РЕШЕНИЕ
№ 785
гр. Пловдив, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20235300501403 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Р. Б., ЕГН **********, чрез адв.М.
Л. от АК Пловдив срещу решение № 1407/30.03.2023г. по гр.д. № 897/2023г.
по описа на РС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от Д. Р. Б., ЕГН
**********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв. М. Л. – З., против Основно
училище “Христо Смирненски”, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Директора Й.Д.В., със съдебен адрес: ***,
адв. К. Г., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 във връзка с чл.225 ал.1 от КТ – за признаване за незаконна и
отмяната като такава на Заповед № РД-11-129/02.12.2022г. на Директора на
ответното училище, възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението
длъжност - "***" и осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 2 000
лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради
уволнението през периода 05.12.2022г. - 17.01.2023г., ведно със законната
лихва върху тази сума, като неоснователни и недоказани.
Решението се обжалва изцяло.
1
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност, незаконосъобразност,
необоснованост и немотивираност. Сочи се, че решението е необосновано,
тъй като процесната заповед не е мотивирана, не става ясно какво е
фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Сочи
се, че посочените в т. 6 два фактически състава предполагат различни
фактически основания за прекратяването на договора. На второ място се
сочи, че решението е незаконосъобразно, защото от събраните по делото
доказателства е видно, че ищцата притежава необходимата педагогическа
квалификация за упражняване на заеманата длъжност, което е съобразено с
Наредба № 12 от 01.09.2016 г. и със Закона за висшето образование. Иска се
отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове.
Претендират се разноските по делото.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ОУ „Христо
Смирненски“ - ***, с който жалбата се намира за неоснователна, а решението
за правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване.
Претендират се разноските по делото.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно
обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Предявени са обективно и субективно съединени искове от
въззиваемата Д. Б. с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ,
във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Първата инстанция е приела от фактическа страна, че страните са се
намирали в безсрочно трудово правоотношение като ищцата е била назначена
на длъжност "***", от 27.09.2016г. до 05.12.2022г., считано от която дата
трудовото й правоотношение е било прекратено с процесната Заповед (която
ищцата е отказала да получи на 02.12.2022г., но е била прочетена пред нея -
което обстоятелство се установява с имената и подписите на двама свидетели
2
върху самата Заповед, присъствали на отказа от получаването и прочитането
на Заповедта), на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ – поради това, че ищцата не
притежава необходимото образование и квалификация (а именно – висше
образование „Начална училищна педагогика“ и проф. квалификация „Начален
учител“), необходими за заемане на длъжността й, която е заемала до
прекратяване на трудовото й правоотношение, според чл.3, ал.1, чл.4 и чл.10
(Приложение №1 към чл.10) от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалности, като със Заповедта е било разпоредено на
ищцата да се изплати обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 41 дни неизползван
платен годишен отпуск и обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазен срок
двумесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото й
правоотношение.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Д. Б., че
решението е необосновано, тъй като процесната заповед не е мотивирана, не
става ясно какво е фактическото основание за прекратяване на трудовото
правоотношение. Сочи се, че посочените в т.6 два фактически състава
предполагат различни фактически основания за прекратяването на договора.
В Заповед № РД-11-129/02.12.2022г. на директора на ОУ „Христо
Смирненски“ *** ясно са записани и двете фактически основания за
прекратяване на трудовия договор – липса на необходимото образование и
квалификация. Без съмнение и двете обстоятелства могат да са налице
едновременно. Ето защо ищцата е била наясно на какви фактически
обстоятелства работодателя прекратява трудовия договор и е могла да се
защити срещу тези твърдяни факти по настоящото дело.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката Д. Б., че
решението е незаконосъобразно, защото от събраните по делото
доказателства е видно, че ищцата притежава необходимата педагогическа
квалификация за упражняване на заеманата длъжност, което е съобразено с
Наредба № 12 от 01.09.2016 г. и със Закона за висшето образование. Сочи се,
че със §3 ал.1 от Наредба №15 от 22.07.2019г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти е
налице заварен случай. Защото лицата, заварени на длъжност на
педагогически специалист, които не отговарят на изискванията на тази
Наредба от 2016г., запазват трудовото си правоотношение, ако са имали право
3
да заемат съответната длъжност към момента на възникване на
правоотношението.
Съдът приема, че ищцата Б. притежава висше образование по правилото
на §5 и §32 от Закона за висшето образование, на базата на издадената й
диплома за полувисше образование от педагогически институт Пазарджик по
специалността Предучилищна педагогика. /л.17/.
Сочи се от жалбоподателката, че към момента на възникване на
трудовото правоотношение е действала Наредба №12 от 1.09.2016г. за статута
и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти и по нея ищцата е притежавала необходимото
образование и професионална квалификация. Като доказателство за това се
сочи приложение №1 към чл.24 на Наредба №12 от 1.09.2016г. Това
приложение с нищо не се различава от новото приложение №1 към чл.10 на
новата Наредба №15 от 22.07.2019г. И двете наредби изискват за начален
учител и учител в група за целодневна организация на учебния ден /І-ІV клас/
да се притежава образование по специалност начална училищна педагогика,
каквато ищцата не притежава. Сочи от ищцата, че е възможна и специалност
предучилищна и начална училищна педагогика. Само че тук е налице съюза
„и“ което налага извода, че освен специалността предучилищна педагогика,
трябва да е налична и комулативно специалността начална училищна
педагогика, каквато ищцата не притежава. Ищцата Б. няма специалност
предучилищна и начална училищна педагогика. Ето защо ищцата Б. и към
момента на назначаването й по първия трудов договор от 27.09.2016г. /л.10/
не е отговаряла на изискването за образование и професионална
квалификация за длъжността, на която е била назначена. Че това е така е
видно и от уверението от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“
/л.19/, от което е видно че едва през учебната 2022/2023г. ищцата Б. е студент
задочно по специалността предучилищна и начална училищна педагогика
/ПНУП/, за придобиване на ОКС Бакалавър. Каквато ОКС ищцата Б. за
специалността начална училищна педагогика няма, а за специалността
предучилищна педагогика има. При тази правна преценка уволнението е
законосъобразно. Ето защо първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразо и следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на
4
страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно
отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на
въззиваемото Основно училище “Христо Смирненски”, следва да се
присъдят разноски на основание чл.78 ал.3 от ГПК за направените разноски
за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд. По договор за правна
помощ /л.17-18/ са реално платени 1 500 лева. По направеното възражение за
прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК съдът намира, че то е неоснователно.
Предявени са три иска по - чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр.с чл.225, ал.1 от КТ. По
тези искове минималното възнаграждение не надхвърля значително платеното
възнаграждение от 1 500 лева а и смисълът на Наредба №1 от 09.07.2004г. е
не адвокатските възнаграждения да са в предвидения минимален размер, а да
не се определят под този минимален размер, ето защо искането по чл.78 ал.5
от ГПК е неоснователно и съдът присъжда 1500 лева за разноски на
въззиваемия.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1407/30.03.2023г. по гр.д. № 897/2023г.
по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА Д. Р. Б., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв.
М. Л. – З., да заплати на Основно училище “Христо Смирненски”, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Директора
Й.Д.В., със съдебен адрес: ***, адв. К. Г. разноските пред въззивната
инстанция в размер на 1 500 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в
едномесечен срок, считано от 20.06.2023г. пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5