Р Е Ш Е Н И Е
№261302/13.4.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично
заседание на двадесет и
шести март през две хиляди двадесет и първа година, проведено в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №14445 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано с молба, с която е направено
искане с правно осн. чл.
127а СК вр. чл. 76, т.9 от
ЗБЛД от Х.П.Н., ЕГН **********
*** в качеството й на майка и
законен представител на детето В.И.Ш., ЕГН **********, родена на ***г. за даване разрешение заместващо съгласието на ответника И.П.Ш., ЕГН ********** ***, да бъде
разрешено на детето да пътуват извън пределните на Р.Б.я, до всички държави
членки на Е.С. Р.Т., Р.С., Република Северна Македония, Арабска република
Египет, О.А.Е.– Е.Д., както и до Р.С. като преминава
и престоява до 14 дни в определен период от време, считано от постановяване на
решението до навършване на десет годишна възраст на детето, извън определения
режим на личен контакт на детето с неговия баща, придружавано при пътуване
извън страната от своята майка.
Излагат се твърдения, че първоначално ответникът е
дал съгласие на ищцата в качеството й на майка и законен представител на детето
да бъде осъществявано напускане на страната, която декларация – съгласие в
последствие след раздялата на страните била оттеглена.При тези съображения
желае да бъде постановено решение, с което да бъде заместено съгласието на
ответника, детето да пътува в чужбина придружавано от своята майка.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника.Излагат се съображения, че ответникът в качеството му на баща на
детето не се противопоставя детето да пътува в чужбина.Възраженията на
ответника са да бъде дадено разрешение детето да пътува до държави, които не са
страни по Хагската конвенция, доколкото счита, че ранната възраст на детето би
го поставила в риск при пътуване в такива държави. Излага опасения при пътуване
с оглед епидемията от Ковид -19. Намира, че периода
от време, който се иска с молбата от ищцата до навършване на 10 –годишна
възраст на детето е твърде дълъг.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Представено е по делото е становище от дирекция „С.П.“
Варна, в което се сочи, че в интерес на детето В. е да бъде разрешено същото да
пътува, придружено със своята майка. Изразява се единствено отрицателно
становище по въпроса относно срока, за който следва да бъде дадено това
разрешение, като считат, че срок до навършване на детето на 10 – годишна
възраст е прекалено дълъг.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл.127а,ал.2 СК цели да уреди отношенията между родителите и детето в една конкретна свера, а т.е. пътуване на детето в чужбина, издаване и получаване на лични документи. За предявявяване на този иск не е необходимо да е налице
конкретна и непосредствена необходимост
детето да пътува в чужбина. Достатъчно е да е налице разногласие между родителите
и невъзможността да се постигне
такова съгласие, което поражда наличие на правен интерес от сезиране на съда.
Следва да бъде посочено, че целите на производството
уредено в разпоредбата на чл. 127а, ал.2 СК е да бъдат защитени правата и
законните интереси на детето, а не на кой да е от неговите родители. Детето,
като гражданин на Р.Б.я има същите права, които има всеки друг, включително и
правото му на свободно предвижване още повече в
рамките на ЕС, на който страна е пълноправен член. Сигурността на детето при
пътуване, съдът намира, че би се охранила и при посещение от страна на
последното в държави, които са страна по Хагска конвенция от 1996г. във връзка с
международните правни аспекти на родителската отговорност и мерките за закрила
на детето. С последната се определят категория правила за подобряване правата и
защитата законните интереси на децата в международен аспект, като същевременно
се избягват конфликти между различните национални системи. Така доколкото
всички държави членки на ЕС са и страни по Конвенцията, то в тези държави, така
и в държавите, които макар и не членки на ЕС, но страни по Конвенцията, правата
и интересите на детето при престой в същите следва да се считат за максимално
защитени.
Правото на В. да пътува не следва да бъде нарушавано
доколкото не застрашава живота и здравето му, каквито обстоятелства не се
установиха в хода на настоящото съдебно производство.
С ТР №1/2016г. на ОСГК на ВКС се прие разбирането, че производството по чл. 127а СК е такова
по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване
в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените
по делото обстоятелства.
В
настоящия случай по делото не се спори, че родители на В. са страните по спора,
при което следва да бъде даден отговор и на следващия въпрос, а именно дали има
спор между родителите по въпроса за пътуване на детето в чужбина. В тази насока
ищцата излага твърдения, че по време на съвместното съжителство ответника е дал
съгласие, съобразно което детето може да пътува в чужбина придружавано от
своята майка, което съгласие в последствие е оттеглил. В отговора на исковата
си молба ответника сочи, че не се е противопоставял детето да пътува в чужбина,
но изразява резерви същото да посещава държави, които не са страни по Хагската
конвенция, съответно изразява опасения при пътуване с оглед международната пандемична ситуация по повод разпространяване на вируса
Ковид-19.
При
така изложеното съдът прави извода, че с поведението си ответника оспорва
искането на ищцата да й бъде разрешено детето да пътува извън страната.Макар и бланкетно в отговора на исковата си молба да сочи, че не се
противопоставя, той не е представя по делото своевременно доказателства, от
които да е видно, че дава съгласие, т.е. че е осъществил онази категория
действия за незабавно снабдяване на детето с международен паспорт. За
установяване на това си съгласие страната не представи своевременно дадено
писмено съгласие с нотариална заверка на подписа съобразно изискванията на чл.
76, т.9 ЗБЛД, от което да бъде направен извод, че той с поведението си не се
противопоставя на искането, за което съдът е сезиран. Отделно от изложеното от
процесуалното поведение на ищеца, което се извлича от твърденията в отговора на
исковата молба, съобразно които той изразява опасения детето да пътува до
поискани държави, които не са страни по Хагската конвенция, съответно резерви
във връзка с международната епидемична обстановка, навеждат на извода, че той оспорва
искането на майката детето да пътува с не в чужбина, при което съдебната намеса
е процесуално допустима и необходима за разрешаване на спора между родителите
по повод пътуването на детето им в чужбина.
Съдът
намира, че правата и законните интереси на детето предполагат възможността по
да напуска страната, при които пътувания да бъде придружено от своята майка.
При разрешаване на тези му пътувания не следва да се нарушава и режима на личен
контакт на бащата с детето, доколкото правилно още със сезиращата съда молба,
това разрешение е поискано за времето, което не попада в режима на определен
личен контакт на бащата с детето.
Съдът
намира, че следва да уважи възражението на ответника в частта, с която се иска
да бъде дадена възможност последното да пътува до държави, които са членки на Хагска конвенция от 1996г. във
връзка с международните правни аспекти на родителската отговорност и мерките за закрила
на детето, доколкото както вече бе посочено правата и законните
интереси на последното са в достатъчна степен охранени поради уеднаквяване на
механизмите за правна защита в тези държави, които са страни по Конвенцията.
Възраженията
на ответника във връзка с международната пандемична
ситуация са неоснователни. По надлежен вътрешен ред във всяка една държава се
урежда пътуването по време на епидемията от Ковид-19, съобразно конкретната
ситуация в отделната държава. Предвидени са редица специфични мерки за защита,
като изискване за представяне на отрицателен тест, поставяне под карантина за
период от време и пр. Съдът намира, че посредством своето законодателство и
предприети противоепидемични мерки държавите членки на ЕС, както и тези извън
ЕС, но страни по Конвенцията в достатъчна степен осъществяват действия,с които
да гарантират сигурността при пътуване на гражданите и гостите на страните си.
При
тези съображения следва да бъде дадено разрешение детето да пътува извън
пределните на Р.Б.я, до всички държави членки на Е.С. както и до Р.Т., Р.С., Р.С.М.и
Р.Ф.. Не са страни по Конвенцията А.Р.Е.и О.А.Е.– Е.Д.,
поради което съдът преценява, че правата на детето, още повече в тази ниска
възраст, в която се намира то не биха се охранили в достатъчна степен при
посещение в тези държави.
По отношение
на срока, за който следва да бъде
дадено разрешението, съдът намира следното:
С Решение № 253/20.07.2015г., постановено по гр. дело
№7336/2014г. на ВКС, в съдебна практика е прието разбирането, че един по-продължителен
период от време, при който се дава разрешение заместващо съгласието на бащата
децата да пътуват в чужбина предпоставя установяването наличието на
изключителни, извънредни обстоятелства, които обуславят такова разрешение за
искания продължителен период. В случая не се установиха наличието на
обстоятелства от посочената категория, които да обосноват извода за разрешаване
пътуването на детето В. до навършване на 10 години. Детето към момента на
приключване на съдебното дирене в производството пред съда е на 3 годишна
възраст, при което съдът намира, че период от около 7 години е необосновано
дълъг предвид липсата на установени по делото извънредни обстоятелства, които
предпоставят нуждата за осъществяване на пътуване на детето в чужбина, поради
което съдът намира, че следва да определи този период в продължителност от 3
години, което ще даде възможност след изтичането му да бъде извършена нова
преценка с оглед интересите на В.. След този срок в случай, че родителите имат
отново разногласия по този въпрос следва да бъде отново уреден в производство
по чл. 127а СК, каквито са и указанията дадени с цитираното решение на ВКС.
По отношение
на разноските:
Производство е спорна
администрация на гражданските правоотношения, като съдебното решение следва да е съобразено
с най-добрия интерес на детето, затова в първоинстанцинното
производство всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила,
независимо от изхода на спора. При тези съображения разноски не се присъждат,
като същите остават за сметка на страните, така като са сторени. Отделно от изложеното
разноски не са поискани от страната, която е сезирала съда и чиято молба се
уважава.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ по
искането на Х.П.Н., ЕГН ********** *** в качеството
й на майка и законен представител на детето В.И.Ш., ЕГН **********, родена
на ***г, заместващо съгласието на бащата И.П.Ш., ЕГН ********** *** детето В.И.Ш., ЕГН **********, родена
на ***г. да напуска пределите на Р. Б., придружавани от своята майка Х.П.Н., ЕГН ********** ***, за неограничен брой пътувания до всички държави членки на Е.С. както и до Р.Т., Р.С.,
Р.С.М.и Р.С. като преминава и престоява до
14 дни в определен период от време, извън определения режим на личен контакт на
детето с неговия баща, за период от 3 (три) години считано от влизане в сила на съдебното решение, на осн. чл.
127а от СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: