СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
04.02.20г.
Софийски градски съд І-12
състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 09.01.20г. /с участието на секретаря Х. Цветкова/ гражданско дело № 16375/18г. и констатира следното:
Предявен е иск от Р. К.
против „А.“ ЕООД и Я. Х. с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване
съществуването на солидарно вземане по запис на заповед от 19.04.17г. /с падеж
19.06.17г./ за сумата 77 529, 5 евро и законна лихва върху посочената
главница /за които суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
СРС 69 състав по г.д. № 14463 от 18г./.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
На основание запис на
заповед /неоспорен като автентичност – истинност/ от 19.04.17г. /с настъпил
падеж на 19.06.17г./ ответниците са поели задължение да платят на ищеца сума в
размер на общо 80 178 евро. Процесният /посоченият/ документ /ценна книга/
е формално редовен /”редовен от външна страна”/ по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК /записът съдържа всички реквизити по чл. 535 от ТЗ/ и удостоверява
изискуемо /”подлежащо на изпълнение”/ вземане по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК в полза на ищеца срещу ответниците. Липсват доказателства – сумата по
записа да е платена на ищеца /кредитора/.
С оглед изложеното: доколкото
процесният документ удостоверява солидарно /по смисъла на чл. 304 от ТЗ/ непогасено
задължение на ответниците към ищеца за по-голяма сума от заявената по делото -
искът следва да бъде уважен.
Възраженията на
ответниците са неоснователни:
При липса на въведено от
някоя от страните по делото твърдение /или възражение/ за обвързаност на процесното
абстрактно правоотношение с каузално такова – кредиторът /ищецът/ се явява освободен
от задължението да ангажира доказателства в такава насока /в това число и за
реално предаване на процесната сума в полза на ответниците, доколкото този факт
е относим към евентуална каузална връзка между страните, а процесната е
абстрактна по естеството си/. Независимо от това – по делото е представено
писмено доказателство /разписка от 19.04.17г. – неоспорена от ответниците/,
което удостоверява, че визираната в записа сума е била действително предадена
на Я. Х..
Неспазването на срока по
чл. 415, ал. 4 от ГПК може да доведе само до прилагане на негативните последици
по чл. 415, ал. 5 от ГПК /като компетентността в тази връзка е за СРС/, но не и
да наложи прекратяване на настоящото общо исково производство /доколкото дори и
при обезсилена заповед за изпълнение, съответно изпълнителен лист - установителният
процес по чл. 422 от ГПК може да бъде трансформиран - изменен в осъдителен/.
Независимо от това – представените по делото писмени доказателства /част от
заповедното производство/ удостоверяват, че срокът по цитираният текст от
закона е бил – и спазен от ищеца.
С оглед разпоредбите на
ТР № 4/14г. на ВКС – в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни
разноски както за настоящото, така и за заповедното производство. Възражение
/по чл. 78, ал. 5 от ГПК/ досежно разноските в заповедното производство - не е
заявено по настоящото дело.
С оглед изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО –
на основание чл. 422 от ГПК по иска на Р.М.К. ЕГН ********** против „А.“ ЕООД и
Я.Х.Х. ЕГН ********** съществуването на солидарно вземане по запис на заповед
от 19.04.17г. /с падеж 19.06.17г./ в
размер на 77 529, 5 евро и законната лихва върху тази сума от 02.03.18г.
до цялостното й изплащане /за които вземания са издадени заповед за изпълнение
и изпълнителен лист от СРС 69 състав по г.д. № 14463 от 18г./.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД и Я.Х.Х.
да платят на Р.М.К. – 6 133 лева – съдебни разноски /за настоящото
производство/ и 6 992, 69 лева – съдебни разноски за заповедното
производство.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: