№ 11981
гр. С., 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:К. Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от К. Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело №
20231110101257 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от К. К. И., чрез адв. Д., срещу З. М. Е., с
която е предявен иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за осъждане на З. М. Е. да
заплати на К. К. И. сумата в размер на 1500 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди в жилището на К. К. И., представляващо ап. № 10, находящ се в гр. С.,
ж.к. „Р.”, бл. 25, вх. „А“, ет. 4, причинени в периода 08.12.2022 г. – 09.12.2022 г. от
строителни дейности, извършени в собственото към този момент жилище на З. М. Е. -
апартамент № 11, находящ се в гр. С., ж.к. „Р.”, бл. 25, вх. „А“, ет. 4, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2023 г., до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
собственик на ап. № 10, находящ се в гр. С., ж.к. „Р.”, бл. 25, вх. „А“, ет. 4, а ответникът – на
ап. № 11, находящ се на ет. 4 в същата сграда, като двата апартамента имали общи две стени
откъм хола на имота на ищеца. Поддържа, че в края на месец ноември 2022 г. в имота на
ответника започнал ремонт, като всички живущи във вх. „А“ били притеснени да не се
рушат носещи стени, тъй като панелите във входа вибрирали, а от ремонтирания апартамент
се чували неимоверни трясъци, силни удари и пронизителен шум на машини. На 09.12.2022
г. сутринта ищецът видял изпопадала мазилка под окачения на западната стена на хола си
телевизор, който преместил и видял дупка в стената, разкъртен бетон, разкъртена мазилка и
голяма площ напукан латекс. В този момент не се чувал шум откъм ремонтирания съседен
апартамент и ищецът предположил, че събитието се е случило предния ден – 08.12.2022 г.
Допълва, че причинените в собствения му имот видими щети били следните: дупка и
разкъртване на панелния бетон с размери 10 см на 6 см; разкъртване и напукване на
мазилката, шпакловката и латекса с размери 30 см на 30 см и разместване на окачената на
стената секция с 0,5 см. Поддържа, че този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа, като
именно ответникът, в качеството му на собственик на съседния апартамент, следвало да се
счита за възложител. Ето защо моли съда да уважи предявения иск, като осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 1500 лв. за нанесените материални щети в жилището му, ведно
1
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител - адв. К.,
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва наличието на твърдените вреди, както и твърдението, че ответникът е отговорен за
реализирането на тези вреди, а също и те да са възникнали в резултат на действия на лица,
на които З. Е. е възложил работа. Поддържа, че не става ясно кога са настъпили твърдените
вреди и кой е отговорен за тях. Твърди, че описаният в исковата молба механизъм на
настъпване на вредите не отговаря на действително развилия се. Релевира и възражение за
съпричиняване. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, приема от фактическа и правна страна следното:
Отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна
отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има
гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по
посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за
определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителният факт на
възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод
тази работа – виж Постановление № 7 от 29. XII. 1958 г., Пленум на ВС, Постановление №
17 от 18. XI. 1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30. X. 1975 г., Пленум на ВС и
Постановление № 9 от 28. XII. 1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в
някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в
други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2)
осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на
работата с необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена,
причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него (ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин
липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване,
доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на
деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест.
В частност отговорността на ответника З. М. Е. се иска да бъде реализирана при
твърдения за извършени от наети от него работници неправомерни действия, изразяващи се
в нерегламентирани строителни дейности, извършени в жилището му в периода 08.12.2022
г. – 09.12.2022 г., в причинна връзка с което в жилището на ищеца са били причинени щети,
изразяващи се в дупка и разкъртване на панелния бетон с размери 10 см на 6 см;
2
разкъртване и напукване на мазилката, шпакловката и латекса с размери 30 см на 30 см и
разместване на окачената на стената секция с 0,5 см.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно настъпването на посочените в
исковата молба вреди, техният размер, както и причинната връзка с противоправно
поведение на наети от ответника работници.
От доказателствата по делото несъмнено се установява, че към исковия период
(08.12.2022 г. – 09.12.2022 г.) ищецът К. К. И. е собственик на ап. № 10, находящ се в гр. С.,
ж.к. „Р.”, бл. 25, вх. „А“, ет. 4, а ответникът З. М. Е. – на ап. № 11, находящ се на ет. 4 в
същата сграда, като двата апартамента имат общи две стени откъм хола на имота на ищеца.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.П.В., който
заявява, че познава както К. И., така и З. Е., последният от които след като закупил
процесния имот в гр. С., ж.к. „Р.“ бл. 25, вх. А, не се регистрирал веднага в домовата книга,
а няколко седмици след това. Към онзи момент – през 2022 г. свидетелят В. бил
домоуправител на входа, но не бил известен своевременно за започналите ремонтни
дейности в апартамента на З. Е., а разбрал впоследствие с бележка, която била залепена в
общите части на информационното табло. Свидетелят изяснява още, че след като започнали
ремонтните дейности в апартамента на ответника имало оплаквания от живущите във входа
относно шум и мръсотия, която била голям проблем доста дълго време, тъй като майсторите
не почиствали след себе си общите части. На следващо място, свидетелят заявява, че лично е
чувал шум от машини от извършваните ремонтни дейности в апартамента на ответника по
това време. Първоначално се извършвало къртене в апартамента на ответника, което било
доста голямо. Свидетелят В. изяснява също така, че по време на процесния ремонт е влизал
в апартамента на ответника веднъж, по повод съставяне на протокол за демонтиране на
радиатори, като вътре в апартамента имало работници и апартаментът бил на голи стени –
на панел. Свидетелят изрично заявява, че двата апартамента, единият от които собственост
на ответника З. Е., а другият собственост на ищеца К. И., имат обща стена, както и че е
участвал в подписване на констативен протокол относно нанесени щети в апартамента на К.
И., който протокол бил подписан от него и още двама живущи в сградата. На следващо
място, това, което свидетелят В. си спомня при съставянето на констативния протокол е, че
видял следните щети в апартамента на ищеца: на стената, която разделяла двата
апартамента имало дупка с паднала мазила с размер около педя и повдигане на мазилката
около 30 см диаметър, а отделно от това имало избутване от страната на окачената секция с
около половин сантиметър от двете страни, като това било на общата стена с апартамента на
ответника З. Е..
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: жилището на ищеца е разположено в
средата на стълбищната площадка, а съседното, собственост на ответника към исковия
период, е в дясно на площадката; при извършения на 21.05.2024 г. оглед в жилището на
ищеца и по – конкретно на стената в дневната стая, срещу вратата, се установил участък зад
окачения телевизор с размери около 20/20 сантиметра с разрушена мазилка, шпакловка и
латекс, а в средата на участъка се установил кръгъл отвор, около който била прекъсната и
скъсана част от армировката на стенния панел; в горната част на холната секция се
установило, че същата била отлепена от стената и избутана напред, като бил образуван луфт
между задната плоскост и стената. Предвид установените щети на място вещото лице
заявява, че същите са причинени от ударно-пробивна машина, използвана за пробиване на
отвори в стената от страната на жилището на ответника. В заключение вещото лице заявява,
че в имота на ищеца са причинени щети по една от стените в дневната стая, която е обща с
жилището на ответника, а именно пробит е отвор през цялата стена, като в частта на ищеца
е разрушена част от мазилката, със шпакловка и латекс, за окачения телевизор, а в горната
3
част на холната секция, същата е отлепена от стената, като към момента на огледа не може
да се установи наличие на разрушение без да се демонтира самата секция. Съгласно
заключението на вещото лице, размерът на причинените щети в имота на ищеца, определен
на база необходимите СМР за отстраняването им, възлиза на стойност от 1888,56 лв.
Релевираното от особения представител на ответника възражение за съпричиняване на
вредите е неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди (или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие). В частност в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да
било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност на
ищеца към възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е било в
доказателствена тежест на ответника.
Ето защо и съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
предявеният иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло,
като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца претендираната сума в размер на 1500 лв.
за причинените в имота му имуществени щети, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 09.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
единствено ищецът. Същият е сторил разноски в общ размер на 1460 лв., от които: 60 лв. –
платена държавна такса; 450 лв. – депозит за особен представител на ответника; 500 лв. –
депозит за съдебно – техническа експертиза и 450 - адвокатско възнаграждение, като е
представил писмени доказателства, удостоверяващи извършените разходи. Своевременно
релевираното от особения представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е
неоснователно, тъй като претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е в
минимален размер, изчислен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, които размери служат единствено
като ориентир, но без да са обвързващи за съда. При преценка на размера на дължимото
адвокатско възнаграждение съдът съобразява сложността на делото от фактическа и правна
страна (Определение №396/29.11.2018 по дело №568/2018 на ВКС, ТК, II т.о.).
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „О,К,“, бл. 24, вх. „Г“, ет. 9,
ап. 105, да заплати на К. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „О,К,“, бл. 403, вх. „В“,
ет. 6, ап. 39, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, сумата в размер на 1500 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди в жилището на К. К. И., представляващо ап. № 10,
находящ се в гр. С., ж.к. „Р.”, бл. 25, вх. „А“, ет. 4, причинени в периода 08.12.2022 г. –
09.12.2022 г. от строителни дейности, извършени в собственото към този момент жилище на
З. М. Е. - апартамент № 11, находящ се в гр. С., ж.к. „Р.”, бл. 25, вх. „А“, ет. 4, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА З. М. Е., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „О,К,“, бл. 24, вх. „Г“, ет. 9,
ап. 105, да заплати на К. К. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „О,К,“, бл. 403, вх. „В“,
ет. 6, ап. 39, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1460 лв. – разноски за
производството пред СРС.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5