№ 2251
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира И.ова
Членове:Райна Мартинова
Петър Милев
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Станимира И.ова Въззивно гражданско дело
№ 20231100504746 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 23.01.2023г. по гр.д. № 72095 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 45-ти състав са отхвърлени предявените с искова
молба вх. № 109807/16.12.2021г. на Софийска вода” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, ****,
сграда 2А срещу И. Д. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ****
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че И. Д. Б., ЕГН ********** дължи на „Софийска вода” АД,
ЕИК ********* заплащане на сумите, както следва: сумата от 410,31лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 12.08.2021г., до
изплащането й, представляващи стойност на ВиК услуги за периода от
27.09.2016г. до 25.06.2017г. в апартамент № 9 в гр. София, ж.к. **** ; сумата
от 16,60лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 27.09.2016г. до 25.09.2017г., за които е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 47017/2021г.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх. №
1
36266/09.02.2023г. по регистъра на СРС от ищеца Софийска вода” АД, ЕИК
********* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че
формулираните задачи към техническата експертиза изисквали отговор на
въпроса за начина на измерването, отчитането и определянето на обема на
реално доставените в имота ВиК услуги, неправилно тази експертиза не била
допусната. В резултат на това нарушение от СРС неправилен бил и извода, че
не бил установил тези обстоятелства по делото. Заключението по
счетоводната експертиза установило, че начисленията били по чл. 39, ал. 5 от
Наредба № 4, това било предвидено като основание и в чл. 25, ал. 8 от ОУ –
липса на водомери или неработещи такива, извън срока на валидност на
метрологичната проверка. Водомерите били собственост на ответника и
негово било задължението да ги монтира в имота, съответно да ги поддържа
в състояние, годно да измерва потреблението. По делото било установено, че
едва на 25.05.2017г. в имота бил монтиран годен да измерва потреблението
водомер, така за периода преди това следвало потреблението да се определи
на „база” демонтирането на стария водомер и монтирането на нов
обосновавал извод, че старият водомер не бил годен да измерва
потреблението. Не бил посочил в исковата молба, че начислението е на
реално потребление. Посочените разпоредби на ОУ касаели само издаването
на фактурите. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете И. Д. Б., ЕГН ********** е
оспорил жалбата. Посочил е, че решението е правилно. От писмото на ищеца
от 03.10.2022г. се установявало твърдението му за неверни начисления .
Изслушаната заключение по техническата експретиза било невярно, дадено
от вещо лице, което било близко с живущ в сградата, с когото ответникът бил
в лоши отношения, това вещо лице отказало да се запознае с представените
от ответника документи. Проведената между страните кореспонденция
доказвала, че ищецът бил начислил количества, които били погрешно
определени. За периода от 25.05.2017г. до 25.06.2017г. начисленията били по
показанията на узаконените водомери, платил сумата за този период, нямал
неплатени задължения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
2
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
109807/16.12.2021г. на Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4”, ****, сграда 2А срещу И.
Д. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** с която е поискало от
съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 79
и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че И. Д. Б., ЕГН **********
дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК ********* заплащане на сумите, както
следва: сумата от 410,31лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението- 12.08.2021г., до изплащането й, представляващи стойност на
ВиК услуги за периода от 27.09.2016г. до 25.06.2017г. в апартамент № 9 в гр.
София, ж.к. **** ; сумата от 16,60лв., представляваща обезщетение за забава
на плащането на главницата за периода от 27.09.2016г. до 25.09.2017г., за
които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 47017/2021г.,
като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че с ответника били в
договорни правоотношение за доставка на ВиК услуги в имота , приложими
били Общите условия на ищеца за същото. Кореспонденцията между
страните установявала съществуването на договорното правоотношение.
Начисленията били направени на основание на чл. 7, т. 6 от ОУ от 2016/ , чл.
8, т.8 отменени ОУ/ вр. с чл. 31 от ОУ.
Ответникът И. Д. Б., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
оспорил исковете. Посочил е, че в имота никой не живее от 01.01.2015г. и до
момента. С писмо от 06.07.2021г. ищецът посочил, че начисленията „на база”
ще бъдат нулирани, за периода от 26.05.. Платил сумите по делото от 2017г. ,
за периода от 25.05.2017г. до 25.06.2017г. платил начисленията по
показанията на водомер При справка служител му казал, че първоначално
начисленията били на база за 2-ма потребители, а след това за 4-ма
потребители , след това за 6-тима потребители. Това било варварщина.
Справката на Техем Сървисис“ЕООД за 8 години по дистанционния им
водомер установявала, че няма потребление за периода.
По делото е приложено заповедно дело № 47017/2021г. по описа на
Софийски районен съд, съгласно което по заявление вх. № 39649/12.08.2021г.
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено И.
Д. Б., ЕГН ********** дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК *********
3
заплащане на сумите, както следва: сумата от 410,31лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението- 12.08.2021г., до изплащането й,
представляващи стойност на ВиК услуги за периода от 27.09.2016г. до
25.06.2017г. в апартамент № 9 в гр. София, ж.к. **** ; сумата от 16,60лв.,
представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за
периода от 27.09.2016г. до 25.09.2017г.,75 лв. съдебни разноски, за така
издадената заповед длъжникът е уведомен на 07.09.2021г., на 013.09.2021г.
длъжникът е подал възражение с което е посочил, че не дължи сумите по
заповедта, това се установявало от определението на СРС по дело 397/2018г.,
почти 7 години в имота никой не живеел, имал узаконени водомери, на
19.11.2021г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на
16.12.2021г.
По делото са приети неоспорени от страните молба от 22.06.2021г. от
ответника, писмо от 06.07.2021г. от ищеца и от 03.10.2022г, съгласно които
И. Б. е оспорил пред Софийска вода”АД начисленията за потребени ВиК
услуги в процесния имот, сочейки че от 2014г. в имота има узаконени
водомери, в имота от 2014г. и до момента никой не живее, а начисленията са
за 2-ма потребители,че при смяната на водомера, служителят пропуснал за
опише другият узаконен водомер в имота. Ищецът в отговор е посочил, че
при проверка през 2021г. е установено, че водомерите в имота са два с
фабричен № 2269967 с показание „9” и с фабричен № 23801491 с показание
„0139”, и данните по тях съответстват на тези, снети при проверки от 2012г.
и от 2017г., таксуваният разход на база след 25.05.2017г. ще бъде нулиран и
ще се определи по показанията на водомерите. Това че имотът бил необитаем
за дълъг период следвало да бъде заявено пред ищеца и да се пломбират
крановете, с писмото от 03.10.2022г. е посочено, че таксуваният разход „на
база” след 26.05.2017г. вече е анулиран.
Приет е талон за пломбиране на водомери, съгласно който на 25.05.2017г.
„Е.Т.”ЕООД е монтирал водомер в ап. ****, ж.к Света Троица”, гр. София с
фабричен № 2269967 показанието му е „0”, показанието на стария водомер е
5791. На същият талон е изписан ръкописен текст от проверител 355-
Марияна Данева, съгласно който на 18.11.2019г. в имота има водомер за
студена вода с показание 1 куб.в. и водомер за топла вода с показание 139
4
куб.м.
Приет е констативен протокол от 22.10.2012г. съставен от Техем
сървисис”ЕООД за ап. **** м ж.к. „Света Троица”, съгласно който в имота е
монтиран един водомер за топла вода с фабричен № 23801491.
Приети са изравнителни сметки от Техем Сървисис”ЕООД период
2020г.2021г. съгласно които показанията на водомер за топла вода при
проверките са „139”
Приет е контролен лист от 02.06.2021г. съставен от ищеца, съгласно
който показанията на водомерите в имота са по водомер с фабричен №
2269967 показание „9” и водомер с фабричен № 23801491 показание „0139”,
С прието по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ищеца е
посочило, че за периода ответникът бил титуляр на партида за имота при
ищеца, начисленията били на база 2 потребители общото количество за
периода било 216,98 куб.м. студена вода, стойността била 410,31лв., лихвата
за забава била 16,60лв. период на тези начисления бил от 27.09.2016г. до
26.05.2017г.
С прието пред СГС заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице след запознаване с документи по делото и проверка при ищеца е
посочило, че по информация от ищеца за периода начисленията за
потреблението били на база 2 потребители. През 2012г. бил сменен от „Техем
Сървивис“ЕООД водомер, измерващ потреблението за топла вода. През
2017г. сменен бил водомер за студена вода. След тези моменти водомерите са
можели да отчитат потреблението, но показанията им не били отчитани. След
протокола от 02.06.2021г. ищецът коригирал начисленията за периода след
26.05.2017г., като от този момент започнало начисленията по показанията на
водомерите. За периода от 27.09.2016г. до 26.05.2017г. останали
начисленията за дължими суми на база 2 –зма потребители. От Софийска
вода посочили че от февруари 2002г. в имота начисленията били „на база”.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
5
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
Съдът приема, че постановеното решение е валидно и допустимо.
По правилността на решенията в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 203 от Закона за водите (ЗВ) вр. с Закона за
регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ), чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за
плащане на стойност на потребени ВиК услуги и обезщетение за забава на
плащането им, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по което
ищецът се е задължил да предоставя на ответника доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода, че е изпълнил задълженията си по договора и
стойността на същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 198о от ЗВ стопанисването, поддържането
и експлоатацията на ВиК съоръженията и предоставяните на потребителите
ВиК услуги се извършва по реда на Закона за водите, Закона за регулиране
на водоснабдителни и канализационни услуги (ЗРВКУ).
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от ЗВ потребителите дължат плащане
на потребените от тях ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал.2 от ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни
услуги са по пречистване и доставка на вода за питейно-битови нужди,
отвеждане и пречистване на отпадъчни и дъждовни води от имотите на
потребителите, както и дейности по изграждане, поддръжка и експлоатация
на ВиК системи, като съгласно чл. 12 от ЗРВКУ цените за доставка,
отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към
водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 2 от ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с
предмет на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно § 1, ал.1, т. 2 буква „а” и буква „б” от ДР на ЗРВКУ
„потребител” е физическо лице или юридическо лице, което е собственик
или ползвател на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и такива
6
на имоти в етажна собственост. В същият смисъл е и разпоредбата на чл. 3 от
Наредба № 4/14.09.2004г. за условия, ред за присъединяване на потребители
и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи (Наредба №
4), която уточнява, че ползвател е този който има вещното право на ползване
или право на строеж.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК услуги се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора
и одобрени от собственика на ВиК системите, които се публикуват в един
централен и местен ежедневник и на интернет-страница на оператора, те
влизат в сила 1 месец след публикуването им, но потребител има право в 30-
дневен срок от влизането и в сила да предложи специални условия, които ще
обвързват страните, ако оператор ги приеме, а при неприемането им – важат
Общите условия.
Съгласно чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва да монтира за своя
сметка водомери в имота си и отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на
същите.
Съгласно разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба № 4
изразходваното количество вода и ВиК услугите се определят по показания
на водомерите, за отчитането на което се обявява дата от оператора поне три
работни дни преди отчитането и за данни по показанията на водомерите
потребителите полагат подпис в карнет. При неизправен водомер или при
липса на водомер съгласно чл. 39, ал. 5 вр. с чл. 34 от Наредба № 4 месечно
потребление е по 6 куб.м. вода за топлофицирано жилище и по 5 куб.м. за
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които съгласно чл. 39, ал. 6 от
Наредба № 4 се завишават с по 1 куб.м. на тримесечие за всеки обитател при
сграда етажна собственост.
Съдът приема за установено по делото че за процесния период
ответникът е бил потребител на ВиК услуги в имота. Това обстоятелство не е
спорно по делото, приетите писма на страните установяват, че ответникът в
качеството си на потребител на услугите в имота е предявявал искания и
оспорвания на начислени сметки в имота, монтирал е уреди за измерването на
потреблението в имота.
Същевременно, съдът приема, че по делото не е установено в имота да е
потребено определено количество ВиК услуги в периода. Приетото по делото
7
заключения по техническата и по счетоводната експертиза установява, че
начисленията на сумите от ищеца е извършено „на база” 2-ма потребители.
Доказателства, че предпоставки за начисление на „база” е съществувало по
делото не е установено. Същото е изисквало доказване от ищеца , че са били
налице условията на чл. 35 или чл. 39 от Наредба № 4/2014г. , тоест че за
отчитането на водомерите е било обявена дата от оператора поне три работни
дни преди отчитането , но достъп до имот не е осигурен от потребителя; че е
съществувала невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на
потребителя или на неговия представител и неуточняване на удобна дата за
отчет в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане; отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до
водомера , за окето е съставен протокол от длъжностното лице който се
подписва от него и от поне един свидетел; неизправен водомер или при
липса на водомер. Доказателства за тези обстоятелства по делото не са
ангажирани. Събраните доказателства установяват че през 2012г. в имота е
бил монтиран водомер от Техем сървисис” ЕООД за измерването на
потреблението на топла вода. Този водомер е посочен от ищеца като такъв,
по който се измерва потреблението след 2017г., като показанията му
съответстват на тези снети от проверител на ищеца през 2019г. и тези снети
от Техем сървисис” през 2021г. Няма данни и твърдения този водомер да е
бил негоден за измерването на потреблението през този период, напротив -
писмата на ищеца и заключението по техническата експертиза, сочат че по
този водомер ищецът е направил отчитанията за периода след май 2017г. Така
установено е по делото, че този водомер е бил годен да измерва
потреблението и за процесния период. Не са установени други обстотялества
от хипотезата на чл. 35 и чл. 39 от наредба № 4/2004г., които да обосноват
начисляването на суми „на база“. Така съдът приема, че не е имало основание
потреблението на вода, измерването на което е по водомера за топла вода да е
на база 2-ма потребители. Съществуването на водомер за студена вода в
имота се установява от протокола от 25.05.2017г., с който старият водомер е
подменен. Не е установено по делото подмяната на този водомер да се е
наложило поради негодността му, каквито са твърденията на ищеца.
Причините за подмяна на водомера през май 2017г. може да са били
различни, като дори да се пиреме, че към май 2017г. вече не е бил годен да
измерва потреблението, това не води автоматично до извод, че и за периода
8
преди това е бил негоден. Следва да се посоцчи, че ищецът следва да състави
предписание до потребителя за необходимостта да подмени водомера, а
съставянето на такова не е установено по делото. Посочени са в протокола от
2017г. показанията на стария водомер към момента на смяната му.
Начисленията за потребление по новомонтирания водомер за студена вода
за 2 години след монтирането му са 1 куб.м. Обсъдени в съвкупност
събраните доказателства по делото не установяват съществуването на
основание за начисление „на база“ и то за 2-ма потребители. Не е установено
в някой момент титуляр на партида за имота да е заявил , че имот се ползва от
2-ма потребители или това да е установено по друг начин. Така съдът приема,
че
При така установеното и поради съвпадане на крайните изводи на
въззивния съд с тези на районния съд, то решението на СРС в обжалваната
част следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по делото следва
да се поставят в тежест на въззивника.
Въззиваемият не е претендирал разноски и такива не му се следват. С
молба от 08.04.20204г. той е представил документ за внесен допълнителен
депозит за възнаграждение за вещо лице от 144,75лв, но това задължение не
са възложено на него, а в тежест на ищеца, като същите могат да му бъдат
възстановени при поискване за същото в срок.
Ищецът не е представил доказателства че внесъл по сметка на СГС
допълнително определения в негова тежест депозит за възнаграждение за
вещо лице от 144,75лв. и следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на
СГС, а възнаграждението за вещото лице на този етап следва да се изплати от
бюджета на съда.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 23.01.2023г. по гр.д. № 72095 по описа
за 2021г. на Софийски районен съд, 45-ти състав в обжалваната част.
9
УКАЗВА на И. Д. Б., че внасянето на депозит за допълнително
възнаграждение на вещото лице в размер на 144,75лв. по сметка на съда не е
била поставено в негова тежест, така внесената сума може да му бъде
възстановена от съда, ако се направи искане за същото до съда в срок не по-
дълъг от една година от внасянето на сумата.
Да се изплати на вещото лице Й. Г. М. допълнително възнаграждение в
размер на 144,75лв. от бюджета на съда. Да се издаде РКО.
ОСЪЖДА Софийска вода” АД, ЕИК ********* да заплати на
основание на чл. 81 вр. с чл. 77 и чл. 78, ал. 3 от ГПК по сметка на Софийски
градски съд сумата от 144,75лв. / сто четиридесет и четири лева и 0,75лв/,
представляващи допълнително възнаграждение за вещо лице по съдебно-
техническата експертиза.
Решението е окончателно, преписи от същото да се изпратят на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10