Решение по дело №39/2020 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 август 2020 г. (в сила от 6 август 2020 г.)
Съдия: Маргарита Русева Славова
Дело: 20207210700039
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е    № 40

гр.Силистра, 06.08.2020 година

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

          Административният съд гр.Силистра, в открито заседание на осми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:Маргарита Славова

                                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:Валери Раданов

                                                                                                                                   Елена Чернева

при секретаря Антония Стоянова и с участието на прокурор при ОП гр.Силистра Стефка Ганчева, като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД № 39 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            С Решение № 48/09.03.2020 г., постановено по АНД №43/20г., Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 39-0000218/20.12.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Силистра, с което на Х.П.М. ***, на основание чл.93 ал.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, е наложено административно наказание по вид „глоба“ от 500 лева, за извършено нарушение на чл.36 §2 т.ii от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 04.02.14 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.

           Производството е образувано по касационна жалба на Х.П.М., подадена чрез представител по пълномощие адв.Ц. ***, с искане да бъде отменено решението на СРС и, след решаване на делото по същество от настоящата инстанция, да бъде отменено и първоначално атакуваното НП на компетентния орган. Оплакванията в жалбата могат да бъдат групирани в две направления: От една страна, се поддържа нарушение на материалния закон, допуснато от въззивната инстанция, тъй като се счита, че субективната страна на нарушението не е изследвана и не е установена по делото, което сочи на довод за несъставомерност изобщо на деянието. На тази плоскост се твърди и, че наложеното наказание е явно несправедливо, с оглед на чл.348 ал.1 т.3 и ал.5 НПК. От друга страна - акцент е поставен върху твърдение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, защото касаторът бил поискал назначаване на експертиза за установяване на главен факт в процеса, което искане, без основателни мотиви, било отклонено от СРС. Последното било повлияло правилното изграждане на фактическите изводи на съда. Отделно от това се счита, че нарушенията, допуснати в досъдебната фаза от административнонаказващия орган на чл.52 ал.4 и чл. 53 ЗАНН, вместо да бъдат отстранени, са били задълбочени от районния съд и са довели до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Релевира се оплакване, че още в административната фаза ответникът по касация бил допуснал груби нарушения на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, защото липсвало ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, какъвто е нормативният регламент. Поддържа се, че нямало единство между фактическото обвинение и неговата правна квалификация. Счита се още, че съдебният акт бил необоснован, тъй като АНО не бил доказал, че водачът е имал задължение да представи ръчни записи от дигиталния тахограф, а не удостоверение, например, по чл.10 ал.1 от Наредбата по чл.89 ЗАвтП. Необосноваността обаче, по аргумент от чл.348 ал.1 НПК, във връзка с чл.63 ЗАНН, не е касационно основание. Поради всичко това се моли да бъде отменено решението на СРС и съответно - отменено процесното пред него НП.

           Ответникът по касация - Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. Силистра, не се представлява в съдебното производство и не изразява становище по касационната жалба.

           Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра поддържа неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение е законосъобразно и дава заключение за неговото потвърждаване.           

           Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и сл./ АПК, вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие следното: Касационните основания, които са поддържани пред настоящата инстанция са за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон, вкл. до налагане на явно несправедливо административно наказание /чл.63 ал.1 ЗАНН, вр.с чл. 348 ал.1 т.1, т.2 и т.3 НПК/. Акцентът е поставен върху довод за допуснати съществени нарушения на административнонаказателните производствени правила от АНО, задълбочени от съда във въззивното производство, които били компрометирали изводите му относно фактите. Последното, от своя страна, било довело до неправилно приложение на материалния закон, вкл. до налагане на явно несправедливо наказание на касатора. Настоящият контрол следва да се извърши на терена на касационните оплаквания и съгласно разпореденото с чл.218 ал.2 от АПК.

           Констатираната административна простъпка, поставила в ход административнонаказателна процедура с АУАН № 268842/28.11.19 г. /чл.36 ЗАНН/, при извършена проверка от длъжностни лица на автомобилната администрация е, че водачът Х.П.М., в момента на проверката е без ръчни записи и разпечатки за периода от 24:00 ч. на 23.11.19 г. до 00:00 ч. на 28.11.19 г. от изискуемия 28 дневен период, който в случая е от 31.10.19 г. до 28.11.19 г. Съдът е установил, че на 28.11.2019 г. около 09:20 ч. по път I-7 Силистра-Шумен, на километър 9+793м., касаторът е управлявал специализиран автомобил за опасни товари (дизел и бензин) от гр.Русе до гр.Добрич, съгласно Пътен лист серия ВА № 008114/28.11.19 г. и Лиценз на ЕО № 13400112, валиден от 01. 01.17 г. Товарният автомобил е бил от категория N3, марка „Скания-П410“, с рег. № СВ 5970 АХ, оборудван с дигитален тахограф марка „Stoneridge Electronies 9002 0887.4“ и с прикачено полуремарке от категория О4 и рег. № С 2357 ЕС, собственост на „Глобал Биомет“ ЕООД. Извършван е бил обществен превоз на товари, попадащ в обхвата на Регламент № 561/2006, като при поискване от контролните органи, водачът е представил дигитална карта, при проверка на която било установено, че същият е без ръчни записи и разпечатки за релевирания период от време.

Съдът е обсъдил задълбочено приложените разпоредби на чл.34 ал.3 б.“б“ и чл. 36 §2 т.ii от Регламент (ЕС) № 165/14 и е извел верния извод за консумирано нарушение, надлежно индивидуализирано в АУАН и в НП. Съгласно първата разпоредба, когато водачът отсъства от превозното средство и не е в състояние да използва тахографа, за периодите посочени в §5, в чиито обсег попадат и процесните, е длъжен да ги вписва в картата, като използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни. В същия чл.34 ал.3 изр. „посл.“ Регламент (ЕС) № 165/2014 се съдържа изрична регулация за неналагане от държавите-членки на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство, което ирелевира изцяло оплакването, че не му е бил изискван такъв формуляр като заместващ липсващите ръчни записи. Съгласно чл.36 §2 т.ii от същия регламент, водачът трябва да е в състояние да представи по искане на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни, което задължение в случая не е било изпълнено.

Съдът е приел за безспорно установено, че ръчни записи и разпечатки в картата на водача, извършващ превоз от обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006, изобщо липсват; не са били направени, поради което е отклонил като несъстоятелно възражението на оспорващия, че бил наказан затова „че е без[…]“, а не „че не е представил в момента[…]“. Напълно закономерно е формирано съждението, че не може да бъде представено нещо в определен момент, което към същия не е съществувало. Ето защо съдът е приел, че дори и да не е докрай  прецизна в лексически план формулировката на деянието, тя не буди никакви съмнения относно нарушеното правило за поведение. В същия контекст са и изложените мотиви в протоколно определение от съдебно заседание на 10.02.20 г. /л. 37-л.38/, за отхвърляне на искането за допускане на експертиза, тъй като обективният факт с липсата на съставомерните ръчни записи, е безспорно установен от разпечатките от дигиталната карта на водача. В този ракурс правилно СРС е отклонил и оплакването, че от жалбоподателя не било поискано заместващото удостоверение по чл.10 от Наредба № Н-3/07.04.09 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/14 /Обн. ДВ, бр.31/09 г., доп. ДВ, бр.74/19 г./,каквото по делото, post factum, макар и в срока от чл.44 ЗАНН, е представено /л.22/. Ако такова е съществувало към момента на проверката, нормативното задължение на водача е да го представи тогава, а не както обикновено се процедира - в по-късен от нормативно определения момент. Съответни на закона и установените факти по делото са и изводите на въззивната инстанция за неприложимост на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, което е стабилизирало окончателно оспорения потвърдителен резултат по отношение на възведеното нарушение, законосъобразно санкционирано по чл.93 ал.2 ЗАвтП. Съдът е изложил самостоятелни мотиви относно вида и размера на административното наказание, което по аргумент от чл.2 ал.1 ЗАНН, е законоустановено. В случая, същото е фиксирано в абсолютен размер от законодателя и не съществува обективна възможност за неговото намаляване, вкл. в контекста и на чл.27 ал.5 ЗАНН. Ето защо, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение и възражението за явна несправедливост на наложеното наказание. В обобщение, настоящият състав на АС-Силистра намира, че релевираните с касационната жалба оплаквания, са били поддържани и пред районния съд и същите са получили законосъобразен отговор с оспореното решение.

Предвид изложеното,  касационният съдебен състав приема, че оспореното решение на районния съд е постановено при вярно установяване на релевантните факти и при правилно приложение на материалния закон, т.е. при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН,

                                                       Р Е Ш И:

 

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 48/09.03.2020г., постановено по АНД № 43/2020г. по описа на Силистренския  районен съд.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                              2.