Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. K., 02.11.2017 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. K., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено
на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА
при
секретар-протоколиста Д.M., като
разгледа докладваното от съдия Атанасова
гр. дело № 729 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ал.
1 от ЗЗД при спазване на разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК от „Т.С.” ЕАД, ЕИК : ****,
със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „Я.”, № , представлявано от Г.Б.
– изпълнителен директор, чрез юрк. Г.В.против П.Г.С., ЕГН ********** ***, с
постоянен адрес ***, с който ищецът
иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи
сумата от 3 464.38 / три хиляди четиристотин шестдесет и четири лева и
тридесет и осем стотинки / лева, ведно със законната лихва от 30.06.2016 г. –
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът
твърди в исковата молба, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на чл. 153 ал 1 от ЗЕ за имот – апартамент № 20,
находящ се в гр. С., ж.к. „****”, бл. *, вх. „*”, абонатен № ***. Същият е използвал доставяната от ищеца топлинна
енергия за периода от месец
Поддържа се още, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение и е образувано ч.гр.д. № 533 /
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на ответника, че същият дължи общата сума от 3 464.38 / три хиляди четиристотин
шестдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки / лева, от които
3 113.82 / три хиляди сто и тринадесет лева и осемдесет и две стотинки /
лева – главница, представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия за периода
от м.
Ответникът
в срока по чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника.
С
определение, съдът е допуснал и конституирал, на основание чл.219, ал.1 от ГПК
и по искане на ищеца, трето лице - помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, същото не
изпраща представител на проведеното съдебно заседание на 02.10.2017 г.
Ищецът редовно призован не се явява и не изпраща
представител, но моли съдът да признае така предявените искове и да му се
присъдят направените по делото разноски .
Ответникът редовно призован не се
явява, вместо него се явява упълномощеният му защитник адв. В. – САК, който
моли съда да отхвърли така предявените искове, като излага подробни съображения
в приложената писмена защита. Същият сочи още, че навременно е направено
възражение в открито съдебно заседание, възражение за изтекла погасителна
давност на претендираните от ищеца задължения.
Настоящият
съдебен състав на Районен съд – гр. K., като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 от ГПК намира за
установено следното от фактическа страна :
От
приложения нотариален акт №111, том ХІV, дело № 8837 / 1995 г. на нотариус при
СРС се установява,че ответникът П.Г.С., ЕГН **********
купува от Г.Т.В.посочения по – горе недвижими имот за сумата от 80 310.00
лева.
От представения по делото протокол от 12.05.2002
г. от Общо събрание на етажните собственици и списък на етажни собственици, се
установява, че сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр. С., ж. к. „****”,
бл. *, вх. „*”, ап. , включваща и
посочения по - горе апартамент, е топлоснабдявана от топлопреносното
предприятие „Т.С.” - ЕАД, като за процесния период, посочен в исковата молба,
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в същата
сграда – етажна собственост, е извършвана от третото лице - помагач „Т.С.” ЕООД.
По делото е
приложено и заявление – декларация подадена от ответника до „Т.С.” ЕООД, с
която същият моли на посочения имот да му бъде открит аб. № ***.
По
представените справки от третото лице - помагач,
респ. извлечения от сметки,съставени от ищеца, за абонатен № *** за
топлоснабдения имот, намиращ се в сграда – етажна собственост, е начислена
стойност на доставена топлинна енергия за процесния период - главница в общ размер на 3 113.82 лева, както и
лихва за забава в размер на 350.56 лева / сметките са приложени към
заключението на съдебно - счетоводната експертиза /.
Приложени са
и справки за дяловото разпределение за периода и дялово разпределение на
разходите за топлинна енергия и топла вода за същия период, издадени от „Т.С.”ЕООД
за абонатен № ***.
В чл.150
ал.1 от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на топлоенергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /
ОУ / за продажба на топлоенергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. С.. Общите условия се изготвят от „Т.С.”АД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране / ДКЕВР / към Министерски съвет. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлоенергия, без да е необходимо изричното им приемане от
страна на потребителите. До настоящия момент в сила са били ОУ за продажбата на
топлоенергия за битови нужди от „Т.С.”АД на потребители в гр.С., одобрени с
Решение № ОУ - 021 / 22.04.2002 г. и Решение № ОУ – 026 / 01.05.2002 г. на
ДКЕВР, в сила от 22.06.2002 г. и ОУ за продажбата на топлоенергия за битови
нужди от „Т.С."”АД на потребители в гр.С., одобрени с Решение № ОУ – 067 /
12.12.2005 г. на ДКЕВР, в сила от 23.12.2005г., както и сега действащите ОУ,
одобрени с Решение № ОУ- 002 / 07.01.2008г. на ДКЕВР, в сила от 13.02.2008 г. В
чл.154 от ЗЕ е регламентиран редът, по който се събират просрочените вземания –
„задълженията на потребителите -неизправни длъжници и на асоциацията по чл.151
ал.1 към топлопреносното предприятие могат да се събират по реда на чл. 410
ал.1 от ГПК независимо от техния размер”.
След
образуване на ч. гр.дело 533 / 2016 г.
по описа на РС – гр. K. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 471 / 27.09..2016г. срещу
длъжника П.Г.С., ЕГН ********** ***, за следното
вземане : сумата от 3
113.82 / три хиляди сто и тринадесет
лева и осемдесет и две стотинки / лева –
главница и лихва върху сумата, в размер на 350.56 / триста и петдесет лева и
петдесет и шест стотинки / лева, за периода от 31.08.2014 г. до 15.06.2016 г. и
законна лихва от 30.06.2016 г. – датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането, както и сумата от 69.29 лева за заплатена в полза на съда
държавна такса и 300.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
приложена разписка по заповедното производство заповедта е била връчена на
длъжника на дата 05.10.2016г., а на 07.10.2016 г. е входирано възражение по
образец срещу заповедта, в което е отразено, че сумата не отговаря на реално
потребената от ответника топлинна енергия.
Със
съобщение до заявителя, връчено му на 24.10.2016 г. на същия е указано, че може
да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Исковата
молба, предмет на разглеждане в настоящето производство, е депозирана в деловодството
на РС – гр. K. на 16.11.2016 г. ,т.е. в
срок па чл. 415, ал.1 от ГПК.
По делото е
допусната съдебно - счетоводна експертиза, като вещото лице е отразило, че
размерът на претендираната от ищеца главница е
3
113.82 / три хиляди сто и тринадесет
лева и осемдесет и две стотинки / лева и
лихва върху сумата, в размер на 363.32 / триста шестдесет и три лева и тридесет
и две стотинки / лева, но е предложено на съда да начисли лихвата в размер на 350.56
/ триста и петдесет лева и петдесет и шест стотинки / лева
По делото е
допусната съдебно - техническа експертиза, като по поставените му задачи вещото лице е дало следните
отговори: За процесния период, на база „проверка на документите на „Т.С.“ ЕАД “
редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от ищеца; Отчетените
показания по общия топломер в абонатната станция ежемесечно са нанасяни и
отразявани по съответния ред за осчетоводяване; отчетените и отразени показания
съответстват на тези в предоставената на вещото лице справка от базата данни на
„Т.С.“ ЕАД;
технологичните разходи в АС са отразени помесечно за процесния период, като
данните са взети от техническите данни на абонатната станция по данни на
производителя; топломера е
преминал метрологичен контрол,като са цитирани предоставени удостоверения на
вещото лице; на фирмата
за дялово разпределение / т.е. третото лице – помагач / ежемесечно е подавана
за разпределение топлоенергия с предварително приспаднати технологични разходи
в абонатната станция, т.е. нетна енергия, която съвпада с отразената в изравнителните
сметки;
разпределението на топлинната енергия / топлоенергия,отдадена от сградна
инсталация и топлоенергия,отдадена от отоплителните тела в имота за процесния
период възлиза на главница 3 128.30 / три хиляди сто двадесет и осем лева
и тридесет стотинки / лева, Посочено е, че сумите за топлинната енергия за
процесния имот са начислени в съответствие с Наредба 16 - 334 / 06.04.2007 г.,
в сила от 10.2006 г.
Видно от
заключението на допълнителната техническа експертиза се установява, че през
периода м.
Въз основа
на така установените факти по делото съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск по реда на чл.422, ал.1, във вр. с
чл.415,ал.1 от ГПК относно установяване на вземане по заповедно
производство.Уважаването на предявения иск, с оглед изложените в исковата молба
от ищеца фактически обстоятелства, оспорени от упълномощеният защитник на ответника,
предполага ищецът да докаже по безспорен и категоричен начин, че през исковия
период между страните е съществувало облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия и вода, че през същия период в жилището са
консумирани количества топла вода, чийто обем според действащите през периода,
надлежно одобрени от компетентния орган цени, обуславят заплащането на исковата
сума.
Според чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да
бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към
самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не
желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо
водоснабдяване – чл.153 ал.2 от ЗЕ. Това обосновава извода, че притежаването на
собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост,
прави ответникът потребител на топлинна енергия за битови нужди, независимо от
това дали жилището се ползва от други лица.
Съгласно
чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни Общи условия / ОУ /, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, в които се определят : 1. правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3.
отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване
или други контролни приспособления; 6.редът и сроковете за предоставяне и
получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на
топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за
възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от
потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се
отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани
доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което
съдът приема, че Общите условия са приложими в отношенията между същите. Посочените Общи условия уреждат
взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за
битови нужди между ищцовото дружество - продавач и всички потребители на
топлинна енергия, в качеството им на купувачи, присъединени към
топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С. и са издадени на
основание чл.150 от ЗЕ. Касае се за
закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на
договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по
отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия.
Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи
условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната
мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
При така
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение във връзка с продажба на топлинна
енергия, по силата на което ответникът се явяват потребител на топлинна енергия
за битови нужди, респ. и топла вода и като такъв дължи заплащане на същата.
Налице са и облигационни отношения между ищеца и третото лице - помагач в
процеса относно топлоснабдяването на сградата, на основание чл.146 ал.1 от
ЗЕ/отм./. и чл.51 от Наредбата за топлоснабдяването и сключен договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна
собственост, а от цитираните по - горе в
мотивите Протокол от Общо събрание на
етажните собственици е видно, че е било
взето решение на Общо събрание на етажната собственост за сключване на договор
с „Т.С.” ЕООД за извършване на услугата
„топлинно счетоводство”. От тези документи се установява, че етажната
собственост е била присъединена към топлоподаването.
В чл.155, чл.156 от ЗЕ се утвърждава като
принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия, респ. топла вода в сгради - етажна
собственост, реално доставената на границата на собственост топлинна енергия. С
други думи, законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи
цената на доставената до абонатната станция на сградата топлинна енергия, респ.
топла вода. Доколкото тази цена подлежи на разпределение между отделните
собственици на имоти в сградата, се налага утвърждаване на конкретни правила за
разпределение на топлинната енергия, респ. топла вода между собствениците,
респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл
всеки потребител на топлинна енергия, респ. топла вода по смисъла на закона
дължи да заплати част от общата цена, съответна на реално потребеното при
въведена система за дялово разпределение въз основа на отчетените единици
топлинна енергия от средства за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела и водомери в жилището, и съответна част от стойността на
топлинната енергия, респ. топла вода, отдадена от сградната инсталация,
изчислена въз основа на отопляемия обем на имота. Отчитането на доставената
топлоенергия се осъществява посредством СТИ в абонатната станция, а
индивидуалното разпределение - посредством индивидуални разпределители или
топломери и водомери. Съобразно закона на разпределение подлежи подадената
топлинна енергия, след приспадане на технологичните разходи, като остатъкът се
дели на топлинна енергия за горещо водоснабдяване и за отопление, като топлинна
енергия за отопление на имот се сформира
от топлинна енергия за отопление на самия имот, топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части.
Спори се
относно съществуването на задължението за заплащане на начислените суми за
процесния период за отопление,
подгряване на вода и сградна инсталация, както и относно задължението за
заплащане на лихви върху търсените суми.
След
измененията на ЗЕ / обн.ДВ бр.74/2006г. / дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичен регистър към Министерството на
енергетиката, според чл.139 ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно чл.139в от ЗЕ,
когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл.139а от ЗЕ в
публичния регистър към Министерството на енергетиката, те сключват писмен
договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
потребителите. Такъв Договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, е сключен между "Т.С.”АД и „Т.С." ЕООД. С преминаването от преки договорни отношения
между потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел,
при който топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за дялово
разпределение при общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика тези фирми
стават подизпълнители на топлофикационното дружество. Съгласно чл.71 от Наредба
№ 2 / 28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16 – 334 / 06.04.2007г .
за топлоснабдяването / обн. ДВ бр.34/2007г./, дяловото разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост,
се извършва възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в
сключения договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ
дяловото разпределение, съгласно чл.139в, ал.3 т.4 от ЗЕ. По силата на тези
договорни взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл.13
ал.1 т.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия
потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на
топлофикационното дружество.
В контекста
на изложеното, в тежест на ищеца по предявения иск е да докаже, че през
периода за която приложение намират
посочените законови разпоредби, между страните е бил сключен договор при
одобрени от надлежния орган условия, какъв е бил възприетия от ответниците
респ. останалите етажни собственици модел за плащане, съгласно посочения закон
и издадената за приложения на същия Наредба, начина на отчитане на показанията
на СТИ, че претендираната за същия период сума, като част от общата искова
сума, отговаря на обема на действително ползваната в жилището топлинна
енергия и гореща вода и действащите през същия период
цени. Съдът счита, че в случая ищецът не представи и никакви годни
доказателства за обосноваване на извода, че процесното количество топлоенергия
и такава за битово горещо водоснабдяване / топла вода / е доставено реално на
абоната, поради което ответникът да дължи неговото заплащане. Установяването на
това обстоятелство е безспорно необходимо, тъй като топлинната енергията е
движима вещ / чл.110 ал.2 от ЗС / и продажбата и се подчинява на
общите правила на договора за продажба, в частност – на договора за търговска
продажба, доколкото ищецът „Т.С.” ЕАД е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ, като
купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена
стока. В тази връзка, приложените по делото писмени доказателства - извлечения от сметки, издадени от „Т.С.” ЕАД, справки дяловото разпределение и дялово
разпределение на разходите за топлинна енергия и топла вода за същия период,
издадени от „Т.С.”ЕООД, са частни
свидетелстващи документи и с оглед критериите на чл.180 от ГПК удостоверяват
изгодни за издателите им факти и не се ползват с доказателствена стойност, а
само с формална доказателствена сила относно авторството му, чието съдържание,
от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с
другите доказателства. Доколкото заключенията на приетите по делото експертизи почиват на изходящи от ищеца и от
третото лице – помагач на ищеца документи, макар и да установяват
претендираните суми по размер, то същите не могат да служат за доказване на
фактите, че носител на задължението за заплащането цената на описаните в тях
количества топлинна енергия е ответникът в процеса. В частност по делото не са
ангажирани доказателства, за това, че исковата сума претендирана за този период
съответства на припадащия се на ответника дял от стойността на дължимата от
етажните съсобственици цена, и за определянето и са спазени изискванията на чл.
139 и сл. от ЗЕ, с оглед твърдението, че
размерът на дължимата сума е определен, като дължим при условията на дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите. Пълното доказване на
иска изискваше ищецът да докаже какви са били показанията на общия топломер и
общия водомер в абонатната станция за процесния период, показанията на СТИ / водомер
/ и средствата за дялово разпределение в имота на ответника и в останалите
жилища от сградата в която се намира техния имот, както и, че действащите през
исковия период цени на топлинна енергия и гореща вода, са такива, че обуславят
заплащането именно на претендираната сума. Друг е и въпросът, че ищецът не
доказа и какви са били одобрените за същия период цени. Поради липса на сведения,
относно посочените обстоятелства в заключенията на вещите лица по съдебните
експертизи, необоснован се явява извода на вещото лице по съдебно - техническата
експертиза, че отчитането в имота на ответника
за част от процесния период е извършвано в съответствие със законовите
изисквания. Ето защо съдът не приема заключенията на вещите лица, като доказателство за
твърдените от ищеца факти, в тези им части. В този смисъл претенцията на ищеца е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена, както по отношение на претенцията за
главницата, така и за лихвата.
Предвид
горното отчетените и представени по делото от третото лице-помагач показатели
на уредите за отчитане на топлинна енергия за процесния имот и през процесния
период не могат да се ползват и въз основа на тях ищецът да начислява цената на
консумираната топлоенергия, поради което и изготвените съдебно - техническа и
съдебно - счетоводна експертизи, ползвали тези доказателства по делото също не
следва да се кредитират, доколкото е отразено, че вещите лица са работили по
данни, предоставени им само от ищеца и от този топлинен счетоводител.
Не на
последно място : в заключението на допълнителната съдебно -техническата
експертиза е отразено, че За периода м.
На
основание изложените съображения установителният иск следва да бъде изцяло
отхвърлен, при който изход ищецът следва да заплати на ответника сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 / петстотин / лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул.“**“ № , представлявано
от Г.Б. – изпълнителен директор установителен иск по чл. 422,ал.1, във вр. с
чл.415,ал.1 от ГПК, против П.Г.С., ЕГН ********** с постоянен адрес *** за установяване на вземане в общ
размер на от 3 464.38 / три хиляди четиристотин шестдесет и
четири лева и тридесет и осем стотинки / лева, от които3 113.82 / три хиляди сто и
тринадесет лева и осемдесет и две стотинки / лева – главница, представляваща
стойност на неизплатена топлинна енергия за периода от м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление : гр. С., ул.“**“ №, представлявано от Г.Б. – изпълнителен
директор да заплати на П.Г.С.,
ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата от 500.00 / петстотин /лева, представляваща сторени
разноски в производството.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца „Т.С.“ ЕАД, а именно
„Т.С.“ ЕООД – гр. С..
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: