Определение по дело №65067/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16527
Дата: 8 май 2023 г. (в сила от 8 май 2023 г.)
Съдия: Нора Владимирова Маринова
Дело: 20221110165067
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16527
гр. София, 08.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. М.А
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. М.А Гражданско дело №
20221110165067 по описа за 2022 година
намери следното:
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за установяване на подлежащите на доказване факти по делото, поради което
следва да бъдат приети като доказателство по делото.
На ищеца следва да се дадат указания за представяне на доказателства датата на
подаване на куриерска пратка № .“, с която в съда е пристигнала исковата молба, с оглед
преценка за спазване на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, респ. допустимост на производството
по предявените установителни искове.
На ответника следва да се дадат указания за представяне на доказателства за
упълномощаване на адв. К. М., подписал възражението срещу заповедта за изпълнение и
отговора на исковата молба като пълномощник, или за потвърждаване на извършените без
представителна власт действия по подаването му.
С оглед процесуална икономия, въпреки констатираните нередовности, делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото доказателства за датата на подаване на куриерска
пратка № .“, с която в съда е пристигнала исковата молба, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че
при неизпълнение на указанията в дадения срок съдът ще приеме, че исковата молба не е
подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, респ. ще върне исковата молба, което има за
последица обезсилване на заповедта за изпълнение.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 101, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от
съобщението да представи по делото доказателства за упълномощаване на адв. К. М.,
подписал възражението срещу заповедта за изпълнение и отговора на исковата молба като
пълномощник, а именно адвокатско пълномощно с дата преди подаване на
възражението/отговора или в същия срок с писмена молба изрично да потвърди чрез
законния си представител извършените без представителна власт действия по подаването на
отговор на исковата молба, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на указанията
в дадения срок ще приеме, че по делото не е подавано възражение срещу заповедта за
1
изпълнение/съответно отговор на исковата молба, първото от което ще има за последица
влизане в сила на заповедта за изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу
длъжника.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д.№ 72497/2021г. на СРС, 26 състав, към производството по делото.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.06.2023г. от 10.15 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
писмения отговор на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 232,
ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 2106 евро, представляваща неплатена наемна цена по
договор за наем от 01.07.2019г. за периода от м.03.2021г. до м.11.2021г. включително, ведно
със законната лихва от 17.12.2021г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 72497/2021г. на СРС, 26 състав.
Ищцата твърди, че сключила с ответника договор за наем от 01.07.2019г. с предмет –
отдаване под наем на недвижим имот, находящ се в гр. С., на който ищцата се явявала
собственик на 2/24 ид.ч. Твърди, че месечната наемна цена била уговорена на 2808 евро на
основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора, от която на ищцата се дължала сумата от 234 евро
месечно, пропорционално на притежаваната от същата идеална част от имота, което било
уговорено в чл. 3, ал. 5, т. 4 от договора. Ответникът не заплатил на ищцата дължимата
наемна цена за периода от м.03.2021г. до м.11.2021г. включително в общ размер от 2106
евро, поради което ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение за
посочената сума, което било уважено и издадена заповед за изпълнение на 07.02.2022г. по
ч.гр.д.№ 72497/2021г. на СРС, 26 състав, срещу която длъжникът възразил. С оглед
изложеното моли в настоящото производство да бъде установено вземането й за посочената
сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Претендира разноски за производството.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба.
Моли да му бъдат присъдени разноски за производството.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже сключването на договор с
ответника с твърдяното съдържание, включително относно размера на наемната цена и че е
предоставил ползването на наетото помещение.
При установяване на горните предпоставки ответникът следва да докаже погасяване
на задълженията си чрез плащане.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства да е предоставил ползването на наетото
помещение.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства за изпълнение на задължението си
по договора за заплащане на наемната цена.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор М. или на електронна поща:
********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3