РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Х., 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Х., VII-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г. Г.
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Г. Търговско дело №
20215600900120 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХХII, чл.365 от ГПК
Обстоятелства по исковата молба
Делото е образувано по искова молба от П. ХР. Г. от град Х., с която се
предявяват срещу „Застрахователно акционернодружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД - София кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание-чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД за изплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди- да се осъди ответника
ЗАД „ Далл Богг: Живот и Здраве" АД, със седалище и адрес на управление,
1172-гр.С. бул.“Г.М.Д.“ №1, ЕИК *********, да заплати на П. ХР. Г., ЕГН
********** от гр.Х. -сума в размер на 60 000лв., представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания в следствие на получени телесни повреди - триглезенно счупване
на дясна подбедрица, довело до трайно затруднение в движението на десния
крак, което се дължи на счупване на подбедрицата , екструзия на диска на
ниво С5-6 на гръбнака в шийния отдел, довело до трайно затруднение в
движението на врата и дискова херния на прешлени на ниво С6-7 и -сума в
размер на 2 274,80лв представляваща обезщетение на причинени
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, причинени при ПТП
станало на 16.05.2020г., ведно със законната лихва , върху тази суми от
23.06.2020г. до окончателното им изплащане, както и всички направени по
делото разноски.
За да обоснове предявената претенция ищецът твърди,че ответникът е
сключил задължителна застраховка"Гражданска отговорност на
1
автомобилистите" по застрахователна полица№ ВС/30/119001984658 с
начална дата на покритие 17.VII.2019 г. и крайна дата 16.VII.2020 г. за лек
автомобил „А.“ А4 рег.№Х 17 49 ВР. На 16.05.2020г. около 14.50ч. в гр.Х., на
кръстовището на ул."Стара планина" и ул."Цар Страшимир" възникнало ПТП
при което л.а.А. с ДК № ***** ** управляван от ЕЛ. Б. Ш.,ЕГН *********
блъснал мотоциклетиста П. ХР. Г..На въпросното кръстовище водачът на л.а
А. ДК № ***** ** ЕЛ. Б. Ш. не е спазил пътен знак "Б2", отнел предимство и
ударил движещия се по пътя с предимство водач на мотоциклет „Я.+ с ДК№
******,воден от П. ХР. Г.. От удара последния паднал на земята, при което
получил травма на десния крак.При падането въпреки, че бил с каска ударил
силно и главата си в пътната настилка от което получил болка в областта на
врата.
След инцидента ищецът по спешност е откаран в МБАЛ-Х., където е
установено счупване на дясна подбедрица.По случая е заведено досъдебно
производство в хода на което било установено ,че вина за настъпилото
произшествие има водачът на л.а А. ДК № ********* ЕЛ. Б. Ш..
С Решение № 260093 от 01.04.2021г. постановено по АНД № 261 /
2021г. по описа на РС- Х., водачът Ш. бил признат за виновен в извършено
престъпление по чл.343,ал.1,б."б",пр.2-ро,вр.чл.342,ал.1 от НК и му е
наложено съответното наказание, за това че е причинил на ответника две
средни телесни повреди по смисъла на чл.129,ал.2 от НК, а
именно:триглезенно счупване на дясна подбедрица, довело до трайно
затруднение в движението на десния крак, което се дължи на счупване на
подбедрицата;екструзия на диска на ниво С5-6 на гръбнака в шийния отдел,
довело до трайно затруднение в движението на врата.Решението е влязло в
законна сила на 16.04.2021г.
Ищецът сочи,че на основание чл.300 от ГПК ,това решение има
последиците на влязла в сила присъда и е задължително за гражданският съд
,който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправновност и виновността на дееца.
Ищецът претърпял и продължавал да търпи болки и страдания от
нанесените му в следствие на произшествието телесни
повреди.
Веднага след ПТП Г. е откаран в Ортопедично отделение на МБАЛ-Х.,
където му е поставена диагноза - триглезенно счупване на дясна
подбедрица.Още на същия ден му е извършена операция- открито наместване
на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.
На 22.05.2020г. преди да бъде изписан от ортопедията по повод
продължаващо оплакване от болки във врата на ищеца е направено КАТ
изследване на шийни прешлени, при което е установена екструзия на диска на
ниво С5-6 на гръбнака в шийния отдел.На 11.06.2020г на П.Г. е направено
изследване с ЯМР в МБАЛ'Кърджали", което категорично потвърждава
травмите на гръбначния стълб.На 25.08.2020 г.е проведен контролен преглед
при ортопед, при който се установява , че продължават болките и
ограничения обем от движения.Препоръчана е физиотерапия, която е
проведена през м. септември 2020г.На 16.04.2021 г. отново е проведен
контролен преглед при ортопед, който установява, че оздравителния процес
не приключил.Налице са болки, ограничени движения в дясната глезенна
става и оток.На 23.06.2021г. ищеца е посетил неврохирург по повод
продължаващите болки в шията и слабост в дясната ръка.Обективно е
2
установена намалена мускулна сила на дясна мишница.Поставена е диагноза-
дискова херния на прешлени на ниво С6-7.През м.юли 2021 г Г. отново
провежда физиотерапия на десния крак в специализирано лечебно заведение.
Ищецът сочи,че бил млад мъж в активна трудова възраст, който към
момента на получаване на травмите се е намирал в отлично здравословно
състояние и е водил активен начин на живот. Повече от година след
инцидента е лишен от възможността да се придвижва нормално, както и да
извършва в пълен обем движения с десния крак и движения на главата
свързани с ежедневният му бит в дома и на работното му място. Повече от 4
месеца се придвижвал с помощни средства-патерици, изпитвал е затруднения
в обслужването и за него са полагали грижи близките му.Въпреки активно
провежданата рехабилитация ищеца и към настоящия момент е с ограничен
обем от движения в дясната глезенна става с наличие на оток. Ищеца се е
занимавал активно със спорт, които занимания е прекратил след получаване
на травмите.Освен физическите болки и страдания ищеца е претърпял и
психическа травма в следствие на преживеният силен емоционален стрес.
Ищеца проявява явни признаци на посттравматично стресово разстройство.
Станал е раздразнителен и се оплаква от силна тревожност, нарушен нощен
сън и емоционална лабилност Спомена от случилото се не го напуска дори
година след инцидента. Изпитва страх да управлява мотоциклет.В следствие
обездвижването и невъзможността да спортува активно, той е напълнял и
наднорменото тегло му създава допълнителни здравословни проблеми, като
високо кръвно, болки в ставите, лесна умора.Тези страдания, които са в пряка
връзка с основните травми, допълнително го депресират и го карат да се
чувства непълноценен.
Всички тези негативни последици представлявали причинени
неимуществени вреди, за репарирането на които ищеца претендира
обезщетение в размер на 60 000 лв.
Г. сочи,че претърпял и имуществени вреди изразяващи се в заплащане
на суми по лечението, както следва: - 1200лв. за закупуване на заключваща
плака, 34,80лв. потребителска такса за престой в болница, 280лв. за
изследване с ЯМР,760лв. заплатена такса за рехабилитация или общо 2
274,80лв. -имуществени вреди, които също претендира да му бъдат заплатени
от ответника.
Ищецът на основание чл.380, ал.1 от КЗ на 23.06.2020г. предявил
претенция пред ответника, но в законоустановеният тримесечен срок по
чл.496,ал.1 от КЗ на 23.09.2020г. застрахователят не е определил и изплатил
обезщетение.
Предвид на изложеното Г. твърди,че е налице правен интерес от
завеждане на настоящия иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ.,така и иск
за законна лихва за забава. За периода от датата на деликта 16.05.2020г. до
предявяване на претенцията пред застрахователя - 23.06.2020г. лихвата за
забава върху обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
се дължи от деликвента на основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от
застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание
застрахователния договор. На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ
застрахователят следвало да покрие спрямо увреденото лице отговорността
на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице - 23.06.2020г. до изплащане на
обезщетението.
3
Ответникът сочи,че искът е допустим, но неоснователен,като нямало
пречка да бъде допуснат до разглеждане от съда.
В конкретния случай водачът на застрахованото МПК не е нарушил
императивните разпоредби на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и
Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното
ПТП, така както е описано в подадената искова молба.
Въз основа на това липсвал основният елемент от фактическия състав
на деликта, а именно, противоправно поведение. Оттук, не били налице
всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя,
поради което не следвало да се ангажира отговорността на същия за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищеца и
предявеният срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД иск следвало да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендираният от ищеца размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди бил необосновано
прекомерно завишен. Съгласно съдебната практика понятието
„справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не било абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни,обективно съществуващи
обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на
обезщетението и то не може да бъде източник на обогатяване на пострадалото
лице. В този смисъл и при условие, че предявеният иск бъде приет от съда за
основателен, прави възражение за прекомерност на претендираното
обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и
страдания, от една страна, а от друга страна, на практиката на съдилищата по
аналогични случаи като процесния.
Предявената искова молба била изцяло неоснователна, тъй като
водачът на МПС марка „А.", модел „А 4", с рег. № * **** ** не е имал вина за
настъпване на процесното ПТП.Такава вина за настъпване на ПТП имал
водача на МПС мотоциклет марка „Я.", модел „***", с рег. № * **** *, който
в нарушение на правилата за движение по пътищата се е движил с превишена
и не съобразена с пътните условия скорост в нарушение на чл. 20 от ЗДвП, с
което е станал предпоставка за възникване на ПТП, доколкото е
възпрепятствал останалите участници в движението,вкл. и водачът на лекия
автомобил „А.", модел „А 4", с рег. № * **** **, да реагират своевременно и
адекватно на неговите действия.
В тази насока се отправя възражение за съпричиняване. изразяващо се в
нарушение на изискванията на чл. 20, чл. 70, ал. З, чл. 137е, чл. 147, ал. 3. т. 5.
чл. 150а от ЗДнП от ищеца. Тези допуснати от него нарушения се намират в
пряка причинно-следствена връзка с вредоносните последици от настъпилото
ПТП, поради което и при евентуална доказаност на исковата му претенция,
определеното от съда за справедливо обезщетение следва да бъде намалено
наполовина заради наличието на принос в изложения по-горе аспект.
Твърди още ответникът,че ищеца е получил незначителни по вид и
степен телесни наранявания, от които се е възстановил бързо и без
усложнения.
Процесното ПТП било случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК,
защото според установените обстоятелства водачът на лекия автомобил марка
А. не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че по това време на
4
денонощието и в участъка на процесното ПТП, ще навлезе внезапно друго
МПС, което с висока и несъобразена скорост с пътните условия , без включен
фар, няма да предприеме каквито и да е било действия по намаляване на
скоростта и спиране, предвид, че участъка в района на ПТП е прав с ясна
видимост и е в населено място, по смисъла на чл. 20 от ЗДвП. Водачът на
лекия автомобил марка А. не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди общественоопасните последици, тъй като ПТП е било технически
непредотвратимо, поради което същото се явява случайно деяние. За
основателността на исковата претенция е релевантна само пряката и
непосредствена причинна връзка между действията на водача на лекия
автомобил марка А. и претърпените вреди като резултат. Деянието в резултат
на което е станало пътно транспортно произшествие, е случайно, защото
поведението на водача на МПС - мотоциклет и опасността, която то
е създало на пътя, са били изненада за водача на автомобила и той и не е бил
длъжен и не е могъл да предвиди, че в този пътен участък ще премине МПС,
което без да е включило късите и/или дневните светлини, с висока и
несъобразена скорост с пътните условия и няма да предприеме каквито и да е
било действия по намаляване на скоростта и спиране, предвид, че участъка в
района на ПТП е прав с ясна видимост и е в населено място, в следствие на
което ще настъпи ПТП. В този смисъл е константната практика на ВКС.
Застрахователят признава за установено съществуването на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 16.05.2020 г., по
отношение собствеността и ползването на л.а. марка „А.", модел „А 4", с рег.
№ * **** ** по силата на Застрахователна полица ГОА №
ВС/30/119001384658, сключена със „ЗАД ДаллБогт: Живот и Здраве" АД.
Ответникът оспорва следните обстоятелства-Вината на водача на лек
автомобил марка А. - ЕЛ. Б. Ш.
с оглед изложеното по-горе твърдение за наличието на такава у
неправоспособният водач на МПС мотоциклет марка Я., който се е движил с
превишена и не съобразена с пътните условия скорост, без включен фар и с
технически неизправно МПС или за хипотезата на случайно деяние, което
водачът Ш. не е могъл нито да предвиди, нито да предотврати;
изключителната вина на водача на лек автомобил марка А., с оглед
наведеното по-горе възражение за съпричиняване на вредоносните последици
от ПТП от страна пострадалия П.Г., който твърдим с поведението си да е
допринесъл за настъпване на травматичните увреждания.
Застрахователят твърди и че ищецът е управлявал мотоциклет марка Я.,
без да притежава правоспособност да управлява съответната категория МПС.
В конкретния случай не притежавал свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство. Ищецът като водач е управлявал мотоциклетът, без да използвал
защитна каска или евентуално ако е използвал някаква, то тя не е отговаряла
на Европейските стандарти за индивидуална защита на
мотоциклетисти и мотопедисти. С неизползването на защитна каска, ищецът
е нарушил и разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП и е допринесъл за настъпване
на вредите. Ответникът извежда и че нямало пряка връзка на травмите на
главата на ищеца, доколкото тази връзка е прекъсната от поведението на
ищецът, без което вредоносните последици нямало да настъпят. В условията
на евентуалност се прави възражение за съпричиняване. тъй като
извършването на нарушение на чл. 20. чл. 70. ал. 3. чл. 137е, чл. 147. ал. 3. т.
5. чл. 150а от ЗДвП от страна на ищеца обосновава извод за принос по
5
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. .Травматичните увреждания, респ.
претендираните от тях болки и страдания през оздравителния период се
дължат, ако не изключително, то преимуществено на принос на пострадалия,
поради което за търпенето на болки и страдания, произтичащи от тях,
претендираното обезщетение следва да бъде значително намалено на
основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Застрахователят оспорва механизмът на ПТП. Същият не отговарял на
така описания в исковата молба. Управляваното от Е.Ш. МПС в нито един
момент не е представлявало опасност за управляваното от водача Г. МПС, т.е.
липсвала причинно-следствена връзка между действията на застрахованото
при ответника лице и настъпване на процесното ПТП.
Ответникът оспорва и описаните в исковата молба настъпили
увреди,техния механизъм на настъпване,както и причинно-следствената
връзка на тези увреди с ПТП,описаните болки и страдания и т.н..Оспорва се и
твърдението,че и досега не бил завършен оздравителния процес.,както и че
ищецът имал нужда от чужда помощ.
Застрахователят по изложените съображения иска отхвърляне на
предявения иск като неоснователен и недоказан, а в случай, че съдът го
намери за основателен да не се уважава в пълния му размер, като се съобрази
размера на обезщетението с направените възражения за прекомерност, както
и за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Факти по делото
С решение №260093/01.IV.2021 г. в сила от 16.IV.2021 г. постановено по
АНД №261/2021 г. Районен съд-Х. признава подсъдимия Е.Б. Ш., роден на
19.07.1961г. в град Х., български гражданин, народност - турчин, с основно
образование, безработен, вдовец, неосъждан, адрес за призоваване в страната
град Х., ул. „К." № 80, ЕГН: ********** за виновен в това, че на 16.05.2020 г.
в град Х., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „А.", модел „А4" с рег. * **** ** нарушил правилата за движение по
пътищата: чл. 50, ал.1 ЗДвП, съгласно която разпоредба, на кръстовище, на
което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите
на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство; чл.45, ал.2
ППЗДвП, според която пътните знаци относно предимството имат следните
изображения и наименования: Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!; чл.46, ал.2 ППЗДвП - Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни
превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна
маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът.
Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които имат предимство и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на П. ХР. Г. от гр. Х., изразяваща се в трайно
затруднение в движението на десния крак, което се дължи на счупването на
подбедрицата и трайно затруднение в движението на врата, което се дължи на
екструзия на диска ниво С5-6 на гръбнака в шийния отдел - престъпление по
чл. 343, ал. 1,6. „б" предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал.1 от Наказателния кодекс, като
на основание чл. 343, ал. 1, б. „б" предл. 2-ро, вр. чл. 342, ал.1, вр. чл. 78а от
6
НК го освобождава от наказателна отговорност и му налага административно
наказание „Глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева.
По делото няма спор между страните относно времето,мястото и
участниците в процесното ПТП,че застрахователят не е заплатил никаква
сума като обезвреда на пострадалия по отправеното искане по чл.380 от КЗ по
наличното между него и виновния водач правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“.В тази насока са изрично становищата на
същите,като тези обстоятелства са отразени и в доклада на съда,приет без
възражения от тях.
Ищецът е отправил искането по чл.380 от КЗ до застрахователят на
23.VI.2020 г. относно изплащане на общо 80 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди и 1 234.80 лв. имуществени вреди от ПТП.
Спорните обстоятелства по делото са виновността на водача Е.Б. Ш. за
възвникването на пътния инцидент с ищеца,налично съпричиняване от страна
на П.Г. за настъпилите последици,размера на търсеното обезщетение,респ.
неговата пълна недължимост,описаните в исковата молба неимуществени и
имуществени вреди.
Свидетелят Е. Ш. посочи,че на 16.V.2020 г. бил спрял на пътен
знак“Стоп“ в движението си към местността „Кенана“,Х.,като имало много
паркирани коли,които пречели на видимостта,поради което трябвало да даде
автомобила малко напред,за да си осигури такават.Точно в този момент на
подаване на предницата на колата след пътния знак настъпил удар на
мотоциклетиста странично в автомобила му,в предното колело,след което
последния се прехвърлил над МПС.След това Ш. отвел ищеца в болнично
заведение,който се оплаквал от болки в крака.
Свидетелката Р.Т. Г.а,съпруга на ищеца,,установи,че разбрала за ПТП
по телефона.След удара П.Г. на 16.V.2022г- бил приет в ортопедията в гр.Х.
за операция,която продължила два часа,тъй-като имал няколко счупвания на
крака.Бил изписан на 20.V.2020 г.След операцията обаче се установило от
неврохирург,че ищецът има проблем и с прешлени на гръбначния стълб,което
водело до болки в грабнака и слабост в дясната ръка.Ищецът правил
рехабилитации в болница в гр.С.в последствие и няколко процедури по
раздвижване на крака.След операцията ползвал патерици и помощни средства
за придвижване четири месеца.През това време не можел да ходи,трудно
ставал,имал нужда от грижи,на семейството му било трудно.Преди този
инцидент П.Г. спортувал активно,занимавал се с двете им деца,бил
деен,активен,контактен поддържал имоти, чистел дворове,басейни и др. под.
дейност.След процесното ПТП не можел да продължи да живее по този
начин,не бил същия човек,изпаднал в психически проблеми,рухнал,бил
изнервен, викал,бил напрегнат,говорел,че нямало да е същия мъж,съпруг и
баща,щял да куца,нямало да е полезен на никого.Сега не искал да се качва на
мотоциклет,дълго време не можел да работи,което се отразило лошо на
семейството му финансово,психически,не искал да вижда никой,затворил
се,не искал да играе с децата си.Ищецът изпитвал страх от бъдещето заради
състоянието си и че нямало да може да се справи с работата и с
отговорнистите към семейството си,че нямало да бъде родителят който
бил..Едва напоследък започнал да работи,но не така интензивно както
преди.П.Г. поради обездвижването и неупражняването на спорт напълнял,но
физически отслабнал.И сега продължавал да куца,имал отоци по пострадалия
крайник,болки в него,не можел по дълго време на стои прав.Дясната му ръка
7
няма пълен обем на движение,поради което не можел и да я ползва
пълнота.Тази ръка била видимо по-слаба от другата,мускулите й провисвали.
Свидетелят Т.Д.Т.,установи,че познава ищеца повече от двадесет
години.за инцидента свидетеблят разбрал от постладалия,който му се обадил
по телефона.След извършване на операцията в гр.Х. на десния му крак,се
установило,че има проблеми с гръбнака и дясната ръка.Същият не можел да
се обслужва сам,свидетелят и други приятели го носели до тоалетна и по
други поводи,в последствие ползвал патерици до септември 2020 г. а след
това ползвал бастун.До месец септември не можел въобще да се обслужва
сам,постоянно трябвало да има някой до него.Правел много физиотерапии.
Преди въпросното ПТП,посочи свидетелят,ищецът бил много активен
като спортист,правели редовно кросове,играели футбол.Поддържал частни
имоти,което било свързано с много физически натоварване.След инцидента
се депресирал,мислел си че няма да проходи отново.У него и сега имало
уплаха,имало и опадане на част от косата му,изгубил перспектива за
развитие,нямало у него предишния хъс.Тежало му че не е същия човек,че
семейството му не можело да разчита на него,постоянно се тормозел.Не
можел да си позволи и да работи по същия начин както преди.
Ищецът е направил и следните разходи за лечението си-34.80 лева
потребителска такса за здравно заведение,1200 лева за заключваща плака,280
лева за магнитно резонансна томография,760 лева за преглед при
физиотерапефт,тангентор,специализирана ЛФК,НЧТ и СЧТ
Вещото лице по съдебно техническата експертиза извежда,че мястото
на удара между лек амтомобил „А.“ и мотоциклета на ищеца е настъпило на
около 5 метра западно от базова линия по широчина и на около 10.60 метра
южно от ориентира по дължина,като съставлява кос,страничен,при контакт на
предна лява част на лекия автомобил с предна дясна,странична част на
мотоциклета.Пъровначалния контакт между двете МПС е бил между преден
телескопичен амортисьор на мотоциклета и лява част на предна броня на
автомобила.В момента на удара скоростта на мотоциклета е била 40 км/час,а
на автомобила-13.8 км/час.Опасните зони за спиране на мотоциклета в случая
е била 26.6 метра,а на автомобила – 5.56 м,като последният попада в опасната
зона за спиране на мотоциклета.Според вещото лице при тези обстоятелства
ударът между двете МПС е бил непредотвратим от водача на
мотоциклета.Ударът не би настъпил при скорост на мотоциклета от 23.5
км/час и своевременна реакция на водача му.Последният за пръв път може да
забележи автомобила от 14.4 метра преди мястото на удара.Времето за
реакция на ищеца е било 1.3 секунди,което в случая не би довело до
практичедси различен резултат от настъпилия.Поради удара тялото на ищеца
е прелетяло над предния капак на автомобила,като установява контакт с
терена на 4.60 м. от мястото на сблъсъка и на 1.5 метра от десните габарити
на А.то.Травмите по крака най-вероятно са получени от удара на крака с
автомобила.
Съдебно медицинската експертиза установява,че в следствие на
процесното ПТП П.Г. е получил триглезенно счупване на костите на дясната
подбедрица и екструзия на диска на ниво 5-6 на гръбнака в шийния
отдел,което води до трайно затруднение движението на десния крак и трайно
затруднение на движението на врата.Обичайния срок да възстановяване на
крака е 7 месеца за упражняване на физически труди и 6 месеца за
8
нефизически труд,а срок за възстановяване движението на врата не можел да
се изведе.
От екструзията диска на гръбнака е настъпило усложнение-притискане
на нервните коренчета на ниво 5-6 прешлен,довело до нарушена трофика на
мускулите на дясната ръка,последвала атрофия на триглавия и делтовидния
мускул и отслабване на мускулната сила на този крайник.Въпросното
усложнение е предизвикало трайно затруднение движението на тази ръка,като
също не могже да се посочи период на оздравяване.Оздравителните процеси
на крака,врата и дясната ръка не са приключили и не може да се даде
прогноза в тази насока.Оздравителния процес досега е протекъл по обичайния
ред за тези травми,като пострадалия провеждал контролни прегледи и
рехабилитационни процедури.Описаните увреждания биха се получили
независимо дали ищецът е бил с каска и друга предпазна
екипировка.Счупването в дясната подбедрица е резултат от директен удар в
мястото на счупването от автомобила,а екструзията на диска на ниво С 5-6 е
резултат на рязко преразтягане на шията от настъпилия удар.
Представените по делото документи-епикризи,документи за
образни изследвания,амбулаторни листове,платени прегледи са на л.15-25 и
извеждат лечението и свързаните с него процедури на ищеца.
Правни съображения
Предявените осъдителни искове по чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД са
допустими,с участието на надлежни активно и пасивно легитимирани страни.
Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на процесния
автомобил,предизвикал настъпилото ПТП.Като застраховател по това
правоотношение ответникът е пасивно легитимирана страна по претенцията
на пострадалото лице,предвид правото му да упражни пряк иск за понесените
вреди.
Отговорността на застрахователя при застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е функционална на деликтната отговорност,
т.е. тя е налице дотолкова, доколкото е осъществима отговорността на
деликвента, но и дотолкова, доколкото накърненото право на обезвреда на
причинени вреди не е защитено с иск по чл.45 от ЗЗД против деликвента.
Осигурената от закона алтернативна защита на това право - с иск по чл.45 от
ЗЗД или с иск по чл.432 от КЗ, е предоставена на избор по волята на
увредения, но защитеното му право и с двата иска е само едно - на обезвреда
за причинени от деликвента вреди. В настоящия случай ищецът е избрал
защита на накърнените права чрез прекия иск против застрахователя
.Съобразно текста увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“.
По силата на договора за застраховка „Гражданска отговорност“,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица,
ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на МПС. За
основателността на предявения иск по делото следва да бъде доказано
кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, които стоят в
9
причинна връзка с осъществено застрахователно събитие, наличие на
застрахователен договор, по който застрахован е причинителя на вредата.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата.Същата подлежи
винаги на репариране, когато е в причинна връзка с противоправно и виновно
деяние-да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Самият
институт на непозволеното увреждане включва в своя фактически състав
следните елементи: деяние/действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Отговорността на
застрахователя при деликт е гаранционно-обезпечителна и се определя от
предмета на имущественото застраховане. В съответствие с правилото
на чл.154 ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно
доказване, противоправното действие на водача на лекия автомобил,
причинените му от ПТП болки и страдания, както и връзката между тях. В
тежест на ответника е да докаже твърдението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, както и правоизключващи и
правопогасяващи възражения чрез допустимите от закона доказателствени
средства.
. Ответното застрахователно дружество е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на процесния управляван лек
автомобил марка „А.", модел „А4" с рег. * **** ** от Е.Б. Ш.,с който е
предизвикано процесното ПТП. Като такъв ответникът е пасивно
легитимирана страна по претенцията на пострадалите лица,предвид правото
им да упражнят пряк иск за понесените от нея вреди срещу него.
В рамките на производството са безспорни следните обстоятелства -
настъпването на пътно-транспортно произшествие,наличието на валидно
съществуващо застрахователно правоотношение към момента на настъпване
на произшествието по силата на сключена застраховка „Гражданска
отговорност” между ответното дружество собственика на
автомобила,времето,мястото и участниците в процесното ПТП,че
застрахователят не е заплатил никаква сума като обезвреда на пострадалия по
отправеното искане по чл.380 от КЗ по наличното между него и виновния
водач правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.В тази
насока са изрично становищата на същите,като тези обстоятелства са
отразени и в доклада на съда,приет без възражения от тях.
Безспорно обсъденото по-горе решение изрично установява в режима на
чл.300 от ГПК правнорелевантно поведение на Е. Ш. ,като водач на
процесното МПС.Безспорно се касае за причинени от него ПТП и настъпили
в резултат на същото телесни увреди у ищеца,изведени от медицинската
документация и заключението на вещото лице по съдебно медицинската
експертиза ,което обосновава и неимуществени вреди. .Влязлата в сила
присъда,респ. решение на наказателния съд, е обвързваща за гражданския съд,
предвид императива на чл.300 от ГПК,така и за всички други субекти. Със
сила на пресъдено нещо е установено че Е. Ш. е извършил виновно
противоправно деяние довело до трайно затруднение в движението на десния
крак, което се дължи на счупване на подбедрицата и трайно затруднение в
движението на врата, което се дължи на екструзия на диска ниво С5-6 на
гръбнака в шийния отдел.Това действие на Ш. съставлява деликт в
граждански смисъл,осъществява състав на престъпление и едновременно с
10
това е и застрахователно събитие,ангажиращо отговорността на
застрахователя.
Наведените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице са неоснователни.След анализ на доказателствата по
делото се извежда,че те еднопосочно установяват ,че Г. не е нарушил нито
едно правило за движение по ЗДвП,като единствена причина за настпъването
на увредите е поведението на Ш.. Последнията като водач на автомобил
марка „А.", модел „А4" с рег. * **** ** в конкретния случай е нарушил
правилата за движение по пътищата: чл. 50, ал.1 ЗДвП, съгласно която
разпоредба, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран
като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат
по пътя с предимство; чл.45, ал.2 ППЗДвП, според която пътните знаци
относно предимството имат следните изображения и наименования: Б2
"Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство, чл.46, ал.2 ППЗДвП -
Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни
да спрат на "стоп-линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава
- на линията, на която е поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите
са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство.При спазване на горните императиви от страна на Ш. не би се
предизвикало процесното ПТП.В каузалната поредица,водеща до настъпване
на релевантното застрахователно събитие не стоят други фактори,извън
действията на водача на автомобила „А.“.
В тази връзка следва да се посочи и че ищецът е водел мотоциклета си
по път с предимство,със съобразена пътната обстановка скорост от 40
км/час,по-ниска с 10 км/час от допустимата за местопроизшествието от 50
км/час.Същият в конкретната ситуация е нямал никаква възможност да
избегне или да предотврати настъпилия удар с лекия автомобил.Естеството
на получените телесни увреди и начина на възникването им извежда,че
същите биха настъпили независимо дали Г. е бил екипиран с каска и други
предпазни средства,като мотоциклетист.Счупването на десния крайник е от
директния му сблъсък с повърхността на лекия автомобил,а екструзията на
ниво С 5-6 е резултат на рязко преразтягане на шията от настъпилия удар.И
при двете увреди носенето на каквито и да са предпазни екипировки от Г. не
биха били ефективни и не биха ги предотвратили или смекчили.
От събраните по делото доказателства се налага извода,че единствен
пораждащ фактор за настъпилото ПТП и вреди поведението на водача на
лекия автомобил Е. Ш..В каузалната поредица,довела до този резултат няма
други съставни елементи.Поради това всички настъпили увреди на
пострадалото лице са пряка тяхна последица.
Ищецът Г. с поведението си по никакъв начин не е улеснил или
спомогнал за настъпването на ПТП,нито пък е препятствал процеса по
оздравяване на настъпилите телесни увреди.Съобразно закючението на
вещото лице по съдебно медицинската експертиза и разпита на свидетелите
Г.а и Димчев лечението е проведено по обичайния ред,като Г. е осъществявал
рехабилитации и контролни прегледи.
Ето защо и самото обезщетение следва да е функция на чл.51 ал.I от ЗЗД
и чл.52 от ЗЗД.
Предвид изложеното и като съобрази интензитета и придължителността
на неимуществените вреди в конкретния момент от живота на пострадалия
11
,съдът намира,че в режима на чл.52 от ЗЗД адекватното и пълно обезщетение
възлиза на 40 000 лв. Този размер на обезщетението според съда изпълнява
изцяло принципа на справедливостта в конкретния случай ,явява се
съразмерен относимо действително установените вреди, претърпени от
пострадалото лице и съставлява точно мерило за оценка на действителната
загуба,формирана от степента на получените телесни увреди
,продължителността на оздравяването и реалното въздействие върху живота
на пострадалия. Разликата до пълния предявен размер на иска до 60 000 лева
следва да се отхвърли,тъй-като същият в тази насока е неоснователен,не
отговаря на действително претърпените вреди и на правилата на
справедливостта.
Неимуществени вреди Г. търпи от счупването на дясната подбедрица и
от екструзията на диска на ниво С 5-6..Ищецът е претърпял силни болки и
страдания при получаване на увредите , неудобства,свъзрзани със самото
лечение-претърпява оперативна намеса,4 месеца не може да ходи,дълго време
се придвижва с помощни средства,осъществява рехабилитации.Следва да се
има предвид ,че и досега няма пълно възстановяване на пострадалия-ищецът
изпитвал болки и ходел с накуцване, има чуждо тяло в себе си,поставено за
възстановяване на счупването.Десния крак в основата си е с увеличен обем,с
налични болки при ходене и стоене прав.Следва да се има предвид и че
оздравителния процес по всички установени увреди не е приключил и към
настоящия момент.Настъпилите телесни увреди от процесното ПТП е довело
до рязка,неочаквана и изцяло негативна промяна в живота на Г.,която
продължава и досега.Преди инцидента е била активен спортист,водел е
интензивен начин на живот като работа и като отношения със семейството и
приятелите си.След ПТП Г. не може да спортува,изпада в стрес и
уплаха,депресиран е,обездвижил се,напълнял,а станал физически по
слаб.Изолира се,няма оптимистични очаквания за бъдещето,не се чувства
пълноценен за себе си и семейството си,не може да работи пълноценно,тъй-
като работата му е свързана с физически труд.Безспорно е,че пострадалия е
човек в активна възраст и тези увреждания сериозно и интинзивно
модифицират начина му на живот в негативен план за около осем месеца,а
след това в значителна степен досега и пожизнено,поради липсата на пълно
възстановяване на настъпилите телесни увреди.
Следва да се посочи,че присъденото обезщетение е за неимуществените
вреди,търпени от ищеца,от счупването на десния долен крайник и
екструзията на диска на ниво С 5-6.Същото не обхваща трайното затруднение
движението на дясната ръка,което не е обект на предявените пред съда
претенции.
П.Г. е осъществил и разходи,пряко свързани с лечението си на стойност
от 2 274.8 лева,които са необходими и изолзвани в процеса на
лекуванетомув,поради което съставляват обезщетяема от застрахователя
вреда.
Върху така определението обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди,ще следва на основание чл.86 вр. с чл.497 ал.I т.1 от КЗ
да се изплати и законната лихва считано от 08.VII.2020 г.,предвид постъпване
заявлението по чл.380 от КЗ при застрахователя на 23.VI.2020 г..В случая
застрахователя отговаря чрез законната лихва върху обезщетението за вреди
за собствената си забава.Поради това ще следва претенциите за законна лихва
да се отхвърлят за периода 23.VI.2020 г. до 07.VII.2020 г. като
12
неоснователни.
Ще следва на адвокат М.Т.,АК-Х. предвид чл.78 от ГПК и изхода от
производството да се осъди застрахователят да заплати сумата от 1 798.24
лева на основание чл.38 ал.I т.2 от ЗА и чл.7 ал.II т.4 т НМРАВ №1/2004 г.
Ответната страна е направила разноски от 800 лева депозити за
експертизи.Следва на основание чл.78 ал.VIII от ГПК вр. с чл.24 от НЗПП да
се присъди възнаграждение на застрахователят за юрисконсулт в размер на
150 лв..С оглед изхода от иска ще следва ищецът да заплати разноски на
ответника съобразно уважената част на претенцията си в размер на 303.75
лева.
Трябва застрахователят да заплати на държавата такса в размер на 1 691
лева върху уважения размер на предявените претенции
Водим от изложеното Окръжен съд-Х.
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК ЗАД „ Далл Богг: Живот и Здраве" АД, със
седалище и адрес на управление, 1172-гр.С. бул.“Г.М.Д.“ №1, ЕИК
********* да заплати на П. ХР. Г., ЕГН ********** от гр.Х. ул.“Ш.“ №48
сумата от 40 000 лева обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания в
следствие на получени телесни повреди - триглезенно счупване на дясна
подбедрица, довело до трайно затруднение в движението на десния крак,
което се дължи на счупване на подбедрицата , екструзия на диска на ниво
С5-6 на гръбнака в шийния отдел, довело до трайно затруднение в
движението на врата и дискова херния на прешлени на ниво С6-7 и сума
в размер на 2 274,80лв представляваща обезщетение на причинени
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, причинени при
ПТП станало на 16.05.2020г. в гр.Х.,предизвикано от управлявания от
Е.Б. Ш., ЕГН: ********** лек автомобил марка „А.", модел „А4" с рег. *
**** **,застрахован при ответника, ведно със законната лихва върху
тези суми от 08.VII.2020 г. до окончателното им изплащане, ,като
ОТХВЪРЛЯ предявеният осъдителен иск относно обезщетение за
неимуществените вреди за горницата над присъдените 40 000 лева до
пълният му предявен размер от 60 000 лева и акцесорните претенции за
лихва върху присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди от 23.IХ.2020 г. до 07.VII.2020 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК ЗАД „ Далл Богг: Живот и Здраве" АД, със
13
седалище и адрес на управление, 1172-гр.С. бул. “Г.М.Д.“ №1, ЕИК
********* да заплати на адвокат М.Т. Т.,ЕГН:**********, от АК-
Х.,кантора гр.Х., ул“П.“ №31 ет.21 сумата 1 798.24 лева възнаграждение
по чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА П. ХР. Г., ЕГН ********** от гр.Х.,ул.“Ш.“ №48 да
заплати на ЗАД“ОЗК Застраховане“ АД,ЕИК*********, гр.С.ул. “С.С.“
№7 ет.5 сумата от 303.75 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК ЗАД „ Далл Богг: Живот и Здраве" АД, със
седалище и адрес на управление, 1172-гр.С. бул. “Г.М.Д.“ №1, ЕИК
********* да заплати на Държавата по сметка на съда 1 691 лева
държавна такса върху уважените размери на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по въззивен ред пред
Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Х.: _______________________
14