№ 6336
гр. С., 09.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110155339 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация С.“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу О. В. Т. за сумата от 608,41 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода
м.05.2018г. – м.04.2020г. до имот на адрес : гр. С., ж.к. „И*“, бл.**, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (27.09.2021г.) до окончателното плащане, за сумата от 91,12 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2019г. – 10.09.2021г., за сумата от 27,03 лева- цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода м.08.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба (27.09.2021г.) до окончателното плащане и за сумата от 5,25 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 01.10.2018г. –
10.09.2021г.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена топлинна енергия за посочения имот
и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществявала при публично известни Общи условия. Разпределението на топлинна
енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по
системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период „Термокомпект“ ООД.
Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните
уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане
на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Възразява за
недопустимост на иска за цена за извършена услуга дялово разпределение и на акцесорния иск за
забава в плащането на посочената главница с довод, че се касае за предявяване на чужди права
пред съд. Оспорва, че не е собственик на процесния имот. Позовава се на изтекла погасителна
давност. Оспорва претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД с довод за недоказаност, че задълженията са
публикувани в интернет страницата на ищеца и нищожност поради неравноправност на клаузата
на чл.33, ал.1 и ал.2 ОУ.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Термокомпект“ ООД, не е взело становище
1
по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
От събраните по делото писмени доказателства – нотариален акт за собственост на апартамент
(жилище) по чл.55 ЗПИНМ № *** (л.14 от делото), удостоверение за наследници на И.Т.Т. (л.78 от
делото), удостоверение за наследници на М. Т.Х. (л144 от делото) и удостоверение за идентичност
на лице с различни имена – М. С. М. и М. Т.Х. (л.162 от делото), се установява, че процесният
имот е придобит от ответницата по наследствено правоприемство. Няма данни и твърдения
ответницата да се е разпореждала с имота или на друго основание да е загубила правата си върху
имота, поради което съдът приема, че през процесния период ответницата е била собственик на
имота. Като собственик на процесния имот ответницата има качеството на клиент на топлинна
енергия (ТЕ) за битови нужди (арг. чл.153, ал.1 ЗЕ) и през процесния период страните са
обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия,
която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за
продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са
действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
С оглед взетото с отговора на исковата молба становище от ответницата с доклада си по
делото съдът обяви като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че през
процесния период в процесния имот ищецът е доставил топлинна енергия на претендираната
стойност.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Неоснователно е позоваването на ответницата на нищожност поради неравноправност на
клаузите от Общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди, съгласно които клиентът на ТЕ
изпада в забава след публикуване на задълженията в интернет страницата на топлофикационното
дружество, защото през процесния период не действат клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от Общи
условия, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния
период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон,
то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от
91,12 лева.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
По възражението за погасителна давност:
Задълженията за заплащане за цената на потребена топлоенергия са периодични плащания
по смисъла на чл.111, б. “в” ЗЗД, поради което по отношение на тях е приложим тригодишният
2
давностен срок (в този смисъл Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк.д.№ 3/2011г., ОСГТК на
ВКС). Давността започва да тече от настъпване на изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД, а
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало – чл.114, ал.2 ЗЗД. За процесния период са действали Общи
условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, и съгласно уговорения срок за
плащане на задълженията, следва, че изискуемостта на вземането за цена за топлинна енергия
възниква след изтичане на 45 дни, считано от края на месеца, за който се отнася плащането, от
който момент започва да тече и погасителната давност – арг. чл.114, ал.1 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че издаването на фактура по чл.32, ал.3 ОУ за целия отчетен
период, в която се отразява окончателният размер на дължимите през отчетния период суми въз
основа на прилаганата система на плащане - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ, няма отношение към началния
момент на погасителната давност, защото е уговорено цената за доставка на ТЕ да се дължи
месечно - чл.32 ОУ, а не за отчетен период.
Делото е заведено с подаване на исковата молба на 27.09.2021г., поради което погасени по
давност са вземанията за периода м.05.2018г. – м.07.2018г., вкл. Непогасеното по давност вземане
за периода м.08.2018г. – м.04.2020г., вкл., възлиза на сумата от 579,36 лева, определено от съда на
основание чл.162 ГПК въз основа на неоспорените данни в приетите като доказателства
съобщения към фактури.
На основание чл.119 ЗЗД следва да се приеме за погасено по давност е и акцесорното
вземане върху погасената по давност главница, поради което непогасеният размер на акцесорното
вземане възлиза на сумата от 86,77 лева, определено от съда на основание чл.162 ГПК.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 579,36 лева за
периода м.08.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер и за остатъка
от периода. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 86,77 лева и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.2 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. В случая дяловото разпределение е
извършено от лице по чл.139а ЗЕ – „Топлоконтрол“ ООД.
Дяловото разпределение е система, по която се извършва разпределението на топлинна
енергия в сгради в режим на етажна собственост – чл.139, ал.1 ЗЕ. Дяловото разпределение се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ – чл.139, ал.2 ЗЕ. Право
на етажните собственици е да изберат регистрирано лице по чл.139, ал.1 ЗЕ (чл.139б, ал.1 ЗЕ), с
което впоследствие топлопреносното предприятие сключва договор за извършване на дялово
разпределение – чл.139в, ал.1 ЗЕ. В последния договор се уговаря топлопреносното предприятие
да плати на лицето, извършващо дяловото разпределение цената за дяловото разпределение на ТЕ
в сградата – чл.139в, ал.2, т.4 ЗЕ. От изложеното следва, че топлопреносното предприятие или
доставчикът на ТЕ, които извършват продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, възлагат извършването на дяловото разпределение, без което не може да се определи
цената на ТЕ за имоти в сгради в режим на етажна собственост, на лице, регистрирано по чл.139а,
ал.1 ЗЕ, избрано от етажните собственици. За извършване на тази дейност топлопреносното
предприятие дължи цената за услугата дялово разпределение на лицето, извършващо услугата,
като от своя страна въз основа на договора за доставка на ТЕ за битови нужди топлопреносното
предприятие събира тази цена от клиентите на ТЕ за битови нужди – етажни собственици. Ето
защо не се касае за предявяване на чужди права пред съд, а за търсене на изпълнение на
задължение, следващо от договорните отношения между страните.
Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се формира от
цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна сметка,
както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
3
купувача. Уговорено е още, че редът и начина за заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали
към процесния период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията
си, не са ангажирани доказателства относно цената на посочените компоненти, които формират
цената на услугата дялово разпределение. При това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че
цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до пълния предявен размер,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Искът за
акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете, като от разноски в
общ размер от 165 лева (държавна такса за завеждане на делото, държавни такси за издаване на
съдебни удостоверения и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален
размер от 100 лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и
фактическа сложност на делото) съразмерно на ищеца се следват разноски от 156,29 лева.
На адв. Р. Р., предоставила безплатна правна помощ на ответницата, видно от представения
договор за правна защита и съдействие от 20.06.2022г., на основание чл.38, ал.2 ЗА следва да се
присъди адв. възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете. От пълния размер на
адвокатското възнаграждение от 400 лева, определено на основание чл.7, ал.2, т.1 НМРАВ,
съразмерно се следва такова от 21,13 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. В. Т., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С., ж.к. „Л** офис – партер – адв.
Р., да плати на “Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата от 579,36 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.08.2018г. – м.04.2020г.,
вкл., до имот на адрес : гр. С., ж.к. „И*“, бл.**, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (27.09.2021г.) до окончателното плащане, сумата от 86,77 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2019г. – 10.09.2021г.,
сумата от 27,03 лева - възнаграждение за извършена услуга дялово разпределение за периода
м.08.2018г. – м.04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (27.09.2021г.)
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 608,41 лева и за периода м.05.2018г. – м.07.2018г., вкл.,
иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна
енергия за разликата до пълния предявен размер от 91,12 лева, както и изцяло иска за сумата от
5,25 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаграждение за услуга
дялово разпределение за период на забавата 01.10.2018г. – 10.09.2021г.
ОСЪЖДА О. В. Т., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С., ж.к. „Л** офис – партер – адв.
Р., да плати на “Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 156,29 лева – разноски.
ОСЪЖДА “Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на адв. Р. Р., Софийска адвокатска колегия, адрес на
упражняване на дейността : гр. С., ж.к. „Л** офис – партер, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от
4
21,13 лева – адвокатско възнаграждение.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице - помагач
„Термокомпект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. „Люлин“,
ул.“Проф. Александър Станишев“ № 2.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5