№ 145883
гр. София, 20.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Частно
гражданско дело № 20231110159426 по описа за 2023 година
Заявлението е неоснователно в частта за сумата 390,26 лева (триста и деветдесет лева и 26
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 22.01.2023 г. до 17.10.2023 г.,
сумата 229,71 лева (двеста двадесет и девет лева и 71 стотинки), представляваща такса за
период от 12.12.2022 г. по следните събражения.
Лихва за забава забава в размер на 390, 26 лв. за процесния период надхвърля значително
максималния размер на законната лихва предвиден в императивната разпоредба на чл. 33
ЗПК. Лихвата за забава изчислена с електронен лихвен калкулатор на НАП за периода
посочен и върху цялата главница лихва и такса е 163, 75 лв., тоест се претендира много
повече от максималния размер.
С §13а от ДР на Закона за защита на потребителите са въведени разпоредбите на описаните
директиви, вкл. на Директива 93/13/ЕИО на съвета от 5 април 1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 2011/83/ЕС на Е.
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011г. относно правата на потребителите и за
изменение на предходната директива, Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от
23.04.2009г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите
на потребителите. Решенията на С. на Е. о. /СЕС/ с предмет тълкуването на разпоредба от
правото на Е. съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Е. съюз е
задължително за всички съдилища в страната.
С решение С-618/10 от 14.06.2012г. по дело Banco Espanol de Credito срещу Joaquin Calderon
Camino, постановено по преюдициално запитване относно тълкуването на член 6, параграф
1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и член 2 от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от
23.04.2009г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите
на потребителите, състав на СЕС постановява, че не се допуска правна уредба на държава-
членка, която дава възможност на националния съд, когато констатира нищожността на
неравноправна клауза в договор между продавач или доставчик и потребител, да допълни
1
договора, като измени съдържанието на тази клауза.
В мотивите на решение С-421/14 от 26.01.2017г. по дело Banco Primus SA срещу Jesus
Gutierrez Garcia /т.71/ състав на СЕС приема, че видно от текста на член 6, параграф 1 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., националните съдилища са длъжни само да
не прилагат неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за
потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът трябва по принцип
да продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от премахването на
неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува
правна възможност така да се запази договорът.
В този смисъл лихва за забава не се дължи, тъй като претендирания размер противоречи на
закона и на добрите нрави.
В този смисъл виж Решение № 76 от 22.07.2020 г. по т.д. №1011 / 2019 г. ВКС, I т.о.:
По отношение на таксата за разглеждане на документи, съдът намира, че същата произтича
от нищожна клауза, тъй като противоречи на чл.10а, ал. 2 ЗПК - Кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В този смисъл и размерът на самата такса не предполага и не оправдава
извършеното действие по отпускане на кредита. Очевидно има несъразмерно и
непропорционална такса и липсват обосновани разумни разходи срещу нея. не е извършена
елементарна проверка на кредитоспособността както изисква закона и директивата. В този
смисъл изрично и мотивите на С. в СЕС. В този смисъл Решение на С. (четвърти състав) от
16 юли 2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19.
Предвид изложеното
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението от 27.10.2023 г. в частта за сумата 390,26 лева (триста и деветдесет
лева и 26 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 22.01.2023 г. до
17.10.2023 г., сумата 229,71 лева (двеста двадесет и девет лева и 71 стотинки),
представляваща такса за период от 12.12.2022 г.
Разпореждането подлежи на обжалване в 1 седмичен срок от съобщаването му на страните
пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2