Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 11.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. Берковица……………………….гражданска
колегия в публично заседание на 24 април…...………………….…………………… през две хиляди и осемнадесета
година…….…..…….………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ел.ФИЛИПОВА
при секретаря Н.Андреева………………………………и
в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова……….…………………………….гр.дело
779 по описа за 2017г…………..……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Правното основание на разглеждания иск
е чл.124 ГПК -отрицателен .
Предявен е
иск от И.С.Б., по който е конституирана като ответник Община Берковица.
Ищцата
твърди, че години наред владее ПИ № 03928.10.51
по КК и КР на гр. Берковица, бивш имот № 010051, адрес на имота – гр.
Берковица, м. Алчов баир, с площ от 4321 кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята
– осма, при граници и съседи: имоти с №№ 03928.10.50, 03928.10.126,
03928.10.105, 03928.10.251 и 03928.10.49. Твърди, че на 18.07.2016 г. разбрала, че за имота е съставен АЧОС на името на Община
Берковица, като правното основание, на което е
актуван имота е решение 1044 от 21.04.1999 година на ОСЗ
Берковица за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници.
Оспорва изцяло правото на собственост на Община Берковица върху имота.
Поддържа, че не са били налице основания за постановяване на реституционнo решение. Твърди, че признатото на ответника право на
собственост създава опасност в бъдеще владението й да бъде смутено. Неговото
отричане от друга страна открива за нея възможност да придобие имота на
основание осъществяваното давностно владение. Именно това обосновава правния й
интерес да предяви настоящия иск. Моли съда, да постанови решение, с което
признае за установено по отношение на ответната Община, че не е собственик на процесния имот. Претендира и
направените в производството разноски.
В срока по
чл.131 ГПК ответника Община Берковица оспорва иска.
Твърди, че процесния имот е общинска
собственост на основание чл.19, ал.1
ЗСПЗЗ след влизане в сила на картата на съществуващи и възстановими стари
реални граници на землище Берковица, алтернативно на основание чл.25, ал.1
ЗСПЗЗ. Имотът е земеделски и за него няма заявено искане за реституция по реда
на ЗСПЗЗ.
В
съдебно заседание, след дадени от съда указания и възможност, ищцата е
конкретизирала твърденията си относно правния си интерес от водене на делото,
като е заявила, че защитава фактическото състояние – владение, което е
застрашено от претендираните от ответника права, както и че защитава владение,
осъществявано от нея и наследодателите й, установено върху имота още преди
образуване на ТКЗС и което владение притежава характеристики да бъде
трансформирано в право на собственост, ако бъдат отречени правата на ответника.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Прието е и заключение по
назначена съдебно техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като
професионално дадено и неоспорено от страните. От анализа на събраните
доказателства се установява следната фактическа обстановка :
Процесният имот се идентифицира като ПИ с идентификатор № 03928.10.51
по КК и КР на гр. Берковица, бивш имот № 010051, адрес на имота – гр.
Берковица, м. Алчов баир, с площ от 4321 кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята
– осма.
За имота е
издаден АЧОС 1108 от 18.07.2016 година. Като основание за придобиване на
собствеността от Община Берковица е записано : чл.2, ал.1, т.3 ЗОС, Решение
1044/21.04.1999 година на ПК Берковица по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ (чл.18ж, ал.1
от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост в стари реални граници,
Заповед РД – 18-84/09.09.2008 година на Изп.директор на АГКК и скица.
От
представената преписка за имота е видно, че имотът е определен като „земи по
чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ” и предаден за актуване на Община Берковица съгласно протоколно
решение 7 от 11.11.2008 година на Комисията по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ. Решението е
одобрено със Заповед 124/11.11.2008 година на Директора на ОД „Земеделие”
съгласно чл.45в, ал.7 от ППЗСПЗЗ.
Представено е
и Решение 1044/21.04.1999 година на ПК Берковица, в което е вписано, че се
издава на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, протокол 51 от 16.02.1993 година
по чл.18е от ППЗСПЗЗ и съгласно чл.18ж, ал.4 от ППЗСПЗЗ в доказаните реално
съществуващи стари граници по преписка на Община Берковица – чл.19 (? вероятно
от ЗСПЗЗ). Диспозитивът на решението е „възстановява правото на собственост на
Община Берковица – чл.19 в съществуващи стари реални граници”.
След
направено изрично запитване до ОСЗ – Берковица, последните са отговорили, че
процесният имот представлява земи по чл.19 ЗСПЗЗ, предоставени за стопанисване
от Община Берковица (л.131 от делото). Не е подавано заявление за
възстановяване на правото на собственост върху имота.
С договор от
13.02.2017 година Община Берковица е отдала под наем процесния имот на трето
лице за срок от 9 години, считано от началото на стопанската година –
01.10.2016 година. На 07.06.2017 година това трето лице е информирало ответната
Община, че в имота се намира друго лице, което обработва имота.
Вещото лице
дава следните заключения : плана за земеразделяне на землището на град
Берковица е влязъл в сила на 11.03.1999 година, а плана на земите в
съществуващи/възстановими стари реални граници – на 09.04.1996 година. Имотът
представлява земеделска земя, не е включен в горски фонд, не е застроен. За
имота липсват данни да е включен в ТКЗС, ДЗС или АПК, а според вещото лице.
Теренът не позволява възможност за окрупняване и включване в блок на ТКЗС.
Имотът не е заявяван за реституиране.
По делото са
разпитани свидетели, чиито показания съдът ще анализира в хода на изложението.
Оспорва се
както допустимостта, така и основателността на предявения иск.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА
Според задължителните разяснения, дадени с ТР 8 от 27.11.2013 година по
т.д.8/2012 година на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост и други вещни права е налице в три случая:
1.когато ищецът притежава самостоятелно право, оспорвано от ответника; 2.
когато се позовава на фактическо състояние и 3. когато има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника. Във всички случаи наличието на
правен интерес подлежи на доказване, доколкото чрез този иск по принцип се
търси защита не толкова на твърдяно собствено право, колкото се отрича чуждото
право, т.е. налице е вмешателство в чужда правна сфера. Ищецът следва да докаже
твърденията, с които обосновава правния си интерес и наличието на свое защитимо
право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.
Предмет на разглеждане в конкретния случай е отрицателен установителен
иск, чрез който ищецът цели да установи, че ответниците не са собственици на
процесния имот. Правният си интерес от вмешателство в чуждата правна сфера
обосновава първо с това, че владее имота, осъществява фактическа власт върху
него, а същевременно ответниците притежават титул за собственост. Легитимирайки
се като собственици, ответниците застрашават владението на ищцата от бъдещо
вмешателство. На второ място ищцата обосновава правният си интерес с факта, че
владее имота като наследствен в достатъчно дълъг период от време, като
владението й притежава всички белези да бъде призната за собственик, ако отрече
правата на ответника. Разликата
между положителния и отрицателния установителен иск е в това, че при уважаване
на положителния иск силата на пресъдено нещо на решението по него обхваща принадлежността на правото на
собственост в лицето на ищеца, като същевременно отрича претендираното от
ответника право, докато при отрицателния установителен иск само се отрича
претендираното от ответника право. Всеки сам преценява чрез какъв иск и в какъв
обем да защити правата си, но и в двата случая в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правата си, чрез които обосновава правния си интерес. При
отрицателния установителен иск едва след установяване на тези права, съдът ще
изследва притежава ли ответникът правата, отричани от ищеца, като
доказателствената тежест на последните е за ответника.
Ищцата доказва в производството
осъществяване на владение върху процесния имот чрез показанията на разпитаните
свидетели : св.Андреева – съсед на имота установява, че този имот е владян от
наследодателите на ищцата още преди образуване на ТКЗС; те не го внесли в ТКЗС,
а продължили да го обработват и след образуването му; след смъртта на майката
на ищцата тя го обработва – засажда си картофи, царевица; идва си пролетта и
късно есента си отива; миналата година си садила картофи и царевица (към
момента на завеждане на делото); св.Коцев – орал имота; първо го търсела
майката на ищцата да оре преди около 20 години, а след това и ищцата; орал е
имота още преди 1989 година и след това; св.Димитрова- съпруга на св.Коцев –
ходила с мъжа си когато орал процесния имот по молба на ищцата последно преди
около 5-6 години.
За да обори твърдението на ищцата, че
владее имота и осъществява фактическа власт върху него, ответната община
ангажира показанията на св.Цветков-наемател на имота. Последният установява, че
когато отишъл на място установил в имота трето лице – Снежана, която оградила
част от имота си садяла нещо. Заявила му,
че имота не е нейн, но ползва част от
него и няма да го освободи. Тези показания на свидетеля, който при еднократното
си посещение, не видял там ищцата, но установил, че имота се обработва, не
опровергават твърдението, че последната осъществява владение.
От тези доказателства съдът намира за
безспорно доказан правния интерес на ищцата от завеждане на отрицателен
установителен иск, заявен като защита на осъществявано от нея фактическо
състояние. Възражението на ответната страна е, че това основание не е доказано
предвид твърдението на ищцата, че правото на собственост на ответника реално не
е смутило, а може в бъдеще да смути владението й. Позовава се на виждането, че
засягането на фактическото положение, смущаването на владението върху имота
следва да е реално възникнало, а не бъдещо и предполагаемо. То трябва освен
това да съществува към момента на предявяване на иска, както и да е спазен
шестмесечния срок от установяване на това смущение, за да е налице правен
интерес от защитата му. Възразява изобщо да е установен факта на владение.
По разбиране на съда, самият факт на съставяне на АЧОС, удостоверяващ
титул за собственост сам по себе си „смущава” осъществяваното от ищцата
владение. Освен това в случая са налице и конкретни действия от страна на
ответната община, а именно отдаване на процесния имот под наем. Ищцата е
предявила правата си в съда и своевременно. Исковата молба е депозирана на
13.09.2017 година. Договорът за наем е вписан на 06.06.2017 година и именно
това е моментът, от който се приема, че е станал публично известен.
Освен това, от показанията на разпитаните свидетели се установява, че
ищцата най – малкото ползва имота по предназначение – всяка година го
обработва, засажда си царевица, картофи и т.н. Следователно, предявеният иск за
защита на съществуващо фактическо състояние е допустим.
ПО ОТНОШЕНИЕ на допустимостта на
второто заявено основание – осъществявано владение, което може да бъде
трансформирано в право на собственост, ако бъдат отречени правата на ответника
– Доколкото в случая предмет на спора е право на собственост, чийто носител е
община, т.е. касае се за общинска собственост и предвид въведените в различни
периоди от време забрани за придобиване на право на собственост на оригинерно
основание, то допустимостта на иска в случая е
пряка функция на неговата основателност. Затова и за допустимостта на
предявения иск на това основание, съдът ще се произнесе и като разгледа спора
по същество. Отчитайки характера на предявения иск, в това производство ищецът
не дължи доказване на факта да е придобил правото на собственост върху
процесния имот, а само на възможността да го придобие – в случая на основание
давностно владение.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА
След като
прецени за допустимо вмешателството на ищеца в правната сфера на ответника на
поне едно от заявените основания, съдът следва да установи собственик ли е
последният на процесния имот, за който притежава титул за собственост. Както е
разяснено и в доклада по делото, възприет напълно от страните, правото на
собственост се установява на заявеното от страната основание. В случая ответникът
е заявил, че е собственик на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ, алтернативно – на
основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ. Заявява, че правото на собственост е отразено в
АЧОС 1108/18.07.2016 година, където, както бе посочено по – горе, като основание
на правото на собственост е вписано Решение
1044/21.04.1999 година на ПК (ОСЗ Берковица) за възстановяване право на
собственост в стари реални граници по реда на чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ. В
подкрепа на заявеното твърдение за придобиване на собствеността, са представени
и допълнително доказателства.
На първо
място основанията по чл.14, ал.1 и чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ са взаимоизключващи се.
Най – общо – за да бъде възстановено правото на собственост на основание чл.14,
ал.1 ЗСПЗЗ в стари реални граници, следва лицето, на което е възстановена
собствеността или неговият наследодател да е бил собственик конкретно на тази
земеделска земя и да е подал заявление за възстановяването й. Обратното.
Правото на собственост по реда на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ се придобива от общината по
силата на закона, след провеждане на съответната административна процедура и се
отнася до земеделски земи, по отношение на които правото на собственост не е
заявено за възстановяване. Ако ответната община е била собственик на процесния
имот преди включването му в ТКЗС и е заявила пред ПК/ОСЗ да й бъде възстановено
правото на собственост, няма как по – късно да е получила собствеността по
причина, че имота не е заявен за възстановяване. По делото в конкретния случай
не е изисквана и не е представяна преписката, по която е издадено Решение
1044/21.04.1999 година, послужило като основание за издаване АЧОС 1108/2016
година. Не са въвеждани и твърдения от страна на ответната община, че правото й
на собственост е възникнало именно на основание извършена реституция в стари
реални граници, МАКАР ИЗРИЧНО ДА ЗАЯВЯВА, ЧЕ се ползва от АЧОС, удостоверяващ
правата й.
Напрактика
основното придобивно основание, заявено от ответника е основанието по чл.19,
ал.1 ЗСПЗЗ, а алтернативно – основанието по чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ.
Разпоредбата
на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ предвижда, че след изтичане на 10 годишен срок от влизане
в сила на плана за земеразделяне и на одобрената карта на съществуващи
възстановими в стари реални граници, земята, която не е заявена за
възстановяване в предвидения в закона срок, става общинска собственост. В АЧОС
следва да бъде вписано именно това основание. Разпоредбата е относима само към
имоти, попадащи в приложното поле на чл.10 ЗСПЗЗ, а именно такива, които са
били включени в ТКЗС, ДЗС или обобществена, т.е. такива, по отношение на които
правото на собственост подлежи на възстановяване. В производството не се
установи наследодателите на ищцата да са включвали в ТКЗС процесния имот. Това,
че в тази местност други лица са предоставяли земи на ТКЗС не е доказателство,
че и този имот е бил включен. Не се установи и факта, че е бил обработван от
АПК и върху него са засаждани малинови насаждения. Разпитаната св.Пешлеева,
агроном в ТКЗС, а след това в АПК, също не установи именно процесното място да
е било обработвано кооперативно. Напротив. В показанията си твърди, че за нея
всичко е било малини и ягоди, но че насажденията са свършвали малко след
изградените микроязовири в източна посока. Именно там се намира и процесния
имот. В тази насока са и показанията на св.Коцев, който на скицата на л.103 от
делото посочва, че малиновите насаждения са били в ляво (западна посока) и на
север от микроязовира, т.е. не върху процесния имот. Този факт се потвърждава и
от показанията на св.Андреева, чийто наследодатели притежавали съседен имот.
Последната установява освен това, че наследодателите на ищцата не са преставали
да обработват имота и са го засаждали с боб, царевица, картофи и т.н. След
тяхната смърт ищцата е продължила да обработва имота, обработва го и към
момента. Следователно не се установи имота да е бил отнеман на някакво
основание или да е предаван доброволно за коопериране. Щом това е така, то този
земеделски имот не попада в разпоредбите на чл.10 ЗСПЗЗ и не подлежи на
възстановяване. След като реституционната процедура по отношение на него е
неприложима, то няма как да е приложима и разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ и
при определени предпоставки той да стане общинска собственост. След като имотът
не е общинска собственост по отношение на него не се прилага забраната на
закона за придобиването му по давност. Налице е последователна съдебна практика
по въпроса, като ВКС приема, че не всички земи, които се намират извън
регулационните граници на населеното място имат земеделски характер; не всички
земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на
тези земи разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ е неприложима. Ако лицата, които
владеят такива земи не притежават документ за собственост, те биха могли да се
снабдят с нотариален акт по обстоятелствена проверка или да се позоват на
придобивна давност в съдебен процес (Р 488 от 19.12.2011 на ВКС по гр.д.
1403/2010, I г.о.; Р 427 от 21.07.2009 на ВКС по гр.д.3255/2008г., II г.о.; Р 21
от 04.02.2011 на ВКС по гр.д.1327/2009 г , II г.о. и др.).
При иск за установяване на принадлежността на правото на собственост върху
недвижим имот, страната която твърди, че едно лице не може да придобие правото
на собственост върху имота по давностно владение по причина, че този имот
попада в приложното поле на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ е длъжна да докаже, че имотът е
бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10
ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по ЗСПЗЗ. В конкретния случай това
е ответника в производството. А събраните по делото доказателства не установяват
имота да е бил включван в ТКЗС, съответно да е подлежал на възстановяване и да
не е бил заявен за възстановяване в определените срокове. Ответникът не
установи да е придобил правото на собственост по отношение на процесния имот
при условията на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.
Алтернативно
ответната Община претендира да е придобила собственост по чл.25 ЗСПЗЗ. На това
основание общините придобиват правото на собственост върху имоти, които не
принадлежат на граждани, ЮЛ или държавата. Това са имоти, за които липсват
каквито и да било данни за собственост. В случая не е налице тази предпоставка.
По делото бяха събрани достатъчно доказателства, които сочат, че имотът не е
безстопанствен, принадлежал е на наследодателите на ищцата, а след тяхната
смърт се ползва от последната и то по предназначение.
Следователно
по делото се събраха доказателства, които водят до несъмнен извод, че имотът се
владее от ищцата в период повече от 10 години непрекъснато; владян е от
наследодателите й много преди образуване на ТКЗС; владението й не е било
оспорвано до момента; имотът не попада в приложното поле на ЗСПЗЗ и по
отношение на него не са приложими ограниченията на закона за придобиването му
по давност, поради което ищцата има основание да претендира да е собственик на
процесния имот. Ответниците не установиха да са станали собственици на имота на
заявеното от тях основание, поради което следва да се приеме, че предявения от
ищеца иск е не само допустим, но и основателен.
При този
изход на делото и във връзка с направените искания и представени списъци по
чл.80 ГПК, ответниците следва да заплатят на ищеца и направените от него по
водене на делото разноски.
При такива
мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.Б. с ЕГН **********,***, че ответника Община
Берковица с Булстат BG *********, гр. Берковица, пл. Йордан Радичков № 4,
представлявано от кмета инж. Милчо Доцов НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПИ № 03928.10.51 по
КК и КР на гр. Берковица, бивш имот № 010051, адрес на имота – гр. Берковица,
м. Алчов баир, с площ от 4321 кв.м., трайно предназнамение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – нива, категория на земята – осма, при
граници и съседи: имоти с №№ 03928.10.50, 03928.10.126, 03928.10.105,
03928.10.251 и 03928.10.49.
ОСЪЖДА Община
Берковица с Булстат BG *********, гр. Берковица, пл. Йордан Радичков
№ 4, представлявано от кмета инж. Милчо Доцов ДА ЗАПЛАТИ на И.С.Б. с ЕГН **********,***
направените в производството разноски в размер на 825.95 лева.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: