РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2253

08.11.2019 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора Албена Георгиева, като разгледа АХД №  2644 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Делото е образувано по исковата молба от Г.С.К., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.П. ***, с която е предявен иск за имуществени вреди в размер на 300 лева, изразяващи се в разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с обжалване на издадено и впоследствие отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 582 от 08.05.2019г., издадено от З.В.– зам.кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира се присъждането на направените по настоящото дело разноски.

Ответната страна, в постъпил по делото писмен отговор на исковата молба са изложени подробни съображения за неоснователност на иска. В съдебно заседание, процесуалния представител на ответникът юриск.М. изцяло поддържа подадения отговор като допълва, че настоящия случай касае главница за разноски за адвокатско възнаграждение, както и че вземането за разноски е акцесорно вземане с процесуалноправен, а не с материалноправен характер, поради което не се начислява лихва. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище за недоказаност на иска.

 Пловдивският административен съд, като прецени доводите на страните, изложили такива и наличните по делото доказателства, по реда и при условията на чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от  ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, счита, че исковата молба е процесуално допустима, а предявеният иск, разгледан по същество, е основателен, по следните съображения: 

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че с влязло в сила на 14.08.2019 г. , решение № 1400/ 23.07.2019 г. по НАХД № 3658/2019 г. на Пловдивски районен съд е отменено Наказателно постановление № 582/08.05.2019г. издадено от З.В.– зам.кмет „Транспорт“ в Община Пловдив. В съдебния процес ищецът е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в размер на общо 300 лв., видно от договор за правна защита и съдействие, същият представляващ и разписка. /лист 23 от АНД № 3658/2019 г. на Пловдивски районен съд/.

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; причинена вреда - имуществена или неимуществена;  пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред (в конкретния случай отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт).

Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици.

Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкуванетелно постановление от 19.05.2015г., постановено по т.д. № 2/2014г. на ВКС и ВАС.

Налице са в случая и останалите елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съставлява вреда, причинена пряко от отменения акт. В тази връзка неоснователен е  доводът на ответника, че отмяната на наказателните постановления няма за закономерна и задължителна последица извършването на разходи за адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление, отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по обжалването на наказателното постановление.

По силата на чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Ищецът в случая не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по наказателни от административен характер дела, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с което са наложени санкции, които ищецът е считал за незаконосъобразни.

В този смисъл обстоятелството, че адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече  по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

Основателна е и претенцията на ищеца за присъждане на лихва върху главния иск. Действително, разноските, направени от спечелилата спора страна, се присъждат без лихви от съда, разглеждащ спора в съответното съдебно производство, но в процесния случай се касае за отговорност за вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, каквото неизпълнение в случая е налице, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. А съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт, в случая – 14.08.2019г.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски. Те се констатираха в размер на 310 лв., от които 300 лв. заплатеното адвокатско възнаграждение (видно от представения на лист 6 по делото договор за правна защита и съдействие) и 10 лв. държавна такса.

 

Воден от горното, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Г.С.К., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 300 лв. имуществени вреди, причинени в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление № 582 от 08.05.2019г., издадено от З.В.– зам.кмет „Транспорт“ в Община Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.08.2019г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Г.С.К., ЕГН **********, с адрес *** направените деловодни разноски в размер на 310 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

СЪДИЯ: