№ 689
гр. Варна, 04.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елена Николова
при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева
като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело №
20233110110603 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ от КЗ от А. П. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****“ № 3, вх.В, ет.2, ап.20 за осъждане на
ответника „****“ АД, ЕИК ****, със седалище гр. София, бул. „****“ № 68 да му
заплати сумата от 30 (тридесет) лв. - представляваща частичен иск от общо сумата от
237 лв., представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня
на лек автомобил „ БМВ“ с peг. №****, причинено в резултат на настъпило
застрахователно събитие по застрахователен договор с полица № **** по застраховка
„****“ и образувана застрахователна щета №****, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 17.08.2023 г. до
окончателно изплащане на задължението. Претендира заплащане и съдебно-деловодни
разноски и адвокатски хонорар.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право: В исковата си се
излага, че на 30.03.2022 г. между „****“ АД и ищецът А. П. А. бил сключен
застрахователен договор за комбинирана автомобила застраховка „****“, по
отношение на лек автомобил „БМВ“ с peг. №****, която била със срок на действие от
03.04.2022 г. до 02.04.2023 г.
При действието на застрахователния договор, на 29.03.2023г., сутринта, в гр.
Варна, кв. „****" на „****" при извършване маневра на заден ход, лекият автомобил
ударил колче, монтирано в автомивката и което не е било с голяма височина.
Вследствие на това, ищецът установил, че е нанесено увреждане по задната броня на
автомобила, което не било налично преди удара.
1
За настъпилото застрахователно събитие било своевременно уведомено
ответното застрахователното дружество, като била предявена претенция по
застраховка „****“ и била образувана застрахователна щета № ****/31.03.2023г. След
извършения оглед на автомобила, служители на застрахователната компания
констатирали увреждания по облицовката на задна броня, която е със средна степен на
деформация и за боядисване. На 22.05.2023 г. по посочена от ищеца банкова сметка,
ответното дружество заплатило по застрахователната претенция сумата в размер на
212,65 лв., като ищецът твърди, че средната пазарна стойност за отстраняване на
щетата е в размер на 450 лв., поради което е налице е разлика в размер на 237 лв.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника.
В него изразява становище за неоснователност на иска, като го оспорва изцяло
по основание и размер.
Ответникът оспорва търсения от ищеца размер на вредите, като счита, че същият
е силно завишен и не съответства на реално претърпените от застрахования
имуществени вреди, вследствие на процесното събитие. Посочва, че изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 212,65 лв. е определено по експертна оценка,
която по силата на клаузите на ОУ на застраховката се извършва по правилата на
застрахователя и приетите от него методики, цени и каталози.
Излага становище, че доколкото по образуваната щета с №**** е изплатено
обезщетение в размер на 212,65 лв., което отговаря в пълна степен на размера на
всички описани в изготвеното опис-заключение имуществени вреди, не се дължат
други суми.
По същество моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ищецът е увеличил исковата си претенция от 30,00 лв.
частичен иск на 410,00 лв. окончателен. Моли за уважаване на иска.
Ответникът, с писмена молба моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и
същото се установява от приобщените в производството писмени доказателства
Застрахователна полица №****, Свидетелства за регистрация Част І №****, искане за
оценка на вреди по застраховка „****“ от 31.03.2023г. и Протокол №****/31.03.2023 г.,
че на 30.03.2022 г. между „****“ АД и А. П. А. е сключена застраховка „****“, клауза
„Пълно каско“ по отношение на лек автомобил марка „БМВ“, с регистрационен №
2
****, с период на застрахователно покритие от 03.04.2022 г. до 02.04.2023 г.; че
ответното дружество „****“ АД е изплатило на 22.05.2023 г. в полза на застрахования
сумата от 212,65 лв. по застрахователна щета № ****/31.03.2023 г.
По делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал съдебно-
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице А. В., от която се установява, че
средната пазарна стойност на необходимите разходи за възстановяване на увредения
детайл - облицовка задна броня на лек автомобил „БМВ" с рег.№ ****, като се направи
проучване за извършване на ремонта в автосервизи притежаващи сертификат за
качество, както и такива, които не притежават подобен сертификат, както и в
зависимост от вида и качеството на извършване на ремонта, е в размер на 624.18 лв.
съгласно правилата на Методика за обработка на преписки по щети по застраховки
„****", „****" на автомобилистите на „****" АД при съобразяване и на цените,
предлагани от алтернативни източници, е в размер на 212.65 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните
правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в действащия чл. 405, ал. 1 от
КЗ.
При определянето на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде
съобразена трайно установената съдебна практика на ВКС в решение №52/08.07.2010г.
по т.д.№652/2009г. на ВКС, 1-во т.о.; решение №109/14.11.2011г. по т.д.№870/2010г.
на ВКС, т.о.; решение №79/2009г. по т.д.№156/2009г. на ВКС, т.о. и решение
№165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, т.о., приложима и по отношение на сега
действащия КЗ, според която при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл.400 от КЗ, като ползва заключение на вещо
лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават
минималните размери по Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. на КНФ.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или
възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество - чл.400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.400, ал.2 от
КЗ.
В настоящия случай възстановителната стойност на застрахованото имущество е
определена в размер на 624,18 лв., съгласно експертизата на вещото лице. От
застрахователя до момента са заплатени 212,65 лв., или остават незаплатени 411,53 лв.
3
Претенцията на ищеца е за сумата от 410,00 лв., поради което съдът намира, че
предявеният от ищеца иск се явява основателен и като такъв следва да бъде изцяло
уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника
се заплащат заплатените от ищеца такси и разноски в производството и
възнаграждение за един адвокат. Представени са доказателства за платена държавна
такса по предявения от него иск, ведно с преводна такса в размер на 53,00 лв., депозит
за вещо лице в размер на 155,00 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на
400,00 лв., поради което в полза на ищеца следа да се присъди сумата от 608,00 лв.,
направени от него съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „****“ АД, ЕИК ****, със седалище гр. София, бул. „****“
№ 68 ДА ЗАПЛАТИ на ищеца А. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.
„****“ № 3, вх.В, ет.2, ап.20 сумата от 410.00 (четиристотин и десет) лева,
представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня на лек
автомобил „ БМВ“ с peг. №****, причинено в резултат на настъпило на 29.03.2023 г.
на автомивка „****“, гр. Варна застрахователно събитие по застрахователен договор с
полица № **** по застраховка „****“ и образувана застрахователна щета №****,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 17.08.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, на
основание чл. 405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА „****“ АД, ЕИК ****, със седалище гр. София, бул. „****“ № 68 ДА
ЗАПЛАТИ на А. П. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „****“ № 3, вх.В,
ет.2, ап.20 сумата 608,00 (шестстотин и осем) лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски в производството, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4