РЕШЕНИЕ
Гр.София .…….07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, IX въззивен състав в публично съдебно заседание на
деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря А. Арсова и в присъствието на прокурора Деян Захариев,
като разгледа докладваното от съдия Ангелова ВНАХД № 2495/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивен протест и допълнение към него
на прокурор от Софийска районна прокуратура срещу решение от 20.02.2019 г. по
НАХД № 15198/2018 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, с което М.П.Б. е признат
за невиновен в това, че на 09.01.2018 г. около 13.00 часа в гр.София, бул. „*********в
сградата на община Искър, СО, чрез нанасяне на удар с ритник по главата на Д.М.Р.-
началник на отдел „Общински приходи Искър“, е причинил на длъжностно лице при
изпълнение на службата му лека телесна повреда, изразяваща се в оток в дясната
теменна област на главата, реализирала медикобиологичната характеристика болка - престъпление по чл.131, ал.1, т.1 във вр. с чл.130,
ал.2 от НК, поради което и на основание
чл. 304 НПК го оправдал по предявеното обвинение.
На основание чл.190, ал.1 от НПК
направените по делото разноски са оставени за сметка на Държавата.
В протеста са развити съображения за
неправилност на решението, поради което се желае неговата отмяна.
След запознаване с мотивите е постъпило
и допълнение към въззивния протест, в което представителят на държавното обвинение
релевира твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
по чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, които се изразяват в грешни фактически
изводи и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че съдът
неоснователно е дал приоритет на едни и е игнорирал други доказателства, като
не е изпълнил задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК. Изтъкнато е, че първоинстанционният
съд неправилно е оценил показанията на свидетелката Р., като недостоверни и
изолирани, т.к относно механизма на телесното й увреждане същите са убедителни
и логични и не е налице мотив за лъжесвидетелстване, поради факта, че
пострадалата не е предявила материални претенции към обвиняемия. Сочи се, че
районният съд не е отговорил на въпросите – каква е била причината пострадалата
Р. да падне на земята и какъв е бил механизмът на получаване на установения
оток в дясната теменна област на главата й. Критично се подчертава, че не за
първи път състав от първоинстанционния съд проявява безпричинно задълбочаване в
неотносими към предмета на доказване обстоятелства, които не са били
инкриминирани от държавното обвинение, като се визира констатацията, че удара с
крак в областта на главата на пострадалата е трябвало да е много по-лек. В тази
връзка се твърди, че е безспорно обстоятелството, че обвиняемият е обусловил
чувство на болка у Р., което от наказателноправна гледна точка покрива
характеристиките на лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК. Допълва се, че
въз основа на СМЕ също се установява, че е бил необходим само един единствен
удар с крак, за да бъде причинено телесното увреждане. Изразено е и несъгласие
с това, че първият съд е подходил едностранчиво и фрагментарно, касателно
падането на земята на пострадалата. В коментирания аспект са налице оплаквания
срещу игнорирането на показанията на свидетеля Г., който е възприел физическото
насилие от страна на обвиняемия. Застъпва се тезата, че съдът е бил длъжен по
пътя на „служебното начало“ да събере други доказателства за възможния
механизъм на деянието. Финално се отбелязва, че СРС не е спазил максимата, че
всяка човешка проява има конкретна и реална причина и обяснение, което е довело
до нарушение на материалния закон. Настоява се протестираното решение да бъде
отменено и да бъде постановено ново, с което обвиняемият Б. да бъде признат за
виновен.
С въззивния протест не се правят
доказателствени искания.
В проведеното по реда на чл.327 от НПК
закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на
делото не се налага провеждането на допълнителен разпит на свидетели и вещи
лица, както и събирането на доказателства, който извод бе застъпен и в публичното
заседание, проведено на 19.06.2019 г., след изслушване становищата на страните.
Пред въззивната инстанция, в хода на
съдебните прения прокурорът от СГП заявява, че не поддържа протеста и че виновността
на обвиняемия не е установена безспорно.
Защитникът на обвиняемия – адв. К. застъпва
становището, че в съдебното следствие пред първата инстанция са събрани
множество доказателства, свидетелстващи за невиновността на обвиняемия и
пледира за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно.
Обвиняемият М.Б. заявява, че няма какво
да добави.
Софийски градски съд, като взе предвид
сезиращия го документ и изложените в него доводи, като съобрази становищата на
страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото
в рамките на компетенциите си по чл.314 и сл. от НПК намира за установено
следното:
Въззивният протест е подаден в законния
срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен
съдебен контрол, поради което е допустим.
Разгледан по същество въззивният протест
е неоснователен.
Спорът пред настоящата инстанция не е
фокусиран върху фактите, а върху правната им оценка. При все това обвързан от
задължението си да извърши цялостна служебна проверка на съдебния акт,
въззивният съд следва да разгледа всички въпроси отнесени до правилността на
решението.
Този въззивен състав счита, че
първостепенният съд е провел задълбочено съдебно следствие, в хода на което е
събрал всички възможни доказателства за пълноценното изясняване на обективната
истина по делото. Първоинстанционното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните
пред районен съд доказателствени материали, обсъдени в мотивите на същото. Чрез
законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от
гледна точка на разпоредбата на чл.102 НПК доказателства. Внимателно са изследвани
фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на
анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз
основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по
делото, поради което и споделя фактическите констатации на контролирания съд.
Със Заповед № РД-19-12298/24.10.2014 г.
на кмета на Столична Община свидетелкатаД.Р. била назначена на длъжност
"началник отдел" в Отдел "МДТ - Искър" към Дирекция
"Приходи и администриране на местни данъци и такси", считано от
03.11.2014 г., като към 09.01.2018 г. свидетелката заемала същата длъжност. В
служебните задължения на Р. се включвало да оказва методическа помощ на
служителите в отдела, да анализира проблемите, свързани с работата на отдела,
както и да изготвя навременна и вярна информация относно работата в отдела. Във
връзка с тези си задължения свидетелката Р. изготвяла тримесечни и годишни оценки
на нивото на изпълнение на работата на служителите в отдела.
Обвиняемият М.П.Б. бил назначен на
длъжност старши инспектор в отдел "Методология и контрол" към
Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" при
Столична община, район Искър по силата на Заповед № РД - 15-3195/16.05.2007г.
на кмета на Столична община и към 09.01.2018г. заемал същата длъжност.
В отдел "Местни данъци и
такси" в район Искър на Столична община към месец януари 2018 г. работели
още свидетелите А. Т.,Д.А., В.П., Д.З., както и свидетелят К.Г.- служител на
фирма "С.", на която била поверена охраната на обект - сграда, в
която се помещавала администрацията на район Искър на Столична община, находяща
се в гр. София, ул. "*********
В началото на 2018 г. - за периода от
29.12.2017 г. до 23.01.2018 г. свидетелкатаД.Р. била в отпуск поради временна
неработоспособност с болничен режим на лечение. Независимо от това, на
09.01.2018 г. свидетелката Р. се намирала на работното си място в отдел
"Местни данъци и такси" Столична община, район Искър, находящ се в
гр. София, ул. "*********, тъй като трябвало да връчи на служителите
изготвените от нея тримесечни оценки за нивото на изпълнение на работата им за
последното тримесечие на 2017 г. Най-високата възможна оценка била
"1", а най-ниската - "5", която се приравнявала на
предупреждение за уволнение. Свидетелката Р. не била доволна от работата на
обвиняемия М. Б. и му била поставила оценка петица. Неудовлетворението на
свидетелката Р. от начина, по който обвиняемият изпълнявал служебните си
задължения, ставало причина неколкократно преди месец януари 2018 г. Р. да
подава докладни до директора на дирекция "Общински приходи" и
заявления до 08 РУ - СДВР. Тъй като свидетелката Р. очаквала, че при връчване
на оценката на обвиняемия ще възникнат проблеми, Р. отложила връчването на
формуляра с оценката му след останалите служители. СвидетелкатаД.Р. връчила
формуляра с оценката на обвиняемия М.Б. към обяд на 09.01.2018 г. като той
подписал оценката с особено мнение. След това свидетелката Р. се насочила към
кабинета на свидетелките З. и А., за да връчи оценката на А.. На свидетелката А.
свидетелката Р. била поставила оценка "3". Свидетелката А. не била
доволна от оценката си и между двете възникнал скандал, при който А. скъсала
оценката и я хвърлила в кошчето. След това А. заключила вратата на кабинета си
и двете с Р. продължили да се карат в кабинета при заключена врата и в
присъствието на свидетелката З.. След това свидетелката А. отключила вратата и
свидетелката Р. се насочила към кабинета си. Св. А. я последвала като двете
продължили да се карат в коридора. Разправията между тях била чута от
обвиняемия Б., който също излязъл в коридора и тръгнал след свидетелката Р. в
посока нейния кабинет, за да се кара с нея по повод на поставената му ниска
оценка. Първа в стаята си влязла свидетелката Р., след нея влязъл обвиняемият Б.
и след тях вървяла свидетелката А.. Свидетелката З. видяла, че тримата влизат в
стаята на свидетелката Р. и тъй като се притеснявала от възможна ескалация на
конфликта, отишла да повика охранителя - свидетеля К.Г., който бил на смяна по
това време. След като свидетелките Р., А. и обвиняемият Б. влезли в кабинета на
свидетелката Р., словесният конфликт между тримата продължил. Кабинетът на
свидетелката Р. бил тесен, с две бюра, цветя до прозореца и кабели по пода.
Свидетелката А., която вървяла последна, се обърнала, за да затвори вратата на
стаята. В този момент свидетелката Р. паднала на земята в близост до бюрото си
и до прозореца, като в този момент обвиняемият Б. се намирал в близост до нея,
а свидетелката А. се намирала до
вратата. След като се изправила, свидетелката
Р. заобиколила и седнала зад бюрото си, като заявила, че ще се обади в
полицията, за да подаде сигнал за действията на обвиняемия Б., като държала в
ръка мобилния си телефон. Обвиняемият решил да попречи на свидетелката Р. да се
обади в полицията и като стоял пред бюрото й, започнал да дърпа мобилния й
телефон. В този момент се намесил свидетелят Г., обвиняемият издърпал телефона
от ръцете на свидетелката Р. и напуснал стаята с него, следван от свидетелката Р.,
която искала да й върне телефона.
За случилото се бил подаден сигнал и на
място били изпратени служители на 08 РУ - СДВР. При падането свидетелката Р.
получила оток в дясната теменна област на главата, който реализира критериите
на медикобиологичния признак "болка".
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от събрания в хода на наказателното производство доказателствен
материал:
Гласните доказателствени средства: обясненията
на обвиняемия М. Б. /л.17 – л.18 от съдебното производство/, показанията на
свидетелката Д. Р. /л.44–л.46 от съдебното производство вкл. приобщени в цялост
л.23-л.24 от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1
и т. 2 НПК/, показанията на свидетелката А. Т. /л.47-л.48 от съдебното
производство вкл. и приобщени в цялост л.27 от досъдебното производство на
основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК/, показанията на свидетелката
Д. А. /л.48-л.49 от съдебното производство вкл. и приобщени в цялост л.28 от досъдебното
производство на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 НПК, показанията на
свидетелката В. П./л.50-л.51 от съдебното производство, вкл. и приобщени в
цялост л.29 от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т.
2 НПК/, показанията на свидетеля К. Г. /л.51-л.52 от съдебното производство, вкл.
и приобщени в цялост л.30 от досъдебното производство на основание чл. 281 ал.
4 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК/, показанията на свидетелката Д. З. /л.57-л.59
от съдебното производство, вкл. и приобщени в цялост л.26 от досъдебното
производство на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК/.
Писмените доказателства и
доказателствени средства: разпореждания на основание чл. 64 ЗМВР /л. 19, л. 20 досъдебното
производство/, АУАН бл. № 0360686/09.01.2018 г. /л. 21 досъдебното производство/,
допълнително споразумение към трудов договор № СОА17-РД-15-1647/20.02.2017 г.
/л. 54 досъдебното производство/, длъжностна характеристика за длъжността
старши инспектор в районен отдел "Местни данъци и такси" /л.55-л.57 досъдебното
производство/, допълнително споразумение към трудов договор №
РД-15-3195/16.05.2007 г. /л. 58 досъдебното производство/, Заповед №
СОА17-РД15-1643/20.02.2017 г. /л. 59 досъдебното производство/, длъжностна
характеристика за длъжността началник на отдел "Общински приходи" към
дирекция "Общински приходи" /л. 60 - л. 62 досъдебното производство/,
заповед № РД-15-12298/24.10.2014г. /л. 63 досъдебното производство/,
амбулаторен лист от 09.01.2018г. /л. 71 досъдебното производство/, СМУ №
36/2018г. /л. 72 досъдебното производство/, болничен лист № Е20176428870 /л. 16
от съдебното следствие/, преписи от докладни и заявления, подавани против
обвиняемия М. Б. /л. 84 - л. 96 досъдебното производство/, справка за съдимост
№ 16895 от 15.10.2018 г. /л.12 от съдебното производство/.
Способите за събиране и проверка на
доказателствения материал: заключението на съдебно-медицинската експертиза
/л.43-л.47 от съдебното производство, приобщено на основание чл. 378 ал. 2 НПК/,
заключение на КСППЕ /л. 32 - л. 39 досъдебното производство/.
Възприетите от първата инстанция
фактически положения относно основните факти са правилно установени, като при
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на
процесуалния закон е анализирал доказателствените източници, като е обосновал
съображенията си, въз основа на които ги е кредитирал. Липсват основания, които
да мотивират въззивният съд да промени съществено направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р.372/01.10.2012 г. по
н.д. № 1158/2012 г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Досежно възражението във въззивния
протест за оценяването на показанията на свидетелката Р. като недостоверни и
изолирани, въпреки липсата на мотив за лъжесвидетелстване, настоящият състав
намира същото за неоснователно. От мотивите е видно, че при анализа на това
гласно доказателствено средство ревизираният съд е направил задълбочена
преценка на неговата достоверност, като е извършен изискуемия паралел с
останалия доказателствен материал и са обсъдени хронологично твърденията на
пострадалата. Акуратно първата инстанция е заела становището, че заявките на Р.,
че обвиняемият я е дръпнал и след като тя загубила равновесие и паднала на
земята, й е нанесъл четири, пет или шест удара с крак в областта на главата, не
намират опора в обективните находки по делото. Изключително подробно в тази
връзка решаващият съд е цитирал показанията на всички свидетели, които пряко са
възприели факта, че свидетелката Р. е била на земята, но никой не е бил
очевидец на упражняването на физическо насилие върху нея от страна на
обвиняемия. В изчерпателност на доводите си контролираният състав пространно е
наблегнал на изявленията на свидетеля К.Г.като не само е коментирал наличните
противоречия с казаното от него на фазата на досъдебното производство, но и
обосновано е оборил прокурорската теза за заинтересованост поради колегиални
отношения с пострадалата. Изрично е споменато кои негови твърдения се
кредитират и защо и на кои не следва да се дава вяра. Освен липсата на данни за
причината за падането на земята на пострадалата, резултатът от изготвената по
делото съдебномедицинска експертиза не кореспондира с механизма на увреждане
сочен от пострадалата Р.. Правилно предният съд е обърнал внимание на позицията
на вещото лице, според която „не са налице данни за ритане на пострадалата“,
както и че в медицинската документация не са били описани травматични
увреждания по крайниците, които да бъдат преценени като защитни от такива
удари. Уточнено е, че специалистът, който е прегледал пострадалата в деня на
инцидента, е неврохирург, а не съдебен лекар и че отокът е причинен от „много
лек удар“. При липсата на медицинска информация за визираните от Р. ритници
няма как съдебният състав въображаемо да заключи, че такива са били
осъществени. Въззивната инстанция допуска, че макар и да не е имала намерение
да лъжесвидетелства пострадалата Р. субективно е изкривила чрез хиперболизиране
процесния инцидент, тъй като от писмените доказателствени средства може да бъде
направен извод за продължително влошени и враждебни отношения между нея и
обвиняемия Б.. Същата е депозирала срещу последния редица жалби, заявления и
докладни с цел предприемане на мерки от страна на полицията и такива по
отстраняването му от длъжност.
Този съд не може да се съгласи и с
оплакването за безпричинно задълбаване в неотносими за предмета на доказване
обстоятелства, касателно изискуемата сила на удара с крак в областта на
главата. Настоящата инстанция не отрича, че от наказателноправна гледна точка
релевантно е единствено причиняването на лека телесна повреда съобразно
характеристиките на чл.130, ал.2 от НК без значение броя на ударите, но само
при положение, че такива изобщо са реализирани. В конкретния случай по никакъв
начин не е доказано, че обвиняемият Б. е ритнал пострадалата. Редом с
изложеното, проверяваният съд основателно е пояснил, че чувството на болка у
последната не е получено при съобщените от нея обстоятелства, тъй като според
заключението на съдебно-медицинската експертиза е травмирана малка площ от
„незначителен по сила удар“, а пострадалата не е отстъпила от твърденията си,
че са нанесени „силни“ „четири-пет-шест“ удара с обувки тип „кубинки“, „доста
тежки“, с голяма платформа. Взето е предвид не само заболяването
тромбоцитопения, но и липсата на кръвонасядания в областта на ръцете поради
декларираното от Р. предпазване на главата.
В този смисъл още по-голямо недоумение
буди инвокираното в протеста възражение за това, че районният съд не е
конкретизирал каква е била причината за падането на пострадалата и механизмът
на получаване на отока. В наказателнопроцесуалната теория е азбучно известно,
че не всяко обвинение може да бъде доказано по несъмнен начин и не винаги
обективната истина може да бъде разкрита. НПК в редица свои разпоредби допуска тази
невъзможност, в резултат на което се стига до едни или други разрешения. Такива
норми например са чл.63, ал.1, чл.219, ал.1, чл.246, ал.1, чл.303, ал.2 НПК и др.
Константната върховна съдебна практика е категорична, че само когато всички
факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното
деяние и отнасящи се до неговия извършител, бъдат установени безусловно и
категорично, съдът може да ангажира наказателната отговорност на обвиняемото
лице. При липса на доказателства относно елемент на престъпно деяние не могат
да се правят изводи във вреда на обвиняемия и той следва да бъде оправдан. Съдът
не е длъжен да доказва как е паднала пострадалата, достатъчно е да установи, че
това не е по вина на обвиняемия, което отговаря и на оплакването, че по пътя на
служебното начало районният съд не е имал задължението да събира други
доказателства във връзка с падането. Въз основа на горепосоченото се стига до
извода, че меродавно е само обоснованото убеждение, че обвиняемият Б. не е
извършил възведеното обвинение, тъй като не само осъдителната, но и
оправдателната присъда не може да почива на предположения.
В хода на наказателното производство е
събран достатъчен по обем писмен и гласен доказателствен материал въз основа,
на който е направен правилен извод за невиновността на обвиняемия.
Адекватно ревизираният съд е кредитирал
заключенията на приложените по делото съдебно-медицинска експертиза и комплексна
съдебно-психиатрично и психологична експертиза. Техните изводи са еднопосочни и
логични. Не са налице данни вещите лица да са заинтересовани по някакъв начин
от изхода на делото. Настоящия съдебен състав ги приема за обективни и
компетентни като счита, че кореспондират изцяло с останалите доказателствени
източници. Намира същите за обосновани, изготвени от лица с нужните специални
знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси.
Заключенията са били уместно възприети
от районен съд при формирането на фактическите и правни изводи по
делото.
Най-важното възражение от страна на СРП
е за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на
отстранимите, чрез неспазване на основните принципи на наказателния процес –
разкриване на обективната истина и вземане на решение по вътрешно убеждение. Въззивният
съдебен състав не само изразява пълно несъгласие с изложеното
становище, но и не намира основание да отстъпи от позицията си касателно правилността
на постановеното решение. Настоящият състав намира оплакванията за бланкетни и
неподкрепени с аргументи по същество.
За да се разкрие обективната истина и да
се постанови законосъобразен и обоснован акт, съдът е длъжен да събере по
предвидения в НПК ред доказателствата, нужни за изясняване на фактите по
повдигнатото обвинение. Само по този начин той може да основе решението си
върху доказателствени материали, които е събрал и проверил лично. При положение,
че районният съд е направил констатациите си относно механизма и авторството на
деянието върху всички доказателствените източници, а не само върху част от тях,
коментирал ги е задълбочено, а не превратно и не се забелязва необсъждане на
едни или други, тъй като отговорът дали са достоверни и следва ли да насочват
към същия или друг извод за авторството е бил решаващ за изхода на делото по
въпросите, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, то изводите на
съда за недоказаност на авторството на престъплението са направени в съответствие
с процесуалните правила, задължаващи съда да разкрие обективната истина по
делото и да достигне до нея.
В този смисъл необосновано се явява и недоволството
относно нарушаването на чл.14 от НПК. Съгласно цитираната разпоредба вътрешното
убеждение на решаващия съдебен състав е съзнателна увереност, основана на
обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. От
субективна страна тази увереност се състои в несъмнената, изключваща всякакво
колебание, категоричност на изводите на съда относно наличието или отсъствието
на релевантните факти. Затова вътрешното убеждение не може да бъде многозначно
и противоречиво и винаги е опорочено, когато не съставлява единство от
безпротиворечиви съждения и изводи, какъвто не е разглежданият случай. Освен
това, вътрешното убеждение трябва да бъде „видимо” – да намери обективно външно
изражение чрез мотивите на съдебния акт. Тяхната роля е да аргументират
убедително вътрешното убеждение на съда и еднопосочно да разкрият
действителната му воля. Това предназначение не може да се изпълни, ако мотивите
са неясни, съдържат съществени непълноти или включват противоречиви, взаимно
изключващи се констатации и изводи. Както вече не веднъж бе споменато,
въззивната инстанция намира, че няма място за каквито и да било критики и
забележки по отношение на изготвените от предния съд мотиви, тъй като същите са
подробни, изчерпателни, последователни, логични и съобразени с императивните
изисквания на процесуалния закон.
Неотклонно в годините върховната съдебна
инстанция по наказателни дела е прокарала становището си, че нарушението е
съществено тогава, когато неспазването на процесуалното правило се е отразило
върху правилността на присъдата или решението и несъществено, когато лисва
каквото и да е било съмнение, че то е оказало влияние върху нея. В проведените
съдебни заседания, в хода на съдебното следствие са предприети всички мерки,
които да осигурят разкриването на обективната истина в съответствие с чл.13 и
чл.14 от НПК. Взети са под внимание всички относими искания на защитника на
обвиняемия при съблюдаване на принципните положения на чл.15 от НПК, в резултат
на което е установено, че обвиняемият е невиновен за причиненото на
пострадалата телесно увреждане.
При така установена фактическа
обстановка и след пълен и детайлен анализ на доказателствената съвкупност
въззивната инстанция намира от правна страна, че в мотивите си първоинстанционният
съд основателно е приел, че с действията си обвиняемият М.П.Б. от обективна и
субективна страна не е осъществил престъпление по чл. 131, ал.1, т.1 вр.
чл.130, ал.2 НК.
Непосредствен обект на това престъпление са обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеност на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
От обективна страна изпълнителното деяние се осъществява чрез действие. Предмет на това престъпление е
анатомичната цялост и физиологичните функции на организма. В теорията е дадена
дефиниция на понятието „телесната повреда“, като противоправно и виновно
увреждане на здравето на друг човек чрез нарушаване анатомичната цялост или
физиологичните функции на тъканите, органите или системите на човешкия организъм
или причиняване на болка или страдание. Леката телесна повреда е резултатно
увреждащо престъпление,
но в конкретния случай е установено, че обвиняемият Б. не е
причинил процесния оток в дясната теменна област на главата на пострадалата Р.. В констативно-съобразителната част на съдебно-медицинската експертиза е посочено, че към момента на прегледа видими
травматични увреждания в областта на главата, тялото и крайниците не са били
налице. В заключителната част на експертизата е отразено, че
гореизложеното увреждане може да бъде получено както от ритник
с неголяма сила, така и при удар в заобикалящи предмети при падане на терена,
като са реализирани критериите на медико-биологичния признак „болка“. След
съвкупна преценка на надлежно събрания доказателствен материал, правилно
първата инстанция е постановила, че единствените индикации за удари с крак от
страна на обвиняемия се съдържат в показанията на пострадалата, които се
опровегават от останалите гласни доказателствени
източници и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. За пълнота е
необходимо да се уточни, че съгласно
Постановление № 3 от 27.09.1979 г. на Пленума на ВС болката и страданието
попадат в обхвата на леките телесни повреди, като болката е краткотрайно
преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие, а
страданието е продължаваща болка.
Резонно и обосновано предходният съд е
взел предвид и обстоятелството, че пострадалата Р. към момента на деянието е
имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „а“ НК.
Характеристиките на спецификата на дейността на длъжностните лица са посочени
диференцирано в разпоредбата на чл.93, т.1, б.”а” и „б” от НК и са предмет на
изчерпателно тълкуване в ТР №73/74 година на ОСНК на ВС. В чл.93, т.1, б. „а“ НК е посочено, че „длъжностно лице" е това, на което е възложено да
изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: служба в държавно
учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение.
Константната съдебна практика пояснява, че възлагането трябва да бъде извършено
съгласно установения или допустим от закон, правилник, наредба, устав и др.
ред. То може да бъде с назначение, с избор, с трудов договор, чрез овластяване
от надлежен орган, по силата на разпореждане на властта и др. Поначало всички
служители в държавно учреждение са длъжностни лица освен тези, които извършват
дейност само на материално изпълнение. Под дейност само на материално
изпълнение следва да се разбира дейност, която не изразява служебни функции,
възложени на държавното учреждение по съответния нормативен ред. Р. е била назначена
на длъжност "началник отдел" в Отдел "МДТ - Искър" към
Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси", считано
от 03.11.2014 г. със Заповед № РД-19-12298/24.10.2014 г. на кмета на Столична
Община, като по този начин й е възложено да изпълнява служба в държавно
учреждение и е придобила качеството „длъжностно лице“.
Липсата на съставомерния признак за
нарушаване на вменените от обвинението норми, води до липса на деяние. Все в
коментирания смисъл трябва да се заяви, че неналичието на обективните признаци
на деянието, прави ненужно и безпредметно обсъждането на субективните такива.
Предвид изхода на делото, районният съд
правилно и законосъобразно е оправдал обвиняемия и на основание чл. 190, ал.1 НПК, е оставил за сметка на Държавата направените по делото разноски.
Въз основа на изложеното и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен
състав приема, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като
такова следва да се потвърди. Същото е постановено при безспорна и коректно
изяснена фактическа обстановка без да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
Така, при извършената цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не
констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради
което същият следва да бъде потвърден, а въззивният протест - да бъде оставен
без уважение като неоснователен.
Поради това и на основание чл.334, ал.1,
т.6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.02.2019 г. по
НАХД № 15198/2018 г. по описа на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 94
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.