М О Т И В И
към Присъда № 1 от 28.01.2020 г. по НОХД № 257/2019 г. по описа на Районен съд –
Чирпан
Обвинението е против подсъдимия М.С.К., с ЕГН **********,
за това, че на 01.02.2019 г. в град Чирпан е причинил на В.Н.В., с ЕГН **********,***,
лека телесна повреда (изразяваща се в разкъсно-контузни
рани от удар с юмрук в лицето по устните на устата), представляваща
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК - престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание беше приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения от частния тъжител В.Н.В., с ЕГН **********,
против подсъдимия М.С.К., с ЕГН **********, граждански иск за сумата от 3000
(три хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението
по чл. 130, ал. 1 от НК неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от телесното увреждане, претърпяно на 01.02.2019 г., вследствие от удар с юмрук
в устните на устата, ведно със законната лихва, считано от 01.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, а тъжителят В.Н.В. беше конституиран като
граждански ищец в наказателното производство.
Частният тъжител и граждански ищец В.Н.В. и повереникът му адв. С.В. ***, поддържат повдигнатото с
тъжбата обвинение, пледират за осъдителна присъда и молят гражданския иск да
бъде уважен до претендирания размер.
Подсъдимият М.С.К. и защитникът му адв. Е.Ч. ***,
оспорват обвинението, молят гражданския иск да бъде отхвърлен, а в случай, че
подсъдимият бъде признат за виновен - гражданския иск да бъде уважен за сумата
от 200 до 300 лева, като не взема отношение относно вида и размера на
наказанието.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намери
за установено следното:
I . ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимия М.С.К. е роден на *** ***, български
гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, не работи, с адрес: в
гр. Чирпан, ул. „Г. К.“ № ***, с ЕГН **********.
Частният тъжител В.Н.В. ***, а брат му Д. Н.В.
ползвал хале, намиращо се на територията на бившия ДАП в гр. Чирпан. На
01.02.2019 г. около 12.20 - 12.30 часа, тъжителят отишъл в халето при брат си,
който бил там заедно със своите приятели Ц.Д.И., А.Б.Б.,
Н.А.А., и В.Р.М.. Малко след това, около 12.50 часа,
с лек автомобил до халето пристигнали Г.Т.Т., И.И.Д., М.С.К. и Д. В.. През деня св. И.Д.звъннал на тъжителя
по телефона и агресивно започнал да го разпитва - защо неговата приятелка му
пишела съобщения в социалните мрежи. Също така, когато частния тъжител бил вече
в халето /гаража/, ползван от брат му, св. Д.отново му звъннал за да го попита
къде се намира. След това със лек автомобил свидетелите Т., К., Д.и З. отишли
до халето, след което от автомобила излязъл св. И.Д., който започнал да вика
агресивно срещу В. - защо си пишели в социалните мрежи с приятелката му.
Частният тъжител не му отговорил нищо, защото св. Д.постоянно и силно гневно
викал. Тъжителят успял само да му каже, че не иска проблеми. В този момент до
тях се приближил брат му – св. Д. Н.В., който се опитал да успокои св. Д..
Последният ръкомахал и на два-три пъти блъснал св. Д. Н.В. и частния тъжител с
дланите си по гърдите им. Св. Д. Н.В., без да хваща ръката на св. Д., отстранил
с длан ръцете му от гърдите си. В този момент пред частния тъжител бил вече
подсъдимият К., който замахнал с дясната си ръка,
свита в дланта на юмрук и нанесъл на частния тъжител един удар по устата. От
удара частният тъжител паднал на земята и останал там като загубил ориентация,
и в момента на падането загубил й съзнание. Около минута след това се свестил и
усетил, и видял, че брат му, съвместно със св. Н.А.го вдигат от земята. Останал
известно време седнал на стол в халето и след това св. А. го откарал до РУ –
Чирпан, където подал жалба по случая. След това св. А. го откарал до гр. Стара
Загора за преглед от специалист - съдебен лекар. Същия ден - 01.02.2019 г.,
частния тъжител посетил лекар, специалист по съдебна медицина - д-р Т.Г.П.,
който го прегледал и му издал съдебномедицинско удостоверение № 29 от
01.02.2019 г., от съдържанието на което се установява, че при прегледа е
установен масивен оток и кръвонасядане по устните на
устата, разкъсно-контузни рани по долната устна на
устата и ограничение на движението на горна и долна челюст. Посочено е също, че
тази травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди, тъпи
предмети /какъвто е юмрукът на човешка ръка/, и също така отговарят да са
получени по начин и време, както се съобщава в предварителните сведения. Тези
травматични увреждания причинили на частния тъжител разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК (л. 5 от делото). След това частният
тъжител посетил „Спешен център“ при МБАЛ „Киркович“
гр. Стара Загора, където амбулаторно промили раните му. Причиненото телесно
увреждане на частния тъжител не се възстановило в нормалните срокове, а
настъпили усложнения, които наложили продължително лечение. Вследствие на удара
от страна на подс. К., тъжителя получил спукване на
корените на един горен и два долни зъба. Провел лечение с локални средства и антибиотично лечение, но стоматолозите изразили становище,
че на възрастта, на която е частния тъжител, тези зъби няма да заздравеят и ще
се наложи оперативно лечение. Усложнението от причиненото му от подс. К. травматично увреждане, наложило и допълнителното
зъболечение - хирургична намеса, довело и до състояние на временно загубена дъвкателна способност - тъжителя не можел да се храни
нормално. Във връзка със случилото се била образувана пр. преписка № 201 по
описа за 2019 г. на Районна прокуратура - Чирпан. С Постановление от
22.05.2019г. на прокурор при РП – Чирпан, бил направен отказ да се образува досъдебно производство, тъй като
прокурора счел, че е било извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, което се
преследва по тъжба на пострадалия. Цитираното постановление било връчено на
частния тъжител на 26.06.2019 г., а тъжбата подадена в РС – Чирпан на
19.07.2019 г., т.е. в срока по чл. 24, ал. 6 от НК (л. 11 – 14 от делото).
От заключението на назначената в хода на съдебното
следствие съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 398/2019 г. изготвено
от д-р Т.Г.П. - специалист съдебен лекар, вещо лице в списъка при Окръжен съд -
Стара Загора се установява, че В.Н.В., с ЕГН **********, при инцидент на 01.02.2019
г. е получил: Масивен оток и кръвонасядане по устните
на устата. Разкъсно-контузни рани по долната устна на
устата. Ограничение движението на горна и долна челюст. Контузия на долните
резци. Тези травматични увреждания са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като е осъществен медикобиологичния
квалифициращ признак разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК. Установените и описани травматични увреждания са от действието на
твърд път предмет и напълно отговарят да са получени по начин и време, каквито
данни са налице в материалите по делото и наличната медицинска документация, а
именно при нанасяне на удар с юмрук в областта на устата с достатъчна сила.
Периода необходим за възстановяване от получените травматични увреждания е бил
в рамките на 20 - 25 дни.
От заключението на назначената в хода на
допълнителна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 20/2020 г.
изготвено от д-р Т.Т.С. - специалист съдебен лекар,
вещо лице в списъка на Окръжен съд - Стара Загора се установява, че
пострадалият В.Н.В., с ЕГН ********** *** при инцидент на 01.02.2019 г. освен
описаните травматични увреждания в предходната СМЕ, е получил и лекостепенно мозъчно сътресение, без пълна загуба на
съзнание, което осъществява медикобиологичния
квалифициращ признак - временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Изложената фактическа обстановка се установява от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, както следва:
показанията на свидетелите Д. Н.В., Н.А.А., Ц.Д.И., А.Б.Б. и В.Р.М., дадени в хода на съдебното следствие;
приетите писмени доказателства в хода на съдебното
следствие - съдебномедицинско удостоверение № 29 от 01.02.2019 г.,
постановление № 201/2019 г. от 22.05.2019 г. на РП - Чирпан, опис на
препоръчителни пратки, характеристична справка, материалите по преписка вх. №
201/2019г. по описа на РП- Чирпан;
заключенията на съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 398/2019 г. и допълнителна съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 20/2020 г., изслушани и приети в съдебно заседание, като
компетентно отговарящи на поставените въпроси, и обясненията на експертите при
изслушването им в о.с.з.
В случая следва изрично да се отбележи, че
показанията на горепосочените свидетели, събраните писмени доказателства за
здравословното състояние на тъжителя, след извършване на деянието и
заключенията на съдебно-медицинските експертизи, кореспондират напълно помежду
си и взаимно се допълват, и преценени в съвкупност, потвърждават фактическите
твърдения на тъжителя за случилото се, изложена в тъжбата му.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите И.И.Д., Г.Т.Т. и Д. З., допуснати
до разпит по искане на подсъдимия, тъй като свидетелите са приятели на
подсъдимия, което води до извод, че може да са заинтересовани от изхода на
делото, и показанията им не кореспондират с обсъдените по горе писмени доказателствени средства, поради което не са правдоподобни.
II. ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по делото,
съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че на 01.02.2019 г. в
град Чирпан, подсъдимият М.С.К. е причинил на В.Н.В., с ЕГН **********,***,
лека телесна повреда (изразяваща се в разкъсно-контузни
рани от удар с юмрук в лицето по устните на устата), представляваща
разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК, с което свое деяние, той е осъществил от обективна страна признаците
на престъпния състав на чл. 130, ал. 1 от НК.
Подсъдимият е вменяем
следователно е наказателно-отговорно лице. За да признае подсъдимия за виновен
по повдигнатото му с тъжбата обвинение, съдът прие, че той е извършил деянието
си при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат
механизмът и начинът на извършване на деянието, както и обстоятелствата, при
които то е било извършено.
III. ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Имайки предвид, че за конкретното престъпление се
предвижда наказание „лишаване от свобода до две години или пробация“,
липсата на данни за причинени с инкриминираното деяние имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване или обезпечаване, каквито и не се претендират,
обстоятелството, че към момента на извършване на деянието подсъдимият, видно от
справката му за съдимост, прието като писмено доказателство в хода на съдебното
следствие, не е бил осъждан и освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава осма, Раздел IV от НПК, съдът на основание чл. 78а, ал. 1 от НК,
освободи подсъдимия М.С.К. от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление, като му наложи административно наказание „глоба“ при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно в размер на 1500 (хиляда и
петстотин) лева. В тази насока при определяне размера на наказанието, съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства - младата възраст на
подсъдимия, чистото му съдебно минало към датата на извършване на деянието,
и тежкото му материално положение –
същият е безработен. Отегчаващи отговорността обстоятелство - няма.
IV.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Предявеният граждански иск намира правно основание
в чл. 45 и сл. от ЗЗД, като видно от изложената фактическа обстановка, са
налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане: виновно поведение
от страна на подсъдимия, вреди от неимуществен характер за тъжителя и гр. ищец,
вследствие на нанесените му телесни увреждания и причинна връзка между тях. С
оглед на изложеното и имайки предвид вида и характера на конкретните телесни
увреждания, причинени на тъжителя и подробно описани по-горе, необходимия
период за възстановяването му - 20 - 25 дни, според заключението на
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, периодът от време, изминал от
извършване на деянието до постановяване на присъдата, критериите за
справедливост, установени от закона и изяснени от съдебната практика в тази
насока, съдът намира, че гражданският иск се явява основателен и доказан до
размера на 3000 (три хиляди) лева, поради което и го уважи в пълен размер,
ведно със законната лихва от датата на увреждането - 01.02.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Съдът осъди подсъдимия да заплати на тъжителя и гр.
ищец, направените съдебни и деловодни разходи в общ размер на 1562.72 (хиляда
петстотин шестдесет и два лева и седемдесет и две ст.) лева, от които 840.00
лв.– възнаграждение за един адвокат, 63.02 лв. – държавна такса и 659.70 лв. –
възнаграждение на вещи лица. 320 лева, както и да заплати на държавата сумата
от 120 (сто и двадесет) лева, представляваща държавна такса за разглеждането на
гражданския иск съобразно уважения му размер.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: