Решение по дело №18131/2016 на Районен съд - Пловдив

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  1748                                  30.05.2017  година                      град Пловдив

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I граждански състав, в публично заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

      

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА

                                                

при участието на секретаря Цвета Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18131 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 127 от ЗЗД, вр. с чл. 123а, ал. 3 от КТ и  чл. 23 от ЗЗД.

          Ищецът „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД е твърдял, че срещу „Летище – ***“ се  е водило гражданско дело по описа на Районен съд – Варна за 2008 година, образувано по искова молба на лицето Ц.Л., с правно основание чл. 200 от КТ, с която са претендирани обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, по времето когато работодател на Л.е Летище - ***. По това гражданско дело като трети лица помагачи на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД са били конституирани Летище *** и Държавата. С влязло в сила решение исковете на Ц.Л. са били уважени, издадени са изпълнителни листове и са били образувани изпълнителни дела. По образуваното изпълнително дело № */2017 г. срещу „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД последното е платило на Ц.Л. сумата от 20215,47 лева. По образуваното второ изпълнително дело № */2017 г. срещу „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, последното е платило на Ц.Л. 3235 лева, като и двете изпълнителни дела са били прекратени, поради изплащане на задълженията от длъжника  „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД . В качеството си на длъжник по изпълнително дело № */2014 г., „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД заплаща в полза на държавния бюджет и държавна такса от 585,65 лева.

         Твърди се, че Летище - *** е било поканено от ищеца да плати тези задължения, но вместо това, от тях получава писмо, с което се отказва плащането им. След отказа на Летище *** да плати,  ищецът е изпратил покана до Държавата, чрез Министъра на транспорта в качеството й на концедент по подписан между Държавата и „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД концесионен договор,  в чийто член 8 държавата се  е задължила да осигури  Летище *** и Летище *** да обезщетят ищеца за всички вземания на работници и и служители, произтичащи от ТПО, които вземания са възникнали до датата на влизане в сила на конц. договор, вкл. такива, които са установени с влезли в сила съдебни решения. Твърди се, че държавата нито е отговорила, нито е обезщетила ищеца.

Ищецът счита, че съгласно чл. 123а, ал. 3 от КТ за изплатеното обезщетение по чл. 200 от КТ отговарят солидарно и двамата работодатели, в случая Летище – ***, което се явява правоприемник на Летище - ***. Останалата половина от платените суми се търси от Държавата на осн. чл. 23 от ЗЗД и чл. 8 от Концесионния договор. Посочва се чл. 38 от Договора, съгласно който се предвижда изрично отговорността на концедента в лицето на Държавата да обезщети и предпази концесионера от каквито и да е претенции от трети лица, които не се дължат на обстоятелства или действия, за които ищецът не носи отговорност. Счита, че увреждането на Л. за което са платени обезщетения е настъпило преди сключване на Договора за концесия, а Държавата е действала недобросъвестно, тъй като не е информирала ищеца за съществуването на обстоятелства, чието настъпване е преди сключването на концесионния договор.

В писмения отговор на Летище - *** се сочи, че заявените исковете са недопустими, доколкото е следвало да бъдат предявени при условията на евентуалност. Признават съществуването на договор за отдаване на концесия на летищата във *** и *** между Държавата и ищеца „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД,  съгласно който Държавата е поела ангажимента да осигури обезщетение от името на Летище - *** в полза на концесионера за възникналите вземания на работниците по трудовите правоотношения до датата на влизане в сила на Договора, като считат, че Летище - *** не е страна по този договор и не дължи престация.

Не се оспорва обстоятелството, че Летище *** е солидарно отговорен по силата на чл. 123а, ал. 3 от КТ, заедно с концесионера „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД за съществуващи към датата на договора за концесия задължения по трудови правоотношения. Летище - *** твърди, че ежемесечно е поемало част от разходите за лечението на работника Ц.Л..

 В писмения отговор на Държавата се заявява, че в образуваните граждански дела между Л.и „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД относно претендираните имуществени и неимуществени вреди по чл. 200 от КТ държавата не е имала качеството ответник, а на трето лице помагач. Счита, че предявения спрямо нея иск е недопустим, като делото следва да бъде прекратено служебно от съда по реда на чл. 299 от ГПК. Излагат се съображения за неоснователност на иска, тъй като Държавата не е длъжник, а „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД не е неин кредитор. Твърди се, че между Държавата и ищеца „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД има сключен договор за концесия за летищата, като по силата на чл. 8, ал. 4 от този договор концедентът се е задължил да осигури обезщетяването на концесионера за вредите, като в този договор Държавата не е формирала воля, че е поела някакво правно задължение, който да произведе някакво правно действие. Посочва се, че задължението за обезвреда на работниците за претърпени имущ. и неим. вреди е на предишния и последващ работодател, преди и след сключване на концесионния договор, като не може да се счита, че държавата следва да плати задължението на работодателя, ако последния откаже да стори това. Обещаването на задължението представлява поемане на отговорност за поемане на задължението от едно трето лице, а не отговорност на това трето лице да изпълни задължението. Отделно от това се сочи, че с предявения иск ищецът иска друг да изпълни вместо него това, за което е бил осъден.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         По предявения против Летище *** иск с правно основание член    127 от ЗЗД, вр. с чл. 123а, ал. 3 от КТ.

        Страните по този иск не спорят, че ищецът „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД е осъден по силата на влязло в сила съдебно решение по в. гр. дело № */2013г. на Варненския окръжен съд да заплати на  Ц.Л. сумата от  13671,70 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разликата между БТВ, което би получил ищеца и получаваната пенсия за инвалидност за периода от 01.04.2011г. до 01.03.2014г., ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от 01.04.2011г. до окончателното погасява, както и съдебно деловодни разноски от общо 650  лева пред въззивната инстанция и ВКС. Съгласно съдебното решение „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД е осъден да заплати в полза на бюджета сумата от 562,49 лева държавна такса и 5 лева за служебно издаване на изп. лист. В производството по иска с правно основание член 200 от КТ Летище *** е било привлечено като трето лице помагач на ищеца.

        Не се спори и относно обстоятелството, че присъдените с решението обезщетение по член 200 от КТ, зак. лихва върху обезщетението, държавна такса и направените разноски по образуваните изпълнителни дела в общ размер на 24 036,32 лева са били събрани от ищеца по принудителен ред, като за това са представени две броя удостоверения, издадени от ЧСИ ***, два броя постановления за прекратяване на изп. производства и разпореждане на публичен изпълнител при ТД на НАП София, ГДО офис по изп. дело № */2014г. за разпределение на постъпилите от извършените действия по принуд. изпълнение срещу ищеца в размер на 574,60 лева.

         Летище *** не оспорва възникналата по силата на закона солидарна отговорност по силата на член 123а, ал. 3 от КТ с работодателя- концесионер. Това, което се оспорва е че следва да носи отговорност за изтеклата лихва за забава и направените в хода на изпълнението разноски, като счита, че забавата на единия от солидарните длъжници не произвежда действие спрямо останалите и доколкото Летище *** не е било поставено в забава от кредитора.

  Възражението  на Летище *** е неоснователно по няколко съображения. На първо място Летище *** е било конституирано в качеството му на трето лице помагач на ищеца по предявените искове от увредения при трудова злополука служител Л.с правно основание член 200 от КТ и 86 ЗЗД, като по силата на 223, ал. 2 ГПК установеното в мотивите на решението от съда е задължително за третото лице в отношенията му със страната на която помага. Освен това отговорността на Летището произтича от закона /член 123а, ал. 3 КТ/, който факт сам по себе си определя еднаква степен на задълженост и равна възможност за изпълнение на задължението, с цел избягване на последиците от предстоящ исков и изп. процес, като разноски и изтекли лихви за забава. Последиците от забавата засягат и Летище *** като солидарен длъжник, за когото няма основание за освобождаване от отговорност за вреди, тъй като не се касае за  негово невиновно поведение.

  По изложените съображения предявеният иск ще се уважи изцяло като основателен и доказан.

  На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищеца ще се присъдят направените разноски – държавна такса от 480,73 лева и 300 лева юрк. възнаграждение.

        По предявения против Държавата иск с правно основание член  23 ЗЗД.

        Ищецът твърди, че по силата на член 8 от подписания между ищеца и държавата концесионен договор, последната е поела задължението да осигури Летище *** и Летище *** да обезщетят концесионера за всички вземания на работници  и служители, произтичащи от трудови правоотношения, които вземания са възникнали до датата на влизане в сила на концесионния договор, поради което държавата следва да обезщети концесионера, поради отказа на Летище *** да плати.

  Съгласно член 23 от ЗЗД този, който е обещал задължението или действието на едно трето лице, е длъжен да обезщети другата страна, ако третото лице откаже да се задължи или ако не извърши обещаното действие. Това е договор, по силата на който обещателят се задължава към друго лице /кредитор/, че едно трето лице ще се задължи за нещо /ще поеме задължение/  към кредитора или ще извърши някакво действие към кредитора. Обикновено този тип договор се използва като основание за всякакви гаранции, като намерението на страните следва да се тълкува конкретно. Отговорността на Летище *** произтича от закона, така или иначе за Летище *** е възникнало задължение за плащане на половината от присъденото обезщетение към ищеца, ето защо договорът се явява без предмет, тъй като обещателят е обещал чуждо поведение в хипотеза, в която за третото лице има вече възникнало задължение да заплати /да изпълни/  по силата на закона. Ако страните са целели гарантиране на изпълнението на възникнал дълг на трето лице или поемането на чуждо задължение те са имали на разположение други правни възможности като договор за поръчителство, встъпване в дълг, заместване в дълг и други.

          По изложените съображение искът срещу държавата ще се отхвърли изцяло като неоснователен.

  На осн. член 78, ал. 3 ГПК на държавата ще се присъдят разноски от 890 лева юрк. възнаграждение.

  Мотивиран от изложеното, съдът

 

                                            РЕШИ:

 

  ОСЪЖДА „Летище Пловдив“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: село Крумово, община Родопи да заплати на  „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Варна, представлявано от У.Х.и Р.Ф.на осн. чл. 127 от ЗЗД, вр. с чл. 123а, ал. 3 от КТ сумата от 12 018,16 лева, представляваща половината от заплатените от ищеца суми по изп. дело № ** по описа на ЧСИ ***, изп. дело № ** по описа на ЧСИ *** и по изп. дело № */2014г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП – София, ведно със зак. лихва върху сумата от 12 018,16 лева, считано от датата на подаване на иска в съда - 29.12.2016г.  до окончателното й изплащане.

  ОСЪЖДА „Летище Пловдив“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: село Крумово, община Родопи да заплати на  „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Варна, представлявано от У.Х.и Р.Ф. разноски от държавна такса в размер на 480,73 лева и 300 лева юрк. възнаграждение.

  ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Варна, представлявано от У.Х.и Р.Ф. против Държавата, представлявана от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията иск за заплащане на сумата от 12 018,16 лева, представляваща половината от заплатените от ищеца суми по изп. дело № ** по описа на ЧСИ ***, изп. дело № **по описа на ЧСИ *** и по изп. дело № */2014г. по описа на публичен изпълнител при ТД на НАП – София, ведно със зак. лихва върху сумата от 12 018,16 лева, считано от датата на подаване на иска в съда - 29.12.2016г.  до окончателното й изплащане, като неоснователен.

  ОСЪЖДА „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Варна, представлявано от У.Х.и Р.Ф. да заплати на Държавата, представлявана от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията разноски от 890 лева юрк. възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала: Ц.В.