Р Е Ш Е Н И Е
№
град
София, 08.03.2017 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров
гр. дело № 8134 по описа на 2016 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са субективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ.
Ищците Д.М.П.,
К.А.И., П.Ф.П., П. М. В. и И.А.В., чрез процесуален представител излагат в
исковата молба, че на 29.05.2011 год. около 06.50 часа на територията на
логистичен център на „Шарлот“ и „Максим“ в района на с.О., в близост до гр.Р., Р.Л.,
водачът М.М.М., при управление на тежкотоварен автомобил „Ивеко“ с ********, при
движение на заден ход, нарушил правилата за движение като не се уверил, че не
създава опасност за останалите участници в движението, реализирал
пътно-транспортно произшествие при което на място загинал А.И. А., който бил
баща на втората и третата, син на четвъртата и петата и живеел на семейни
начала с първата от тях. Поддържат, че смъртта на техния сродник им причинила
силни болки и страдания. Д.П. имала прекрасно семейство с починалия, като
отглеждали с много любов дъщеря си К. и сестра й П., като завинаги загубили
опора и подкрепа. Двете момичета са лишени от бащина обич, внимание и грижи.
Родителите загубили сина си и с това неговата духовна и материална подкрепа,
необходима им с оглед на напредналата възраст. Поддържат, че собственикът на автомобила,
управляван от виновния водач е застраховал гражданската си отговорност при
ответника посредством застрахователна полица, валидна към момента на събитието.
В тази връЗ.а молят съда да постанови съдебно решение, с което да осъди
ответника да им заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди,
вследствие смъртта на А.И. А. в следните размери: на Д.М.П., К.А.И. и П.Ф.П. –
по 1 250 лева за всеки от тях, частичен иск от сумата 100 000 лева;
на П. М. В. – 1 250, частичен иск от сумата 80 000 лева и на И.А.В. -
сумата от 26 000 лева, частичен иск от сумата 80 000 лева /съгласно
допуснато увеличение на иска по реда на чл.214 от ГПК/. Претендират и заплащане
на законната лихва върху тези суми от датата на настъпване на увреждането до
окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски.
В хода на
процеса е починал ищецът И.А.В., като съдът на основание чл.227 от ГПК е
конституирал като негови праприемници П. М. В., К.А.И. и М.И. А..
Ответникът З. „Л.И.” АД, чрез
процесуален представител оспорва исковата претенция, като твърди, че застрахования
при тях водач няма вина за настъпване на произшествието. Поддържа, че ищците Д.П.
и П.П. намат право на обезщетение, тъй като не попадат в определения кръг лица,
а останалите ищци не са търпели посочените вреди. Отделно от това прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като
същият се е намирал зад автомобила, което е недопустимо. Моли съда да постанови
решение в този смисъл. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно
разпоредбата на чл. чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото
документи по водена наказателна преписка, изискани от Република Литва се
установява, че на 29.05.2011 год. на територията на логистичен център на
„Шарлот“ и „Максим“ в района на с.О., в близост до гр.Р., Р.Л. е възникнало
пътно-транспортно произшествие при което водачът М.М.М., при управление на моторно
превозно средство „Ивеко“ с ******** прегазил пешеходеца А.И. А., който умира
на място, вследствие получените телесни увреди.
По делото е приета съдебно
авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лица Евтимов, която съдът
кредитира, като обективно дадена и неоспорена от страните и от което се
установява, че причината за произшествието е движението на автомобила на заден
ход, при което водачът не се е следял непрекъснато указващия му помощ при
маневрата, т.е. в момента на изчезването му от полезрението не е спрял
предвижването си назад. Дава заключение, че причина за инцидента също така е
поведението на пострадалия, който е следвало да стои от страни до автомобила в
полезрението на водача, без да навлиза зад автомобила при движението му назад.
Представено е по делото
удостоверение за наследници № 2166/12.09.2012 год. на Община Монтана, от което
се установява, че А.И. А. е починал на 29.05.2011 год. и е оставил за наследник
дъщеря К. А. И.. От удостоверения за родствени връЗ.и № 1 и 2 от 26.10.2011
год. на с.Е. е видно, че П. М. В. и И.А.В. са родители на починалия. От
удостоверение за раждане от *** *** се установява, че К. А. И. е дете на Д.М. П.
и А.И. А., а от удостоверение за раждане от *** *** се установява, че П.Ф.П. е
дете на Д.М. П. и Ф.П.Ф..
Не се спори от ответника, че към
момента на произшествието е било налично застрахователно правоотношение по
риска „гражданска отговорност” досежно управляваното от виновния водач МПС с ********.
От показанията на свидетелите Д.А.
и П.П.. се установява, че познават починалия, семейството му и родителите му.
Дават показания, че А. живеел на съпружески начала с Д. от 2002 год., а
по-късно се родила и дъщеря К.. Когато заживели заедно Д. имала дете от друг
мъж, което заживяло при тях и двамата се грижели за него като за собствено.
Това дете – П., приемала А. като роден баща и му казвала „татко“. Починалия се
грижел много за децата, като даже закупил апартамент в Монтата, за да могат да
посещават училище в този град. Родителите на починалия били съкрушени след смъртта,
както и децата, които много го обичали. Приживе А. постоянно им носел подаръци,
дрехи и играчки. Дват показания, че бил опора за децата. Към момента сродниците
му продължават да тъгуват, като Д. и майка му продължават да ходят на грибище, а
последната даже получила И.улт.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл.226, ал.1 от КЗ
отм./. Ищците П. М. В. и И.А.В. и К.А.И., като родители и дете на починалия са
измежду кръга лица, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от
настъпилата от деликта смърт. Съдът намира, че и ищцата Д.М.П. също има право
на обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на станалото пътно
транспортно произшествие и в тази връЗ.а възраженията на ответната страна са
неоснователни. С Постановление № 5/1969 г. Пленумът на ВС приема, че право на
обезщетение за неимуществени вреди имат и лицата, между които и пострадалия са
съществували отношения, които са сходни с тези между лицата, посочени в
Постановление № 4/1961 г, като е включил съжителството между две лица от
различен пол, на съпружески начала и преди оформянето на брака настъпила
смъртта на едно от тях. В този случай при съжителство на две лица от различен
пол пострадалият и преживелият го следва да са били във фактическа семейна
съпружеска връЗ.а, която е била продължителна и трайна, от която може да има и
деца. Доказа се в настоящето производство, чрез събраните гласни доказателства,
че Д.М.П. и починалото лице са живели на съпружески начала в едно домакИ.тво за
продължителен период от време – около 10 години преди произшествието, както и
от тази връЗ.а е родено детето К.А.И.. Поради изложеното съдът приема, че Д.П.
спада в кръга от лица, имащи право на обезщетение, поради непозволено
увреждане.
На следващо място съгласно
Постановление № 5/1969 г. на Пленума на Върховния съд право на обезщетение
вследствие причинена смърт при непозволено увреждане имат и отглежданото, но
неосиновено дете, съответно отглеждащият го. В практиката често бива поставян
въпросът – какво включва понятието “отглеждано, но неосиновено дете”. Основните
противоречия в съдебната практика се наблюдават относно това, дали следва да е
започнала административна процедура по осиновяване, дали отглеждащият трябва да
е имал намерение да осинови отглежданото дете по съответния законов ред, трябва
ли детето и отглеждащият да отговарят на съответните родствени и възрастови
ограничения за осиновяване, а също и дали правото на отглежданото, но
неосиновено дете се преклудира с навършването на пълнолетие. ППВС № 5 от
24.11.1969 г. не поставя изискване нито да е започнала административна
процедура по осиновяване, нито такава да е била планирана. Върховният съд не е
поставил и изискване за наличието или липсата на определени родствени връЗ.и
между отглеждащия и отглеждания. Липсват и възрастови такива. ЕдИ.твеното
изискване, което ВС въвежда, е между отглеждащия и отглеждания да са се създали
фактически отношения като между родител и дете. От събраните в хода на
настоящият процес гласни доказателства се установи, че детето П.П. е приемала
починалия за свой роден баща, наричала го е „татко“ и е търсела неговата
подкрепа. В тази връЗ.а А. е отгеждал като свое детето. Поради това съдът
приема, че и П.Ф.П. спада в кръга от лица, имащи право на обезщетение, поради
непозволеното увреждане.
Установи се от приетите по делото
доказателства, неоспорени от страните, включително и автотехническата
експертиза, че на 29.05.2011 год., на територията на логистичен център на
„Шарлот“ и „Максим“ в района на с.О., водачът М.М.М., при управление на моторно
превозно средство „Ивеко“ с ********, нарушавайки правилата за движение по
пътищата и по непредпазливост е реализирал пътно-транспортно произшествие,
вследствие на което е починал А.И. А.. Съдът приема, че вредите които са били
причинени на ищците, като негови сродници, са пряка и непосредствена последица
на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила/ деяние.
Безспорно се установи по делото,
че автомобила „Ивеко“, управляван от М.М. е бил застрахован по риска „гражданска
отговорност” при ответното дружество, със застрахователна полица, валидна към
момента на събитието, за имуществени и неимуществени вреди. Предвид на това
съдът приема в конкретния случай, че е налице застраховка “Гражданска
отговорност”, при която застрахователното правоотношение е възникнало от деня
на сключване на договора, като за посочения в застрахователната полица период
застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази
връЗ.а съдът счита, че на ответника ЗК „Л.И.” АД е възложен застрахователния
риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение
по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети
увредени лица, при управление на МПС.
По тези съображения съдът приема,
че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на автомобила „Ивеко“ следва да възмезди
претърпените от ищцовата страна вреди. Тъй като водачът /респективно
собственика на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност
в ЗК „Л.И.” АД, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ да заплати обезщетение за тези вреди в
пълен обем на отговорността на водача.
По размера на неимуществените
вреди, съдът приема следното:
В резултат на пътно-транспортното
произшествие, станало на 29.05.2011 год., сродникът на ищците е починал. Съдът
приема въз основа на показанията на разпитаните свидетели, че в резултат на
това същите са претърпели силни болки и страдания от загубата на починалия.
Ищцата Д.П. е живеела с него на семейна начала в дух на обич и разбирателство,
без скандали и разправии. Същата е загубила човека до себе си. Децата са били
обичани и обгрижвани от починалия, като със зъгубата му са загубили бащина обич
и подкрепа. Родителите са загубили сина си, като с това е прекъсната нармалната
житейска линия на живота. Не се установови обаче от разпитаните свидетели,
родителите да са препърпели в по-голям обем болки и страдания сравнени с
обичайните за такъв трагичен случай. Съгласно константната практика на ВКС
критерият „справедливост”, посочен в чл. 52 ЗЗД не е абстрактен и при
определяне размера на обезщетението съдът следва да се ръководи не от
субективните възприятия на ищците за търпените страдания, а да преценява редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: начинът и обстоятелствата,
при които е извършен деликтьт, възрастта на увредения, общественото му
положение, степента на родство и отношенията между пострадалия и близките му,
които търсят обезщетение. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че към
момента на настъпване на процесното произшествие пострадалото лице е било на 39
години.
На следващо място съдът намира за
основателни наведените доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия. От приетата по делото авто-техническа експертиза, които
съдът кредитира се установи, че починалия е следвало да стои от страни до
автомобила в полезрението на водача, без да навлиза зад автомобила при
движението му назад. В случай, че това бе сторено, то произшествието не би
настъпило. С това си поведение, пострадалият е допринесъл съществено за
настъпване на вредоносното събитие и е налице съпричиняване, което съдът приема
в размер на 30 %.
Съдът след като се съобрази с
изложените обстоятелства, преценени съобразно момента на увреждането и с оглед
критерия за справедливост, визиран в чл. 52 от ЗЗД, счита, че за обезщетяване
на неимуществените вреди на ищците от смъртта на А.И. А. са необходими следните
суми: на Д.М.П., К.А.И. и П.Ф.П. – по 60 000 лева за всеки от тях; на П. М. В.
и И.А.В. - сумата от по 20 000 лева за всеки от тях. От тази сума следва да
бъде приспаднато отчетеното съпричиняване и в тази връзка исковите претенции са
основателни за следните суми: на Д.М.П., К.А.И. и П.Ф.П. – по 42 000 лева за
всеки от тях; на П. М. В. и И.А.В. - сумата от по 14 000 лева за всеки от тях.
Тъй като исковете са предявени от Д.М.П., К.А.И., П.Ф.П. и П. М. В. са сумата
от по 1 250 лева за всеки от тях, то следва да бъдат уважени изцяло.
Исковата претения на И. М. В. следва да бъде уважена за сумата от 14 000
лева, като бъде отхвърлена до пълния размер от 26 000 лева, като
неоснователен и недоказан.
Съдът приема, че при задължение
за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи
обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането - чл.86 и чл.
84, ал.3 от ЗЗД. Характерът на увреждането не се изменя, ако искът е насочен
направо срещу застрахователя. Следователно исковата сума следва да бъде
присъдена, заедно със законната лихва от датата на увреждането /29.05.2011
година/ до окончателното им изплащане.
При този изход на спора ответникът на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да заплати на ищците разноски в размер на 2 096 лева, изчислени по компенсация /ищците имат право на разноски в размер на
2 126 лева, съразмерно с уважената част от предявените искове, а
ответникът – 30 лева, съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК/. Ответникът следва да бъде осъден за заплати на адв. О.К., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение в
размер на 1 100 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1
от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ищецът И.А.В. следва да бъде осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.8 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение в размер на 890 лева,
определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ****** и адрес: *** да
заплати на Д.М.П. с ЕГН **********, К.А.И.
с ЕГН ********** и П.Ф.П. с ЕГН **********,
всички със съдебен адрес ***, чрез адв. К. сумите от по 1 250 /хиляда двеста
и петдесет/ лева за всеки от тях, предявени като частични от сумата от по
100 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие смъртта на А.И. А., починал вследствие на пътно-транспортно
произшествие, станало на 29.05.2011 година, заедно със законната лихва върху тази
сума, считано от 29.05.2011 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ****** и адрес: ***
да заплати на П. М. В. с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. К. сумата от 1 250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, предявен като частичен от
сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, вследствие смъртта на А.И. А., починал вследствие на пътно-транспортно
произшествие, станало на 29.05.2011 година, заедно със законната лихва върху
тази сума, считано от 29.05.2011 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ****** и адрес: ***
да заплати на П. М. В. с ЕГН **********,
К.А.И. с ЕГН ********** и М.И. А. с ЕГН **********, като
правопримници на И. А. В., всички със
съдебен адрес ***, чрез адв. К. сумата от 1 250 /хиляда двеста и петдесет/
лева, предявен като частичен от сумата от 80 000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, вследствие смъртта на А.И. А., починал
вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 29.05.2011 година,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.05.2011 год. до
окончателното изплащане, като отхвърля предявеният иск за неимуществени вреди до
пълния размер от 26 000 /двадесет и шест хиляди/ лева, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.”
АД с ЕИК ******, да заплати на Д.М.П. с ЕГН **********, К.А.И. с ЕГН **********
и П.Ф.П. с ЕГН **********, П. М. В. с ЕГН ********** и М.И. А. с ЕГН **********,
на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 2 096 /две хиляди
деветдесет и шест/ лева, разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД с ЕИК ******, да заплати на адвокат О.К. - САК сумата 1 100 /хиляда и сто/ лева, на правно основание чл. 38 от ЗАдв,
вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК П. М. В.
с ЕГН **********, К.А.И. с ЕГН ********** и М.И. А. с ЕГН **********, като
правопримници на И. А. В. да заплатят на ЗК „Л.Инс” АД с ЕИК ****** сумата от 890 /осемстотин и деветдесет/ лева, юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: