща се на ***, чрез използване на МПС – лек
автомобил *** *** *, е отнел чужди движими вещи /уредба “Елит”, модел “*****” с две колони и дървена поставка; готварска
печка “Нео”; скара “Нео”; две аудио колони “Panasonic”; стъклена масичка; сгъваем стол; аудио CD “Нео” с дистанционно и кожена
чантичка „KML“/, на обща стойност 453.70лв., от владението на Ц.Р.П.,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебните прения представителят на Районна
прокуратура - .... поддържа повдигнатото обвинение и предлага, след като
подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на престъплението по-горе, да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода към минималния предвиден в закона
размер, изпъленнието на което да бъде
отложено при условията на чл.66 от НК за
срок от 3 години.
Подсъдимият Н.Б.Б. дава обяснения, но не се признава
за виновен по повдигнатото му обвинение. Тезата му е, че
инкриминираните вещи не са
предмет на кражба, тъй като са негови собствени. Моли да бъде опрадан изцяло.
Защитникът му, участвал в съдебните прения - адв. Е. П., преупълномощена от адв. Д. М., пледира
подзащитният й да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението, като
излага доводи, че събраните в производството доказателства категорично обрват
обвинителанта теза за това, процесните
движими вещи да са били предмет на престъпно отнемане от страна на
Б..
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
Подсъдимият Н.Б.Б.
***. Не е женен. Учащ е във висше учебно заведение. Не е осъждан.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
В началото на лятото на 2014 г. свидетеят
Х.Д. видял обява в регионален
вестник – „Грош“ за предоставяне
под наем на жилище – етаж от къща, находящо се
на ул. „.“№*. По същото време свидетелят търсел подходящо жилище за свой
работник - свид. Ц.П., на когото желаел да помогне, предвид затрудненото му семейно и материално положение.
Знаел, че децата на П. са настанени в приемни семейства в гр. Трън, и за да
преприеме последния действия пред социалната институция за връщането им, било
необходимо намирането на дом с нормални условия за живеене на децата. Виждайки
обявата, Х.Д. позвънил на
посочения телефонен номер, обяснил, че търси жилище под наем за свой работник и
уговорил със собственика - свид. Б.С. среща
с цел оглед на жилището и договаряне на условията за наем. Свидетелят,
придружаван от свой приятел – свид. Р.Т.,
намерил адреса, харесал имота, наемната
цена била приемлива, поради което със свид. Б.С. и в присъствието на нейния син –
подсъдимия Н.Б., постигнали устна договореност за наем на жилището.
След около седмица, тя предоставила достъп до него,
давайки на Д. ключ от входната врата. Настояла обаче, да се сключи писмен
договор, поради което му предоставила предварително подготвена бланка, за да се
запознае той и наемателя със съдържанието му. Със Последният решил да извърши
частични ремонтни дейности в банята и в кухнята, както и да дообзаведе четирите
помещения на етажа, с цел да бъде
пригодено за нормално обитаване.
В тези дейности активно се включил
и неговия приятел – свид. Р. Т.. Д. осигурил готварска печка „Нео“, единият
от котлоните на която не работел, хладилник, купен от магазин за електроуреди
втора употреба, на който монтирал допълнително плот, електрическа скара „Нео“, стъклена масичка.
Отнесли и две музикални уредби с
дистанционни за всяка - едната „Нео“ с две колони „Панасоник“, другата – „Елит“ с две колони, поставени върху
дървен плот и монтирана върху него стъклена поставка. Свид. Т. закарал в жилището
своя холна гарнитура, секция и един сгъваем стол с лилава тапицерия, които
не ползвал. Осигурили завивки, пердета,
домакински съдове и всичко, което счели, че е нужно за нормално живеене. Посочените вещи свидетелите предоставил на Ц.П.
бъзвъзмезно, подарили му ги в желанието
си да му помогнат.
Самата наемодателка също оказала съдействие за обзавеждане на жилището, като предложила
да предостави свои вещи, които ползват наемателите й. От други нейни имоти свидетелите Д. и Т. пренесли
легло, кухненска маса и два
стола. Със съгласието на С. била сменена и бравата на входната врата.
Около седмица след наемането на жилището свид. Ц.П. се
наснесъл в него. Живял там около месец и половина, докато на 11.07.2014г., връщайки се от работа около
16.30 часа, заварил входната врата запечатана с хартиена лепенка с печат на
фирма и с поставени на халки два канитнара. П. позвънил на работодателя си и му
обяснил състоянието, в което намерил
жилището си., Д. предположил, че
тези действия са извършени от наемодателката – Б.С. поради еднодневното
закъснение в заплащането на месечната наемна цена. Тъй като в този момент свидетелят се намирал
извън града и не можел да отиде лично, изпратил в дома й на ул. „...“ ** гр. ....
свид. Р.Т. като го помолил той да даде
вместо него дължимата сума за наем, с уговорката, когато се върне в града, да му
я възстанови. Последният отишъл на
адреса към 17.00 часа същия ден, но
свид. С. отказала да разговаря с него, като потвърдила пред него, че е
запечатала къщата. На въпроса му какво ще стане с вещите им, отговорила,
че в жилището нямат техен багаж.
Междувременно, през деня подсъдимият Н.Б. неколкократно
търсил по телефона свид. В.Б.,***. Свидетелят
работел на павилион за вестинци на ул. „.....“, .... и именно при него
подсъдимият и майка му подавали за печат обяви за отдаване под наем на
притежаваните от тях недвижими имоти. Подсъдимият помолил свид. Б. за услуга - да превозят с
притежавания от последния лек автомобил негови
вещи от едната им къща до другата, и двете намиращи се в кв. „.....“, .....
Първоначално свидетелят отказал, тъй като имал лични ангажименти, но към края
на работния ден те отпаднали, поради което около 18.00 часа позвънил на Б., че
е свободен и е готов да му услужи. Съобразно уговорката им, със собствения си
лек автомобил „Фолксваген голф 4“, рег. № ***** свидетелят В. Б. пристигнал в
началото на кв. „....“ /“.....“/, където го чакал подсъдимия. Заедно отишли до къща,
находяща се на ул. „.“ №*. Б. настоял свидетелят да го изчака в колата, отказал
предложената му помощ с обяснението, че ще се справи бързо. Започнал да изнася
от първия етаж на къщата вещи, завити с одеала,
които натоварил в багажника и на
задната седалка в автомобила на Б.. Сред вещите
били: уредба
“Елит”, модел “*****” с две колони и дървена поставка; готварска печка
“Нео”; скара “Нео”; две аудио колони “Panasonic”; стъклена масичка; сгъваем стол; аудио CD “Нео” с дистанционно,
собственост на Ц.П.. След като приключил, подсъдимият се качил в
колата и упътил свидетеля към къща, находяща се на ул.„ ...“ ** където Б. знаел,
че живее семейството на Б., тъй като и
друг път посещавал адреса им. Там
Н.Б. свалил натоварените в превозното средство предмети, внесъл ги във
вътрешността на къщата, като отново отказал предложената от свидетеля помощ.
Около 19.30 часа свид. Ц.П., докато чакал пристигането
на Д., се върнал на адреса, на който
живеел и видял, че входната врата, макар и заключена с двата катинара, е
разбита в областта на бравата. Поглеждайки през прозореца видял, че в ползваната
от него стая и кухнята липсват вещите описани по-горе.
Същата вечер свидетелите Д. и П. отишли при
наемодателката Б.С. ***, като й предложили
носената парична сума за наем. Тя обаче отказала да приеме парите,
отказала и да отвори жилището, за да си вземат вещите.
По тази причина веднага след това двамата отишли във 02 РУ при ОДМВР ...., където свид. Д.
подал сигнал за кражба от първи етаж на къща
находяща се в гр....., ул. „.“№*.
Със съставения протокол за оглед на местопроизшествие
в хипотезата на чл.212, ал.2 от НПК било
започнато досъдебно производство. Протокола за
извършеното за времето от 21.00 часа до 21.30 часа на 11.07.2014 г. действие
и изготвения към него фотоалбум,
закрепили обективното състояние на имота към горепосочения момент.
На 12.07.2014г. било извършено и претърсвване на същия
адрес в присъствието на свид. Б.С., която осигурила достъп до вътрешността на
първия етаж от къщата, отключвайки двата поставени на входната врата катинари. В помещенията не не се
намерили инкриминираните вещи.
На същата дата претърсване и изземване било извършено
и в къщата на подсъдимия и семейството
му, находяща се на ул. „...“ ** в гр. ...., при което там били намерени и
иззети инкриминираните вещи, както и други такива, които впоследствие били
върнати на собственика им. Присъстващия на
извършеното действие подсъдим – Н.Б., вписал саморъчно в съдържанието на
протокола, че вещите ги е взел лично от „.“ №* с цел наемателя да си плати
наема. Уточнил, че иззетите бормашина, аудиоуредба „XANTIA“ и кожена чантичка са лично негови. Впоследствие,
първите две от вещите са върнати на Б. срещу разписка от 17.07.2015 г.
Всички протоколи, обективиращи извършените действия по
разследването по-горе били одобрени от
съдия при ПРС.
От заключението на назначената оценителна експертиза се
установява, че стойността на вещите - предмет на престъплението към момента на извършване на деянието възлиза на 453.70 лв..
От заключението
на извършената съдебно-почеркова
експретиза се установява, че подписът положен за „наемател“ в нотариално заверено
копие на договор за наем от 10.05.2009
г., сключен между ЕТ „Надежда С. – ....“, като наемодател, и К.М.И., като наемател,
представлява копие на подпис, положен от
К.И., а подписът в графа „приел“ в нотариално
заверено копие на приемо-предавателен протокол от 04.05.2009 г. към същия
договор, представлява копие на подпис, положен от същото лице .
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид:
отчасти обясненията на подъсдимия, показанията на свидетелите: Ц.Р.П., Х.И.Д., Р.П.Т.,
Б.Н.С., В. В.И., К.Р.Х., Е.М.И., В.П.Б.,
К.М.И. и Е. И. Д., дадени в хода
на съдебното следствие, а за първите петима и в досъдебното производство,
приобщени чрез прочитането на части от
тях, на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 /за Т. и И. и т.2/ от НПК; писмените доказателства, изброени в
описа към досъдебно производство №**4/14 г. по описа на 02 РУ”П” при ОД МВР ....,
и тези, събрани в съдебното следствие: договор за наем от 21.07.2008 г. с опис на вещи към него; договор за наем от 10.05.2009 г. с приемо-предавателен
протокол към него, договор за наем от 04.05.2009 г., простановление на РП ....
от 08.01.2015 г. по пр. преписка № **/2015 г.
по описа на РП – ...., писмо, рег. № ***** от 07.04.2015г. на Началник 02 РУ - ОД МВР – ...., споразумение от между Н.Б. и
Б.С., договор за наем от 10.10.2013 г. с приемателно-предавателен протокол към него,
договор за наем от 10.09.2009 г., удостоверение за вписване в регистъра на обект с обществено предназначение №*** от
31.05.2006 г., издадено от Директор
РИОКОЗ – ...., удостоверение №**-15.05.2006 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, изд. от гл. архитект на Община ....,
писмо, изх. № ***/2015 от 05.04.2016 г. на РП – ...., удостоверение, изх. № ****/2014
г. от 31.05.2016 г., изд. от
администартивен ръкомводител – районен прокурор при РП – ...., приетите заключения по изготвените оценителна и съдебно
–почеркова експертизи, както и веществените доказателства по делото – на
съхранение във 02 РУ– ОД МВР - .....
От правна страна:
Въз основа на доказателствените материали
по делото, събрани и проверени непосредствено от съда, преценени в тяхната
взаимовръзка и логическа последователност, съдебният състав прие за доказано по
несъмнен начин, че деянието, предмет на настоящото обвинение, е извършено от
подсъдимия Н.Б..
Част от фактическите обстоятелства относими към
предмета на доказване, са безспорни по делото и следва да бъдат отграничени
като такива. Свеждат се до следното:
Между страните не се спори, че през лятото на 2014
г. между свид. С. и свид. Д. е постигната договореност за отдаване под наем на
първи етаж от къща, находяща се на адрес ...., ул. „.“ №*, собственост
на свидетелката, за нуждите на работник на Д. и неговото семейство. Договорът
не бил обективиран в писмена форма, но за вяска от страните по съглашението
били ясни неговия предмет, наемната цена, падежа на месечните плащания, както и
че в десйтвителност имота ще се ползава от други лица.
Безспорно е, че съгласно постигнатата договореност
свид. Ц.П. се е настанил в имота и го е
обитавал до 11.07.2014 г. ,
когато прибирайки се около 16.30 часа от
работа заварил входната врата запечатана и
заключена с два катинара. Установено е, че тези действия е извършила
наемодателката - свид. Б.С. с цел да прекрати наемното правоотношение поради неизправност
на другата страна по договора.
Не се оспорва и факта, че към 11.07.2014 г. в това
жилище са се намирали инкриминираните
вещи /с изключение на кожената чантичка/, както и че около 18.30 часа със съдействието
на свид. В. Б., ползвайки неговия лек автомобил, подсъдимият ги
е изнесъл и закарал в къщата, обитавана от него и семейството му на ул. „...“**
където на следващия ден при извършеното претърсване са намерени и иззети.
Относно горните факти са събрани достатъчно по брой
писмени и гласни доказателства, подробното обсъждане на които не е необходимо,
предвид позицията на страните по-горе.
Защитата оспорва съставомерността на деянието,
за което подс. Н.Б. е предаден на съд, като се навеждат доводи за това, че инкриминираните
вещи не са чужди за него, тъй като са
били негова и на семейството му
собственост, намирали са се в имотите им, отдавани под наем, като са предоставяни
за ползване на различните наематели. В този смисъл се поддържа, че описаните
вещи не могат да бъдат предмет на престъпление кражба, защото като собствени на
подсъдимия, не са отнети от владението на друго лице с намерение за
противозаконно присвояване.
Спорни са и въпросите относно финансовите
задължения, произтичащи от сключения в
устна форма договор за наем относно това, какви плащания и в кой момент са извършени, знаели ли са
подсъдимият и неговата майка - свид. С.,
кое точно трето лице ще ползва имота им, предвид изразената от всеки от двамата
пред съда нетърпимост към хора от конкретна
етническа група, както и имало ли е съгласие от страна на наемодателката в
наетото жилище да се извършат дребни ремонтни дейности и да се внасят допълнително
мебели и други вещи.
Тези разногласия в действителност са не между страните
по делото, а между страните по наемното правоотношение, и затова не са пряко
относими към предмета на доказване. Тези въпроси имат значение за уреждане
на отношенията им по възникналата и
впоследствие прекратена облигационна връзка, а спрямо конкретния казус проявяват значение единствено
при изясняване евентуалните подбуди на дееца за извършване на престъплението.
Следва да се отбележи обаче, че съдебната практика безпротиворечиво приема, че
състава на престъплението кражба се осъществява и когато отнемането на чуждата
вещ се извършва с цел пострадалия да бъде принуден да изпълни свое задължение
или заради непогасено парично задължене /в този смисъл са Решение № 18 от 11.02.1998г. на ВКС, н.д.№398/97
година, I н.о.; Решение № 603 от
20.10.1999 г. на ВКС, н.д.№ 546/99 г., II н.о.; решение №51
от 04.05.2015 г. на ВКС, нд. № 1977/2014, III н.о.
и др/.
Предмет на доказване в случая са следните
въпроси: чии са инкриминираните вещи,
отнети ли са същите противозаконно, с намерение да бъдат присвоени, от
кого и при какви обстоятелства се е случило това.
Както вече се посочи по-горе при
отграничение на спорното от безспорното, извън собствеността на вещите, останалите
елементи относими към обективната страна на
престъплението, не се оспорват от подсъдимия. В обясненията си същият
признава, че при посочените в обвинителния акт обстоятелства е извършил
фактическите действия по изнасянето на вещите от жилището, ползвано от свид. П.,
и превозването им до собственото му жилище, ценени от прокурора като противозаконно отнемане на същите,
осъществено чрез прекъсване на чуждото владение и установяване на трайна
фактическа власт върху тях от страна на подсъдимия.
Решението си по същностния спорен въпрос в казуса –
налице ли е годен предмет на престъпление кражба, предопределящо се от
собствеността на вещите, съдът взе след проверка и съвкупен анализ на събраните
доказателствени материали и след като подложи на преценка всяка от двете тези -
на обвинението и на защитата.
Обвинителната теза в тази насока се гради основно на
показанията на свидетелите Х.Д., Р.Т. и Ц.П..
Преценявайки ги пооделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници,
съдът ги приема с доверие, тъй като чрез тях се очертават подробно, логически
поледователно и житейски правдиво всички онези факти и обстоятелства създали
обстановката, при която е извършено процесното престъпление. Всеки от тримата
самостоятелно, но в същото време по сходен начин, допълващ изявленията на
останалите, свидетелства за предхождащите
обстоятелства, довели до наемането на
жилището, собственост на свид. С.. Категорични
са, че макар в него да е имало вещи на наемодателката, те са били крайно недостатъчни
от гледна точка целта, която е следвал
свид. Ц.П. – да подсигури условия за живеене на многочленото си семейство така,
че да отговори на изискванията на социалната институция при преценка в интерес
ли е на децата да бъдат върнати в семейството. Свидетелите Д. и Т.
изчерпателно посочват не само вещите,
които всеки от тях безвъзмездно е
предоставил на П. за ползване в жилището, но и детайлно описват всеки предмет по вид, марка,
предназначение и окомплектовка, дават сведения за неговия произход, което
мотивира у съда увереност, че възпроизвеждат действителни факти по обективен и
истинен начин. Свидетелят Д. говори за хладилник, който лично закупил от магазин за електроуреди на ул. „....“ в гр. ....,
на който залепил плот, за готварска печка „Нео“, кафява, на която единият от
двата котлона не работел, за стъклена масичка - негова собственост, за ел. скара
“Нео“, която взел бракувана и подарил на П., за сгъваем стол с ярка тапицерия /зелена или лилава/, холна
гарнитура и секция, които Р.Т. донесъл, за китеници, завивки и т.н. Посочва и
всяка от ремонтните дейности, които двамата извършили със собствен труд. Изявленията
му се потвърждават и допълват от свид. Р.Т.,
който свидетелства за предоставени от него две уредби - едната „Елит“, сива на
цвят, с две колони монтирани върху
дървена поставка със стъкло, и друга - марка „Нео“, работеща с СD с две колони „Панасоник“, с дистанционно към всяка,
за холна гарнитура, китеници, секции, за
сгъваем лилав стол, който купил за 15 лв. от магазин „Кауфланд“. Изявленията им намират пълна подкрепа в показанията
на свид. П., както и в писмените материали по делото – протоколите за
претърсване и иззевмане, фотоалбума към протокола от претърсването, извършено
на ул. „.“ №*, при предявяването на който и Д., и Т. посочват вещите, за които по-рано говорят в показанията
си. Всеки от тримата не премълчава и факта, че свид. Б.С. е
предоставила и свои вещи за дообзавеждане на жилището, които били превозени от
други нейни имоти, което е показател за добросъвестно излагане на фактите от
страна на свидетелите. Същата нагласа се откроява и в показанията на свид. Ц.П.,
който е категоричен, че кожена чантичка от типа на тази, показана на него и Д.
в полицейското управление, не е имал, като уточнява, че подарената му от неговия
работодател, е била друг тип /за носене на кръста/.
Всичко това мотивира съда да кредитира показанията на
тази група свидетели приемайки, че излагат правдиво и обективно релевантните за
делото факти и обстоятелства. Същите
съставляват убедителна доказателствена основа за извод, че вещите - предмет на
престъплението /извън кожената чантичка/, са били чужди за подсъдимия, и че последният ги е отнел от
владението на пострадалия Ц.П..
В покрепа на този извод са налице и други косвени
доказателства.
В показанията си свид. В.Б., който със собственото си
превозното средство транспортирал вещите след отнемането им, установява, че поведението и действията на
подсъдимия са му направили впечатление, доколкото последният категорично е отказал помощта му при изнасянето, товаренето и разтоварването на
вещите, настоявайки да остане в колата, както и че е било очевидно желанието на
Б. свидетелят да не види какво точно се превозва, предвид покриването на предметите
с китеници. При положение, че подсъдимият е потърсил услуга от него за превоз
на свои вещи от едно място до друго, то поведението му действително не е било обичайно, както го е възприел и свидетеля.
Косвени данни в
подкрепа на извода по-горе се извличат и от показанията на свидетелите Е.И. и В.И.,
присъствали в качеството на поемни лица при извършеното претърсване на
12.07.2014 г. в дома на подсъдимия на ул. „...“ **. Описвайки поведението на същия по време на
извършване на процесуалното действие
свид. И. посочва: „Н. беше
нервен, възбуден. Като че ли нещо се опитваше
да плаче. Не си спомням точно, почти
плачеше“. Показанията на свид. И. допълват тази картина: „Н. беше притеснен, търсеше документите,
които му искаха. После започна да крещи, повишаваше тон на тези, които му
искаха документите. Разплака се в един момент ...“. Подобно поведение не
може да се приеме за адекватно на ситуацията, в която се е намирал в случай, че не е имал притеснения за
действията си, извършени предния ден. Състоянието му обаче, описано от
свидетелите, намира логично обяснение в собственоръчно направения уличаващ запис
в предявения му протокол за извършеното действие по разследването. Н.Б. вписал,
че извън бормашината, аудиоуредбата „XANTIA“ и
кожената чантичка, които са негови, останалите иззети при претърсването
вещи ги е взел лично от „.“ №* с цел
наемателят да си плати наема. Вписаното извънпроцесуално изявление, съдържащо признание относно спорния по делото факт,
макар самостоятелно да няма доказателствена стойност, съдът отбелязва, защото е
потвърдено от подсъдимия в обясненията му, дадени пред съдебния състав, като по
този начин е включено в доказателствената съвкупност. Оправданието на Б., че коментираното
изявление е вписал под натиск е
несъстоятелно, първо, защото описанието на проявлението му е абсолютно
несериозно: „... бяха ми поставени
белезници. Полицаите ходеха навсякъде, бяха направили кочина вкъщи. Това беше
натиска осъществен по отоншение на мен, затова напривих тези записи в протокола“,
и второ, защото свидетелите Е.И. и В.И., които съдът приема за безпристрастни и
незаинтересовани пряко или косвено от изхода на делото, възприели
непосредствено събитията като поемни лица, са категорични, че по отношение на Н.Б.
не е осъществяван какъвто и да е натиск или действия на насилие.
Веригата от преки и косвени доказателства, въз основа
на които съдът изгражда вътрешното си
убеждение относно спорната принадлежност на
вещите -предмет на престъплението, се допълва от показанията на свид. К.Х.,
собственик на втория етаж от жилищната
сграда на ул. „.“ №* . Макар съдебният
състав да отчита очевидно влошените отношения между него, от една страна, и
свид. С. и подс. Б., от друга, изявленията
му не може да бъдат подминати без внимание: „...там /има предвид първия етаж от къщата на посочения адрес/, има
непрекъснато наематели, които едни след други излизат изпопарени. Казвам
изпопарени, защото им правят фалшиви договори и после ги гонят ... Слагат допълнителни катинари, за да не могат наемателите да излязат и да си изнесат багажа“. Свидетелят
установява, че от самите наематели неведнъж е чувал оплаквания за изчезнали техни вещи
или за взети такива от наемодателите с обяснение, че им се дължи наем, както и
за това, че по такива поводи често адреса е посещаван от органи на МВР.
Показанията на К.Х.
не следва да бъдат отхвърляни, тъй като свид. К. И.
също дава сведения за смущаващи практики. Същата заявява, че преди 7-8 години е била наемател
в същото жилище, като е подписала договор за срок от 1 година. Обяснява, че се
наложило да напусне само 2-3 месеца по-късно при следните обстоятелства „...въпросната Б. една вечер, след като аз
се прибрах от работа от София, ми заяви,
че на следващия ден ще дойдат осем мъже – строителни работници, които ще
ползват другите помещения от етажа, даже и стаята, в която аз бях. Предложи ми
или да остана да живея с тях, или да се изнеса и аз съответно се изнесох. Това
внезапно предупреждение за мен беше голям шок“.
Въз основа на изложеното, съдебният състав намира
че обсъдената по-горе доказателствена съвкупност е достатъчна по обем и
убедително мотивира приемане на обвинителната
теза за доказана досежно осъществяване фактическия състав на престъплението, за
което Н.Б. е предаден на съд, тъй като предметите на престъплението: уредба
“Елит”, модел “****” с две колони и
дървена поставка; готварска печка “Нео”;
скара “Нео”; две аудио колони “Panasonic”; стъклена
масичка; сгъваем стол и аудио CD “Нео” с
дистанционно, са принадлежали на свидетеля Ц.П. и са отнети противозаконно от
владението му при описаните в обвинението
обстоятелства.
Липсва доказателствена основа за такъв извод по отношение
обвинението за отнемане на кожена чантичка „KML“. Обсъдените по-горе показания на свид. П. в тази насока, не доказват тази вещ /на
стойност 22.50 лв./ да е отнета от владението му, поради което съдът оправда подсъдимия по обвинението в
тази част.
Усилията на подсъдимия и защитника му да оборят
обвинението, в опит да докажат, че
инкриминираните вещи са били собственост на подсъдимия и семейството му и дълги
години са предоставяни за ползване на техни наематели, не се основават на убедителна доказателствена основа.
В тази насока, по инициатива на подсъдимия, като
писмени доказателства по делото са приети:
договор за наем от 21.07.2008 г.
/л.154 от делото/, договор за наем от
10.05.2009г. /л.158/, договор за наем от 10.09.2009 г. /л.251/, договор
за наем от 10.10.2013 г./л.181/, с приложени към тях приемателно-предавателни
протоколи и описи на вещи, от които действително се установява, че притежаваните
от свид. Б.С. недвижими имоти, сред
които и този на ул. „.“ №*, действително са отдавани под наем частично обзаведени
и оборудвани с необходими за ползването им по предназначение вещи - легла,
телевизор, хладилник, печка, бойлер и други. Описанието на тези вещи по родов
признак, а някои и по марка, категорично не е достатъчно за извод, че са идентични
с процесните. Единствената вещ, индивидуализирана по вид, марка и модел е радиоуредба „Елит“, модел „***“, описана в приемателно-предавателния протокол от
04.05.2009 г., подписан между свид. Б.С. и свид. К.И. към договора помежду им
от 10.05.2009г. В показанията си последната потвърждава, че в наетото от нея
жилище е имало най-необходимото за живеене, включително печка с фурна и два
котлона, но посочва, че печката е била „Раховец“ и в пълна изправност, категорична е, че уредби и колони към такива не е имало, стъклена масичка също.
Автентичността на положените от свидетелката подписи в договора за наем от 10.05.2009
г. и в приемателно-предавателния протокол към него е установена по безспроен
начин, както чрез собствените й изявления, така и чрез извършената по делото
съдебно-почеркова експертиза. Предвид противоречието обаче, между индивидуализираните
в протокола вещи и посочените от свидетелката при разпита, и след като подсъдимият
изрично е потвърдил /в с.з. проведено на 01.03.2016 г., стр.4 от протокола/, че
разполага с оригиналите на всички представени по делото преписи на договори за
наем, с приложенията към тях, верността на които, снета от оригиналите, е била
удостоверена с нотариална заверка само два месеца по рано, съдът е задължил
последния да представи оригиналите на договорите с оглед назначената графическа
експертиза.
Последвалия обрат в позицията на Н.Б. в последния ден
от определения му срок за представяне на оригиналите - че не може да ги намери,
което не се е случило и до приключване на производството пред настоящата
инстанция, е ограничило задачите на експертизата единствено до изследване
положените подписи от името на свид. К.И. в сключения между нея и ЕТ „Надежда
С. – ....“ договор за наем и в приемателно- предавателния протокол към него.
Като напълно объркани се приемат показанията на свид.
Е. Д., дадени в с.з., проведено на 01.03.2016 г. Същият установява, че около две седмици по-рано бил потърсен от
подсъдимия да свидетелства по делото, за да установи, че “вещите са си негови“.
За целта Д. изготвил декларация, в която описал вещите, които бил заварил в жилището на ул. „.“ №*,
когато през м.10.2013 г. го наел. По
думите му, приложил към нея „оригинала“ от договора и ги депозирал с молба в служба „Регистратура“ при ПРС на 01.03.2016
г. Обстоятелствата, при които и за които Д. споделя, че е бил потърсен да свидетелства
по делото, както и факта, че
изброяването на вещите, които според твърденията му били в жилището по
времето, когато е го е ползвал, е по-конкретно, по детайлно и пълно от описа на
тези в самия договор за наем, буди основателно съмнение в достоверността на
изявленията му. Явно е желанието на свидетеля да услужи на защитната
теза на подсъдимия. Този извод намира
потвърждение и в следващитете му объркани изявления след предявяване на
документите, които лично депозирал по делото в деня, в който е свидетелствал. Д.е
затруднен да обясни защо представеният от него „оригинал“ на договора в
действителност е препис, верноста на който е удостоверен с нотариална заверка
извършената в деня на съдебното заседание, в което свидетелят е разпитан, кога и по какъв повод е ходил за целта при
нотариус. Объркан от тези факти, заявява: „не
помня от сутринта какво съм правил“. Затова твърденията му, че сам е
решил да завери нотариално посочените документи и да ги представи по делото,
се приемат за неверни. В контекста на изготвената предварително декларация с подробно описание на вещите, „разпознаването“ на част от тях в
предявените му веществени доказателства в съдебната зала няма никаква
доказателствена стойност.
Резултатите от проведения в същото с.з. на
01.03.2016 г. съдебно-следствен експеримент за проверка на данни съобщени от
подсъдимия относно това, възможно ли е
представените от защитата и приети като веществени доказателства в хода
на съдебното следствие предмети /две капачета за колони с надпис „Elit“/ да са част от колоните към
инкриминираната уредба „Елит“, модел *****, и управлява ли представеното от защитата и прието като
веществено доказателство дистанционно
същата уредба, не променят формираните до момента изводи. Вещите, чиято принадлежност към процесната
уредба е съпоставяна, са универсални по естеството си, заменяеми са от аналогичен
вид техника, поради което и положителния резултат от проверените при
експеримента обстоятелства, закрепени в съдебния протокол, не могат да обосноват еднозначен извод, че съпоставяните
вещи са принадлежност към тази, за която
на подсъдимия е повдигнато обвинение за кражба.
Дори да се приеме обратното, то не налага непременно извод, че само,
защото дистанционното и втория комплект
капачета за колоните на уредбата са във владение на подсъдимия, то тя е била негова собственост.
В показанията си свидетелите Д., Т. и П. уточняват, че всяка от липсващите
уредби е била с дистанционно, каквото за тази с марка „Елит“ при претърсванията
не е намерено и иззето, а видно от материалите приложени на л.95 и 96 от ДП,
настоявайки за връщане на иззетата от имота й на ул. „...“ ** гр. .... система
„Елит“, „лична собственост“, свид. С. е представила гаранционна карта за
закупуване на уредба със същата марка, но различен модел.
Въз основа на изложеното, на анализа на
доказателствената съвкупност, съдебният състав приема, че са събрани достатъчни
по обем и сигурност годни доказателства и доказателствени средства, позволяващи
формиране на несъмнен извод за това, че фактическия състав на престъплението,
за което Н. Б. е предаден на съд е осъществен,
и че същият е автор на извършеното на 11.07.2014 г. в гр. ...., ул. „.“ №* престъпно
отнемане на уредба
“Елит”, модел “****” с две колони и
дървена поставка; готварска печка “Нео”;
скара “Нео”; две аудио колони “Panasonic”; стъклена масичка; сгъваем стол; аудио CD “Нео” с дистанционно, от
владението на свид. Ц.П..
Установената в
казуса фактическа обстановка чрез събраните доказателства обосновава и наличието на квалифициращия
признак по чл.195, ал.1, т.4 от НК – използване на моторно превозно средство за
извършване на кражбата. Доказателствата са еднопосочни по въпроса, че в конкретния
случай превозното средство на свид. Б. –
л.а. „Фолксваген Голф 4“, с рег № ***** е ползвано за усстановяване на трайна
фактическа власт върху чуждите вещи след прекъсване владението на пострадалия.
Доказана е предварителна подготовка в тази насока от подсъдимия, който по-рано, настоятелно е помолил
свидетеля Б. да извърши превоз на
вещите, което съчетано с техния брой, обем и отдалечеността на мястото, до
което са превозени, явно сочи, че този начин на осъществяване на деянието е бил
част от умисъла на дееца.
Въпреки ниската стойност на предмета на
престъплението, деянието не е маловажно по
смисъла на чл.93, т.9 от НК и няма основания за преквалификация на
престъплението по по-леко наказуем състав. Според закона, третирането на
кражбата като "маловажен
случай" е допустимо в две хипотези - по чл. 194, ал. 3
от НК и по чл.195, ал.4,
вр. ал.1, т.2
и 6 от НК.
Очевидно, правната квалификация на конкретното инкриминирано престъпление - по чл. 195, ал. 1, т.
4 /осъществено чрез използване на моторно превозно средство/, не
позволява прилагане на друг, по-благоприятен закон спрямо подсъдимия, тъй като
посоченото квалифициращо обективната страна на престъпния състав обстоятелство
изключва маловажност.
С оглед
установеното от фактическа страна и съображенията по-горе, съдът прие,
че с деянието си подсъдимият Н.Б.Б. е осъществил от обективна и субективна
страна фактическия състав на чл.195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй
като на
11.07.2014 год., в гр....., от първи етаж на къща, находяща се на ***, чрез
използване на МПС – лек автомобил *** *** *, е отнел чужди движими вещи /уредба
“Елит”, модел “*****” с две колони и
дървена поставка; готварска печка “Нео”;
скара “Нео”; две аудио колони “Panasonic”; стъклена масичка; сгъваем стол; аудио CD “Нео” с дистанционно/, на
обща стойност 431.20лв., от владението на Ц.Р.П., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна деянието е извършено чрез действие
– отнемане на чужди движими вещи от владението на свид. Ц.П., без негово съгласие,
и е осъществено при наличието на квалифициращия обективната страна на престъплението
признак по чл.195, ал.1, т.4 НК..
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял
настъпването им /възнамерявал е да присвои отнетото, за което недвусмислено
сочи поведението му – превозил е вещите до жилището си, където при извършено
претърсване са намерени и и иззети/.
Съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелства
чистото съдебно минало на Б., младата му възраст, невисоката стойност на
предмета на престъплението и възможността за връщането му в патримониума на
пострадалия, макар за последното подсъдимият да няма принос, предвид
обстоятелствата, при които вещите са намерени и
иззети. Дадените от него обяснения
не цени в горния аспект, тъй като същите обслужват основно линията му на
защита.
Не намери отегчаващи отговроността обстоятелства.
Данните, съдържащи се приетото по делото
удостоверение №1997/2014/31.05.2016 г. на РП – .... има значение единствено в
личностно-характеристичен негативен аспект, в какъвто и съдът го съобразява.
Съдът, след като призна подсъдимия Н.Б.Б. за виновен
по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл. 194, ал. 1
от НК и взе предвид всички
обстоятелства по чл.54 от НК, след като съобрази и целите на наказанието по
чл.36 от НК, го ОСЪДИ на 1 /една/ година “Лишаване от свобода”, като го оправда
по обвинението в останалата му част – при гореизложените обстоятелства да е
отнел кожена чантичка „KML“ на стойност
22.50 лв..
Намери, че в
конкретиката на случая определеното в минимален размер наказание съответства на
тежестта на престъплението, на личността и невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия, поради
което в този си размер адекватно би съдействало за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция. Съдът не намира основания за прилагане
разпоредбата на чл.55 от НК при индивидуализация на наказанието, за което в
условия на алтернативност не пледира и защитата. Наложеното най-леко предвидено
в закона наказание не се явява несъразмерно тежко в конкретиката на случая, а
приетите смекчаващи отговорността обстоятелства нямат необходимата тежест и не
се ценят като многобройни, за да мотивират прилагане на привилегирования ред за наказване.
Предвид вида и размера
на наложеното на Н.Б. наказание и с
оглед обстоятелството, че същият не е осъждан на “лишаване от свобода” за
престъпление от общ характер, съдът намери, че за постигане целите на наказателната
репресия не е наложително да изтърпи наказанието ефективно, поради което и на
основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от 3 години, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 111 от НПК, съдът постанови след влизане
на присъдата в сила, веществените доказателства по делото, а именно: уредба “Елит”, модел “*****” с две колони и дървена поставка; готварска
печка “Нео”; скара “Нео”; две аудио колони “Panasonic”; стъклена масичка; сгъваем стол; аудио CD “Нео” с дистанционно, намиращи се на съхранение във 02 РУ при ОД МВР – ....,
да се върнат на пострадалия Ц.Р.П..
На основание чл. 111 от НПК, съдът постанови след
влизане на присъдата в сила, веществените доказателства по делото: кожена
чанкичка „KML“, намираща се на съхранение
във 02 РУ при ОД МВР – ...., както и тези, приети в съдебното следствие – 1 бр.
дистанционно за уредба, марка „Елит“, без батерии и без номер, и 2 бр. капачета
за колони – сини, с надпис „Елит“, намиращи се на съхранение в РС – ...., да се
върнат на подсъдимия Н.Б.Б..
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3
от НПК, направените в производството разноски следва да бъдат понесени от подсъдимия
Н.Б., когото съдът осъди да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на
ОД МВР – .... сумата от 35.00 лв., за направени разноски в досъдебното
производство, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС - сумата от 147.60 лв. - за
разноски, направени в съдебното следствие
/двете суми - за възнаграждения на вещи лица/.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови диспозитива на присъдата си.
Председател:/П/
Вярно с оригинала
ИЗ