Р Е Ш Е
Н И Е
№ 335
13.11.2020 г., град
Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на тринадесети октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 475 по описа на съда за
2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл. 107,
ал.2 от Закона за автомобилните превози и е образувано по жалба на М.С.А. *** срещу
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1739/03.08.2020 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Русе.
Жалбоподателят
счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна като издадена при съществени
процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Твърди, че не е
извършвал обществен превоз на пътници, понеже не е получил заплащане от
пътуващите с него близки приятели. Уговорката с пътуващите била за поделяне
цената на горивото и таксите от гр.Генерал Тошево до гр.Кил, Германия, които
възлизали на около 350 евро за 2 400 км. В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.В.Й., която заявява, че поддържа жалбата
и изразява становище, че административния орган не е събрал доказателства,
които да установяват извършването на превоз на пътници срещу заплащане и моли оспорената заповед за налагане на ПАМ
да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответната
страна, директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе в
писмено становище от 01.10.2020 г. оспорва жалбата като неоснователна.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На
31.07.2020 г. актосъставител при РД „Автомобилна
администрация“ - Русе е съставил Акт за установяване на административно
нарушение ( АУАН) № 276823 срещу жалбоподателя, представен на л.19 от делото с
нечетливо съдържание.
На
03.08.2020 г. е издадена оспорена Заповед № РД-14-1739 от ответника, с която на
основанията по чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ и ал.2, т.1 във вр. с чл.106а, ал.7 от
Закона за автомобилните превози спрямо жалбоподателя са приложени
принудителните административни мерки „временно спиране от движение на МПС“ чрез
сваляне и отнемане на един брой МПС с рег. № ХХХХХХ, собственост на трето лице,
л.и.а.и отнемане на свидетелството за регистрация на МПС с № ********* да
отстраняване на нарушението, но не повече от 12 месеца, както и отнемане на
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя до отстраняване на
нарушението , но не повече от една година.
Съдът
приема, че в съдържанието на заповедта е възпроизведена фактическата
обстановка, описана в съставения на 31.07.2020г. нечетлив АУАН.
Заповедта е
връчена на М.С.А. на 12.08.20120 г. и на 21.08.2020 г. е подадена жалба в
Административен съд-Русе.
С
определение от 17.09.2020г. Административен съд –Русе е прекратил
производството и е изпратил делото по подсъдност на настоящия съд на основание
чл.135, ал.2 от АПК.
Преписката
е изискана служебно с разпореждане за насрочване на делото от 23.09.2020 г. и е
постъпила в съда на 06.10.2020 г.
Видно от
призовка на л.10 от делото ответникът е бил редовно призован за съдебното
заседание на 13.10.2020г. като в призовката е отбелязано, че заедно с нея са
връчени препис от разпореждане и препис от жалбата. От разписката към призовката се установява,
че книжата са връчени на 25.09.2020г. от Емил Маринов - призовкар в
Административен съд –Русе и получени от Марияна Неделчева - мл.специалист в
РД“АА“- Русе.
Затова
възраженията в писмения отговор, че препис от жалбата не е бил връчен, съдът
приема за неоснователни и не уважава искането за отсрочване на делото за друга
дата.
В заповедта
се сочи, че на 31.07.2020 г. при извършване на проверка служители на РД
„АА“-Русе са установили, че М.С.А. извършвал международен обществен превоз на 8
броя пътници с лек автомобил Мерцедес Спринтер 216 ЦДИ от категория М1 с рег. №
ХХХХХХ, собственост на Л И. А., без за автомобила да има издадено заверено
копие към лиценз на Общността. Затова е преценено, че са налице предпоставките на
закона на бъдат наложени предвидените в него принудителни административни
мерки.
Към
административната преписка са приложени писмени обяснения, дадени на
31.07.2020г. от С. М. Б., К. А. О. и Н. Р. Х., които са заявили, че пътуват за
Германия и са платили на водача 30 евро за превоза.
Представени
са и копия на личните карти и паспорти на шест физически лица, сред които и на
далите писмени обяснения.
По делото
като свидетел без разпитан Е.Н.С.от гр.Добрич, който заявява, че през лятото на
тази година се е срещнал на бензиностанция на околовръстното шосе на гр.Добрич
с жалбоподателя, който управлявал микробус с пътници с цел да му предаде пратка
за Германия. Пратката била приета от жалбоподателя, който не поискал заплащане
за услугата. Впоследствие получил недоставената си пратка.
Съдът
кредитира свидетелските показания като обективни и достоверни, дадени
добросъвестно.
При така
установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
По допустимостта на жалбата
Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна срещу годен за оспорване административен
акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност по силата на чл.107, ал.2
от Закона за автомобилните превози, поради което е допустима.
По основателността на жалбата
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
1.Компетентност на издателя на акта
Съгласно
чл.107, ал.1 от Закона за автомобилните превози, принудителните административни
мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или
упълномощени от него длъжностни лица.
Ответникът
е представил Заповед № РД-01-43/23.01.2020г. от която е видно, че нейният
издател, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", Бойко Пановски, е упълномощил директорите на регионалните
дирекции „Автомобилна администрация“ да издават заповедите по чл.106 и чл.106а
от ЗАвП, с които се прилагат принудителните административни мерки.
С оглед
представените доказателства съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен
орган.
2. Форма и мотиви
Заповедта е
издадена при спазване на изискванията за форма на акта, установени в чл.59,
ал.2 от АПК. Тя е в писмена форма и съдържа мотиви - фактически и правни
съображения, от които може да се установи защо е приложена мярката.
3. Спазване на
административно-производствените правила
Заповедта е
издадена в нарушение на чл.26 от АПК, тъй като в преписката няма данни, че
жалбоподателят е уведомен за открито производство по чл.106а от ЗАвП за
издаване на ПАМ. От момента на налагане на мярката, 31.07.2020 г. до момента на
връчване на заповедта за налагане на ПАМ 12.08.2020 г. жалбоподателят е бил
лишен от възможност да се защити от съществената спрямо него административна
принуда, което представлява съществено процесуално нарушение на правилата по
АПК, по които се издават административните актове.
Заповедта е
издадена и в нарушение на чл.35 и чл.36, ал.3 от АПК.
Административният
орган не е извършил преценка на събраните по реда на чл.44, ал.2 от АПК като не
е обсъдил писмените сведения от неучастващите в производството лице, трима от
пътниците в микробуса, управляван от жалбоподателя. Затова съдът приема, че
заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка и в противоречие със
събрените писмени сведения от физическите лица, от чиито показания се извежда
извод, че осъществяваният превоз не е бил срещу заплащане, а при споделяне на
пътните разходи.
4. Съответствие с материалния закон
В
оспорената заповед са цитирани правните основания на чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“,
т.4, б.“б“,ал.2, т.1 и т.3 и ал.7 от Закона за автомобилните превози,
Съгласно
нормата на чл.106а, ал.1, т.1, б.“а“ от Закона за автомобилните превози, за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: 1. временно спиране от движение на моторно
превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца:
а) с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие
към лиценза на Общността.
В т.4,
б.“б“ от горепосочената разпоредба е предвидено също, че се налага и временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който: б) извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно
средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към
лиценз на Общността - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година.
Нормата на
чл.106а, ал.2, т.1 и т.3 от ЗАвП, определят начина, по който се налагат
предвидените принудителните административни мерки, а именно чрез сваляне на
предната табела с регистрационен номер и отнемането ѝ заедно с документа,
удостоверяващ регистрацията на превозното средство, в случаите по ал. 1, т. 1 и
3, букви "б" и "в" и чрез отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство и контролния талон към него - в
случаите по ал. 1, т. 4 и 5.
Според
цитирания в заповед чл.106а, ал.7 от ЗАвП, табелите с регистрационните номера и
документите, удостоверяващи регистрацията на моторното превозно средство,
иззети по реда на ал. 3, се връщат след отстраняването на нарушението или
изтичането на срока по ал. 1, т. 1 и заплащане на наложената с наказателното
постановление глоба.
Видно е, че
главната предпоставка за налагане на принудителните административни мерки,
посочени по-горе, е установяването на извършван обществен превоз.
В случая от
събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по
безспорен начин обстоятелството, което предпоставя налагането на процесната
ПАМ, а именно извършването на обществен превоз на пътници без необходимите по
закон лицензи и регистрации.
Съгласно §
1 т.1 от ЗАвП, "Обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка
или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно
превозно средство.
Съгласно §
1 т.2 от ЗАвП "Превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва
услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага. От значение за обективното
осъществяване на обществен превоз на пътници, независимо от причината на
извършването му и взаимоотношенията на лицата, е неговото заплащане или
получаване на икономическа облага, т.е. формирането на възнаграждение, печалба.
Липсата на „заплащане
или икономическа облага“ по см. на § 1, т.1 от ДР на Закона за автомобилните
превози се установява по единствените събрани в административното производство
доказателства, които са писмените сведения, дадени от пътниците в микробуса по
реда на чл.44, ал.2 от АПК. И тримата пътуващи с
жалбоподателя, дали писмени сведения, Светла Миткова Благоева, Кемал Ахмет
Осман и Надежда Радева Христова, са заявили, че пътуват за Германия като са
заплатили 30 евро за превоза. Явно е, че сумата от 30 евро или около 59 лева не
покрива изискването за заплащане на превоз от гр.Генерал Тошево до гр.Кил
Германия, тъй като от размера на заплатената сума водачът не може да извлече
печалба, възнаграждение или икономическа облага.
Съставеният
АУАН, в който се твърди, че се извършва обществен превоз без необходимите
разрешителни и лицензи има обвинителна функция, но фактите, установени в него
подлежат на доказване. Единствено обстоятелството, че жалбоподателят, като
водач на МПС, е пътувал с 8 пътници, не обосновава категоричен извод за
извършване на обществен превоз на пътници. Следва да са налице категорични
данни, че превозът е осъществен срещу заплащане, каквито в административното
производство няма.
По тези
съображения съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е
издадена при съществени процесуални нарушения и липса на материално правните
предпоставки на закона и следва да се отмени на основанията по чл.146, т.3 и
т.4 от Закона за автомобилните превози
Разноски
При този
изход на спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатски
хонорар е основателно и следва да се уважи с оглед чл.143, ал.1 от АПК.
По делото
са представени доказателства за платена държавна такса от 10 лева по сметка на
Административен съд –Русе и 1 лев банков комисион, както и пълномощно с
разписка за платен адвокатски хонорар от 200 лева в брой. На жалбоподателя
следва да се присъдят разноски от 211 лева.
Мотивиран
така и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК,
Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на М.С.А.
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1739/03.08.2020г., издадена от директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе.
ОСЪЖДА Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе да заплати на М.С.А. с ЕГН **********
*** сумата от 211(двеста и единадесет) лева – разноски по делото за държавна
такса и адвокатско възнаграждение.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховен административен съд чрез настоящия съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: