№ 5703
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110151637 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация по 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 97, ал.1 ЗЕ за осъждане на ответника да заплати сумата 2507.15 лева, представляваща
начислена електрическа енергия за периода 26.07.2018 г. до 23.10.2018 г. , за което ищецът е
издал фактура №**********/29.10.2018 г. , ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 26.08.2021 г. до окончателното плащане на сумата и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 708.33 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 13.11.2018 г. до 25.08.2021 г.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че за начислена електрическа
енергия за периода 26.07.2018 г. до 23.10.2018 г. ищецът е издал фактура
№**********/29.10.2018 г. на стойност 2507.15 лева, чиято дължимост ответникът е
оспорил, предявявайки отрицателен установителен иск против „Ч.Е.Б.“ АД, по който е
образувано гр. д. №71631/2018 г. по описа на СРС, 119 състав. С решение
№55038/28.02.2020 г. по гр. д. №71631/2018 г. по описа на СРС, 119 състав съдът е уважил
иска и е признал, че „МР. Т.“ ЕООД не дължи сумата 2507.15 лева на настоящия ищец. С
решение по в.гр. д. 7957/2020 г. по описа на СГС, II- д въззивен състав съдът изцяло е
отменил първоинстанционното решение и е отхвърли предявения иск. Счита, че
отхвърлянето на предявения от настоящия ответник отрицателен установителен иск е
равнозначно на уважаване на положителен установителен иск за същата сума., предявен от
кредитора – настоящ ищец. Предвид това поддържа, че със сила на присъдено нещо е
признато съществуването на вземането му от ответника за ел. енергия за периода 26.07.2018
г. до 23.10.2018 г. на стойност 2507.15 лева. Претендира и обезщетение за забава в размер на
708.33 лева за периода от 13.11.2018 г. – след падежа на фактурата до 25.08.2021 г. , предвид
липсата на плащане от страна на ответника. Претендира присъждането на разноски.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, в който излага съображение за
неоснователност на иска предвид направеното плащане на сумата предмет на настоящото
производство. Заявява, че сумата е заплатена по повод влязло в сила съдебно решение, по
което предявеният от него иск за недължимост на сумата е бил отхвърлен. Твърди, че освен
главницата 2507.15 лева са заплатени и сторените разноски в двете инстанции и натрупаната
за периода от 13.11.2018 г. до 10.02.2022 г. лихва за забава. Предвид това счита, че не следва
да отговаря за разноски, евентуално само за заплатената държавна такса.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Основателността на исковете се предпоставя от установяване от страна на ищеца на
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на ел. енергия, реално доставената на ответника ел. енергия за процесния период
в посочения обект, чиято стойност възлиза на претендираните суми, както и изпадането на
ответника в забава. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания и то на падежа.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните на всички обстоятелствата, включени във фактическия състав на вземането
предвид постановените по гр. д. №71631/2018 г. по описа на СРС, 119 състав и по в.гр. д.
7957/2020 г. по описа на СГС, II- д въззивен състав съдебни решения, както направеното от
ответника плащане.
С решение по в.гр. д. 7957/2020 г. по описа на СГС, II- д въззивен състав съдът изцяло
е отменил първоинстанционното решение по гр. д. №71631/2018 г. по описа на СРС, 119
състав и е отхвърли предявения от „МР. Т.“ ЕООД отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата 2507.15 лева, представляваща корекционна сума по констативен
протокол №1021708/23.18., начислена във фактура №**********/29.10.2018 г. за периода
26.07.2018 г. – 23.10.2018 г., поради което сумата е останала дължима от страна на „МР. Т.“
ЕООД. Видно от представеното копие на №**********/29.10.2018 г. срокът за плащане е
посочен от 29.11.2018 г. до 12.11.2018 г., след изтичането на който ответникът е изпаднал в
забава, поради което на ищеца му се следва и претендираното обезщетение за забава за
периода от 13.11.2018 г. до предявяване на исковата молба в съда.
По делото е представено платежно нареждане от 10.02.2022 г. за сумата 4352.84 лева,
с която ответникът твърди да е заплатил в полза на ищеца 2507.15 лева – главница, 1005.14
лева – разноски по предходните производства и 827.45 лева – обезщетение за забава за
периода от 13.11,2018 г. до 10.02.2022 г. Плащането в хода на процеса е факт който на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде взет предвид при постановяване на решението.
Предвид това исковите претенции подлежат на отхвърляне поради плащане на
претендираната сума изцяло в хода на процеса, вкл. и по отношение на претендирата
законна лихва.
При този изход на спора само ищецът има право на разноски, тъй като с поведението
си ответникът е дал повод за завеждане на делото. Независимо от направеното в хода на
процеса плащане макар и преди получаване на исковата молба, ответникът следва да остане
задължен за разноски, тъй като от влизане в сила на решението на СГС – 02.03.2021 г. до
депозиране на исковата молба - 26.08.2022 г. не е последвало плащане на сумите, поради
което съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на настоящото производство.
Предвид това ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в
полза на ищеца сторените разноски за държавна такса - 128.62 лева и юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП
в размер на 100.00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.П.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление; АДРЕСр, (с предишно наименование „Ч.Е.Б.“ АД) против „МР.Т.“ ЕООД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 97, ал.1 ЗЕ за сумата 2507.15 лева, представляваща начислена вследствие на
корекция електрическа енергия за периода 26.07.2018 г. до 23.10.2018 г. , за което ищецът е
2
издал фактура №**********/29.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 26.08.2021 г. до окончателното плащане на сумата и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 708.33 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода 13.11.2018 г. до 25.08.2021 г. поради плащане на сумите в хода на
процеса на 10.02.2022 г.
ОСЪЖДА „МР.Т.“ ЕООД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати „Е.П.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление; АДРЕСр, (с
предишно наименование „Ч.Е.Б.“ АД) на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 228.62 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3