Решение по дело №6803/2017 на Софийски градски съд

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

София, 14.05.2018 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

 

при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 6803/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Предявени са искове от М.Н.К., ЕГН **********, чрез адвокат Р.А. – САК, със съд. адрес: *** против П.НА Р.Б., с адрес: гр. *****, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за сумата 30 000, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие образувано наказателно производство, след оправдаването на ищеца по повдигнатото му обвинение с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 08.04.2017 г. г. до окончателното изплащане на сумата и разноските по делото.

 

В исковата молба се твърди, че с Постановление от 02.12.2015 г. по ДП № 5240/2009 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр.№ 4-90/2010 г. по описа на СГП, ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 244, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1Б и вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – за две отделни деяния, които по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК представляват продължавано престъпление.

С влязла в сила присъда № 2 от 23.03.2017 г. по НОХД № С-8/2016 г. по описа на СГС-НО-19 с-в той е бил признат за НЕВИНОВЕН за извършване на престъпление по чл. 244, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1Б и вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и ОПРАВДАН по така повдигнатото му обвинение.

 Ищецът твърди, че воденото срещу него наказателно производство му се е отразило изключително тежко и му е причинило сериозни притеснения и страдания. Променил се начинът му на живот, живеел в страх, престанал да се среща с приятелите си и колегите си от университета, срамувайки се, че е подсъдим. Дори съседите му започнали да избягват него и семейството му, въпреки че преди това се е ползвал с добро име сред тях.

Компрометирано било доброто му име и достойнство. Живеел в страх, че бъдещото му ще е унищожено и няма да може да работи по изучаваната от него специалност, а именно „Национална сигурност“, изпитвал е чувство на безизходица, безнадежност и липсва на житейска перспектива.

От негова страна са представени писмени доказателства, поискани са гласни такива.

         В хода по същество на делото ищцата моли съда да уважи иска изцяло, с всички законни последици. Претендира разноски.

        

Ответникът П.НА Р.Б. оспорва така предявените искове изцяло – както по основание, така и по размер, включително и претендираната лихва.

Счита, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдените вреди и за наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и воденото наказателно производство. 

Заявява, че спрямо ищеца е взета най-леката възможна мярка за неотклонение „Подписка“.

Счита, че не следва да се ангажира отговорността на П.за продължителността на наказателния процес в съдебна фаза, а отделно от това счита, че цялото наказателно преследване е приключило в разумни срокове.

Оспорва размера на претендираното обезщетение като прекомерно завишен и несъответстващ на твърдените вреди, на икономическия стандарт в България, на принципа на справедливост, закрепен в чл. 52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика.

В хода по същество заявява, че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло като недоказан по основание и размер.

 

Съдът, като взе предвид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

 

По делото безспорно се установява следната фактическа обстановка относно привличане на ищцата като обвиняема, продължилия съдебен процес и изхода от него:

С Постановление от 02.12.2015 г. по ДП № 5240/2009 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр.пр.№ 4-90/2010 г. по описа на СГП, ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 244, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1Б и вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – за две отделни деяния, които по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК представляват продължавано престъпление.

Със същото Постановление е взета и мярката за неотклонение на ищеца, в качеството му на обвиняем – „Подписка“.

С влязла в сила присъда № 2 от 23.03.2017 г. по НОХД № С-8/2016 г. по описа на СГС-НО-19 с-в той е бил признат за НЕВИНОВЕН за извършване на престъпление по чл. 244, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1Б и вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и ОПРАВДАН по така повдигнатото му обвинение.

През посочения период, видно от приложеното Удостоверение № 198/10.03.2017 г. Удостоверение, ищецът е бил студент в Университета по библиотекознание и информационни технологии, специалност „Национална сигурност“, в която е записан на 05.082014 г.

По искане на ищеца по делото е разпитан свидетелят С.К., негов.

В показанията си той заяви, че брат му живее в ж.к. „*****– кв.Слатина, всъщност живеят заедно, както винаги са живели. Ищецът е бил привлечен като обвиняем в края на 2015 г.  Свидетелят разказа, че брат му се е прибрал вкъщи видимо много разтроен, събрал е семейството и им е споделил, че срещу него е повдигнато обвинение за фалшиви банкноти. От  периода от случката през март 2017 га.  той е бил привикван многократно в полицията. Бил е много притеснен. Бил е задържан през 2015 година, тогава е  изпаднал в  много голяма депресия.

Накрая през март 2017 г.  е бил оправдан. Свидетелят дава показания, че брат му не е искал да излиза от в къщи, бил е ограничил почти всякакви контакти с приятелите си,  затворил се вътре в себе си. Неговите  приятели през този период са го търсели, но той ги е игнорирал и не е имал желание да се вижда с тях.

Свидетелят заяви, че през това време ищецът е учел в Нов Български Университет, специалност „Национална сигурност“.

На свидетеля е направило впечатление, че неговите колеги, като са разбрали за повдигнатото му обвинение, са се отдръпнали от него и са започнали да го игнорират.

Свидетелят твърди, че ищецът е имал притеснения,  защото е искал да работи по специалността „Национална сигурност“, но е смятал, че именно заради това дело това ще му попречи  за  в бъдеще за развитието.

 

Изложеното се доказва от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, включително и тези, намиращи се в приложеното по искане на двете страни н.о.х.д. № С.8/2016 г. на СГС, НО, 19-ти с-в и показанията на разпитания по делото свидетел, посочен от ищеца.

 

Други релевантни доказателства по делото не са представени от страните.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл.2, ал. 1, т.3 от за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.,  ведно със законна лихва, считано от 08.04.2017 г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното изплащане на сумата и сторените разноски.

         Съгласно чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и П.и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, както и от задържане под стража, ако то бъде отменено поради липса на законно основание.

В хода на настоящото дело безспорно се доказа, че след повдигане на обвинение по отношение на ищеца Г.Д.С.и продължилото от 02.12.2015 г. до 23.03.2017 г. наказателно производство, с присъда № 2 от 23.03.2017 г. по НОХД № С-8/2016 г. по описа на СГС-НО-19 с-в, влязла в сила на 08.04.2017 г., той е бил признат за НЕВИНОВЕН за извършване на престъпление по чл. 244, ал. 1 вр. с чл. 18, ал. 1Б и вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и ОПРАВДАН по така повдигнатото му обвинение.

С оглед на това съдът приема, че за един период от време – от образуването срещу него на наказателното производство до влизане в сила на оправдателната присъда, продължил петнадесет месеца, ищецът е бил обвиняем и подсъдим, като обвинен в сериозно престъпление, което не е извършил.

С оглед на това съдът счита, че действията на органите на държавното обвинение противоречат на основните принципи на Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от българската държава. В резултат на несправедливото обвинение срещу него ищецът М.К. е бил принуден да търпи неимуществени вреди – болки и страдания,  уронване на престижа и доброто име пред обществото, колеги от университета, семейство и приятели, психически травми, които не са отшумели и до настоящия момент и всичко това – в резултат на действията на органите на прокуратурата, които са образували наказателно производство, повдигнали обвинение без наличие на убедителни доказателства за осъществяване от страна на ищеца /обвиняем и подсъдим/ на фактическия състав на извършеното престъпление, което обстоятелство, в крайна сметка е довело и до постановяване на осъдителната присъда по отношение на ищеца.

С оглед доказателствата по делото и пред вид изложеното съдът намира, че предявената по делото претенция от страна на К. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконното обвинение,  когато лицето бъде оправдано, се явява доказана по своето основание. Безспорно е наличието на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, пред вид повдигане на обвинение срещу ищеца и воденето срещу него на наказателно производство, завършило с влязла в сила оправдателна присъда след петнадесет месеца.

 

Относно размера на предявения иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ съдът намира следното:

 

 По делото се претендира присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с образуваното и водено срещу него наказателно производство, приключило с постановяване на оправдателна присъда.

Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на личността и достойнството на едно лице и се изразява в негативни преживявания от негова страна. Обезщетението следва да бъде съобразено с личността на дееца, начина по който е преживял случилите се събития и отраженията, които са оказали върху него, както и отражението на случилото се с него в обществото – средата му, приятелите, колегите, семейството. То има за цел да репарира накърняването на личните права и интереси, а справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди означава да се определи точен паричен еквивалент на негативните преживявания и психичното им отражение върху увреденото лице.

В настоящия случай съдът установи от представените писмени и гласни доказателства, че е налице пряка причинна връзка между причинените неимуществени вреди на К. и действията на правозащитните органи, в частност ответника.

При определяне размера на обезщетението съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Пред вид всички обстоятелства по делото, както и времето, през което срещу ищеца се е водело наказателно производство приключило с влязлата в сила оправдателна присъда по повдигнатото му обвинение, съдът намира, че претърпените неимуществени вреди следва да бъдат възмездени по справедливост с обезщетение в размер на 15 000 лв., , ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 08.04.2017 г., до окончателно изплащане на сумите, като до пълния предявен размер от 30 000 лв. искът се явява недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

На основание чл.10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищцовата страна разноски по компенсация в размер 1 005 лв., от които 5 лв - държавна такса и 1 000 лв. - адвокатски хонорар, съразмерно уважената част от иска.

 

Водим от горното съдът

                                        Р Е Ш И:

 

OСЪЖДА П.НА РБ, с адрес: гр. София, бул. „*****, да заплати на М.Н.К., ЕГН **********, чрез адвокат Р.А. – САК, със съд. адрес: ***, сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие образувано наказателно производство, след оправдаването на ищеца по повдигнатото му обвинение с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 08.04.2017 г. г. до окончателното изплащане на сумата и разноските по компенсация в размер 1 005 лв., от които 5 лв - държавна такса и 1 000 лв. - адвокатски хонорар, съразмерно уважената част от иска.,

ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до пълния предявен размер от 30 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: