Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260005./ гр. Шумен 26.01.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският
окръжен съд
наказателна колегия
На двадесет и
шести януари две хиляди и двадесет и първа година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
София Радославова
Членове: 1. Нели
Батанова
2. Димчо Луков
Секретар: ………………
Прокурор: ………………
като сложи
за разглеждане докладваното от окръжния съдия Димчо Луков ВЧНД № 18 по описа за 2021 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 249 ал. 3 вр. чл. 341 и сл. НПК.
ВЧНД № 18/2021 г. по описа на ШОС е образувано
е по протест на прокурор от ШРП – ТО В. Преслав срещу протоколно определение от
24.11.2020 г. по НОХД № 224/2017 г. по описа
Великопреславския районен съд с което е прекратено съдебното производство по
делото, поради допуснати на досъдебното производство отстраними съществени
нарушения на процесуални правила довели до нарушаване правото на защита на
подсъдимите и делото е върнато на прокурора за отстраняването им, по отношение
обвиненията за престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК.
В протеста се сочи, че с атакуваното
определение съдът неправилно е приел, че в диспозитива на обвинителния акт не
били посочени конкретните словесни изрази, чрез които всеки от подсъдимите е потвърдил
неистина пред нотариус С. Николов в производство по обстоятелствена проверка за
признаване право на собственост по давностно владение на недвижим имот. В тази
връзка намира, че за държавното обвинение резонно било повдигнатите обвинения
да са намерили основа в протокола изготвен от нотариуса при извършване на
производството по обстоятелствена проверка, тъй като нямало от къде другаде
държавното обвинение да разбере как именно са свидетелствали тримата свидетели
пред нотариус Николов. А след като тримата свидетели били удостоверили
характера на своите заявления, то следвало да се приеме, че те са от естеството
на посочените в обвинителния акт. Следователно, няма допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуални правила довели до накърняване правото на защита на
подсъдимите. От друга страна – прокурора приема, че дори да бъде прието наличие
на съществени процесуални нарушения в тази насока, то държавното обвинение не е
в състояние да „ги санира“ по обективни причини по обективни причини. Прави се
искане за отмяна на определението и връщане на делото на ВПРС за разглеждането
му по същество.
Депозирано е и възражение от защитника на
тримата подсъдими срещу частния протест на ВПРП. На първо място във
възражението се сочи, че аргументите изложени в протеста са същите каквито са
били изложени и пред първоинстанционния съд, преди последния да постанови
атакуваното определение. Т. е. в протеста не се сочат нови аргументи. На второ
място – определението за прекратяване на съдебното производство е правилно и
законосъобразно, тъй като с него е прието, че така формулираното обвинение /с
обвинителния акт/ не отговаряло на изискването за посочване на фактическите
обективни признаци на престъплението. Съда е посочил, че това нарушение е било
допуснато още с повдигане на обвинението, както и с действията на прокурора
след приключване на досъдебното производство – изготвяне на обвинителен акт,
като в същия – в диспозитива не са посочени конкретни словесни изрази на всеки
от подсъдимите, дадени в показанията му като свидетел пред нотариус Николов. На
трето място – не са спазени изискванията на ТР № 2/2002 г. по т.д. № 2/2002 г.
на ОСНК та ВКС при предявяване на обвинението в досъдебното производство и в
диспозитива на обвинителния акт - да се
посочи времето, мястото, както и фактическите обективни и субективни признаци
на деянието. В случая, според защитника, вместо думите на свидетелите записани
в протокола от обстоятелствената проверка, в постановлението за привличането на
като обвиняеми на тримата подсъдими, а и в диспозитива на обвинителния акт е
вписана правната оценка на свидетелските показания, направена от нотариуса при
решаване на преписката. На последно място – с възражението не се приема довода
изложен в протеста, че дори и да има процесуални нарушения, то те са
неотстраними. Прави се искане да не се уважава протеста и да се потвърди
определението за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на
прокурора.
Шуменски окръжен съд, като обсъди доводите изложени
в протеста и възражението срещу него и се запозна с атакувания акт и
материалите по делото, намира за установено следното:
Досъдебното производство №68/2016 г. по описа
на РУ В. Преслав е образувано на 20.06.2016 г. срещу неизвестен извършител за
това, че на 30.12.2015 г. в гр. В. Преслав пред нотариус с район на действие
Районен съд гр. В. Преслав в качеството си на свидетел устно и съзнателно е
потвърдил неистина или затаил истина – престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК.
С постановления за привличане като обвиняем на
всеки от тримата подсъдими: Р.Т.Д., П.И.П. и И.Т.И. е предявено обвинение за
това, че на 30.12.2015 г. в гр. В. Преслав, като свидетел в нотариално
производство по нотариално дело № 1628/2015 г., пред надлежен орган на власт –
Нотариус рег. № 592 от регистъра на Нотариалната Камара с район на действие РС
гр. В. Преслав, устно и съзнателно е потвърдил неистина, а именно, че Р.П.Р.
трайно, необезпокоявано и непрекъснато е владеел от десет години, а именно от
2005 г. до 2015 г. недвижими имоти в землището на с. Кочово:
- нива с площ 5. 697 дка в местността
„Чортлен“ представляваща имот № 002025 и
- нива с площ от 4. 200 дка в местността „Чакърмезар“,
представляваща имот номер 043055 – престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК.
По досъдебното производство е изискана и
приложена преписката по нотариално дело № 1628/2015 г., пред надлежен орган на
власт – Нотариус рег. № 592 от регистъра на Нотариалната Камара с район на
действие РС гр. В. Преслав. От протокола изготвен от нотариуса се установява,
че: св. Р.Т.Д. е дал следните показания „От 10 години познавам Р.П.Р. от тогава
той управлява имотите за с. Кочово. Познавам и имотите те са една нива от около
6 декара и друга около 4 декара. Не знам някой друг да е претендирал за имотите
или пък да има съдебни спорове“. Св. И.Т.И. е дал следните показания „От 10
години познавам Р.П.Р. от тогава той управлява имотите за с. Кочово. Познавам
имотите, знам кои са той молителя си ги стопанисва, никой не ги е искал. Не
знам някой друг да е претендирал за имотите или пък да има съдебни спорове“.
Св. П.И.П. е дал следните показания „От 10 години познавам Р.П.Р. от тогава той
управлява имотите за с. Кочово. Не знам някой друг да е претендирал за имотите
или пък да има съдебни спорове“.
След приключване на досъдебното производство
е изготвен обвинителен акт с внасянето на който в съда е образувано НОXД № 224/2017
г. на ВПРС.
В обстоятелствената част на обв. акт е приета
за установена фактическа обстановка, според която показанията на тримата
свидетели били отразени в съставения по обстоятелствена проверка протокол в
нотариално производство по нотариално дело № 1628/2015 г. по описа на Нотариус
рег. № 592 от регистъра на Нотариалната Камара с район на действие РС гр. В.
Преслав. В тези си показания те заявили следното: обв. Р.Т.Д. заявил, че
познава Р.П.Р. от 10 години, че от тогава той управлява имотите в с. Кочово.
Заявил, че познава и имотите, като
обяснил, че са една нива с площ около 6 декара и друга с площ около 4 декара. Заявил
също, че не знае някой друг да е претендирал за имотите или пък да има съдебни
спорове“. Св. И.Т.И. заявил, че от 10 години познавам Р.П.Р. и от тогава той
управлява имотите за с. Кочово. Заявил, че познава имотите, знае кои са, че
молителя си ги стопанисва и никой не ги е искал. Свидетелствал още, че не знае
някой друг да е претендирал за имотите или пък да има съдебни спорове“. Св. П.И.П.
заявил пред нотариуса, че познава Р.П.Р. от 10 години и от тогава той управлява
имотите в с. Кочово. Свидетелства също, че не знае някой друг да е претендирал
за имотите или пък да има съдебни спорове.
В диспозитива на
обвинителния акт на всеки от тримата подсъдими е повдигнато обвинение за това,
че на 30.12.2015 г. в гр. В. Преслав, като свидетел в нотариално производство
по нотариално дело № 1628/2015 г., пред надлежен орган на власт – Нотариус рег.
№ 592 от регистъра на Нотариалната Камара с район на действие РС гр. В.
Преслав, устно и съзнателно е потвърдил неистина, а именно, че Р.П.Р. трайно,
необезпокоявано и непрекъснато е владеел от десет години, а именно от 2005 г.
до 2015 г. недвижими имоти в землището на с. Кочово:
- нива с площ 5. 697 дка в местността
„Чортлен“ представляваща имот № 002025 и
- нива с площ от 4. 200 дка в местността
„Чакърмезар“, представляваща имот номер 043055 – престъпление по чл. 290 ал. 1
от НК.
В разпоредително заседание на
24.11.2020 г. съставът на ВПРС е приел, че на досъдебното производство са
допуснати отстраними съществени нарушения довели до накърняване правото на
защита наа подсъдимите. На това основание е прекратил съдебното производство по
делото и е върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуалните
нарушения.
Въз основа на така установените обстоятелства,
съдът прави следните изводи: Протеста е подаден в законоустановения 7-дневен
срок по чл. 342, ал. 1 НПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, същия е неоснователен.
На
първо място – В постановленията за привличане като обвиняем на всеки от тримата
подсъдими е повдигнато обвинение за това, че на 30.12.2015 г. в гр. В. Преслав,
като свидетел в нотариално производство по нотариално дело № 1628/2015 г., пред
надлежен орган на власт – Нотариус рег. № 592 от регистъра на Нотариалната
Камара с район на действие РС гр. В. Преслав, устно и съзнателно е потвърдил
неистина, а именно, че Р.П.Р. трайно, необезпокоявано и непрекъснат е владеел
от десет години, а именно от 2005 г. до 2015 г. недвижими имоти в землището на
с. Кочово:
- нива с площ 5. 697 дка в местността
„Чортлен“ представляваща имот № 002025 и
- нива с площ от 4. 200 дка в местността
„Чакърмезар“, представляваща имот номер 043055 – престъпление по чл. 290 ал. 1
от НК.
На второ място – от приложения протокол
съставен при извършената обстоятелствена проверка се установява, че подс. Р.Т.Д.
в качеството му на свидетел е дал следните показания „От 10 години познавам Р.П.Р.
от тогава той управлява имотите за с. Кочово. Познавам и имотите те са една
нива от около 6 декара и друга около 4 декара. Не знам някой друг да е
претендирал за имотите или пък да има съдебни спорове“. Подс. И.Т.И. в
качеството му на свидетел е дал следните показания „От 10 години познавам Р.П.Р.
от тогава той управлява имотите за с. Кочово. Познавам имотите, знам кои са той
молителя си ги стопанисва, никой не ги е искал. Не знам някой друг да е
претендирал за имотите или пък да има съдебни спорове“. Подс. П.И.П. в
качеството му на свидетел е дал следните показания „От 10 години познавам Р.П.Р.
от тогава той управлява имотите за с. Кочово. Не знам някой друг да е
претендирал за имотите или пък да има съдебни спорове“.
На трето място – в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като част от фактическата обстановка прокурора е приел, че от
протокола от извършената обстоятелствена проверка се установяват показанията на
тримата обвиняеми, дадени от тях в качеството им на свидетели в това нотариално
производство, в които обв. Р.Т.Д. заявил, че позднава Р.П.Р. от 10 години, че
от тогава той управлява имотите в с. Кочово. Заявил, че познава и имотите, като обяснил, че са една нива с площ
около 6 декара и друга с площ около 4 декара. Заявил също, че не знае някой
друг да е претендирал за имотите или пък да има съдебни спорове“. Св. И.Т.И.
заявил, че от 10 години познавам Р.П.Р. и от тогава той управлява имотите за с.
Кочово. Заявил, че познава имотите, знае кои са, че молителя си ги стопанисва и
никой не ги е искал. Свидетелствал още, че не знае някой друг да е претендирал
за имотите или пък да има съдебни спорове“. Св. П.И.П. заявил пред нотариуса, че
познава Р.П.Р. от 10 години и от тогава той управлява имотите в с. Кочово.
Свидетелства също, че не знае някой друг да е претендирал за имотите или пък да
има съдебни спорове.
На четвърто място в диспозитива на
обвинителния акт на всеки от тримата подсъдими е повдигнато обвинение за това,
че на 30.12.2015 г. в гр. В. Преслав, като свидетел в нотариално производство
по нотариално дело № 1628/2015 г., пред надлежен орган на власт – Нотариус рег.
№ 592 от регистъра на Нотариалната Камара с район на действие РС гр. В.
Преслав, устно и съзнателно е потвърдил неистина, а именно, че Р.П.Р. трайно,
необезпокоявано и непрекъснато е владеел от десет години, а именно от 2005 г.
до 2015 г. недвижими имоти в землището на с. Кочово:
- нива с площ 5. 697 дка в местността
„Чортлен“ представляваща имот № 002025 и
- нива с площ от 4. 200 дка в местността
„Чакърмезар“, представляваща имот номер 043055 – престъпление по чл. 290 ал. 1
от НК.
Предвид горното въззивната инстанция приема,
че при привличане като обвиняеми на И., П. и Д. са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила довели до нарушаване правото на защита на
всеки един от тях. Във всяко от постановленията са посочени времето и мястото
на извършване на деянието, но не са описани неговите фактически обективни
признаци, съобразно изискванията на чл. 207 ал. 2 от НПК и задължителните
указания дадени в т. 4.1 на ТР № 2/2002 г. по т.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. Не
са описани конкретните словесни изрази на всеки от подсъдимите, изказани пред
нотариуса и отразени в протокола за обстоятелствената проверка. Т. е. не са
посочени думите и изразите чрез които разследващия е приел, че всеки от
обвиняемите /тогава/ съзнателно е потвърдил неистина. Посочено е само, че Р.П.Р.
трайно, необезпокоявано и непрекъснато владеел от десет години, а именно от
2005 г. до 2015 г. имотите в с. Кочово.
От друга страна Шуменският окръжен съд
приема, че в стадия действията на прокурора след приключване на досъдебното
производство – съставяне на обвинителен акт са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 249 ал. 4 т 1. предложение 1
от НПК по отношение обвиненията и на тримата подсъдими. В обстоятелствената
част на обвинителния акт прокурора е посочил конкретните неверни показания на
всеки от тримата, които приема за неверни – това са показанията на тримата
вписани в протокола за обстоятелствената проверка. В обстоятелствената част е
тази, в която се прави описание и конкретизация на изпълнителното деяние
посредством дословно и точно цитиране на дадени изявления на тримата пред
нотариуса и посочване по ясен и разбираем начин кое в съответното изявление е
неистина и в каква степен е истина. Не така стои въпроса в диспозитива. В
диспозитива на обвинителния акт съобразно разпоредбата на чл. 246 ал. 2 от НПК
се посочват престъплението извършено от обвиняемия; времето, мястото и начина
на извършването му. В конкретния случай в диспозитива на обвинителния акт не са
посочени конкретните думи и изрази на всеки от подсъдимите, така както са
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт с които прокурора е приел,
че е осъществено лъжесвидетелстването. Т. е. не е посочено престъплението което
прокурора приема в обстоятелствената част, че е извършено. Посочени са
предпоставките на чл. 79 ал. 1 от ЗС за придобиване правото на собственост
върху недвижим имот, а именно трайно владение повече от 10 години и изводите на
нотариуса, че това владение е трайно и необезпокоявано.
От трета страна – допуснато е и друго отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 249 ал. 4 т 1.
предложение 1 от НПК по отношение обвиненията и на тримата подсъдими. В
обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени факти от които да се
направи извод за субективната страна на деянието, няма и изводи за това, при
анализ на такива доказателства. Твърдяната от свидетеля пред нотариуса
неистина в производството по обстоятелствената проверка не е достатъчно
условие, за да се приеме, че е извършено престъпление по чл. 290 ал. 1 НК. Необходими са доказателства, че свидетелят е потвърдил умишлено тази
неистина, действайки със съзнанието, че по този начин ще възпрепятства
дейността на правосъдието. По скоро на предположения, а не на конкретни факти и
обстоятелства е направен извода, че всеки от обвиняемите е действал с умисъл.
Въззивната инстанция приема, че така
посочените процесуални нарушения при привличането на тримата подсъдими в качеството
им на обвиняеми, липсата на посочване на факти от които прокурора е направил
извод за субективната страна на деянието извършено от всеки от подсъдимите,
както и непосочването на конкретните думи и изрази от показанията на всеки от
тях, пред нотариуса и вписани в протокола от обстоятелствената проверка са
съществени. Такива са, тъй като са довели до ограничаване на правото на защита
на обвиняемите поради невъзможност да разберат повдигнатите им обвинения
вследствие на: неправилно фактическо формулиране на обвиненията в
постановленията за привличане като обвиняеми; съществуващи непълноти в
обстоятелствената част на обвинителния акт относно съставомерни факти и
обстоятелства /тези за субективната страна на деянието/; неправилно фактическо
формулиране на обвиненията в заключителната част на обвинителния акт относно
елементи от състава на конкретните престъпления. Тези процесуални нарушения ШОС
приема за отстраними чрез провеждане на ново привличане на всеки от тримата
подсъдими като обвиняем и изготвяне на нов обвинителен акт съобразно
изискванията на чл. 246 ал.2 от НПК и задължителните указания на ТР № 2/2002 г.
по т.д. № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
Водим от горното, Шуменски
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 24.11.2020 г. постановено по
НОХД № 224/2017 г. по описа Великопреславския
районен съд с което е прекратено съдебното производство по делото, поради
допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на
процесуални правила и делото е върнато на прокурора за отстраняването им.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.