Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТО, IV състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Цветанка П., като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 187 по описа за 2020 г. на СОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
К.К.Р. е предявил срещу „ОЗК
– З.“ АД обективно съединени искове за плащане на сумата от 35000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени
в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 22.05.2020 г., телесни
увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата
на ПТП до окончателното плащане. В исковата молба се твърди следното: На
22.05.2020 г. настъпило ПТП, механизмът на което е описан в исковата молба, при
което пострадал ищецът като велосипедист – при маневра за ляв завой бил блъснат
от л. а. „Фолксваген Голф“, управляван от Д.Д.Д..
Причинените телесни увреждания и търпените във връзка с тях болки и страдания
са описани като характер и интензитет в исковата молба. Тъй като относно управлявания
от Д.Д.Д. л. а. бил налице сключен с ответника и
действал към датата на ПТП договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, се предявяват настоящите искове, след като по предявената
извънсъдебна претенция пред застрахователя същият отказал плащане на
обезщетение.
Исковете са с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете. Не оспорва наличието на
твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва вината на водача на лекия
автомобил и вида и характера на твърдените като причинени при ПТП телесни
увреждания и интензитета на търпените болки и страдания като излага
неконкретизирано твърдение, че търпените болки и страдания се дължат на поведението
на ищеца. Твърди, че ищецът не ангажира никакви доказателства за това, че е
търпял болки и страдания. Навежда възражение за съпричиняване от страна на
ищеца поради това, че не е дал предимство на водача на лекия автомобил, който
на кръстовището, където е настъпило ПТП, е бил с предимство като дясностоящ,
освен това не е сигнализирал, че възнамерява да предприеме маневра за ляв
завой. Навежда и възражение да прекомерност на търсеното обезщетение. Излага
самостоятелни доводи за неоснователност на акцесорния иск.
Софийски окръжен съд след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:
Установява се от представения КП за
ПТП с пострадали лица, че на посоченото в исковата молба място и по описаното
време е настъпило ПТП между л. а. „Фолксваген Голф“, управляван от Д.Д.Д., и велосипедиста К.К.Р.,
като според отразеното в КП причините за настъпването му са неизяснени.
От заключението по допуснатата съдебна авто-техническа
експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следното: ПТП
е настъпило в зоната на населено място - с. Д.М., на Т-образно кръстовище,
образувано между общинските пътища SFO 2170 /ПП6-Долна Малина-Априлово-Гайтанево/
и общински път SFO 2234 /Елин Пелин-Петково-Долна Малина/. Велосипедистът се
движел по път SFO 2170 /ПП6-Долна Малина-Априлово-Гайтанево/ в посока от
първокласен път № 6 през с. Д.М. към с. А., а лек автомобил „Фолксваген Голф“
се движел по същия път, но в обратна посока - от с. А. през с. Д.М. към първокласен път № 6. Няма
данни по делото, въз основа на които да се определи скоростта на автомобила,
може да се посочи единствено, че скоростта
му не е била висока. Няма данни, че в зоната на ПТП е имало хоризонтална
маркировка и пътни знаци. Установява се още от заключението, че ПТП е настъпило
в зоната на кръстовище между равнозначни пътища, при което всеки водач на пътно
превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
намират или приближават от дясната му страна. В конкретния случай водачът на
лекия автомобил не е пропуснал дясностоящият
велосипедист, а ако го е бил сторил, ПТП би могло да се избегне.
От заключението по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза и от обясненията на вещото лице в о. с. з. се установява следното: В
резултат на ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: контузия в
областта на лявата раменна става; счупване на носни кости; разкъсно-контузни
рани в областта на челото и носа. По повод травмата на лявата раменна област е
наложена мека имобилизация. Вещото лице уточнява, че в представената по делото предоперативна
епикриза е отразена диагноза фрактура без да е конкретизирана конкретната
увредена част. Уточнява още обаче, че при фрактура на ключица лечебният подход
е или кръвна репозиция и метална остеосинтеза или обездвижване с мека
имобилизираща превръзка като тази, която е поставена на ищеца. Независимо обаче
какво е увреждането /доколкото диагнозата контузия е обща, а в медицинската
документация по делото има непълноти и разминавания/ – мекотъканно увреждане,
изкълчване на ставата или фрактура, трябва да има обездвижване на ставата,
обикновено за 30 дни, като при ищеца е приложено като лечебен подход такова обездвижване.
По отношение фрактурата на носните кости вещото лице уточнява, че няма данни да
е извършено наместване на фрактурата на носните кости /такава фрактура не е обсъждана
и от лицевочелюстния хирург/, като в приложената по делото епикриза е отразено рентгеново
изследване на черепни кости с разчитане: данни за фрактурни
промени на носни кости. Фрактурата обаче не е описана, съответно не става ясно
дали тя е деформирала носната пирамида или не. Относно раните на челото и носа –
същите са обработени хирургично и е наложен шев, но в резултат на хирургичната
обработка са останали ръбци, локализирани в открити и видими части на лицето. Същите
са забележими, като не променят драстично външния облик на пострадалия до
степен на обезобразяване, но са причинили загрозяване на лицето. Установява се още
от заключението, че в резултат на причинените травматични увреждания
пострадалият е изпитвал силни болки и страдания в първите 20 - 25 дни, които впоследствие
са намалели до пълното им изчезване за срок от около 1.5 - 2 месеца, считано от
момента на травмата. При този вид травми се наблюдава пълно възстатовяване на
пострадалия.
От показанията на свидетелите се установява следното:
Свид. Кабрера – очевидец на ПТП, установява, че на
посочената дата заедно с ищеца и още един техен приятел се придвижвали с
велосипеди от с. Г.М. към с. Д.М. Тримата били с каски. В момента, в който
предприемали ляв завой, пред тях изскочил автомобил „Фолксваген Голф“. Ищецът,
който се движел пръв, не могъл да спре и се блъснал в автомобила, след което
паднал на земята. Автомобилът идвал отляво на велосипедистите, на кръстовището нямало
никакви знаци. След удара ищецът се изправил, но целият бил в кръв. След
инцидента прекарал в болница четири дни. При посещенията си там свидетелят
установил, че ищецът не бил в добро състояние – бил обезобразен, с торбички под
очите /синьо-зелени на цвят/, не можел да си движи ръката, на челото имал рана.
След като се прибрал вкъщи, свидетелят ходел да му помага, тъй като ищецът все
още не можел да си движи ръката и да я ползва. Към момента не се оплаквал от
никакви болки.
Свид. Д. – сочена като виновен водач, установява, че
се движела от гр. Е.П. към с. Априлово и инцидентът се случил в с. Д.М. Тя
забелязала велосипедиста непосредствено преди удара. Кръстовището било нерегулирано, ударът настъпил малко преди да
се навлезе в кръстовището и велосипедистът ѝ бил дясностоящ.
Представените по делото писмени доказателства, както и
веществените такива /снимки на местопроизшествието, оформени във фотоалбум/ също
са в подкрепа на изложените по-горе факти.
При така установеното от фактическа страна съдът
достигна до следните правни изводи:
По главния иск за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди:
Искът е процесуално допустим, а
разгледан по същество – частично основателен - до размера от 20000 лв., до
който размер следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от
35000 лв. следва да бъде отхвърлен по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установи, че
са налице елементите на фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране
на отговорността на ответника. Доказа се по делото наличието на предпоставките
по чл. 45 ЗЗД – установи се, че на ищеца са причинени телесни увреждания, които
са му причинили болки и страдания; установи се, че деянието, довело до
увреждане на ищеца, е извършено от Д.Д.Д.. Установи
се противоправността на това деяние и причинната връзка между него и
причинените на ищеца телесни увреждания, довели до търпени болки и страдания.
Установи се и вината на Д.Д.Д. /презумпцията за вина
по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не бе оборена, напротив, ангажираните доказателства
установиха вината на водача/. Установи се също така, че към момента на
настъпване на ПТП е действал договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” относно управляваното от Д.Д.Д.
МПС, сключен с ответника, и съобразно чл. 432, ал. 1 КЗ това ангажира
отговорността на ответника към ищеца.
Относно размера на дължимото обезщетение съдът намира,
че такъв от 20000 лв. би бил справедлив и достатъчен за обезщетяване на
търпените от ищеца неимуществени вреди, като има предвид следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства
при причинени телесни увреждания са характерът на уврежданията, начинът на
причиняването им, обстоятелствата, при които е извършено деянието, причинените
морални страдания, физически загрозявания, възрастта на пострадалия и др. В
случая следва да се имат предвид следните конкретни обстоятелства: Следва да се
имат предвид на първо място видът и характерът на причинените телесни
увреждания - контузия в областта на лявата раменна става; счупване на носни
кости; разкъсно-контузни рани в областта на челото и носа. Тези увреждания са
причинили на ищеца болки и страдания за един относително продължителен период –
той е изпитвал силни болки и страдания в първите 20 - 25 дни, които
впоследствие са намалели, но пълното им изчезване е настъпило едва след около 1.5
- 2 месеца след травмата. Следва да се отчете и обстоятелството, че за период
от около 30 дни лявата раменна област на ищеца е била обездвижена, а това със
сигурност е затруднило ежедневието и обслужването му, съответно е довело до
влошаване на качеството му на живот. Следва да се вземе предвид също, че ищецът
е напълно възстановен от получените травми, но поради хирургичната обработка на
раните на челото и носа са останали ръбци, локализирани в открити и видими
части на лицето. Същите са забележими и макар да не променят драстично външния
облик на ищеца до степен на обезобразяване, са причинили загрозяване на лицето.
Последното следва да се отнесе и към възрастта на ищеца – 40 г. към датата на
ПТП – относително млада възраст, при която загрозяванията
на лицето няма как да не се отразят на самочувствието на ищеца.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че горепосочената сума от 20000 лв. би била справедлива и достатъчна,
за да обезщети ищеца за търпените от него болки и страдания в резултат на
причинените му телесни увреждания /съответно е основателно възражението на
ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/.
Неоснователни са възраженията на ответника за
съпричиняване от страна на ищеца – не се установи по делото ищецът да е отнел
предимството на лекия автомобил /напротив, установи се от показанията на свид. Д.
и от заключението по допуснатта САТЕ, че водачът на лекия автомобил е отнел
предимството на велосипедиста/, не се установи и ищецът да не е сигнализирал,
че възнамерява да предприеме маневра за ляв завой и това да е станало причина
за настъпване на ПТП.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата на главния иск за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди:
С оглед изводите за частична основателност на главния
иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди акцесорният иск за плащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди също е частично неоснователен - следва да
бъде уважен по отношение на уважения размер на иска. По отношение периода на
дължимост – обезщетението за забава се дължи от 12.11.2020 г., тъй като от тази
дата ответникът е изпаднал в забава /застрахователната претенция е предявена
пред застрахователя на 11.08.2020 г., съответно срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ е
изтекъл на 11.11.2020 г. – присъствен ден и от следващия ден застрахователят е
в забава/. Съобразно изложеното акцесорният иск следва да бъде уважен по
отношение на уважения размер на главния иск за периода от 12.11.2020 г. до
окончателното плащане, а по отношение на разликата над уважения размер на
главния иск до пълния му предявен размер за същия период /от 12.11.2020 г. до
окончателното плащане/, както и изцяло /по отношение на пълния предявен размер
на главния иск от 35000 лв./ за периода от 09.12.2020 г. до 11.11.2020 г. вкл.
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Ищецът е освободен от държавна такса за производството
по делото, съответно направените от него разноски са само за възнаграждения на
вещи лица и същите са в размер на 300 лв. С представения списък по чл. 80 ГПК
се претендират тези разноски, налице са и доказателства, че тези разноски са
реално сторени, съответно съразмерно с уважената част от исковете на ищеца
следва да се присъдят разноски в размер на 171.43 лв. С представения списък по
чл. 80 ГПК се претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 ЗАдв., при което размерът на възнаграждението се определя от съда по
реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата пълният размер на
възнаграждението съобразно цената на исковете при уважаването им изцяло би бил
такъв от 1580 лв. /както се и претендира/. Съответно съразмерно с уважения
размер на исковете следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на
902.86
лв. Това възнаграждение следва да бъде присъдено на адв. Н..
Ответникът претендира с представения списък по чл. 80 ГПК разноски в размер на 630 лв. за възнаграждения на вещи лица по допусната
КСМАТЕ. Следва да се отбележи, че по делото не е допускана КСМАТЕ, допуснати са
СМЕ и САТЕ при възнаграждение от по 300 лв. за всяко вещо лице, като това
възнаграждение е определено от съда като платимо /и съответно платено/ по равно
от страните, т. е. ответникът е направил разноски за възнаграждения на вещи
лица в общ размер от 300 лв., направил е и разноски за възнаграждение на
призован свидетел в размер на 30 лв. Съответно съразмерно с отхвърлената част
от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 141.43 лв. за
възнаграждения на вещи лица и на призован свидетел. С представения списък по
чл. 80 ГПК се претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 1920 лв. с вкл.
ДДС. Ищецът е направил възражение за прекомерност на платеното обезщетение,
което е основателно. Съдът намира, че предвид действителната /невисока/
фактическа и правна сложност на делото и по отношение на ответника не са налице
основания за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над минималния
размер. Пълният минимален размер /който би бил дължим при отхвърляне на
исковете изцяло съобразно цената им/, както се посочи и по-горе /при определяне
на възнаграждението на адв. Н./, е 1580 лв. /с вкл. ДДС – 1896 лв., а не 1920
лв., както се претендира/. Съответно, изхождайки от този минимален размер /без
ДДС/, съразмерно с отхвърлената част от исковете на ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 677.14 лв. за възнаграждение на адвокат. Не
следва да се присъжда ДДС върху това възнаграждение, доколкото не са
представени надлежни доказателства за регистрация по ЗДДС.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК да плати по сметка на СОС държавна такса за производството по делото
върху уважения размер на исковете, а именно такава в размер на 800 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ОЗК – З.“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, представлявано
от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., да плати на К.К.Р.
с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 20000
лв. /двадесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, търпени
в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 22.05.2020 г., телесни
увреждания, ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва от 12.11.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ прдявените от К.К.Р. с ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „ОЗК – З.“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***,
ж. к. „Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните
директори А.Л. и Р.Д., искове за плащане на сумата от 35000 лв. /тридесет и пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, търпени в резултат на причинени при ПТП, настъпило на 22.05.2020 г.,
телесни увреждания, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
от датата на ПТП до окончателното плащане за
разликата над уважения размер на глания иск от 20000 лв. /двадесет хиляди
лева/ до пълния му предявен размер от 35000 лв. /тридесет и пет хиляди лева/, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата на тази
разлика от 12.11.2020 г. до окончателното плащане, КАКТО и ИЗЦЯЛО /по отношение на пълния предявен
размер от 35000 лв. на главния иск/ акцесорния
иск за плащане на обезщетение за забава за периода от датата на ПТП /22.05.2020 г./ до 11.11.2020 г. /вкл./.
ОСЪЖДА „ОЗК – З.“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, представлявано
от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., да плати на К.К.Р.
с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 171.43 лв. /сто седемдесет и един лева
и четиридесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждения на вещи лица съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „ОЗК – З.“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, представлявано
от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д.,*** К.Н. – К. от САК сумата от 902.86
лв. /деветстотин и два лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на К.К.Р. по делото съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА К.К.Р. с ЕГН **********, с
адрес: *** да плати на „ОЗК – З.“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление:***,
ж. к. „Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, представлявано от изпълнителните
директори А.Л. и Р.Д., сумата от 141.43 лв. /сто четиридесет и един лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждения на вещи лица и на призован свидетел съразмерно с отхвърлената
част от исковете, както и сумата от 677.14 лв. /шестстотин седемдесет и седем
лева и четиринадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „ОЗК – З.“ АД с ЕИК, със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „Възраждане“, ул. „Света С.“ № 7, ет. 5, представлявано
от изпълнителните директори А.Л. и Р.Д., да плати по сметка на СОС сумата от
800 лв. /осемстотин лева/, представлявяща държавна такса за производството по делото върху уважения
размер на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: