Р Е Ш Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
младши
съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия
ЛАЗАРОВА в. гр. д. № 6515 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 13.09.2017 г., постановено по гр. д. № 8840/2013 г. по описа на Софийския районен съд
(СРС), II Гражданско отделение (II ГО), 123-ти състав, районният съд е
отхвърлил предявените от „Т.С.” ЕАД обективно кумулативно съединени установителни искове срещу
К.Е.Ц., ЕГН **********, и А.Г.Ц., ЕГН **********, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 200 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване на установено, че всеки от ответниците дължи суми, както следва: 1 467,33 лв. – неплатена стойност на потребена топлинна енергия
за периода от месец 09.2009 г. - месец 04.2012 г., включително, и 221,74 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода от 31.10.2009 г. до 06.12.2012 г., за които суми е
издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26067/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, Гражданско отделение, 123-ти състав.
Срещу така
постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба
от „Т.С.” ЕАД, в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение. Поддържа се, че предявените искове са доказани по
основание и размер. Изложени са доводи, че районният съд неправилно не е
кредитирал заключенията на приетите по делото съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза. Съобразно изложеното се иска решението да бъде
отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски
и юрисконсултско възнаграждение.
В указания законоустановен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК не са депозирани
отговори на въззивната жалба от насрещните страни по спора – К.Е.Ц. и А.Г.Ц..
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите
във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по
реда на чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение единствено
в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката
си единствено за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). Съобразно
така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че
процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Относно
правилността на решението въззивният съд намира следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са
положителни установителни искове за наличието на вземания на ищеца спрямо
ответниците за заплащане на доставена топлинна енергия за
периода месец 09.2009 г. - месец 04.2012 г., за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*********, и мораторна
лихва върху главницата за периода 31.10.2009 г. -
06.12.2012 г.
За
доказване на основателността на предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ, в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване, съобразно разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК, кумулативното наличие на следните предпоставки: възникване, съществуване, изискуемост и размер на претендираното
вземане, т.е. наличието на валидно възникнало правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника, в качеството на потребител на топлинна
енергия през процесния период, използването
от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойност на
потребената топлинната енергия и изискуемост на вземането.
В тежест на ответниците е да докажат твърдените
правопогасяващи възражения – изтекла погасителна давност, плащане.
От събраните по делото
доказателства, настоящият
състав намира за установен факта, че за процесния период 09.2009 г. -
месец 04.2012 г. страните
са били във валидна облигационна връзка, по силата на която ищецът е доставял
на ответниците топлинна енергия. Договорът касае доставка на
топлинна енергия до обект апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к.
„*********, с абонатен № ****, противно на приетото от СРС.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за
енергетиката /ЗЕ/ в приложимата към казуса редакция, облигационната връзка – договор за продажба на
топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот.
Според задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г.
по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
По аргумент от чл. 150,
ал. 2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени
от съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗД,
според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответниците за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят
различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е
договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са оспорили обстоятелството, че са собственици на процесния имот при посочените в
исковата молба квоти,
а и това обстоятелство се установява и от представените списък на етажните собственици,
носещ подписа на ответника Ц., протокол за доставка и монтаж от 27.09.2002 г., носещ подписа на ответницата
Ц. в качеството й
на етажен собственик, протокол от 17.09.2001 г. на Общо събрание на етежните
собственици, молба от ДСК – Жилищно кредитиране за вписване на законна ипотека
върху процесния имот и отчети за процесния период, подписани от ответника (л.
147 и сл. от делото пред СРС).
Посочени по-горе писмени доказателства, ценени в съвкупност и
с оглед липсата на оспорване от ответниците, сочат на връзка между тях и топлоснабдения имот, макар и да се касае за
документи със свидетелстващ характер.
За установяване факта на предоставяне на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, в първоинстанционното
производство са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза
(л. 46 и сл. от делото пред СРС),
което въззивният
съд кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че в блока, в който
се намира процесния имот, е имало отопление през 2009/2010 г. През следващите
два период, включени и в исковия, ищецът не е подавал топлинна енергия за
отопление, т. е. абонатите са ползвали само топлинна енергия за битово и горещо
водоснабдяване. „Т.С.” ЕООД е изготвяло разпределението на ТЕ след извършен
отчет на уредите и водомерите в СЕС и в частност в процесния имот. През 2011 г.
и 2012 г. са отчитани само два водомера, узаконени в имота, отчетите за които
са подписани от абоната. Сумите за отопление за периода 2009/2010 г. са
изготвени по показания на отчените след края на отоплителния сезон три топлинни
разпределители тип ЕТТР, монтирани на
радиаторите в двете стаи и кухна плюс изчислена ТЕ за една лира в банята без
уред с размери 2тр.*Ф32+2000. Отчетените показания по топлинните разпределители
са нулеви и за трите уреда. ТЕ за имота е изчислена само за лирата. Начислена е
и ТЕ, отдадена от сградна инсталация, като за следващите два отоплителни сезона
не е начислявана такава, поради липса на отопление във входа. Вещото лице е
посочило, че сумите, начислявани от ищеца за процесния период са в размер,
определен съобразно действащата нормативна уредба. Сумите, дължими от
ответниците са фактурираните от „Т.С.” ЕАД, коригирани с изчислените суми при
дяловото разпределение на ТЕ в блока и са в общ размер на 2 517,80 лв. Посочено е, че същите са без предишни и
неплатени просрочени суми и без начисляване на лихви по тях и сторниране на
суми, платени по време или след исковия период. В тази сума не са включени сумите,
дължими за отчет на уредите, като такива не са и предмет на делото. При
изготвяне на експертизата вещото лице е работило не само въз основа на
документи съставени и представени от ищеца, но и въз основа на данни, изготвени
от трети лица, включително данни за дяловото разпределение в сградата,
изравнителните сметки, акт за разпределение на кубатурата в имота, отчети на
общия топломер, документи за сертифициране на топлинните разпределители,
технически данни за абонатната станция, данни от НИМХ към БАН за средномесечни
температури и др. Съществено е, че вещото лице е работило и по представените по
делото, подписани от ответника, и неоспорени от него, документи за отчет на
уредите в процесния имот (л. 147 и сл. от делото пред СРС).
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, за
предадената стока купувачът дължи цена, или основанието на продавача да
претендира цената е освен наличието на валидна облигационна връзка – договор за
продажба, но и предаване на стоката. Както се установи в обстоятелствената част,
страните са в облигационни отношения – договор за продажба на топлинна енергия,
възникнала по закон, като за периода месец 09.2009 г. -
месец 04.2012 г. ответниците не са заплатили потребената топлоенергия, цената на която, съгласно
приетата по делото СТЕ възлиза на сумата от 2 517,80 лв.
Поради изложеното, съдът приема, че искът е
основателен за сума в посочения размер. ССЧЕ сочи по-голям
размер на задължението за главница, но в тази насока въззивната инстанция
кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, което отрязява
цената на действително потребената ТЕ за релевирания период, а не стойността й,
отразена в счетоводството на ищеца.
Възражението за погасяване на дълга за главница по
давност е частично основателно. Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични
плащания" по смисъла на чл. 111 б. „в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви, т. е. давността за вземания на „Т.С." ЕАД е тригодишна.
За процесния период са действали Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2008 г., съгласно които
купувачите на топлинна енергия дължат плащане на месечно дължимата / прогнозна/
сума в 30-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят. Вземанията за цената на доставената топлинна
енергия за периода месец септември, 2009 г. – месец
октомври, 2009 г. са
погасени по давност, в който смисъл са и възраженията срещу
заповедта по чл. 410 ГПК, тъй
като
от датата на настъпване на
изискуемостта им до датата на подаване на заявлението – 20.12.2012 г. е изтекъл тригодишния срок по чл. 111 б. „в" ЗЗД. Същите, съгласно
отразеното в СТЕ, са в общ размер на 102,60 лв., т.е. непогасената част от
дължимата от ответниците сума за доставена и неплатена топлинна енергия възлиза
на 2 415,20 лв. (2 517,80
лв. – 102,60 лв.), до който размер предявените искове следва да бъдат уважени,
а решението, в частта, в която са отхвърлени – отменено, като неправилно.
Неоснователни, обаче, са останалите възражения в отговора на исковата молба – с
оглед данните по делото не се установяват нищожни клаузи от действащите общи
условия, не се установява и доставената топлинна енергия да не е била с
необходимите характеристики по БДС за процесния период. Във връзка с
позоваването на чл. 109, ал. 3 от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност (отм.) е необходимо да се посочи, че от една страна посочената
разпоредба не е приложима към процесния казус, а от друга – регламентира право,
а не задължение на топлопреносното предприятие.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността исковата претенция за
моторна лихва предполага
наличие на главен дълг, който в случая е в размер на сумата от 2 415,20 лв. и забава за погасяването му. Моментът на забавата в
случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно приложимите
между тях Общи условия от 2008
г. – чл. 33, ал. 1, потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, и съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в
забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било да бъде
канен от ищеца, доколкото задълженията му са били срочни.
Възражението за погасяване по давност на дълга за
лихва е частично основателно. Вземанията за обезщетение за забава върху погасените
по давност главници също
са погасени по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. За непогасените по давност вземания
ответникът дължи обезщетение за забава в плащането на отделните месечни суми за
главница, общият размер на което съгласно ССЧЕ и при
отчитане на размера на дължимите лихви върху главниците за месеците септември и
октомври, 2009 г., възлиза на 399,02 лв.
В обобщение, поради
изложените съображения, обжалваното
решение следва да бъде отменено в
частта, в която са отхвърлени исковете за цена на потребена топлинна енергия за
сумата от 2 415,20 лв. и за лихва за забава за сумата от 399,02 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове бъдат уважени до посочените размери. В останалата част, в
която искът за главница е отхвърлен за разликата над сумата от 2 415,20 лв. до пълния претендиран размер
от общо 2 934,66 лв. и искът лихва за забава е отхвърлен за разликата
над сумата от 339,02
лв. до пълния предявен размер от 443,84 лв., решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
въззивника на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски за
производство пред СРС, съразмерно с уважената част от исковете, както следва: в
заповедното производство – в размер на сумата от 136,61 лв. и
за исковото производство – в
размер на сумата от 584,88 лв. На основание чл. 78, ал. 1
вр. ал. 8 вр. чл. 273 ГПК в тежест на въззиваемите следва да бъдат възложени
съразмерно и разноските за въззивното производство – 136,61 лв.
На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, въззиваемите също имат право на разноски съобразно отхвърлената част
от исковете, но такива не се претендират.
Предвид
цената на исковете и по аргумент от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 13.09.2017 г., постановено по гр. д. № 8840/2013 г. по описа на Софийския районен съд
(СРС), II Гражданско отделение (II ГО), 123-ти състав, в частта, в която са отхвърлени предявените
от „Т.С.”
ЕАД, ЕИК*********,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за осъждане на всеки от ответниците да
плати по ½ от следните суми: 2 415,20 лв., представляваща цена за доставена топлинна
енергия за периода месец 11.2009 г. - месец 04.2012 г. за имот
– апартамент 4, находящ
се в град София, ж.к. „*********, и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата
от общо
399,02 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 09.01.2010г.-06.12.2012 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че К.Е.Ц.,
ЕГН **********, с
адрес: ***,
дължи на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК*********, на
основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 1 207,60 лв., представляваща цена за доставена топлинна
енергия за периода месец 11.2009 г. - месец 04.2012 г. за имот
– апартамент 4, находящ
се в гр. София, ж.к. „*********, ведно със законна лихва, считано от 20.12.2012 г. до окончателното изплащане
на задължението, и на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от 199,51 лв., представляваща лихва за забава за периода 09.01.2010г.-06.12.2012 г. , за които суми е издадена заповед
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 26067/2013 г. по описа на СРС, ГО, 81-ви състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, че А.Г.Ц.,
ЕГН **********, адрес: ***,
дължи на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК*********, на
основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата от 1 207,60 лв., представляваща цена за доставена топлинна
енергия за периода месец 11.2009 г. - месец 04.2012 г. за имот
– апартамент 4, находящ
се в град София, ж.к. „*********, ведно със законна лихва, считано от 20.12.2012 г. до окончателното изплащане
на задължението, и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 199,51 лв., представляваща лихва за забава за периода 09.01.2010г.-06.12.2012 г., за които суми е издадена заповед
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 26067/2013 г. по описа на СРС, ГО, 81-ви състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА К.Е.Ц., ЕГН **********, и А.Г.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК*********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 вр.
чл. 273 ГПК, всеки по ½ от следните суми: 136,61 - разноски в заповедното производство, 584,88
лв. - разноски в първоинстанционното производство, и 136,61 лв. - разноски във
въззивното производство, съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при
участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи
на обжалване пред ВКС по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.