Р Е Ш Е Н И Е
№ III – 7 10.03.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, трети въззивен граждански състав
На деветнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година,
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАНКА МАЙСКА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар Жанета Граматикова
като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова
въззивно
гражданско дело номер 2836 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред настоящата
съдебна инстанция по повод въззивна жалба на ответницата
Я.Г.Ш., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Б., ж.к. „М. р.“
бл.***, вх.*, ет.*,
ап.**, подадена чрез
упълномощения й по делото процесуален представител адв. Георги Костадинова- БАК против решение № 260357 от 07.10.2020г., постановено по гр. дело № 6842/2019 г.
по описа на РС-Бургас, с което първоинстанционният съд е уважил изцяло
предявения от ищцата
Н.Д.З., ЕГН: **********, с адрес: гр. Ц.,
ул. „Г.“ №**, иск с правно основание чл. 422 от ГПК за приемане за установено по отношение на въззивницата- ответница, че
същата дължи на ищцата –въззиваема сумата от 2700лева, представляваща дължима част от разноски за неотложен
ремонт на покрив на съсобствена двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Ц.,
ул. „Г.“ №**,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението
в съда – 31.05.2019г, до окончателното изплащане на задължението, което вземане
е предмет на заповед за изпълнение №2136/03.06.2019г.
по ч.гр.д. №4285/2019г. на БРС, като в полза на ищцата са
присъдени направените в исковото и в заповедното производство разноски в общ
размер от 1240 лв.
Въззивницата е изразила недоволство
от обжалваното решение, с искане за обезсилването му на основание чл. 270, ал.
3 изр. трето от ГПК като недопустимо поради непроизнасяне по непредявен иск и
връщането му на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Сочи
се, че в исковата молба ищцата е заявила, че тя е възложила извършването на
ремонта на фирма и е заплатила неговата стойност, като възприетата от съда коренно различна
фактическа обстановка относно лицето, извършило и заплатило ремонта, е довело
до подмяна на предмета на спора съгласно твърденията на ищцата, както и до
постановяване на недопустимо решение. Изложени са съображения, че решението е
процесуално недопустимо, тъй като районният съд се е произнесъл извън предмета
на спора, приемайки, че заплащането на ремонта на покрива е направено от
дъщерята на ищцата, а не от самата ищцата, въпреки липсата на такива твърдения
в исковата молба. При условията на евентуалност е направено искане за отмяната
на обжалваното решение като неправилно и постановяване на ново, с което
предявения иск да бъде отхвърлен и на ответницата да бъдат присъдени
направените за двете съдебни инстанции разноски. Досежно оплакванията за
неправилност на обжалваното решение в жалбата се твърди, че същото е
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, като
наред с това се навеждат и твърдения за необосноваността му. Въззивницата сочи,
че въпреки, че е приел, че ремонтът е извършен от трето лице, съдът неправилно
е уважил предявения иск на основание чл.30, ал. 3 от ЗС, уреждащ отношенията
между съсобственици, вместо на плоскостта на гестията по смисъла на чл.60-63 ЗЗД, респ. по правилата на неоснователното обогатяване по смисъла на чл. 55- 59 ЗЗД. Твърди се също, че неправилно районният съд е приел, че разноските за
извършения ремонт са „необходими“ в противоречие със задължителната съдебна
практика, в т.ч. и без да обсъди и направи разграничение на отделните хипотези,
свързани с наличието или отсъствието на съгласие от останалите съсобственици за
извършване на ремонта. Въззивницата сочи и, че районният съд не е обсъдил
всички направени в писмения отговор възражения, подробно описани в жалбата. В
съдебно заседание, въззивницата, чрез упълномощения си процесуален представител
поддържа въззивната си жалба. Моли за присъждане на разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата –ищца Н.Д.З., чрез упълномощения си по делото
процесуален представител адв. Невена Пожарлиева е депозирала писмен отговор, в
които изложила съображения за неправилност, необоснованост и неоснователност на
доводите на въззивницата за отмяна на обжалваното съдебно решение. Счита, че
същите са в противоречие със събрания по
делото доказателствен материал и със задължителната съдебна практика по казуса.
Сочи, че атакувания първоинстационен съдебен акт е правилен и обоснован,
постановен при правилно приета от съда фактическа обстановка и при съобразяване
на ангажираните и приети по делото доказателства и при правилен доклад, прието
от страните без възражения. По подробно изложените в писмения отговор
съображения моли за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и присъждане
на разноските по делото. В съдебно заседание въззиваемата, чрез адвокатския си
представител поддържа писмения си отговор, моли съдът да потвърди обжалваното
решение и да й присъди разноските по делото.
С оглед самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства и направените в жалбата оплаквания настоящата съдебна инстанция
намира въззивната жалба за частично основателна, по следните съображения:
Производството
е образувано по повод искова молба, подадена от ищцата Н.Д.З. за приемане за установено по отношение на
ответницата Я.Г.Ш., че последната дължи на ищцата сумата в размер на 2750 лв.,
представляваща дължимата част от разноски за неотложен ремонт на покрива- обща
част на съсобствена двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Ц.,
ул. „Г.“ №**, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане ищцата се е снабдила със заповед за изпълнение № 2136 от 03.06.2019г.
по ч.гр.д. №4285/2019г. на БРС.
В исковата молба и последващите уточнения ищцата е заявила, че тя е собственик
на втория етаж на горепосочената двуетажна сграда, а ответницата е собственик
на първия етаж от сградата, като всяка от страните е собственик и на
прилежащите по две стаи, находящи се в приземния етаж на сградата, ведно със
съответните ид.ч. от общите й части. Изложени са твърдения, че вследствие
възникнал през 2013г. пожар, вследствие гръмотевична буря е увредил покривната
конструкция на сградата, като с оглед неуспешните опити на ищцата да осъществи
контакт с ответницата и с цел да не се разруши сградата, през 2018г. ищцата е
възложила на фирма „Сириус СХ 2013“ ЕООД извършване на ремонт на покрива на
изгорялата част от покрива. Твърди се, че ремонтът е на стойност 5500 лв.,
която сума изцяло е заплатена от ищцата. С оглед притежаваните от ответницата
имуществени права в сградата, а именно собственост върху първият етаж ищцата
счита, че ответницата й дължи заплащане на половината от стойността на ремонта
в размер на исковата сума от 2750 лв., ведно с лихва за забава.
В писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответницата е оспорила предявения иск
като недоказан, с възражението, че представената от ищцата фактура не доказва,
че именно тя е платила за процесния ремонт, в т.ч. и по съображения, че няма
данни за покрива на коя сграда се отнася, а като платец е посочено трето на
спора лице. Оспорени са като симулативни представените от ищцата писмени
споразумения с посоченото като платец във фактурата трето лице – дъщеря на
ищцата, както и разписките към тях- като антидатирани и съставени за целите на
процеса. Оспорено е и твърдението, че вследствие пожара е изгоряла цялата
покривна конструкция на сградата, с възражението, че мълнията е засегнала само
частично единия от скатовете на покрива и не е довело до унищожаване на цялата
покривна конструкция. По тези съображения ответницата е оспорила стойността на
ремонта, която счита за значително по-висока от действителната.
Районният съд е дал следната правна квалификация на
исковете - чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1
от ЗЗД вр. чл.30, ал.3 от ЗС, като с
обжалваното решение е уважил предявените искове. Приел е, че извършените ремонтни действия по
покрива представляват необходими разноски за поддържане и запазване на
сградата, като ответницата като собственик на първия етаж от сградата дължи
възстановяване на половината от направените от ищцата разходи за това от общо
5500 лв. В мотивната част на решението след анализ и преценка на доказателствата
първоинстанционният съд е приел съобразно твърденията в исковата молба и
уточненията й, че реално заплатената от ищцата сума, представляваща
действително направените от нея разходи възлизат в размер на 5500лв., от която
ответницата й дължи половината.
След извършена на основание
чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното решение Бургаският окръжен съд не установи
съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради
което намира, че то е валидно и допустимо. Що се касае до
възраженията, направени във въззивната жалба за недопустимост на обжалваното
решение, по съображения, че районният съд се е произнесъл по непредявен иск,
настоящата съдебна инстанция намира следното:
Съгласно т. 1 ТР № 1/2013, ВКС, ОСГТК при проверка на правилността на
първоинстанционното решение, в изпълнение на задължението му служебно да
определи правната квалификация на предявения иск, той посочва приложимия закон
и прилага неговите императивни материалноправни норми, дори ако тяхното
нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Съгласно
задължителната съдебна практика, обективирана в т. 9 от ППВС 1/85г., съдът
дължи произнасяне и защита в рамките на заявеното искане в исковата молба и
начина, поискан от ищеца, в противен случай, ако е разгледал иска на
непредявено основание или е разгледал непредявен иск, решението му е
недопустимо. Това разрешение е възпроизведено и в ТР 1/2001г. на ВКС, според
което въззивната инстанция като съд по съществото на спора, който без да
повтаря дейността на първоинстанционния съд я продължава, е длъжен да определи
предмета на делото само въз основа на въведените с исковата молба
обстоятелствата и заявен петитум. Когато в нарушение на диспозитивното начало
съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран или е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на който страната не се е
позовала, решението му като произнесено по иск на непредявено основание е
недопустимо и подлежи на обезсилване.
В случая, видно
от обстоятелствената част на исковата молба и последващото й уточнение, ищцата
е основала вземането си към ответницата за заплащане на половината от сумата от
5500лв. на обстоятелствата, че двете притежават отделни обекти в процесната
сграда при равни задължения в участие в разходите за общите й части, че покрива
на сградата, представляващ обща част е изгорял вследствие пожар, предизвикан от
природно бедствие и, че ищцата е направила разход за поправка на покрива в
горепосочения размер без съгласие от другия собственик- ответницата, половината
от която сума счита, че ответницата й дължи.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че изследваните от първоинстанционния съд обстоятелства
са в рамките на наведените от ищцата твърдения и направените от насрещната
страна възражения и оспорвания, в т.ч. и съобразно ангажираните по делото
доказателства. Ето защо въззивният съд намира, че постановеното от районния съд
решение е в рамките на заявеното в исковата молба основание, изведено от
твърденията на ищцата и съобразно заявения от нея петитум. Спорът между
страните как е била платена стойността на процесните СМР – лично от ищцата или
чрез трето лице и изложените от съда мотиви по този въпрос не е довело до
изместване нито на основанието, нито на
петитума на иска. Затова въззивния съд намира, че като се е произнесъл по
предявения иск на заявеното от ищцата основание и в рамките на петитума,
районният съд е постановил допустимо решение. В случая вероятно поради
допусната фактическа грешка приетата в решението за дължима от ответницата
половина на направените от ищцата разходи е погрешно изчислена математически
като 2700 лв. вместо 2750 лв., като тази фактическа грешка е пренесена от
мотивите в диспозитива на решението. Същата подлежи на поправка по реда на чл.
247 от ГПК от районния съд.
Досежно правната квалификация на иска въззивният съд
намира следното:
Доколкото в случая
се касае за сграда в режим на етажна
собственост, в която
самостоятелните обекти са два – първи и втори етаж, ведно с прилежащите
в приземния етаж стаи, които обекти се притежават от отделни собственици–
страните по делото, съгласно чл. 3 от ЗУЕС за управлението на общите части в
такава сграда се прилагат разпоредбите
на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от ЗС. С оглед заявените в исковата молба твърдения, че ремонтът е извършен без съгласието на ответницата съгласно разясненията дадени с ППВС 6/1974 г.
в т.ч. и съгласно определение
№ 1227 от 15.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1110/2010 г., III г. о., ГК, следва, че в процесния
случай отношенията между страните следва
да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощия чл. 61, ал. 2 ЗЗД. Тъй като източник
на задължението на ответницата според ищцата е за плащане на припадащата й се
част от твърдените необходими разноски за запазване на процесната сграда в режим на етажна собственост, в случая не е
договор, а самият закон - чл.
30, ал.3 от ЗС във
връзка с чл.
60 и 61
от ЗЗД, единствената неточност е липсата на препратка към нормата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, както и погрешното
добавяне и на основанието по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, касаещо договорна
отговорност, при липсата на твърдения за такива обвързаности между страните. Тази неточна квалификация в
случая обаче не е довела до произнасяне по непредявен иск, противно на
твърденията в жалбата, тъй като съгласно доклада на районния съд, дадените
указания и разпределена доказателствена тежест съответстват на заявените с
исковата молба факти и обстоятелства и разпределената доказателствена тежест.
Същата е съответна и на подлежащите на доказване факти и обстоятелства
съобразно доуточнената от въззивния съд правна квалификация на предявения иск -
по чл.
30, ал.3 от ЗС във
връзка с чл. 61, ал. 2
от ЗЗД, според които норми всеки съсобственик следва да участвува в ползите и тежестите на общата вещ
съразмерно с частта си, като ако единия от тях без съгласието на другия е извършил работата в общите части на имота в собствен интерес, другият отговаря
за платеното само до размера на обогатяването му, т.е. дължи пазарната цена на извършените в
негова ползва строителни работи по извършения ремонт съобразно частта си в имота/ решение № 132 от 09.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 563/2008 г., I г. о.,
докладчик Мариана Костова и решение № 615 от 17.10.2002 г. на ВКС по гр. д. №
93/2002 г., I г. о., докладчик Ани Аджемова/.
По отношение на фактическата обстановка по делото въззивната инстанция
намира, че същата е правилно установена от районния съд, на базата на
ангажираните от страните доказателства и с оглед направените оспорвания, като
счита, че не са налице допуснатите съобразно възраженията в жалбата процесуални
нарушения, като правилно съобразно данните по делото е прието за установено, че
страните са собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда,
като ищцата е собственик на втория етаж, а ответницата на първия етаж, че е налице настъпилото събитие – пожар,
вследствие, на който е изгоряла част от покрива на сградата
и, че е
извършен ремонта му. Съдът споделя
мотивите на районния съд, че разноските по заплащането му са направени от
ищцата, макар заплащането им да е извършено чрез трето на спора лице – нейната
дъщеря, тъй като това обстоятелство еднозначно се установява от събраните по
делото доказателства. Затова настоящата съдебна инстанция намира, че фактическата
обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение, като във въвзивното
производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и
изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, въззивният
съд я възприема изцяло и препраща към нея,
като не е необходимо отново да преповтаря събраните пред
районния съд доказателства
По повдигнатите материалноправни въпроси с оглед дадената
от въззивната инстанция правна квалификация на исковете - чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1, т.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 вр. с чл. 61, ал. 2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и досежно спорът между страните дали ремонтните работи представляват
необходими разноски, каква е тяхната действителна стойност и следва ли за тях,
респ. за какъв размер да отговаря въззивницата, с оглед наведените в жалбата
възражения, настоящата съдебна инстанция намира следното:
В съдебната практика е прието, че необходими разноски са свързаните
с неотложни, аварийни ремонтни дейности за
поддържането и /или възстановяването на общите части , предизвикани от
непредвидено, неочаквано събитие/ наводнение, пожар и др./ или се свързват с
необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от износване и
овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в
състояние годно за тяхното предназначение. За разлика от тях полезните разноски са тези,
които увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. За да
бъдат извършени т.нар. полезни разноски, законодателят
приема, че решението за тях се взема от общото събрание на собствениците.
Отговорът дали извършени от единия от собствениците в етажната собственост
ремонтни дейности в процесния случай съставляват необходими или полезни разходи, свързани с
общите части на сградата, зависи от фактическия проблем на конкретното
състояние на подменените елементи на общите части преди подмяната им, както и
от причината, наложила тази подмяна.
В случая безспорно е по делото, че причината за
извършване на процесния ремонт на покрива е поради пожар поради мълния,
представляваща природно неочаквано събитие, вследствие на който е изгоряла част
от покривната конструкция на процесната сграда. Установено е също, че въпреки
частичното изгаряне на покрива, от пожара е била засегната и останалата част от
покривната конструкция, което е наложило ремонт на целия покрив. Тъй като процесния ремонт е извършен от ищцата
именно вследствие пожара, а не с цел подобрения на имота, разноските за същият
следва да се приемат за необходим разход за запазване на сградата. В тази
връзка следва да се отбележи, че по принцип както необходимите, така и полезните разноски са за сметка на
собствениците на сградата съобразно
с дела им в общите части. В случая, тъй като се касае за сграда
по смисъла на чл. 3 от ЗУЕС, за която важат правилата на чл. 30, ал. 3 от ЗС
следва, че обстоятелството дали е било налице или не решение на собствениците
за необходимостта да се извършат процесните разноски не засяга задължението на всеки
собственик на обект в етажната собственост да поеме съответната на дела му част
от задължението, но съгласието на
собствениците има значение на правно основание на
базата, на което следва да бъде определен
размера на възникналото парично задължение. По делото е безспорно
е установено,че такова съгласие за ремонта на покрива на сградата не е било
постигнато между страните нито предварително, нито впоследствие, което
означава, че претенцията
на ищцата за разпределение на разходите между нея и ответницата следва да се развие
по правилата на гестията / водене на
чуждата работа без поръчка/. Тъй като ищцата е действала не само в полза на чужд интерес, но
и в полза на свой интерес съгласно разпоредбата на чл. 61 ал. 2 от ЗЗД
тя може да претендира
от другия собственик -ответницата
само съответната част от направените разноски, но не с оглед действително платеното от нея, а само до размера на обогатяването й. Тъй като по
делото не се установява ремонтът е да бил извършен против волята на ответницата, няма основание отговорността й да бъде търсена по правилата на чл. 59 от ЗЗД, но дори и да е
било така, обема на отговорността по чл. 59 от ЗЗД в случая съвпада с размера на отговорността по чл. 61 ал. 2 от ЗЗД. Затова, с оглед изследване на този
размер по делото е извършена
съдебно експертиза, от чието заключение се установява общата стойност на СМР,
включваща труд и материали съгласно протокол от 09.05.2018г., изготвени от
„Сириус СН 2013“ ЕООД /на което дружество е възложено извършване на ремонта/
възлиза на сумата от 4274.96лв., която представлява пазарната цена на ремонта
на покрива. Въпреки, че по делото е установено, че ищцата е заплатила за
извършването на ремонта по- висока цена – 5500лв., с оглед приложението на чл.
61, ал. 2 от ЗЗД, ответницата й дължи заплащане на половината на сумата от
4274.96 лв., представляваща пазарната стойност на ремонта, а именно сумата
от 2137.48 лв., с която сума последната
се е обогатила.
С оглед гореизложеното се налага извода, че искът се
явява частично основателен до размера от 2137.48 лв., като в останалата част
над тази сума до присъдения размер от 2700 лв. /вероятно поради фактическа
грешка вписан погрешно като 2700 лв. вместо 2750 лв./ искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед изложените съображения и поради частично несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, БОС намира
първоинстанционното решение за неправилно в частта, с която искът за главницата
е уважен над размера от 2137.48лв. до
2700 лв., поради което в тази част същото следва да
бъде отменено и постановено ново решение за отхвърляне на претенцията над
установения от въззивния съд размер от 2137.48 лв. до присъдения от 2700 лв. В
останалата част обжалваното решение досежно предявените искове се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските - в правомощията на съда е с оглед на
крайния инстанционен резултат да разпредели отговорността за разноски, като се
произнесе с осъдителен диспозитив,
както за извършените
от страните в производството
по чл. 422 от ГПК разноски, така и за тези
в производството по издаване на заповедта за изпълнение.
В случая с оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищцата- въззиваема се следва присъждане на направените в производството и
пред двете инстанции разноски в общ размер от 1313.58 лв., изчислени съразмерно
с уважената част от исковете, от която сумата в размер на 963.81 лв. – в
първата инстанция, включваща и разноските в заповедното производство и сумата
от 349.77 лв. –разноски за във въззивното производство. Това налага отмяна на
решението и в частта за разноските, направени пред първата инстанция, в т.ч. и
в заповедното производство над дължимия им размер от 963.81 лв. до присъдения общ
размер от 1240 лв. С оглед изхода на
делото в полза на ищцата- въззиваема следва да се присъди гореустановения
размер на разноски пред въззивната инстанция в размер на 349.77 лв. за платено
адвокатско възнагражение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК с оглед частичното отхвърляне на
исковете, в полза на въззивницата – ответница следва да се присъдят направените
по делото разноски и пред двете инстанции, изчислени съразмерно с отхвърлената
част от исковете, възлизащи в общ размер от 279.53 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 260357 от 07.10.2020г.,
постановено по гр. дело № 6842/2019
г. по описа на РС-Бургас, В ЧАСТТА, с която е уважен иска за
главницата над размера от 2137.48 лв. до размера от 2700 лв., ведно със
законната лихва върху отхвърления размер на главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
31.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските, присъдени в първата инстанция, в т.ч. и в заповедното производство
над дължимия им размер от общо 963.81 лв.
до присъдения от общо 1240лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.Д.З.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Ц., ул. „Г.“
№** за приемане за установено по отношение на Я.Г.Ш.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Б.,
ж.к. „М. р.“ бл.***,
вх.*, ет.*, ап.**, че същата й дължи на на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1
вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 30, ал. 3 вр. чл. 61, ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД в останалата им част за размера
над сумата от 2137.48лв. до присъдения размер от 2700 лв.,
представляваща дължима част от разноски за неотложен ремонт на покрив на
съсобствената им двуетажна жилищна сграда, находяща се в
гр. Ц., ул. „Г.“ №**,
ведно със законната лихва върху отхвърления размер на главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
31.05.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане ищцата се е снабдила със заповед № 2136 от 03.06.2019г.
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4285/2019г. на БРС, като и В ЧАСТТА за присъдените
в полза на Н.Д.З. разноски в първата инстанция /в т.ч. и за
заповедното производство/ над размера от 963.81
лв. до присъдения от общо 1240 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата му част.
ОСЪЖДА Я.Г.Ш., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Б., ж.к. „М. р.“
бл.***, вх.*, ет.*,
ап.**, ДА ЗАПЛАТИ
на Н.Д.З.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Ц., ул. „Г.“
№** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 349.77 лв., представляваща направените разноски във въззивното производство, изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Я.Г.Ш.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. Б.,
ж.к. „М. р.“ бл.***,
вх.*, ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.З., ЕГН: **********,
с адрес: гр. Ц., ул. „Г.“ №** на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
сумата от общо 279.53 лв., представляваща направените разноски пред първата и
въззивната инстанция, изчислени съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.