ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№____________
гр. Варна, 1 ноември 2022г.
Варненският административен съд, VІІІ – ми състав, в закрито
заседание на първи ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията
Димитрова адм.дело № 2477 по описа
за 2022 год. за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда
на чл.166, ал.2, вр.ал.4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Постъпило е искане от В.К.М.,
ЕГН: **********,***, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №
22-0819-001460/12.10.2022г. на мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР-Варна, с която на основание чл.22 ЗАНН и чл.172, ал.1 ЗДвП, спрямо М., в
качеството му на собственик на л.а. Рено Клио с рег.№ В1358СТ, е приложена ПАМ
по чл.171, т.2а, буква „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от
6 месеца, за това че на 12.10.2022г. в 09:52 часа в гр.Варна по бул.Атанас М.,
посока Вл.Варненчик, до кръстовището с ул.Перла, е управлявал собствения си автомобил
след като е употребил наркотични вещества или техни аналози – амфетамин,
установено с техническо средство Dreger Drug Test 5000 ARAM-0004.
М. твърди, че заповедта е
незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон, т.к. не е
употребявал наркотици и не може да си обясни положителния резултат от теста. Сочи,
че въз основа на издадения му талон за медицинско изследване № 114882 е дал
кръв за изследване, както и че със заповед е бил задържан за 24 часа в 3 РУ
Варна. Веднага след освобождаването му посетил ВМА МБАЛ-Варна, Лаборатория по
химико-токсикологични изследвания, където дал кръв и урина за токсикохимичен
анализ, като резултатът бил „не се открива наличие на наркотични вещества“. Въпреки
това била издадена ЗППАМ № 22-0819-001460/12.10.2022г. за прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Регистрационните табели на автомобила
били свалени, СРМПС също било отнето, и от това до момента търпи вреди. Твърди,
че със заповедта е допуснато предварително изпълнение на наложената ПАМ, като в
нарушение на чл.60, ал.1 АПК в същата не е включено разпореждане за
предварителното ѝ изпълнение. Твърди, че от същото ще претърпи значителни
и трудно поправими вреди, т.к. с управлението на автомобила удовлетворява
нуждите си от трудови доходи за него и за семейството му. Прави искане съдът да
постанови определение, с което на основание чл.60 АПК да спре предварителното
изпълнение на заповедта.
Настоящият съдебен състав
като съобрази доводите в жалбата и приложените към административната преписка
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 12.10.2022г., около 09,52
часа в гр.Варна, по бул.Атанас Москов, посока бул.Вл.Варненчик, до кръстовището
с ул.Перла, жалбоподателят В.К.М. управлявал собствения си лек автомобил Рено
Клио с рег.№ В1358СТ. М. бил спрян за проверка от К.Й. Д.– мл.автоконтрольор
при ОДМВР-Варна, с-р Пътна полиция. На водача била извършена проверка за
употреба за алкохол с техническо средство Alkotest Dreger, модел 7510, с фабр.
№ 0043, който отчел
0 ‰. М. бил отведен в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна за извършване на
последваща проверка за употреба на наркотични вещества, документирана с Протокол
рег.№ 819р-29490/13.10.2022г. В 9:57:37 часа на М. било извършено изследване с
техническо средство Drager Drug Test 5000 ARАM-0004, одобрено със Заповед № 8121з-329/22.03.2022г.
– проба 188, който отчел положителен резултат за амфетамин.
Предвид положителния
резултат, мл.автоконтрольор Д.съставил срещу М. АУАН серия GA № 746830/12.10.2022г.
за нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП – управление на ППС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, като от водача били отнети: СРМПС №
*********, СУМПС J430D1S8811 издаден от Германия, 2 бр. рег.табели с номер В 1358ССТ. Издаден
бил талон за изследване на кръвна проба № 114882 и М. бил придружен до ВМА
МБАЛ-Варна за вземане на проба за химичен анализ.
Във връзка с вмененото на
водача нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, със Заповед № 22-0819-001460/12.10.2022г.
мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“, оправомощен със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г.
на директора на ОДМВР-Варна, на основание чл.22 ЗАНН наложил спрямо М.
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, буква „б“ ЗДвП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Заповедта била връчена на М. на 12.10.2022г.
С Разпореждане № 13871/31.10.2022г.
съдът е изискал от издателя на заповедта в срок до 17,00 часа на 31.10.2022г.
да посочи изрично дали В.К.М. е дал кръвна проба за извършване на
химико-токсикологично лабораторно изследване във ВМА МБАЛ-Варна въз основа на
талон за изследване № 114882/12.10.2022г., както и да представи резултатите от
извършеното изследване.
В тази връзка е постъпил
отговор С.д. № 16202/01.11.2022г. от н-к Сектор ПП при ОДМВР-Варна, според
който в ПП-Варна не е получен документ, от който да е видно, че лицето отказва
да му бъде извършена кръвна проба. Във връзка с констатираното е образувано ДП
№ 516/2022г. по описа на сектор „Разследване престъпленията по транспорта“ при
ОД на МВР-Варна. Към 31.10.2022г. в сектор „Пътна полиция“ - Варна, не са
постъпили данни с резултати от лабораторни изследвания от ВМА МБАЛ-Варна.
След справка в деловодната система на Адм.съд-Варна, съдът установи, че по жалба на М. против ЗППАМ № 22-0819-001460/12.10.2022г., е образувано адм.д. № 2479/2022г., което към момента е висящо.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.171, т.2а,
буква „б“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ – прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година;
Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.2а, буква „б“ ЗДвП се прилага с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Съгласно чл.172, ал.2,
т.3 ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите
на службите за контрол се извършва чрез отнемане на документите по чл.165,
ал.2, т.1 и чл.166, ал.2, т.1, както и отнемане на табели с регистрационен
номер по чл.165, ал.2, т.2.
Съгласно чл.172, ал.4 ЗДвП, в случаите по чл.171, т.2, букви "в", "к", "л", "м"
и т.2а свидетелството за регистрация на
моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване
на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно
средство, а в случаите на чл.171, т.2а се изземват и табелите с регистрационен
номер.
Съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП обжалването на заповедите по чл.172, ал.1 се извършва по реда на АПК, а
съгласно ал.6 на с.р. подадената жалба не спира изпълнението на приложената
административна мярка.
Доколкото искането за
спиране е направено при наличие на висящо производство по оспорване на ЗППАМ №
22-0819-001460/12.10.2022г. – адм.д. № 2479/2022г., искането за спиране на
предварително изпълнение е допустимо.
По същество, същото е и основателно.
Доколкото Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № Заповед № 22-0819-001460/12.10.2022г.
подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, неоснователно се
твърди, че в същата незаконосъобразно не е включено разпореждане за
предварителното ѝ изпълнение. В тази връзка съдът намира, че е сезиран с
искане за спиране на допуснато по силата на закон предварително изпълнение на
административен акт, което следва да се разгледа по реда на чл.166, ал.4,
вр.ал.2 АПК.
Съгласно чл.166, ал.4 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2.
Според чл.166, ал.2 АПК,
при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на
оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в
сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.
От анализа на цитираните
разпоредби следва, че за да бъде спряно предварителното изпълнение,
жалбоподателят следва да заяви и докаже липсата на предпоставките предвидени в
разпоредбата на чл.60, ал.1 АПК, както вида и вероятността за настъпване на
твърдените вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или
трудно поправими като основание за спирането му. За да допусне предварително
изпълнение по силата на закона, законодателят е презумирал наличието на
предпоставките по чл.60, ал.1 АПК и тяхното съществуване не следва да се
доказва от органа. Жалбоподателят следва да докаже наличието на някоя от
посочените в чл.60, ал.1 АПК предпоставки, в резултат на което по отношение на
него да е налице защитим по см. на чл.60, ал.1 АПК личен интерес,
противопоставим с по-голяма тежест от презумирания от законодателя.
Жалбоподателят следва да обоснове твърде вероятното настъпване на значителни
или трудно поправими вреди за себе си. За значителни се преценяват вреди, които
имат определено материално изражение, а като трудно поправими – вреди, които ограничават/засягат
основни права и/или ценности. Необходимо е да се докаже и високата вероятност
за тяхното настъпване в патримониума на молителя.
Във всички случаи съдът
дължи преценка и за спазване на императивното изискване за съразмерност по чл.6 АПК.
Принудителните
административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл.171, т.2а, буква „б“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи
неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен
резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.171,
т.2а, буква „б“ ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и
за преустановяване на нарушенията.
От друга страна обаче
разпоредбите на чл.6, ал.1 и ал.5 АПК регламентират като проявление на принципа
за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от
актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с
преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на
преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното
постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава
изключително на личното поведение на лицето.
В случая от представените
по преписката доказателства не се обосновава необходимост от налагане на
ограничението за постигане на предвидена в закона цел, предвид липсата на безспорно
доказано противоправно поведение на В.М.. Приложената спрямо него ПАМ е
обоснована с факта, че при управлението на собствения си лек автомобил е
извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 пр.2 ЗДвП, установено с одобрено
техническо средство Drager Drug Test 5000 ARАM-0004 – проба 188, което отчело
положителна проба за амфетамин.
Редът,
по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, е
регламентиран в Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Според чл.3а от същата, установяването употребата на наркотични
вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване, когато: 1/
лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2/ лицето не приема показанията на
техническото средство или теста;
3/ физическото състояние на лицето
не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.
Резултатът
от теста, извършен техническо средство Drager Drug Test 5000 ARАM-0004 – проба 188,
в случая не е годно доказателство за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, т.к. не е приет от водача. Не се спори между страните, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба 1/19.07.2017г. М. е съпроводен до ВМА
МБАЛ - Варна и е дал кръвна проба за извършване на химико-токсикологично
изследване, като към момента на налагане на ПАМ и към настоящия момент, данни
за резултата от това изследване не са постъпвали в Сектор „ПП“ при ОДМВР-Варна.
Видно
от разпоредбата на чл.20 от Наредба № 1, единствено специализираните
химико-токсикологични лаборатории към ВМА МБАЛ-София, ВМА МБАЛ-Варна,
Медицинския институт на МВР и научно-техническите лаборатории към ОДМВР или в
Националния институт по криминалистика, имат право да извършват изследване на
пробите кръв и урина за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. В тази връзка на настоящия състав, като докладчик по адм.д. №
2040/2022г. и адм.д. № 2048/2022г. – с идентичен предмет, е служебно известно от постъпили
отговори от Лабораторията към ВМА МБАЛ-Варна, че поради значително претоварване
на лабораторията с голям брой проби, постъпващи от подразделенията на МВР и
Прокуратурата, както от гр.Варна, така и от Североизточна България, към момента
биологичните проби без писмено определен приоритет биват хроматографски
изследвани с приблизително една година закъснение.
Доколкото
при наличие на дадена биологична проба за извършване на химико-токсикологично
лабораторно изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози,
законът, в разпоредбите на чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП и чл.23, ал.1 от Наредба
№ 1/19.07.2017г. предвиждат именно резултатът от това изследване да е определящ
по отношение на констатацията за употреба на наркотични вещества, преди
изготвянето на резултат от назначеното изследване по реда на чл.23, ал.1 от
Наредба № 1/19.07.2017г., противоправното поведение на водача на МПС, като
основание за налагането на ПАМ по чл.171, т.1, буква „б“ ЗДвП, се явява
недоказано по безспорен начин. Още повече в случая е налице и друго изследване
на проби кръв и урина дадени от М. непосредствено след освобождаването му от 3
РУ при ОДМВР-Варна, като според представения по преписката фиш за
токсикологичен анализ от 13.10.2022г., в пробите „не се открива наличие на
наркотични вещества“.
Вярно
е, че този анализ е без доказателствена стойност – както изрично е посочил началника на
Лабораторията по химико-токсикологични изследвания към ВМА МБАЛ-Варна, но
такава стойност няма и резултата от теста, извършен с Drager Drug Test 5000 ARАM-0004.
При
липсата на резултат от извършено химико-токсикологично изследване на пробата,
взета от М. въз основа на талон 114882/12.10.2022г. и наличието на два
противоположни резултата от полевия теста и от полинаркотичния имунотест, се
поражда основателно съмнение за наличието на виновно поведение от страна на М.,
което да съставлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП, обосноваващо
основание за прилагане на ПАМ.
С оглед изложеното,
приложената ПАМ се явява явно несъразмерна и от изпълнението ѝ М. без съмнение
търпи сигурни, трудно поправими вреди, изразяващи се в невъзможността да ползва
собствения си автомобил и да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
Тъй като към искането за
спиране не са представени доказателства за внесена държавна такса, следва В.К.М.
да бъде осъден да заплати по сметка на Адм.съд-Варна държавна такса за
производството в размер на 10,00лв.
По изложените
съображения, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА предварителното изпълнение на Заповед № 22-0819-001460/12.10.2022г. на
мл.автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна, с която на
основание чл.22 ЗАНН и чл.172, ал.1 ЗДвП, спрямо В.К.М.,
ЕГН: **********, в качеството му на собственик на л.а. Рено Клио с рег.№
В1358СТ, е приложена ПАМ по чл.171, т.2а, буква „б“ от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА В.К.М., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Адм.съд-Варна, държавна
такса за производството в размер на 10,00лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен
съдия: