Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ-55 1 1.06.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети
въззивен граждански състав
на четиринадесети май две
хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1893 по описа за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба от С.Ц.Ц., ЕГН ********** - м. на детето А. род. на *** г., срещу решение № 2173 /
02.11.2018 год. по гр.д. № 6730 / 2018 год. по описа на Бургаския районен съд,
с което е отхвърлена претенцията на С.Ц.Ц., ЕГН **********, против И.Г.П., ЕГН **********
– б. на детето А. род. на *** г., за изменение на определените с решение №
VI-126/17.02.2016 г. по в.гр.д. № 1267/2015 г. по описа на
БОС, в сила от същата дата, мерки досежно упражняването на родителските права
по отношение на детето на страните А. И.П., ЕГН **********, личните отношения с
момичето и издръжката й, а именно - упражняването на родителските права по
отношение на А.И.П. да бъде предоставено на майката С.Ц.Ц.,
да бъде определен режим на лични отношения на детето с бащата И.Г.П. и
последният да бъде осъден да плаща месечна издръжка на детето чрез нейната
майка в размер на 165 лева от предявяване на исковата молба до настъпване на
причини за нейното изменение или прекратяване, като е осъдена С.Ц.Ц., ЕГН - **********,
да заплати на И.Г.П., ЕГН **********, сумата от 600 лв. съдебно –
деловодни разноски по делото.
Във
въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като
постановено при непълнота на доказателствата и необосновано. Изложени са
твърдения за допуснати процесуални нарушения от съда. Посочено е, че районният
съд е следвало да изслуша детето А., което е на навършени 10 години, но това не
е направено. Твърди се, че районният съд неправилно е отказал
да събере исканите доказателства от въззивницата, в качеството и на ищца, а
именно: не е разпитал с. р. Н.В. като лице, което е изготвило социалния доклад,
не е разпитал като свидетел к. п. М., за която ищцата е изложила твърдения, че
работи с детето, като неправилно не е кредитирана и психологическата
оценка изготвена от п. М. – представена с исковата молба, не е допусната до разпит
майката на ищцата, въпреки, че е била водена за разпит в съдебно заседание.
Твърди се, че съдът превратно е тълкувал събраните по делото доказателства,
като не е взел предвид, че по-голяма част от разходите на детето извън
заплащаната издръжка се покриват от майката. Твърди се, че съществуващото
положение относно упражняването на родителските права от бащата води до отчуждение на детето от майката, както и до неговата
цялостна социална изолация, което е вредно за неговото развитие. Направено е
искане за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявената искова
претенция. Направени са искания за приемане на представени с въззивната жалба
заверения копия от: съдебна заповед на БРС по гр.д.№ 8791/2011 год., съдебна
заповед по в.гр.д.№677/2012 год. на БОС, писмо на кмета на Община – Варна, две
ПДИ на ЧСИ Тотко Колев, искова молба от ответника за
увеличение на издръжка и решение на БРС по гр.д.№9560/2017 год. Направено е
искане за изискване от Пето РПУ-Бургас на преписка с рег.№3388/р-9224/2018 год. относно скандал между прокурор Ш.
и ответника по делото. Направено е искане за призоваване като
свидетел на п. М., която работи с детето по сключен договор между Община-Бургас
и бащата на детето за предоставяне на социална услуга, направено е искане за
разпит на трима свидетели при довеждане, както и за разпит на с. р. В. –
изготвила социалния доклад по делото. Представен е договорът за
предоставяне на социална услуга сключен между бащата и Община – Бургас.
С допълнителна въззивна жалба депозирана
в срока за обжалване са направени допълнителни доказателствени искания: за
призоваване като свидетел на зам. директора на училището в което учи детето, за
допускане на съдебно – медицинска експертиза спрямо ****** на детето по бащина
линия Р. П.., за установяване на обстоятелството относно това, дали същата е в
състояние да предоставя ежедневни грижи за детето, както и за
допускане на съдебно-психологическа експертиза спрямо детето по следните
въпроси: какви биха били последиците от пребиваването на детето А. при бащата за цялостното и личностно развитие, като се има
предвид възрастта и, и физиологичните промени през пубертета. Направено е
искане за намаляване на разноските за адвокатското възнаграждение на насрещната
страна от 600 лв. на 300 лв.
В дадения
срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна И.Г.П., чрез процесуален представител адв. Гонкова – Ттрайкова, в който
са изложени подробни съображения за правилност и обоснованост на обжалваното
съдебно решение. Оспорени са твърденията на майката относно наличие на изменени
обстоятелствата, които да водят до промяна на режима на упражняване на родителските права спрямо детето.
Твърди се, че след предоставяне упражняването на родителските права на бащата
положението на детето значително се е подобрило. Оспорени са твърденията за
родителско отчуждение спрямо майката, което да е предизвикано от бащата. Твърди
се, че бащата адекватно и пълноценно се грижи за детето, като осигурява редовно
и без изключение право на срещи и контакти на детето с майката. Изложено е
становище, че интересът на детето е най-добре защитен в съществуващото
положение, тъй като и към момента майката не е осъзнала негативните си прояви
спрямо детето и щетите които му е причинила и продължава да причинява със
своето поведение. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и
за присъждане на разноските във въззивното производство.
Д «СП» - Бургас
не е взела становие по въззивната жалба.
Въззивната
жалба и допълнителната въззивна жалба са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице и са ДОПУСТИМИ.
С
обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по искова претенция с правно основание чл.59, ал.9 от Семейния кодекс СК/.
С
мотивирано определение от 17.01.2019 год. по делото, настоящият съд се е произнесъл по исканията за
събиране на доказателства направени от въззивницата. Въз основа на направените
искания от страните и по свой почин настоящият съд на осн. чл.59, ал.6 от СК,
вр. чл.15 от ЗЗк.Д е постановил изслушване на детето А.
– род. на *** год. и на родителите, допуснал е, и е приел заключение на съдебно-психологична
експертиза извършена от вещо лице Бостанджиев за изследване на синдром на
родителско отчуждение, изслушал е свидетелски показания на
свидетелите П. К. – бивша м. с. в училището, в което детето учи /без родство
със страните/ и С.М. ***, работила с детето по програма на ЦОП, /без родство
със страните/, приел е служебна бележка за доходите на бащата и характеристика
на майката изходяща от председателя на АК-Бургас. Въпреки указанията
дадени от съда, майката не е представила доказателства за
доходите си, но не оспорва, че разполага с достатъчно средства за
задоволяване на нуждите на детето. Приети са и други писмени доказателства представени
от страните.
Настоящият
съд е сезиран да се произнесе по иска на ищцата С.Ц.Ц. ЕГН **********, против
ответника И.Г.П., ЕГН **********, за изменение на определените с решение №
VI-126 / 17.02.2016 г. по в.гр.д. № 1267 / 2015 год. по описа на БОС мерки относно упражняването на родителските
права по отношение на детето на страните А.И.П., ЕГН **********, личните
отношения с детето и неговата издръжка. Поискано е
упражняването на родителските права по отношение на детето А. да бъде
предоставено на майката, като бъде определен
режим на лични отношения на детето с
бащата И.Г.П. и последният да бъде осъден да плаща месечна издръжка за детето
чрез майката в размер на 165 лева, считано от предявяване на исковата молба до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване. В исковата
молба се твърди, че са настъпили изменения в
обстоятелствата относно мерките за упражняване на родителски права. Твърди се,
че след като е започнал да упражнява родителските права бащата целенасочено и
последователно формира у детето синдром на родителско отчуждение спрямо майката.
Твърди се, че бащата не се грижи добре за детето, че то е слабо и недохранено,
че не му се дават джобни пари в подходящ размер за
задоволяване на дневните нужди.
Твърди се, че в дома на бащата детето живее в неподходящи за възрастта и
нуждите му битови условия, като спи
в една стая със своята баба по бащина линия. Твърди се, че бащата не е включил
детето в извънкласни занимания, че откакто е при бащата детето боледува редовно
и е със занемарен външен вид – мръсни ръце, несресана коса, неизмити зъби при
влошена лична хигиена и с мръсно бельо. Твърди се, че бащата не осигурява на детето
подходящи за сезона дрехи, че дрехите,
с които детето се дава на майката при режима на лични
контакти са винаги мръсни, изцапани, тесни, а обувките са малки. Твърди се, че за
момиче в предпубертетна възраст контакта с майката е от изключителна важност,
тъй като тя би трябвало да е основна фигура в живота на детето в този момент, а
в резултат на упражняването на родителски права от бащата е прекъсната силната
взаимна привързаност и доверие, която е съществувала между ищцата и детето. Твърди се, че детето цени
връзката с майка си повече от
тази с баща си, като през последните две срещи се е налагало майката да
убеждава А. да се върне при бащата и да я успокоява, че в бъдеще нещата ще се
променят. С исковата молба е представена Експертна психологическа оценка за
детето А.И.П., която е извършена през м.06.2018 год. по искане на майката С.Ц. от к. п. Г.М. – вещо лице от
списъка на Варненския окръжен съд. Ищцата поддържа предявения иск, ангажира
доказателства, моли за уважаване на иска
и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
оспорва предявения иск. С отговора си ответникът излага подробно становище
относно липсата на обстоятелства, които да сочат необходимост от изменение на мерките за
упражняване на родителските права спрямо детето. Твърди се, че поведението на
майката, която е поставила детето в риск е станало основание упражняването на
родителските права да бъде предоставено на него с решението на Бургаския
окръжен съд по в.гр.д.№1267/2015 год. Твърди се, че от влизане в сила на
решението на 17.02.2016 год. не
е настъпило изменение на обстоятелства, което да мотивира предоставяне на
упражняването на родителски права на майката. Отречено е твърдението на ищцата,
че бащата формира синдром на родителско отчуждение към нея. Твърди се, че
бащата стриктно спазва определения от съда режим на лични контакти на детето с
неговата майка, като не ограничава и други форми на общуване-например по
телефона, но се сочи, че майката продължава да има неадекватни прояви спрямо
детето – по време на осъществявания през летния сезон
едномесечен режим на лични отношения с майката, детето било оставено от нея на
трети лица в гр. Гоце Делчев, което му създало притеснение. Твърди се, че
майката продължава да изразява пред детето негативното си отношение към бащата
и неговото семейство, обижда бащата и семейството му пред детето, умишлено руши
авторитета на бащата и го описва пред хората като насилник. Твърди се, че след
като детето е било предоставено за отглеждане от бащата е настъпило значително
подобрение в неговото състояние. Твърди се, че към момента детето се отглежда
от бащата в любяща семейна среда, подпомаган в грижите
от своите майка и сестра, с които са в общо домакинство. Твърди се, че на
детето е осигурено самостоятелно пространство за обучение и игри, а между
бащата и детето вече е изградена силна емоционална връзка на уважение и
привързаност. Твърди се, че бащата съблюдава своевременното задоволяване на
емоционалните, образователни и здравни потребности на детето – то е клинично
здраво, работи с индивидуален учител за подпомагане на учебния процес, като
посещава и център «Британика» за обучение по английски
език. Сочи се, че детето е завършило четвърти клас с отличие, а ЦОП - Бургас
работи по индивидуална програма с него по договор за социална услуга, сключен с
бащата. Изразено е становище, че бъдещото предоставяне на упражняването на
родителските права на майката не е в интерес на детето и би имало само
отрицателни последици за него. Представени са копия от ученическа книжка,
служебна бележка от ОЦ «Британика», договор и индивидуален план за предоставени
усулги на детето от ЦОП-Бургас. Ответникът поддържа
възраженията си, моли иска да бъде отхвърлен като му бъдат присъдени
направените разноски, ангажира доказателства.
Д «СП»-Бургас е представила социален доклад, предоставя на съда
да се произнесе по предявения иск въз основа на сочени в доклада факти и
обстоятелства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид
изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
Страните са
бивши съпрузи, чиито брак е прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№ 2190/2011
год. по описа на Бургаския
районен съд. Съгласно утвърдено споразумение по бракоразводното дело
родителските права спрямо детето на страните А. род. на *** год. е предоставено на майката, като е определен
режим на лични отношения с бащата и издръжка за детето, дължима от негова
страна.
С решение
№VІ-126/17.02.2016 год. по в.гр.д.№ 1267/2015 год. по описа
на Бургаския окръжен съд, влязло
в сила на 17.02.2016 год., след отмяна на решение на Бургаския районен съд по
гр.д.№6154/2012 год., са изменени мерките относно упражняване на родителските
права спрямо детето на страните А.. Упражняването на родителските права е предоставено
на бащата, определено е местоживеене на детето при бащата, на майката е
определен режим на лични отношения с детето и е
осъдена да заплаща за него месечна издръжка. Към момента, след изменение на размера на издръжката по иск на бащата, майката има задължение
за плащане на месечна издръжка за детето в размер на 165 лв.
В мотивите
на решението по в.гр.д.№ 1267/2015 год. по описа на Бургаския окръжен съд е посочено, че след
развода на родителите, когато родителските права са упражнявани от майката, детето
е изпаднало в състояние на нервност, тревожност, агресивност към околните,
включително към майката, като в нейно присъствие е било неспокойно, нервно,
противопоставяло и се е, не е спазвало граници и правила, наблюдавал се е
регрес в развитието му - то се е връщало към поведение от ранна детска възраст.
Посочено е, че при детето е развит синдром на отчуждение спрямо бащата.
Посочено е, че детето е било въвличано в тежките конфликтни ситуации между
родителите, като от страна на майката у него е
формирано изключително негативно отношение към бащата. Майката често е сменяла
местоживеенето си и това на детето в различни градове, което допълнително е
създало несигурност и емоционална нестабилност за детето. Характеристиката на
детето е била, че то е «трудно дете», своенравно, не се вписва в класа в
училище и съществува риск да бъде отхвърлено в бъдеще от него. Прието е, че
усложнената обстановка при детето е в резултат на действия на майката. След обсъждане
на всички релевантни обстоятелства е преценено, че от позицията на защитата на
висшия /най-добър/ интерес на детето, следва упражняването на родителските
права да бъде предоставено на бащата.
Установено е
по делото, включително от обстоятелствата отразени в представения по делото
социален доклад, че от 14.03.2016 год. до 22.08.2017 год., съгласно влязло в
сила съдебно решение детето е било настанено за отглеждане в дома на баба си и
дядо си по бащина линия. На 21.05.2016 год. дядото на детето е починал, след
което до 22.03.2017 год. то е отглеждано от баба си по бащита линия, при
съблюдаване на определен със съдебното решение режим на лични отношения на
родителите с него. От 23.08.2017 год. за детето се грижи неговият баща, който го отглежда в
семейна среда в жилище в гр. Б., ул. «Г.», № **, ет.*, където бащата живее в
общо домакинство с майка си и сестра си.
Не се
спори, че бащата фактически е започнал да упражнява родителските права по
отношение на детето, като не се спори и обстоятелството, че не нарушава
определения режим на лични контакти на детето с майката.
От
представената по делото хакарктеристика на майката изходяща от председателя на
АК-Бургас се установява, че майката има над 21 години адвокатски стаж, срещу
нея не са постъпвали оплаквания от лица и институции, и няма образувани
дисциплинарни дела.
В социалния
доклад е отразено, че от 18.03.2016 год. детето е записано в училище ОУ «Св.К.Б.
І» в гр.Бургас. Посочено е, че от училищния екип са
положени допълнителни усилия за адаптацията му, а също – видими са били
усилията на сем.П. за напредъка на детето, тъй като по
всички изучавани дисциплини то е показало бърз напредък. Видно от представената
по делото ученическа книжка за учебната 2017/2018 год. детето е било редовна
ученичка в ІV клас на ОУ «Св.К.Б. І» гр.Бургас. За учебната
2018/2019 год. е продължило
образованието си в V клас в същото училище. За предходната учебна година детето
има отличен успех и не е отсъствало от училище по
неуважителни причини.
Приложена
по делото служебна бележка сочи, че за учебната 2018/2019 год. детето посещава
курс по английски език в Образователен център «Британика»-Бургас.
В социалния доклад е отразено, че майката води детето на конна езда, на театри,
кино и други развлекателни мероприятия.
За периода 04.04.2018
год.- 27.09.2018 год. по договор
подписан с бащата, на детето по индивидуален план е предоставена социална
услуга за семейно консултиране от Център за обществена подкрепа /ЦОП/ към
Община – Бургас, като са извършени шест консултации с психолог и социален
работник.
В представения
по делото социален доклад е
отразено, че социалните работници са провели срещи-разговори с бащата и майката
на детето, през м.10.2018 год. са
посетили адреса на който живее детето, провели са разговори с екипа на
ЦОП-Бургас предоставящ социална услуга «Семейно консултиране и подкрепа». В социалния доклад е отразено, че детето има
личен лекар – д-р Дюлгерова, който при извършени прегледи на и след 16.03.2016
год. констатира, че то е клинично здраво, в добро физическо и
психическо здраве, облечено в чисти и подходящи за възрастта, пола и сезона
дрехи. Посочено е, че при тоалета и обличането детето е подпомагано от своята
леля или баба. В жилището, в което детето живее има обособено самостоятелно
пространство за него. Констатирано е наличие на всички необходими вещи, книги и
играчки за осигуряване на неговия комфорт и е направено заключение, че детето
се отглежда при много добри, подходящи за него
хигиенно-битови условия. Посочено е, че е осигурена възможност детето да спи в
самостоятелна стая, но то не желае да нощува само и през последните месеци е
пожелало да спи в една стая с леля си. При посещенията при
майка си А. също не спи сама, а често спи в една стая
с баба си по майчина линия и с майка си. Посочено е, че в жилището на майката в
гр.Бургас, представляващо двустаен апартамент нейна
собственост, детето има обособена, подходящо обзаведена самостоятелна стая. Констатирано
е, че двамата родители са трудово
ангажирани – бащата е служител в К. о. на *-то РПУ на
МВР - Бургас, а майката е адвокат. Доходите на родителите им позволяват да
задоволяват потребностите на детето. Родителите могат да разчитат при грижите
за детето на помощ от трети лица. Майката е подпомагана в грижите за детето от
своята майка, а бащата – от своите майка и сестра. Посочено е, че след
реинтегрирането на детето в семейството на бащата когнитивните процеси са
развити в нормални за възрастта параметри. Редуцирано е наблюдаваното в
предходен период завишено психотелесно напрежение. Детето е по-устойчиво в
психо-емоционален план, в реакциите и поведението на А. рядко се наблюдава хаотичност и капризност. Посочено е, че детето изпитва
амбивалентни чувства спрямо майката. Когато майката е спокойна детето се отваря
за общуване с нея и я допуска близо до себе си. Посочено
е, че А. има изградена
добра емоционална връзка с бащата. Бащата общува адекватно с А., отчитайки
нейната индивидуалност и потребности. В срещите със социалните работници детето
е споделяло, че се чувства добре при баща си. Социалните работници са
констатирали, че между родителите липсва диалог и разбирателство, включително
по въпросите за детето. Бащата е преминал информационна кампания към ЦОП-Бургас
за родители в развод или раздяла, в която кампания майката не се е включила.
Заключението по
социалния доклад е, че базовите потребности на детето от здравеопазване,
образование, емоционална стабилност и сигурност са адекватно задоволени от
бащата. Бащата съдейства на социалните работници, и е информиран и консултиран
за правата и задълженията си като родител. Майката също се отзовава на поканата
за срещи със социалните служители. Заявява пред тях притесненията си от
поведението на детето, което според нея в тази възраст се нуждае от нейното
присъствие. Работата на детето с ЦОП-Бургас продължава, като приложените мерки
и социални услуги се отразяват благоприятно върху психо-емоционалното състояние
на детето. То е много по-спокойно откакто се отглежда от баща си, а
консултациите с психолог му помагат да се освободи от натрупаното напрежение от
семейната история и влошените отношения между родителите.
Пред районния съд е
разпитана свидетелката Ш. - без
родство със страните, в приятелски отношения с майката. Свидетелката сочи, че
след края на април 2018 год. заедно с нейното дете се виждали няколко пъти с
майката и детето. Ходили са заедно в мола, в парка, в гр.Поморие на плаж, в
детски кът. Свидетелката споделя личните си впечатления от майката като
нормален родител, който има адекватно отношение към нуждите на детето от храна,
облекло и развлечения. Свидетелката сочи също, че не е наблюдавала агресивно
поведение на майката към детето и на детето към майката.
Пред районния съд е
разпитана свидетелката Г. - ***** на
сем.П., която добре познава всички от семейството, приятелка е на лелята на
детето. Свидетелката сочи, че има дъщеря на 16 години с която А. е в приятелски
отношения, като детето често посещава дома на свидетелката. Свидетелката сочи,
че е разговаряла с детето за отношенията с родителите му. А. е споделяла със
свидетелката, че майка и често ходи в училище, от което се притеснява, тъй като
другите деца и се подиграват. Свидетелката не е виждала детето в занемарен вид.
Сочи, че то винаги е облечено добре според сезона, чисто и приветливо. Свидетелката
сочи, че винаги, когато е виждала А. тя е била усмихната и щастлива.
Пред районния съд е
разпитана свидетелката П. – ****** на
ответника, която живее в едно домакинство с детето и бащата. Свидетелката сочи, че в техния дом за А. е
осигурена възможност да спи в отделна стая, но тя не иска да спи сама, тъй като
изпитва страх от тъмното. Свидетелката сочи, че помага на бащата в грижите за
детето и го подготвя за училище. Свидетелката сочи, че освен сандвичи, които
детето по негово желание прави само и носи в училище, му се дават пари за
училщната лавка. Свидетелката сочи, че когато детето е дошло при тях то е
нямало навици за подготовка за училище, което наложило с него освен
свидетелката, да се занимава и индивидуален учител през летния сезон, който да
изгради навици за учене и писане на домашни. Свидетелката сочи, че и сега
майката не се занимава с училищната подготовка на детето, като след режим на
лични контакти с нея то се връща неподготвено за училище. Пред свидетелката А.
е споделяла, че майката и бабата по майчина линия често се карат. В тези случаи
А. вземала страната на баба си, тъй като след това майка и излизала, а баба и
пиела хапчета за да се успокои. Свидетелката сочи, че всеки ден след като се
върне от работа започва подготовка за училище с А.. Свидетелката знае, че
майката на А. и дава пари /извън издръжката/ - последния път и дала 20 лв.,
които А. похарчила същия ден за неща, с които почерпила децата в училище.
Пред районния съд е
разпитан свидетелят Й. – ****** на
бащата. Както свидетелят, така и неговите деца – син и дъщеря на 14 и на 16
години познават А.. Свидетелят сочи, че личните му възприятия са, че детето е
усмихнато и се гледа добре от бащата, като не е наблюдавал проблеми. Свидетелят
сочи, че е бил с бащата в момент, в който детето е било върнато от майката след
режим на лични контакти. Бащата бил ядосан и казал на свидетеля „ето виж как ми
я връщат“. Свидетелят видял, че детето е с мръсна коса и нечистоплътно, казало,
че иска да се прибере и да се изкъпе. Свидетелят сочи, че му е известно, че по
инициатива на ищцата е извършвана проверка в службата на ответника.
Пред районния съд е
разпитана свидетелката Н. – к. р. на
детето А. в пети клас в ОУ“Св.К.Б. І“ и п. по м.. Свидетелката сочи, че А. не
отсъства от училище, а от работата и в час е много доволна – детето слуша,
внимава и винаги е с написани домашни. Свидетелката не е присъствала на агресивни
прояви на А., но сочи, че децата в тази възраст са още неосъзнати, навлизат в
пубертета и започват да се обиждат помежду си. Свидетелката сочи, че работят в
училище върху това. Свидетелката е чула, че А. е скъсала колана на друго дете,
но определя това като защитна реакция и сочи, че децата участват в такива
прояви в тази възраст. Свидетелката Н. не съобщава за такива прояви на А. в
училище, които да сочат за отклонение от нормалното поведение на дете на нейната
възраст в ученическа среда. Свидетелката сочи, че добре комуникира с бащата на
детето, който идва на родителски срещи и се интересува от поведението и успеха
на детето. Свидетелката не е получавала оплаквания от други учители за проблеми
с А.. Описва детето като хиперактивно, но сочи, че това не е проблем за
дисциплината, тъй като в час детето е кротко и внимава. Свидетелката е
получавала оплакване от майка на друго дете от класа. Майката на другото дете
заявила на свидетелката, че не желае детето и да бъде обезпокоявано в час от
телефонен звън, когато майката на А. и звъни по телефона. Свидетелката сочи, че
на два пъти се е видяла с майката на А.. Майката потърсила свидетелката.
Първият път свидетелката била потърсена от майката на А. в учебно време, макар
това да било извън правилата. Майката искала да разговаря със свидетелката
точно преди влизането и в час, по тема, която е извън компетентността на
свидетелката като учител на детето. Майката казала на свидетелката, че А. ще
има цикъл и родител трябва да я запознае с това. Вторият път майката уведомила
свидетелката, че ще има дело. Свидетелката сочи, че на първия учебен ден детето
било с бащата и неговото семейство. Присъствала и майката. Свидетелката си
спомня, че е видяла детето да се кара с майката, впечатлението на свидетелката
било, че А. се опитва да я избегне. Свидетелката сочи, че само А. и още едно
дете си носят за обяд сандвичи, плюс краставица и ябълка. Според свидетелката А.
разполага с достатъчно пари в училище. Сочи, че за дете на нейната възраст не е
необходимо да разполага с повече пари, тъй като често тези пари се харчат за
безполезни неща. Свидетелката сочи, че А. винаги идва спретната на уличище и е
с подходящи за сезона дрехи.
Пред въззивния съд
е изслушана свидетелката К. – бивша
м. с. в училище „Св.К.Б. *“, работила там до м.07.2016 год., която познава
майката и бабата на детето от повече от 30 години. Свидетелката сочи, че когато
А. е дошла в училището е била записана във втори клас, но се запознала с нея
през 2016 год. - тогава детето често имало болки в корема и посещавало
лекарския кабинет. Контактът на свидетелката с детето продължил около три месеца.
През м.04.2016 год. бабата на детето по майчина линия дала пари на свидетелката
да купи подарък на А.. Свидетелката купила плодове и играчка и когато А. дошла
в мед. кабинет свидетелката дала подаръка съобщавайки, че е от баба и. Според
свидетелката очите на детето светнали, то много се зарадвало. Свидетелката
казала на детето, че винаги когато има нужда може да се обръща към нея. След
два дни в мед. кабинет в училището дошъл бащата на А., представил се и попитал
свидетелката каква роля играе и дали е посредник между майката, бабата и
детето. Бащата с остър тон, но без груби думи казал на свидетелката, че не
желае повече да предава разни неща от бабата и майката на детето, тъй като не иска
то да поддържа връзки с тях. След това детето рядко идвало в мед. кабинет, а
когато го видела в училище свидетелката му предавала поздрави от баба му.
Пред въззивния съд
е изслушана свидетелката Ц. ***,
която пряко е работила с детето по социална услуга до м.04.2019 год. Свидетелката
сочи, че с детето са работили по предварително изготвен план. Свидетелката си спомня, че при А. има
изградени отделни механизми за общуване с всеки от родителите. Не си спомня за проблеми
в училище, но сочи, че детето е в такава възраст, в която е нормално да се
преминава през етапи на раздразнителност, още повече при влошени отношения между
родителите. Свидетелката сочи, че за срещите с нея детето е било водено от
бащата или от лелята и вземано от тях, винаги е било с чисти дрехи, поддържано,
жизнерадостно, усмихнато и добре изглеждащо.
Приложената по
делото нотариално заверена декларация изходяща от В. И. С. обективира
свидетелски показания на лице недопуснато от съда като свидетел, поради което
не е годно доказателство и съдът не го обсъжда.
Към момента на изслушването на детето А. от въззивния
съд, тя е на навършени 11 години. Пред съда детето е спокойно, има адекватно за
възрастта си поведение и показва възможности за добра комуникация. Детето съобщава
на съда, че знае за проблема между родителите си, но не знае на какво се дължи
този проблем. А. сочи, че баща и се отнася добре с нея – не я бие, не и крещи,
не и говори лоши неща за майка и, а мама и вика, говори лоши неща за баща и, също – ударила я по ръката. Детето сочи, че
майка и е казвала много обидни думи за нея, а за баща и е казвала, че ще го
вкара в затвора. Детето сочи, че когато е с майка си, често с тях е и баба /по
майчина линия/. Детето сочи, че за домашните и помагат „леля“ и „татко“, а с „мама“
само ходят по разходки. Детето сочи, че и двамата родители и купуват дрехи, че
ходи на разходки и с баща си. Детето сочи, че е нямало усещане да е с
мръсни дрехи или с малки обувки. Детето
споделя, че когато е при майка си не желае да се къпе там, защото „там е
мръсно“. А. сочи, че когато е с „тати“ е спокойна, но с „мама“ не е спокойна,
защото тя говори срещу баща и. Детето заявява, че желае да прекарва по-голяма
част от времето си с баща си, сочи, че има приятелки, които идват на гости
когато е при баща си, но не искат да идват на гости, когато е с майка си,
защото там „не е толкова чисто“.
Съдът няма
основание да не кредитира свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели, поради което ги взема предвид.
Съдът взема предвид
обстоятелствата изложени от детето А. при изслушването, приемайки от лични
възприятия и съгласно мнението на социалния работник присъствал на
изслушването, че изложеното от детето не е манипулирано.
От представената
служебна бележка става ясно, че средното месечно трудово възнаграждение на
бащата за периода м.08.2018 год.- м.01.2019 год. е 1725 лв. Майката не е
представила аналогични доказателства, но не оспорва отразеното в социалния
доклад, че разполага с добри материални възможности.
От заключението на вещо лице Бостанджиев
по допусната от въззивния съд съдебно-психологична експертиза се установява, че
липсват основания да се направи извод, че при А. има признаци на синдром на
родителско отчуждение. Вещото лице сочи, че бащата е успял да изгради по-добра
емоционална връзка с дъщеря си и тя се чувства спокойна и сигурна в неговия
дом. Отношенията между майката и дъщерята са дистанцирани и обтегнати, но няма
основания да се приеме, че бащата или неговите роднини, които се грижат за
детето са причина за лошите отношения между майката и дъщерята. Вещото лице
сочи, че в дома на бащата А. получава достатъчно грижи и има възможност за
пълноценен социален живот и нормално развитие. Бащата не ограничава контакта на
детето с майката и не създава негативна нагласа срещу нея. Обстоятелството, че А.
навлиза в пубертетна възраст с нищо не поставя родителските способности на
бащата под съмнение. Детето има достатъчно добри емоционални връзки с другите
две жени в семейството на бащата, от които получава подкрепа по всички
специфични въпроси свързани с пубертетната възраст. Бащата е осигурил
възможност за допълнителни консултации по тези въпроси и с психолозите, които
работят с детето. Вещото лице сочи, че поради липсата на каквито и да е данни
за синдром на родителско отчуждение спрямо майката, както и поради много
добрата личностна и социална адаптация на А. в дома и семейството на нейния
баща, искането за промяна на режима на родителски права от страна на майката
създава единствено нежелано напрежение в живота на детето. Детето
непротиворечиво, ясно и категорично заявява желание да продължи да живее в дома
и със семейството на баща си, а промяната която майката цели би нарушила
постигнатата много добра психологична и социална адаптация на детето.
Съдът намира
представеното заключение от вещо лице Б. за обективно и обосновано, в пълно
съответствие с фактите и обстоятелствата установени с останалите относими
доказателства по делото и обстоятелствата изложени от детето при изслушването,
поради което го кредитира като относимо, годно и релевантно доказателство.
Съдът не кредитира представената с исковата
молба Експертна психологическа оценка за детето А.И.П., извършена през м.06.2018 год. по искане на
майката С.Ц. от к. п. Г.Мовома – вещо лице от списъка на Варненския окръжен
съд. В експертната си оценка психологът Момова
прави преразказ на минали факти и събития, като не е
посочен източникът на информация относно тези факти и събития. Тъй като
психологът М. е осъществила контакт единствено с майката на детето, съдът
приема, че именно тя е източникът на информация за
обстоятелствата въз основа на които е дадена оценката. Ето
защо и тъй като заключенията на п. Момова до голяма степен са обусловени от
факти и обстоятелства съобщени от майката, за които липсват доказателства да са
се осъществили по начина описан в заключението /категорично неустановени са
обстоятелствата за извършени спрямо детето блудствени действия от бащата, като
тези твърдения на майката са изследвани и отречени при предходно гледани между
страните дела/, съдът намира, че не би могъл да възприеме това
заключение като обективно и обосновано, включително в частта, в която в него е
отразено, че у детето се наблюдават белези на родителско отчуждение към
майката, които са предизвикани от бащата. Извън горното, съдът взе предвид, че
заключението на п. Момова е в противоречие с всички останали годни доказателства
по делото, включително със свидетелските показания на специалистите общували с
детето и заключението по нарочно допусната и приета пред настоящия съд съдебно
– психологична експертиза.
С
разпоредбата на чл.59,ал.9 от СК е дадена възможност ако обстоятелствата
относно определените мерки за упражняване на родителски права се
променят, съдът служебно, по молба на единия от родителите или на Д «СП» да измени постановените по-рано мерки и да определи
нови.
Разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК предпоставя преценката за упражняването
на родителските права от единия от родителите от интереса на детето, определен
при изследване на следните обстоятелства: възпитателските качества на
родителите, полагани до момента грижи и отношение към детето, желание на
родителите, привързаност на децата към родителите, пол и възраст на децата,
възможност за помощ от трети лица - близки на родителите, социално обкръжение и
материални възможности. В този смисъл са и разясненията
дадени в Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС,
в което е посочено, че в понятието "интереси на децата" се включват
необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на
трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд -
изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност
и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на
детето - обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и
грижи за съхранението му, представителство и др. Решаващо значение за
интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на
всестранното развитие на личността.
Основание
за изменение на определените вече мерки за упражняване на родителски права са само изменилите се обстоятелства, които
съществено засягат интересите на детето. Под "изменение на
обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е
оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се
подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен
да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на по-рано взетите мерки.
Искът по
чл.59,ал.9 от СК може да се основава само на твърдения за обстоятелства, настъпили
след последното определяне на мерки за упражняване на родителски права спрямо
детето – т.е. след 17.02.2016 год. Ето защо сочените от ищцата твърдения за
обстоятелства настъпили преди това са несъотносими. Те са били относими и са
взети предвид при предходното определяне на мерки за упражняване на родителски
права. Тези факти и обстоятелства са без значение за
изхода от настоящото дело и не следва да бъдат обсъждани от съда. В този смисъл
настоящият съд не следва да обсъжда и да взема предвид издадени през 2011 год. и през 2012 година заповеди за
защита от домашно насилие, представен от ищцата междинен доклад за предоставяна
социална услуга от фондация «Психологическа подкрепа» от 2015 год. и други
документи - част от доказателства по предходно гледани дела между страните.
При анализ
на годните доказателства по делото може да се направи извод, че и двамата
родители имат достатъчен родителски капацитет за отглеждане на детето,
проявяват родителска отговорност, могат да му осигурят
нормална битова среда и да задоволят материалните му нужди. От обясненията на
родителите пред съда се установява, че и двамата родители проявяват заинтересованост
и грижа към детето, към неговите проблеми и потребности, както и към
физиологичните и социални процеси, които му предстоят, като имат желание да
направят най-доброто за него. Различен е начинът, по който всеки от родителите
възприема понятието «най-добро за детето». Всеки от родителите по свой начин
общува с детето, стараейки се да му покаже
заинтересоваността си, а като реакция детето е изработило различен, индивидуален
начин за общуване с всеки от тях.
При
преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за недоказани твърденията
на майката за настъпило изменение в релевантните обстоятелства, считано от
момента на влизане в сила на решението по в.гр.д.№ 1267/2015 год. на Бургаския окръжен съд /което е
станало на 17.02.2016 год./, които да дадат основание за промяна в установения
режим на упражняване на родителски права спрямо детето А..
Не се
установи твърдението на майката, че за процесния период бащата целенасочено и
последователно е формирал у детето синдром на родителско отчуждение спрямо нея.
От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в
тяхната съвкупност - от заключението на вещо лице Бостанджиев, от показанията на незантересованите от изхода
на делото свидетели – класният ръководител на детето Н. и психологът Ц.,***, както и от заключението на
социалните работници по социалния доклад, се опровергава твърдението на майката
за наличие на синдром на родителско отчуждение спрямо нея. Не се
установяват и действия на бащата, които да провокират развитие на такъв
синдром. Вещото лице Бостанджиев е категоричен в
заключението си, че дори да има влошаване на отношенията майка-дете, няма
никави основания да се приеме, че бащата или неговите роднини които се грижат
за детето, са причина за това. Такъв извод не може да бъде направен и на база
на показанията на свидетелката К.-мед.сестра в
училището на детето до м.07.2016 год.- приятелка на бабата на детето по майчина
линия, която сочи за изразено пред нея нежелание на бащата други външни лица
/каквато се явява свидетелката/ да посредничат в отношенията между детето и
неговите близки. Предвид специфичната ситуация,
в която се е намирало детето в този момент и сложните семейни взаимоотношения
межу страните и техните семейства, съдът намира за обоснована
и правилна реакцията на бащата. Към този момент за преодоляване на проблемите
на детето с него са работели специалисти. Към този момент бащата се е стремял
да заличи и предизвикания преди това от майката синдром на родителски
отчуждение спрямо него. Ето защо пряката намеса в личната сфера на детето от
трети лица, които не са били достатъчно информирани и запознати със сложната ситуация
с него, не би била в негов интерес. Като родител на когото със съдебно решение
е било предоставено упражняването на родителските права, бащата е бил задължен да
защитава в най-пълна степен интереса на детето, включително да ограничава
контакти на детето касаещи семейната среда, извън постановеното от съда. Разбира се интересът на детето изключва
необосновано ограничаване на контакта с майката, но в случая токова поведение
на бащата не се установява.
Не се
установи твърдението на майката, че след предоставяне на упражняването на
родителските права бащата не се е грижил добре за детето, че то е слабо и
недохранено, че не му се дават джобни пари в подходящ
размер за задоволяване на дневните нужди. Дори да не бъде дадена вяра на
свидетелските показания на свидетелката П. - ****** на бащата, която пряко
помага в грижите за детето и сочи, че то е много добре обгрижвано в тяхното
семейство, всички останали доказателства по делото сочат, че бащата добре се
грижи за детето, че му осигурява необходимите условия
то да бъде добре нахранено, че му дава достатъчно джобни пари и задоволява своевременно
и адекватно неговите нужди. По делото се установи, че благодарение на предприетите
от бащата и от семейството му мерки детето е преодоляло изоставането в улилище
и е станало от «трудно дете», отлична ученичка, без
отсъствия от училище, с изградени приятелски отношения с други деца. През периода, през който е отглеждано от
бащата, детето е преодоляло изолацията и отчуждението, в които е било
постановено преди това, поради което необосновано е твърдението на майката, че
бащата е предизвикал социална изолация на детето. Детето споделя пред съда, че
в дома на бащата негови приятелки му идват на гости и в този дом се чувства
добре. Вещото лице Бостанджиев също сочи, че А. се чувства добре в дома на своя баща, където получава достатъчно грижи и има възможност
за пълноценен социален живот и нормално развитие. В социалния доклад е
посочено, че базовите
потребности на детето от здравеопазване, образование, емоционална стабилност и
сигурност са адекватно задоволени от бащата, а детето е много по-спокойно откакто
се отглежда от него.
Не се
установи твърдението на майката, че за процесния период детето живее при бащата
в неподходящи за възрастта и нуждите му битови условия. Социалният доклад установява, че битовите условия и при двамата
родители са добри и дават възможност за нормален живот на детето. В жилището, в
което детето живее при бащата има обособено самостоятелно пространство за него.
Констатирано е наличие на всички необходими вещи, книжки и играчки за
осигуряване на неговия комфорт и е направено заключение, че детето се отглежда при много добри, подходящи за него хигиенно-битови условия.
Посочено е, че е обезпечена възможността детето да спи в самостоятелна стая, но
то не желае да нощува само и през последните месеци е пожелало да спи в една
стая с леля си. При посещенията при майка
си А. също не спи сама, а често спи в една стая с баба си по майчина линия и с
майка си.
Не се
установи твърдението на майката, че за процесния период бащата не е включил
детето в извънкласни занимания. Съдът
намира, че предвид другите базови потребности на детето, една от които е била
наваксването на изоставането в уличищната подготовка, извънкласните занимания за
определен период не са били приоритетни, като отчита и обстоятелството, че след
разрешаването на най-съществените проблеми на детето от бащата и семейството му,
то е било записано на курсове по английски език в
център «Британика». Положителна е инициативата на майката да осигурява на
детето други допълнителни занимания и развлечения – конна езда, посещение на
кино, театър и пр., но това не води до игнориране на усилията и резултатите
постигнати от бащата по отношение на образованието на
детето. По делото се установи, че усилията положени от бащата
и неговото семейство имат съществен принос за преодоляване на предходно
констатираните дефицити във възпитанието и формирането на личността на детето,
а като резултат са довели и до подобряване на начина, по който то се чувства.
Не се установи в резултат на действия на бащата детето да боледува редовно
и да е със занемарен външен вид – мръсни ръце, несресана коса, неизмити зъби,
при влошена лична хигиена и с мръсно бельо, както и, че бащата не осигурява на
детето подходящи за сезона дрехи, а дрехите,
с които детето се дава на майката при режима на лични контакти са винаги мръсни, изцапани,
тесни, а обувките са малки. Тези
твърдения се опровергават от всички събрани по делото доказателства. Не се
установи по делото детето да страда от тежки или хронични заболявания. Личният
лекар на детето не констатира занемарен външен вид или неглижиране на здравните
потребности на детето от страна на бащата. На детето
се извършват редовни прегледи и се поставят задължителните имунизации.
Свидетелите Г. и Й. – без родство
със страните, като лица извън семейството споделят пред съда своите впечатления
от грижите на бащата, като сочат, че детето винаги е добре и подходящо
облечено, че е усмихнато и щастливо с баща си. Детето отрича пред съда
твърденията на майката за лоша хигиена в дома на бащата и дори сочи, че хигиената
в дома на майката не е по-добра от тази в дома на
бащата, поради което желае да се къпе в неговия дом, а не в дома на майката.
Не се установи
твърдението на майката, че в резултат на действия на бащата е прекъсната
силната взаимна привързаност и доверие, която е
съществавала между майката и детето. При общуването на майката с детето е имало
проблеми и нарушаване на доверието, което е една от причините
довели до предоставяне на упражняването на родителските права спрямо детето на
бащата. В настоящия процес А. сочи пред съда, че баща и се отнася добре с нея,
а майка и не се отнася добре –говори лоши неща за баща
и, вика и, казва и обидни думи и я удря по ръката. Детето не съобщава за
подобно поведение от страна на бащата, а от събраните
по делото доказателства се установява, че бащата има овладяно, спокойно и
адекватно отношение към детето. Съдът взема предвид желанието
на майката да изгради стабилна връзка на доверие и разбирателство между нея и А.,
което би се отразило положително на развитието на детето, като намира, че не се
установяват пречки майката да работи за изграждането и поддържането на
пълноценна връзка между нея и детето в рамките на режима на лични контакти,
който и е предоставен до момента. По делото не се установи бащата да се
противопоставя на изграждането на доверие между майката и детето.
Не се
установи твърдението, че връзката между майката и детето е нарушена
в резултат на действия на бащата. Детето не е ограничавано от страна на бащата да
общува със своята майка, както при режима на лични
контакти, а в някои случаи и извън този режим – по телефона, при посещенията на
майката в училище. С действията си бащата не е демонстрирал игнориране на
фигурата на другия родител и няма данни да настройва
детето срещу майката.
Не се
установи твърдението на майката, че детето цени контакта с нея повече отколкото
контакта с бащата. Детето е привързано и към двамата си родители, като за
правилното му развитие е важно изграждането и запазването на
авторитета и на двамата родители. Съдът приема на
базата на събраните доказателства, че действията на бащата спрямо детето
показват, че той е осъзнал необходимостта от баланс в
родителските авторитети и полага усилия в тази насока. Детето при обясненията
си пред съда демонстрира уважението си и към двамата родители, но посочва, че се разбира по-добре с баща си, което опровергава
твърдението на майката.
Предвид
горното настоящият съд намира, че не са налице твърдените изменени
обстоятелствата, както и други обстоятелства, които да обосноват изменение в
режима на упражняване на родителски права спрямо детето на страните А. род. на *** год. Не се установиха по делото нови обстоятелства, които влошават положението на детето
при бащата, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, като не се
установиха и обстоятелства, с които би се подобрило положението му при ново
разрешение на въпроса за упражняване на родителските права. Интересът на детето
е най-добре защитен с мерките за упражняване на родителските права по влязлото
в сила решение №VІ-126/17.02.2016 год. по в.гр.д.№ 1267/2015 год. по описа на Бургаския окръжен съд,
а от заключението на вещо лице Бостанджиев се установява, че при липсата на
изменени обстоятелства, искането за промяна на режима на родитески права от страна на майката
създава единствено нежелано напрежение в живота на детето.
Предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като в полза на ответника се
присъдят направените по делото разноски от 600 лв. – присъдени от районния съд.
Искането за намаляване на размера на заплатеното пред районния съд адвокатско
възнаграждение от ответника е направено несвоевременно от ищцата, поради което
няма основание за уважаването му.
Като е
стигнал до идентични прави изводи Бургаският районен съд е
постановил валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва
да бъде потвърдено от настоящия съд.
С оглед
изхода на делото в полза на въззиваемия следва да се присъдят направените
разноски пред въззивния съд в размер на 150 лв. – за
заплатено възнаграждение на вещо лице, както и 300 лв. – за заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на
въззивницата.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА решение № 2173 / 02.11.2018 год. по гр.д. № 6730 /
2018 год. по описа на Бургаския районен съд.
ОСЪЖДА С.Ц.Ц., ЕГН ********** от гр.Б., ул. «С. С.»,
№**, вх.*, ет.* да заплати на И.Г.П.,
ЕГН ********** от гр.Б., ул. «Г.», №**, ет.* направени пред въззивния съд разноски в размер
на общо 450 лв. /четиристотин и
петдесет лева/, от които 150 лв. – за възнаграждение на вещо лице и 300 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд , с касационна жалба, в
едномесечен срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.