Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
Днес 30.01.2020 г., в закрито заседание,
ГЕОРГИ ХРИСТОВ – съдия-докладчик на ІІ-ри състав при Ловешки районен съд, като
прегледа разпределено за разглеждане НЧХД № 159/2019 г. по описа на РС Ловеч и
след извършването на служебна проверка по чл.247а, ал.2, т.2 от НПК, намирам
следното :
Тъжбата
е подадена от Х.И. *** против Л.Ф.Д. *** за това, че със сигнал вх.№ 940000-230
от 22.10.2017 г. до началника на РПУ П. е бил набеден и наклеветен в
извършването на престъпление, за това, че се опитвал да го изнуди и да му плати
парите описани в жалбата, в размер на 550 лева, за потулване на случая, като
във всичките му писания е твърдял, че е искал, плашил и настоявал да му плати
тази сума, тъй като ако не го направел е щял да приложи цялата сила на
работното си място и да ангажира всичките си колеги да го наказват ежедневно. С
тъжбата бил предявен и граждански иск за обезщетение в размер на 7000 лева,
като от тях 1000 лева обезщетение за нанесанета му
обида и 6000 лева за клеветата.
Тъжбата
е била заведена с вх.№ 24260 от 27.09.2018 г. на Районен съд гр.П. и образувано
НЧХД № ********* г. по описа на РС П.. След отводи на съдебните състави при РС П.,
с определение № 13 от 04.02.2019 г. по н.ч.д. № 16/2019 г. по описа на ВСК е
било изпратено за разглеждане от РС Ловеч, въз основа на което е било
образувано и настоящето НЧХД № 159/2019 година.
С
протоколно определение от 05.04.2019 г. първоначално определения
съдия-докладчик по н.ч.х.дело № 159/2019 г. не е дал ход на делото, тъй като е
констатирал, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК.
Подробно са били посочени недостатъците й, като е даден 10-дневен срок за
коригирането им.
На
11.04.2019 г. по настоящето дело е била депозирана молба от Х.И.И., с приложена
към нея тъжба, в която молба е посочено, че недостатъците на тъжбата са
отстранени. В тъжбата И. сочи, че в писмено възражение до началника на РУ П.,
по повод съставен му АУАН, заведено под вх.№ 940 000 – 3399/27.11.2017 г.,
Л.Ф.Д. е написал : „…на 21.11.2017 г. сутринта дойдох да дам обяснение пред Х.И.,
след което ми бяха поискани 550 лева за огледалото или ще ми бъде съставен
акт.” Тъжителят И. изтъква, че така написаното в писменото възражение Л.Д. го е
набедил и наклеветил в извършване на престъпление.
Заявени
са в новата тъжба и обстоятелства, че от този момент нататък Л.Д. е започнал да
разгласява наред сред жителите на с.Б., че Х.И. е бил корумпиран и му е искал
въпросната сума пари, за да не му бъде съставен АУАН.
По-нататък
в представения нов екземпляр на тъжба, Х.И. е посочил още и че поради тази
причина е подал сигнал в РП П., която от своя страна е сезирала ОП П. и на
28.03.2018 г. е получил уведомление, че ОП П. отказва да образува досъдебно
производство за извършено престъпление от общ характер. В направената корекция
тъжителят е изложил още и че в жалба до РС П. по повод обжалване на издадено
наказателно постановление, Л.Д. е отразил, че мл.полицейски инспектор Х.И. му е
поискал сумата 550 лева, за да не му бъде съставен АУАН.
На
следващо място, в представената корекция на тъжбата Х.И. е отразил и че в жалба
с вх.№ 812102 – 665/13.03.2018 г. до директора на ОДМВР П., подадена от Л.Д.
срещу него е отразил, че му е поискал сумата от 550 лева, за да заплати
счупеното огледало при ПТП.
Коригирал
е също така и предявеният граждански иск, като е посочил, че същият е за сумата
от 5000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени щети.
Повторно,
с протоколно определение от 22.05.2019 г. първоначално определения
съдия-докладчик по н.ч.х.дело № 159/2019 г. не е дал ход на делото, тъй като е
констатирал, че дадените указания за изправяне недостатъците на тъжбата не са
били отстранени, като отново е дал такива и 10-дневен срок за отстраняването
им.
С
представена по делото тъжба /л.32-33/ освен изложените в предходната корекция
на тъжбата обстоятелства, И. е формулирал и обвинение срещу Л.Д., за това, че
за периода от 21.11.2017 г. до 13.03.2018 г., в гр.П., гр.П. и с.Б., област П.
е приписал на тъжителя И. престъпление по смисъла на чл.302, ал.1, във връзка с
чл.301, ал.1 от НК, а именно : че на дата 21.11.2017 г. в сградата на РУ гр.П.
към ОДМВР П., в качеството му на длъжностно лице – младши полицейски инспектор
в група „Охранителна полиция”, му е поискал сумата от 550 лева, за да не
извършва действия по служба за Х.И.И. от с.Б., в негово присъствие, в
качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му -
младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция” в РУ гр.П. към ОДМВР П.,
като е нанесена и публично пред жители на с.Б., област П..
С
протоколно определение № 598 от 13.09.2019 г. съставът на съда е прекратил на
основание чл.289, ал.1, във връзка с чл.24, ал.5, т.2 от НПК наказателното
производство по делото, поради непривеждане на тъжбата в съответствие с
изискванията на чл.81, ал.1 от НПК.
Така
постановеното определение за прекратяване на наказателното производство е било
обжалвано пред Окръжен съд гр.Ловеч, като с определение № 580 от 18.11.2019 г.
по в.ч.н.д.№ 418/2019 г. по описа на съда състав на въззивната инстанция го е
отменил и върнал делото за разглеждане по същество от същия състав на РС Ловеч.
След
отвод на съдията-докладчик, на принципа за случайно разпределение на делата, за
докладчик по делото е бил определен настоящият състав.
При
осъществяване на правомощията си по чл.250 – 252, във връзка с чл.247а, ал.2,
т.2 от НПК настоящият съдебен състав намира, че са налице основания за
прекратяване на наказателното производство, поради следните мотиви :
Съгласно
изискванията на чл.81 от НПК тъжбата трябва да бъде подадена в писмена форма,
като практиката на ВКС е последователна в смисъл, че тъжителят трябва да посочи
изчерпателно само фактическите обстоятелства на престъплението, тъй като същите
са необходими за съда с оглед необходимостта от предварителна преценка за
характера на извършеното деяние и неговата правна квалификация, както и с оглед
съблюдаване на материалната и местна подсъдност. В един по-късен етап от
процеса те представляват и формират задължителния предмет на доказване по
чл.102 от НПК. Не на последно място, изчерпателното и точно посочване на
фактическите обстоятелствата на престъплението касаят и правото на защита на
обвиненото лице, тъй като то следва да знае какви конкретно действия или
бездействия му се вменяват, за да може да организира адекватно защитата си.
Съгласно
незагубилото своята актуалност Тълкувателно решение № 34/90 г. на ОСНК на ВС не
се поставя никакво ограничение относно възможността частният тъжител да поправи
непълнотите в съдържанието на тъжбата, стига обаче същите да са отстранени
преди изтичане на шестмесечният преклузивен срок по чл.81, ал.3 от НПК. В този
смисъл е и по-новата практика на ВКС – напр. Определение № 127 от 26.09.2013 г.
по ч.н.д.№ 1724/2013 г., ІІІ н.о., НК; Решение № 29 от 13.02.2017 г. по н.д.№
1325/2016 г., І н.о., НК; Решение № 93 от 23.03.2010 г. по н.д.№ 751/2009 г.,
ІІІ н.о., НК и др.
В
разглеждания случай, на два пъти, с протоколни определения в открито съдебно
заседание, на които тъжителят е присъствал лично, предишният съдия-докладчик е
давал подробни указания и възможност на тъжителя И. да изправи непълнотите и
неяснотите в тъжбата, което последният е сторил с представянето в писмен вид на
нови тъжби. Настоящият съдия-докладчик констатира, че това обаче е сторено след
изтичане на 6-месечния срок по смисъла на чл.81, ал.3 от НПК – на датите
11.04.2019 г. /л.12/ и 28.05.2019 г. /пощенско клеймо на л.34/, при условия, че
6-месечният преклузивен срок е изтекъл на 28.09.2018 г., тъй като частният
тъжител И. в тъжбата си посочва, че постановлението на ОП П. за отказ да се
образува досъдебно производство му е било съобщено на 28.03.2018 година.
Предвид
факта, че предприетите действия по отстраняване нередовностите
по тъжбата са били извършени след изтичане на преклузивния срок, то това има
негативни правни последици за тъжителя по отношение на обвинението спрямо
подсъдимия Л.Ф.Д.. Изпълнението на указанията на съда, дадени на два пъти от
предходния съдия-докладчик, са били свързани с необходимостта ясно и конкретно
да се очертаят рамките на предмета на доказаване в
наказателния процес по обвинението за престъпление, преследвано по реда на
частното обвинение. Действията по отстраняването на посочените нередовности на тъжбата извън преклузивния срок по чл.81,
ал.3 от НПК сочи, че не е спазена абсолютна положителна процесуална
предпоставка за продължаване на вече образувания наказателен процес.
Нещо
повече – настоящият съдия-докладчик намира, че и понастоящем тъжбата не
отговаря на изискванията на чл.81, ал.1, изр.1-во от НПК, но даването в този
смисъл на нови указания за изправянето й е безпредметно, предвид изтеклия
6-месечен преклузивен срок. В тази връзка, независимо, че с определение №
580/18.11.2019 г. по в.ч.н.д.№ 418/2019
г. по описа на ОС Ловеч съдебният състав е приел, че е налице годен диспозитив на обвинение, удовлетворяващ изискванията на
чл.81, ал.1 от НПК (конкретно цитиран в определението), то не може да бъде
пренебрегнат факта, че този диспозитив е бил
формулиран от тъжителя във втората корекция на тъжбата от 28.05.2019 г., т.е.
след 6-месечния преклузивен срок. И ако настоящият съдебен състав при РС Ловеч,
изпълнявайки указанията на въззивната инстанция разгледа по същество делото,
при очертания с последната корекция предмет и фактически обстоятелства по
обвинението, то това означава, че ще бъде постановен краен акт (независимо от
изхода на процеса), който при всички случаи ще бъде опорочен, тъй като ще е
постановен при допуснато в хода на делото съществено процесуално нарушение – в
случая на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че с приетия от въззивния
съд, като отговарящ на изискванията на чл.81, ал.1 от НПК диспозитив
на обвинение, тъжителят не е конкретизирал наведеното с първоначалната тъжба
обвинение и фактическите обстоятелства по извършването му, а на практика е
навел нови фактически обстоятелства, които биха могли да имат самостоятелно наказателноправно значение. Между впрочем, още с първата
корекция на тъжбата Х.И. е навел множество нови, инкриминирани от него действия
на Л.Д., непосочени в първоначално подадената пред РС П. тъжба, чрез
извършването на които счита, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението „клевета”. Така и с втората, и приета за годна от въззивния съд корекция на тъжбата са прибавени нови (към
тези от първата корекция) твърдения за действия на подсъдимия Д., за всяко от
което поотделно сочи, че е бил наклеветен. Такива нововъведени
фактически обстоятелства със самостоятелно наказателноправно
значение са следните :
-
в
писмено възражение до началника на РУ П., по повод съставен му АУАН, заведено
под вх.№ 940 000 – 3399/27.11.2017 г., Л.Ф.Д. е написал : „…на 21.11.2017
г. сутринта дойдох да дам обяснение пред Х.И., след което ми бяха поискани 550
лева за огледалото или ще ми бъде съставен акт.”;
-
започнал да разгласява наред сред жителите на с.Б., че Х.И. е бил корумпиран и
му е искал въпросната сума пари, за да не му бъде съставен АУАН ;
-
в жалба до РС П. по повод обжалване на издадено наказателно постановление, Л.Д.
е отразил, че мл.полицейски инспектор Х.И. му е поискал сумата 550 лева, за да
не му бъде съставен АУАН ;
-
в жалба с вх.№ 812102 – 665/13.03.2018 г. до директора на ОДМВР П., подадена от
Л.Д. срещу него е отразил, че му е поискал сумата от 550 лева, за да заплати
счупеното огледало при ПТП ;
-
на дата 21.11.2017 г. в сградата на РУ
гр.П. към ОДМВР П., в качеството му на длъжностно лице – младши полицейски
инспектор в група „Охранителна полиция”, му
е поискал сумата от 550 лева, за да не извършва действия по служба за Х.И.И.
от с.Б., в негово присъствие, в качеството му на длъжностно лице при и по повод
изпълнение на службата му - младши полицейски инспектор в група „Охранителна
полиция” в РУ гр.П. към ОДМВР П..
Общото
между така изброените фактически обстоятелства е, че всичките са нововъведени, тъй като липсва дори и беглото им споменаване
в тъжбата подадена пред РС П., поради което не може да се приеме, че с
посочването им се коригира и уточнява първоначално заявеното в нея. И най-вече
– всичките така изброени са посочени след изтичането на 6-месечният преклузивен
срок по чл.81, ал.3 от НПК.
Така
изложените съображения и изводи налагат настоящето наказателно производство да
бъде прекратено на основание чл.24, ал.5, т.2, във връзка с чл.81, ал.3 от НПК,
поради което
Р А
З П О
Р Е Ж
Д А М :
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното
производство по НЧХД № 159/2019 г. по описа на РС Ловеч.
Разпореждането може да се обжалва по реда на Глава ХХІ от НПК в 15 – дневен
срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.
Препис от разпореждането да се изпрати
на частния тъжител Х.И., повереника му адвокат Ж.Н. от ПлАК
и подсъдимия Л.Ф.Д..
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК
: