М О Т И В И
Образуваното НОХД № 890/2019г. в П.ски
Окръжен съд е по внесен от Окръжна прокуратура – П. обвинителен акт против:
К. *** затова, че през
периода месец септември – месец октомври 2017г., на пътя между с.***и с.***,
област П., на пътя Р.-Т.в близост до ***, в с.***, област П., в с.***, област П., и на пътя между с.***,
област П., и с.***, област П. – разклона за с.***, област П., при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице и полицейски
орган, а именно - *** в група „***“ на сектор „***“ при Второ РУ-П. при ОДМВР-П.,
поискал и приел дарове – парични суми в общ размер на 210 лева, които не му се
следват, от Д.К.Х. ***; от М.Г.В. ***; от Д.Н.В. *** и от И.Г.Г. от с.***,
област П., за да не извърши действие по служба – да не състави актове за
установяване на административни нарушения /АУАН/ по Закона за движение по
пътищата, както следва:
1.В началото на месец
септември 2017г., на пътя между с.***и с.***, област П., в качеството си на
длъжностно лице и полицейски орган, а именно - *** в група „***“ на сектор „***“
при Второ РУ-П. при ОДМВР-П., поискал и приел дар – парична сума в размер на 30
лева от Д.К.Х. ***, която не му се следва, за да не извърши действие по служба
– да не състави АУАН за нарушение по чл.104а от ЗДвП;
2.Около
20.09.2017г., на пътя Р.-Тетевен, в
близост до ***-П., в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а
именно - *** в група „***“ на сектор „***“ при Второ РУ-П. при ОДМВР-П.,
поискал и приел дар – парична сума в размер на 60 лева от Д.К.Х. ***, която не
му се следва, за да не извърши действие по служба – да не състави АУАН за
нарушение по чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП;
3.На 11.10.2017г., в с.***,
област П., в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно - ***
в група „***“ на сектор „***“ при Второ РУ-П. при ОДМВР-П., поискал и приел дар
– парична сума в размер на 20 лева от М.Г.В. ***, която не му се следва, за да
не извърши действие по служба – да не състави АУАН за нарушение по ЗДвП – за
управление на МПС с неразрешена скорост;
4.На неустановен ден през
месец октомври 2017г., в с.***, област П., в качеството си на длъжностно лице и
полицейски орган, а именно - *** в група „***“ на сектор „***“ при Второ РУ-П.
при ОДМВР-П., поискал и приел дар – парична сума в размер 100 лева от Д.Н.В. ***, която не му се следва, за да не извърши
действие по служба – да не състави АУАН за нарушение по чл.139, ал.2 от ЗДвП – престъпление по чл.302, т.1, предл. предпоследно във вр. чл.301, ал.1 и във
вр. чл.26, ал.1 от НК;
К.Г. *** затова, че на 6.11.2017г., на пътя между гр.П.
и гр.Д.Д., в близост до сградата на търговско-сервизен център на „Д.Д.“,
качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно - *** в група „***“ на сектор „***“
при Второ РУ-П. при ОДМВР-П., поискал и приел дар – парична сума в размер на 20
лева от Д.П.Г. ***, която не му се следва, за да не извърши действие по служба
– да не уведоми компетентен полицейски орган да състави АУАН за констатирано
административно нарушение по чл.127, ал.1, т.4 от ЗДвП - престъпление по чл.302, т.1, предл. предпоследно във вр. чл.301, ал.1 от НК.
В съдебно заседание от 29.06.2021г. е допуснато изменение на обвинението,
на основание чл.287, ал.1 от НК, против К.
***:
През периода месец Септември – месец Октомври 2017г. на пътя
между с.***и с.***, обл. П., на пътя Р.-Т.в близост до ***; в с.***, обл.П.; в
с.***, обл.П. и на пътя между с.***, обл.П., и с.***, обл.П. – разклона за с.***,
обл.П., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице и полицейски орган, а именно - *** в група „***“ на сектор „***“
при Второ РУ-П. при ОД на МВР-П., поискал и приел дарове – парични суми в общ
размер на 210 лева, които не му се следват, от Д.К.Х. ***; от М.Г.В. ***; от Д.Н.В.
***, и от И.Г.Г. от с.***, обл.П., за да не извърши действие по служба – да не
състави актове за установяване на административни нарушения /АУАН/, като деянието е извършено чрез изнудване посредством
злоупотреба със служебното положение, както следва:
1.В началото на месец
Септември 2017г., на пътя между с.***и с.***, обл.П., в качеството си на
длъжностно лице и полицейски орган, а именно - *** в група „***“ на сектор „***“
при Второ РУ-П. при ОД на МВР-П., поискал и приел дар – парична сума в размер
на 30 лева от Д.К.Х. ***, която не му се следва, за да не извърши действие по
служба, като деянието е
извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение;
2.Около
20.09.2017г., на пътя Р.-Т.в близост до ***-П.,
в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно - *** в група „***“
на сектор „***“ при Второ РУ-П. при ОД на МВР-П., поискал и приел дар – парична
сума в размер на 60 лева от Д.К.Х. ***, която не му се следва, за да не извърши
действие по служба– да не състави АУАН, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със
служебното положение;
3.На 11.10.2017г., в с.***,
обл.П., в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно - *** в
група „***“ на сектор „***“ при Второ РУ-П. при ОД на МВР-П., поискал и приел
дар – парична сума в размер на 20 лева от М.Г.В. ***, която не му се следва, за
да не извърши действие по служба – да не състави АУАН, като деянието е извършено чрез изнудване посредством
злоупотреба със служебното положение;
4.На неустановен ден през
месец Октомври 2017г., в с.***, обл.П., в качеството си на длъжностно лице и
полицейски орган, а именно - *** в група „***“ на сектор „***“ при Второ РУ-П.
при ОД на МВР-П., поискал и приел дар – парична сума в размер 100 лева от Д.Н.В.
***, която не му се следва, за да не
извърши действие по служба – да не състави АУАН, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със
служебното положение – престъпление по чл.302, т.1, предл.предпоследно, т.2, б.“а“, предл.1 във вр.
чл.301, ал.1 и във вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание от 29.06.2021г. е допуснато изменение на обвинението,
на основание чл.287, ал.1 от НК, против К.Г.
***:
На 6.11.2017г., на пътя между гр.П.
и гр.Д.Д., в близост до сградата на търговско-сервизен център на „Д.Д.“,в качеството
си на длъжностно лице и полицейски орган,
а именно - *** в група „***“ на сектор „***“ при Второ РУ-П. при ОД на
МВР-П., поискал и приел дар – парична сума в размер на 20 лева от Д.П.Г. ***,
която не му се следва, за да не извърши действие по служба – да не уведоми
компетентен полицейски орган да състави АУАН за констатирано нарушение на ЗДвП, като деянието е извършено чрез
изнудване посредством злоупотреба със служебното положение – престъпление по чл.302, т.1, предл.предпоследно,
т.2, б.“а“ във вр. чл.301, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвиненията срещу двамата подсъдими. Сочи, че делото е изяснено от фактическа и
правна страна, събраните доказателства са безспорни и непротиворечиви, посочените
правни квалификации на деянията съответстват на текстовете от закона. Предлага
на съда да признае К.И. за виновен в това да е извършил престъплението, за
което е обвинен, като прецени смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства,
характеристичните му данни, и му определи наказание „лишаване от свобода“ в
размер на около три години, изтърпяването на което да се отложи с изпитателен
срок от пет години. Мотив за това предложение на прокурора е превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което целите на
наказанието могат да се постигнат и с условно осъждане. Прокурорът предлага още
на И. да бъде наложена пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.1 от НК през
изпитателния срок, както и да му се наложи кумулативно предвиденото наказание
Глоба в полза на държавата в размер на 1000 лева. Предлага също, И. да бъде
осъден да внесе в полза на държавата сумата от 210 лева, която е равностойна на
предмета на престъплението.
Относно подсъдимия К.М., прокурорът
предлага на съда да го признае за виновен и, при наличие на многобройни
смекчаващи отговорността му обстоятелства, да го осъди на „лишаване от свобода“
в размер под минимално определения в закона, като изтърпяването на наказанието
да се отложи с изпитателен срок от три години. Предлага също М. да бъде лишен
от право да заема държавна длъжност в органите на МВР за срок от две години, да
му бъде наложена Глоба в полза на държавата в размер на 500 лева, както и да
бъде осъден да внесе в полза на държавата сумата от 20 лева, която е равностойна
на предмета на престъплението.
Упълномощеният от подсъдимия К.И.
защитник – адв.А.К. пледира недоказаност на обвинението по безсъмнен начин.
Подробно анализира фактите и доказателствата по делото и приема, че не са
достатъчно убедителни да обосноват обвинителната теза. Счита, че нейният
подзащитен е злепоставен от своите началници. Приема също, че версията на подс.И.
за фактите по делото, изложена посредством дадените от него обяснения, не е
само защитна, а е обективната истина, установена и от други доказателства –
основно показанията на свидетеля К.К.. Защитникът приема също, че свидетелските
показания на далите подкуп лица са недостоверни, т.к. не са очевидци на никакви
факти и не са виждали никакви материали, свързани с инкриминираните събития.
Освен по фактите и доказателствата, защитникът пледира и неправилно
приложение на материалния закон, затова, че извършеното от подсъдимата деяние
не се характеризира с признаците на престъплението „подкуп“ в квалифицирания му
вариант. Твърди се, че за да е налице
състава на чл.302, т.2 от НК, потърпевшият трябва да отстоява свои законни
права и законни интереси, но длъжностното лице, с цел да получи дар без
основание, отказва да удовлетвори законно искане и принуждава лицето да даде
пари, т.е. ако твърдяното от свидетелите е вярно, същите са можели да изчакат
съставянето на АУАН, да обжалват същия и в същото време да се обадят на
тел.112. Според защитника, от показанията на лицата, дали подкуп, се
установява, че те дават дар, за да получат нещо, което не им се следва по закон
- да не бъдат санкционирани за допуснати от тях нарушения.
Защитникът моли съда да признае К.И. за невинен по повдигнатото му
обвинение.
Упълномощеният от подсъдимия К.М. защитник – адв.К.Д. също пледира
недоказаност на обвинението. Приема, че е извършено в досъдебното производство
следствено действие „разпознаване на лица“, което е в несъответствие с
правилата на НПК. Според защитника, при това действие на свидетелите /лицата,
дали подкуп/ са им предоставени снимки на двамата подсъдими, което е насочило
разпознаването и дадените впоследствие показания. Защитникът счита също, че М.
не може да бъде субект на престъплението, за което му е повдигнато обвинението,
като длъжностно лице, на което не са му включени в служебните права и
задължения да осъществява такава дейност – „да работи по КАТ“.
Защитникът моли съда да признае К.М. за невинен по повдигнатото му
обвинение.
В своя лична защита и в своята последна дума подс.К.И. заявява, че не е
извършил престъпленията и моли да бъде оправдан.
В своя лична защита и в своята последна дума подс.К.М. заявява, че е
дългогодишен полицейски служител, че твърденията срещу него са клевети, че не е
извършил престъплението и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Подсъдимият К.М.И. е роден на ***г***, живее в същия
град, български гражданин, не работи, разведен, не е осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият К.Г.М. е роден на ***г***, български
гражданин, със средно образование, работи, женен, не е осъждан, ЕГН **********.
Със заповед № 4127/17.11.2010г. на Директора на ОДМВР-П.,
подс.И. бил назначен на длъжност *** в „***“ на сектор „***“ към Второ РУ-П.
при ОДМВР-П., считано от 29.11.2010г., която длъжност заемал до 15.01.2018г.,
когато бил освободен от служба по собствено желание.
Със заповед № 3391з-72/23.03.2017г. на Началника на Второ
РУ-П., на подс.И. било възложено да обслужва територията на с.***, област П.,
където изпълнявал служебните си задължения.
Със заповед №316з-3112/27.09.2017г. на Директора на
ОДМВР-П., подс.М. бил назначен на длъжност *** в „***“ на сектор „***“ към
Второ РУ-П. при ОДМВР-П., считано от 9.10.2017г. до 17.11.2017г. До датата на
встъпване в длъжност, М. заемал длъжността старши полицай /водач на патрулен
автомобил/ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „***“ към Второ РУ-П.
при ОДМВР-П..
Основните длъжностни задължения на младшите полицейски
инспектори, съгласно ЗМВР, Правилника за прилагането му и
вътрешно-ведомствените нормативни актове, както и съгласно длъжностните им
характеристики, са да осъществяват териториално обслужване на населението в
съответното населено място, в което са определени да изпълняват служебните си
задължения по опазване на обществения ред, да вземат участие при разкриване и
предотвратяване на престъпления.
Със заповед на министъра на вътрешните работи №
8121з-952/20.07.2017г. полицейските органи от звената „***“ /полицейски и ***и/
в структурите на „***“ при ОДМВР и РУ са определени да осъществяват контролна
дейност по Закона за движение по пътищата, да издават фишове за налагане на глоби
и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, след
положен изпит по този закон и Кодекса за застраховането.
Със заповед № 316з-2854/5.09.2017г. на Директора на
ОДМВР-П., след положен изпит, подс.К.И. бил поименно определен да осъществява
контролна дейност по Закона за движение по пътищата, да издава фишове за
налагане на глоби и да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП.
Подс.К.М. не бил преминал курс за ***, не е имал
определен териториален район за обслужване и не е бил поименно определен да
осъществява контролна дейност по ЗДвП, да съставя фишове и актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП. През периода, в който е
заемал длъжността ***, на него е било възложено да се запознава с естеството на
работата и особеностите на обслужвания селски район, като е бил определен да
работи в екип с подс.И..
Съгласно Инструкция № 8121з-823/5.11.2014г. за дейността в МВР по
териториално обслужване на населението на Министъра на вътрешните работи,
полицейските и младши полицейските инспектори осъществяват контрол по
безопасността на движението по пътищата, съгласно правомощията им по Закона за
движение по пътищата и регламентирания в МВР ред. Този ред и контрол по
безопасност на движение по пътищата са регламентирани в Инструкция №
8121з-749/20.10.2014г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите
по контрол на пътното движение в МВР на Министъра на вътрешните работи, като,
съгласно чл.31 от нея, пътният контрол се осъществява от служители на „Пътна
полиция“ и от други служители на МВР, на които са възложени дейности по контрол
на пътното движение. Съгласно чл.21, ал.1 от същата инструкция, за определяне
на деня и времето за изпълнение на пътен контрол се изготвя и утвърждава
седмичен или месечен график на служителите. В чл.53, ал.1 от тази инструкция е
регламентирано задължение за полицейските наряди по пътен контрол – своевременно
да докладват в оперативната дежурна част на съответното управление, в което
работят, при извършване на проверка на МПС, на лица, както и при констатиране
на престъпления и нарушения на обществения ред. Така са регламентирани
задълженията на младши полицейските инспектори, като осъществяването на контрол
по безопасност на движението не е от основните им функции, съгласно
длъжностните характеристики, тъй като за тази цел си има съответна служба „ПП –
КАТ“.
През периода 1-10.09.2017г., на неустановен ден, подсъдимият К.И. се движел
по пътя между селата ***и *** в обл.П.ска, като управлявал лек автомобил марка
„М.. Настигнал движещия се по същия път автомобил марка „М.В.“, с рег.№ ЕН ****,
управляван от свидетеля Д.К.Х. ***, и с ръка през отворения прозорец му подал
знак да спре. Тъй като подс.И. бил облечен с полицейска униформа, свидетелят Х.
се подчинил и спрял близо до пътното платно. След спирането, той слязъл от
автомобила и се приближил до управлявания от И. автомобил, който бил спрял зад
него. Подсъдимият се представил като кварталния полицай на с.***и заявил на Д.Х.,
че говори по мобилен телефон по време на движение. Поискал му документите за
проверка. След като проверил документите на свидетеля, К.И. му казал, че ще му
състави акт за установяване на административно нарушение, за което се предвижда
глоба в размер на 500 лева, след което го попитал дали ще се „оправят“. Казал
му, че трябва да почерпи и му поискал пари, без да уточнява конкретна сума.
Тогава свидетелят Д.Х. дал на подсъдимия К.И. сума в размер на 30 лева, последният
взел парите и тръгнал с личния си автомобил в посока с.***, без да състави акт
за установяване на административно нарушение.
Отново на неустановен ден, около дата 20.09.2017г., следобяд, подсъдимите К.И. и К.М. се намирали на пътя Р. – Т., в близост до
„***“. Те били със служебен автомобил, марка „****“, с рег.№ ЕН *****, собственост
на ОД на МВР – гр.П., обозначен с надпис „П.“, който бил спрян на Т-образното
кръстовище. И двамата били облечени с полицейски униформи. Покрай полицейския
автомобил преминал свидетелят Д.Х., който управлявал автомобил, марка „Мерцедес – Вито“, с рег.№ ЕН 0114 ВС. Подсъдимият М.
подал знак за спиране на свидетеля Х., чрез стоп-палка. Свидетелят спрял близо
до служебния автомобил и тогава видял, че вътре в него е подсъдимият К.И.,
когото вече познавал от извършената му предишна проверка. Подсъдимият М. заявил
на Д.Х., че е извършил административно нарушение, тъй като капакът на багажника
на управлявания от него автомобил не бил затворен, поради повреда на ключалката
и че това е предпоставка за пътно-транспортно произшествие, както и че глобата
за това нарушение е 3000 лева. М. разпоредил на свидетеля да отиде до служебния
автомобил, за да му бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение. Х. се приближил и тогава К.И. му заявил, че е извършил сериозно
нарушение. Попитал го какво ще правят. Тъй като Д.Х. вече бил спиран от
подсъдимия И., разбрал зададения от него въпрос в смисъл, че трябва да даде
пари, за да не му състави акт за установяване на административно нарушение,
извадил сумата от 50 лева и я дал на К.И.. Последният му поискал още 10 лева,
като му обяснил, че са трима служители. Х. му дал още 10 лева. Така подсъдимият
И. получил сумата от 60 лева, освободил свидетеля Д.Х. да си тръгва, без да му
състави акт за установяване на административно нарушение, каквото подсъдимият
твърдял, че е извършено.
На 11.10.2017г., около 14.30 часа, подсъдимият К.И., заедно с още двама
полицейски служители, се намирал на изхода на с.***, обл.П.ска, в посока - с.Градина,
обл.П.ска. Полицейските служители били с полицейски униформи, но с частен
автомобил. По същото време край тях минал свидетелят М.Г.В. ***, като
управлявал лек автомобил - марка „***“, с рег***. Подсъдимият К.И. подал сигнал
за спиране с ръка на М.В. и последният спрял на разстояние около 15 метра от
автомобила, с който били полицейските служители. Подсъдимият И. се приближил до
управлявания от свидетеля автомобил и, без да се представи, му поискал
документите на водача и на автомобила за проверка. След като проверил
документите, подсъдимият попитал В. защо кара с превишена скорост. Свидетелят възразил,
като поискал да му бъде представен уреда, с който е установена превишената
скорост. Подсъдимият И. не показал такъв уред, а започнал да обяснява каква
може да бъде глобата, както и че глобата може да бъде и една бутилка уиски, и
настоявал да бъде почерпен, за да види дали нещо може да се „оправи“. Тогава
свидетелят М.В. отворил портмонето си и показал на подсъдимия, че в него има
само една банкнота от 20 лева и че няма други пари в момента. К.И. сам взел от
портмонето на В. банкнотата с номинал 20 лева и му казал, че това е достатъчно,
след което го освободил, като му върнал документите, без да му състави акт за
твърдяното от него допуснато административно нарушение.
Отново на неустановен ден през месец октомври 2017г. подсъдимите К.И. и К.М.,
заедно с друг полицейски служител – свид.К.К., се движели със служебен
автомобил - марка „*****“ в района на с.***, като по същото време през с.***,
обл.П.ска, преминавал и свидетелят Д.Н.В. ***. Той управлявал товарен автомобил
с рег.№ ***** - негова собственост, с който превозвал дърва за огрев. Д.В. се
движел в противоположна посока на движението на полицейския автомобил, но тъй
като улицата, по която се движели, била тясна и не можели да се разминат, В.
спрял управлявания от него товарен автомобил, като същевременно до него спрял и
полицейският автомобил. От него слезли подсъдимите И. и М.. Подс.И. поискал от свидетеля
документите за проверка, както и превозен билет за транспортираната дървесина. Заявил
на В., че товарният автомобил няма винетен стикер, но свидетелят Д.В. възразил,
че се намират в населено място и такъв не е необходим. Тогава подсъдимият И. поискал
да провери оборудването на товарния автомобил, като свидетелят В. му казал, че
има само пожарогасител. Тогава И. отишъл до служебния автомобил, извадил папка,
в която имало бланки на актове за установяване на административно нарушение,
заявил на свидетеля В., че нарушенията са много сериозни и е предвидено спиране
от движение на товарния автомобил. Тогава попитал свидетеля Д.В. „какво ще
правим“ и „ще се оправяме ли“, които думи В. възприел в смисъл, че трябва да
даде пари и попитал подсъдимия каква сума иска. Тъй като И. не конкретизирал
сума и отговорил с думите „колкото дадеш“, свидетелят Д.В. отишъл до товарния
автомобил и взел от него 100 лева - 5 броя банкноти с номинал от 20 лева всяка
от тях, които дал на К.И.. Подсъдимият взел сумата от 100 лева и я поставил
между предните седалки на служебния автомобил, освободил свидетеля Д.В., като
не му съставил акт за твърдените допуснати нарушения на ЗДвП.
На 6.11.2017г., около обяд, двамата подсъдимите И. и М. се намирали в
близост до търговско-сервизен център на „Д.Д.“, до разклона за с.***, обл.П.ска,
като до тях бил спрян частен автомобил марка „А.“. Двамата подсъдими били
облечени с полицейски униформи. В същото време от гр.П., в посока гр.Д.Д., се
движел автомобил - марка „П.Б.“ с рег.№ **** управляван от свидетеля Д.П.Г. ***,
като с него пътувал и брат му - Г.П.Г.. В превозното средство се транспортирали
ламарини, които излизали извън задната част, поради което задните врати на автомобила
не били затворени. Подсъдимият К.М. подал сигнал за спиране със стоп-палка на Д.Г. и след спирането на
буса, се приближил, представил се с
името „Г.“ и поискал документите за проверка. След като взел документите, М.
отишъл до лекия автомобил - марка „Ауди“, като извикал със себе си Д.Г. и му
обяснил, че е извършил нарушение, състоящо се в това, че ламарините излизат
извън управляваното от него превозно средство, вратите не са затворени и не се
вижда регистрационния номер на автомобила. Заявил му, че за нарушението е
предвидена глоба и лишаване от правоуправление. Тъй като свидетелят Д.Г. му
казал да го глобява, подсъдимият М. няколкократно го питал какво предлага да се
направи. Тогава свидетелят Д.Г. възприел въпроса в смисъл, че трябва да даде
пари, за да не му бъде съставен акт за установяване на административно
нарушение и дал на М. сума в размер на 20 лева. След като получил парите,
подсъдимият освободил Д.Г., без да уведоми компетентен полицейски орган, тъй
като към този момент той не е имал правомощия да съставя актове за установяване
на административни нарушения.
За тези извършени проверки на МПС и на лица двамата подсъдими не са
уведомявали оперативната дежурна част на Второ РУ – гр.П.. Те не са уведомявали
и за констатирани нарушения на ЗДвП. Не се установи да са възлагани на двамата подсъдими действия по контрол за
безопасност на движението, видно от приложените към делото писмени
доказателства от Второ РУ, касаещи графиците на младши полицейските инспектори.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. Това са: протоколите
от извършените процесуално-следствени действия и другите действия по
разследването; приложените писмени документи – заповеди, длъжностни
характеристики, свидетелства за съдимост и други, приобщени по реда на чл.283
от НПК; показанията на свидетелите: Д.Х., М.В., Д.В., Д.Г., Г.Г., В.В., И.И., Б.И.,
Т.П., Д.Г., Н.Н., И.Д., К.Н., П.Е.; и от части от показанията на свидетелите К.К.
и Н.И..
Безспорно е, видно от писмените доказателства по делото – длъжностни
характеристики и заповеди на Директор ОДМВР-П., че двамата подсъдими са били
полицейски служители през инкриминирания период, със задължения на територията
на ОДМВР-П.. Безспорно се установява от Заповед № ******. на Директор ОДМВР-П.,
че подс.К.И. е поименно определен да осъществява контролна дейност по ЗДвП, да
издава фишове за налагане на глоби и да съставя АУАН по ЗДвП. За целта е
установено, че, видно от Протокол за резултатите от проведен писмен изпит с
държавните служители от звената „***“ към РУ при ОДМВР-П. по ЗДвП на
23.08.2017г., подс.И. е издържал изпита. Не се спори, че на същия е възложено
да осъществява контролна дейност по ЗДвП, наред с основните му задължения на
мл.полицейски инспектор.
В обясненията си лично подс.И. заявява,
че в определени дни, с устна заповед на прекия му началник – св.И.Д., му е
възлагано да изготвя по 3-5 АУАН. Също в обясненията си подс.И. заявява, че
често началници от ОДМВР-П., вкл. Директора, са го проверявали на пътя и са му
казвали да преустановява изготвянето на АУАН. За конкретните деяния по
обвинението срещу него, подсъдимият не дава обяснения, но подробно излага
твърдения за негативно отношение спрямо него от преките и непреките му
ръководители, което отношение е продължило във времето и е наложило напускането
му на ОДМВР-П. през 2018г.
В обясненията си подс.К.М. заявява, че му
е възлагано да подпомага контролната дейност на подс.И. по ЗДвП, както и да се
изготвят максимален брой АУАН. Отрича да познава потърпевшите по делото лица,
включително да си спомня да ги е виждал в конкретни ситуации при проверки на
пътя. Потвърждава обясненията на подс.И.,*** често са ги проверявали при
контролната им дейност.
Показанията на свидетелите Д.К.Х., М.Г.В.,
Д.Н.В., Д.П.Г. и Г.П.Г., които са очевидци на инкриминираните деяния, съдът
кредитира изцяло, като логични, последователни и непротиворечиви. Тези
свидетели са разпитвани пред два съдебни състава, съпоставяни са показанията им
с обясненията на подсъдимите в очни ставки, прочетени са и приобщени и
показанията им от ДП и, въпреки продължителния период от време, изминал от
самите деяния, свидетелите не промениха своите показания, което е индикация, че
същите са достоверни. Още повече, посочените свидетели не познават лично
двамата подсъдими и не се установи мотив у който и да е от тях да злепоставя И.
и М., или да има негативно отношение.
Схемата на изнудване спрямо всички пострадали е била сходна – лица са
спирани на пътя /обикновено в района на с.***, обл.П.ска/ от подс.И., а в един
от случаите – от подс.М. и първоначално на всеки от пострадалите е заявявано,
че е извършил административно нарушение.
На посочените в обвинението инкриминирани периоди през месец септември
2017г. подс.И. два пъти е спрял за проверка на пътя Д.Х., като му е заявил, че
е констатирал да говори по мобилен телефон в движение, за което следват санкции
– глоби и дори спиране от движение на автомобила. Въпреки, че не е извършил
това нарушение, свидетелят, на подканата, от страна на подсъдимия, да се
„оправят“, за да не му пише Акт, е реагирал веднага и му е дал пари – първия
път – 30 лева, а следващия път – 60 лева.
При същия механизъм е извършено деянието и спрямо М.В. ***. Заявено му е от
К.И., че управлява МПС с неразрешена скорост и за това нарушение глобата му е
„една бутилка уиски“. Свидетелят възразил да е направил нарушение на пътя и
казал, че няма повече пари от 20 лева. Разтворил портмонето си за доказателство
пред проверяващия, при което последният сам си взел банкнотата с номинал 20
лева.
Сходна е ситуацията и спрямо свидетеля Д.В.. След като е бил спрян за
проверка на пътя, на В. са му изброени няколко нарушения, които, според подс.И.
бил извършил. Сред тях и това, че нямал винетка, но свидетелят възразил, че в
населено място /където бил спрян за проверка/, такава не е нужна. Тогава И.
демонстративно извадил бланки на АУАН и попитал В. „какво ще правим“, „ще се
оправяме ли“. В. дал на подсъдимия 5бр. банкноти с номинал от 20 лева, след
което бил освободен от проверяващия.
На нито един от посочените свидетели не бил съставен АУАН.
При същите условия е извършено и деянието от подс.М.. Спрял за проверка
бус, управляван от Д.Г., в което превозно средство пътувал и брат му – Г.Г..
Поискал документи за проверка, след което заявил на свидетеля, че е извършил
нарушения, свързани с техническото състояние на превозното средство, за което
се предвижда глоба и лишаване от правоуправление на МПС. Д.Г. възразил, че няма
против да го глобят, защото не е извършил нарушение, но М. няколкократно му
повтарял какво предлага да се направи. Притиснат в тази ситуация, свидетелят
дал пари на М. – 20 лева, за да го освободи, както и станало след това.
Свидетел на тази ситуация бил Г.Г..
Въз основа на тези свидетелски показания – на Х., на В., на В. и на братята
Г., които са безпротиворечиви, съдът прие гореизложените факти за доказани.
Съдът не кредитира показанията на свид.К.К., присъствал на някои от
деянията, като член от екипа на И. и М.. К. заявява, че при съвместната си
работа с двамата подсъдими по осъществяване на контрол на пътя не е бил
свидетел на описаните от потърпевшите ситуации, колегите му не са взимали пари
и не са принуждавали никое лице, спряно за проверка, да дава пари. Не познава Х.,
В., В. и братята Георгиеви. Потвърждава, че е имало устни заповеди да се
изготвят максимален брой АУАН при контролна дейност по ЗДвП. Съдът приема, че е
налице заинтересованост и колегиална съпричастност, от страна на К., спрямо
подсъдимите, поради което не кредитира с доверие изложеното от него.
Показанията му съвпадат с обясненията на двамата подсъдими, но категорично не
съответстват на показанията на потърпевшите лица. Още повече, по делото бе
представена Заповед № УРИ 316з-2013/7.06.2018г., от която се установява, че К.
е наказван за дисциплинарно нарушение – не е докладвал за извършени проверки на
МПС в периода 5.09.2017г. – 28.11.2017г. Съдът приема, че К., след
констатираните дисциплинарни нарушения, има интерес да не заявява факти и
обстоятелства, които биха го уличили в престъпление.
Съдът дава вяра на показанията на В.В., И.И., Д.Г., Б.И., Н.Н., Т.П.. Те по
косвен начин установяват фактите, изложени чрез показанията на потърпевшите от
деянията лица.
Б.И. е дългогодишен полицейски служител в РУ-гр.Д.Д., обл.П.ска. Заявява,
че многократно е получавал устни сигнали от граждани от общината на гр.Д.Д. за
ситуации, сходни с тези по обвиненията срещу И. и М.. Хората не са му посочвали
конкретни полицаи, но му казвали, че при проверки им искали пари. Б.И. съобщил
по надлежния ред тази информация в ОДМВР-П., при което била сформирана комисия
за дисциплинарна проверка по тези случаи с членове – свидетелите В.В., И.И. и Д.Г..
В хода на тази вътрешноведомствена проверка, при снети от потърпевшите
обяснения, е установено, че извършители на неправомерните деяния са подсъдимите
К.И. и К.М., които са били разпознати от разпитваните лица по снимки.
Показанията на В., И.И., Г. и Б.И. са категорични, подробни /особено на Г./,
точни и непротиворечиви. Пред тези полицейски служители изнудваните лица са
разказали какво и кога им се е случило и са разпознали двамата подсъдими.
Относно показанията на свидетелите Т.П. и Н.И., съдът не счита, че
твърдените от тях факти са съществено относими към предмета на делото. Т.П.
споделя твърденията на Б.И., а Н.И. заявява, че Д.В. му е разказал за
проверката спрямо него непосредствено след извършването й.
От показанията на Н.Н. – също служител но ОДМВР-П. се установява, че
пострадалият М.В. също му е разказал за извършената спрямо него проверка, при
която са му поискани и той е дал пари на проверяващия.
Показанията на К.Н., П.Е. и И.Д. също са конкретни и подкрепящи изложеното
от В.В., И.И., Д.Г., Б.И.. Н., Е. и Д. заявяват, че не са имали лошо и
негативно отношение, като ръководители на двамата подсъдими, спрямо тях, не са
установили лично нарушения, но по косвен начин са информирани за поведението на
И. и М. при възложената им контролна дейност по ЗДвП.
При така описаната фактическа обстановка и анализ на доказателствата,
установяващи фактите по делото, съдът констатира следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Подсъдимият К.М.И. е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на престъплението по чл.302,
т.1, предл.предпоследно, т.2, б.“а“, предл.1 във вр. чл.301, ал.1 и във вр.
чл.26, ал.1 от НК, затова че през периода месец
Септември – месец Октомври 2017г. на пътя между с.***и с.***, обл. П., на пътя Р.-Т.в
близост до ***; в с.***, обл.П.; в с.***, обл.П. и на пътя между с.***, обл.П.,
и с.***, обл.П. – разклона за с.***, обл.П., при условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно -
*** в група „***“ на сектор „***“ при Второ РУ-П. при ОД на МВР-П., поискал и
приел дарове – парични суми в общ размер на 210 лева, които не му се следват,
от Д.К.Х. ***; от М.Г.В. ***; от Д.Н.В. ***, и от И.Г.Г. от с.***, обл.П., за
да не извърши действие по служба – да не състави актове за установяване на
административни нарушения /АУАН/, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със
служебното положение, както следва:
1.В началото на месец
Септември 2017г., на пътя между с.***и с.***, обл.П., в качеството си на
длъжностно лице и полицейски орган, а именно - *** в група „***“ на сектор „***“
при Второ РУ-П. при ОД на МВР-П., поискал и приел дар – парична сума в размер
на 30 лева от Д.К.Х. ***, която не му се следва, за да не извърши действие по
служба, като деянието е
извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение;
2.Около
20.09.2017г., на пътя Р.-Т.в близост до ***-П.,
в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно - *** в група „***“
на сектор „***“ при Второ РУ-П. при ОД на МВР-П., поискал и приел дар – парична
сума в размер на 60 лева от Д.К.Х. ***, която не му се следва, за да не извърши
действие по служба– да не състави АУАН, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със
служебното положение;
3.На 11.10.2017г., в с.***,
обл.П., в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно - *** в
група „***“ на сектор „***“ при Второ РУ-П. при ОД на МВР-П., поискал и приел
дар – парична сума в размер на 20 лева от М.Г.В. ***, която не му се следва, за
да не извърши действие по служба – да не състави АУАН, като деянието е извършено чрез изнудване посредством
злоупотреба със служебното положение;
4.На неустановен ден през
месец Октомври 2017г., в с.***, обл.П., в качеството си на длъжностно лице и
полицейски орган, а именно - *** в група „***“ на сектор „***“ при Второ РУ-П.
при ОД на МВР-П., поискал и приел дар – парична сума в размер 100 лева от Д.Н.В.
***, която не му се следва, за да не
извърши действие по служба – да не състави АУАН, като деянието е извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със
служебното положение.
Няма спор по датата, мястото и длъжностното качество на подсъдимия.
Установено е и изпълнителното деяние, като елемент от обективна страна на
престъплението – извършителят е поискал и приел дар от друго лице, за да не
извърши действие по служба, чрез изнудване посредством злоупотреба със служебно
положение.
Пълното осъществяване на подкупа предполага две насрещни прояви– даване и
получаване, т.е. необходимо е даващият и получаващият да са постигнали насрещно
съгласуване на вида и обема на съдържанието на действията, за които се дава,
респективно получава подкупа. Престъплението е резултатно и се заключава в
благоприятна промяна за имуществото на извършителя – увеличаване на актива му. Законодателят е предвидил специален квалифициращ състав на чл.302, т.2 от НК – приемане на подкуп чрез
изнудване посредством злоупотреба със служебно положение. Отчитайки това
своеобразие, Върховният касационен съд, в няколко решения е разяснил какво
следва да се разбира от "злоупотреба със служебно положение". В
Постановление № 8/1981г. по НД № 10/1981г. Пленумът на ВС е указал /т.9/, че за
да е налице този състав на престъплението, когато длъжностно лице, за да набави
за себе си имотната облага, поставя другиго при условия, които го принуждават
да даде облагата, за да предотврати такива действия или бездействия по служба
от длъжностното лице, които биха поставили в опасност или накърни законните
права и интереси на даващия.
Съгласно цитираната съдебна практика в пледоариите по настоящото дело /Решение
№ 56 от 3.04.2018г. на ВКС по н.д.№ 122/2018г., III н.о., НК/: „За да е
съставомерно поискването, респективно, получаването на неследваща се имотна
облага, то следва да е функционално обвързано с извършването /неизвършването/
на съответното служебно задължение. Необходимо е да се направи разграничение
между съдържанието /същността/ на служебното задължение и неговия фактически
обхват като съвкупност от служебни правомощия, запълващи съдържанието му. В
случая, полицейското правомощие по констатиране на нарушение и съставянето на
акт за административно нарушение включва в своя обхват съвкупност от фактически
действия: спиране на автомобила, пристъпване към проверка на документите на
водача и на превозното средство, уведомяване на водача за допуснато нарушение
на правилата за движение, несъставяне на акт за административно нарушение, а
след приключване на процедурата, връщане документите на водача. Функционалната
връзка, взаимната обвързаност, между изпълнението, респективно, неизпълнението,
на съответното служебно задължение и поискването /получаването/ на неследващата
се имотна облага е необходима предпоставка, за да възникне наказателна
отговорност за подкуп.“. Отнесено към настоящия случай, такава обвързаност е
имало, т.к. подсъдимият К.И. е поискал дар от три лица, за да не им състави акт
за административно нарушение, респективно, е получил парични суми от тези лица
със същата цел. С действията си именно подс.И. е накърнил законните права и
интереси на даващите, т.к. не е установено те да са извършили административно
нарушение, а им е поискана парична сума, за да не им бъде съставен АУАН за
такова нарушение.
От субективна страна, формата и видът на вината на извършителя, при това
престъпление, е пряк умисъл. При така изяснената фактическа и правна обстановка
съдът намира, че К.И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, както е искал и
целял настъпването им, поради което, при извършване на всяко едно от деянията,
посочени в обвинението, е действал умишлено, по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК.
Престъплението е квалифицирано като продължавано, т.к. всяко едно от
деянията осъществява състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и от субективна страна
продължение на предшестващите.
Подсъдимият К.Г.М. е осъществил от обективна и от субективна страна състава
на престъплението по чл.302, т.1, предл.предпоследно, т.2, б.“а“ във вр.
чл.301, ал.1 от НК, затова че на 6.11.2017г.,
на пътя между гр.П. и гр.Д.Д., в близост до сградата на търговско-сервизен
център на „Д.Д.“,в качеството си на длъжностно лице и полицейски орган, а именно - *** в група „***“ на сектор „***“
при Второ РУ-П. при ОД на МВР-П., поискал и приел дар – парична сума в размер
на 20 лева от Д.П.Г. ***, която не му се следва, за да не извърши действие по
служба – да не уведоми компетентен полицейски орган да състави АУАН за констатирано нарушение на ЗДвП, като деянието е
извършено чрез изнудване посредством злоупотреба със служебното положение.
Изпълнителното деяние при този подсъдим е сходно с деянието
на другия, но разликата е в кръга служебни правомощия, които са притежавали към
онзи момент – И. е могъл да констатира административни нарушения и да съставя
АУАН за тях, докато М. е могъл само да констатира такива нарушения, без да може
да извършва последваща преценка на тяхната законност и да съставя за тях АУАН.
Затова при М. изпълнителното деяние се изразява в това, че е изнудвал даващият
облагата, използвайки служебното си положение, за да не уведоми компетентен
полицейски орган да състави АУАН за констатирано нарушение по ЗДвП. С това свое действие е накърнил законните права и интереси на даващия
облагата– Д.Г., т.к. не е установено той да е извършил административно
нарушение, а му е поискана парична сума, за да не му бъде съставен АУАН за
такова нарушение.
От субективна страна, формата и видът на вината на извършителя, при това
престъпление, е пряк умисъл. При така изяснената фактическа и правна обстановка
съдът намира, че К.М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици, както е искал и
целял настъпването им, поради което, при извършване на деянието, посочено в
обвинението, е действал умишлено, по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА :
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия К.И.,
съдът прецени наличните смекчаващи и отегчаващи тази отговорност обстоятелства.
За престъплението „подкуп“ съдът приема, че обществената опасност на конкретното
деяние е сравнително висока, тъй като засяга обществените отношения, регулиращи
дейността на държавни органи. Този вид престъпления са проблемни за обществото,
което е с изключително критично отношение към тях.
Като отегчаващи отговорността на И. обстоятелства съдът отчете:
характеристичните му данни, свързани с обстоятелството, че е конфликтна личност;
изключителната му упоритост, свързана с реализиране на престъпните деяния;
склонността му към корупционни прояви.
Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът отчете
факта, че е неосъждан.
При тези изводи, както и съобразявайки предвиденото в закона за това
престъпление наказание по вид и размер – лишаване от свобода от ТРИ до ДЕСЕТ
ГОДИНИ; ГЛОБА до 20 000 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА по чл.37, ал.1, т.6 и т.7
от НК , съдът прецени, че наказанията, които следва да наложи на К.М.И., са
лишаване от свобода в размер на ТРИ ГОДИНИ и ГЛОБА в полза на държавата в
размер на 1000 /хиляда/ лева. Съдът определи размера на наказанията и с оглед
на обстоятелството, че общата сума, с която се е обогатил извършителят, не е
висока – 210.00 лева.
Относно начина на изпълнение на така определеното за подсъдимия наказание
лишаване от свобода, настоящият съдебен състав намира, че същото не следва да
бъде изтърпяно ефективно. Налице са предпоставките за прилагане разпоредбата на
чл.66 от НК и отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ с
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ПЕТ ГОДИНИ. В конкретния случай са налице всички
предпоставки, визирани в чл.66, ал.1 от НК, от които да може да се направи
изводът, че за поправянето и превъзпитанието на К.И. не е необходимо тя ефективно
да изтърпи наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Тези изводи са
напълно съобразени с изискването нормата на закона и с предпоставките,
съдържащи се в нея – наложеното наказание „лишаване от свобода“ да е до три
години, лицето да не е осъждано до момента на наказание „лишаване от свобода“
за престъпление от общ характер, както и за постигане целите на наказанието и
най-вече - за поправянето и превъзпитанието на дееца да не се налага
изтърпяването на наказанието. Докато първите две предпоставки са обективни
такива, то третата е свързана с всеки конкретен случай и с особеностите на
дееца. В принципен план, в съвременното демократично общество е утвърден
принципът на хуманност при дефиниране на целите на наказанието. В личен план те
са насочени предимно към поправянето и превъзпитаването на осъдения към
спазването на законите и добрите нрави, и към отнемането на възможността да
върши други престъпления. В генерален план – към оказване на предупредително и
възпиращо въздействие върху останалите членове на обществото. Легитимните цели
на наказанието, следователно, не припознават възмездието като определящ фактор
при индивидуализацията му. Във всеки конкретен случай съдът дължи особено
внимание при преценка на въпроса: нужна ли е изолацията на подсъдимия от
останалите членове на обществото, за да бъде той поправен и превъзпитан, и
необходима ли е подобна мярка за постигането на генералните цели на
наказанието. Лишаването от свобода е едно от най-тежките наказания и
ефективното му изпълнение е оправдано тогава, когато целите на наказанието не
могат да се постигнат по друг начин и когато обществото е застрашено от личността
на дееца и несъмнено се налага той да бъде временно изолиран, за да не върши
други престъпления. При зачитане на тези отправни положения, съдебният състав
прие в конкретната хипотеза, че законоустановените цели на наказанието могат да
бъдат постигнати успешно спрямо подсъдимия К.И. и без въдворяването му в
местата за лишаване от свобода, последното не се явява необходимо, за да
преосмисли и преформулира ценностната си нагласа към спазване на законите и
добрите нрави. Съдът отчете, че, макар и тежко, деянието не е против телесната
неприкосновеност и живота, т.е. че с него не е засегнато такова благо, налагащо
непременно изолацията на дееца.
Съдът прие предложението на прокурора да приложи чл.67, ал.3 от НК спрямо И.
и постанови през изпитателния срок той да изпълнява пробационна мярка по
чл.42а, ал.2, т.1 от НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок
от ТРИ ГОДИНИ, с периодичност на изпълнението ДВА ПЪТИ седмично.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия К.М.,
съдът прецени наличните смекчаващи и отегчаващи тази отговорност обстоятелства
и прие наличие на многобройни смекчаващи такива. Това са: чистото му съдебно
минало; добрите характеристични данни и оценката за тях е, че въпреки
констатираните дисциплинарни нарушения, М. е продължил да работи в органите на
МВР; незначителния вредоносен резултат от деянието – 20 лева.
Отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е високата степен на
обществена опасност на деянието.
При тези изводи съдът прие да приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК при определяне
размера на наказанието „лишаване от свобода“, а именно – ЕДНА ГОДИНА лишаване
от свобода. Мотивите за прилагане на чл.66, ал.1 от НК и спрямо К.М. са
аналогични с тези, изложени за И.. Те са, че съдът приема, че целите на
наказанието, както за извършителя, така и за обществото, биха се постигнали и с
едно условно осъждане в случая. Размерът на изпитателния срок следва да е ТРИ
ГОДИНИ.
Относно кумулативно предвиденото наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВА по чл.37 от НК, съдът прие, че следва да лиши К.Г.М. от право да заема държавна длъжност в
органите на МВР за срок от ЕДНА ГОДИНА, като това наказание е съобразено с
обстоятелството, че именно използвайки служебното си положение, подсъдимият е
извършил престъплението.
На основание чл.307а от НК, съдът осъди К.М.И. да заплати сумата от 210
лева, представляваща равностойността на предмета на престъплението по чл.302 от НК. Същият не е наличен, към момента на постановяване на присъдата, за да му
бъде отнет.
На основание чл.307а от НК, съдът осъди К.Г.М. да заплати сумата от 20
лева, представляваща равностойността на предмета на престъплението по чл.302 от НК. Същият не е наличен, към момента на постановяване на присъдата, за да му
бъде отнет.
ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА:
Като такива следва да се посочат ниското
правно съзнание на двамата подсъдими; незачитане, от тяхна страна, на
нравствените устои и законите на обществото; съществуващите в страната
обстановка и условия за извършване на подобен род деяния.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД :