РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                           №789/22.4.2019г.

                                   Година 2019                             Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                 четиридесет и пети състав

На  двадесет и втори април                               Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА

Секретар : Маргарита Стефанова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 15  по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на  „ Т.Б.“ ЕАД, ЕИК 130 460 283, със седалище и адрес на управление ***,Бизнес парк София, сграда 6,представлявано от пълномощника Р.Р. срещу НП № В-0047569/05.12.2018 год. на Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр.Варна към Главна дирекция „ Контрол на пазара” при КЗП, с което за извършено нарушение на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите, на осн. чл.222а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв..

С жалбата се иска отмяна на НП,  като  незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с приложимите материалноправни норми. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5, от ЗАНН, като неправилно е посочена  датата на извършване на административното нарушение. Изложени са подробни аргументи в тази насока.

На следващо място се твърди, че в НП липсват обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата за тях. Според дружеството нарушител АНО неправилно е приравнил договора за продажба с договора за лизинг.

Като противоречие с приложимите материалноправни норми се сочи, че липсата както в  АУАН, така и в НП на правна квалификация на деянието във връзка с ал. 2 на чл. 113 от ЗЗП, което води до неяснота на административното обвинение. За нарушителя не е станало ясно в какъв срок е следвало да изпълни вмененото му задължение по ал. 1, тъй като едва с изтичането на срока по ал.2 е налице съставомерно административно нарушение от обективна страна, тоест преди изтичането на този едномесечен срок не е налице извършено нарушение."

На последно място, при условията на евентуалност се прави искане за намаляване размера на наложената имуществена санкция.

            В съдебно заседание дружеството, редовно призовано не се представлява.

            Въззиваемата страна – КЗП РД Варна, редовно призована се представлява от юк Н., която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

            От фактическа страна:

            С АУАН с  № К-0047569/08.10.2018 год. административния орган е приел за установено от фактическа страна, че при направена проверка, извършена във връзка с жалба с вх. №В-03-1781/1б.08.2018г. за рекламация на телефон Huawei Y6 2018 Dual Blue със сериен номер 867267038901382  на 17.08.2018г., в гр. Варна, ул. "Андрей Сахаров" № 2, Гранд МОЛ, в обект- магазин е било установено, че телефонът е закупен на 07.07.2018г. с договор за лизинг, сключен с „Теленор“. Потребителят предявява рекламация на 11.07.2018, но е върнат и рекламацията е приета с протокол за приемане на устройство на 19.07.2018. В протокола е изписано- „Телефонът не е използван и един ден" и „Телефонът не е използван изобщо. При зареждане дава индикация, че започва да зарежда, но не качва проценти и не включва, видимо няма следи от външен натиск по корпуса, удари и други. Налице фабрично фолио и лепенка на гърба неотлепени".

На 14.08.2018г. е отказано гаранционно обслужване на основание на сервизен протокол на „Теленор“, поради наличие на корозия по основната платка.

            Актосъставителя е приел, че „Т.Б." ЕАД е нарушил разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, като не е изпълнил административното си задължение, когато потребителската стоката не съответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие на договора за продажба. Приел, че нарушението е извършено на 14.08.2018г. в гр. Варна.

            Акта бил съставен  на осн. чл.233,ал.1 от ЗЗП и чл.40,ал.2 от ЗАНН, и връчен на управителя на обекта, който в графата бележки и възражения не направил такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП № В-0047569/05.12.2018 год., с което наложил на „ Т.Б.“ ЕАД, ЕИК 130 460 283  за извършено нарушение на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите, на осн. чл.222а от ЗЗП  имуществена санкция в размер на 3000 лв..

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя В.С., която потвърждава констатациите в АУАН.Твърди, че на 17.08.2018 г. в офис на „Теленор“, намиращ се в „Гранд Мол“- Варна тя е колегата и извършили проверка във връзка с жалба на потребител за рекламация на телефон „HUAWEI“. Според жалбата потребителя си бил купил телефона на лизинг от „Теленор“ на 07.07.2018 г..Апарата работил три часа и веднага е изгаснал, като не е можел да се зарежда. Тъй като потребителя към този момент бил извън града, четири дни по-късно посетил офис на „Теленор“, където не е била приета рекламацията. След това рекламацията е приета на 19.07.2018 г. В протокола за приемане на устройството за рекламация е записано, че телефонът не е използван нито ден, че е нов и приет с лепенки и фолио на гърба, в изрядно състояние, без следи и удари и надрасквания.

На 14.08.2018 г. телефонът е върнат с протокол от сервиз на „Теленор“, в който било отразено, че е с корозирала платка. След това потребителя пуснал жалба в КЗП. На 08.10.2018 г. свидетелката съставила АУАН, като приела, че е извършено нарушение по чл.113 ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като приела, че телефонът е в 6-месения срок от закупуваното му, а е отказана рекламация на потребителя и анулирана гаранцията. Приела също така, че дата на извършване на нарушението е 14.08.2018 г. – датата, когато телефонът е върнат на потребителката с анулирана гаранция.

Актът е съставен в отсъствие на търговеца, и е бил връчен в „Теленор“ на служител срещу представяне на граждански договор, тъй като в онзи момент се сменяло ръководството на  дружеството нарушител и служителят нямал пълномощно.

С показанията си св.Х. потвърждава казаното от св.С..

 Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите С. и Х., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

            АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган – Директор РД за областите Варна, Добрич, Шумен,Търговище, Разград и Силистра ,  съгласно приложената Заповед № 171/09.03.2017 год. на Председателя на КЗП,като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно Заповед № 361ЛС/22.04.2015 год. от председателя на Комисията за защита на потребителите, който  е предоставил право на длъжностното лице В.С. да съставя актове за  извършени нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението, на които е възложен на КЗП или на председателя на КЗП. 

Актът е редовно връчен по реда на чл. 233,ал.4 от ЗЗП на лице, намиращо се в ТПО, личните данни на което са посочени в приложения и приет от настоящата инстанция КП № К-2636446/08.10.2018 год..

Съдът не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование на дружеството, ЕИК, седалище и адрес на управление, представляващ.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

"Т.Б." ЕАД се явява търговец по смисъла на § 13, т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и съгласно разпоредбата на  чл. 113, ал. 1 от същия закон е имал задължението да привежда потребителската стока в съответствие с договора за продажба.

Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, на търговеца е наложена имуществена санкция за това, че не е изпълнил административното си задължение да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба, с което е нарушил чл.113, ал.1 от ЗЗП, съгласно който, когато  потребителската стока не съответства на договора за продажба, продавачът е длъжен да я приведе в съответствие с договора за продажба.

 В случая релевантните факти, обуславящи ангажирането на административно-наказателната отговорност на търговското дружество са безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация и отказ да бъде приведена потребителската стока в съответствие с договора за лизинг, мотивиран с наличие на  корозия по основната платка.

Видно от отразеното в протокол за приемане на устройство от 19.07.2018 год. е, че „Телефонът не е използван и един ден" и „Телефонът не е използван изобщо. При зареждане дава индикация, че започва да зарежда, но не качва проценти и не включва, видимо няма следи от външен натиск по корпуса, удари и други. Налице фабрично фолио и лепенка на гърба неотлепени".

Изложеното дава основание на състава на съда да приеме, че дружеството нарушител не е доказало по категоричен начин, че състоянието описано в сервизен протокол № *********/03.08.2018 год.   „ ожулен, издраскан … наличие на корозия по основната платка, размит стикер за влага „ се дължан на неправилна експлоатация или съхранение от потребителя, поради което търговецът е длъжен да изпълни задължението си по чл.113, ал.1 от ЗЗП и като не е сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба и правилно е бил санкциониран за неизпълнение на задължението си.

Неоснователно според състава на съда е възражението, че е допуснато нарушение на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН, касаещо датата на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в НП ясно е посочена датата на извършване на нарушението – 14.08.2018 год. – датата на която дружеството -нарушител е отказало гаранционен ремонт на апарата с акт за удовлетворяване на рекламация от 14.08.2018 год. .  Именно това е и датата на извършване на нарушението, тъй като с изготвяне на посочения  акт за удовлетворяване на рекламация  по същество е отказано стоката да бъде отремонтирана.

Съдът намира за неоснователно и направеното възражение, че липсват обстоятелства, при които е извършено нарушението, както и че в конкретния случай отношенията между дружеството нарушител и потребите са регламентирани с договор за лизинг, което не е посочено във фактическия състав на нарушение по чл.113,ал.1 от ЗЗП. Действително в случая дружеството не притежава качеството на продавач, тъй като обект на рекламацията е стока предмет на "договор за лизинг", а не на "договор за продажба", но лизингополучателят също има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и като такъв има право да получи изправна стока, съответно има право на рекламация при неизправност, а в представените по делото Общи условия на договор за лизинг /чл. 4/ е предвидено задължение на лизингодателя да предаде „устройството във вид годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически характеристики и е комплектован с цялата документация, включително гаранционна карта …“. ЗЗП има за цел защита правата на потребителите, като законодателят е съобразил спецификите на обществените отношения, подлежащи на трайна уредба и факта, че клиентът се явява икономически по-слабият субект в договорните отношения, поради което е създал цялостен механизъм за защита на неговите интереси, централно място сред които заема правото да се предяви рекламация по отношение на стока, несъответстваща на договореното. Защитата на правната сфера на потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на чл.1 от ЗЗП. От съществено значение е и обстоятелството, че дружеството е възприело самото искане за рекламация като отговарящо на нормативните изисквания, неизбежно следствие от което се явява задължението му по привеждане на стоката в съответствие с договореното.

Поради изложеното, настоящия състав намира, че дружеството-жалбоподател неправомерно е отказало привеждането на стоката в съответствие с договора за продажба и по този начин действително е допуснало неизпълнение на задължението, визирано в разпоредбата на  чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл. 222а от ЗЗП чрез налагане на  "имуществена санкция". Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

Доколкото с извършеното нарушение безспорно за засегнати правата на потребителя - засегната е възможността му безпрепятствено да ползва закупената вещ, а същевременно не са му върнати заплатените по договора за лизинг суми, съдът намира че в случая е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и деянието не е маловажно такова по смисъла на посочената норма.

Състава на съда намира, обаче, че липсват каквито и да е мотиви от страна на АНО по отношение на определения максимален размер на санкцията. В АУАН е вписано, че търговецът е наказан за същото по вид нарушение с влязло в сила НП № В-0042843/26.04.2017 год., което не е било приложено по преписката. Съгласно параграф 13, т. 21 от ДР на Закона за защита на потребителите "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като размера на имуществената санкция следва да бъде към минималния предвиден, а именно 500 / петстотин/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл.Първо от ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  НП № В-0047569/05.12.2018 год. на Директор в Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, със седалище гр.Варна към Главна дирекция „ Контрол на пазара” при КЗП, с което на  „ Т.Б.“ ЕАД, ЕИК 130 460 283, със седалище и адрес на управление ***,Бизнес парк София, сграда 6,представлявано от пълномощника Р.Р.  за извършено нарушение на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите, на осн. чл.222а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 500 лв..

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

                                                                                                                                               Съдия в РС Варна: